О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер: ……………………. Година 2021г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 17. 02.
2021 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : АЛБЕНА
ПАЛОВА
МАРИАНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР : ………………………
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. ч. гр. д . № 120 по
описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по чл. 423 от ГПК - възражение пред въззивния съд .
І.
Фактическа страна на правния спор.
На 18. 06. 2019г. търговското дружество
ЕОС М. „ ЕООД гр. С.
, ЕИК *********, със
седалище ши адрес на управление на дейността гр. С. , р-н „В.“, ж.к. „М.Д.“ ,
ул.“Р.П. –К.“ № 4-6, е подало заявление
за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК ,против
длъжника Г.Г.Н., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***.
На 19.
06. 2019г. районен съд Пазарджик е
издал Заповед № 1455/ 19. 06.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК .Със
заповедта искането на молителя е уважено
изцяло .
В срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК( редакцията преди
изменението с ДВ. бр.100/ 2019г. ) длъжника не е подал възражение по чл. 414 от ГПК против
заповедта .
След влизане в сила на заповедта,заповедния
съд е издал Разпореждане № 2437/ 11. 10. 2019г.,
с което е разпоредил в полза на кредитора
да се издаде изпълнителен лист. Изпълнителният
лист е издаден на 11. 10. 2019г.
След снабдяване с изпълнителен лист кредитора е образувал изпълнително дело
против длъжника № 20208870400143 при ЧСИ
Д.Д. .
На 13.
08. 2020г. ЧСИ е изпратил съобщение до длъжника изх. № 5327/ 13. 08.
2020г. за издадената заповед за
изпълнение и изпълнителен лист ,с което на основание чл. 428 ал.1 от ГПК е поканил длъжника да изпълни
задължението си. Към съобщението е приложен препис от изпълнителния лист ,
издаден на 11. 10. 2019г. Съобщението е получено от бащата на длъжника Г.Н.И. на 20. 08. 2020г.
На 06. 11. 2020г. длъжника Г.Г.Н. е подал в съда възражение по чл. 423 от ГПК.
Във възражението е посочено, че заповедта не е връчена надлежно на длъжника, че
длъжника не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени
непредвидени обстоятелства , които не е могъл да преодолее , че длъжника не е
могъл да подаде в срок възражение поради особени непредвидени обстоятелства ,
които не е могъл да преодолее. Искането, което се прави е да се приеме
възражението и заповедното производство да се върне на районния съд с указания
по чл. 415 ал.1 от ГПК. Представя писмени доказателства в подкрепа на възражението.
Против възражението е постъпил отговор
от заявителя в заповедното производство,
търговското дружество ЕОС М. „
ЕООД гр. С. , ЕИК *********. Взема се становище,
че възражението е процесуално недопустимо, поради което следва да се остави без
разглеждане и да се прекрати производството по делото . При условията на
евентуалност се приема, че възражението е неоснователно и следва да се остави
без уважение.
ІІ. Правни изводи .
Възражението
пред въззивния съд е неоснователно.
►На
първо място , съдът намира за
основателно възражението на кредитора за
това ,че възражението по чл. 423 от ГПК
е процесуално недопустимо като просрочено , тъй като не е подадено в
преклузивния едномесечен срок по чл.423 ал. 1 от ГПК.
Според
текста на чл. 423 ал.1 от ГПК
възражението следва да се подаде пред
въззивния съд в едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение.
Във възражението се твърди ,че длъжника е
узнал за заповедта за изпълнение на 15.
10. 2020г. , когато
пълномощника на страната е извършил справка по делото. Възражението по чл. 423 от ГПК е постъпило
в съда на 06. 11. 2020г. ,при което следва
извода ,че е подадено в срок.
С
отговора на възражението обаче кредитора
представя препис от съобщение на ЧСИ Д.Д. до длъжника, изх. № 5327/ 13. 08. 2020г., за насрочен опис на движими вещи
на длъжника и наложени обезпечителни мерки . Съобщението е изпратено
на длъжника по пощата с
препоръчана пратка. От представения препис на известието за доставяне на пратката се установява,че препоръчаната пратка е получена от бащата на
длъжника Г.Н.И. на 20. 08. 2020г. В
съобщението на ЧСИ е посочено ,че изпълнителното дело е образувано
въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 11. 10. 2019г. и Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК , издадена по ч. гр. д. № 2529/2019г. на районен
съд Пазарджик. Към съобщението е приложен препис на издадения
изпълнителен лист. Това води до извода ,че още на 20. 08. 2020г. длъжника е узнал за заповедта за изпълнение, което
прави подаденото възражение по чл. 423 от ГПК просрочено . Срокът за подаване
на възражението е изтекъл на 20. 09.
2020г.
►Разгледано и по същество
възражението по чл. 423 от ГПК е неоснователно.
Във
възражението длъжника е посочил три
основания за приемането му от въззивния
съд , а именно:
-
че заповедта за изпълнение не му е
връчена надлежно( чл. 423 ал. 1 т. 1 от ГПК) ;
-
че длъжника не е могъл да узнае
своевременно за връчването поради
особени непредвидени обстоятелство , които не е могъл да преодолее( чл. 423 ал. 1 т. 3 от ГПК );
-
че длъжника не е могъл своевременно
да подаде възражение поради особени
непредвидени обстоятелства , които не е могъл да преодолее( чл. 423 ал. 1 т. 4 от ГПК );
Във възражението по чл. 423 от ГПК
не са изложени никакви обстоятелства относно предпоставките за приемане на
възражението по чл. 423 ал. 1 т. 3 и т.
4 от ГПК. В тази част възражението е направено
формално , като страната
единствено е пресъздала текста на правната норма .Това лишава съда от
възможността на обсъди тези две основания на правната норма.
От
съдържанието на приложената „разписка“ за
връчване на заповедта за изпълнение, съдът прави извода ,че заповедта за
изпълнение е връчена надлежно на длъжника.
Установява
се ,че заповедта е връчена при условията на чл. 46 ал. 2 от ГПК , „на
друго лице“ , а именно „на лице ,
което живее на адреса“ - лицето Н.Г.. В разписката ,при спазване
изискванията на чл. 44 ал. 1 от ГПК , връчителя е отбелязал, „качеството на лицето, на което е връчено съобщението „, а именно“родственик „( отбелязването е извършено по данни на получателя на
съобщението ). Получателят на съобщението се е съгласил да го приеме със задължението да предаде съобщението на
адресата. Това изрично е отбелязано в съобщението . От съдържанието на разписката
за връчване на съобщението съдът прави
извода ,че са спазени изискванията на чл.
44 ал. 1 от ГПК за „удостоверяване на връчването“ и изискванията на чл. 46 от ГПК за връчване на „друго лице „.
Възражението
, което е направено относно редовността на връчването по чл. 46 от ГПК е
свързано с получаване на съобщението от адресата .Твърди се във възражението по чл. 423 от ГПК ,че получателя на
съобщението Н.Г. не е уведомила
адресата за получените книжа . С това обстоятелство се мотивира
пропускането на срока по чл. 414 от ГПК за подаване на възражение против
заповедта за изпълнение.
Възражението е неоснователно .
В
чл. 46 ал. 4 от ГПК е посочено ,че с получаване
на съобщението от другото лице се счита
,че връчването е извършено на адресата. Ако адресата е отсъствал от адреса
и не е имал възможност да узнае своевременно за връчването, той може да поиска
възстановяване на срока . Срокът по чл. 64 ал. 2 от ГПК започва да тече от момента
на узнаване за връчването . Касае
се за законова фикция , по силата на
която се презумира факта на получаване на
съобщението от адресата , когато то е получено редовно от третото лице. В Определение №
Р-78/ 17. 07. 2019г. по т. д. № 3010/2018г. на І-во т. отд. на ВКС е посочено
следното по отношение връчването по реда на чл. 46 ал. 2 от ГПК – цит. „ При връчване
по реда на чл. 46 ал. 2 от ГПК връчването се осъществява в момента на
получаване на съдебните книжа от третото лице , което е поело задължението да
ги предаде на адресата. От този момент за адресата започват да текат свързаните
с връчваните процесуални срокове. Реалното
предаване на книжата от получилото ги лице на адресата не елемент от
фактическия състав на връчването ,
поради което е без значение за началото
на сроковете“.
В
Определение № 85/ 26. 02. 2020г. по ч. гр. д. № 358/2020г. на ІV-то гр. отд. на
ВКС и в Решение № 138/ 01. 06. 2015г. по гр. д. № 7218/2014г. на ІІІ-то гр. отд. на
ВКС,е посочено ,че когато третото лице не е изпълнило задължението си да
предаде съобщението на адресата за адресата съществува възможността да поиска възстановяване на срока за
извършване на съответното процесуално
действие. Тази възможност в
случая не е използвана от адресата на съобщението .
С
оглед изхода на спора пред въззивната инстанция в тежест на длъжника следва да
останат направените разноски във въззивното производство .
Предвид
на гореизложеното и на основание чл. 252 от ГПК
във вр. с чл. 423 ал. 1 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд
О
П Р
Е Д Е
Л И
НЕ
ПРИЕМА възражение
вх. № 263402/ 06. 11. 2020г. на Г.Г.Н., ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес ***,против Заповед
№ 1455/ 19. 06.2019г. на районен съд Пазарджик за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК .
На основание т. 8 на ТР № 4 / 2013г. от 18. 06.2014г.на
ОСГТК на ВКС определението не подлежи на
касационно обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :