№ 4114
гр. София, 26.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110139769 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от М. П. И. срещу „Ти Би Ай Банк“
ЕАД, която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са
допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
С молба от 05.09.2023г. М. И. е поискала да бъде допуснато изменение на
предявените искове на основание чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК, като премине в осъдителен иск,
доколкото е погасила всички задължения по договора.
С молба от 29.09.2023г. ответникът не е възразил по исканото изменение.
Съдът намира, че искането за изменение на петитума на предявения иск от
установителен в осъдителен е допустимо и своевременно заявено, поради което следва да
бъде уважено.
Ищецът е представил писмени документи, които са допустими и относими, поради
което следва да се приемат като писмени доказателства.
Исканията на ищеца по чл. 190 ГПК да бъде задължен ответника да представи
справки за извършени плащания по Договор за потребителски кредит № ********** съдът
намира за ненеобходими с оглед становището на ответника в отговора на исковата молба.
Исканията на страните за допускане на ССчЕ съдът намира за идентични, допустими
и относими към предмета на спора, поради което следва да бъдат уважени.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА на основание чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК изменение на петитума на
предявените от М. П. И. срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД установителни искове по чл. 26 ЗЗД в
осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД съобразно молбата от 05.09.2023г.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 28.03.2024г. от 15:00 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис и от отговора на исковата молба, както и препис от молба от 29.09.2023г.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени документи като доказателства по делото.
1
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в исковата молба и
в отговора на исковата молба.
Определя депозит в размер на 300 лева, вносими от ответника в едноседмичен срок
от получаване на определението по сметка на СРС.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза В., със
специалност счетоводство и контрол.
Да се уведоми вещото лице след представяне на доказателства за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявен е от М. П. И. срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 2378,22
лева, платена по недействителен Договор № ********** от 03.04.2023г. за предоставяне на
потребителски кредит, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба -
17.07.2023г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че с ответника сключили Договор за потребителски кредит №
********** от 03.04.2023г., по силата на който е получила за лични нужди кредит в размер
на 5000 лева, но в договора като размер на кредита била посочена сумата от 6859,60 лева,
включваща получената от нея сума от 1859,60 лева, представляваща сбор от
застрахователните премии по две застраховки, както следва: 399,61 лева - застрахователна
премия по застраховка Bank пакет 3 сметка; 1459,99 лева - застрахователна премия по
застраховка Bank пакет 3 кредит + сметка. Уговорени били лихвен процент по кредита в
размер на 46,60 % и ГПР в размер на 49,48 %. Посочва, че се е задължила да върне сума в
общ размер на 13233,51 лева на 38 месечни погасителни вноски - всяка в размер на 348,25
лева. Към процесния договор бил сключен и рамков договор за платежни услуги за
физически лица, общи условия за предоставяне на платежни услуги на физически лица,
както и Декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на
застрахованото лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на
сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ Медицинско мнение“, предоставена
от Mediguide International; Сертификат № 170534303662023 за застрахователни програми
„Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски
кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ
Медицинско мнение“, Общи условия за застрахователни програми „Защита на кредита“ и
„Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД, Общи условия за ползване на Допълнителна медицинска услуга
„Второ медицинско мнение“, предоставена от Mediguide International към застрахователна
програма „Защита на кредита“ на кредитополучателите на потребителски кредит,
предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. Твърди, че дължимата сума по застраховките била
1859 лева /37,18 % от общо предоставената в заем сума от 5000 лева/. Към датата на
подаване на исковата молба била заплатила една вноска в размер на 348,60 лева. Поддържа,
че имала качеството на потребител, като бил приложим ЗПК. Твърди, че договорът за
потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй
като застрахователната премия по договора е трябвало да бъде включена по съответния
начин в размера на ГПР по договора. Сочи, че застрахователната премия била прибавена
към главницата, а не към другите разходи по кредита. Поддържа, че застраховката
представлявала скрито възнаграждение за кредитодателя, което е трябвало да бъде включено
в ГПР. На следващо място, твърди, че не били посочени кои разходи формират ГПР. Счита,
че посочването само с цифрово изразение на процента ГПР не било достатъчно да се считат
спазени законовите изисквания. Намира, че посочването в договора на по-нисък от
действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като
нелоялна и заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП вр. чл. 68д, ал. 1
2
ЗЗП. Поради което счита, че договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. При
условията на евентуалност предявява иск за прогласяване за недействителна на клаузата на
чл. 9, т. 1 от договора за кредит. Поддържа, че размерът на възнаградителната лихва
противоречи на добрите нрави, като лихвата била в размер на 46,6 % годишно и
надхвърляла повече от 3 пъти законната, което било в нарушение на добрите нрави, тъй като
надвишавала трикратния размер на законната лихва. Поради което клазуата накърнявала
равноправието между страните, противоречала на добрите нрави и била в разрез с принципа
на добросъвестността при договаряне. Твърди, че типовите клаузи от ОУ и договора не
могат да докажат, че сключването на застраховка не е било задължително условие за
сключване на договора.
С молба от 05.09.2023г. ищецът е посочил, че след подаване на исковата молба е
погасила предсрочно задълженията си спрямо ответника, като била сключила нов договор за
кредит, с който била погасила предходните си задължения. Сочи, че по изложените в
исковата молба съображения договорът бил недействителен. Поддържа, че ищцата на
основание чл. 23 ЗПК дължи връщане само на главницата по договора, която била в размер
на 5000 лева. От представено удостоверение се установявало, че била заплатила на
ответника сумата от 7378,22 лева. Поради което ответникът следвало да й възстанови на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 2378,22 лева. Прави искане за изменение на
предявения иск на основание чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК като искът да се счита предявен като
осъдителен за осъждане на ответника да й заплати сумата от 2378,22 лева. Искането към
съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените срещу него искове като неоснователни. Оспорва наличието на
твърдяните от ищеца пороци в сключения между тях договор за потребителски кредит.
Твърди, че сключването на застраховките не е задължително условие за сключване на
договора за кредит, а длъжникът изрично е декларирал избора си за такава допълнителната
услуга - застраховка в полза на кредитор за обезпечаване на вземането на застраховащия от
застрахования по сключен между тях договор за потребителски кредит, при положение че е
могъл да избере друга услуга с различен застраховател. Акцентира, че потребителят може по
всяко време да се откаже от сключената застраховка. Излага, че стойността на
застрахователната премия е финансирана от банката, поради което е елемент от главницата
по кредита. Посочва, че потребителят е възложил на кредитора да преведе частта от общия
размер на кредита, съответна на застрахователната премия, на застрахователя, което
кредиторът е сторил. Счита, че в договора за кредит били посочени размерът на
приложимия лихвен процент и условията за прилагането му, като изтъква, че в случая не се
касае за променлив лихвен процент. Оспорва наличието на нарушение относно посочването
на ГПР и начина на изчисляването му, като счита, че дори ако той е неправилно изчислен,
това не води до недействителност на договора. Изтъква, че застрахователната премия
подлежи на включване при изчислението на ГПР, само ако застраховката е била
задължително условие за сключването на договора за кредит, какъвто настоящият случай не
е, поради което тя не е разход по кредита, но въпреки това като част от главницата тя се
явява компонент от ГПР. Оспорва клаузата за възнаградителната лихва да накърнява
добрите нрави, като сочи, че за тази лихва не е установено ограничение, съизмеримо с
трикратния размер на законната лихва. Сочи, че на 12.07.2023г. е преведена сума в размер
на 348,60 лева с основание „вноска по кредит **********“, а на 27.07.2023г. сума в размер
на 7378,22 лева с основание – „по дог.********** и дог **********“. С цитираните
плащания били извършени следните погашения- главница в размер на 6859,60 лева,
договорна лихва в размер на 529,56 лева, наказателна лихва в размер на 0,95 лева, такса
ППП- 67,78 лева. Поддържа, че при сключване на договора били спазени изискванията на
ЗПК. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.
С молба от 29.09.2023г. „Ти Би Ай Банк“ ЕАД са посочили, че не възразяват по
искането да бъде променен петитума на иска от установителен към осъдителен с мотиви,
посочени в молбата на ищеца. Поддържат отговора на исковата молба, както и искането да
3
бъде допусната ССчЕ.
УКАЗВА на ищеца, че по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД следва
да докаже извършено плащане на исковата сума в полза на ответника на основание
процесния договор.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже: наличие на основание за
получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните
договорни клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия заем в размерите на така
извършеното плащане.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: че между тях е бил сключен Договор за потребителски кредит № **********
от 03.04.2023г., както и че М. П. И. е извършила плащания по кредита, както следва: на
12.07.2023г. в размер на 348,60 лева и на 27.07.2023г. 7378,22 лева, тоест общо 7726,82 лева;
както и че с плащанията са погасени следните задължения: 6859,60 лева- главница, 529,56
лева- договорна лихва, 0,95 лева- наказателна лихва, 67,78 лева- такса ППП.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта
процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4