Определение по дело №7132/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 35409
Дата: 3 септември 2024 г. (в сила от 3 септември 2024 г.)
Съдия: Анета Илчева Илчева
Дело: 20241110107132
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 35409
гр. София, 03.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110107132 по описа за 2024 година
При извършената проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 60466/2023 г. на СРС, 82 състав.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.
УКАЗВА на ответницата в едноседмичен срок от съобщението да посочи целта на
исканията си по чл. 183, ал. 1 ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 05.11.2024 г. от 10:00 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.

СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
„..............“ ЕАД е предявило срещу С. Н. Д. положителни установителни искове по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл.
92 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 229,03
лв. – главница за неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги по
Договор № ............/11.12.2021 г. със системен партиден № ............. за периода 20.07.2022 г. –
03.02.2023 г., 824,34 лв. – главница за неплатени суми за устройство по Договор за продажба
на изплащане от 17.04.2022 г. за периода 20.06.2022 г. – 03.02.2023 г., 107,88 лв. – мораторна
лихва върху главниците за периода 10.08.2022 г. – 01.11.2023 г., 259,99 лв. – неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор № ............/11.12.2021 г. със системен партиден №
............., ведно със законната лихва от 02.11.2023 г. до окончателното плащане, за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 60466/2023 г. на
СРС, 82 състав.
Ищецът твърди, че с ответницата са сключили Договор за използване на електронни
съобщителни услуги № ............/11.12.2021 г. със системен партиден № ............., както и
Договор за продажба на изплащане от 17.04.2022 г., по силата на който ответницата е
закупила устройство на изплащане – телевизор, с първоначална месечна вноска в размер на
24,98 лв. и 23 последващи равни месечни вноски съгласно погасителен план. Излага, че към
1
Договор за използване на електронни съобщителни услуги № ............/11.12.2021 г. са
сключени съответните Приложения № 1, с които са уговорени следните услуги: на
17.04.2022 г. е подписан Анекс за услуга ............., с който се продължават условията по
Тарифен план .......... 32,99 за срок от нови 24 месеца, както и Приложение № 1 за услуга
.............. с план ..... TB 100+ CS April 2022 2y за срок от 24 месеца. Твърди, че е изпълнило
задълженията си по сключените договори, но ответницата не е заплатила задълженията си в
сроковете съгласно договора и общите условия, вследствие на което е натрупала просрочени
задължения за неплатени месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни
услуги и месечни вноски за устройството на изплащане. В тази връзка на 18.12.2022 г.
ищецът предсрочно е прекратил Договор за използване на електронни съобщителни услуги
№ ............/11.12.2021 г. със системен партиден № ............. поради неплащане, продължило
повече от 124 дена съгласно общите условия, вследствие на което е начислена неустойка в
размер на 259,99 лв. Издадена е фактура № .........../19.01.2023 г., в която били начислени
оставащите неплатени месечни вноски за устройството на изплащане.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва наличието на
валидно облигационно правоотношение между страните, тъй като не е подписвала
процесните договори, както и приложенията към тях. Твърди, че не е получавала процесното
устройство, посочено в договора за продажба на изплащане и приложенията към него.
Релевира възражение за изтекла тригодишна давност по отношение предявените вземания.
Счита, че в полза на ищеца не е възникнало вземане за неустойка, тъй като същият не е
отправил писмено предизвестие до ответницата, с което да я уведоми, че прекратява
договора, респ. да предостави подходящ срок за изпълнение. Твърди, че клаузата за
неустойка е нищожна на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП, както и че не е индивидуално
уговорена, а представлява едностранна клауза, водеща до неравновесие в правата на
страните по договора. Излага, че неустойката противоречи на добрите нрави, излизайки
извън присъщите обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции. Посочва, че
клаузата за неустойка е нищожна и на основание чл. 143, т. 18 ЗЗП, тъй като не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. В случай
че се установи дължимост на неустойката, както и нейната валидност, сочи, че размерът е
прекомерен и следва да бъде редуциран. Твърди, че мораторна лихва върху неустойка не
следва да се начислява, тъй като по този начин неудовлетвореният кредитор се възмездява
два пъти за едно и също нещо.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже наличие на валидно облигационно правоотношение между страните с
посоченото в исковата молба съдържание, изпълнение от страна на ищеца на задължението
за предоставяне на електронни съобщителни услуги и устройства на изплащане,
изискуемост на претендираните вземания и техния размер. Ищецът следва да установи и
наличие на обстоятелства, довели до прекъсване/спиране на погасителната давност, предвид
заявеното от ответницата възражение.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже, че ответникът е изпаднал в забава, както и размера на обезщетението за забава.

По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже валидно сключване на процесните договори, в които е предвидено при неизпълнение
на задължение на насрещната страна за нея да възникне вземане за обезщетение – неустойка,
в посочения размер и наличие на предпоставки за възникване на задължението, както и
2
неговия размер.

В тежест на ответника и при доказване на горепосочените обстоятелства е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга, както и наведените възражения.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3