№ 328
гр. Пловдив, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20215300503203 по описа за 2021 година
Производство е по чл.258 и сл. ГПК.
Обжалвано е Решение №260229 от 16.06.2021г. на АРС, втори
гр.с.., постановено по гр.д.№444/2020г., в частта с която е осъден К.
П. К., ЕГН ********** от гр. Асеновград, ул.“***, да заплати на П. Т. К.,
ЕГН ********** от гр. Асеновград, гр. Асеновград, ул.“***, следните суми:
1 000 лева (хиляда лева), представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в: принудителна социална изолация, безсъние,
потиснатост, безспокойство, нервност, липса на настроение, безнадеждност,
песимизъм, срам от роднини и съседи, че е обект на обиди, в следствие на
осъществен акт на домашно насилие на 16.01.2019 г.; 3 000 лева (три хиляди
лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от нанесената на 11.02.2019 г. в гр.
Асеновград, лека телесна повреда: „травматичен оток /контузия/ на дясната
ръка“, довело до затрудняване на движението на горния десен крайник;
принудителна социална изолация, потиснатост, безсъние, безспокойство,
нервност, липса на настроение, безнадеждност, песимизъм, срам от роднини и
съседи, че е обект на побои и обиди, в следствие на осъществен акт на
1
домашно насилие на същата дата и сумата от 1 000 лева (хиляда лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в:
принудителна социална изолация, безсъние, потиснатост, безсъние,
безспокойство, нервност, липса на настроение, безнадеждност, песимизъм,
срам от роднини и съседи, че е обект на обиди, в следствие на осъществен
акт на домашно насилие на 06.06.2019 год., ведно с обезщетение за забава
върху посочените суми в размер на законната лихва от 06.06.2019 г. до
окончателното им изплащане. С постановеният съдебен акт К. П. К., ЕГН
********** е осъден да заплати по сметка на Районен съд Асеновград сумата
от 200 лева (двеста) лева държавна такса.
Жалбоподателят К. П. К., ЕГН **********, чрез процесуалния му
представител адв. Л.П. обжалват решението на първоинстанционния съд,
в частта с която са уважени претенциите, като неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон, необосновано и постановено в
противоречие с доказателствата по делото по съображения подробно
изложени в жалбата. Иска се отмяна на първоинстанционния акт в
обжалваната част, като вместо това въззивният съд отхвърли претенциите
като изцяло неоснователни, в условията на евентуалност се моли да бъде
намалено обезщетението по всеки един от предявените искове съгласно
принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД. Претендират се разноски, съгласно
представения списък с направени такива.
Въззиваемите, конституирани като страни по делото, в качеството на
законни наследници на починалата на 28.08.2021г в хода на производството
по делото ищца П. Т. К. - М. Д. К. с ЕГН-**********, чрез процесуалния
представител адв. М.К. и П. Д. П. с ЕГН-**********, чрез процесуалния
представител адв. А.П. оспорват жалбата и наведените в нея доводи като
неоснователни, молят да се потвърди първоинстанционния акт, в обжалваната
част като правилен и законосъобразен. Претендират се направени в
настоящото производство разноски.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните
по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата,
намира същата за процесуално допустима, предвид на това, че е
депозирана в срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу
2
подлежащ на съдебен контрол акт, а разгледана по същество за неоснователна
по следните съображения:
Първоинстанционният съд е уважил предявените искове, като е приел,
че доколкото е налице споразумение, с което е приключило наказателното
производство за извършените престъпления от ответника в условията на
продължавано престъпление- три деяния на 16.01.2019 г., 11.02.2019 г. и
06.06.2019, които поотделно осъществяват състав на едно и също
престъпление и са извършени през непродължителен период от време,
нарушавайки Заповед за защита от домашно насилие от 24.08.2018 г.,
издадено въз основа Решение № 384/24.08.2018 г. постановено по гр.дело №
1140/2018 г. по описа на РС Асеновград, с която заповед на ответника е
забранено да приближава: ищцата, жилището и, местата за социални
контакти и отдих на същата, което е престъпление по чл.296 ал.1 вр.чл.26 от
НК, то е доказана причинната връзка между деянията извършени от
ответника и причинената на ищцата имуществена и неимуществена вреда.
Касаещо размера, като е взел предвид степента на търпените болки и
страдания, които първоначално са били по-значителни и интензивни в
първите дни, необходимостта от лекарска намеса, продължителността на
оздравителния процес от 10-12 дни, обстоятелството, че не са останали
трайни увреждания на здравето на пострадалия, че увреждането е засегнало
горния десен крайник, което е затруднило движението и извършването на
обичайните ежедневни дейности, районният съд е приел, че справедливото
обезщетение е общо в размер на 5000лв. При определяне на този размер,
съдът е отчел и обстоятелството, че ищцата се е самоизолирала, страхувала
се да излезе навън, влошило се чувствително здравословното и състояние:
вдигнала високо кръвно, повишила се кръвната и захар, имала сърцебиене,
загубила съня си и се срамувала от случилото се. Възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, съдът е
отхвърлил като неоснователно, доколкото не са ангажираха доказателства, че
на посочените дати ищцата е провокирала с действията си ответника.
Недоволен от постановеният акт в обжалваната част, е останал
жалбоподателят, който навежда оплаквания, че претенциите са изцяло
неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени, а в условията на
евентуалност се моли да бъде намалено обезщетението по всеки един от
предявените искове, съгласно принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД.
3
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във
въззивната жалба. При извършена проверка в рамките на своите правомощия
настоящият съдебен състав счита, че постановеното решение е валидно, а в
обжалваната част – допустимо.
Въззивният състав като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са
допуснати нови доказателства по смисъла на чл.266 ГПК, които да променят
така установеното от районния съд. Събраните в първата инстанция
доказателства са обсъдени правилно, преценени са релевантните за спора
факти и обстоятелства, поради което на основание чл.272 от ГПК касаещо
фактическата обстановка, въззивният съд препраща към мотивите на
първоинстанционния акт.
По основателността на жалбата:
Установява се от доказателствата по делото, че с влязло в сила на
20.01.2020г. Протоколно определение постановено по НОХД №939/ 2019 по
описа на АРС, четвърти н.с., е одобрено споразумение по силата на което
ответникът К.К. е признат за виновен в това, че в периода 16.01.2019г. до
06.06.2019г. в гр.Асеновград, в условията на продължавано престъпление е
извършил три деяния, нарушавайки Заповед за защита от домашно насилие от
24.08.2018 г., издадена въз основа Решение № 384/24.08.2018 г. постановено
по гр.дело № 1140/2018 г. по описа на РС Асеновград, с която заповед на
ответника е забранено да приближава: ищцата, жилището и, местата за
социални контакти и отдих на същата. Неизпълнението се изразява в това, че
на 16.01.2019г е приближил пострадалата ищца и е отправил обиди; на
11.02.2019г. е приближил пострадалата ищца в двора на къщата и, отправил
и обиди и удари, в резултат на което и причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в болки и страдания без разстройство на здравето и на
06.06.2019 г. се приближил до пострадалата ищца на стълбището на къщата,
в която живеела последната и и отправил обиди, които три деяния
осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление по чл.296 ал.1
4
вр.чл.26 от НК. Съгласно нормата на чл.300 от ГПК - влязлата в сила
присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Ето защо
настоящият състав приема за доказана причинната връзка между
поведението на ответника и претърпените от ищцата увреждания,
изразяващи се в горепосочената лека телесна повреда и отправените
обиди.
От друга страна, по безспорен начин се установява от заключението на
приетата пред първата инстанция СМЕ на вещото лице д-р Т.Д., която съдът
кредитира като обективна и компетентно изготвена, че при
инцидент на 11.02.2019г. на ищцата П. Т. К. е причинен травматичен оток
на дясната ръка, който е в пряка причинна връзка с инцидента.
Травматичните увреждания са причинени от удар със сравнително малка
кинетична енергия, проявен е слабо изразен травматичен оток, без видими
изменения на цвета на кожата.
Установява се от показанията на свидетелите П. Д. П. / дъщеря на
ищцата/ и М. Д. К. / син на ищцата/, чийто показания съдът кредитира
въпреки родствената връзка като основани на непосредствени възприятия и
необорени от показанията на свидетелите на ответната страна – К.Л.Д./ внук
на ответника/ и С.Н.С. / внучка на ответника/, че П.К. изпитвала страх, силна
уплаха, тревога от поведението и действията на ответника К.К. след
посочените инциденти. Вдигала високо кръвно, плачела постоянно, изпитвала
силни болки и стягане в сърдечната област, трудно дишала, вдигала висока
кръвна захар, страдала от безсъние, което с времето прераснало в хронично
такова. В резултат от поведението на ответника се затворила в къщи
и отказвала да излиза, изпаднала в социална изолация, изпитвала срам, че е
подложена на такова унижение, изпитвала срам да отиде на лекар, споделяла
със свидетелите, че „ не и се живее, че той / К./ ще я довърши по някакъв
начин“.
Гореизложеното обосновава извода, че е доказано наличие на
елементите на чл.45 от ЗЗД, поради което ответникът дължи обезщетение за
причинените от него на починалата в хода на производството ищца вреди.
С оглед понесената от П.К. лека телесна повреда и претърпените в
5
тази връзка болки и страдания, като продължителност и интензитет, както
към момента на причиняването им от страна на ответника, така и след това
в оздравителния им процес, настоящият съдебен състав приема, че по
справедливост, следва да се присъди обезщетение, за неимуществени вреди
, изразяващи се в претърпени болки и страдания от нанесената на 11.02.2019
г. в гр. Асеновград, лека телесна повреда: „травматичен оток /контузия/ на
дясната ръка“, довело до затрудняване на движението на горния десен
крайник; принудителна социална изолация, потиснатост, безсъние,
безспокойство, нервност, в размер на 3 000лв, а за нанесените от ответника
на П.К. на 16.01.2019г. и на 06.06.2019г. обиди, следва да се присъди
обезщетение, за причинени за неимуществени вреди в размер от по 1000лв.
Що се касае до направеното възражение за съпричиняванена
вредоносния резултат от страна на пострадалия, следва да бъде отбелязано
следното: Съпричиняването е обективен факт, който се определя от
наличието на доказан принос на увреденото лице и то при условията на
пълно и главно доказване проведено от страната въвела възражението по
чл.51, ал.2 от ЗЗД, както и от наличието на причинно – следствена връзка
между поведението на пострадалия и настъпилият вредоносен резултат. В
тази връзка са правилни съображенията на районния съд, че доказване на
съпричиняването от страна на пострадалата П.К. не е проведено по делото.,
поради което не би могло да се приеме наличието на такова.
Правните изводи на въззивния съд съвпадат с правните доводи на
първоинстанционният съд, поради което постановеният от
първоинстанционният съд акт, в обжалваната част следва да бъде потвърден
като правилен и законосъобразен, а жалбата като неоснователна следва да
бъде оставена без уважение.
При този изход на спора на въззиваемата страна М.К. се дължат
разноски, в размер на 500лв, представляващи договорен и заплатен
адвокатски хонорар и на въззиваемата П.П. се дължат разноски, в размер на
500лв, представляващи договорен и заплатен адвокатски хонорар.
С оглед горното Пловдивският окръжен съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260229 от 16.06.2021г. на АРС,
втори гр.с., постановено по гр.д.№444/2020г., в частта с която е осъден
К. П. К., ЕГН ********** от гр. Асеновград, ул.“*** да заплати на П. Т. К.,
ЕГН **********, починала на 28.08.2021г. в хода на производството по
делото, заместена от законните и наследници М. Д. К. с ЕГН-********** и П.
Д. П. с ЕГН-**********, следните суми:
1 000 лева (хиляда лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от П.
Т. К., затова че на 16.01.2019г К. П. К. е приближил пострадалата П. Т. К. и е
отправил обиди, нарушавайки Заповед за защита от домашно насилие от
24.08.2018 г., издадена въз основа Решение № 384/24.08.2018 г. постановено
по гр.дело № 1140/2018 г. по описа на РС Асеновград;
3 000 лева (три хиляди лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от
нанесената на 11.02.2019 г. в гр. Асеновград на П. Т. К. от К. П. К., лека
телесна повреда: „травматичен оток /контузия/ на дясната ръка“,
нарушавайки Заповед за защита от домашно насилие от 24.08.2018 г.,
издадена въз основа Решение № 384/24.08.2018 г. постановено по гр.дело №
1140/2018 г. по описа на РС Асеновград;
и сумата от 1 000 лева (хиляда лева),, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от П.
Т. К., затова че на 06.06.2019г К. П. К. е приближил пострадалата П. Т. К. и
е отправил обиди, нарушавайки Заповед за защита от домашно насилие от
24.08.2018 г., издадена въз основа Решение № 384/24.08.2018 г. постановено
по гр.дело № 1140/2018 г. по описа на РС Асеновград,
ведно с обезщетение за забава върху посочените суми в размер на
законната лихва от 06.06.2019 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА К. П. К., ЕГН ********** от гр. Асеновград, ул.“***, да
7
заплати П.Д. П. с ЕГН- ********** от гр.Асеновград, ул.*** направени по
делото разноски в размер на 500 лв/ петстотин лева/.
ОСЪЖДА К. П. К., ЕГН ********** от гр. Асеновград, ул.“***, да
заплати М.Д. К. с ЕГН- ********** от с.Б., община Родопи, ул.“***
направени по делото разноски в размер на 500 лв/ петстотин лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8