Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260109
Гр.Нови пазар,13.07.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд Нови пазар в публичното съдебно заседание,проведено на трети юни през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
Районен съдия :СВЕТЛА РАДЕВА
Секретар:ГАЛИНА АЛЕКСАНДРОВА
като
разгледа докладваното от съдия Радева гр.дело №83 по описа за 2021 година,за да
се
произнесе,взе предвид:
Делото е образувано по иск с правно
основание чл.327 ал.1 във вр. с чл..318 от ТЗ във
вр.чл.79 и чл.86 от ЗЗД,с цена на иска -3 500.00лв./главница/,ведно със
законната лихва върху нея,начиная от предявяване на
иска ,до окончателното изплащане,предявен от „Супер“ООД гр.К.,представлявано от
*** Х.А.Т.,действащ чрез пълномощника си адв.И.Б.
против „Велино“ ЕООД,със седалище и адрес на управление:гр.Нови пазар,бл.Шумен,ул.“Сливница“№20.
Първоначално исковата молба е предявена пред
Районен съд –К.,където е образувано гр.дело №197/2020г.,впоследствие
прекратено и изпратено по подсъдност на
Районен съд –Нови пазар.
Ищецът твърди,че с фактура №***.на
стойност 10 000лв.с вкл.ДДС,продал на ответника движима вещ –Трактор
,марка „Mitsubishi
„ с товарач.
Вещта била предадена на купувача и се
намирала в негово владение.Фактурираната сума следвало да бъде заплатена на
ищеца по банков път,в тридневен срок,считано от деня,следващ издаването на
фактурата,с начин на плащане –платежно нареждане.Извършено било частично
плащане на сумата от 5 000.00лв. по банков път на 19.05.2020г. и
1500.00лв.на 27.07.2020г.
До предявяване на иска,ответникът не му
заплатил остатъка в размер на 3500.00лв.,поради което,ищецът моли да бъде
призован на съд с ответника и след доказване основателността на
твърденията,изложени в исковата молба,съдът постанови решение,с което осъди
ответника „Велино“ ЕООД,със седалище и адрес на управление:гр.Нови
пазар,бл.Шумен,ул.“Сливница“№20 да заплати на ищеца Супер“ООД гр.К.,представлявано от *** Х.А.Т.,сумата
в размер на -3 500.00лв./главница/,ведно със законната лихва върху нея,начиная от предявяване на иска ,до окончателното
изплащане,както и направените по делото разноски.
В първото по делото заседание,ищецът
допълни твърденията си,като заяви,че при предаване на техниката и изготвянето
на документа,послужил като основание за исковата претенция,на ответника било
предложено да получи сертификат за съответствие,тъй като тракторът Мицубиши не е произведен в ЕС и в който сертификат да бъде
посочен номера на рамата,което той категоричноотказал,тъй
като това предложение го обвързвало с плащането на пълната цена,договорена
между страните.
Препис от исковата молба и доказателствата
към нея са връчени на ответника,като в законоустановения
срок,чрез пълномощника си адв.Р.Т. –*АК,ответникът е
депозирал писмен отговор на предявения иск.Признава иска по допустимост,но го
оспорва по основание.Твърди,че в процесната фактура
не бил посочен срок да плащане на сумата.Заявява,че при получаване на стоката
купувачът констатирал,че същата не съответства на неговите изисквания и след
като заплатил половината от уговорената сума в размер на 5 000лв.,се
уговорил с продавача,че разликата ще бъде заплатена не в искания от ищеца
срок,а след изпробване на машината и предоставяне от страна на ищеца на
необходимите за регистрацията на
трактора документи и подписване на договор.След като установил,че с трактора не
може да обработва изискуемите се площи и е непригоден за него,в проведени с
продавача телефонни разговори,ответникът му заявил,че желае да му върне
трактора и съответно получи заплатената сума.След последвал отказ от страна на
ищеца,ответникът стигнал до решението да заплати оставащата по договора сума и
при евентуална продажба на трактора от негова страна,да се удовлетвори от
паричната му равностойност.С оглед на това,Б. изискал от Х.Т.да подпишат
договор,както и да му представи необходимите документи за регистрация на
трактора,а той от своя страна да му заплати остатъка от сумата.Това била
причината ответникът да извърши втория превод,но договор между страните не бил
подписал,нито на купувача били предоставени необходими съответните документи за
регистрация на трактора.
С оглед на гореизложеното,ответникът
счита,че сключената търговска продажба е недействителна по смисъла на чл.293
ал.1 от ТР,т.к е необходима писмена форма за прехвърляне на МПС,съгласно
ЗДвП.Счита,че договорът е унищожаем по смисъла на чл.29 ал.1 от ЗЗД,тъй като бил
сключен при умишлено въвеждане в заблуждение от ответника от страна на ищеца.
Ето защо,моли предявеният иск да бъде
отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан,като ищецът бъде осъден да му
заплати направените по делото разноски.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа
страна следното:
Ищецът е представил по делото заверено копие
от данъчна фактура №***.,издадена от „Супер-ООД“гр.К.,представлявано от Х.Т.,с
получател „Велино“ ЕООД гр.Нови пазар,представлявано от Б. Б.,обективираща сделка –продажба на трактор Mitsubishi MT22 с товарач,на стойност
10 000 лв.,с вкл..ДДС,като е отбелязано,че стоката е получена на
17.05.2020г.в гр.К..Фактурата е подписана и от двете страни .В нея не е посочен
срок за плащане на договорената цена.
От заключението на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза,изготвена от вещото лице С.Б. се установява,че
фактурата е осчетоводена в дружеството-ищец „Супер“ООД/в хронологичен регистър
от 01.05.2020г.до 31.05.2020г. Не е извършено осчетоводяване в дружеството-ответник
„Велино“ООД.Липсва заприхождаване отразено в
инвентарната книга на трактор Митсубиши с товарач.В
счетоводството на дружеството са
представени два броя платежни документи:Авизо местен превод ***и Авизо местен
превод ***.Със същите,“Велино“ООД гр.Нови пазар заплатил на „Супер“ООД гр.К.
сумата в общ размер на 6500.00лв./5000.00лв.+1500.00лв./.
Машината,предмет на спора,не била отразена
в инвентарната книга на дружеството и не е регистрирана в КТИ/Контрол и
техническа инспекция към Областна дирекция „Земеделие“,подразделение на
Министерство на земеделието,храните и горите или в сектор КАТ към ОД на МВР-Шумен като собственост на
„Велино“ЕООД тр.Нови пазар.
По искане на ответника,ищецът беше задължен и
представи копие от оригинал на
декларация,подадена по електронен път ,за внос на процесния
трактор.Не представи сертификат за идентичност на трактора,като чрез
процесуалния си представител адс.Б. заяви,че за да
бъде издаден такъв,следва тракторът да е в негово владение/на ищеца/,за да бъде
представен в Контролната техническа инспекция/а такива в България имало на две
места-в с.Я.,П. и в гр.Р./.Твърди,че при предаване на стоката,сертификат не е
бил поискан от купувача ,поради което не е издаден и не му е представен.
Въпреки,че беше задължен от съда да представи
в оригинал документите,свидетелстващи правото му на собственост,както и всички
документи ,по отношение на процесния трактор,касаещи
вноса му в Република България,в това число и сертификат за идентичност,той
представи единствено митническа декларация за внос от 23.03.2020г.на движими
вещи –МПС, за извършен от него внос на
употребявани трактори с мощност до 18 kW,от които с марка Mitsubishi -3 бр.,като не може да
се констатира с нужната категоричност,че сред тях фигурира такъв от модел МТ22.
Под страх от наказателна отговорност по
чл.290 от НК,воденият от ищцовата страна свидетел Н.Д.Х.заявява,че
работи като магазинер в стопанисван от ищеца магазин..Той бил ангажиран от ***
на фирмата да предаде на ответника процесния
трактор,като предния ден чул по телефона,че шефът му говорел с някакъв мъж по
телефона/предполага,че е представител на ответника/ и го попитал дали ще иска
да регистрира трактора ,на което той му отговорил отрицателно,но заявил,че иска
същият да му бъде доставен на следващия ден.Свидетелят закарал трактора на
посоченото му място,в някакво село,предал го на посочено му лице и се прибрал.Твърди,че
му било известно,че не била заплатена цялата сума и затова трактора не минал
регистрация .Представителите на фирма „Велино“ не поискали сертификат при
приемане на вещта.Нормална практика била,когато клиентът поиска сертификат,да
товарят трактора ,да го закарат на съответното място за оглед,заплащала се
определена сума ,пишела се рамата,съставял се протокол и тогава предавали
трактора на клиента.Без тази процедура трактори се продавали ,когато клиентът
не искал и когато при закупуването се издавала само фактура.
При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни
изводи:
Твърдяната от ищеца сделка е „търговска“
по смисъла на чл.286 във вр.чл.1 ал.1 от ТЗ във вр.чл.1 ал.1 от ТЗ.
В условията на главно и пълно
доказване,ищецът следваше да установи по несъмнен начин,че между него и
ответника е сключена процесната сделка
–покупко-продажба на посочената движима вещ -трактор Mitsubishi MT22 с товарач,на стойност
10 000 лв.,с вкл..ДДС,при твърдените в исковата молба условия,както и,че той е предал вещта на купувача в състояние и
вид,уговорени помежду им,а купувачът –ответник е останал задължен да му заплати
остатък от уговорената покупко-продажна цена в размер
на 3500.00лв./главница/ .
Доколкото в самата данъчна фактура №№***.не
е посочен срок за плащане на цената и не
се събраха доказателства за уговорения падеж,по арг.на
чл.303а ал.3 от ТЗ съдът приема,че това е следвало да стане в 14-дневен срок от
получаване на фактурата,т.е.до 31.05.2020г.
От доказателствата по делото /показанията на
св.Х./,заключението на ССЕ/ се установява,че свидетелят е предал процесната вещ на представител на ответника,който я е приел
без забележки,както и,че част от уговорената цена по сделката /6500.00лв./ е
заплатена .Ответникът е подписал без възражение издадената от ищеца фактура и
се е съгласил с обективираното в нея,вкл.,предмет и цена.Фактурата
е подписана от двете страни на 17.05.2020г.,а двете плащания са постъпили на
19.05.2020г.и на 27.07.2020г.,като чрез тези плащания ответникът е потвърдил,че
приема доставената му от ищеца стока и се задължава да заплати цялата
договорена и обективирана във фактурата парична сума.
Не се спори от ищеца,че същият не е предал
във владение на ответника процесната движима вещ -
трактор Mitsubishi MT22
с товарач,без придружаващи я документи –свидетелство за регистрация на
територията на Република България,както и сертификат за съответствие,като се
домогва да докаже,че последното е станало при изричното съгласие на ответника.Макар
и кредитирайки с нужното доверие тези показания,съдът отчита и вероятната им
пристрастност с оглед крайния изход на делото ,предвид факта,че ищецът е негов
работодател.
Не е спорно по делото,че процесната движима вещ е моторно превозно средство,както
и,че същото не е регистрирано на територията на Република България.
Съгласно разпоредбата на чл.144 ал.1 от ЗДвП ,за прехвърлянето на нерегистрирани в страната моторни превозни средства
,се изисква писмен договор,като условие за действителност на сделката.Когато е
налице двустранно подписана фактура ,се приема,че е налице спазена предвидената
от закона форма./ Решение №56/10.06.2015г.на ВКС по гр.д.№5143/2014г.на ВКС/.
Представената по делото фактура е
подписана от продавача и купувача и съдържа основни реквизити на продажбата
като вид на стоката,цена,начин на плащане,описание на страните по
сделката-т.е.изявленията на страните са записани по начин,който позволява да
бъдат възпроизведени –чл.293 ал.4 от ТЗ.
С решение №71/22.06.2009г.по т.д.№1120/2010г.на
ВКС е прието,че продажбата на трактор,за което е съставена само фактура ,е
действителна,въпреки,че според Закон за регистрация и контрол на земеделска техника се изисква
писмен договор с нотариална заверка на подписите като форма за действителност
на сделката
Сделката е действителна и е породила
целените правни последици,като продавачът е изпълнил задължението си да предаде
на купувача процесната движима вещ,а той от своя
страна е следвало да му заплати уговорената и обективирана
в данъчната фактура/имаща характеристиките на писмен договор/ покупко-продажна цена.
Купувачът не е възразил срещу продадената
му и продадена стока веднага /по арг.на чл.324 от ТЗ/,поради което следва да се приеме,че той е приел стоката без възражения,а
оттам-че дължи на продавача уговорената цена на уговорения падеж,в случая в 14-дневен
срок от получаване на фактурата.
Като не е изпълнил задължението си по
сделката –да заплати на продавача уговорената цена,купувачът е изпаднал в
забава на 01.06.2020г. и към момента на предявяване на иска
/27.10.2020г./,вземането на ищеца се явява изискуемо и ликвидно ,като освен
главницата,по арг.на чл.86 ал.1 от ЗЗД ,ответникът му
дължи и лихва за забава,начиная от предявяване на
иска.
Предвид гореизложеното,съдът намира,че
възражението на ответника за недействителност на сделката/нищожност ,евентуално
унищожаемост,по смисъла на чл.29 ал.1 от ЗЗД,се явява
неоснователно,а предявеният иск –основателен и изцяло доказан и като такъв
следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото,на основание
чл.78 ал.1 от ГПК,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 640.00лв./съгласно представения списък на
разноските ,на л.63 по делото/.
Водим от гореизложеното,съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ответника
„ВЕЛИНО“ ЕООД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на
управление:гр.Нови пазар,обл.Шумен,ул.“Сливница“№20,представлявано
от Б. Б. Б. да заплати на ищеца „Супер“ООД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на
управление:гр.К.,обл.К.,ул.“***“,бл.***,представлявано
от *** Х.А.Т. /с пълномощник по делото/адв.И.Б. –КАК/
СУМАТА в размер на -3 500.00лв./три хиляди и петстотин
лева -главница,дължима по данъчна фактура №№***,за покупко-продажба
на трактор Mitsubishi MT22
с товарач/,,ведно със законната лихва върху нея,начиная от предявяване на иска-27.10.2020г. ,до окончателното
изплащане,както и направените по делото разноски в размер на
640.00лв./шестстотин и четиридесет лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд гр.Шумен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: