№ 264
гр. Варна, 16.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20223001000262 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от „Атанасов Биоенерджи“
ЕООД, ЕИК *********, гр.Добрич против решение № 260008/15.02.202г. на
Добричкия окръжен съд, постановено по т.д. № 166/2020г., в частта, в която
дружеството е осъдено да заплати на М. ИВ. М. с ЕГН ********** от гр.С.З.
сумата от 114 618,50 лв. -дължима арендна цена по договори за аренда №
93/15.12.2000г. и Анекс №178/13.11.2013г., по Договор № 694/12.09.2005г. и
Анекс №179/13.11.2013г.; по Договор № 822/03.10.2008г. и Анекс №
180/13.11.2013г.; по Договор № 978/08.09.2011г. и .по Договор №
182/13.11.2013г. и Анекс № 181/13.11.2013г., за стопанската 2017/2018г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 13.11.2020г. до
окончателното й изплащане и сумата от 21 741,11лв. -лихва за забава,
считано от 01.01.2019г. до предявяване на исковата молба; сумата от
114 618,50лв. - дължима арендна цена по договори за аренда №
93/15.12.2000г. и Анекс №178/13.11.2013г., по Договор № 694/12.09.2005г. и
Анекс № 179/13.11.2013г.; по Договор № 822/03.10.2008г. и Анекс №
180/13.11.2013г.; по Договор № 978/08.09.2011г. и по Договор №
1
182/13.11.2013г. и Анекс № 181/13.11.2013г. за стопанската 2018/2019г.,
ведно със законна лихва върху главницата , считано от 13.11.2020г. до
окончателното й изплащане, сумата от 10 071,25лв. -лихва за забава,
считано от 01.01.2020г. до завеждане на исковата молба, както и сумата от
23 127,39лв. -съдебно деловодни разноски и с което са развалени договорите
за аренда на земеделска земя, изрично посочени в диспозитива на решението.
Със същото решение въззивникът е осъден да предаде на М. ИВ. М. от гр.С.З.
владението върху посочените в него земеделски земи в землището на
с.Карапелит, с.Подслон и с.Гешаново, община Добрич. Въззивникът счита
решението в обжалваната част за неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Излага подробни аргументи за това.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я
остави без уважение, като потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и
законосъобразен.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено
следното :
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване
следните искове:
- иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.8 ал.1 от ЗАрЗ за
заплащане на сумата от 115 100лв .- дължима арендна цена за стопанската
2017/2018г., ведно с лихва за забава в размер на 21 741,11лв.за периода от
01.01.2019г.до датата на подаване на исковата молба – 13.11.2020г., за
заплащане на сумата от 115 100лв.за стопанската 2018/2019г., ведно със
законна лихва за забава за периода в размер на 10 071,25 лв., считано от
01.01.2020г. до завеждане на исковата молба 13.11.2020г., както и законна
лихва от исковата молба до окончателното изплащане на задължението и по
двата иска;
- иск с правно основание чл.27 ал.1 т.2 вр.чл.28 ал.1 вр.ал.2 ЗАрЗ за
разваляне на арендните договори, сключени между страните, поради виновно
неизпълнение от страна на арендатора на задължението му за арендно
плащане за повече от три месеца за стопанските 2017/2018г. и 2018/2019г. и
-иск с правно основание чл.30 ал.1 ЗАрЗ – за предаване владението на
арендуваните земеделски земи.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява от
2
фактическа страна, че между страните по спора съществуват дългогодишни
облигационни отношения, възникнали въз основа на сключените между тях
договори за аренда за земеделски земи, собственост на ищеца М. ИВ. М. от
гр.С.З. и съпругата му М. Й. М.а, находящи се в землището на с.Карапелит,
Гешаново и Подслон, община Добрич, а именно : Договор №93/15.12.2000г.
и Анекс № 178/13.11.13г. за 548,271 дка; Договор № 694/12.09.2005г. и Анекс
№ 179/13.11.2013г. за 165,373 дка; Договор № 822/03.10.2008г. и Анекс №
180/13.11.2013г. за 141,134 дка; Договор № 978/08.09.2011г. и Анекс №
181/13.11.2013г. за 72 дка и Договор № 182/13.11.2013г. за 227,74 дка,
всички със срок на действие до 01.10.2024г. Общият размер на арендуваните
земи е 1 154,518 дка.
Претендираната арендна цена за двете процесни стопански години е по
100 лв на декар, или по 115 100лв за всяка стопанска година. Позовавайки се
на Договорените условия и задължения от 06.09.2019г., представляващи
според ищеца предсъдебно споразумение, изготвено по искане на ответника и
подписано лично от него, арендаторът признава, според ищеца, в т.3 и т.4
размер на рентата за 2018г. и 2019г. от 120лв/дка. В молба от 10.12.21г. –
л.328 ищецът предлага на съда да приеме за доказана претенцията му
относно размера на задължението, а именно – по 100лв дължими на декар за
всяка една година от процесния период, като сбор от всички дължими суми
по арендните договори. При това положение претендираната арендна цена за
двете процесни стопански години е 100 лв за декар. Начинът на нейното
формиране е посочен във всички анекси към основните договори и в Договор
№ 182/13.11.2013г. - На 75% от общата площ по договора арендното
плащане е в размер на 50% от реализираната продукция по среден добив по
видове култури, изплатени по пазарни цени, действащи 15 дни преди
реалното плащане за текущата стопанска година, но не по-малко от 30
лв.годишно; На 25% от общата площ на имотите по договора арендното
плащане се формира от производството на биомаса от енергийни култури,
използвани като суровини за биогаз инсталация и получаването на краен
продукт електрическа енергия и е 50 % от нетните приходи от продажбата на
електрическа енергия, получена от използваната биомаса, добита от
посочените площи. Освен това арендаторът дължи и 50% от годишната
субсидия за единица площ по СЕПП, в срок до 30 дни от датата на
получаването за съответната стопанска година.
3
По този начин исковата претенция, като арендна цена за декар и начин
на формирането й, е възпроизведена в доклада по делото, приет в тази му част
от двете страни без възражения.
В този смисъл оплакването в жалбата за липсата на яснота относно
претендирания размер на арендното плащане за всяка стопанска година и
начинът на неговото формиране е неоснователно.
От обясненията на ответника по начина на формиране на дължимото
арендно плащане се изясни, че върху тези 25 % от арендуваната площ е
трябвало да бъдат засети и отгледани енергийни култури – сорго, царевица за
силаж и др.под., които арендаторът продава на друго дружество – „Атанасов
груп“ ЕООД, което от своя страна след преработка ги влага като суровина –
биомаса в производството на биогаз инсталация и получаването на краен
продукт електрическа енергия. Произведената по този начин ел.енергия се
продава на „Енерго-Про Продажби“ АД и се заплаща на „Атанасов груп“
ЕООД, който от своя страна заплаща на „Атанасов Биоенерджи“ ЕООД
стойността на суровината – биомаса, използвана за добиването й. Съгласно
договорите „Атанасов Биоенерджи“ ЕООД от своя страна заплаща на
арендодателя 50 % от нетния приход в лева, получен от използваната
биомаса, добита от 25-те % арендувани площи. Този механизъм на
определяне на втората компонента от образуването на арендната цена дава
основание на ответника да твърди, че размерът на тази цена се влияе от
произведеното количество биомаса за всяка година, получено от конкретните
площи, засяти с енергийни култури, както и от формираната себестойност в
доходност на тон биомаса от единица площ, поради което неминуемо цената
за всяка отделна година не е еднаква.
За определяне размера на дължимото арендно плащане за процесните
стопански години са приети заключенията на ССчЕ – основно и
допълнително.
От допълнителното заключение на ССчЕ – л.376 се установява, че за
стопанската 2017/2018г. по счетоводни данни ответникът е реализирал
приходи в размер на 1 072 788лв от добитите 10 727,88 тона царевица силаж,
19 448лв от добитите 17 тона грах семена, 273 521,44лв от добитите 2 278,32
тона тритикале и грах силаж и 36 092лв от добитите 25,78 тона нахут. Пак по
счетоводни данни на ответното дружество добивите от зем.култури :
4
царевица силаж, грах семена силаж, тритикале и грах силаж и нахут силаж са
реализирани като суровина за производство на биомаса.
Изчислената дължима рента е в размер на 64 818,26лв.
За стопанската 2018/2019г. ответникът е осчетоводил реализирани
приходи от 844 398,97лв от добитите 10 307,45тона царевица силаж и
154 649,97лв от добитите 1 718,33 тона пшеница и грах силаж. Добиви за
земеделски култури царевица – силаж и пшеница + грах – силаж са
реализирани като суровина за производство на биомаса.
Арендната вноска за стопанската 2018/2019г., която се дължи на
арендодателя от ответника за всеки от петте договора и анекси към тях за
общо 1 146, 185 дка е в размер на 67 404,38лв.
След приспадане на извършените плащания за стопанската 2017/2018г.
в размер на 64 668,40лв остава неизплатена рента от 149,86лв. След
приспадане на извършени плащания за стопанската 2018/2019г. от
64 532,92лв остава неизплатена рента от 2 871,46лв.
Дължимата част от субсидията също е посочена. По представени от
ответното дружество документи за заявени пред ДФ „Земеделие“ площи по
СЕПП за стопанската 2018/2019г- от 10 353,900 дка и счетоводни регистри по
сметка 705 - Приходи от субсидии, експертизата установи, че изплатената
субсидия е в размер на общо 202 588,09лв или 19,57лв /дка, като 50% от този
размер е 9,78лв/дка.
По отношение на приходи от ел.енергия в.лице дава обяснения в с.з. –
л.316, че липсват данни за продадена такава. По счетоводни данни на
ответника има реализирани приходи единствено и само от продажба на
с.стоп.продукция. „Атанасов Биоенерджи“ ЕООД не продава ел.енергия. Не е
изследван и въпросът на кого ответникът е продавал биомаса.
При това положение за съда остава неясно как е изчислена втората
компонента – приходи от ел.енергия, произведена от биомаса, при посочване
размера на арендното задължение.
В заключение съдът не кредитира заключението на ССчЕ, тъй като
размерът на дължимото арендно плащане е изчислен при неясни параменти на
втората договорена между страните компонента. Освен това заключението за
погасяване на дължимото арендно задължение за двете стопански години е
извършено въз основа на представени от ответника твърдения в отговора на
5
исковата молба и представени писмени доказателства, без извършването на
правен анализ на тяхното значение за спора.
Установено по делото е още, че между „Енерго- Про Продажби“ АД и
„Атанасов груп“ ЕООД е сключен договор за изкупуване на електрическа
енергия, произведена от възобновяем източник, действал от 03.06.2014г. до
01.07.2021г. Въз основа на него за периода 01.10.2017г. до 31.12.2019г.
„Енерго- Про Продажби“, АД е изкупило от „Атанасов груп“ ЕООД
ел.енергия и заплатило на дружеството сума в размер на 7 009 983,24лв. -
л.363.
Ответникът отрича да е налице връзка между „Атанасов груп“ ЕООД и
процесните отношения – теза, която настоящият състав не споделя. Вярно е,
че „Атанасов груп“ ЕООД не е страна по договорите, предмет на настоящия
спор. Но вярно е също така, че договореният между страните по спора начин
на формиране на дължимото арендно плащане включва и една втора
компонента, подробно обсъдена по-горе, съгласно която и според
обясненията на самия ответник именно това дружество закупува и преработва
- влага като суровина – биомаса, произведена от „Атанасов Биоенерджи“
ЕООД върху процесните арендувани земи, в производството на биогаз
инсталация и получаването на краен продукт електрическа енергия, продава
тази енергия на . „Енерго-Про Продажби“ АД и от получената за това цена
заплаща на „Атанасов Биоенерджи“ ЕООД стойността на суровината –
биомаса, използвана за добиването й. От своя страна „Атанасов Биоенерджи“
ЕООД се е задължило да заплаща на арендодателя 50 % от нетния приход в
лева, получен по този начин. Т.е. – ответникът се е задължил да осигури
формирането на арендното плащане и в неговата втора компонента, макар и
чрез трето лице – „Атанасов груп“ ЕООД. При наличните по делото данни, че
за процесния период „Атанасов груп“ ЕООД е получило от „Енерго-Про
Продажби“ АД заплащане на получената от биомаса ел.енергия в размер на
7 009 983,24лв, без да заплати на „Атанасов Биоенерджи“ ЕООД стойността
на биомасата и предвид обстоятелството, че и двете дружества имат един и
същи собственик на капитала, както и предвид на пречките, които ответникът
е създал на в.лице за изготвяне на заключението му чрез непредставянето на
необходимата счетоводна и друга документация, съдът прави извода, че
размерът на дължимото арендно плащане за всяка стопанска година следва да
6
бъде определено в неговите три компонента така, както са договорени между
страните в сключените между тях договори и анекси.
В подписаните между страните Договорени условия и задължения за
предсъдебното споразумение от 06.09.2019г. – л.244, ответникът признава
дължимостта на арендно плащане за 2018г. и 2019г. в размер на 120 лв/дка.
Съдът не приема изразеното становище в отговора на ДИМ, че тези
Договорните условия представляват „справка –план за намерения“. Налице е
писмено и неоспорено изявление от ответника, съдържащо извънсъдебно
признание както за дължимостта, така и за размера на претендираните
арендни плащания. В този смисъл следва да бъде споделен извода на
първоинстанционния съд за доказаност на претенцията на ищеца относно
дължимостта на арендната цена от 100лв/дка за двете процесни стопански
години. Признанието на плащане от страна на ответника за сумата от общо
20 000лв – на 11.09.2019г. и на 22.11.2019г. е направено условно и не обвързва
съда. Освен това, видно от Удостоверение от УниКредит Булбанк – л.372 и
373 и извлечение от банковата сметка на ищеца, тези плащания са направени
от трети за спора лица, без посочване на основанията за това.
Предвид горното исковата претенция следва да бъде уважена в
посочения от първоинстанционния съд размер, изчислен на база 100лв/дка
върху посочените в исковата молба земи, от които се изключват трите ниви,
поредни номера 12, 13 и 14 от ИМ, които видно и от заключението на ССчЕ –
л.309, са извън предмета на процесните договори за аренда и анексите към
тях.
Неоснователно е твърдението на ответника, че е погасил задълженията
си:
В отговора на ИМ арендаторът твърди и представя доказателства за
извършени плащания за /според него/ стопанската 2017/2018г. и 2018/2019г.
По отношение на тези преводи обаче ищецът е представил Удостоверение от
УниКредит Булбанк – л.372 и 373 и извлечение от банковата си сметка, от
които е видно, че плащанията по сметката му за периода 01.08.2017г. –
30.11.2019г. са с основание „Рента по договор в полза на „Атанасов
Биоенержди“, без да е уточнена стопанската година, за която се отнасят, както
и че тези плащания не са извършени от ответника, а от трети за спора лица.
Плащанията за стопанската 2017/2018г. и 2018/2019г. са от ЗП Тошко Петров
7
Иванов.
В допълнителното заключение на ССчЕ, в таблица 10 в.лице е посочило
осчетоводени при ответника погасени задължения към ищеца в размер на
64 668,40лв за стопанската 2017/2018г. / в периода 23.08.2017г. –
22.06.2018г./ и в размер на 64 532,92лв за стопанската 2018/2019г. / в периода
23.07.2018г. – 22.11.2019г./ В с.з. в.лице пояснява, че в основанията за
плащане в таблица 10 не пише за коя година са, а пише само „рента по
договор“ в полза на „Атанасов Биоенерджи“. Преводите са извършени от
други лица, но са осчетоводени като плащания към ищеца.
Ето защо съдът приема твърдението на ответника, че е погасил
процесните си задължения чрез трети лица именно за процесните стопански
години за недоказано.
Освен това Споразумението от 11.06.2018г. – л.11, има за предмет
погасяване на задълженията за арендна вноска вкл. за стопанската 2016/2017г.
и според приетия от страните график за погасяването им крайният срок е
септември 2018г. Т.е. твърдените от ответника в отговора на ИМ плащания до
23.08.2018г. вкл. следва да бъдат отнесени към графика по Споразумението от
11.06.2018г. и следователно на самостоятелно основание не представляват
погасявания на процесните задължения в сочения от ответника размер.
На 06.09.2019г. е сключено ново споразумение, неоспорено от
ответника – Договорни условия и задължения за предсъдебно споразумение –
л.244, в което се потвърждава дължима рента в размер на 120лв/декар.
Арендаторът признава, че рентата за 2018г. и 2019г. по 144 000лв на година
ще бъде изплатена до 31.01.2020г. Съдът цени това доказателство като
признание на ответника, че до 06.09.2019г. рента за стопанските 2017/2018г.
и 2018/2019г. не е заплащана.
Въз основа на всички по-горе коментирани доказателства, преценени в
тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът прави извода, че възражението на
ответника за погасяване на задълженията му за процесните стопански години
– 2017/2018г. и 2018/2019г. се явява недоказано и следователно –
неоснователно.
Предвид уважането на главните искове, основателни се явяват и
акцесорните претенции за мораторна лихва по отношение на дължимите
плащания за всяка стопанска година.
8
Съгласно разпоредбата на чл.28 ал.1 от ЗАЗ арендодателят може да
развали договора за аренда при забавяне на арендното плащане повече от три
месеца. Развалянето на договора за аренда със срок повече от 10 години става
по съдебен ред.
Предвид установеното по делото виновно неизпълнение на
задължението на арендатора за заплащане в срок на уговорените арендни
вноски, съдът намира, че са налице условията за разваляне / в случая с
последиците на прекратяване/ на процесните договори за аренда.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2015г. от 20.07.2017г. по
тълк.дело № 2/2015г. на ОСГТК на ВКС при прекратяване на арендния
договор поради неизпълнение, изразяващо се в забава за арендно плащане за
повече от три месеца и когато договорът за аренда няма за предмет държавни
или общински земи, ЗАрЗ предвижда отклонение от общия ред по чл.87,ал.1
ЗЗД /приложим за неуредените от специалния закон случаи -
пар. 1 от ДР на ЗАЗ/ за разваляне на двустранните договори поради
неизпълнение - отклонение от изискването за даване на подходящ срок за
изпълнение с предупреждение, че с изтичането му договорът се счита за
прекратен. Такова предупреждение е необходимо единствено ако е
предвидено в договора. В процесните договори подобна клауза не е
предвидена, поради което договорите за аренда следва да бъдат развалени / с
последиците на прекратени/ без предизвестие и даване на подходящ срок за
изпълнение.
Съгласно чл. 30 ал.1 от ЗАрЗ след прекратяване на арендния договор
арендаторът е длъжен да върне обекта на договора в състоянието, в което го е
приел. С оглед на това и предвид прекратяването на арендния договор
ответникът следва да бъде осъден да предаде владението на арендуваните
земеделски земи.
Като е достигнал до идентични фактически констатации и правни
изводи, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт,
който следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на въззиваемата
страна се присъждат сторените от нея разноски в размер на 8 200лв. за
адв.възнаграждение, съобразно направеното в тази насока искане и
представени към него писмени доказателства.
9
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260008/15.02.202г. на Добричкия окръжен
съд, постановено по т.д. № 166/2020г. в обжалваната част.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Атанасов Биоенерджи“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Добрич
да заплати на М. ИВ. М. с ЕГН ********** от гр.С.З. сумата от 8 200лв –
разноски за водене на делото в настоящата инстанция, представляващи
заплатено адв.възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10