№ 1631
гр. Варна, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20213100500368 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 287906/09.12.2020г. от „Автотрейд“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Т.М.“ № 59, Фолксваген
център, чрез пълномощника му адв. З.Л. от АК – Варна, съдебен адрес гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик“ № 277, ет.4, стая 22, срещу решение № 261379 от 24.11.2020г.,
постановено по гр. дело № 19876/2019г. на ВРС, LI-ви състав, с което въззивното дружество
е осъдено да заплати на ЕВГ. П. Г., ЕГН ********** от гр. София, ж.к. „Л. Зона Г6“, вх. Б,
ет. 6, ап. 53, сумата от 1250 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие по образуваното от ответното дружество срещу него
изпълнително дело № 20127180400848 по описа на С.К.-Д. с рег. № 718 в КЧСИ и район на
действие ОС-Варна, на основание чл. 49 ЗЗД.
В жалбата е изразено становище за неправилност и необоснованост на обжалваното
решение. Твърди се, че с окончателния доклад по делото първоинстанционният съд е приел
за разглеждане правопогасяващото възражение за изтекла давност и за прекомерност на адв.
възнаграждение на адв. Т. и едва с мотивирането на окончателния съдебен акт е приел, че не
държи произнасяне по тях, което е довело до необоснованост на решението. Счита, че не е
налице действително настъпила вреда за въззиваемия.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението и за присъждане на разноски.
1
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.49 от
ЗЗД от ЕВГ. П. Г. срещу „Автотрейд“ ООД.
Ищецът излага в исковата молба, че въз основа на заповед за незабавно изпълнение
по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 3877/2012г. на РС-Варна е
осъден да заплати на ответника „Автотрейд“ ООД сумата от 60000 лв. – главница по запис
на заповед, издаден на 23.02.2009г., ведно със законната лихва, считано от датата на
заявлението – 21.03.2012г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
1200 лв. за разноски за заплатена държавна такса. По молба на ответника въз основа на
изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 20127180400848 по описа на С.К.-Д.
с рег. № 718 в КЧСИ и район на действие ОС-Варна. За процесуално представителство и
защита в изпълнителното производство длъжникът е упълномощил адвокат, на когото е
заплатил адвокатско възнаграждение от 1250 лв. и е претендирал разноски за същото пред
съдебния изпълнител с молба от 24.08.2016г., ведно с приложен договор за правна помощ и
консултантско съдействие от 10.03.2014г. и списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Упълномощеният адвокат е извършил проучване и анализ на делото и депозирал молба за
прекратяване на принудителното изпълнение поради настъпила перемпция, а след като
молбата е оставена без уважение от съдебния изпълнител, е предявил иск пред ОС-Варна за
установяване наличието на предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и молба за
обезпечение на иска чрез спиране на изпълнението. Претенцията е уважена с влязло в сила
на 11.11.2019г. решение по т.д. № 129/2018г. на ОС-Варна, с което е прието за установено,
че ищецът не дължи на ответника сумата по заповедта за незабавно изпълнение и
изпълнителния лист поради погасено по давност право на принудително изпълнение.
Ищецът поддържа, че е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в заплащането на
адвокатско възнаграждение за процесуалното му представителство по изпълнителното дело,
за които вреди отговорност носи ответното дружество като взискател.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не депозира отговор на исковата молба. След този
срок подава становище, с което оспорва иска като неоснователен. Оспорва участието на адв.
К.Т. в изпълнителното производство като процесуален представител на длъжника. Оспорва
датата и съдържанието на представения договор за правна помощ и консултантско
съдействие от 10.03.2014г. с твърдения същият да е създаден за нуждите на настоящото
дело. Оспорва също реалното заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение.
Релевира възражение за изтекла петгодишна погасителна давност на вземането за вреди за
периода от посочената в договора дата на плащането – 10.03.2014г. до датата на исковата
молба – 06.12.2019г. С последваща молба прави възражение за прекомерност на процесното
адвокатско възнаграждение.
С обжалваното решение предявеният иск е уважен изцяло.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
В конкретния случай спор по фактите няма, а и от събраните по делото доказателства
се установява следното: налице е образувано изпълнително производство с взискател
„Автотрейд" ООД и длъжник ЕВГ. П. Г. за суми по изпълнителен лист от 30.03.2012г.; по
изпълнителното дело не са предприемани изпълнителни действия в продължение на две
години; ищецът е ангажирал адвокатска защита по изпълнителното производство, като за
целта е заплатил адвокатско възнаграждение в размер от 1250 лв.; с молби от 24.06.2016г. и
19.03.2018г. процесуалният представител на длъжника е поискал ЧСИ да прекрати
образуваното изпълнително производство поради настъпила перемпция, но и двете са
оставени без уважение; с влязло в законна сила решение на ВОС е прието за установено
между страните, че Е.Г. не дължи на „Автотрейд" ООД сумите по изпълнителен лист от
2
30.03.2012г., поради погасяване на задължението по давност, като в мотивите на решението
е посочено, че изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира решението за валидно и допустимо, като постановено от
надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в изискуемата форма и
при наличието всички положителни, респ. липса на отрицателни процесуални предпоставки,
обуславящи правото на иск и неговото надлежно упражняване. По отношение на
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269,
ал.1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Непозволеното увреждане съставлява сложен юридически факт, чиито елементи в
съотносимост на кумулативност следва да бъдат налице, като за отговорността по чл.49 от
ЗЗД това са: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието
и вредата, вредата да е причинена при или по повод на изпълнението на работата, възложена
от ответника, както и вина на извършителя, независимо от нейната форма - умисъл или
небрежност. За да може да бъде реализирана отговорността на възложителя е необходимо
вредите да са причинени виновно от лицето, на когото е възложена работата, чрез действия,
които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение
на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера
на работата.
В конкретния казус изпълнително производство е инициирано въз основа на
изпълнителен лист, издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, поради
което е материално и процесуално законосъобразно. Съобразно разпоредбата на чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК, изпълнително производство може да бъде прекратено в случай, че не е
поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.
Прекратяването на изпълнителното производство на посоченото основание настъпва по
силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти. В този смисъл е и даденото задължително разрешение в т. 10 от ТР №
2/2013г. от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС. Неизвършването на действия от взискателя в
рамките на посочения в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК процесуален преклузивен срок, съответно
прекратяването на изпълнителното производство по отношение на длъжника по силата на
закона, не води до извод за отпадане на условията за допустимост на изпълнителното
производство. За взискателя съществува правото да насочи изпълнението или да инициира
извършването на последващи изпълнителни действия в рамките на даден изпълнителен
способ, но не и задължение за това. Реализирането на това право и проявеното бездействие,
водещо до приложение на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, не съставлява виновно и противоправно
поведение на кредитора/взискателя, като за него не съществува законова пречка да
инициира ново изпълнително производство. В този смисъл по делото не е доказано
противоправно деяние, проявено чрез виновно бездействие на служители на дружеството,
като елемент от фактическия състав на отговорността при възлагане на работа по чл. 49 от
ЗЗД.
Не се установява и причинна връзка между деянието и вредата, като елемент от
фактическия състав на деликтната отговорност. Причинната връзка е зависимост, при която
деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното
действие или бездействие на деликвента. В случая, изпълнителното производство е
прекратено поради перемпция по право на 05.06.2014г. Договорът за правна помощ и
консултантско съдействие е представен по изпълнителното дело едва на 24.08.2016г.
Доколкото се касае за частен документ, за достоверна дата на неговото съставяне следва да
се приеме именно 24.08.2016г., по арг. от чл.181, ал.1, предл. последно от ГПК.
Следователно, вредата за ищеца е настъпила на 24.08.2016г., което е две години след
3
прекратяване на изпълнителното производство. След настъпилата перемпция на
05.06.2014г., изпълнителното производство е прекратено по право, поради което
последващото действие/бездействие на взискателя е без правно значение за изпълнителното
производство. Ето защо реализираните от ищеца по изпълнението разноски за адвокат две
години след прекратяване на изпълнителното производство не са в пряка причинна връзка с
поведението на взискателя.
Липсата на някои от кумулативно изискуемите предпоставки на фактическия състав
на иска по чл.49 от ЗЗД, прави ненужно обсъждането на останалите и обуславя извод за
неоснователност на предявения иск.
Предвид несъвпадението на правните изводи на двете инстанции решението на ВРС
следва да бъде отменено, включително и в частта за разноски.
Ответното/въззивното дружество не е отправило искане за присъждане на разноски и
пред двете инстанции, поради което такива не й се присъждат.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261379 от 24.11.2020г., постановено по гр. дело №
19876/2019г. на ВРС, LI-ви състав, с което „Автотрейд“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Т.М.“ № 59, Фолксваген център, е осъдено да
заплати на ЕВГ. П. Г., ЕГН ********** от гр. София, ж.к. „Л. Зона Г6“, вх. Б, ет. 6, ап. 53,
сумата от 1250 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие по образуваното от ответното дружество срещу него изпълнително дело №
20127180400848 по описа на С.К.-Д. с рег. № 718 в КЧСИ и район на действие ОС-Варна, на
основание чл. 49 ЗЗД, включително и в частта за разноски,
И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.49 от ЗЗД от ЕВГ. П. Г., ЕГН
********** от гр. София, ж.к. „Л. Зона Г6“, вх. Б, ет. 6, ап. 53 срещу „Автотрейд“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Т.М.“ № 59,
Фолксваген център за заплащане на сумата от 1250 лв., претендирана като обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие по образуваното от ответното
дружество срещу него изпълнително дело № 20127180400848 по описа на С.К.-Д. с рег. №
718 в КЧСИ и район на действие ОС-Варна
Решението не подлежи на касационно обжалване, по арг. от чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4