МОТИВИ към
Присъда № 11/07.07.2020 г., постановена по
НОХД № 59/2020 г. по описа на
Районен съд – гр. Средец
Производството по делото е
образувано по предявено от ТО – Средец на Районна прокуратура – Бургас
обвинение против В.А.М. за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК – за това, че
през периода от месец октомври 2018 г. до месец ноември 2019 г. включително, в
с. Дебелт, след като е осъден с влязло в сила Определение № 28/24.03.2014 г. по
гр. дело № 25/2014 г. по описа на Районен съд – гр. Средец, в сила от
01.04.2014 г., да издържа свой низходящ – детето си С.В.М., роден на *** г.,
съзнателно не изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 14 месечни вноски по 90 лева всяка, в общ размер 1 260
лева.
Предвид наличието на искане от
защитника на подсъдимия и основания за провеждане на съкратено съдебно
следствие, беше проведено предварително изслушване на страните, като
производството се разгледа по реда на Глава двадесет и седма от НПК.
В съдебно заседание участващият
по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимия. Представителят на
държавното обвинение пледира подсъдимият да бъде признат за виновен, като му се
определи наказание пробация, което в най-пълна степен би постигнало визираните
в чл. 36 от НК цели.
Подсъдимият участва в съдебното
заседание, признава се за виновен и признава фактите по обвинението. Заявява,
че ще изпълни задължението си, като представя доказателство, че частично вече е
сторил това.
За да постанови присъдата си, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На основание чл. 373, ал. 3, вр.
чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК съдът прие за установени следните
обстоятелства, изложени от прокурора в обвинителния акт:
Подсъдимият В.А.М. и свид. Г.И.П.
имат родено на *** г. от фактическото им съжителство дете С.В.М.. С влязло в сила от 01.04.2014 г. Определение № 28/24.03.2014 г. по гр. дело №
25/2014 г. по описа на Районен съд – гр. Средец подсъдимият е осъден ежемесечно да заплаща
издръжка на детето си С. в размер на 90 лева, платима на майката – св. П. ***. Св.
П. се снабдила с изпълнителен лист и завела изп. дело № 19/2014 г. Въпреки, че е осъден да заплаща издръжка на
детето, подс. М. съзнателно не изпълнил задълженията си за периода от месец октомври
2018 г. до месец ноември 2019 г., т. е. в продължение на 14 месеца, в общ
размер 1 260 лева. През целия този период грижите за сина му били поети от
майката св. П..
Видно от справка за съдимост,
подсъдимият е неосъждан /реабилитиран по чл. 88а от НК/. С Присъда №
79/19.06.2018 г., в сила от 05.07.2018 г., по НОХД № 336/2017 г. по описа на
Районен съд – Средец на подсъдимия не е наложено наказание на осн. чл. 183, ал. 3 от НК
Съдебното следствие се проведе по
правилата на Глава 27 от НПК. След анализ на всички събрани по делото гласни и
писмени доказателства, съдът намира, че направените самопризнания от подсъдимия
по чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепят изцяло от събраните на досъдебното
производство доказателства – показанията на разпитаната по делото свидетелка Г.П.,
обясненията на М., както и от всички приобщени по делото писмени доказателства.
Всички доказателства са безпротиворечиви, логични и последователни, а обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност установяват по безспорен начин фактите относно
авторството, времето, мястото и бездействието на подсъдимия при извършване на
престъплението и напълно подкрепят направените самопризнания.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
С деянието си подсъдимият В.А.М. е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна фактическия състав
на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като през периода от месец
октомври 2018 г. до месец ноември 2019 г. включително, в с. Дебелт, след като е
осъден с влязло в сила Определение № 28/24.03.2014 г. по гр. дело № 25/2014 г.
по описа на Районен съд – гр. Средец, в сила от 01.04.2014 г., да издържа свой
низходящ – детето си С.В.М., роден на *** г., съзнателно не изпълнил това си
задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 14 месечни вноски
по 90 лева всяка, в общ размер 1 260 лева.
От обективна страна подсъдимият е
осъществил признаците от състава на престъплението, визирано в чл. 183, ал. 1
от НК, тъй като въпреки, че е бил осъден да издържа свой низходящ, не е
изпълнил задължението си в размер на две и повече от две месечни вноски.
Позовавайки се на констатираните
факти и обстоятелства, подкрепени по категоричен начин от доказателствата по
делото, съдът направи своите изводи относно субективната страна на деянието,
характеризираща се с форма на вина – пряк умисъл. Субективното отношение на
подсъдимия към осъщественото се отличава с наличие на изискуемия се
интелектуален момент за умисъла предвид обстоятелството, че той е знаел
фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на престъпното деяние и
съставляващи обективно съдържание на същия. Волевият момент на умисъла се
характеризира с бездействието на дееца да изпълни задължението си. Бездействал
е съзнателно.
По изложените съображения съдът
намира, че подсъдимият е виновен в извършване на престъпното деяние по
повдигнатото му от ТО – Средец на РП – Бургас обвинение.
Относно наложеното на подсъдимия
наказание:
За извършеното от подс. М.
престъпление се предвиждат алтернативно наказания лишаване от свобода до една
година или пробация.
Подсъдимият вече се е възползвал
от разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК.
Съдът определи наказанието при
условията на чл. 54 от НК, като наложи по-лекото по вид наказание пробация, при
следните пробационни мерки:
1. Задължителна регистрация по
настоящ адрес с явяване за подпис пред пробационен служител или определено от
него длъжностно лице два пъти седмично /чл. 42 а, ал. 2, т. 1 от НК/ - за срок
от шест месеца;
2. Задължителни пробационни срещи
с пробационен служител /чл. 42 а, ал. 2, т. 2 от НК/ - за срок от шест месеца.
При определяне на пробационните
мерки и техния срок съдът прецени, че само тези две задължителни мерки в
посочения срок са необходими и достатъчни за оказване на предупредително,
превъзпитателно и възпиращо въздействие върху подсъдимия. Взе предвид и
обстоятелството, че в хода на процеса подсъдимият е платил част от задължението
си. Като причини за извършване на деянието следва да се приемат тежките
икономически условия в страната и имотното състояние на подсъдимия, поради
което съдът прецени, че не е необходимо да налага пробационна мярка безвъзмезден
труд в полза на обществото. По този начин даде възможност на подсъдимия да
работи, за да получава средства за издръжката на детето си.
По гореизложените съображения
съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: