Присъда по дело №3509/2017 на Районен съд - Стара Загора

М О Т И В И

            към присъда № 121 от 26.09.2019 г.

по н.о.х.дело № 3509/2017 г. на Старозагорския районен съд

 

 

 

Обвинението против подсъдимия Х.И.И., ЕГН **********, е за това, че за периода от 17.10.2015 год. до 03.11.2015 год. включително в гр.Стара Загора в съучастие като съизвършител с П.Л.Д. с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал у Т.М.С. (технически сътрудник – юрисконсулт в „Градус-1” ООД гр.Стара Загора) заблуждение относно обстоятелството, че е представител на „Транс комерс” ЕООД гр.Плевен и ще превози 102 тона соев шрот на обща стойност 96927,29 лева с ДДС, собственост на „Градус-3” АД гр.Стара Загора, ЕИК *********, от пристанище „Мартен” гр.Русе до „Фуражен завод” гр.Нова Загора, и с това причинил на „Градус-3” АД гр.Стара Загора, ЕИК *********, имотна вреда в големи размери, възлизаща на обща стойност 96927,29 лева с ДДС – престъпление по чл.210, ал.1, т.5 във връзка с чл.209, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с ал.1от НК.

 

Обвинението против подсъдимия П.Л.Д., ЕГН **********, е за това, че за периода от 17.10.2015 год. до 03.11.2015 год. включително в гр.Стара Загора в съучастие като съизвършител с Х.И.И. с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал у Т.М.С. (технически сътрудник – юрисконсулт в „Градус-1” ООД гр.Стара Загора) заблуждение относно обстоятелството, че е представител на „Транс комерс” ЕООД гр.Плевен и ще превози 102 тона соев шрот на обща стойност 96927,29 лева с ДДС, собственост на „Градус-3” АД гр.Стара Загора, ЕИК *********, от пристанище „Мартен” гр.Русе до „Фуражен завод” гр.Нова Загора, и с това причинил на „Градус-3” АД гр.Стара Загора, ЕИК *********, имотна вреда в големи размери, възлизаща на обща стойност 96927,29 лева с ДДС – престъпление по чл.210, ал.1, т.5 във връзка с чл.209, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с ал.1от НК.

 

Представителят на Районна прокуратура Стара Загора поддържа обвиненията и пледира подсъдимите да бъдат признати за виновни, като на всеки от тях бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години при първоначален „общ“ режим на изтърпяване и бъде постановена конфискация на ½ от имуществото му. Моли направените по делото разноски да бъдат възложени на подсъдимите, а веществените доказателства да бъдат върнати на правоимащите лица.

 

Защитникът адв.К.К. оспорва обвиненията против подзащитните му и пледира за оправдателна присъда.

 

Подсъдимият Х.И.И. дава обяснения по част от фактите на повдигнатото му обвинение, не се признава за виновен, поддържа пледоарията на защитника си и моли да бъде оправдан.

 

Подсъдимият П.Л.Д. не дава обяснения по повдигнатото му обвинение, поддържа пледоарията на защитника си и моли да бъде оправдан.

 

Съдът, като прецени събраните доказателства, намери за установено следното:

 

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

 

Подсъдимите Х.И.И. и П.Л.Д. са неосъждани (подсъдимият И. е бил реабилитиран по право за предходното си и единствено към момента осъждане, поради което следва да се счита за неосъждан), живеели в гр.Плевен и били приятели.

 

Подсъдимият И. (с прякор „Фори“) бил управител на „Вива-Строй“ ООД гр.Плевен (л.264-267 от делото), но ползвал мобилен телефон със СИМ-карта с номер .., регистрирана в номерационното пространство на мобилния оператор „Виваком“ на името на „ФМК“ ООД гр.София, собственост на съпругата му Евелина Ванева Илиева (л.262-263 от делото), с дата на активиране 30.04.2013 г. (л.10, том II от ДП).

 

Подсъдимият Д. (с прякор „Косатката“) бил управител на „Секюрити груп – 4009“ ЕООД гр.Плевен (л.259-261 от делото) и ползвал мобилен телефон със СИМ-карта с номер .., регистрирана в номерационното пространство на мобилния оператор „Виваком“ на името на управляваното от него дружество с дата на активиране 31.10.2010 г. (л.10, том II от ДП).

 

 Св.Т.М.С. (към датата на разпита й в съдебно заседание с фамилно име Г.) работила от 01.08.2014 г. в „Градус 1“ ООД гр.Ст.Загора като технически сътрудник – юрисконсулт. Същата организирала доставките на различни суровини, сред които и соев шрот, за „Фуражен завод“ гр.Нова Загора, собственост на „Градус-3“ АД гр.Стара Загора, като договаряла и транспорта им до базата в гр.Нова Загора. Ежемесечно „Градус-3“ АД гр.Стара Загора купували чрез посредник („Вианд“ ЕАД гр.София) соев шрот от производители в Аржентина или Бразилия, който пристигал с кораби в пристанището в гр.Констанца, Румъния, а от там бил транспортиран до пристанище „Мартен“ в гр.Русе, от където с товарни автомобили бил превозван до „Фуражен завод“ гр.Нова Загора. За този превоз св.С. ползвала определен набор от превозвачи, познати на управителите на дружеството – И. и Лука Ангелови, като цената на превоза на подобен тип товари (соев шрот) била в границите на 22–23 лв. на тон. Организацията на транспорта била следната: св.С. се чувала по телефона с представителите на транспортните фирми, уговаряли се условията и цените за превоза, разменяли си имейли с цел проследяване на транспортирането към датата на експедицията. След осъществяване на доставката, превозвачите издавали фактури за превоза, а св.С. проверявала дали стоката е била доставена във „Фуражен завод“ гр.Нова Загора, след което се пристъпвало към плащане по фактурите по банков път. След получаване на информацията за регистрационните номера на товарните автомобили от съответната транспортна фирма, които ще превозват суровините към завода, св.С. ги изпращала чрез имейл до пристанище „Мартен“ гр.Русе и до св.Г.Г.Д., който към онзи момент отговарял за организацията на работата във „Фуражен завод“ гр.Нова Загора като пълномощник на Лука А. (единият от собствениците на „Градус 3“ АД гр.Стара Загора). Служителите от пристанище „Мартен“ гр.Русе нямали право да товарят товарни коли с регистрационни номера, различни от тези, които са им били подадени, а служителите във фуражния завод трябвало да следят за пристигането на същите товарни коли (със същите регистрационни номера) със суровината им.

 

В началото на м.ноември 2015 г. предстояло превозване по гореописания начин на поредно количество от 1 295 520 кг. соев шрот. „Градус-3“ АД гр.Стара Загора заплатили авансово за това количество шрот на „Вианд“ ЕАД гр.София сумата от 1 046 157,01 лв., за което била издадена фактура № ********** (л.20, том I от ДП), и станали собственик на това количество соев шрот. Този път доставката била от Бразилия (експедиционна бележка № SS 023236 – л.18, том I от ДП), като соевият шрот имал декларация за съответствие (л.19, том I от ДП). По неустановен в хода на разследването начин подсъдимите узнали за този предстоящ превоз и решили да се облагодетелстват от него, като се включат в транспортирането на част от количеството соев шрот, който впоследствие да отклонят по друг маршрут, за да го продадат на трето лице. За целта по неустановен в хода на разследването начин подсъдимият И. се снабдил  с предплатена СИМ-карта с номер ..., регистрирана в номерационното пространство на мобилния оператор „Виваком“ на името на „К. Шумаров транс“ ЕООД гр.Своге, с дата на активиране 03.07.2015 г. (л.10, том II от  ДП), и се сдобил с номера на служебния телефон на св.С. – .., след което на 17.10.2015 г., ако да носил със себе си и ползваният обичайно от него мобилен телефон със СИМ-карта с номер .., се обадил се обадил от телефона с предплатена СИМ-карта с номер ... на служебния телефон на св.С., която в този момент била на работното си място в гр.Стара Загора. За да я въведе в заблуждение относно самоличността си, той й се представил като ..– координатор на логистичния отдел в „Транс Комерс“ ЕООД гр.Плевен, като и двете заявени от него обстоятелства не били истина. В действителност такова дружество със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.„Бяла черква“ № 6, вх.А, ет.1, ап.2 (л.16, том I от ДП), съществувало и било познато на подсъдимия И., тъй като преди години бил наемател на негов склад, но в случая подсъдимия действал без знанието и съгласието на управителя на дружеството (св.Л.А.Л.), в което при това никога не било работило лице на име ... След като се представил на св.С. под чужда и измислена от него самоличност, подсъдимият И. й направил предложение от името на споменатото дружество да извърши превоз на предстоящата доставка соев  шрот от 1 295 520 кг., собственост на „Градус-3“ АД гр.Стара Загора, като целта му била по този начин соевият шрот да премине в негово и на подсъдимия Д. владение, за да могат впоследствие двамата да се разпоредят с него в своя полза за сметка на ощетеното дружество-собственик. Подсъдимият И. казал на св.С., че разполага с дванадесет специализирани транспортни средства и й предложил да бъдат включени в общия транспорт на въпросното количество соев шрот, като я попитал как се процедира за уговорките с транспорта. Св.С. го уведомила, че трябва да й изпрати имейл с подробна информация на фирмата му и съответно номерата на колите, които евентуално щели да се включат в транспорта на соевия шрот. Подсъдимият И. изразил съгласие и поискал тя да му посочи имейл, на който да изпрати нужната информация. Св.С. чрез подаване на „SMS“ от служебния си телефон към мобилния телефон, ползван от подсъдимия И. при разговора им, му изпратила служебния си ел. адрес – tanya.sidiimova@gradusbg.com.

 

На 20.10.2015 г. в 14.32 часа подсъдимият И. от създаден за целта ел. адрес на името „Транс Комерс“ ЕООД гр.Плевен, прибавяйки към него цифрите 1963 – годината на раждане на управителя му (св.Л.А.Л.), без последният изобщо да подозира за това, а именно – trans.komersl963@gmail.com, подсъдимият И. изпратил имейл на св.Сидижимова с предложение за съвместна работа – транспортна услуга на соев шрот (л.31, том I от ДП). В предложението той посочил точните данни на „Транс Комерс“ ЕООД гр.Плевен и отново се представил за .., като предоставил имената на 10 шофьори и номерата на влекачи и гондоли за превоза на шрота, които в действителност си измислил. Тъй като „Транс Комерс“ ЕООД гр.Плевен било непознато на св.С., тя проверила данните за него в Търговския регистър и установила, че реално такова дружество, но не й направило впечатление, че не е разговаряла с управителя му (св.Л.А.Л.), тъй като си помислила, че представилото й се като ..лице е бил натоварено да върши тази дейност от управителя на дружеството. Въпреки че св.С. никога не била виждала въпросното лице – .., тя не се усъмнила в нещо нередно, защото мислела, че не било задължително да се кореспондира с управителя или друг ръководител на  фирмата. За периода от 17.10.2015 г. до 28.10.2015 г. подсъдимият И. многократно (на 20.10.2015 г., 21.10.2015 г., 22.10.2015 г. и 28.10.2015 г.) контактувал със св.С. по служебната й електронна поща, представяйки й се винаги за ..(л.30-31, том I от ДП), а на 31.10.2015 г. (събота) й  се обадил от мобилния телефон с предплатена СИМ-карта с номер ..., представяйки се отново като .., и я попитал дали е организирала вече транспорт на соевия шрот, при което тя му отговорила, че предстои извозването на количеството от 1 295 520 кг соев шрот в началото на месец ноември, в което, ако имат готовност, може да се включи фирмата, към която работел. Св.С. го  попитала дали са съгласни да возят соев шрот на цена от 21.00 лв. на тон. Тъй като практиката била транспортът да струва 22-23 лв. на тон, св.С. предложила по-ниска цена, за да провери готовността на новата фирма („Транс Комерс“ ЕООД гр.Плевен) да извърши превоза и да спести разходи на фирмата, в която тя работела. Подсъдимият И. се съгласил на тази цена, макар тя да била по-ниска от предлаганите на пазара за такъв тип превози, поради което св.С. изразила готовност да им възложи превоза и му казала, че ден-два преди пристигането на баржата (тип плавателен съд за превоз на товари) със соевия шрот ще го уведоми, за да имат готовност за извършване на превоза. През цялото време на договорките между тях св.С. била убедена, че разговаря и се договаря с лице на име .., което е служител в „Транс Комерс“ ЕООД гр.Плевен, като при всички провеждани между тях разговори тя се намирала в гр.Стара Загора.

 

След последния му разговор със св.С. подсъдимият И. се срещнал с подсъдимия Д., с когото си били разпределили ролите (кой какво ще прави) в замислената от тях престъпна схема, и му казал да осигури четири товарни автомобила (тип гондоли) за извозването на соевия шрот от пристанище „Мартен“ гр.Русе, като двамата се разбрали след натоварването на шрота да го отклонят от маршрута му до гр.Нова Загора, за да го продадат и да си разделят получените за него пари, а превозът да бъде осъществен от името на „ВИП Мегаинтернешънъл“ ЕООД гр.Плевен, с печата на което дружество подсъдимият И. разполагал, тъй като то било регистрирано чрез неговото съдействие на името на св.Г.С.Н., който обаче бил само номинален собственик и нямал никакво отношение към дейността му.

 

Още в същия ден (31.10.2015 г.) подсъдимият Д., ползващ мобилен телефон със СИМ-карта с номер .., се свързал със св.Н.А.Б., ползващ мобилен телефон със СИМ-карта с номер 0899 367771, с когото познавали, тъй като тренирали в една фитнес-зала в гр.Плевен, и го помолил да поразпита за фирма, която да извърши транспорт за „ВИП Мегаинтернешънъл“ ЕООД гр.Плевен, като му казал, че ако успее да осигури за извършването на превоза четири товарни камиони – тип гондоли, ще получи възнаграждение от 200 лв. за камион. Подсъдимият Д. обяснил на св.Б. още, че товаренето на камионите ще се осъществи на пристанището в гр.Русе, и му казал, че ще му се обади допълнително, за да му съобщи къде ще се извърши разтоварването.

 

На 02.11.2015 г. св.Б. разговарял със св.Е.И. *** с прякор „Гребеца“, който управлявал „Ягуар – Е. И.“ ЕООД гр.Плевен с генерално пълнощощно от неговата майка –св.В.Д.И., която била собственик на дружеството, занимаващо с транспортни услуги и търговия на зърно. В изпълнение на задачата, поставена му от подсъдимия Д., св.Б. казал на св.Е.И. защо го търси и последният се наел да съдейства за извършването на превоза. Св.Е.И. осигурил два товарни влекача – тип гондоли, собственост на „Ягуар - Е. И.“ ЕООД (1 влекач, марка „Волво“, рег.№ .., с полуремарке, рег.№ .. – л.58, том III от ДП, с шофьор св.П.Н.Н., 1 влекач, марка „Волво“, рег.№ .., с полуремарке,        рег.№ .. – л.57, том III от ДП, с шофьор св.Д.Д.В.), а на 02.11.2015 г. в телефонен разговор със св.М.Д.В. от „МП Транс 2015“ ЕООД гр.Плевен постигнал договорка последният да осигури другите два необходими товарни влекачи – тип гондоли (1 влекач, марка „ДАФ“, рег.№ .., с полуремарке рег.№ ..- л.86-87, том III от ДП, с шофьор св.П.И.П., и 1 влекач, марка „Скания“, рег.№ .., с полуремарке, рег.№ ЕН 0072 ЕА – л.88-89, том III от ДП, с шофьор св.Е.Б.Т., първият които бил собственост на  „МП Транс 2015“ ЕООД гр.Плевен, а вторият – на „Дени“ ООД гр.Плевен, на които към момента бил платен, но все още не била прехвърлена собствеността върху него).

 

На 03.11.2015 г. съгласно договорката между лицето ..(подсъдимият И.) и св.С. трябвало да бъдат транспортирани 1 295 520 кг. соев шрот, собственост „Градус-3“ АД гр.Стара Загора от пристанище „Мартен“ гр.Русе до „Фуражен завод“ гр.Нова Загора. В тази връзка на 02.11.2015 г. св.С. изпратила имейл на търговския представител на „Вианд“ ЕАД гр.София – св.П.Д.Д., номерата на всичките 26 влекача, които щели да извършат превоза, за да имат същите достъп до пристанище „Мартен“ гр.Русе (л.12, том I от ДП). Последната ги изпратила на пристанището, като сред тези 26 влекачи били и десетте плевенски влекача, подадени на св.С. по електронен път от подсъдимия И. на 20.10.2015 г. (л.31, том I от ДП). На 03.11.2015 г. обаче, около 09:00 часа, св.С. получила информация по мобилния си телефон от подсъдимия И., представящ й се като ..и ползващ за целта СИМ-карта с номер ..., че четири от първоначално изпратените й регистрационни номера на товарни влекачи трябвало да бъдат сменени с други четири, поради технически проблеми на четири влекача от подадени й първоначално. В резултат на получената нова информация на 03.11.2015 г. в 09:57 часа от кабинета си в гр.Стара Загора св.С. изпратила електронно съобщение до св.П.Д.Д. за настъпилата промяна на четири от първоначално заявените плевенски влекача с тези, които подсъдимият Д. бил осигурил от св.Е.И. чрез св.Н.Б. (л.13, том I от ДП), за може последните чрез подаване на номерата им към пристанището в гр.Русе от св. П.Д. да бъдат допуснати и натоварени.

 

Според договорките между подсъдимите с оглед на разпределението на ролите им (кой какво ще прави) в замислената от тях престъпна схема подсъдимият Д. трябвало да направлява в погрешна посока четирите плевенски влекача, натоварени със соев шрот от пристанището в гр.Русе, до избраната от тях крайна дестинация, а не до гр.Нова Загора, като направляването им трябвало да стане чрез предаване на информацията по телефона от подсъдимия Д. на св.Н.Б., той – на св.Е.И., а последният – на шофьорите на влекачите. Никой от участващите в посочената верига на комуникация лица, освен подсъдимите, не бил запознат с действителните планове и цели на подсъдимите и всички смятали, че се извършва редовен превоз на товар.

 

На 03.11.2015 г. във връзка с изпълнението на замислената от тях продажба на соевия шрот след като той бъде натоварен и отклонен от маршрута му подсъдимите отишли в гр.Пловдив, където около  17:00 часа се срещнали със св.В.А.П., който имал регистрирано търговско дружество – „Амико А“ ООД с.Белозем, община Раковски, занимаващо се с търговия на фуражи, и бил съсобственик на фуражен завод в с.Белозем, община Раковски. За срещата им съдействал св.З.Т.З., който по молба на подсъдимия И., с когото се познавали от по-рано, му дал телефонния номер на св.В.П., за да се свърже с него и да разговарят във връзка с някаква съставка за фураж, която подсъдимият И. продавал.  По време на  срещата им подсъдимите предложили на св.В.П. да закупи от тях соев шрот на цена 700 лв. на тон, като му казали, че могат да му доставят два камиона. Св.П. им заявил, че може да вземе един камион, и се свързал по телефона със св.Ю.В.Б. – управител на „Юлико Евротрейд“ ЕООД гр.Пловдив, което дружество имало складова база за фураж в с.Болярино, община Раковски, за да го пита дали желае да закупи останалото количество соев шрот. Последният проявил интерес към офертата на подсъдимите и малко по-късно на същия ден между четиримата (подсъдимите, св.В.П. и св.Б.) се срещнали на една бензиностанция на околовръстния път на гр.Пловдив, на която договорили условията и параметрите на сделката.

 

            На 03.11.2015 г. сутринта четирите плевенски влекача с полуремаркета тръгнали от гр.Плевен за гр.Русе и на същата дата на пристанище „Мартен“ гр.Русе, собственост на „Порт Булмаркет“ ЕАД гр.Русе, били натоварени общо с 102 000 кг. (102 тона) соев шрот, както следва:

в 18:47 часа влекач, марка „Волво“, рег.№ .., с полуремарке, рег.№ .., с водач св.П.Н.Н., бил натоварен с 25380 кг. соев шрот с доставчик „Вианд“ ЕАД и получател „Градус-3“ АД, за което била издадена експортна бележка № 142766 от 03.11.2015 г. (л.28, том I от ДП);

            в 18:32 часа влекач, марка „ДАФ“, рег.№ .., с полуремарке, рег.№ СТ0186ЕН, с водач св.П.И.П., бил натоварен с 26240 кг. соев шрот с доставчик „Вианд“ ЕАД и получател „Градус-3“ АД, за което била издадена експортна бележка № 142764 от 03.11.2015 г.(/л.28, том I от ДП);

в 18:52 часа влекач, марка „Волво“, рег.№ .., с полуремарке, рег.№ .., с водач св.Д.Д.В., бил натоварен с 25680 кг. соев шрот с доставчик „Вианд“ ЕАД и получател „Градус-3“ АД, за което била издадена експортна бележка № 142765 от 03.11.2015 г. (л.29, том I от ДП);

в 18:45часа влекач, марка „Скания“, рег.№ .., с полуремарке, рег.№ ЕН 0072 ЕА, с водач св. Е.Б.Т., бил натоварен с 24700 кг. соев шрот с доставчик „Вианд“ ЕАД и получател „Градус-3“ АД, за което била издадена експортна бележка № 142763 от 03.11.2015 г. (л.29, том I от ДП).

 

След натоварването им със соев шрот четирите плевенски влекача тръгнали заедно от гр.Русе за гр.Нова Загора – към фуражния завод на „Градус-3“ АД. Преди товарните автомобили да достигнат до гр.Бяла подсъдимият Д. се обадил на мобилния телефон на св.Н.Б., за да каже на св.Е.И., че соевият шрот трябва да бъде закаран в базата на „Градус-3“ в гр.Стара Загора, а не в гр.Нова Загора. Св.Е.И. съобщил това на единия си шофьор, а той – на останалите, след което четирите влекача тръгнали за гр.Стара Загора.

 

На 03.11.2015 г. около 21:00 часа подсъдимият И. се обадил по мобилния телефон на св.В.П. и му казал да има готовност на 04.11.2015 г. сутринта да приеме в базата си в с.Белозем четирите товарни автомобила, натоварени със 102 тона соев шрот. Св.П. се учудил от бързото изпълнение на доставката и по-голямото количество на шрота от заявеното му при срещата им в гр.Пловдив, но се разбрали една част да бъде разтоварена в неговата база, а останалото количество – в базата на св.Б. в с.Болярино. След тази  договорка подсъдимият Д. отново се обадил на мобилния телефон на св.Н.Б. и му казал да се обади на св.Е.И.И., за да му съобщи за промяната на маршрута на соевия шрот. Св.Е.И. съобщил това на единия от шофьорите си, а той – на останалите, и четирите товарни автомобили тръгнали за с.Белозем, община Раковски, където пристигнали около 01:30 часа на 04.11.2015 г. и прекарали нощта на входа на селото.

 

На 04.11.2015 г. около 10:00 часа в с.Белозем при шофьорите на четирите плевенски влекача пристигнали подсъдимите с лек  автомобил „Опел“ с пловдивска регистрация и ескортирали товарните автомобили в базата на св.В.П. ***, собственост на св.В.П., като взели от шофьорите товарителниците, които впоследствие им върнали, подпечатани от подсъдимия И. с печат на „ВИП Мегаинтернешънъл“ ЕООД гр.Плевен. Товарните автомобили били претеглени в базата на св.В.П., където били разтоварени 36220 кг. соев шрот, след което били отведени в базата на св.Ю.Б. в с.Болярино, където било разтоварено останалото (до 102 тона) количество соев шрот.

 

Св.В.П. и св.Б. не заплатили разтоварените при тях количества соев шрот, понеже уговорката им с подсъдимите била това да стане след като бъде извършен анализ на шрота за качество и бъдат представени документи за произхода му.

 

На 04.11.2015 г. около 16.00 часа св.П.Д. се обадила на св.Т.С.,***, и я уведомила, че шест от заявените плевенски коли не са се явили на пристанище „Мартен“ гр.Русе за натоварване. Тогава св.С. се опитала да се свърже по телефона с лицето, представило й се като  .., но телефонът му бил изключен и тя не могла да се свърже с него. През периода от 05-11.11.2015 г. св.Т.С. била на екскурзия  в Италия, а на 12.11.2015 г. около обяд разбрала от счетоводството на „Градус-3“ АД гр.Стара Загора, че за м.ноември 2015 г. на „Вианд“ ЕАД бил заплатен соев шрот със 102 тона повече от полученото в завода в гр.Нова Загора. Когато прегледала цялата справка по движението на соевия шрот, св.С. установила, че нямало отбелязани доставки (влизане и разтоварване във фуражния завод) от четирите горепосочени плевенски коли. Св.С. отново направила опит да се свърже с лицето, представило й се като .., на познатия й мобилен номер – ..., но не успяла, тъй като същият пак бил изключен. Тогава св.С. разбрала, че е била измамена и на 14.11.2015 г. сигнализирала ОД на МВР гр.Стара Загора за произтеклите по-рано събития, въз основа на което било образувано настоящото наказателно производство.

 

На 15.11.2015 г. бил извършен оглед в базата на св.В.П. ***, където било установено наличието на 36 220 кг от процесния соев шрот и същият бил оставен на отговорно пазене на св.В.П. (л.59-62, л.68-71 и л.88, том I от ДП).

 

На 15.11.2015 г. бил извършен и оглед в  базата на св.Ю.Б. ***, където било установено наличието на 60 тона от процесния соев шрот и същият бил оставен на отговорно пазене на св. Б. (л.63-66, л.72-75 и л.87 от ДП). горното количество шрот било оставено на св. Б..

 

На 19.11.2015 г. св.И.Г.И. предал доброволно множество документи и печата на „ВИП Мегаинтернешънъл“ ЕООД, гр.Плевен, използван от подсъдимия И. за подпечатване на товарителниците на четирите плевенски влекача (л.71, том II от ДП).

 

На 20.11.2015 г. св.В.П. предал на разследващия орган 36 220 кг. тона соев шрот (л.211, том I от ДП), а св.Ю.Б. –  56 680 кг соев шрот (л.214, томI от ДП), след което с протокол за отговорно пазене от (л.218, том I от ДП) разследващият орган предал това количество соев шрот (92 900 кг) на св.Г.Г. Д.за на съхранение във фуражния завод на „Градус-3“ АД в гр.Нова Загора.

 

На 14.12.2015 г. св.Ю.Б. предал и съответно във фуражния завод на „Градус-3“ АД в гр.Нова Загора са били получени още 9 100 кг соев шрот, което количество, заедно с оставените ми на съхранение 92 900 кг (върнати впоследствие с постановление на прокурора – л.18, том IV от ДП), се равнява на 102 тона, колкото е размерът на причинената от подсъдимите имотна вреда на ощетеното юридическо лице.

 

В хода на разследването е била изготвена съдебно-оценителна експертиза (л.35-37, том IV от ДП), от чието заключение, изслушано и прието в съдебно заседание, се установява, че  пазарната стойност на процесните 102 тона соев шрот към 03.11.2015 г., когато последният е преминал във владение на подсъдимите, възлиза на 96927,29 лв. с ДДС, т.е. причинената от подсъдимите на „Градус-3“ АД гр.Стара Загора имотна вреда, равняваща се на около 255 минимални работни заплати (към 03.11.2015 г. минималната работна заплата, установена за страната с ПМС №139 от 04.06.2015 г., е 380,00 лв.), е в големи размери.

 

Гореизложената фактическа обстановка се установява от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, както следва:

обясненията на подсъдимия Х.И.И. (л.162 и л.194 от делото) и показанията на свидетелите Т.М.Г. с предишно фамилно име С. (л.224-225 от делото), Н.А.Б. (л.138-139 от делото), Х.И.С. (л.87-88 от делото), Д.С.С. (л.88 от делото), Г.Г. Д.(л.89-90 от делото), П.П.Щ. (л.88-89 от делото), Р.В.М. (л.139-140 от делото), В.Д.И. (л.161 от делото), Д.Я. Илчева с предишно фамилно име К. (л.193 от делото), В.Г.К. (л.193 от делото), Е.И.И. (л.140-141 от делото), Г.С.Н. (л.193 от делото), К.В.А. (л.116-117 от делото), П.Д.Д. (л.120-121 от делото), З.Т.З. (л.121 от делото), В.А.П. (л.117-118 от делото), Ю.В.Б. (л.118-119 от делото), В.Б.К. (л.119-120 от делото), Е.Б.Т. (л.165-167 от делото), П.И.П. (л.167 от делото), П.Н.Н. (л.191-192 от делото), Д.Д.В. (л.143 от делото), М.Д.В. (л.141-142 от делото), И.Г.И. (л.161 от делото) и И.А.А. (л.317 от делото), дадени в хода на съдебното следствие;

дадените на досъдебното производство и прочетени в съдебно заседание по съответния ред на НПК показания на свидетелите Т.М.Г. с предишно фамилно име С. (л.7-10 и л.17, том I от ДП), Л.А.Л. (л.147-148, том III от ДП), Н.А.Б. (л.55-57, том III от ДП), Х.И.С. (л.129-130, том I от ДП), Г.Г. Д.(л.126-127, том I от ДП), П.П.Щ. (л.131-132, том I от ДП), Р.В.М. (л.63-64, том III от ДП), Е.И.И. (л.41-42, том III от ДП), В.А.П. (л.76-78, том I и л.19-20, том VI от ДП), Ю.В.Б. (л.209-210, том I от ДП), Е.Б.Т. (л.77-78, том III и л.186-187, том I от ДП), П.И.П. (л.188-189, том I от ДП), П.Н.Н. (л.48-49, том III от ДП), Д.Д.В. (л.52-53, том III от ДП), М.Д.В. (л.67-68, том III от ДП) и И.Г.И. (л.65-68, том II от ДП);

обясненията на подсъдимия Х.И.И. и показанията на св.И.Г.И. при проведената в съдебно заседание очна ставка между тях (л.164 от делото);

 показанията на свидетелите Е.Б.Т., П.И.П. и Д.Д.В. при проведените в съдебно заседание очни ставка между св.В., от една страна, поотделно със свидетелите Т. и П., от друга страна (л.194-195 от делото);  

 заключенията на изготвените в хода на разследването и приети в съдебно заседание лицеви експертизи № 698, № 699 и № 700 от 23.11.2015 г. (л.191-192, л.195-196 и л.199-200, том I от ДП), съдебно-оценителна експертиза от 04.05.2016 г. (л.35-37, том IV от ДП) и технически експертизи № 12 от 15.01.2016 г., № 30 от 15.02.2016 г. и № 701 от 23.11.2015 г.  (л.117-120, том II, л.173-180, том III и л.203-204, том I от ДП);  

приетите в хода на съдебното следствие писмени доказателства (справки за съдимост на подсъдимите – най-актуалните са на л.305-306 от делото,  приложените на л.112-113 от делото разпечатки от базата данни на „Порт Булмаркет“ ЕАД, заверени от св.П.Д., приложените на л.253-272 от делото писмо изх. № 9307 от 02.05.2019 год. на „А1 България“ ЕАД гр.София, писмо изх.№ 24-ТР-61 от 24.04.2019 год. на Агенцията по вписванията, решение № 2663 от 23.04.2002 год. по ф.дело № 1288/2002 год. на Пловдивския окръжен съд, удостоверение № 20190424141857 от 24.04.2019 год. на Агенцията по вписванията, решение № 819 от 04.06.1999 год. по ф.дело № 819/1999 год. на Плевенския окръжен съд, удостоверение изх.№ 20190424142741 от 24.04.2019 год. на Агенцията по вписванията, удостоверение изх.№ 20190424143041 от 24.04.2019 год. на Агенцията по вписанията, решение № 19 от 10.01.2006 год. по ф.дело № 19/2006 год. на Плевенския окръжен съд, решение от 07.02.2006 год. по ф. дело № 19/2006 год. на Плевенския окръжен съд, удостоверение изх.№ 20190424143833 от 24.04.2019 год. на Агенцията по вписванията, ел. справка от Търговския регистър за регистрацията на „К. Шумаров Транс“ ЕООД гр.Своге, писмо от ОД на МВР гр.Стара Загора с вх.№ 15347 от 27.05.2019 год. с приложени към него 2 броя справки за регистрацията на МПС с рег.№ ..., както и приложените на л.307-316 от делото писмо УРИ: 103000-9650 от 11.06.2019 год. на Сектор „ПП“ към ОД на МВР гр.Пловдив с приложена към него справка за собствеността и регистрацията на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег.№ РВ 4220 КН, писмо УРИ: 1228р-6328 от 03.06.2019 год. на Сектор „ПП“ към ОД на МВР гр.Стара Загора с приложени към него справки за собствеността и регистрацията на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег.№ РВ 4220 КН, електронни справки от Търговския регистър за „Валенсия - 72“ ЕООД гр.Пловдив и учредителен акт на „Валенсия  – 72“ ЕООД гр.Пловдив);

предявените в съдебно заседание (л.241-243 от делото) по реда на чл.284 от НПК веществени доказателства (1 брой преносим компютър, марка „LENOVO G 570“, сериен № ..., черен на цвят;           1 брой зарядно устройство „LENOVO“ c № ...; 1 брой приложение към фактура №**********/2012 год., издадена от „М-тел“ - 1 лист; 10 листа – бели, слепени, изписани на първата страница с ръкописен текст; 17 броя проби от соев шрот, иззети/предадени  с протоколи за оглед на местопроизшествие от 15.11.2015 год. и протоколи за доброволно предаване от 17.11.2015 год. и 20.11.2015 год.; 1 брой печат на „ВИП Мегаинтернешънъл“ ЕООД, предаден от св.И.Г.И. с протокол за доброволно предаване от 19.11.2015 год.; 1 брой компакт-диск CD-R, представен по реда на ЗЕС от „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД с писмо изх.№ 22959 от 11.12.2015 г. и приложен на л.9, том II от ДП, съдържащ 10 файла с трафични данни; 1 брой компакт-диск CD-R, представен по реда на ЗЕС от „БТК“ ЕАД с писмо рег.№ С-20275 от 10.12.2015 г. и приложен на л.11, том II от ДП, съдържащ 7 файла с трафични данни; 1 брой компакт-диск CD-R, представен по реда на ЗЕС от „Космо България Мобайл“ ЕАД с писмо изх.№ 1857 от 11.12.2015 г. и приложен на л.13, том II от ДП, съдържащ 7 файла с трафични данни; 1 брой компакт-диск CD-R, представен по реда на ЗЕС от „Теленор България“ ЕАД с писмо изх.№ 274 от 07.01.2016 г. и приложен на л.16, том II от ДП, съдържащ 7 файла с трафични данни; 1 брой компакт-диск CD-R, представен по реда на ЗЕС от „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД с писмо изх.№ 174 от 07.01.2016 г. и приложен на л.18, том II от ДП, съдържащ 10 файла с трафични данни; 1 брой компакт-диск CD-R, представен по реда на ЗЕС от „БТК“ ЕАД с писмо рег.№ С-170 от 08.01.2016 г. и приложен на л.20, том II от ДП, съдържащ 9 файла с трафични данни;   1 брой компакт-диск CD-R, представен по реда на ЗЕС от „БТК“ ЕАД с писмо рег.№ С-1791 от 04.02.2016 ги приложен на л.61, том IV от ДП, съдържащ 10 файла с трафични данни; 1 брой компакт-диск CD-R, представен по реда на ЗЕС от „Теленор България“ ЕАД с писмо изх.№ 1912 от 04.02.2016 г. и приложен на л.63, том IV от ДП, съдържащ 2 файла с трафични данни; 1 брой компакт-диск CD-R, представен по реда на ЗЕС от „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД с писмо изх.№ 1994 от 03.02.2016 г. и приложен на л.65, том IV от досъдебното производство, съдържащ 8 файла с трафични данни);

прочетените в съдебно заседание (л.168-170 от делото) по реда на чл.283 от НПК протоколи и други документи, приложени към досъдебното производство и имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото (Том I: разпечатка на и-мейл от ел.адрес ****************@*****.*** до ел.адрес ***************@********.*** с дата 20.10.2015 год. – 14:31 часа, разпечатка на и-мейл от ел. адрес ***************@********.*** до polk deshkova Vanq Manolova с дата 01.01.2016 год. – 00:00 часа, разпечатка на и-мейл от ел.адрес ***************@********.*** до ел.адрес ************@***.** и ********@***.** с дата 01.01.2016 год. – 00:00 часа, разпечатка на и-мейл от ел.адрес *********@****.** до ел.адрес ***************@********.*** с дата 04.11.2015 год. – 11:45 часа, опис от „Градус – 3“ АД на вносни бележки по дати и показатели „Покупки“ за периода 01-08.11.2015 год., разпечатка от Търговския регистър за регистрацията на „Транс Комерс“ ЕООД гр.Плевен, експ. бележка № SS023236 от 06.11.2015 год., декларация за съответствие, фактура № ********** от 06.11.2015 год., разпечатки на и-мейли – л.21-25, опис на доставки на соев шрот по кораб от База „Порт Булмаркет“ ЕАД с получател „Градус – 3“ АД за периода 01-16.11.2015 год., разпечатка на и-мейл от ел.адрес *********@****.** до ел.адрес ***************@********.*** с дата 16.11.2015 год. – 10:35 часа, експротни бележки № 142766, № 142764, № 142765 и № 142763 от 03.11.2015 год., разпечатки на и-мейли от ел.адрес ****************@*****.*** до ел.адрес ***************@********.*** с дати 28.10.2015 год. (08:48 часа), 27.10.2015 год. (14:30 часа), 22.10.2015 год. (22:10 часа), 21.10.2015 год. (09:59 часа) и  20.10.2015 год. (14:32 часа) с отговори от ел.адрес ***************@********.***, протокол за доброволно предаване от 18.11.2015 год. с приложени към него разпечатки на хортиен носитер и в ел.вид от мейл-архива на Т.С. (tanya-sidjimova-maillog.txt) – л.32-53, протоколи за оглед на местопроизшествие от 15.11.2015 год. с приложени към тях фотоалбуми – л.59-75, протоколи за предупреждение от 15.11.2015 год. – л.85-86, протоколи за отговорно пазене от 15.11.2015 год. – л.87-88, заповеди № 241 и № 240 от 04.11.2015 год. и заповеди № 242 и № 243 от 05.11.2015 год. на управителя на „Амико А“ ООД, пътен лист № 173758 от 04.11.2015 год.,  пътен лист № 173760 от 05.11.2015 год., кантарна бележка № ********** от 04.11.2015 год.,  кантарна бележка № ********** от 05.11.2015 год.,  кантарна бележка № ********** от 05.11.2015 год.,  кантарна бележка № ********** от 05.11.2015 год., тахографски лист, копие на страница от бележник за извършена на 04.11.2015 год. услуга „теглене“, сертификат за акридитация рег.№ 223 ЛИ от 17.08.2015 год. на Лаборатория за изпитване „Алименти“, фактура № ********** от 06.11.2015 год., фискален бон от 16.11.2015 год., удостоверение от 31.03.2015 год. на изп. директор на Национална служба по зърното към МЗХ, аналитично извлечение по сметки на „Юлико-Евротрейд“ ЕООД за м.ноември 2015 год.- л.104-105, фактура № ********** от 02.11.2015 год., кантарна бележка № ********** от 02.11.2015 год., хронология на кореспонденция сметки по сметката на „Юлико-Евротрейд“ ЕООД за м.ноември 2015 год. – л.109, аналитично извлечение по сметки на „Юлико-Евротрейд“ ЕООД за м.ноември 2015 год.- л.110, хронология на кореспонденция сметки по сметката на „Юлико-Евротрейд“ ЕООД за м.ноември 2015 год. – л.111, протокол за доставка по чл.163а от ЗДДС № ********** от 02.11.2015 год., Invoice № 93019413 от 02.11.2015 год., извлечение за извършени транзакции – л.114, фактура № ********** от 02.11.2015 год., сертификати № ********** и № ********** на SGS DO BRASIL LTDA, разпечатка на и-мейл от ел.адрес ***************@********.*** до ел.адрес ************@***.** и ********@***.** с дата 02.01.2016 год. – 09:21 часа, експ. бележка № SS023236 от 06.11.2015 год., декларация за съответствие, пълномощно с нотариална заверка рег.№ 2600 от 17.06.2014 год., протоколи за доброволно предаване от 17.11.2015 год. и фотоалбум за посетено местопроизшествие относно доброволно предаване на проби – л.135-139, протокол за обиск и изземване от 19.11.2015 год., определение от 20.11.2015 год. по ч.н.дело № 2812/2015 год. на РС-Стара Загора,  протокол за претърсване и изземване от 19.11.2015 год., определение от 20.11.2015 год. по ч.н.дело № 2811/2015 год. на РС-Стара Загора,  фотоалбум за посетено местопроизшествие „Претърсване и изземване“ от 19.11.2015 год., фотоалбум за посетено местопроизшествие „Претърсване и изземване“ от 20.11.2015 год., протокол за предаване на веществени доказателства от 19.11.2015 год.,  педавателно-приемателен протокол от 04.12.2015 год., протокол за доброволно предаване от 04.12.2015 год., протоколи за доброволно предаване от 20.11.2015 год. – л.211-214, бележки за теглене № ********* и № ********* от 20.11.2015 год., пълномощно с нотариална заверка рег.№ 8993 от 20.11.2015 год.,  протокол за отговорно пазене от 20.11.2015 год., фотоалбуми от 24.1.2015 год. за посетени на 20.11.2015 год. местопроизшествия „Оглед на ВД“ – л.220-225; Том II: разпореждане от 01.12.2015 год. по ч.н.дело № 2906/2015 год. на РС-Стара Загора, справка изх.№ 22959 от 11.12.2015 год. на „МобилТел“ ЕАД, справка изх.№ С-20275 от 10.12.2015 год. на „БТК“ ЕАД,  справка изх.№ 1857 от 11.12.2015 год. на „Космо България Мобайл“ ЕАД, справка изх.№ 274 от 07.01.2016 год. на „Теленор България“ ЕАД,  справка изх.№ 174 от 07.01.2016 год. на „МобилТел“ ЕАД, справка изх.№ С-170 от 08.01.2016 год. на „БТК“ ЕАД, разпореждане от 23.12.2015 год. по ч.н.дело № 3122/2015 год. на РС-Стара Загора, приемо-предавателен протокол от 19.11.2015 год., протоколи за снемане на образци за сравтително изследване от 19.11.2015 год. – л.69-70, протокол за доброволно предаване от 19.11.2015 год., учредителен акт на „Вип Мегаинтернешънъл“ ЕООД,  протокол от 11.06.2015 год. за учредяването на „Вип Мегаинтернешънъл“ ЕООД, пълномощно с нотариална заверка рег.№ 2342 от 22.06.2015 год., декларация по чл.13, ал.4 от ЗТР, вносни бележки от 11.06.2015 год.  – л.83-84, договор за прехвърляне на дружествени дялове от 05.10.2015 год., декларация-съгласие, договор за набирателна сметка от 11.06.2015 год., сметка/фактура № ********** от 11.06.2015 год.,  сметка/фактура № ********** от 05.10.2015 год., протокол от заседание на 05.10.2015 год. на едноличния собственик на капитала на „Вип Мегаинтернешънъл“ ЕООД, протокол за решения от 05.10.2015 год. на едноличния собственик на капитала на „Вип Мегаинтернешънъл“ ЕООД, пълномощно от едноличния собственик на капитала на „Вип Мегаинтернешънъл“ ЕООД, молба от Йордан Пенков до управителя на „Вип Мегаинтернешънъл“ ЕООД, декларации от Йордан Пенков – л.100-101, уведомление до НАП – л.110, декларация-съгласие с наториална заверка рег.№ 3663 от 05.10.2015 год., извлечение от Търговския регистър за регистрацията на „Вип Мегаинтернешънъл“ ЕООД, протокол от 23.12.2015 год. за оглед на веществени доказателства, приемо-предавателен протокол от 19.01.2016 год.; Том III: протоколи за снемане на образци за сравнително изследване от подписа и почерка на В.Д.И. – л.39-40, протоколи за снемане на образци за сравнително изследване от подписа и почерка на Е.И.И. и мокрия печат на „Ягуар – Е. И.“ ЕООД – л.43-45, протоколи за снемане на образци за сравнително изследване от подписа и почерка на П.Н.Н. – л.50-51, протоколи за снемане на образци за сравнително изследване от подписа и почерка на Д.Д.В. – л.54-55,  протокол за доброволно предаване от 15.11.2015 год., свидетелство за регистрация на полуремарке с рег.№ .. – част I, свидетелство за регистрация на влекач с рег.№ ..– част I, свидетелство за регистрация на влекач с рег.№ ЕН 8473 ВК– част I, свидетелство за регистрация на полуремарке с рег.№ .. – част I, фискални бонове от 04.11.2015 год., трудов договор № 02 от 17.05.2015 год., справка да приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от 17.05.2015 год., трудов договор № 005 от 02.09.2015 год., справка да приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от 02.09.2015 год., фактура № ********** от 05.11.2015 год., товарителница № 027658 от 03.10.2015 год.,  товарителница № 027684 от 03.11.2015 год., фискален бон от 09.11.2015 год., разписка за приета пратка от 09.11.2015 год., 3 броя ръкописно изписани бележи, 4 броя тахографски листове, протоколи за снемане на образци за сравнително изследване от подписа и почерка на Р.В.М. – л.65-66, протоколи за снемане на образци за сравнително изследване от подписа и почерка на М.В.Д. и мокрия печат на „МП Транс 2015“ ЕООД – л.69-70,  протоколи за снемане на образци за сравнително изследване от подписа и почерка на П.И.П. – л.75-76,  протоколи за снемане на образци за сравнително изследване от подписа и почерка на Е.Б.Т. – л.79-80, протокол за доброволно предаване от 16.11.2015 год., свидетелство за регистрация на влекач с рег.№ ЕН 4704 КА– част II, свидетелство за регистрация на полуремарке с рег.№ СТ 0186 ЕН– част II, свидетелство за регистрация на полуремарке с рег.№ ЕН–0072 ЕА част II, свидетелство за регистрация на влекач с рег.№ ..– част II, свидетелство за регистрация на полуремарке с рег.№ ..– част I, свидетелство за регистрация на влекач с рег.№ ..– част I, свидетелство за регистрация на влекач с рег.№ ..– част I, свидетелство за регистрация на полуремарке с рег.№ ЕН 0072 ЕА– част I, договор за наем от 11.03.2015 год., трудов договор № 005 от 03.08.2015 год., трудов договор № 004 от 26.06.2015 год., пътен лист № 140241 от 03.11.2015 год., пътен лист № 140242 от 04.11.2015 год., пътен лист № 140136 от 03.11.2015 год., фактура № ********** от 12.10.2015 год.,  фактура № ********** от 06.11.2015 год., товарителници № 018295 и № 018294 от 03.11.2015 год., международни товарителници от 09.11.2015 год. – л.102-108, международна товарителница от 05.11.2015 год., протоколи за снемане на образци за сравнително изследване от подписа и почерка на В.Г.К. и мокрия печат на „Дени“ ООД – л.112-114,  протоколи за снемане на образци за сравнително изследване от подписа и почерка на Д.Я.К. – л.116-117,  протокол за снемане на образци за сравнително изследване от мокрия печат на „Транс Комерс“ ЕООД – л.149, приемо-предавателен протокол от 22.02.2016 год.; Том IV: определение от 23.03.2016 год. по ч.н.дело № 683/2016 год. на РС-Стара Загора, приемо-предавателен протокол от 07.03.2016 год., протокол от 17.02.2016 год. за оглед на веществени доказателства с фотоалбум към него – л.25-29, справка УРИ: 349р-10577 от 11.05.2016 год. на ОД на МВР гр.Стара Загора, разпореждане от 25.01.2016 год. по ч.н.дело № 196/2016 год. на РС-Стара Загора, справка изх.№ С-1791 от 04.02.2016 год. на „БТК“ ЕАД,  справка изх.№ 1912 от 04.02.2016 год. на „Теленор България“ ЕАД,  справка изх.№ 1994 от 03.02.2016 год. на „МобилТел“ ЕАД, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия И. от 17.08.2015 год., характеристична справка на подсъдимия И., декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия Д. от 17.08.2015 год., приемо-предавателен протокол от 07.03.2016 год., определение от 01.09.2016 год. по ч.н.дело № 2495/2016 год. на РС-Стара Загора, предавателно-приемателен протокол от 03.10.2016 год.; Том V: изготвена на хартиен носител справка УРИ: 349р-24754 от 11.11.2016 год за информацията, предоставена на оптични носители от мобилните оператори по реда на ЗЕС, с 8 броя приложения: № 1 – за движение по клетки на СИМ-крата № +359********* в периода от 17.10.2015 год. до 03.11.2015 год.,  № 3 – за местоположение по клетки на СИМ-крата № +359********* в периода от 03.11.2015 год. до 04.11.2015 год.,  № 4 – за местоположение по клетки на СИМ-крата № +359********* в периода от 03.11.2015 год. до 04.11.2015 год., № 5 – за движение по клетки и повиквания на СИМ-крата № +359********* в периода от 18,00 ч. на 03.11.2015 год. до 00,00 ч. на 05.11.2015 год.,  № 6 – за движение по клетки и повиквания на СИМ-крата № +359********* в периода от 18,00 ч. на 03.11.2015 год. до 00,00 ч. на 05.11.2015 год., № 7 – за движение по клетки и повиквания на СИМ-крата № +359********* в периода от 18,00 ч. на 03.11.2015 год. до 00,00 ч. на 05.11.2015 год.,  № 8 – за движение по клетки и повиквания на СИМ-крата № +359********* в периода от 18,00 ч. на 03.11.2015 год. до 00,00 ч. на 05.11.2015 год., № 2 – за движение по клетки на СИМ-крата № +359********* в периода от 17.10.2015 год. до 03.11.2015 год.;  Том VI: протоколи за разпознаване от 21.03.2017 год. – л.15 и л.17).

 

1. Анализ на доказателствата, установяващи самоличността на лицето .., възбудило и поддържало заблуждение у св.Т.С. (към момента на разпита й в съдебно заседание с фамилно име Г.) при осъществените между тях телефонни разговори и размяна на имейли по ел. поща, а именно – че това е подсъдимият И.: 

 

Според показанията на св.С. (л.224-225 от делото, л.7-10 и л.17, том I от ДП, като показанията й на ДП бяха прочетени, понеже съдържат факти и обстоятелства, за които тя в съдебно заседание заяви, че не помни, т.е. не са налице съществени противоречия между показанията й в съдебно заседание и на ДП, което да налага поотделното им обсъждане, още повече, че след прочитане на показанията й от ДП тя изрично заяви, че ги поддържа) първият контакт с лицето, представило й се като .., е бил осъществен по телефона на 17.10.2015 г., когато то й се е обадило от телефонен № ... (регистриран на името „К. Шумаров Транс“ ЕООД според справките на л.10 и л.19, том II от ДП) на служебния й телефонен № ..(регистриран на името „Градус – 1“ ООД според справките на л.8 и л.17, том II от ДП), а последвалите контакти на лицето ..с нея са били осъществявани по ел. поща и телефона, но единственият друг телефонен разговор с него, който тя конкретизира като дата на провеждането му, се е състоял на 31.10.2015 год., като в тази им част показанията й кореспондират изцяло с останалия доказателствен материал по делото (в частност с данните от справките по ЗЕС, касаещи посочените телефонни номера – ... и .., и със съдържанието на имейлите, които св.С. е получавала от и е изпращала на лицето, представило й се като ..).

 

Според справката по ЗЕС, касаеща телефонен № ... (регистрираният на името „К. Шумаров Транс“ ЕООД и ползван от лицето ..) и съдържаща се в компакт-диска на л.11, том II от ДП, от датата на активирането на посочения номер (03.07.2015 г.) до датата на изготвяне на справката (10.12.2015 г.) от него са били осъществени общо 17 входящи и изходящи повиквания, всичките (с изключение на едно изходящо повикване – проведено на 20.10.2015 г. в 14,23 ч., при което № ... избира кратък № 123) между двата номера – ... и .., като първото е от 17.10.2015 г. в 11,27 часа и при него № ... (лицето ..) избира № ..(св.С.), а последните шест повиквания са с дата 03.11.2015 г. Следователно телефонен № ... (регистрираният на името „К. Шумаров Транс“ ЕООД и ползван от лицето ..) е бил използван само в периода 17.10.2015 г. – 03.11.2015 г. и 16 от общо 17-те осъществени от него контакти са били с № ..(служебният телефон на св.С.), като инициатор на връзката между тях (първото изходящо повикване от единия номер, явяващо се първо входящо за другия номер повикване от него) е бил именно № ... (регистрираният на името „К. Шумаров Транс“ ЕООД и ползван от лицето ..), което обуславя извода, че последният е бил използван със специално предназначение – за комуникация с № ..(със св.С.), преустановена в момента, когато това вече не е било необходимо (след 18,00 часа на 03.11.2015 г. процесният шрот е бил натоварен на наетите за целта влекачи и послединте са потеглили от пристанището в гр.Русе, т.е. шротът е преминал във владение на подсъдимите, които от този момент са направлявали транспортирането му до мястото, където впоследствие е бил разтоварен).

 

Според справката по ЗЕС, касаеща телефонен № ... (регистрираният на името „К. Шумаров Транс“ ЕООД и ползван от лицето ..), и съдържаща се в компакт-диска на л.11, том II от ДП, от 17-те осъществени от този номер повиквания (16 входящи и изходящи разговора и 1 SMS) 6 са били обслужени от клетки в гр.Плевен, където е местоживеенето на подсъдимия И., а 2 са били обслужени от клетки в гр.Пловдив по времето, когато св.В.П. твърди, че се е срещнал там с двамата подсъдими (на 03.11.2015 г. в 17,39 часа и в 17,46 часа), но нито едно от 17-те повиквания не е било обслужено от клетка в гр.Своге, където според справката на л.269 от делото е седалището и адреса на управление на абоната на конкретния номер – „К. Шумаров Транс“ ЕООД.

  

Според показанията на св.В.П. на л.76-78, том I от ДП и показанията на св.З.З. в съдебно заседание (л.121 от делото) подсъдимият И. е комуникирал с тях от телефон с абонатен № .., което обстоятелство кореспондира с данните, че този номер е регистриран (според справката на л.10, том II от ДП) на фирмата на съпругата на подсъдимия И.  (Евелина Ванева Илиева – вж. показанията на св.Л.А.Л. на л.147-148, том III от ДП) – „ФМК“ ООД (вж. справката на л.262-263 от делото), в каквато насока са и обясненията на подсъдимия И. в съдебно заседание: „През 2015 г. ползвах два мобилни номера – .. и ..“ (л.62 от делото).

 

Макар да не беше установена връзката между абоната на   телефонен № ... – „К. Шумаров Транс“ ЕООД (вж. показанията в съдебно заседание на св.И.А.А. – негов управител съгласно справката на л.269 от делото, според когото той само е подписал документите за регистрация на дружеството срещу заплащане от лице на име Н., но няма отношение към дейността му и в частност не знае нищо за Сим-картите, регистрирани на името на дружеството – л.317 от делото) и лицето, представило се на св.С. с имената .., включително и с някои от подсъдимите (св.И.А. твърди, че не познава който и да е от тях), анализът на данните в справките по ЗЕС, касаещи телефонен № ... (ползваният от лицето ..за комуникацията със св.С.) и телефонен номер № .. (ползваният от подсъдимия И. – вж. изложеното в предходния абзац), съдържащи се в компакт-диска на л.11, том II от ДП, обуславя недвусмислен извод, че през периода 17.10.2015 г. – 03.11.2015 г., през който лицето ..е контактувало със св.С., двата номера (№ ..., ползван от лицето .., и № .., ползван от подсъдимия И.) са били ползвани от едно също лице, тъй като са налице съвпадения в обслужващите ги клетки по време и местоположение, сочещи на идентичност в придвижването им. Например:

на 17.10.2015 г. в 11,35 часа № ... е бил обслужен от клетка № 54071 с адрес Pleven, MRUD Pleven, от която клетка на същата дата в 11,36 часа е бил обслужен № ..;

на 20.10.2015 г. в 16,39 часа № ... е бил обслужен от клетка № 52492 с адрес Slavyanovo, Greenfild, на която дата в 16,35 часа № .. е бил обслужен от съседна клетка – № 52493 с адрес Slavyanovo, Greenfild;

на 28.10.2015 г. в 13,18 часа № ... е бил обслужен от клетка № 50563 с адрес near Cherven briag, от която клетка на същата дата за времето от 13,07 часа до 14,01 часа са били обслужени от 6 входящи и изходящи повиквания на № ..;

на 31.10.2015 г. в 17,43 часа № ... е бил обслужен от клетка № 20231 с адрес Plovdiv, 55 Marisa str., от която клетка на същата дата в 17,45 часа е обслужен и № ..;

на 02.11.2015 г. в 09,48 часа, 10,02 часа и 10,15 часа № ... е бил обслужен от клетки № 13242 и № 13243 с адрес Sofia, Festa h-l, 83, на която дата за периода от 08,31 часа до 09,58 часа общо 7 входящи и изходящи повиквания на № .. са били обслужени от клетка № 13245 с адрес Sofia, Festa h-l, 83, а три входящи и изходящи негови повиквания са били обслужени в 10,06 часа, 10,25 часа и 10,33 часа от клетки № 13242 и № 13249 с адрес Sofia, Festa h-l, 83;

на 03.11.2015 г. в 17,39 часа № ... е бил обслужен от клетка № 20993 с адрес Plovdiv, 13, Ruza str., на която дата в 17,43 часа от същата клетка е обслужен и № ..;

на 03.11.2015 г. в 17,46 часа № ... е бил обслужен от клетка № 20362 с адрес Plovdiv, 4-km, Pazardzischko shose, на която дата в 17,44 часа № .. е бил обслужен от клетка № 20366 с адрес Plovdiv, 4-km, Pazardzischko shosе.

 

В съобщение (имейл) от 20.10.2015 г. до служебната ел. поща на св.С. (л.11, том I от ДП) лицето ..отправя предложение за транспорт на соев шрот във връзка с проведения между тях разговор на 17.10.2015 г., което пък обуславя извода, че лицето .., което е контактувало по телефона и по ел. поща със св.С., е едно и също лице.

 

В показанията му, дадени пред органа на досъдебното производство (л.147-148, том III от ДП), прочетени в хода на съдебното следствие на основание чл.281, ал.5 във връзка с ал.1, т.4, предложение първо от НПК (л.164-165 от делото), които съдът изцяло кредитира с доверие, тъй като не се събраха доказателства, които да ги оборват, св.Л.А.Л. (собственик и управител на „Транс Комерс“ ЕООД гр.Плевен, като служител на което дружество ..се е представил на св.С. и съответно от името на което е била отправената й от него оферта) твърди, че фирмата му никога не е ползвала ел. поща, от която лицето ..е изпращало съобщения на ползваната от св.С. ел. поща, не познава св.С. и във фирмата му никога не е работило лице с имена .., но познава подсъдимия И. и съпругата му, понеже в миналото те са държали под наем склад на фирмата му, т.е. „Транс Комерс“ ЕООД гр.Плевен е било познато на подсъдимия И. към момента, когато лицето ..се е свързало със св.С..

 

Видно от изложеното до тук, в случая е налице верига от обстоятелства и факти, които в своята последователност по време на осъществяването им и очевидната взаимовръзка помежду им от гледна точка на съдържанието им (информацията, която дават), навеждат на единствено възможния извод, че лицето .., което е установило и впоследствие е осъществявало контакт по телефона и по ел. поща със св.С., е именно подсъдимият И..

 

2. Анализ на доказателствата, установяващи организирането от подсъдимия Д. на транспорта на процесния соев шрот от пристанището в гр.Русе до складовите бази, където шротът е бил разтоварен:

 

От показанията на свидетелите Н.А.Б., Е.И.И. и М.В.Д., преценени в съвкупност, се установява, че транспортът с товарните влекачи – тип гондоли, с които процесният шрот е бил извозен от пристанището в гр.Русе до базите на свидетелите В.П. *** и с.Болярино, където е бил разтоварен, е бил осигурен от подсъдимия Д. чрез посредничеството на св.Н.Б., който се свързал със св.Е.И. (представляващ по пълномощно „Ягуар – Е. И.“ ЕООД гр.Плевен, осигурило влекачите „Волво“ с рег. ЕН 8473 ВК с полуремарке с рег.№ .. и „Волво“ с рег.№ .. с полуремарке с рег.№ ..), а той от своя страна – със св.М.  Д. (живущ на семейни начала със св.Р. Матева, собственик на „МП Транс 2015 ЕООД гр.Плевен, осигурило влекачите „ДАФ“ с рег...с полуремарке с рег.№ ..и „Скания“ с рег.№ .. с полуремарке с рег.№ ЕН 0072 ЕА), като кумуникацията между тях е протичала изцяло по веригата подсъдимия Д. – св.Н.Б. – св.Е.И. – св.М.Д. – и обратно, т.е. последните двама в нито един момент не са контактували пряко с подсъдимия Д., а връзката с шофьорите на влекачите, включително относно промяната на курса им след натоварването им на пристанището в гр.Русе, е била осъществявана по веригата  подсъдимия Д. – св.Н.Б. – св.Е.И. – шофьорите на камионите – и обратно.

 

В тази им част показанията на свидетелите Н.А.Б., Е.И.И. и М.В.Д. (доколкото са налице противоречия между показанията на свидетелите Н.Б. и Е.И. в съдебно заседание – л.138-139 и л.140-141 от делото, от една страна, и показанията им пред органа на досъдебното производство – л.55-57, том II и л.41-42, том III от ДП, от друга страна, съдът кредитира с доверие именно последните, тъй като са били депозирани по време, много по-близко до събитията, за които те разказват, когато поради това спомените им за тези събития са били много по-пресни, точни и ясни) си кореспондират и взаимно се допълват, без да са налице съществени противоречия помежду им,  поради което съдът ги кредитира с доверие в тази им част, още повече, че  не се събраха доказателства, които да ги оборват (подсъдимият Д. не дава обяснения, достоверността на които да бъде преценявана), и намират подкрепа и в останалия доказателствен материал по делото, в частност:

в показанията на шофьорите (свидетелите П.Н., Д.В., Е.Т. и П.П.), като доколкото са налице противоречия между показанията на свидетелите Е.Т. и П.П. в съдебно заседание – л.165-167, от една страна, и показанията им пред органа на досъдебното производство – л.186-186, л.188-189, том I и л.73-74, л.77-78, том III от ДП, от друга страна, съдът кредитира с доверие именно последните, тъй като са били депозирани по време, много по-близко до събитията, за които те разказват, когато поради това спомените им за тези събития са били много по-пресни, точни и ясни;

в данните от справките в електронен вид по ЗЕС за телефонните разговори на подсъдимия Д. – № ..(според справката на л.10, том II от ДП номерът е регистриран на името на „Секюрити Груп 4009“ ЕООД, на което дружество към момента на извършване на престъплението подсъдимият Д. е бил едноличен собственик и управител според справката на л.260-261 от делото), св.Н.Б. – № ...(според справката на л.14, том II от ДП номерът е регистриран на името на С.И., но е бил ползван според събраните гласни доказателства, включително според показанията на св.Б., именно от последния),  св.Е.И. – № ..(според справката на л.17, том II от ДП номерът е регистриран на името на „Ягуар Е. И.“ ЕООД, но е бил ползван според събраните гласни доказателства, включително според показанията на св.Е.И., именно от последния), св.М.Д. – № ..(според справката на л.19, том II от ДП номерът е регистриран на името на жената, с която св.М.Д. живее на семейни начала – св.Р.М., но е бил ползван според събраните гласни доказателства, включително според показанията на св.М.Д., именно от последния), и шофьорите на влекачите (с изключение на свидетелите П.Н. и Д.В., тъй като за ползваните от тях според показанията им номера – № ********** и № **********, към досъдебното производство не са приложени справки по ЗЕС) – св.Е.Т., ползвал телефонен № ..(според справката на л.10, том II от ДП номерът е регистриран на негово име), и св.П.П., ползвал телефонен № ..(според справката на л.17, том II от ДП номерът е регистриран на името на Марийка В., но е бил ползван според събраните гласни доказателства, включително според показанията на св.П.П., именно от последния), от които се установява например, че на 03.11.2015 г. подсъдимият Д. е провел 34 телефонни разговора със св.Н.Б. и нито един разговор със свидетелите М.Д. и Е.И., докато на същата дата между свидетелите Н.Б. и Е.И. има проведени 18 телефонни разговора, а от своя страна в периода 03-04.11.2015 г. св.Е.И. е провел 11 разговора със св.Е.Т., като часовото време на проведените разговори следва направлението подсъдимия Д. – св.Н.Б. – св.Е.И. – св.Е.Т..

 

3. Анализ на доказателствата, установяващи, че подсъдимите са действали в съучастие под формата на извършители на престъплението, за което са предадени на съд:

 

Обстоятелствата, че според изложеното в т.1 и т.2 лицето .., което е установило и впоследствие е осъществявало контакт по телефона и по ел. поща със св.С., е подсъдимият И., а транспортът с товарните влекачи – тип гондоли, с които процесният соев шрот е бил извозен от пристанището в гр.Русе до базите на свидетелите В.П. *** и с.Болярино, е бил осигурен от подсъдимия Д., преценени в съвкупност помежду им и с данните от справките в електронен вид  по ЗЕС, приложени към досъдебното производство и касаещи ползваните от подсъдимите телефонни номера (.. и ...– подсъдимият И., № ..– подсъдимият Д.), от които се установява, че през целия инкриминиран период те са поддържали активна комуникация един с друг), както и с липсата на данни подсъдимият И. да е контактувал със свидетелите Н.А.Б., Е.И.И. и М.В.Д. относно организацията по натоварването, транспортирането и разтоварването на процесния шрот, обуславят извода, че схемата, по която е била извършена измамата, предмет на повдигнатите обвинения против подсъдимите, е била измислена и осъществена от последните, като те са действали по съгласуван между тях план, разпределяйки ролите си, за постигането на една обща цел.   

 

4. Анализ на доказателствата, установяващи съставомерните действия на подсъдимите, след като процесният соев шрот е преминал в тяхно владение (бил е натоварен на наетите за целта влекачи и същите са потеглили от пристанището в гр.Русе по маршрут, контролиран и направляван от подсъдимите – в частност от подсъдимият Д., но както беше отбелязано, той е действал по съгласуван с подсъдимия И. план), подкрепящи  впрочем и фактическите изводи, изведени в т.1, т.2 и т.3:

 

4.1. Относно срещите в гр.Пловдив на подсъдимите със свидетелите В.П. и Ю.Б. и водените между тях разговори:

 

Св.З.З. твърди, че подсъдимият И., с когото се познавал от по-рано, му се обадил по телефона (№ ..) и го попитал дали има нужда от „някаква съставка за фураж“, а той му отговорил, че няма такава нужда, но имал приятел (св.В.П.), който имал фуражен завод в с.Белозем, и ще го попита дали проявява интерес, след което се обадил на св.В.П. и тъй като той проявил интерес, дал на последния телефона на подсъдимия И., за да разговарят двамата.

 

В тази насока са и показанията на св.В.П., с едно изключение: според него той казал на св.З.З. да даде номера на телефона му (на св.П.) на познатия си (подсъдимия И.), поради което по-късно последният (подсъдимият И.) му се е обадил, като в показанията си на л.117-118 от делото и на л.76-78, том I от ДП твърди, че всичко това е станало на 02.11.2015 г. (в показанията си в съдебно заседание: в един ден, без да уточнява дата – л.117-118 от делото), а в показанията си на л.19-20, том VI от ДП – че не помни дали подсъдимият И. му се е обадил в деня, когато е разговарял със св.З.З., или на следващия ден.

 

Свидетелите В.П. и З.З. са категорични, че подсъдимият И. е разговарял с тях по телефона от № .., като последният също признава в обясненията си (л.62 от делото), че е ползвал този номер през 2015 г., и не отрича, че е разговарял по телефона със св.В.П., с когото св.З.З. го свързал, но твърди, че това е станало в края на м.октомври 2015 г., както и че това било във връзка със зърно, което той (подсъдимият И.) искал да му продаде (на св.В.П.).

 

 Св.З.З. твърди още, че ползваният от него телефон е бил с № .., а номерът на телефона на св.В.П. е бил .., което пък обстоятелство кореспондира със справката на л.12, том II от ДП, според която този номер е регистриран на фирмата на св.В.П. – „Амико А“ ООД.

 

Следователно доказателствата по делото, имащи отношение към обсъжданите обстоятелства, са еднопосочни в това, че между св.В.П. и подсъдимият И. е бил проведен телефонен разговор, като връзката между тях е била осъществена от св.З.З., а противоречията касаят това кога е бил проведен въпросният телефонен разговор между св.В.П. и подсъдимия И., кой на кого се е обадил (св.В.П. на подсъдимия И. или последният на св.В.П.) и какъв е бил поводът за този разговор.

 

В случая от справката по ЗЕС, касаеща телефонен № ...(ползваният от св.В.П.) и съдържаща се в компакт-диска на л.13, том II от ДП, се установява, че през м.октомври 2015 год. не е регистриран нито един контакт между ползвания от св.В.П. телефон с абонатен номер ...и ползваните от подсъдимия И. според обясненията му телефони с абонатни номера .. и .., докато на 03.11.2015 г. са регистрирани четири повиквания (св.В.П. е бил набран от подсъдимия И.) от телефон с абонатен номер .. към телефон с абонатен номер .., като предният ден (на 02.11.2015 г.) е регистрирано едно повикване (св.В.П. е бил набран от св.З.З.) от телефон с абонатен номер .. (ползваният от св.З.З. според показанията му) към телефон с абонатен номер ... Анализът на тези данни в съвкупност с коментираните вече в тази насока гласни доказателства недвусмислено сочи, че телефонният разговор между свидетелите З.З. и В.П. за осъществяване на връзка между св.В.П. и подсъдимия И. с оглед на офертата на последния е бил проведен на 02.11.2015 г., а между св.В.П. и подсъдимия И. – на 03.11.2015 г. Що се отнася до темата на проведените разговори – в какво се е изразявала офертата на подсъдимия И. (зърно, което подсъдимият И. искал да продаде – според обясненията му, „съставка за фураж“, която подсъдимият И. предлагал – според показанията на св.З.З., съответно „стока, която става за фураж“ – според показанията на св.В.П. на л.76-78, том I от ДП), съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите З.З. и В.П. в тази им част, индицираща процесния соев шрот, тъй като кореспондират помежду си (а също с предходните и последващите тези разговори събития), респективно – не даде вяра на обясненията на подсъдимия И., тъй не само не намират подкрепа в останалия доказателствен материал по делото, но и се опровергават от него.

 

Св.В.П. твърди, че след като подсъдимият И. се свързал с него по телефона, двамата са си уговорили среща и в късния следобед на същия ден (около 17,00 часа) са се срещнали в гр.Пловдив в ресторант „Ефир“, като на тази среща присъствал и подсъдимият Д., докато подсъдимият И. отрича такава среща да се е състояла и изобщо да се е виждал някога със св.П. (подсъдимият Д. не дава обяснения по повдигнатото му обвинение). Относно разговора, който са водили при тази им среща, показанията на св.В.П. кореспондират с изложената по-горе фактическа обстановка, приета от съда за установена, поради което съдът намира за безпредметно да преразказва показанията му в тази им част. От съществено значение в случая е твърдението на св.В.П., че тъй като предлаганото от подсъдимите количество соев шрот било голямо за неговите нужди, той се свързал по телефона със св.Ю.Б. и по-късно тримата (св.В.П. и подсъдимите) се срещнали с него на една бензиностанция. В тази насока са и показанията на св.Ю.Б., като следва изрично да се отбележи, че:

показанията му в съдебно заседание и дадените на досъдебното производство на 15.11.2015 г. (л.79-80, том I от ДП) са взаимно допълващи се, а между последните и показанията му, дадени на досъдебното производство на 20.11.2015 год. (л.209-210, том I от ДП) са налице противоречия само относно датите, на които се е случило това, за което разказва, като в тази им част съдът кредитира с доверие показанията му на л.209-210, том I от ДП, тъй като същите кореспондират с останалите доказателства по делото (обсъдени по-горе или чието обсъждане предстои по-долу);

св.Ю.Б. конкретизира мястото на срещата в по-голяма степен от св.В.П. – бензиностанция „Газпром“ на околовръстното шосе (на гр.Пловдив).

 

В случая от справката по ЗЕС, касаеща телефонен № .. (ползваният от подсъдимия И.) и съдържаща се в компакт-диска на л.11, том II от ДП, се установява, че на 03.11.2015 г. са регистрирани няколко изходящи повиквания от телефонен № .. към ползвания от св.В.П. телефонен № ...– в 09,56 часа и 13,39 часа, обслужени от клетки в гр.Плевен, в 16,02 часа, в 16,44 часа и в 20,41 часа, обслужени от клетки съответно в гр.Карлово, в гр.Пловдив (16,44 часа) и в гр.Стара Загора, като в интервала от 16,42 часа до 18,43 часа всички разговори на подсъдимия И. са били обслужени от клетки в гр.Пловдив, т.е. в него ден подсъдимият И. се е придвижвал в посочената последователност, като по времето, когато св.П. твърди, че са се срещнали, действително се е намирал в гр.Пловдив.

 

Същевременно от справката по ЗЕС, касаеща телефонен № ********* (регистриран според справката на л.17, том II от ДП на фирмата на св.Ю.Б.: „Юлико – Евротрейд“ ЕООД) и съдържаща се в компакт-диска на л.18, том II от ДП, се установява, че на 03.11.2015 год. св.Ю.Б. е провел три разговора с телефонен № ...(ползваният от св.В.П.), при първите два от които (в 17,05 часа и 17,10 часа) е бил избран от него, а при третия (в 17,11 часа) той го е набрал, т.е. подкрепят се твърденията на свидетелите П. и Б., че по време на срещата на първия с подсъдимите (около 17,00 часа) той е разговарял със св.Б. и е поискал да се срещнат във връзка с офертата им.

 

От друга страна от справката по ЗЕС, касаеща ползвания от подсъдимия Д. телефонен № ..(според справката на л.10, том II от ДП номерът е регистриран на името на „Секюрити Груп 4009“ ЕООД, на което дружество към момента на извършване на престъплението подсъдимият Д. е бил едноличен собственик и управител според справката на л.260-261 от делото) и съдържаща се в компакт-диска на л.11, том II от ДП, се установява, че на 03.11.2015 г. според клетките, които са обслужвали разговорите му, подсъдимият Д. също (както подсъдимият И.)***, където е бил по времето, когато са се срещнали според св.В.П. – около 17,00 часа, като анализът на данните от двете справки (касаещи ползвания от подсъдимия  И. телефонен № .. и ползвания от подсъдимия Д. телефонен № ..) недвусмислено сочи, че по времето, когато според показанията на свидетелите П. и Б. са се провели срещите им с подсъдимите, последните не само са били в гр.Пловдив, но са били и на едно и също място (така например в 17,00 часа подсъдимият Д., а в 17,08 часа подсъдимият И. са провели разговори, обслужени от клетки с адрес Plovdiv, Vasil Levski, от 17,30 часа до 17,37 часа подсъдимият Д. е провел 5 разговора, а в 17,44 часа подсъдимият И. е провел един разговор, обслужени от клетка с адрес Plovdiv, 4-km, Pazardzishko shosе).

 

Изложените данни, преценени в съкупност, недвусмислено установяват, че на 03.11.2015 г. около 17,00 часа подсъдимите действително са се срещнали в гр.Пловдив първо със св.В.П., а след това и със св.Б.. Що се отнася до темата на водените помежду им разговори съдът намира, че същите са касаели процесния шрот и са протекли по начина, описан в приетата за установена фактическа обстановка, като кредитира изцяло с доверие в тази им част показанията свидетелите П. и Б., тъй като кореспондират не само помежду си, но и със събитията, случили се преди и след обсъжданите срещи, още повече, че единствените данни за тези срещи се съдържат в техните показания (подсъдимият И. отрича такива срещи изобщо да са се състояли, но те, видно от изложеното в настоящия абзац, действително са били проведени, а подсъдимият Д. не дава обяснения). 

 

4.2. Относно самоличността на мъжете с „Опел“-а, които са закарали шофьорите на влекачите до базите в с.Белозем и с.Болярино:

 

Свидетелите Д.Д.В. и П.Н.Н. твърдят, че вечерта преди разтоварването на процесния шрот, те и останалите двама шофьори на влекачите, с които шротът е бил транспортиран – свидетелите Е.Б.Т. и П.И.П., са пренощували в района на с.Белозем, където на сутринта пристигнал лек автомобил „Опел“ с пловдивска регистрация с двама непознати им мъже, които ги отвели да базата в с.Белозем и после до базата в с.Болярино, а единият от тях подпечатал товарителниците им с печат на фирма „ВИП Мегаинтернешънъл“ („ВИП Мегаинтернешънъл“ ЕООД гр.Плевен – вж. товарителниците на л.62, том III  и л.100-101, том  III от ДП), като св.Д.В. не може да каже дали някой от подсъдимите е бил някой от въпросните двама мъже (т.е. не може да ги разпознае), а според св.П.Н. подсъдимият Д. му прилича на единия от тези двама мъже (в случая показанията на свидетелите Д.В. и П.Н. в съдебно заседание – л.143 и л.191-192 от делото, кореспондират с показанията им пред органа на досъдебното производство – л.52-53 и л.62, том III от ДП, като последните допълват първите относно факти, които те не си спомнят в съдебно заседание, т.е. не са налице съществени противоречия, които да налагат обсъждането им).

 

В този смисъл (разказаното от свидетелите Д.В. и П.Н.) са и показанията на св.Е.Б.Т., дадени пред органа на досъдебното производство – л.186-187, том I и л.77-78, том III от ДП, с едно изключение (твърди, че печатът на фирма „ВИП Мегаинтернешънъл“ бил положен върху кантарните бележки, които им издали от пристанището в гр.Русе, от св.Д.В. преди пристигането на двамата мъже с „Опел“-а – когато четиримата шофьори се събрали в района на с.Белозем, където пренощували) и едно допълнение (твърди, че и преди е виждал единия от двамата мъже с „Опел“-а – в базата на „Градус-3“, а другият се казвал „Фори“ и го бил виждал в гр.Плевен), като в съдебно заседание (л.165-167 от делото) същият беше категоричен, че подсъдимите не са двамата мъже с „Опела“-а (на досъдебното производство не е извършено разпознаване), заявявайки обаче първоначално, че от последните бил виждал по-рано само единия (този, който видял в базата на „Градус“) и не е чувал за фирма „ВИП Мегаинтернешънъл“, но след като бяха прочетени показанията му пред органа на досъдебното производство, изрично заяви, че поддържа същите, уточнявайки, че „под кантарните бележки“, които били подпечатани с печата на фирма „ВИП Мегаинтернешънъл“ от св.Д.В., е имал предвид товарителниците (две от тях му предявени в съдебно заседание).

 

Св.П.И.П. също твърди, че до базите в с.Белозем и с.Болярино са били закарани от двама непознати нему мъже, пристигнали с лек автомобил „Опел“ на сутринта на мястото в района на с.Белозем, където пренощувал с останалите шофьори на влекачите, като:

в показанията си, дадени пред органа на досъдебното производство (л.188-189, том I и л.73-74, том III от ДП) твърди, че единият от шофьорите на св.Е.И.И. подпечатал кантарните бележки с някакъв печат, който бил в него, без да уточнява какъв е бил този печат (на коя фирма), още преди пристигането на двамата мъже с „Опел“-а, единият от които след пристигането им прибрал кантарните бележки, като при първия му разпит (л.73-74, том III от ДП) твърди, че би могъл да разпозне последния, но не и другият, който е управлявал „Опел“-а, а при втория му разпит четири дни по-късно (л.188-189, том II от ДП) – че е видял двамата мъже с „Опел“-а за кратко и не би могъл да ги опише, ако и да ги описва при предходния му разпит;

в съдебно заседание (л.167 от делото) твърди, че кантарните бележки били събрани от св.Д.В. и единият от мъжете с „Опел“-а след пристигането на последните на мястото, където пренощувал с останалите шофьори, без да споменава те да са били искани и съответно събирани преди това от св.Д.  В., за да бъдат подпечатани, и не знае с какъв печат са били подпечатани, защото след събирането им не са били върнати, като първоначално беше категоричен, че подсъдимите не са мъжете с „Опела“-а и ги вижда за първи път, но след прочитане на показанията му от досъдебното производство тази му категоричност поне по отношение на единия от двамата мъже с „Опел“-а беше разколебана („Не бих казал, че непознатият, който ми взе кантарната бележка, е някой от тези двамата“, посочвайки подсъдимите).

 

При проведените очни ставки между св.Д.В., от една страна, и свидетелите Е.Т. и П.П., от друга страна, св.Д.В. отрича да е подпечатвал товарителниците на последните двама с печат на фирма „ВИП Мегаинтернешънъл“ и твърди, че е подпечатал само неговата товарителница и тази на колегата му (св.П.Н.) с печат на тяхната фирма („Ягуар – Е. И.“ ЕООД), докато свидетелите Е.Т. и П.П. твърдят, че товарителниците им са били подпечатани от св.Д.В. с печат на фирма „ВИП Мегаинтернешънъл“ (при все, че, както вече беше отбелязано, във всичките си показания до този момент св.П.П. говори само за подпечатване на кантарни бележки и то без да сочи с какъв печат, заявявайки изрично, че не е виждал последния).

 

Анализът на цитираните гласни доказателства сочи на съществуващи противоречия между тях относно самоличността на мъжете с „Опел“-а, които са закарали шофьорите на влекачите до базите в с.Белозем и с.Болярино, и лицето, подпечатало товарителниците на четирите влекача с печат („ВИП Мегаинтернешънъл“ ЕООД гр.Плевен), като в тази насока следва изрично да се отбележи, че констатираните противоречия са между показанията на свидетелите П.Н. и Д.В., от една страна, и показанията на свидетелите Е.Т. и П.П., от друга страна, както и между показанията в съдебно заседание и пред органа на досъдебното производство, дадени от свидетелите Е.Т. и П.П..

 

За да приеме, че мъжете с „Опел“-а, които са закарали шофьорите на влекачите до базите в с.Белозем и с.Болярино, са били именно подсъдимите, съдът изходи от обсъдените по-горе и приети за установени обстоятелства, а именно:

от факта, че шофьорите на влекачите не са знаели къде ще бъде разтоварван шрота до момента на пристигането на мъжете с „Опел“-а, които са ги откарали до базите в с.Белозем и с.Болярино – това са знаели само подсъдимите, тъй като те са договорили разтоварването на шрота със собствениците на базите в с.Белозем и с.Болярино;

и факта, че собствениците на базите в с.Белозем и с.Болярино не са знаели за местонахождението на шофьорите на влекачите (мястото, където са пренощували) – това е знаел само подсъдимият Д., който е направлявал движението им чрез посредничеството на св.Н.Б., който е поддържал връзка по телефона със св.Е.И., а последният – със шофьорите на влекачите;

т.е. единствено подсъдимите се били тези, които са разполагали с цялата необходима им информация, щото да могат да осъществят връзка с шофьорите на влекачите и да ги откарат до базите в с.Белозем и с.Болярино, още повече, че в резултат на информацията, обменяна между св.Е.И. и подсъдимия Д. чрез посредничеството на св.Б., шофьорите на влекачите (вж. показанията им) са получили изрични инструкции в тази насока от св.Е.И..

 

В подкрепа на този извод са и данните от справката в ел. вид по ЗЕС, съдържаща се в компакт-диска на л.11, том II от ДП и касаеща телефонен № .. (ползваният от подсъдимия И.) и телефонен № ..(ползваният от подсъдимия Д.), от които се установява, че на 04.11.2015 г. в 07,15 часа е регистрирано изходящо повикване от ползвания от подсъдимия И. телефонен № .. към ползвания от св.В.П. телефонен № .., обслужено от клетка 27983 Belosem, като по същото време от ползвания от подсъдимия Д. телефонен № ..са генерирани и приети множество повиквания, обслужени от същата клетка, т.е. по времето, когато мъжете с „Опел“-а са отишли при шофьорите на влекачите в района на с.Белозем, където последните са пренощували, подсъдимите са били заедно и на същото място. Ето защо съдът намира, че събраните доказателства, преценени в съвкупност, изключват възможността мъжете с „Опел“-а, които са закарали шофьорите на влекачите до базите в с.Белозем и с.Болярино, да са лица, различни подсъдимите, освен ако тези лица  не са били наети за целта от подсъдимите, но такива данни по делото липсват, респективно – съдът не кредитира с доверие показанията на свидетелите Е.Т. и П.П. в частта им, според която подсъдимите не са били мъжете с „Опел“-а.

 

4.3. Относно лицето, подпечатало с печат на „ВИП Мегаинтернешънъл“ ЕООД гр.Плевен товарителниците на четирите влекача, с които процесният соев шрот е бил транспортиран от пристанището в гр.Русе до базите в с.Белозем и с.Болярино:

 

За да приеме, че товарителниците на четирите влекача, с които процесният соев шрот е бил транспортиран от пристанището в гр.Русе до базите в с.Белозем и с.Болярино, са били подпечатани с печат на „ВИП Мегаинтернешънъл“ ЕООД гр.Плевен от подсъдимия И., съдът взе предвид съпричастността на последния към това дружество, позволяваща му да използва неговия печат.

 

В случая няма спор, а и от обясненията на подсъдимия И. (л.162 от делото), показанията на св.И.Г.И. (л.161 и л.163 от делото и л.65-68, том II от ДП, като, доколкото са налице противоречия между показанията му, дадени в съдебно заседание и пред органа на досъдебното производство, съдът кредитира с доверие именно последните, тъй като са били депозирани по време, много по-близко до датата на събитията, за които той разказва, когато спомените му към онзи момент за тези събития са били значително по-пресни, респективно – по-подробни, точни и ясни) и показанията на св.Г.С.Н. (л.193 от делото), включително от проведената очна ставка  между подсъдимия И. и св.И.И. (л.164 от делото), се установява, че „ВИП Мегаинтернешънъл“ ЕООД гр.Плевен е било регистрирано на името на св.Г.Н. чрез съдействието на подсъдимия И. и св.И.И., но св.Г.Н. никога не е имал отношение към дейността на дружеството и не е разполагал с документацията и печата му.

 

Противоречиви са данните относно събитията, предхождащи и последващи регистрацията на „ВИП Мегаинтернешънъл“ ЕООД гр.Плевен – според подсъдимия И. дружеството е било регистрирано, за да може чрез него св.И. *** дейност и съответно св.И.И. е разполагал с документацията и печата на дружеството, докато според св.И.И. то е било регистрирано с цел той и подсъдимият И. съвместно да развиват чрез него търговска дейност, но документацията и печата на дружеството са били съхранявани от подсъдимия И., който от своя страна му е предоставял печата два пъти: първия път – за подаване на заявление до НАП по настояване на св.Г.Н., на когото били спрели социалните плащания, а втория път – за да го предаде на органите на МВР, когато в хода на разследването печатът бил поискан от тях.

 

В случая съдът кредитира с доверие в тази им част показанията на св.И.И., тъй като, видно от изложеното по-горе, включително в предходните точки от анализа на събраните доказателства, подсъдимите са организирали всичко разказано до тук, в това число продажбата на процесния шрот на свидетелите В.П. и Ю.Б., съответно – те са били мъжете с „Опел“-а, които са откарали шофьорите на влекачите в базите в с.Белозем и с.Болярино, а от тях само подсъдимият И. с оглед на неговата съпричастност към регистрацията на „ВИП Мегаинтернешънъл“ ЕООД гр.Плевен би могъл да има достъп до печата на това дружество.

 

Ето защо съдът не даде вяра в тази им част на обясненията на подсъдимия И., възприемайки ги изцяло за защитна негова позиция, респективно – при наличните данни прие за установено, че именно подсъдимият И. е лицето, подпечатало с печат на „ВИП Мегаинтернешънъл“ ЕООД гр.Плевен товарителниците на четирите влекача, с които процесният соев шрот е бил транспортиран от пристанището в гр.Русе до базите в с.Белозем и с.Болярино.

 

В останалата им (необсъдена по-горе) част между събраните по делото доказателства не са налице съществени (касаещи съставомерните факти) противоречия, поради което и не се налага поотделното им обсъждане в тази им част.

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЯТА:

 

При така установените обстоятелства по делото съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, че

за периода от 17.10.2015 год. до 03.11.2015 год. включително в гр.Стара Загора подсъдимият Х.И.И. в съучастие като съизвършител с П.Л.Д. с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал у Т.М.С. (технически сътрудник – юрисконсулт в „Градус-1” ООД гр.Стара Загора) заблуждение относно обстоятелството, че е представител на „Транс комерс” ЕООД гр.Плевен и ще превози 102 тона соев шрот на обща стойност 96927,29 лева с ДДС, собственост на „Градус-3” АД гр.Стара Загора, ЕИК *********, от пристанище „Мартен” гр.Русе до „Фуражен завод” гр.Нова Загора, и с това причинил на „Градус-3” АД гр.Стара Загора, ЕИК *********, имотна вреда в големи размери, възлизаща на обща стойност 96927,29 лева с ДДС, с което свое деяние той е осъществил от обективна страна признаците от престъпния състав на чл.210, ал.1, т.5 във връзка с чл.209, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с ал.1от НК;

за периода от 17.10.2015 год. до 03.11.2015 год. включително в гр.Стара Загора подсъдимият П.Л.Д. в съучастие като съизвършител с Х.И.И. с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал у Т.М.С. (технически сътрудник – юрисконсулт в „Градус-1” ООД гр.Стара Загора) заблуждение относно обстоятелството, че е представител на „Транс комерс” ЕООД гр.Плевен и ще превози 102 тона соев шрот на обща стойност 96927,29 лева с ДДС, собственост на „Градус-3” АД гр.Стара Загора, ЕИК *********, от пристанище „Мартен” гр.Русе до „Фуражен завод” гр.Нова Загора, и с това причинил на „Градус-3” АД гр.Стара Загора, ЕИК *********, имотна вреда в големи размери, възлизаща на обща стойност 96927,29 лева с ДДС, с което свое деяние той е осъществил от обективна страна признаците от престъпния състав на престъпление по чл.210, ал.1, т.5 във връзка с чл.209, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с ал.1от НК.

 

 

За да признае подсъдимите за виновни по повдигнатите им обвинения, съдът прие, че те са извършили деянията си при пряк умисъл и със специална цел (да набавят за себе си имотна облага), понеже са съзнавали общественоопасния им характер, предвиждал са настъпването на общественоопасните им последици и са искали настъпването им. На този извод навеждат механизмът и начинът на извършване на деянията, както и обстоятелствата, при които те са били извършени, а също и разпоредителните действия на подсъдимите с процесния соев шрот след като той е преминал в тяхно владение (бил е натоварен на камионите, маршрутът на които е бил направляван от подсъдимите до базите, където е бил разтоварен с намерение да бъде продаден и с така да получат имотна облага, без знанието и съгласието на собственика – ощетеното юридическо лице).

   

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА:

 

При определяне вида и размера на наказанията съдът взе предвид:

вида и размера на предвиденото в закона наказание за извършеното престъпление – от една до осем години лишаване от свобода, както и възможността за това престъпление да бъде постановена конфискация до една втора от имуществото на виновния;

чистото съдебно минало на подсъдимите към датата на изършване на престъплението, за което са предадени на съд (както беше отбелязано поради настъпила реабилитация за предходното му осъждане подсъдимият И. следва да се счита за неосъждан по смисъла на НК, а подсъдимият Д. изобщо не е бил осъждан) и сравнително дългия период от време от извършване на престъплението до постановяване на присъдата (почти 4 години), които обстоятелства съдът отчете като смекчаващи отговорността на подсъдимите (възстановяването на причинените вреди не би могло да бъде отчетено като смекчаващо отговорността им обстоятелство, тъй като не е в резултат на техните воля и действия, в това число на оказано от тях съдействие на разследващия орган);

високата обществена опасност на извършеното престъпление предвид сложната престъпна схема, замислена и осъществена от подсъдимите, въвличайки в нея за целта множество други лица, която съдът отчете като отегчаващо отговорността на подсъдимите обстоятелство.

 

Предвид гореизложеното съдът определи и наложи на всеки един от подсъдимите Х.И.И. и П.Л.Д. наказание при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, а именно „лишаване от свобода” за срок от три години.

 

Изхождайки от липсата на данни за други противообществени прояви на подсъдимите през сравнително дългия период, изминал от време от извършване на престъплението до постановяване на присъдата, както и че двамата имат непълнолетни деца, за които се грижат (вж. справките на л.82 и л.83, том IV от ДП), съдът намери,  че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимите не се налага същите ефективно да търпят наложените им с настоящата присъда наказания, но същевременно – че с оглед на високата обществена опасност на извършеното от тях престъпление следва да им бъдат определени изпитателни срокове в максималния предвиден от закона размер, поради което и на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на наложените на подсъдимите наказания за срок от пет години, считано от датата на влизане в сила на присъдата.

 

Предвид имущественото състояние на подсъдимите съобразно декларациите им в тази насока, приложени на л.79-80 и л.89-90,  том IV от ДП, в частност – фактът, че и двамата като физически лица притежават по едно и то сравнително малко (около 60 кв. м.) жилище, при това – притежаваното от подсъдимия И. жилище е семейна имуществена общност, т.е. ½ идеална част от него е на съпругата му, съдът не постанови конфискация на имуществото им съобразно предвидената за това възможност в чл.210, ал.2 от НК.

 

С оглед на постановената осъдителна присъда съдът присъди в тежест на подсъдимите и по равно направените по делото съдебни и деловодни разноски, като осъди всеки един от тях да заплати на Държавата, както следва:

в полза на МВР по бюджетната сметка на ОД на МВР гр.Стара Загора – сумата от 819,07 лева, представляваща представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство;

            в полза на Съдебната власт по бюджетната сметка на Старозагорския районен съд – сумата от 44,82 лева, представляваща направени съдебни и деловодни разноски в хода на настоящото съдебно производство.

 

Съдът постанови веществените доказателства – 1 брой преносим компютър, марка „LENOVO G 570“, сериен № ..., черен на цвят, 1 брой зарядно устройство „LENOVO“ c № ..., 1 брой приложение към фактура №**********/2012 год., издадена от „М-тел“, и 10 листа – бели, слепени, изписани на първата страница с ръкописен текст, иззети с протокол за претърсване и изземване от 19.11.2015 год. (том I, л.178-182 от досъдебното производство), впоследствие предадени с протокол за доброволно предаване от 04.12.2015 год. (том I, л.184 от досъдебното производство) и намиращи се на съхранение при домакина на ОД на МВР гр.Стара Загора, да бъдат върнати на предалато ги доброволно лице – подсъдимият И..

 

Съдът постанови веществените доказателства – 1 брой мобилен телефон, марка  „Iphone – 5“, модел „А1429“ , с бяло-сребърен капак, ведно с 1 брой микро СИМ-карта u 1 брой зарядно устройство, иззети с протокол за обиск и изземване от 19.11.2015 год. (том I, л.146-148 от досъдебното производство) и намиращи се на съхранение при домакина на ОД на МВР гр.Стара Загора, да бъдат върнати на лицето, от което са били иззети – св.Н.А.Б..

 

               Съдът постанови веществените доказателства – 17 броя проби от соев шрот, иззети/предадени  с протоколи за оглед на местопроизшествие от 15.11.2015 год. (том I, л.59-62 и л.63-66 от досъдебното производство) и протоколи за доброволно предаване от 17.11.2015 год. и 20.11.2015 год. (том I, л. 135, 136, 212 и 213 от досъдебното производство) и намиращи се на съхранение при домакина на ОД на МВР гр.Стара Загора, да бъдат унищожени по надлежния за това ред като вещи с малозначителна стойност.

 

ВОДИМ ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: