Р Е Ш Е Н И Е
Номер 3203 25.11.2019
год. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ граждански състав,
На тринайсети ноември две
хиляди и осемнайсета година
В публичното заседание, в следния
състав:
Председател: Райна Кирякова
Секретар:
Милена Манолова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско
дело № 5447 по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Бургаският районен съд
е сезиран с искова молба от „ДОРС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област
Варна, община Варна, гр. Варна 9000, район Владислав Варненчик, ж. к.
Владиславово, бл. 10, вх. 1, ет. 2, ап. 18, представляван в конкретния случай
от управителя Стефан Василев Съботинов, срещу Община Бургас, ЕИК
*********, адрес гр. Бургас, ул. Александровска 26,
представлявана от кмета Димитър Николов Николов, за заплащане на сумата от
9340.19 лева, представляваща причинени вреди от лишаване от правото на
приспадане на данъчен кредит и използването на сумата върху цената за
експлоатиране на девет рекламно-информационни елементи, поставени в общински
поземлени имоти, за периода 15.06.2016 г.-03.04.2019 г., за която не са
издадени данъчни фактури, заедно със законната лихва върху сумата от
предявяването на иска-08.07.2019 до окончателното изплащане на задължението. Претендира направените по делото
разноски. Ангажира доказателства. Твърди, че ответникът има качеството на
данъчно задължено лице, по смисъла на Закона за данъка върху добавената
стойност/ЗДДС/ и от неиздадените от него данъчни фактури търпи вреди.
Осъдителният иск е процесуално
допустим и правно основание чл. 49 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/.
Предявен е от лице, имащо правен интерес от защита, срещу надлежен ответник,
като исковата молба съдържа задължителните реквизитите по чл. 127 и чл. 128 от Гражданско
процесуалния кодекс/ГПК/. Твърди
се неизпълнение на задължение на общината, в облигационна връзка с увредено
друго лице. Отношенията между страните са равнопоставени. Не е възникнало
административно отношение, което да бъде осигурено с държавна принуда. Поради
облигационна връзка отговорността е деликтна и се реализира по общия ред на
ЗЗД, а не по специалния ред на Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди. В този смисъл са дадените разяснения с тълкувателно постановление № 2
от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия
на Върховния административен съд.
Ответникът Община
Бургас, своевременно с отговора на исковата молба, оспорва изцяло иска, като
неоснователен и недоказан. Навежда доводи, че се касае за рекламни елементи, по
смисъла на § 5, т. 81 от ДР на Закона за устройство на територията, за
извършване на реклама, по отношение на които, по предвиждането на чл. 57, ал. 1 от ЗУТ, разрешението за
поставяне е по реда, установен с наредба на общинския съвет, в конкретния
случай Наредба за рекламната и информационна дейност на територията на Община
Бургас(НРИДТОБ), приета от Общински съвет-Бургас, с решение по т. 13 от
протокол № 43/09 и 14.12.2010 г.,
предвиждаща заплащане на такса за ползването, регулирани от Закона за
местните данъци и такси/ чл. 72 и чл. 73 от този закон/ и чл. 33, ал. 1 от
НРИДТОБ, а не заплащането на наемна цена по наемно правоотношение, както се
твърди в исковата молба. На второ место, прави възражение, че в конкретната
облигационна връзка Община Бургас не е данъчно задължено лице, по смисъла на
ЗДДС, респ. не следва ли да издава фактури на ищеца за извършените доставки. Не
ангажира доказателства. Във фазата по съществото на спора, прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна, по реда чл. 78,
ал. 5 от ГПК и моли да бъде намалено до минималния размер. Претендира
направените по делото разноски.
Бургаският районен съд,
след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с
доводите на страните, намира, че осъдителният иск е основателен, поради следното:
Не се спори между
страните по делото, че с разрешения № 2505/15.06.2016 г., № 2506/15.06.2016 г.,
№ 2507/15.06.2016 г., № 2508/15.06.2016 г., № 2509/15.06.2016 г., № 2510/15.06.2016
г., № 2511/15.06.2016 г., № 2512/15.06.2016 г. и № 2513/15.06.2016 г., издадени
от директора на дирекция „Икономика и стопански дейности“ при Община Бургас е
дадено право на ищеца по делото „ДОРС“ ООД, ЕИК *********, да постави върху
имоти-общинска собственост, на утвърдени от главния архитект позиции, в рамките
на тротоари, улични платна и други терени общинска собственост,
рекламно-информационни елементи, тип „Пиза“, с размери 3/4 м., срещу дължима месечна такса за
ползване и дължима сума за разходване ел. енергия от източник-собственост на
Община Бургас. Действително, както се твърди в отговора на исковата молба, се
касае за рекламни елементи по смисъла на § 5, т. 81 от ДР на Закона за
устройство на територията, представляващи преместваеми обекти със самостоятелна
или полусамостоятелна конструкция, които се закрепват временно върху терен,
сграда или друг обект, при необходимост и с фундамент, и служат за извършване
на реклама. Не се касае за наемно правоотношение, което се домогва да докаже по
делото ищцовата страна, защото за такова няма изразена воля/съгласие от
страните в облигационната връзка, а отношение, което е регулирано от Наредбата
за рекламната и информационна дейност на територията на Община Бургас(НРИДТОБ),
приета от Общински съвет-Бургас, с решение по т. 13 от протокол № 43/09 и
14.12.2010 г., предвиждаща заплащане на такса за ползването, по реда на Закона
за местните данъци и такси/ чл. 72 и чл. 73 от този закон/ и чл. 33, ал. 1 от
НРИДТОБ. С определение на съда по доказателствата от 13.11.2019 г. е приет за
безспорен релевантният факт между страните по делото, че ищецът „Дорс“ ООД
многократно е искал от Община Бургас издаването на данъчни фактури за
доставките по разрешения № 2505/15.06.2016 г., № 2506/15.06.2016 г., №
2507/15.06.2016 г., № 2508/15.06.2016 г., № 2509/15.06.2016 г., №
2510/15.06.2016 г., № 2511/15.06.2016 г., № 2512/15.06.2016 г. и №
2513/15.06.2016 г., издадени от директора на дирекция „Икономика и стопански
дейности“ при Община Бургас.
Деликтната отговорност
е обусловена от вредоносния резултат, като се отчита причинната връзка за това
увреждане/чл. 45 от ЗЗД/. Не могат основателно да се слушат възраженията на
ответната страна, че Община Бургас има регистрация по ЗДДС, но в конкретния
случай не е данъчно задължено лице, защото доставката не е облагаема, поради
което не е следвало да се издават търсените от ищеца по делото „Дорс“ ООД фактури.
Данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа
дейност, без значение от целите и резултатите от нея/чл. 3, ал. 1 от ЗДДС/. Не
се доказва по делото твърдения от пасивно легитимираната по делото страна публичен
характер на вземането за таксата за процесните девет рекламно-информационни
елементи, поставени в общински поземлени имоти, за периода 15.06.2016 г.-03.04.2019
г., независимо от вписванията на доставчика, защото публичните вземания са
изчерпателно предвидени по Данъчко-процесуалния кодекс и процесните такси са извън
обхвата им. Касае се за отношения между частноправни субекти. Обратно на
твърдението на пасивно легитимираната по делото страна, процесните такси не са
освободена доставка по смисъла а ЗДДС, защото са изключени от освободения обхват и между изключенията по чл. 3, ал. 5,
б. „к“ от ЗДДС, като „рекламни услуги“. Аргумент в подкрепа на извода за Община
Бургас като данъчно задължено лице в правоотношението е нормата на чл. 26, ал.
3 от ЗДДС, която предвижда, че таксата е част от данъчната основа. С това съдът
приема за доказана по делото причинната връзка между деянието и вредоносния
резултат-лишаване от правото на приспадане на данъчен кредит. Не се доказват по
делото вреди относно нереализираните възможности за използването на сумата,
няма въведени фактически твърдения и събрани доказателства за пропуснати
ползи.
Относно размера на
вредите, съдът кредитира заключението на допуснатата, изслушана и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза, от която установява, че в
счетоводството на Община Бургас, за периода от месец април 2018 г. до месец
март месец 2019 г., за направените плащания от „Дорс“ ООД, за процесните 9 броя
на рекламно- информационни елементи, са издадени приходни квитанции, подробно
описани по номер, дата и сума, приети като доказателства по делото. Ответникът Община
Бургас признава факта на плащанията/чл. 153 от ГПК/. Общият размер на
извършените плащания по приходните квитанции възлиза на 46700.92 лева. За извършените плащания няма издадени
фактури, начислен и внесен ДДС. Данъкът ДДС върху общата стойност 46700.92 лева
е 20% и с просто пресмятане е на стойност 9340.19 лева. Ето защо, отчитайки
характера и степента на увреждането, съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,
съдът намира размерът от 9340.19 лева за справедливо обезщетение на „Дорс“ ООД за
претърпените вреди от лишаването от правото на приспадане на данъчния кредит.
Осъдителният иск по делото, като основателен и доказан, следва да бъде уважен
изцяло.
С оглед изхода на делото, на основание по чл.
78, ал. 1 от ГПК, в тежест на пасивно легитимираната по делото страна следва да
бъдат възложени направените от ищеца „Дорс“ ООД разноски по делото, съобразно
събраните по делото доказателства, в размер на 1454.00 лева, от който 374.00
лева-държавната такса за производството, 280.00 лева-възнаграждение на вещото
лице за счетоводната експертиза по делото и 800.00 лева-адвокатско
възнаграждение. Възражението по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на
ищцовата страна, е неоснователно, поради значителната правна сложност на делото
и предвид обстоятелството, че съобразно правният интерес минималният размер на
възнаграждението, по реда на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, възлиза на 794.01 лева.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Община Бургас, ЕИК
*********, адрес гр. Бургас, ул. Александровска 26, представлявана от кмета
Димитър Николов Николов, да заплати на „ДОРС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: България, област Варна, община Варна, гр. Варна 9000, район
Владислав Варненчик, ж. к. Владиславово, бл. 10, вх. 1, ет. 2, ап. 18, сумата
от 9340.19 лева(девет хиляди триста и четиридесет лева и деветнадесет
стотинки), представляваща причинени вреди от лишаване от правото на приспадане
на данъчен кредит върху платените такси за експлоатиране на девет
рекламно-информационни елементи, поставени в общински поземлени имоти, по
разрешения № 2505/15.06.2016 г., № 2506/15.06.2016 г., № 2507/15.06.2016 г., №
2508/15.06.2016 г., № 2509/15.06.2016 г., № 2510/15.06.2016 г., №
2511/15.06.2016 г., № 2512/15.06.2016 г. и № 2513/15.06.2016 г., издадени от
директора на дирекция „Икономика и стопански дейности“ при Община Бургас, за
периода от 15.06.2016 г. до 03.04.2019 г., за които не са издадени поисканите
данъчни фактури, заедно със законната лихва върху сумата от предявяването на
иска-08.07.2019 до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА
Община Бургас, ЕИК
*********, адрес гр. Бургас, ул. Александровска 26, представлявана от кмета
Димитър Николов Николов, да заплати на „ДОРС“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: България, област Варна, община Варна, гр. Варна
9000, район Владислав Варненчик, ж. к. Владиславово, бл. 10, вх. 1, ет. 2, ап.
18, направените по делото разноски, в размер на 1454.00(хиляда четиристотин петдесет и четири) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд-Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: (П)
Вярно с оригинала!
ММ