РЕШЕНИЕ
№2118/25.10.2019г.
гр. Пловдив, 25 октомври 2019год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение,
ХХV състав
в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2997 по описа за
2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство по
реда на чл. 197 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Жалбоподателят Т.Л.С.,
ЕГН ********** *** оспорва постановление
за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С190016-022-0062866/26.07.2019г., издадено
от публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив и мълчаливо потвърдено от
директора на ТД на НАП.
Жалбоподателят
навежда доводи за незаконосъобразност на потвърждаването и на постановлението и
иска неговата отмяна. Твърди, че наложената обезпечителна мярка е
незаконосъобразна по своя вид, тъй като запорът върху вземания от трето лице
предполага да е налице действително трето задължено лице, а не то да съвпада като
субект с кредитора по изпълнителното производство. Твърди да е извършено
незаконосъобразно прихващане на насрещни задължения не по установения за това
ред и с цел заобикаляне на закона. Прави възражение за липса на конкретизация
на изпълнителния лист, в който е обективирано вземането му срещу ТД на НАП,
поради което и за нарушение на чл.202,ал.4 от ДОПК. Твърди към момента на
извършеното прихващане вземането срещу държавата да е било прехвърлено с договор за цесия, за който ТД на НАП
надлежно са били уведомени. Представя писмени доказателствени средства и
претендира разноски.
Ответникът по
жалбата - Директорът на ТД на НАП гр. Пловдив, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Г., прави възражение за недопустимост на жалбата
поради наличие на постановено изрично решение на директора на ТД на НАП, с
което жалбата против оспорваното постановление на публичния изпълнител е
оставена без разглеждане, а по същество оспорва жалбата и моли съда да
постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,като разгледа
становищата и възраженията на страните по делото и след преценка на
доказателствата към приложената административна преписка, намери за установено
следното:
По допустимостта :
Процесното постановление е обжалвано, в предвидения за това срок,
пред горестоящия в йерархията на приходната
администрация орган, който не се е произнесъл в срока по чл.197,ал.1 от ДОПК. Жалбата срещу
постановлението е постъпила в ТД на НАП на 22.08.2019г. Срокът за произнасяне е
изтекъл на 05.09.2019г. Съставеното уведомление за нередовности на жалбата няма
данни да е редовно връчено на жалбоподателя. Приложеното известие за доставяне
не съдържа данни за това какво именно е връчено на жалбоподателя на дата
09.09.2019г., която дата впрочем също е след изтичане на срока за произнасяне.
Издаденото решение с № 391/24.09.2019г.,с което жалбата е оставена без
разглеждане, е постановено след изтичане на 14-дневния срок за произнасяне и
след постъпване на жалбата до съда, с която е оспорено вече мълчаливо
потвърденото постановление. Поради изложеното съдът намира,че факта на
мълчаливо потвърждаване не се препятства от последващото издадено решение на
директора на ТД на НАП. Срокът по чл.197 от ДОПК е преклузивен именно с оглед
на изрично предвидената възможност за оспорване на мълчаливо потвърденото
постановление.
Жалбата до съда е
подадена в срока по чл.197,ал.2 от ДОПК, поради което и с оглед на
гореизложеното се налага извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
По същество:
С Постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх.№ С190016-022-0062866/26.07.2019г., издадено от публичен изпълнител
при ТД на НАП, на основание чл.195 вр.с чл.200 от ДОПК с мотив,че ще се
затрудни събирането на установено и изискуемо публично вземане по изп.дело № 16140002215/2014г.
в размер на 11020,87лв., е наложена обезпечителна мярка – запор върху вземане
от трето задължено лице ТД на НАП-Пловдив по документ с достоверна дата,
съдебни разноски, присъдени на основание решение по АХД№ 2469/2018г. на
АС-Пловдив в размер на 14 893,58лв. до размера на задължението за сумата
от 11 020,87лв.
Допуснатото
обезпечение е немотивирано и няма как да се прецени дали са налице законовите
предпоставки на чл.195 от ДОПК за налагане на обезпечителната мярка. Веднага
след издаване на постановлението е изпратено запорно съобщение до ТД на НАП, а
след това е издадено и разпореждане за разпределение на запорираната сума. С
постановяване на оспорвания запор взискателят по изпълнителното производство
фактически е разпоредил сумата от 11 020,87лв., която се дължи от него
самия на длъжника, да се използва за погасяване на задълженията на длъжника към
него. Това е така, доколкото действието на запора се изразява именно в
предназначаване на вземането на длъжника за принудително удовлетворяване на
взискателя,като се забранява на длъжника да се разпорежда с вземането,а на
третото задължено лице да плаща на длъжника. В случая обаче, тъй като взискател
и трето лице съвпадат, то със запора се получава и резултат на плащане, което е
само по себе си в противоречие със същността на самата обезпечителна мярка и
фактически води до ефект на прихващане без да е проведено производство по
чл.129 от ДОПК, нито да е направено изявление за това по чл.104 от ЗЗД. Само на
това основание, съдът намира,че предприетото действие от публичния изпълнител е
незаконосъобразно.
Иначе, направените
възражения за прехвърляне на вземането с договор за цесия са неоснователни,
доколкото с оглед датата на уведомяване на ТД на НАП за извършеното прехвърляне
на вземането, то е непротивопоставимо на наложената преди това обезпечителна
мярка. В случая обаче, с оглед на гореизложеното, това не е решаващо за изхода
на правния спор.
Ето защо мълчаливо
потвърденото постановление за налагане на обезпечителна мярка следва да се отмени.
За
разноските:
При посочения изход
на спора, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на жалбоподателя се следва
присъждане на разноски в размер на заплатената държавна такса и възнаграждение
за един адвокат – общо 610лв.
Водим от горното,
Съдът
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ по оспорване на Т.Л.С.,
ЕГН ********** ***, постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№
С190016-022-0062866/26.07.2019г.,
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, мълчаливо потвърдено
от директора на ТД на НАП, с което е наложена обезпечителна мярка –
запор върху вземане от трето задължено лице ТД на НАП-Пловдив по документ с
достоверна дата, съдебни разноски, присъдени на основание решение по АХД№
2469/2018г. на АС-Пловдив в размер на 14 893,58лв. до размера на
задължението за сумата от 11 020,87лв.
ОСЪЖДА
Териториална дирекция на НАП гр. Пловдив да заплати на Т.Л.С., ЕГН ********** ***,
сумата от 610 /шестстотин и десет/ лева разноски.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: