Р
Е Ш Е
Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер………………………17.02.2020
година…..…………..……..Град Гълъбово
ГЪЛЪБОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД…………………..Гражданско
отделение
На…четвърти
февруари…..……..……………………………………..Година 2020
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Белослава К.………….……………………………………………….
Прокурор……….…………………………………………….………………………..
като
разгледа докладваното от…….…………………………съдията Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 495………………..…по описа за 2019…………...година.
Производството е по реда на чл. 310 - 317 вр. чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Ищецът Д.С.М. действащ
чрез своята майка и законен представител Н.Г. твърди, че ответникът С.А.М. е
негов баща. С решение № 119/30.12.2013 г. на Гълъбовски
районен съд по гр.д. № 563/2013 г. ответникът бил осъден да му заплаща издръжка
в размер на 100,00 лв. месечно. От момента на постановяване на посоченото
съдебно решение били изминали шест години, като нуждите на ищеца от храна,
отопление, дрехи, транспорт били нараснали. Освен това ищецът боледувал често,
в миналото имал говорни проблеми, но те преминали. Посещавал училище като би
записан в пети клас. Моли съда да постанови решение, с което да измени/увеличи
присъдената по-рано издръжка, като осъди ответника да заплаща ежемесечна
издръжка в размер на 250,00 лв., заедно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, считано от датата на предявяване на иска до настъпване на
основания за изменение или прекратяване на издръжката. Претендира разноски.
В законоустановения
срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника С.А.М., чрез назначения му особен представител, като
се заема позиция за обоснован размер на издръжката от 200,00 лв. поради
нарасналия нормативен мининум, нарастване на
възрастта на ищеца респ. на неговите битови нужди. Сочи, че размерът на
издръжката следва да бъде изменен на 200,00 лв.
Становището на Дирекция „Социално подпомагане“, Община
Гълъбово, дадено с писмен доклад пред първоинстанционния
съд, по реда на чл. 15, ал. 1 и следващите от Закона за закрила на детето, е
съдът да постанови решение, с което да бъдат защитени в най-голяма степен
правата и интересите на детето, вземайки предвид всички събрани по делото
доказателства.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
150 СК вр. чл. 143 СК от малолетното дете Д.С.М. действащ чрез своята майка и законен
представител Н.Г. против С.А.М., негов
баща за заплащане на месечна издръжка съответно в размер на 250 лв., от датата
на подаване на исковата молба /27.09.2019 г./ до настъпване на законна причина
за нейното изменение или прекратяване.
По делото няма спор, а се установява и
от събраните доказателства, че с решение
№ 119/30.12.2013 г. на Гълъбовски районен съд по
гр.д. № 563/2013 г., съдът е предоставил упражняването на родителските права по
отношение на детето Д.С.М. на майката, а
бащата е осъдил да заплаща месечна издръжка в размер на 100,00 лв.
Детето Д.С.М. е ученик, пети клас, във
Второ основно училище „Х.Б.“, което се установява от представеното по делото
удостоверение изх. № 1/16.09.2019 г. /л. 8 от делото/. По отношение на неговото
здравословно състояние от извадка от досие на пациент /л. 7 от делото/ се
установява, че ищецът е боледувал шест пъти през 2018 г. и веднъж през 2019 г.
основно в зимните месеци на годината.
Майката Н.З.Г. е трудово ангажирана като
брутното й трудово възнаграждение е в размер на 640,00 лв. месечно и получава
40,00 лв. детски добавки /така социалния доклад/. Декларирала е притежание на къща с дворно
място в с. М., общ. Гълъбово, в която живее с ищеца.
За бащата няма информация за доходи и
трудова заетост, по данни на майката на ищеца работи в Г., като е установено по
делото, че същият получава и пенсия.
Ищецът е ангажирал гласни доказателства
посредством разпита на свидетелката Д.Т.. Същата е заявила, че бащата на детето
не идва да го вижда, като детето ходи на училище и оценките му са хубави.
Детето Д. получавало по пет лева на ден от майка си за текущи разходи. Преди
време е имало проблем с говора и не е можело да се храни, но към днешна дата
всичко било наред. Въпреки, че за посещение на училище се налагало да пътува от
с. М. до гр. Гълъбово не били налице транспортни разходи поради наличието на
училищен автобус.
По делото е представен социален доклад,
от който се установява, че детето се отглежда от майката при добри битови
условия. Детето не се е срещало с баща си в последните години, имало редки
разговори по телефона за информация за детето. Майката задоволявала ежедневните
потребности на своето дете. Бащата плащал присъдената издръжка лично или по
банков път.
При така изложената фактическа
обстановка Гълъбовският районен съд достига до
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 150 във вр. с чл. 143 СК, като същият е процесуално допустим. За
лицето имащо право на издръжка, за което такава е била вече определена по
съдебен ред, винаги съществува правната възможност да предяви иск пред съда за
нейното увеличение, в случай на промяна на обстоятелствата, при които е била
определена първоначалната издръжка, като този иск не се погасява по давност.
Налице са и предпоставките за надлежното упражняване на правото на този иск –
активна и пасивна процесуална легитимация и наличието на правен интерес за
неговото завеждане пред съда.
Нормата на чл. 150 СК, в която намира правното си
основание предявения иск, предвижда, че при изменение на обстоятелствата
присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или
прекратена. Затова и ако при определяне на необходимия размер от издръжка на
ненавършило пълнолетие дете съдът съобразява нуждите на детето и възможностите
на родителите, то при иск за изменение на определена вече от съда издръжка
следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или
трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. За да бъде
уважен искът за увеличение на издръжката е необходимо да се установи наличието
на трайни или съществени изменения на обстоятелствата, при които е била
определена първоначалната издръжка, които промени касаят нуждите на търсещия
издръжка или възможностите на задълженото лице. В т. 19 на Постановление № 5/16.11.1970 г. на Пленума на Върховния съд,
запазило своето приложение, е направено тълкуване на понятието „изменение на
обстоятелствата“. Посочено е, че „изменение на обстоятелствата“ по смисъла на
чл. 86 СК /отм./ ще има когато е налице трайно съществено изменение в нуждите
на издържания или трайна и съществена промяна във възможностите на задълженото
лице. Предпоставките са дадени при условията на алтернативност, поради което е
достатъчно наличието само на една от тях, за да се приеме, че искът е доказан по
своето основание. Задължителната съдебна практика - Постановление № 5/16.11.1970
г., Постановление № 5/30.11.1981 г. на Пленума на Върховния съд, решение № 77/21.03.2012
г. на ВКС по гр.д. № 863/2011 г., ІІІ г.о., приема, че нуждите на лицата, които
имат право на издръжка се определят съобразно обикновените условия на живот,
като се вземат предвид възрастта, образованието и други обстоятелства, които са
от значение съобразно конкретните факти по делото, а възможностите на лицата,
които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотно състояние и
квалификация. Правото на издръжка е
безусловно право на детето съгласно нормата на чл. 143, ал. 2 СК, като за
възникването и съществуването му е достатъчно наличието на качеството
„малолетно/непълнолетно лице“ на претендиращия издръжка. Размерът на издръжката,
съгласно чл. 142, ал.1 СК, се определя в зависимост от две величини – 1/ нуждите
на детето, което има право на издръжка и 2/ възможностите на родителя, който я
дължи. С нормата на чл. 142, ал. 2 СК е определен само минималния размер на
издръжката на едно дете, който размер е равен на една четвърт от размера на
минималната работна заплата, която към датата на приключване на съдебното
дирене - 06.02.2020 г., а и понастоящем, е в размер на 610,00 лв., или минималния
законово определен размер издръжка е 152,50 лв.
В настоящия случай се касае за определяне на издръжка
на малолетно дете на 11 години, поради което родителят дължи издръжка,
независимо от възможността на детето да се издържа от имуществото си, както и
независимо от имущественото положение на самия родител. Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независими от това дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Правото на децата да получават издръжка от своите родители е
безусловно, като е достатъчно да е налице само качеството „ненавършило
пълнолетие дете“, а размерът на издръжката съгласно чл. 142, ал. 1 СК се
определя според нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи,
т. е. родителите дължат в тези случаи издръжка независимо от това дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, както съобразно
закона /чл. 143, ал. 1 СК/.
На първо място, следва да се посочи, че предходната
издръжка от 100,00 лв. е определена със съдебно решение, влязло в сила пет и
половина години преди предявяването на иска. За този продължителен период е
налице трайно изменение на обстоятелствата, при които е била определена
издръжката от 24.10.2013 г. Индиция за това е както
увеличаването размера на минималната работна заплата от 310,00 лв. към
м.10.2013 г. на 610,00 лв. към 01.01.2020 г., така и
повишаването от 285,92 лв. през 2013 г. на 363 лв. към 01.01.2020
г. на линията на бедност, която се използва като параметър при формирането на
социалната политика на Държавата в областта на доходите и жизненото равнище и
се изчислява ежегодно от Националния статистически институт в зависимост от
данните в изследването „Наблюдение на домакинските бюджети“. Тази промяна в икономическата
обстановка безспорно рефлектира върху размера на необходимата за детето месечна
издръжка, който се повишава. Размерът на
издръжката на това дете понастоящем е под установения в чл. 142, ал. 2 СК
минимум. Отделно от това се касае за един значителен период от време, през
който детето обективно е израснало във физическо, психическо и емоционално
отношение. Периодът се характеризира с интензивен растеж, свързан с психологическо
развитие на детето. Определено неговите нужди са пораснали в чисто психологически,
личен и в обществен аспект, доколкото през този период от време то израства и
се формира като личност. Не без значение е и обстоятелството, че непълнолетните
продължават образованието си, като се обучават в държавни училища, поради което
са нараснали нуждите им за закупуване на учебни помагала, дрехи, храна.
Промяната е трайна, което обуславя необходимост от увеличение на издръжката.
Установено е, че основно грижи по отглеждането и възпитанието на детето се
полагат от майката. Същевременно от посочения предходен момент досега са
настъпили големи промени и в икономическите условия, засягащи битуването на
цялото население в страната, в посока увеличаване на средствата за поддържане
на едно домакинство дори на минимално равнище, а също и за посрещане на
основните лични нужди на всеки човек /увеличаване
на цените на стоките и услугите/, макар и обективни и стоящи извън волята на родителите
на детето, неминуемо водят до извода за увеличаване на нуждата от парични
средства за издръжката. Всички тези
обстоятелства са достатъчно основание да се приеме, че предявения иск за
увеличение размера на присъдената на това дете издръжка, е доказан напълно в
своето основание, защото разпоредбата на чл. 150 СК предвижда изменение на
издръжката при трайно и съществено изменение или на нуждите на издържания,
какъвто е случая, или пък на възможностите на дължащия издръжка родител.
Тези изменения имат траен и продължителен
характер, от което може да се направи обоснован извод, че няма да се възвърне
състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства.
Конкретно по отношение на размера на издръжката на
детето Д. съдът взе предвид, че периодът се характеризира с интензивен растеж,
свързан с пубертетно развитие на детето. Дори само с оглед на посочения период
от време безсъмнено е, че от постановяването на сегашната издръжка на детето Д.
в размер на 100,00 лв. и за изминалите повече от пет години, са нараснали
обичайните нужди на ищеца /понастоящем на навършени 11 години, а при
постановяване на първоначалната издръжка детето е било на 6 години/, които
потребности се установяват от самия факт на биологичното му съществуване и не е
било необходимо да се обосновават специално, промяната в условията на живот
/инфлационните процеси/, особеностите на вьзрастта
му, при които бързо нарастват духовните и материални потребности, респ.
разходите по тяхното задоволяване. Ето защо към момента се налага и
изразходването на повече средства за цялостната месечна издръжка на детето Д. в
сравнение със средствата, които са били необходими и изразходвани към момента
на първоначалната му издръжка. Предвид горното и изменение на потребностите на
детето Д. настоящият съд намира, че е настъпило само предвид обстоятелството,
че е преминала в по-висока възрастова група, обуславяща по-високи разходи за
облекло, храна, пособия, ежедневни нужди.
От друга страна по отношение на детето Д.
потребностите са обичайните за възрастта му, не се твърдят специални нужди от
образователен и/или здравословен характер. Детето е в 5-ти клас на училище.
Свидетелката Т.а изясни пред съда, че детето Д. получава пет лева на ден за текущи разходи, което прави изявлението на
майката на детето, че за него „отиват по 20,00 лв. на ден“ явно необосновано.
От представената извадка от медицинското досие на детето Д. /л. 7 от делото/ се
установи, че през 2019 г. е боледувал само веднъж и то в началото на 2019 г.
Тези установени по делото факти вкл. и
от св. показания на Т.а – липса на специални здравни потребности /дори
за 2019 г. е налице само едно боледуване/, безплатен транспорт до училище,
джобни пари в размер на пет лева дневно, дават основание искът да не бъде
уважен в пълния предявен размер.
По делото поради отсъствието на
ответника, който не взема становище по иска и не представя доказателства за
реализираните от него доходи, както и невъзможността на неговия особен
представител да даде сведения за неговите доходи следва да се приеме, че с
оглед на обстоятелството, че същия получава пенсия позволяваща му да плаща без
затруднения предходно определената издръжка и работи в чужда държава – Г. /така
социален доклад/ следва да се приеме, поне към настоящия момент, че получава
средния за страната доход от заплата и пенсия. При определяне на дължимата от ответника издръжка,
съдът отчита и обстоятелствата, че по делото не са налице данни същият да има
задължения за осигуряване на издръжка на други членове от своето семейство,
както и липсват данни за влошено здравословно състояние или други причини,
поради които заплащането на издръжка в посочения размер би го затруднило
съществено. Следва да се има предвид,
че лицето, което дължи издръжка може да
бъде освободено от това задължение само при „пълна, обективна и абсолютна
невъзможност“ да дава издръжка. От доказателствата по делото не може да се
направи извод, че ответникът се намира в абсолютна невъзможност да изплаща
издръжка на детето си – няма данни същият да има заболявания, чието лечение да
е свързано с допълнителни разходи или да е налице друго обективно обстоятелство
препятстващо изпълнението на дължимото по закон алиментно
задължение. Отделно от това е установено
по делото, че бащата не проявява интерес към развитието на своето дете, като не
го е виждал от години. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК родителите са
длъжни да издържат своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали
последните са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Т.е. задължението на всеки от родителите да участва в издръжката на децата си,
е безусловно. Когато родителите живеят заедно, те съвместно и доброволно би
следвало да поемат издръжката на своите деца. Когато родителите не живеят
заедно, детето остава под непосредствените грижи на единия родител, но за
другия, по силата на закона, продължава да съществува безвъзмездното задължение
да доставя средства за децата. В този смисъл, интересите на детето изискват
тази активност да бъде облечена във формата на задължение за плащане. Дори
след изплащане на издръжката на детето родителите да срещат известни материални
затруднения, следва да се даде приоритет на нуждите на децата, защото
родителите имат не само правно, но и нравствено задължение да издържат своите
деца. В този смисъл техните затруднения не следва да се поемат от децата.
При това положение настоящият съд
намира, че са налице съществени изменения в потребностите на ищеца Д.С.А.,
които обуславят необходимост от увеличаване размера на дължимата от ответника
издръжка.
С оглед установените по-горе нужди на ищеца
и доходи на родителите му настоящият съд приема, че за осигуряване на неговата
издръжка е необходима и възможна сумата от 380 лв. месечно предназначена за
нормален живот, обучение и развитие /по делото се установи, че не са налице
специални потребности от здравословен или образователен характер/, от която
бащата следва да осигурява 230 лв., а разликата до 380 лв. следва да се поеме
от майката, която макар и да полага непосредствените грижи за ищеца, също има
задължение да участва в паричната му издръжка. Нуждите на детето следва да бъдат задоволявани и от двамата родители,
тъй като законът предвижда, че осигуряването на средства и условия за
отглеждане и възпитание на непълнолетните деца е основно и безусловно тяхно
задължение. Съгласно чл. 27, т. 2 от Конвенцията за правата на детето,
родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите
способности и финансови възможности условията за живот, необходими за
нормалното развитие на детето. Същата е ратифицирана от Република България и
съставлява част от вътрешното ни законодателство, като наред с разпоредбите на
СК, задължава съдът да следи за правата на децата като висша ценност за
развитието на цялото ни общество. Тъй
като детето живее при своята майка, тя предоставя част от необходимата му
издръжка в натура. Поради това житейски е оправдано и логично, бащата да поеме
по-голяма част от издръжката на детето.
При този изход на делото, сторените от ищеца разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение от 346,67 лв. съразмерно на уважената
част от иска, следва също да се възложат в тежест на ответника /чл. 78, ал. 1 ГПК/ съобразно договор за правна защита и
съдействие от 16.09.2019 г. /л. 10 от настоящото дело/ - с отбелязването в
договора е изпълнено изискването на т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013
г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК. Тъй като
ищецът не дължи държавна такса и разноски за производството /чл. 83, ал. 1, т.
2 ГПК/, дължимата се за същото държавна такса в размер на 187,20 лв. върху
увеличения размер на издръжката на детето, следва да бъдат възложени в тежест
на ответника /чл. 78, ал. 6 ГПК/, както и в негова тежест следва да бъдат
възложено възнаграждението на особения представител съразмерно на уважената
част от иска в размер на 130,00 лв., които следва да бъдат внесени по сметка на
Гълъбовски районен съд.
В заседанието за разглеждане на делото съдът е посочил,
че ще обяви решението си на 17.02.2020 г., от която дата тече и срока за
обжалването му /чл. 315, ал. 2 ГПК/.
Така мотивиран и на основание чл. 235,
ал. 1 ГПК, Гълъбовски районен съд,
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ определената с решение
№ 119/30.12.2013 г. на Гълъбовски районен съд по
гр.д. № 563/2013 г., влязло в законна сила на 01.07.2014 г., издръжка в размер
от 100,00 лева месечно за малолетното дете Д.С.М.,
КАТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
по иска с правно основание чл. 150 вр. чл. 143 СК С.А.М.,
ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАЩА
на малолетното дете Д.С.М., ЕГН: **********,
родено на *** г., действащ чрез неговата майка и законен представител Н.З.Г. с
ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, месечна издръжка в размер от 230,00 лв. /двеста и тридесет лева/,
считано от 27.09.2019 г. до настъпване на законни причини за изменяването или прекратяването на тази издръжка, заедно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта на
всяко вземане до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Д.С.М.,
ЕГН: **********, родено на *** г., действащ чрез неговата майка и законен
представител Н.З.Г. с ЕГН: **********, срещу С.А.М., ЕГН: ********** в останалата му част, за разликата от уважения
размер от 230,00 лв. до пълния
предявен размер от 250,00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С.А.М., ЕГН: **********, с адрес: *** да
заплати на Д.С.М., ЕГН: **********,
родено на *** г., действащ чрез неговата майка и законен представител Н.З.Г. с
ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, сумата от 346,67 лв. /триста четиридесет и шест лева и шестдесет и седем
стотинки/, представляваща направените по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА С.А.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати по
сметка на Гълъбовски районен съд, в полза на бюджета
Съдебната власт, сумата от общо 311,20
лв. /триста и единадесет лева и двадесет стотинки/, представляваща държавна
такса /187,20 лв./ и възнаграждение за особен представител /130,00 лв./ върху
увеличения размер на издръжката за детето Д., както и сумата от 5 лв. /пет
лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно
обжалване с въззивна жалба пред Старозагорски окръжен
съд в двуседмичен срок от днес /17.02.2020 г./ – арг.
чл. 315, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: