№ 31
гр. София, 17.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600040 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 440 НПК вр. глава 22- ра НПК.
Образувано е по жалба на защитник на лишения от свобода М. Ф. Е.-М. срещу
протоколно определение № 2461 от 15.12.2021г. на Софийски градски съд, наказателно
отделение 1 – ви състав, постановено по нчд № 4169/21, с което е оставена без
уважение молба на лишения от свобода за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в размер
на 8 месеца и 29 дни по нохд № 9472/2020 на СРС,НО, 103 състав.
Защитникът счита определението за неправилно, незаконосъобразно и
постановено от предубеден съд. Заявява, че съдът не е мотивирал защо осъденият не
отговаря на изискванията на закона за освобождаване, че е отказал освобождаване по
съображения, които не отговарят на закона, че за осъдения са налице само
положителни данни, че отрицателното становище на администрацията на затвора е
неубедително, че рискът от рецидив и вреди за обществото е нисък. Акцентира на
обстоятелството, че осъденият изтърпява за първи път ефективно наказание, че майка
му е с влошено здравословно състояние. Възразява срещу отказа на съда да отчете и
други данни за осъдения като: семейно положение, здравословно състояние и възраст.
Отбелязва, че планът на присъдата е изпълнен, че оставането в затвора не би имало
полезен ефект и че с осъдения никой няма да извършва превантивна дейност. Възразява
и срещу аргументите на съда, че поправянето следвало да се „затвърди“, като
противоречащи на закона. Оспорва като неправилни и доводите изведени от времето
преди осъждането на молителя за неосигуряване през последните две години. Позовава
се на т. 10 от Резолюция № 76(2) на Комитета на министрите на Съвета на Европа, че
условно предсрочно освобождаване се дава веднага щом се появи благоприятна
прогноза и че генералната превенция не следва да оправдава отказ за условно
предсрочно освобождаване. Позовава се и Постановление № 7 от 27.06.1975г. на ПВС,
изменено с Постановление № 7 от 06.07.1987г. ПВС, относно възпитателното значение
1
на предсрочното освобождаване и необходимостта да се постановява своевременно по
отношение на осъдени, които са дали достатъчно доказателства за поправянето си,
както и че за поправянето се съди по отношението към труда, а за осъдени за първи път
е достатъчно да е започнал корекционен процес, за да се счита изпълнен критерият за
предсрочно освобождаване. Защитникът моли да се отмени обжалваното определение
и вместо него да се уважи молбата на лишения от свобода за условно предсрочно
освобождаване.
Съдът, като съобрази доводите на жалбата и доказателствата по делото прие
следното:
Жалбата е подадена в срок и от легитимирано лице, при което е допустима за
разглеждане. По същество е неоснователна.
За да постанови определението си, първостепенният съд е съобразил всички
доказателства по делото, подложил ги е на вярна оценка и така е стигнал до правилния
извод, независимо от единичните грешки при мотивирането, че за осъдения Е. не са
налице основанията за предсрочно условно освобождаване. Няма основание да се
приеме, че съдът в дейността си е бил предубеден.
Установено е по делото, че на 04.03.2020г. молителят Е. е постъпил в Затвора
София за изтърпяване на едно общо най- тежко наказание лишаване от свобода от
наложените му по нохд № 855/2014 на Специализиран наказателен съд – 4 години, за
престъпление по чл. 195, ал. 2 НК и по нохд № 9427/ на СРС – 2 години, за
престъпление по чл. 195, ал. 2 НК вр. чл. 18 НК, а именно 4 години, лишаване от
свобода.
Към 15.12.2021г. /датата на съдебното заседание на СГС/ осъденият е изтърпял от
наказанието: фактически – 2 години, 8 месеца и 6 дни, от работа - 6 месеца и 25 дни,
всичко - 3 години, 3 месеца и 1 ден, с остатък – 8 месеца и 29 дни.
С изложеното първият съд правилно е приел, че осъденият е изпълнил първото
условие на закона, тъй като е изтърпял фактически не по – малко от половината от
наказанието.
Верен е и следващия извод на съда, който е и същинско основание за отказа от
условно предсрочно освобождаване, а именно - че осъденият не е дал доказателства за
поправянето си. Съдът не е пренебрегнал, напротив, съобразил е всички положителни
данни за осъдения съдържащи се в докладите на администрацията на затвора - че не е
наказван, че е награждаван, че е имал примерно поведение, честно отношение към
труда, че се включва в културно – масова дейност. Същевременно съдът не е
пропуснал да вземе предвид, че данните за поправителния процес на осъдения не са
еднозначни. Оценката за риска от рецидив не е ниска, а е запазена в средна стойност,
макар и в долната граница. От началото на изтърпяване на наказанието тази стойност е
снижена от 47 на 40 т. Рискът от вреди за обществото също е среден. А този риск е
определящ за предсрочното освобождаване, тъй като именно той показва степента на
поправяне на личността и доколко е елиминирана обществената й опасност. Посочва се
в докладите и становищата за осъдения, че все още не разпознава факторите
допринесли за извършване на престъпленията с оглед на незначителния спад на
оценката за това – от 7 на 6т. При осъдения е започнал и е в ход процесът на
2
поправяне, но той не е доведен докрай поради актуалните зони на дефицит в
осъзнаване на последствията от действията. Обосновано според отразеното в доклада
на ИСДВР първият съд е посочил нуждата от затвърждаване на постигнатото от
осъдения. Но тук не става въпрос за изискване за степени на вече постигнат резултат на
поправяне, каквото действително законът не поставя, а става въпрос за непостигнати
задачи при все още неприключил поправителен процес. Нуждата от затвърждаване на
постиженията на осъдения са показани като предстояща работа за постигане на
следващи резултати, наред с постигане и на необратимост на поправителния процес.
Не са грешни доводите на съда и когато се опира на данните за съдебното минало
на осъденото лице. Това е така, доколкото именно то, наред с характера на
извършеното престъпление /а в случая става въпрос и за две еднотипни користни
престъпления по отделни осъждания/, показват определена степен на опасност на
личността и съответно нужната степен на интензивност и продължителност на
поправителното пенитенциарно въздействие. Те са поставени и в основата на оценките
за осъдения за риск от рецидив и вреди за обществото и обясняват защо дори и след
определено време, е възможно да не се отбелязва особен напредък в тях. Напредъкът е
обратно пропорционален на затвърдеността на престъпното поведение на лицето. С
оглед и на този критерий става обяснимо защо е необходимо корекционата работа с
осъдения да продължи и защо прогресът е непълен. Като е съобразил и тези данни за
личността на осъдения, съдът е съобразил релевантни за решаване на делото данни и
не е нарушил закона.
Неправилно обаче съдът, за да мотивира определението си, е използвал довод и за
начина на живот на осъдения от времето преди осъжданията, когато не работел, срещу
който довод защитникът изрично възразява. Стриктно погледнато тази констатация на
съда е и необоснована, тъй като осъденият давайки обяснения, не заявява, че не е
работел, а че постоянно е работел, но не се е осигурявал. Все пак съдът, като е стъпил
на това, че осъденият не е работел, е мотивирал, че престоят в затвора, където вече
работи, става още по-желателен и помага и за тази страна на живота му.
Вярно е, че пенитенциарните заведения предлагат възможности за изграждане на
добри навици, които обаче не са свързани непременно с някакви проблеми у лицето
отпреди това. Следва да се отбележи, че дефицитите в поведението на осъдения от
период преди осъжданията биха могли да имат значение за самите осъждания, но
напускат стриктния предмет на настоящото дело. Още повече, ако не се знаят
причините, поради които лицето не е работило, по принцип. Най-много подобен довод
би могъл да се трансформира в довод за дефицити в личността на осъдения изобщо,
такива, които му пречат и понастоящем да постигне целите по чл. 36 НК да има
законосъобразно и социално-полезно поведение. Такива дефицити се вземат предвид
от специализираната администрация при набелязване на зоните за работа с лицето.
Точно такъв дефицит у осъдения обаче не е очертан. Няма основание тогава към него
да се отправят повече изисквания, отколкото доказателствата по делото обосновават.
Настоящата инстанция приема за основателно и възражението на защитника
срещу укорителния за осъдения довод на съда, че не се е изолирал от общуване с
криминално проявени лица в условията на затвора, тъй като средата в затвора се състои
именно от такива лица. Погрешността на този довод обаче не се отразява на изхода на
3
делото като правилен.
Що се отнася до данните за тежко здравословно състояние на майката на
осъдения, за неговата възраст и семейно положение, споделя се разбирането на първата
инстанция, че те не са свързани с обстоятелства с отношение към въпроса за
поправянето. За него е от значение не друго, а стриктно поведението и личността на
самия осъден, което той, наред с помощта на специализираните органи на затвора по
корекция, е постигнал.
Неоснователно е възражението на защитника, че планът на присъдата е изпълнен
и че с осъдения няма да се провежда превантивна работа, тъй като данните по делото
са в обратния смисъл.
Няма основание да се приеме, че определението предмет на контрол е в разрез с
постановките на Постановление № 7 от 27.06.1975г. на ПВС, изменено с
Постановление № 7 от 06.07.1987г. ПВС. Това е така, защото постановлението
обвързва предсрочното освобождаване с предсрочното поправяне на осъдения, в който
случай изтърпяването на остатъка от наказанието се явява нецелесъобразно.
Включително за лицата осъдени за първи път се указва, че съдилищата следва да
постановяват условно предсрочно освобождаване своевременно, но и тук присъства
условието с цялостното си поведение осъдените да са дали достатъчно доказателства за
своето поправяне. Процесът на поправяне на осъдения обаче не е завършил.
Що се отнася до възможността за съобразяване на указания и критерии дадени в
препоръки на Комитета на министрите на Съвета на Европа, въззивният съд намира, че
отказът осъденият да се освободи условно предсрочно е в съответствие с т. 20 от
Препоръка (2003) 22, на Комитета на министрите на държавите-членки относно
условното освобождаване (освобождаването под гаранция), а именно, че условно
предсрочно освобождаване се постановява спрямо осъдени, които се считат за
„отговарящи на минималното ниво на гаранции, за да придобият статут на граждани,
спазващи закона“. В случая, с оглед на доказателства по делото, че при осъдения все
още е налице среден риск от повтаряне на престъпно поведение, не може да се счете,
че той отговаря на минималното ниво на гаранции визирано в препоръката.
Отказът не е в разрез и със специално релевираната от защитника т. 10 от
Резолюция № 76(2) на Комитета на министрите на Съвета на Европа, в частност
критерия „благоприятна прогноза“ за лишения от свобода, тъй като рискът от рецидив
не е преодолян в достатъчна степен. Определението не е в разрез и с препоръката
генералната превенция да не оправдава отказ за условно предсрочно освобождаване,
тъй като съдът изобщо не си служи с такъв аргумент.
Не е аргумент срещу отказа и твърдението на защитника, че осъденият не би
могъл да се ползва от втора възможност за предсрочно освобождаване, вероятно с
оглед на оставащия срок от наказанието. Доводът няма отношение към критериите на
закона.
Мотивиран от изложеното, Софийски апелативен съд, наказателно отделение, 1 –
ви състав
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2461 от 15.12.2021г. на Софийски градски съд,
наказателно отделение 1 – ви състав, постановено по нчд № 4169/21, с което е
оставена без уважение молба на лишения от свобода М. Ф. Е.-М. за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание
„лишаване от свобода“ в размер на 8 месеца и 29 дни, по нохд № 9472/2020 на
СРС,НО, 103 състав.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5