№ 793
гр. Варна, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20223100501002 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 20726/28.03.2022 г., депозирана от ЗЛ. Н.
СТ., К. Г. СТ. и Н. Г. СТ., всички чрез адв. Ц.Д. срещу Решение № 568 от 7.03.2022 г.,
постановено по гр. д. № 15131/2021 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е прието за
установено в отношенията между страните, че:
- ЗЛ. Н. СТ. дължи на „Електроразпределение север“ АД, сумата от 1444.04 лева,
представляваща главница за незаплатена електрическа енергия, представляваща главница за
незаплатена електрическа енергия за периода от 18.10.2016 г. до 12.05.2020 г., за обект с
абонатен № ********** и адрес на потребление гр. Долни чифлик, ************, за която е
издадена фактура № **********/28.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.06.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 179.71 лева - обезщетение за забава за
заплащане на горната сума, начислено от падежа на задължението 8.06.2020 г. до 30.08.2021
г.,
- К. Г. СТ. дължи на „Електроразпределение север“ АД, сумата от 1444.05 лева,
представляваща главница за незаплатена електрическа енергия, представляваща главница за
незаплатена електрическа енергия за периода от 18.10.2016 г. до 12.05.2020 г., за обект с
абонатен № ********** и адрес на потребление гр. Долни чифлик, ************, за която е
1
издадена фактура № **********/28.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.06.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 179.70 лева - обезщетение за забава за
заплащане на горната сума, начислено от падежа на задължението 8.06.2020 г. до 30.08.2021
г.,
- Н. Г. СТ. дължи на „Електроразпределение север“ АД, сумата от 1444.05 лева,
представляваща главница за незаплатена електрическа енергия, представляваща главница за
незаплатена електрическа енергия за периода от 18.10.2016 г. до 12.05.2020 г., за обект с
абонатен № ********** и адрес на потребление гр. Долни чифлик, ************, за която е
издадена фактура № **********/28.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.06.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 179.70 лева - обезщетение за забава за
заплащане на горната сума, начислено от падежа на задължението 8.06.2020 г. до 30.08.2021
г., за които суми е издадена заповед № 4779 за изпълнение на парично задължение от
9.09.2021 г. по ч. гр. д. № 12858/2021 г., по описа на Районен съд – Варна, на основание чл.
422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение,
поради постановяването му при противоречие с материалния закон и необоснованост.
Жалбоподателите сочат, че не са в договорни отношения с насрещната страна по повод на
процесния обект на потребление. Излагат доводи, че в заявлението по чл. 410 ГПК не е
посочено, че сумата се претендира от всеки един от ответниците съобразно квотите им в
съсобствеността, като наследници, по корекция на сметка за минал период или на основание
влязлото в сила решение по в. гр. д. № 480/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна.
Считат, че липсва съответствие между депозираното заявление по чл. 410 ГПК и исковата
молба по чл. 422 ГПК, доколкото са наведени различни основания за претендиране на
вземането, откъдето извеждат доводи за недопустимост на исковото производство. Твърдят,
че не следва да бъдат съобразявани събраните доказателства по гр. д. № 9241/2020 г. по
описа на Районен съд – Варна, както и че в настоящото производство не е представена
фактура № ********** от 28.05.2020 г., както и други такива, въз основата, на които е
начислена сумата. Оспорват формата и съдържанието на издадената фактура. Считат, че не
са представени доказателства за приемане на наследството на К.Д. от страна на ответниците.
В условията на евентуалност, оспорват правилното изчисляване на процесната сума.
Молят за отмяна на решението. Претендират разноски. Възразяват за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна, в случай, че
надвишава минимумите по Наредба № 1/2004 г.
В постъпилия отговор на въззивната жалба, депозиран от „Електроразпределение
север“ АД, чрез юрк. Велислава Велчева, се излагат доводи за правилността на обжалвания
съдебен акт. Сочи, че е налице идентичност между заповедното производство и исковото,
доколкото не е налице разминаване между основанията, на които се претендира процесната
сума. За необосновани намира доводите на въззивниците за необходимостта за събиране на
2
доказателства, предвид факта, че по корекционната процедура вече е формирана сила на
пресъдено нещо между страните. Доколкото самите ответници, сами са се определили като
наследници по закон на К.Д., инициирайки предходното гр. д. № 9241/2020 г. по описа на
Районен съд – Варна, счита, че същите за неоснователни доводите за липсата на
доказателства за приемане на наследството. Счита, че възраженията относно приложението
на чл. 56 ПИКЕЕ, както и тези за съдържанието на процесната фактура са обхванати от
силата на пресъдено нещо по гр. д. № 9241/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, в което
са отхвърлени исковете на настоящите въззивници за приемане за установено, че не дължат
заплащането на процесната фактура.
Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски. Възразява за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, въззивниците, редовно
уведомени, не се явяват, не се представляват.
В о. с. з. процесуалният представител на въззиваемата страна моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Излага доводи, че е недопустимо
пререшаването на спор, между същите страни за същото искане, по който има влязло в сила
решение. Претендира разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството по гр. д. № 15131/2021 г. по описа на Районен съд-Варна е
образувано по предявен положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК от
„Електроразпределение север“ АД за приемане за установено в отношенията между
страните, че ЗЛ. Н. СТ. дължи сумата от 1444.04 лева, а К. Г. СТ. и Н. Г. СТ. - сумата от по
1444.05 лева, представляваща главница за незаплатена електрическа енергия за периода от
18.10.2016 г. до 12.05.2020 г., за обект с абонатен № ********** и адрес на потребление гр.
Долни чифлик, ************, за която е издадена фактура № **********/28.05.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 25.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, З.С. - сумата от по 179.71
лева, а К. Г. СТ. и Н. Г. СТ. - сумата от по 179.70 лева, представляващи обезщетение за
забава за заплащане на горната сума, начислено от падежа на задължението - 8.06.2020 г. до
30.08.2021 г., за които суми е издадена заповед № 4779 за изпълнение на парично
задължение от 9.09.2021 г. по ч. гр. д. № 12858/2021 г., по описа на Районен съд – Варна.
В исковата молба се излагат доводи, че К.С. Добрев е в договорно правоотношение
с ищеца, с клиентски № ********** и абонатен № **********, за обект на потребление,
находящ се в гр. Долни чифлик, ************. Сочи, че ответниците като наследници са
завели отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 4332.14 лева, за което е
издадена фактура № **********/28.05.2020 г. Позовава се на влязло в сила решение по в. гр.
д. № 480/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с която е отхвърлен предявеният
отрицателен установителен иск. Сочи, че ответниците не са заплатили процесната сума,
поради което е инициирано заповедно производство. Счита, че предвид депозирането на
възражение в срока по чл. 414 ГПК е налице интерес от предявяването на настоящия иск.
3
Моли за уважаване на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответниците. В същия се излагат доводи за неоснователността на исковете. Сочат, че не в
договорни правоотношения с ищцовото дружество по повод на процесния обект за
потребление, че на тяхно име е издадена фактура № **********/28.05.2020 г., както и
основанието за начисляване на сумата със същата. Оспорват приемането на наследството от
общия им наследодател - К.Д.. Молят за отхвърляне на исковете.
Съставът на Варненския окръжен съд, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение, формира следните фактически изводи:
Не е спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че въз основа на
депозираното заявление по чл. 410 ГПК от страна на „Електроразпределение Север” АД е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 12858/2021 г. по описа
на Районен съд – Варна. Със същата заповед е разпоредено длъжниците ЗЛ. Н. СТ., Н. Г. СТ.
и К. Г. СТ. да заплатят на заявителя стойността на електрическа енергия за периода
18.10.2016 г. – 12.05.2020 г., за обект с абонатен № **********, адрес на потребление гр.
Долни чифлик, ************, за която е издадена фактура № 01062212057/28.05.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 25.06.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и
обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главницата за периода от падежа
на задължението - 8.06.2020 г. до 30.08.2021 г., както следва:
- ЗЛ. Н. СТ. – сумата от 1444.04 лева – главница и 179.71 лева – обезщетение за
забава;
- Н. Г. СТ. – 1444.05 лева – главница и 179.70 лева –
обезщетение за забава и
- К. Г. СТ. - 1444.05 лева – главница и 179.70 лева – обезщетение за забава.
От приложеното гр. д. № 9241/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, се
установява, че същото е образувано по предявени искове от ЗЛ. Н. СТ., Н. Г. СТ. и К. Г. СТ.
срещу „Електроразпределение Север” АД за приемане за установено в отношенията между
страните, че всеки от ищците не дължи на ответника сумата от по 1444.05 лева – начислена
електрическа енергия за периода 18.10.2016 г. – 12.05.2020 г. В исковата молба са посочили,
че за обект за потребление с адрес гр. Долни чифлик, ************, е открита партида за
доставка на електрическа енергия с титуляр К.С. Добрев, който през 1997 г. дарил на сина
си Георги Костадинов С. процесния имот. Изложили са доводи, че са наследници на Георги
Костадинов С., поради което са съсобственици на имота и отговарят за задълженията,
свързани в него, в това число и за заплащане на потребената електрическа енергия
Първоинстанционното решение, постановеното по гр.д. № 9241/2020 г. по описа на
Районен съд - Варна, е отменено с решение № 765 от 19.04.2021 г., постановено по в. гр. д.
№ 480/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна. С въззивното решение са отхвърлени
исковете на ЗЛ. Н. СТ., Н. Г. СТ. и К. Г. СТ. за приемане за установено в отношенията
между страните, че всеки от ищците не дължи на „Електроразпределение Север“ АД сумата
от по 1444.05 лева, представляваща стойност на начислена електрическа енергия за периода
от 18.10.2016 г. – 12.05.2020 г., за обект, находящ се в гр. Долни чифлик, ************, с
абонатен № **********, за която сума е издадена фактура № 01062212057/28.05.2020 г. на
обща стойност 4332.14 лева.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на
4
Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК за
признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца процесните суми,
представляващи стойността на служебно начислена електроенергия, за извършена корекция
на сметка, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава. Настоящото
производството е образувано след инициирано заповедно производство, по което в
законоустановения срок по чл. 414 ГПК, длъжниците са подали възражения, а заявителят е
депозирал настоящите искове в законоустановения срок по чл. 415 ГПК.
Във връзка с преценката за допустимостта на настоящото производство по повод
на претенцията за признаване за установено съществуването на задълженията за
главници, настоящият съдебен състав съобрази следното:
При уважаване на положителен установителен иск силата на пресъдено нещо обхваща
принадлежността на правото у ищеца, като същевременно отрича претендираното от
ответника право, а при отрицателния установителен иск само се отрича претендираното от
ответника право, т. е. като краен резултат отрицателният установителен иск дава по-
ограничена защита, от тази на положителния установителен иск.
На следващо място, следва да бъде съобразено, че предметът на доказване и при двата
иска обаче е един и същ - ищецът следва да докаже притежанието на правата, с които в
исковата молба е обосновал правния си интерес, с което ще установи материалната си
легитимация да се намеси в чуждата правна сфера, отричайки правата на ответника и само
ако установи наличието на тези права, съдът ще пристъпи към разрешаването на спора
притежава ли ответника претендираните права и противопоставими ли са същите на ищеца,
след което в съответствие със заявения петитум спорът ще бъде разрешен чрез признаване
правата на ищеца или отричане правата на ответника.
В относимата практика на касационната инстанция се приема, че формираната сила на
присъдено нещо се разпростира върху това дали една от страните е носител на спорното
право. Последиците от отхвърлянето на отрицателен установителен иск са равнозначни на
уважаването на положителен установителен иск относно същото право, предявен от
ответника по отрицателния установителен иск, тъй като отхвърлянето на отрицателен
установителен иск за конкретно посочено право формира сила на пресъдено нещо между
страните по делото, че именно ответникът по този иск е носител на правото /така решение №
32 от 10.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4741/2015 г., ІІ г. о., решение № 530 от 5.07.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 1560/2009 г., І г. о., решение № 68 от 18.06.2019 г. на ВКС по гр. д. №
3931/2018 г., ІІ г. о., определение № 21 от 12.02.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 361/2021 г., I г.
о., ГК и други/.
Ето защо, следва да се приеме, че след като е отказана защита на правата на ЗЛ. Н. СТ.,
К. Г. СТ. и Н. Г. СТ. чрез отхвърляне на отрицателните им установителни исковете, които са
с по-ограничена защита, то по аргумент на по-силното основание е недопустим и
последващият положителния установителен иск, предявен от „Електроразпределение север“
АД за същото вземане по процесната фактура.
В разглеждания случай, е постановено влязло в сила решение по предходно
инициирано производство /гр. д. № 9241/2020 г. по описа на Районен съд - Варна, отменено
с решение по в. гр. д. № 480/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна/ между страните по
5
повод недължимостта на процесната фактура № 01062212057/28.05.2020 г. на обща стойност
4332.14 лева, представляваща стойността на начислена електрическа енергия за периода от
18.10.2016 г. – 12.05.2020 г., за обект, находящ се в гр. Долни чифлик, ************, с
абонатен № **********.
Съставът на съда съобрази обстоятелството, че между настоящото последващо
производство и предходното производство по гр. д. № 9241/2020 г. по описа на Районен съд
– Варна е налице субективен идентитет, доколкото е налице пълно съвпадение между
страните и в двете производство. Както вече се изясни, след отхвърлянето на предявените
отрицателни установителни искове между страните е формирана сила на пресъдено нещо
относно дължимостта на процесната сума за начислена електрическа енергия, въз основа, на
която е издадена и фактура № 01062212057/28.05.2020 г. Настоящият съдебен състав,
разглеждащ последващото производство следва да зачете формираната сила на пресъдено
нещо между страните, с която чрез отхвърлянето на отрицателните установителни искове,
косвено е установено, че именно ответникът по тези искове /„Електроразпределение север“
АД/ е носител на спорното право. Затова липсва правен интерес и е недопустимо ответник
по отхвърлен отрицателен установителен иск впоследствие да предяви положителен
установителен иск за същото право между същите страни.
С оглед на горното, производството по последващо предявения положителен иск от
страна на „Електроразпределение север“ АД се явява недопустим, поради което следва да
бъде прекратено в разглеждана част, касаеща начислената електрическа енергия по
процесната фактура, като се обезсили и издадената заповед за изпълнение в тази част.
Горният извод за недопустимостта на последващо инициираното производство по
положителния установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК не рефлектира върху допустимостта на
осъдителния иск за същото вземане. Този извод следва от обстоятелството, че между
производството за установяване несъществуване или съществуване на вземането и това за
осъждане на длъжниците да заплатят сумите по процесната фактура, липсва обективен
идентитет, доколкото основанието на двете искови претенции е различно. Ето защо, за
кредитора остава непреградена възможността да инициира последващо производство с
предмет осъдителен иск спрямо длъжниците.
По повод на претенциите за установяване дължимостта на обезщетения в размер
на законната лихва за забава за периода от 8.06.2020 г. до 30.08.2021 г., настоящият
съдебен състав намира следното:
Предвид установената дължимост на единствено на сумите за начислена електрическа
енергия, след влизане в сила на решението по гр. д. № № 9241/2020 г. по описа на Районен
съд – Варна, следва да се приеме, че акцесорните искове, предмет на настоящото
производство за установяване дължимостта на обезщетение в размер на законната лихва за
забава от падежа на главното задължение до 30.08.2021 г. се явяват допустими и
основателни.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, респ. в случая от
9.06.2020 г., доколкото в процесната фактура е определен срок за заплащането й – 8.06.2020
г. Затова и след служебно извършени изчисления с програмния продукт Апис –финанси,
съставът на съда, намира, че размерът на законната лихва върху главницата от 4332.14 лева
за периода от 9.06.2020 г. до 30.08.2020 г., е в размер на 539.11 лева. Съобразно горното,
следва да се приеме, че спрямо ЗЛ. Н. СТ. съществува задължение за обезщетение в размер
на законната лихва за забава върху главницата от 1444.04 лева в размер на сумата от 179,71
лева, спрямо К. Г. СТ. – 179.70 лева и спрямо Н. Г. СТ. – 179,70 лева, последните две
представляващи обезщетение за забава за исковия период върху главниците от по 1444.05
лева.
С оглед на горното, предявените акцесорни искове се явяват основателни в пълните
заявени размери, поради което следва да бъдат уважени.
6
Поради частичното несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение се явява недопустимо в частта, касаеща
исковете за признаване за установено съществуването на вземане за начислена електрическа
енергия и като такова следва да се обезсили в тази част, респ. отмени като неправилно в
частта за присъдените разноски в полза на дружеството за заповедното производство над
сумата от 16,30 лева и за първоинстанционното производство за сумата над 30,51 лева, респ.
потвърди като правилно в частта относно исковете за обезщетенията за забава.
По разноските:
С оглед изхода разноски за настоящото производство се дължат по съразмерност.
За заповедното производство всеки един от длъжниците претендира заплащането на
съдебно-деловодни разноски от по 150 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение. Затова и в полза ЗЛ. Н. СТ., К. Г. СТ. и Н. Г. СТ. следва по съразмерност да
се присъди сумата от 400,23 лева.
За първоинстанционното производство ЗЛ. Н. СТ., К. Г. СТ. и Н. Г. СТ. претендират
заплащането на разноски в общ размер на 600 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
По съразмерност в полза на същите следва да се присъди сумата от 533,64 лева, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
За настоящото производство въззивниците претендират заплащането на съдебно-
деловодни разноски в размер на 111.64 лева, представляващи държавна такса. С оглед на
горното, в полза на същите, по съразмерност, следва да се присъди сумата от 99,29 лева, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
За заповедното производство в полза на „Електроразпределение север“ АД са дължими
съдебно-деловодни разноски в общ размер на 16,30 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
За първоинстанционното производство в полза на дружеството са дължими съдебно-
деловодни разноски по съразмерност в общ размер на 30,51 лева, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
За настоящото производство „Електроразпределение север“ АД претендира
заплащането на юрисконсултско възнаграждение от 150 лева. С оглед наведеното
възражение за прекомерност от насрещната страна и предвид липсата на висока правна и
фактическа сложност по спора, настоящият съдебен състав намира, че след да бъде
определено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100 лева, на
основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Ето защо, по
съразмерност, в полза на дружеството са дължими съдебно-деловодни разноски в размер на
11.06 лева, на основание чл. 78, ал. 1, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 568 от 7.03.2022 г., постановено по гр. д. № 15131/2021 г.
по описа на Районен съд-Варна, В ЧАСТИТЕ, с което е прието за установено в
отношенията между страните, че:
- ЗЛ. Н. СТ., ЕГН: ********** дължи на „Електроразпределение север“ АД, ЕИК:
********* сумата от 1444.04 лева /хиляда четиристотин четиридесет и четири лева и
четири стотинки/, представляваща главница за незаплатена електрическа енергия,
представляваща главница за незаплатена електрическа енергия за периода от 18.10.2016 г. до
12.05.2020 г., за обект с абонатен № ********** и адрес на потребление гр. Долни чифлик,
************, за която е издадена фактура № **********/28.05.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.06.2021 г.
до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед № 4779 за
7
изпълнение на парично задължение от 9.09.2021 г. по ч. гр. д. № 12858/2021 г. по описа на
Районен съд – Варна, на основание чл. 422 ГПК;
- К. Г. СТ., ЕГН: ********** дължи на „Електроразпределение север“ АД, ЕИК:
********* сумата от 1444.05 лева /хиляда четиристотин четиридесет и четири лева и пет
стотинки/, представляваща главница за незаплатена електрическа енергия, представляваща
главница за незаплатена електрическа енергия за периода от 18.10.2016 г. до 12.05.2020 г., за
обект с абонатен № ********** и адрес на потребление гр. Долни чифлик, ************, за
която е издадена фактура № **********/28.05.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.06.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед № 4779 за
изпълнение на парично задължение от 9.09.2021 г. по ч. гр. д. № 12858/2021 г. по описа на
Районен съд – Варна, на основание чл. 422 ГПК;
- Н. Г. СТ., ЕГН: ********** дължи на „Електроразпределение север“ АД, ЕИК:
********* сумата от 1444.05 лева /хиляда четиристотин четиридесет и четири лева и пет
стотинки/, представляваща главница за незаплатена електрическа енергия, представляваща
главница за незаплатена електрическа енергия за периода от 18.10.2016 г. до 12.05.2020 г., за
обект с абонатен № ********** и адрес на потребление гр. Долни чифлик, ************, за
която е издадена фактура № **********/28.05.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.06.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед № 4779 за
изпълнение на парично задължение от 9.09.2021 г. по ч. гр. д. № 12858/2021 г. по описа на
Районен съд – Варна, на основание чл. 422 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 1002/2022 г. по описа на Окръжен съд
– Варна в обезсилените части.
ОБЕЗСИЛВА заповед № 4779 за изпълнение на парично задължение от 9.09.2021 г.,
издадена по ч. гр. д. № 12858/2021 г., по описа на Районен съд – Варна в частите, с които е
разпоредено:
- ЗЛ. Н. СТ., ЕГН: ********** да заплати на „Електроразпределение север“ АД, ЕИК:
********* сумата от 1444.04 лева /хиляда четиристотин четиридесет и четири лева и
четири стотинки/, представляваща главница за незаплатена електрическа енергия,
представляваща главница за незаплатена електрическа енергия за периода от 18.10.2016 г. до
12.05.2020 г., за обект с абонатен № ********** и адрес на потребление гр. Долни чифлик,
************, за която е издадена фактура № **********/28.05.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.06.2021 г.
до окончателното изплащане на задължението;
- К. Г. СТ., ЕГН: ********** да заплати на „Електроразпределение север“ АД, ЕИК:
********* сумата от 1444.05 лева /хиляда четиристотин четиридесет и четири лева и пет
стотинки/, представляваща главница за незаплатена електрическа енергия, представляваща
главница за незаплатена електрическа енергия за периода от 18.10.2016 г. до 12.05.2020 г., за
обект с абонатен № ********** и адрес на потребление гр. Долни чифлик, ************, за
която е издадена фактура № **********/28.05.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.06.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението;
- Н. Г. СТ., ЕГН: ********** да заплати на „Електроразпределение север“ АД, ЕИК:
********* сумата от 1444.05 лева /хиляда четиристотин четиридесет и четири лева и пет
стотинки/, представляваща главница за незаплатена електрическа енергия, представляваща
главница за незаплатена електрическа енергия за периода от 18.10.2016 г. до 12.05.2020 г., за
обект с абонатен № ********** и адрес на потребление гр. Долни чифлик, ************, за
която е издадена фактура № **********/28.05.2020 г., ведно със законната лихва върху
8
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.06.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОТМЕНЯ Решение № 568 от 7.03.2022 г., постановено по гр. д. № 15131/2021 г. по
описа на Районен съд-Варна, В ЧАСТИТЕ, с които ЗЛ. Н. СТ., ЕГН: **********, К. Г. СТ.,
ЕГН: ********** и Н. Г. СТ., ЕГН: ********** са осъдени да заплатят на
„Електроразпределение север“ АД, ЕИК: ********* сумата за горницата над 16,30 лева
/шестнадесет лева и тридесет стотинки/ до присъдените 147,42 лева /сто четиридесет и
седем лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски за
заповедното производство, както и сумата за горницата над 30,51 лева /тридесет лева и
петдесет и една стотинки/ до присъдените 275,86 лева /двеста седемдесет и пет лева и
осемдесет и шест стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски за
първоинстанционното производство.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 568 от 7.03.2022 г., постановено по гр. д. №
15131/2021 г. по описа на Районен съд-Варна в останалите части, касаещи обезщетението в
размер на законната лихва за забава и съдебно-деловодните разноски в размерите до
горепосочените суми от 16,30 лева и 30,51 лева.
ОСЪЖДА „Електроразпределение север“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, „Варна Тауърс –Е“, бул. „Владислав Варненчик” № 258, да заплати
на ЗЛ. Н. СТ., ЕГН: **********, К. Г. СТ., ЕГН: ********** и Н. Г. СТ., ЕГН: **********,
всички с адрес: гр. Долни Чифлик, ул. „Люлин“ № 14 сумата 400,23 лв. /четиристотин лева
и двадесет и три стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски за заповедното
производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „Електроразпределение север“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, „Варна Тауърс –Е“, бул. „Владислав Варненчик” № 258, да заплати
на ЗЛ. Н. СТ., ЕГН: **********, К. Г. СТ., ЕГН: ********** и Н. Г. СТ., ЕГН: **********,
всички с адрес: гр. Долни Чифлик, ул. „Люлин“ № 14 сумата 533,64 лв. /петстотин
тридесет и три лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща съдебно-деловодни
разноски за първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „Електроразпределение север“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, „Варна Тауърс –Е“, бул. „Владислав Варненчик” № 258, да заплати
на ЗЛ. Н. СТ., ЕГН: **********, К. Г. СТ., ЕГН: ********** и Н. Г. СТ., ЕГН: **********,
всички с адрес: гр. Долни Чифлик, ул. „Люлин“ № 14 сумата 99,29 лв. /деветдесет и девет
лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски за
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА ЗЛ. Н. СТ., ЕГН: **********, К. Г. СТ., ЕГН: ********** и Н. Г. СТ.,
ЕГН: **********, всички с адрес: гр. Долни Чифлик, ул. „Люлин“ № 14 да заплатят на
„Електроразпределение север“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, „Варна Тауърс –Е“, бул. „Владислав Варненчик” № 258 сумата 11,06 лв. /единадесет
лева и шест стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски за настоящото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
9
Препис от решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10