Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. София, 27.01.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският окръжен съд, гражданско отделение, V-ти първоинстанционен състав в открито съдебно заседание на 20.01.2021г. в състав:

 

Председател: Ивайло Георгиев

 

при секретаря Даниела Ангелова и с участието на прокурор Цекова, разгледа докладваното от съдия Георгиев гражданско дело № 486 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по искова молба на М.П.Б. срещу П.М.Б.. Ищецът твърди, че ответникът е негов син и страда от детска церебрална парализа и олигофрения – дебилност тежка степен, в резултат от които заболявания почти не се движи, не може да се обслужва сам, не може да се храни сам, не говори, не пише, не може да контактува с други хора освен с най- близките си. Изтъква, че, поради заболяванията си, ответникът, макар и пълнолетен, не е в състояние да се грижи за себе си, да защитава интересите си и да разбира свойството и значението на постъпките си. Счита, че са налице предпоставките за поставянето му под пълно запрещение и отправя такова искане до съда. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител адв. Д., е подал отговор, с който изразява становище за допустимост на иска. Заявява, че ще изрази становище по неговата основателност след събиране на доказателства по делото. Не възразява срещу доказателствените искания на ищеца. Не сочи доказателства.

В открито съдебно заседание, ищецът се явява лично и се представлява от адв. К., която моли съда да постанови решение, с което да постави под пълно запрещение П.М.Б..

В открито съдебно заседание ответникът се явява лично и се представлява от адв. Д. – особен представител, който счита, че, с оглед бъдещото добруване на ответника, същият следва да бъде поставен под пълно запрещение, тъй като това е в негов интерес. Моли да му бъде определено възнаграждение за осъществяваното процесуално представителство.

Представителят на Софийска окръжна прокуратура – прокурор Цекова – изразява становище, че от събраните доказателства по делото се установява наличие на всички основания за уважаване на иска срещу П.Б., и моли съда да го постави под пълно запрещение.

Съдът, след като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното.

От представеното удостоверение за раждане се установява, че ответникът П.М.Б. е син на ищеца М.П.Б..

По делото се открива експертно решение № 0522 от 061/22.04.1993 г. на ТЕЛК, с което на П.Б. е определена пожизнено първа група инвалидност с чужда помощ поради заболявания „ДЦП – долна спастична парапареза. Олигофрения – дебилност тежка степен.“ Изложени са мотиви, че интелектуалният дефицит до степен на тежка дебилност към имбецилност, в съчетание с ДЦП, правят лицето нетрудоспособно и налагат ежедневни грижи за битово обслужване и надзор.

Съдът се убеди лично в психическото и физическото състояние на П.Б. в хода на разпита му по реда на чл. 337, ал. 1 от ГПК. Ответникът е в добро физическо състояние, но е неспособен да установи словесен и визуален контакт, не може да се концентрира, а на зададените му въпроси отговаря с неразбираеми едносрични или двусрични думи, които могат да бъдат изтълкувани като „да“, „не“ или „така“.

От разпита на св. И. М.Б. – брат на ответника, се установява, че последният страда по рождение от детска церебрална парализа. Според свидетеля, той не може да се грижи за себе си, като способностите му се свеждат до няколко елементарни действия, като дори не може да се облече и да върже обувките си сам. Ходи много трудно и предимно в домашна обстановка. Не е посещавал училище и не може да чете и пише. Познава ограничен кръг хора. Използва 30 - 40 думи, разбираеми само за близките му, но несвързани в изречения. Може да се храни сам, но само с предварително подготвена храна. Трудно може да направи нещо сам. Не може да брои. Не познава парите. Представите му за добро и зло са на примитивно ниво. Спазва забрани, но трудно би оценил други хора.

От заключението по съдебно- психиатричната експертиза, изготвено от в.л. д-р Т.Р., се установява, че ответникът няма данни за фамилна обремененост с психични заболявания; телесното му състояние е без болестни изменения в статуса; не осъществява вербален контакт; паметта и интелектът му са на ниво тежка умствена изостаналост; не може в бъдеще да се очаква промяна на състоянието му (възстановяване или оздравяване) а заболяването му е от такъв характер, че го лишава напълно от възможността да се грижи за своите работи. Направено е заключение, че П.М.Б. страда от редица заболявания, сред които – олигофрения/дебилност тежка степен, като степента на заболяването е такава, че го лишава напълно от възможността пълноценно да се грижи за своите работи, както и да се очаква в бъдеще възстановяване или оздравяване. 

В открито съдебно заседание на 20.01.2021г. вещото лице е заявило, че поддържа заключението. Посочило е, че освидетелстваният страда освен от детска церебрална парализа и долна спастична парапареза, също така и от олигофрения/дебилност - тежка степен. Изводът за наличие на последното заболяване е направен от данните по делото, въз основа на личния преглед на ответника, както и от изслушването му в съдебно заседание. Вещото лице е посочило, че олигофренията/дебилността е умствена изостаналост в три степени, като при ответника се наблюдава тежка степен. Не е развил речта си и няма никакви базисни умения, което е характерно за такива тежки състояния.

 При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск е допустим, доколкото исковата молба изхожда от бащата на ответника, който е активно процесуално легитимиран, с оглед разпоредбата на чл. 336, ал. 1 от ГПК.

За да се произнесе по неговата основателност, съдът взе предвид, че поставянето под запрещение е акт, с който, по установен ред и въз основа на регламентирани в закона основания, се ограничава или отнема дееспособността на физическо лице.

Предпоставка за постановяване на такъв акт е наличие на слабоумие или душевна болест, което препятства лицето, само да се грижи за себе си и за своите работи. Това означава, че, само по себе си, заболяването не прави болния недееспособен нито е достатъчно да обуслови постановяване на съответен съдебен акт. Такива последици е в състояние да предизвика единствено кумулативното наличие на болестно състояние, съчетано с невъзможността на заболялото лице да се грижи за своите работи, т.е. да извършва релевантните дейности за поддържане на собственото си съществуване и за защита на своите законни права и интереси.

Тези принципни положения са нормативно закрепени в разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от 3ЛС, съгласно които непълнолетните и пълнолетните лица, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни, а онези пълнолетни лица с такива страдания, чието състояние не е така тежко, се поставят под ограничено запрещение. Препращащата норма на чл. 5 ал. 3 от ЗЛС сочи, че по отношение на правните действия на първата група лица се прилага чл. 3 ал. 2 от ЗЛС, а за правните действия на лицата от втората група се прилага чл. 4 ал. 2 от ЗЛС, т.е. статусът на лицата, поставени под пълно и ограничено запрещение, е приравнен съответно на този на малолетните и на непълнолетните лица.

При това, обаче, следва да се имат предвид мотивите към Решение № 12 на Конституционния съд на Република България от 17.07.2014г. по конституционно дело № 10/2014г., съгласно които тези разпоредби „…трябва да бъдат тълкувани стеснително и единствено по начин, който изпълнява конституционното изискване да се даде засилена защита на правата на хората с психически увреждания. Такава защита ще е налице, когато неизбежните ограничения, свързани със запрещението, не водят до неоправдано посегателство върху основни конституционни права на тези лица. Това налага недееспособността по чл. 5 ЗЛС да бъде разбирана като състояние, което единствено трябва да осигури недопускането на такива правни действия, които могат да накърнят интересите на поставения под запрещение или на трети лица, или на обществото“. Това тълкуване е в съответствие с основния  международноправен акт, регламентиращ същата материя, а именно - Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, ратифицирана със закон, приет от 41-ото Народно събрание на 26.01.2012 г. (ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г.), и в сила от 21.04.2012 г.

С разпоредбите на чл. 12, ал. 1 и 2 от нея е установена равнопоставеност като правни субекти на хората с увреждания, притежаващи пълна правоспособност и дееспособност наравно с всички останали хора във всички сфери на живота.

Третата алинея от този нормативен текст регламентира необходимостта от осигуряване на достъп на хората с увреждания до подкрепа за самостоятелно упражняване на техните права, а, според ал. 4, мерките, ограничаващи самостоятелното упражняване на права от хората с увреждания следва да са пропорционални и пригодени към състоянието на лицето, както и да се прилагат за възможно най-кратък срок и да подлежат на редовен преглед от страна на компетентен, независим и безпристрастен орган или съдебна инстанция.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че основен принцип е запазване дееспособността на лицата в максимална степен, а нейното ограничаване следва да се допуска само тогава, когато това се налага за защита на техните интереси или тези на обществото.

В конкретния случай необходимост от ограничаване дееспособността на ответника П.Б. е налице, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че той страда от олигофрения/дебилност - тежка степен, за което през 1993г. му е призната пожизнено първа група инвалидност и негодност за какъвто и да е вид труд. Същевременно, от изявленията на в.л. д-р Т.Р. в открито съдебно заседание се установява, че заболяването му се квалифицира като умствена изостаналост в тежка степен.

Тези изводи се потвърждават и от непосредствените впечатления на съдебния състав, придобити по реда на чл. 337, ал. 1 от ГПК, тъй като ответникът не осъществи словесен и визуален контакт със съда, нито беше в състояние да се концентрира.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че е изпълнено изискването на първия от двата кумулативно приложими критерия (медицинския) за поставяне на ответника под запрещение.

Налице е и условието по втория критерия (юридическия), тъй като степента на заболяването му е такава, че го лишава напълно от възможността, пълноценно да се грижи за своите работи (виж. заключението по СПЕ). На практика ответникът е неспособен да изрази по разбираем начин мисъл или воля, което води до невъзможност да ръководи постъпките си. Така той не може пълноценно да се грижи за себе си и да охранява своите интереси в пълен обем.

На последно място, съгласно цитираното по- горе решение на Конституционния съд на Република България, „произнасянето на съда на практика включва не само оценка на тежестта на психическото увреждане, но и прогноза за неговата продължителност във времето“. В конкретния случай прогнозата за състоянието на ответника е неблагоприятна, тъй като, видно от заключението по СПЕ, положителна промяна в състоянието му (възстановяване или пълно оздравяване) е изключена.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че здравословното състояние на П.М.Б. е сериозно увредено до степен, в която той е неспособен  да се справя сам със своите работи, като няма изгледи за подобрение на състоянието му. Поради това той следва да бъде поставен под запрещение.

За да определи вида на запрещението, съдът взе предвид, че съгласно чл. 51, ал. 4 от Конституцията на Република България, „лицата с физически и психически увреждания се намират под особена закрила на държавата и обществото“, като тази закрила включва механизми за предпазването им от извършване на правни действия, с които те биха могли да увредят собствените си интереси. Институтът на поставяне под запрещение е част от тази защита, тъй като от една страна той гарантира, че лицата с психически и/или умствени увреждания ще бъдат ограничени в извършването на правни действия, с които биха могли да навредят на самите себе си, а от друга страна той гарантира сигурността на гражданския оборот и охранява правата на третите лица и обществото като цяло, които също биха могли да пострадат от правните действия на лицата с увреждания.

С оглед гореизложеното и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира, че в случая недопускането на такива правни действия от страна ответника, които застрашават негови собствени или чужди права и интереси, налага поставянето му под пълно запрещение.

След влизане на решението в сила, на основание чл. 338, ал. 3 от ГПК, препис от него следва да бъде изпратен на органа по настойничество и попечителство при община К.- за определяне на настойнически съвет съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от СК.

Съдът констатира, че с Определение № 260067/10.09.2020г. е освободил ищеца М.Б. от заплащане на такси и разноски в съдебното производство. В определението са изложени мотиви, че, поради това, възнаграждението на служебно назначения особен представител на ответника следва да бъде заплатено от бюджета на съда. Следователно, основателно се явява искането на адв. Д. от последното открито съдебно заседание, да му бъде определено и изплатено възнаграждение. За да определи неговия размер, настоящият съдебен състав взе предвид, че съгласно чл. 7, ал. 1, т. 9 от НМРАВ, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за поставяне под запрещение, минималният размер на възнаграждението е 500 лв. Същевременно, съгласно чл. 47, ал. 6, изречение второ от ГПК, възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът му може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от него. Поради това, при съобразяване със сложността на делото, броя на проведените заседания и ангажираността на особения представител, съдът намира, че възнаграждението следва да бъде определено в размер на 300 лв.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ П.М.Б. с ЕГН ********** и адрес ***.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. Н.Д.Д. възнаграждение за осъществено процесуално представителство на ответника П.М.Б. по гр.д. № 486/2020г. на Софийския окръжен съд в размер на 300 лв. от бюджета на съда.

Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него.

След влизане на решението в сила,  заверен препис от същото да се изпрати на органа по настойничество и попечителство при община К.за учредяване на настойничество.

                                     

Окръжен съдия: