Р Е Ш Е Н И Е
№ / .03.2022 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично съдебно заседание проведено на шестнадесети февруари през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА
при
участието на секретаря Елена Петрова,
като разгледа докладваното от съдията,
т.д. № 255/2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. № 5019/15.02.2019 г. от
М.И.Р., ЕГН **********, с местожителство ***, с която е предявен иск за осъждането на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ЖК „Дианабад“, бул. „Г.М. Д.“, № 1, да заплати сумата 40000.00 лв. (размерът
увеличен с молба вх. № 260778/20.01.2021 г.),
представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди – болки, страдания
и травматични увреждания, в резултат на ПТП, настъпило на 30.06.2018 г., по
вина на Д.А.А. като водач на л.а. „***“, ДК № ***, ведно със законната лихва
считано от 17.07.2018 г. (датата на отправяне на застрахователна претенция пред
застрахователното дружество) до окончателното изплащане. Претендират се
разноски.
Ищцата основава претенцията си на гражданската отговорност на
застраховано при ответника лице. Излага, че при настъпване на произшествието е
била пътник в участващия в него л.а. „***“, ДК № ***. Сочи, че за ангажиране
отговорността на виновния за произшествието водач е било образувано досъдебно
производство. В резултат на произшествието й били причинени телесни увреждания,
изразяващи се в контузия на гръдния кош, счупване на 4-7 ребра в дясно и 7-10 в
ляво, субплеврален хематом в ляво, кръвонасядания в областта на гръдния кош,
корема, десен горен крайник, долните крайници, ожулване в областта на лявото
коляно, както и болки и страдания свързани с травмите. Счита, че естеството на
получените травми и напредналата й възраст са предопределили трудното й
възстановяване като към момента на предявяване на иска все още й е трудно да се
обслужва сама и е зависима от грижите на своята внучка. Обективирани са
доказателствени искания.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът
„ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве” АД, оспорва
предявеният иск. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение
към датата на процесното ПТП, досежно л.а. „***“, ДК № ***, обективирано в
полица № BG/30/118000660169/01.03.3018 г. Счита, че водачът на л.а. „***“ не е
нарушил правилата за движение по пътищата и не е причинил ПТП, описано от
ищцата. Оспорва предявения иск по размер и счита, че претенцията е завишена.
Оспорва характера и вида на получените от ищцата увреждания и тяхната
продължителност. Твърди, че причина за по-бавното възстановяване на ищцата са
множество съпътстващи заболявани и травми, които били довели до настъпване на
травмите от процесното ПТП. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан
като пътник в автомобила. Твърди, че ищцата не е провела правилно лечение и
така била допринесла за продължителния и непълен процес на възстановяване.
Оспорва акцесорния иск за лихва поради неоснователност на главния иск. Прави
доказателствени искания.
В срока по чл. 372 ГПК, ищцата
депозира допълнителна искова молба, в която от своята страна оспорва доводите
въведени от ответника с отговора и ги счита за неоснователни. Изразява
становище по доказателствените искания на ответника.
Съобразно дадена възможност в съдебно
заседание уточнява, че при настъпване на ПТП ищцата М.Р. е била пътник на
предна дясна седалка в л.а. „***“.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът
депозира допълнителен отговор, в който поддържа релевираните в отговора
твърдения, възражения и оспорвания и репликира доводите на ищеца, изложени по
реда на чл. 372 ГПК.
Съобразно дадена възможност в съдебно
заседание уточнява, че към момента на настъпване на ПТП, ищцата е страдала от
остеопороза, артроза, коксартроза и/или други възрастови дегенеративни
заболявания на костите и ставите, които са допринесли за травмите, както и че
ищцата не е провела рехабилитационни процедури, с което е допринесла за
забавяне на възстановяването си.
В
съдебно заседание страните чрез процесуални представители поддържат исковата
молба, допълнителната такава, отговора и допълнителния такъв по изложените в
тях доводи и възражения.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение,
приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
На осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК, за
признати и ненуждаещи се от доказване са приети обстоятелствата: - наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, за л.а. „***“, ДК № ***,
обективирано в полица №BG/30/118000660169/01.03.3018 г., валидна към датата на
произшествието – 30.06.2018 г.
Не се спори между страните, а и се
установява от материалите по приобщеното анд № 4303/2020 г., на ВРС, IV с., че с Решение № 260451/23.11.2020
г., Д.А.А., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 30.06.2018 г., в
гр. Варна, при управление на МПС – л.а. „***", ДК № ***, нарушил правилата
за движение по пътищата - чл. 6, т. 1 ЗДвП и чл. 65, т. 1 от ППЗДвП и по
непредпазливост причинил на М.И.Р., 2 средни телесни повреди, изразяващи се в
счупване на 4-то до 7-мо десни ребра и 7-мо до 10-то леви ребра, обусловили трайно затруднение в движението на
снагата за период не по-малък от 3-4 месеца - престъпление по чл. 343, ал. 1,
б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК като е освободене от наказателна отговорност и му
е наложена глоба в размер на 1000.00 лв., по реда на чл. 78а НК. Решението е
влязло в законна сила на 09.12.2020 г.
Представено по делото е медицинско
удостоверение № 618/05.07.2018 г., от отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ
„Св. Анна – Варна“ АД, от което се установява, че след извършен преглед на ищцата
на 05.07.2018 г. са били констатирани следните телесни увреждания: контузия на
гръдния кош, счупване на 4-7 десни и 7-10 леви ребра, субплеврален хематом в
ляво, кръвонасядания в областта на гръдния кош, корема, десния горен и долните
крайници, ожулване в областта на лявото коляно.
Представена по делото е Епикриза от
Втора коремна хирургия при МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, от която се установява,
че ищцата е била приета за лечение по спешност на 30.06.2018 г. и е изписана на
05.06.2018 г. Поставена е оконачтелно диагноза: Травма на други
интраабдоминални органи без открита рана в корема.
Представена
по делото е писмена застрахователна претенция, отправена от ищеца до ответника, вх. №
1807/17.07.2018 г., в която е посочена
и банкова сметка ***.
По делото е назначена комплексна съдебна експертиза, в частите медицинска
и автотехническа, чието заключение, неоспорено от страните, се цени от съда
като компетентно и безпристрастно дадено. От заключението се установява, че
л.а. „***“ е с фабрично поставени предпазни колани на петте места за превоз на
пътници. Коланите са от триточков инерционен тип, при предни две места и задни
две (ляво и дясно) и от двуточков тип за централно задно място. Инерционните колани
сработват при рязко изтегляне на ремъка или при съществено наклоняване на
автомобила. Експертите посочват, че движението на телата в конкретния случай е
било напред и в ляво. Ударът на автомобила е бил челен, засягащ ширината на цялата предна част с по-изявена дълбочина
в дясната му част. Избутващият удар е бил на дясно от посоката на движение на
л.а. „Опел“. Така, телата са имали възможност да контактуват при непоставен
предпазен колан с предно арматурно табло, лява предна колонка, волан, гръб на
предна лява седалка, централна лява колонка и гръб на предна дясна седалка.
Сочи се, че технически данни за правилно поставени предпазни колани в случая не
са налице, но са налице медицински данни за използването на коланните механизми
като при проведения клиничен преглед са били установени две кръвонасядания,
първото започващо от дясното рамо надолу и наляво и второто – хоризонтално
разположено под пъпа, от които вещите лица правят извод, че към момента на
произшествието пострадалата ищца е била с правилно поставен предпазен колан.
Вещите лица още заключават, че травматичните увреждания на ищцата се намират в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП и отговарят добре да са получени
при удари от детайли от купето на автомобила, респ. предпазен колан, части от
арматурно табло. От заключението се установява още, че не са налице данни за
възникнали усложнения във връзка с травмите в областта на гръдния кош като е
налице болезненост при продължително физическо натоварване и стоене права. Сочи
се още, че счупванията на леви и десни ребра сами по себе си са обусловили
трайно затруднение в движението на снагата за период, не по-малък от 3-4 месеца
като обичайно при подобни травматични увреждания не се препоръчва и не се
извършва рехабилитация и физиотерапия.
В съдебно заседание, вещото лице по медицинската част уточнява, че несъмнено получените от
ищцата травми налагат помощ от трети лица и постелен режим, както и е било
налице затруднение в дишането. Уточнява, че и след зарастването на счупените
ребра ищцата ще продължава да изпитва болки, а е възможно и да изпитва нужда от
помощ от трети лица, тъй като новообразуваните костни калуси дразнят нервите
намиращи се в междуребрената мускулатура. Вещото лице посочва, че при ищцата не
са били установени дегенеративни заболявания свързани с костната система. Още уточнява,
че описаните кръвонасядания по торса на ищцата са типични при поставен колан и
не могат да бъдат получени от удар в детайли от купето.
За установяване на претърпяните болки и страдания на страната на ищцата са
събрани гласни доказателства посредством показанията на един свидетел – К.И.Р.,
без родство и дела със станите, чиито показания съдът кредитира в частите,
които са резултат на непосредствени и лични възприятия и не противоречат на
останалите възприети за установени факти и обстоятелства по делото.
Във връзка с релевираното възражение за съпричинява от страна на ответника
са събрани гласни доказателства, чрез разпит на виновния за произшествието
водач – Д.А.А..
За опровергаване на показанията на св. А., са събрани гласни
доказателства, чрез разпит на водача на автомобила, в който е пътувала ищцата, М.-Е.А.К.,
внучка на ищцата. Показанията на св. А. не се кредитират от съда, тъй като
противоречат на събраните специални знания и допуснатите гласни доказателства
за опровергаването им.
Съобразно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ със сключването на договор
за застраховка ”Гражданска отговорност”, застрахователят поема задължението да
покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени
и неимуществени вреди. Същевременно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ предвижда, че обект на
застраховане по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на
автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства. Предявеният иск черпи
правното си основание от разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ. Искът е пряк и е
предоставен на увреденото лице срещу застрахователното дружество, с което
причинителят на вредата се намира в облигационно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност”.
Основателността
на прекия иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване на причинените
в резултат на застрахователно събитие вреди, предполага установяването при
условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно
застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно събитие, представляващо
покрит риск по застраховка гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат
от поведението на застрахования водач,
включително обосноваване на техния вид
и размeр.
Както бе посочено във възприетата
фактическа установеност обстоятелството, че към датата на произшествието е било
налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника, за управлявания от виновния водач л.а. „***“, ДК № ***, обективирано в полица
№BG/30/118000660169/01.03.3018 г., валидна към датата на произшествието –
30.06.2018 г., е прието за ненуждаещо се от доказване между страните по
делото.
Не са спорни и фактите на настъпилото
застрахователно събитие на 30.06.2018 г., както и че то представлява покрит от
застрахователното правоотношение риск. С оглед обхвата на застрахователното
покритие, регламентиран в разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ, застрахователят
обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл.
45 ЗЗД.
Постановената от наказателния съд,
влязла в сила присъда, на която е приравнено и решението по чл. 78а НК, за
освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, е задължителна за гражданския съд, на осн. чл. 300 ГПК и следователно изключва преценката на
настоящият състав относно това дали е
извършено деянието, противоправно ли е то, вината на дееца и
съставомерните последици от деянието. С
оглед на изричната забрана на коментираната разпоредба, съдът намира, че в настоящото
производство не може да се изследва и въпроса относно причините, поради които е
настъпило произшествието, тъй като причините са релевантни към въпроса за
вината. Що се отнася до механизма на произшествието, в гражданския процес тези
факти могат да се обсъждат само досежно евентуално релевирано възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат.
Съдът намира, че
от събраните в хода на настоящото производство безпротиворечиво се установява и
причинната връзка между причинените вреди на ищеца и събитието.
Съгласно задължителните за съдилищата
указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и
последователната съдебна практика на ВКС, при определяне на размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от критерия за справедливост. Уточнено е, че понятието
”справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни
обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на
обществото в Държавата във връзка с нормативно определените лимити по
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
От събраните в хода на производството
гласни доказателства и специални знания се установява, че в резултат на
произшествието ищцата е получила контузия на гръдния кош, счупване на 4-7 десни
и 7-10 леви ребра, субплеврален хематом в ляво, кръвонасядания в областта на
гръдния кош, корема, десния горен и долните крайници, ожулване в областта на
лявото коляно. Установява се, че непосредствено след произшествието ищцата е
била приета в болнично заведение за период от 5 дни, където е била на легло,
без възможност да се обслужва. Установява се още, че след прибирането в дома й
продължила да спазва постелен режим, изпитвала силни болки, затруднения в
дишането и е била обслужвана от своята внучка за всички елементарни битови
нужди. Впоследствие придвижване извършвала с проходилка, месец след това с
бастун, трудно ходела, задъхвала се. В резултат на произшествието изпитвала
страх да се вози в кола. Св. Р. заявява, че преди произшествието ищцата била
доста енергична жена, която се грижела за себе си и за дома, където живеели
заедно със своята внучка, а след прошествието всички задължения били поети от
внучката на ищцата. Преди произшествието ищцата се движела самостоятелно, а към
настоящият момент ползвала бастун.
При анализа на всички обективни
обстоятелства в конкретния казус – полученото увреждане на здравето, изразяващо
се в телесни травми; причинените болки и страдания в резултат на причиненото
увреждане – по време на инцидента, както и след това; съобразявайки възрастта
на пострадалата; продължителността и степента на претърпените болки и
страдания, причинените неудобства от екзистенциално естество; нарушения
житейски ритъм – невъзможност да се
придвижва и обслужва самостоятелно, изпитвани силни болки и затруднения в
дишането, изпитания стрес от произшествието и изпитвания страх от пътуване в
автомобил и при съобразяване с конкретните икономически условия и съответните
нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент, които следва да се отчитат като ориентир за определяне на размера на
дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената
отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие (в този смисъл е даденото разрешение в практиката на
ВКС, формирана в множество решения - Р № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008
г. на ВКС, ТК, II ТО, Р № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II
ТО, Р № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р № 95/24.10.2012
г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., Р № 121/09.07.2012 г. по т. д. №
60/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО и други съдебни актове), съдът намира за справедливо
претърпяните болки и страдания да се остойностят в размер на 20000.00 лв. Твърденията на ответника,
че ищцата страда от заболявания на костната система, които заедно с
непровеждането на рехабилитационни процедури са обусловили продължителния
процес по възстановяването й не бяха подкрепени от събраните специални знания.
Както бе посочено, в съдебно заседание експертът по медицинската част на
комплексната съдебна експертиза заяви, че такива заболявания при ищцата не се
установяват, а що се касае до рехабилитационните процедури – такива при този
вид травми не се провеждат.
При тези изводи
на съда, подлежи на обсъждане релевираното от страна на ответника по делото
възражение за съпричиняване, изразяващо се непоставяне от страна
на ищцата като пътник в лекия автомобил на предпазен колан. При разглеждането на възражението съдът следва да извърши преценка доколко поведението на ищеца е способствало за настъпване на
деликтния резултат. Релевантен за съпричиняване на вредата
от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без
който наред с проявеното от виновния неправомерно поведение, не би се стигнало до
вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие
или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може
да бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина
за произлезлите вреди. (така Р №
169/28.02.2012 г., т.д.
№ 762/2010 г., ВКС, ІІ ТО).
Съдът намира, че в хода на настоящото
производство така обоснованото възражение за съпричиняване не бе доказано.
Получените от ищцата травми на гръдния кош (счупвания и кръвонасядания), бяха окачествени от вещото лице като
„типични увреждания при ползване на предпазен колан“ (разпит на вещи лица в с.з. от
16.02.2022 г.).
Обстоятелството, че ищцата е била с поставен предпазен колан се установи и от
показанията на водача на лекия автомобил „***“, в който тя е била пътник на
предна дясна седалка при настъпване на произшествието. Както бе посочено във
фактическата установеност показанията на виновния за произшествието водач не се
ценят от съда, тъй като останаха изолирани и некореспондиращи си с други
събрани доказателства.
Липсата на поведение на ищцата, което
би могло да бъде квалифицирано като съпричиняващо във вредоносния резултат води
до извод, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди,
определено от съда по реда на чл. 52 ЗЗД не следва да бъде редуцирано или на
ищцата следва да се присъди неговия пълен размер – 20000.00 лв. като за разликата до
претендирания размер от 40000.00 лв. искът ще следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Върху уважената претенция ищцата претендира заплащане на
законната лихва. При произнасянето си съдът съобрази разпоредбата на чл. 429, ал. 2 и ал. 3 КЗ, предвиждащи,
че в застрахователното обезщетение се включват и лихвите за забава, когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице и се заплащат от
застрахователя
само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай
от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от Кодекса или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. В случая по делото са налице данни, че ищцата е предявила претенция пред
застрахователя–ответник, надлежно получена на 17.07.2018 г. Не са налице данни
ответникът да е бил уведомяван от застрахованото лице за настъпилото
произшествие. Поради което, съдът намира, че върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 20000.00 лв. се дължи законна лихва, считано от 17.07.2018
г. до изплащането на обезщетението.
По
разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
ищеца макар и да се следват направените по делото разноски, съразмерно
уважената част от иска, не се присъждат, доколкото не са налице данни за
направени подобни разходи.
Предвид оказаната правна помощ и процесуално
представителство на ищеца от страна на адв. А.С., при условията на чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв, съобразно представения Договор за правна помощ от 18.01.2022 г.,
то на адв. С. се следва възнаграждение изчислено от съда при съобразяване на чл. 7, ал. 2 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Минималния размер на възнаграждението възлиза на 1730.00
лв., при което съразмерно с уважената част от иска на присъждане подлежи сумата
865.00 лв.
На осн. Чл. 78, ал.
3 ГПК, съобразно направеното искане и представен Списък по чл. 80 ГПК, разноски
се следват и на ответника, които възлизат общо на сумата 1350.00 лв. Така,
съразмерно с отхвърлената част от иска на присъждане подлежи сумата 675.00 лв.
На осн. чл. 78,
ал. 6 ГПК ответното дружество, следва да бъде осъдено да заплати в полза на
Бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски окръжен съд, дължимата за
разглеждане на делото държавна такса в размер на 800.00 лв., сумата 200.00 лв.,
възнаграждение за вещи лица, както и 5.00 лв., за служебното издаване на
изпълнителен лист.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ЖК „Дианабад“, бул. „Г.М. Д.“, № 1 ДА ЗАПЛАТИ на М.И.Р., ЕГН **********, с
местожителство ***, сумата 20000.00 лв. (двадесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди - болки, страдания
и травматични увреждания, в резултат на ПТП, настъпило на 30.06.2018 г., по
вина на Д.А.А. като водач на л.а. „***“, ДК № ***, ведно със законната лихва
считано от 17.07.2018 г. (датата на уведомяване) до окончателното изплащане, на
осн. чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 429 КЗ като ОТХВЪРЛЯ иска, за разликата
до предявеният размер от 40000.00 лв., обезщетение за неимуществени вреди.
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ЖК „Дианабад“, бул. „Г.М. Д.“, № 1 ДА ЗАПЛАТИ на адв. А.С.С., ЕГН **********,***,
сумата 865.00 лв. (осемстотин шестдесет
и пет лева), възнаграждение
за процесуално представителство, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
ОСЪЖДА
М.И.Р., ЕГН **********,
с местожителство *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ЖК „Дианабад“, бул. „Г.М. Д.“, № 1 сумата 685.00 лв. (шестстотин осемдесет и пет лева), разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ЖК „Дианабад“, бул. „Г.М. Д.“, № 1 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, в полза на Бюджета на съдебната власт, сумата 800.00 лв.
(осемстотин лева), дължима държавна такса, сумата 200.00 лв. (двеста лева),
възнаграждение за вещи лица, както и сумата 5.00 лв. (пет
лева), за служебното издаване на
изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: