№ 8165
гр. София, 30.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20211110144225 по описа за 2021 година
Подадена е от ответницата въззивна жалба срещу постановеното по делото
първоинстанционно решение.
С молба с вх. № 28352/15.02.2022 г. жалбоподателката е направила искане за
освобождаване от държавна такса пред въззивната инстанция. Представила е Декларация за
материално и гражданско състояние, копия от личната си карта, от препис-извлечение от акт
за смърт на съпруга й и от удостоверение за наследници.
Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК условие за освобождаване от такси и разноски е липсата на
достатъчно средства на лицето да ги заплати, като при преценка за основателност на
подадената молба съдът взема предвид следните обстоятелства, които формират
имуществения статус на физическото лице: доходите на лицето и неговото семейство;
имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение;
здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства.
Въз основа на представените от молителката декларация и писмени доказателства се
установява, че тя е на 56 години, вдовица, не притежава недвижими имоти и моторни
превозни средства, не притежава дялове и акции в дружества и не упражнява дейност като
едноличен търговец /което е видно и от служебно извършена справка в Търговския
регистър/, не извършва услуги с личен труд, нито селскостопанска дейност, няма парични
влогове и не страда от заболявания, които да налагат постоянни доходи. Молителката е
декларирала, че няма месечни доходи, но въпреки указанията на съда не представя
доказателства в тази насока /например регистрация в Бюрото по труда/. Дори и да се приеме,
че тя действително не получава месечни доходи по трудово правоотношение, следва да се
отчете обстоятелството, че се касае за лице в трудоспособна възраст, по отношение на което
не се твърди, а още по-малко се доказва, да са налице пречки от здравословен характер за
полагане на труд и получаване на доходи. На следващо място, от доказателствата по делото
е видно, че ищцата притежава вещно право на ползване върху недвижим имот.
Преценявайки всички посочени обстоятелства, както и размера на дължимата за въззивната
1
жалба държавна такса от 35.26 лв., който е близък до минималния, съдът намира, че
молителката не се намира в невъзможност да я заплати, поради което молбата следва да
бъде отхвърлена.
Така мотивиран, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 28352/15.02.2022 г. за освобождаване на
ИР. ЛЮЛ. Т., ЕГН **********, от задължението за заплащане държавна такса пред
въззивната инстанция.
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в 1-седмичен
срок от връчването му на молителката.
След влизане в сила на определението делото да се докладва за преценка за
даване на нови указания по реда на чл. 262, ал. 1 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2