Р Е Ш Е Н И Е
19.04.2019 г.
номер .................. град ПЛЕВЕН
В ИМЕТО НА
НАРОДА
|
Плевенски районен съд на 19 март |
Тринадесети наказателен състав година 2019 |
В публично заседание в следния състав:
|
РАЙОНЕН СЪДИЯ: |
К. ДИМИТРОВ |
Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА
Като разгледа докладваното от
съдия ДИМИТРОВ
НАХД № 288/2019 г. по описа на РС - Плевен
и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Постъпила е жалба от страна на М.Р.А., ЕГН: **********, с адрес *** против наказателно постановление № 16-0256-000705 от 21.03.2016 г. на Началник С-Р “Пътна полиция” към ОД на МВР – Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 638, ал. 3 от ЗДвП е наложил на М.Р.А. административно наказание – глоба в размер на 400 лв. за извършено нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява.
В депозираната жалба, моли съда да отмени изцяло издаденото му наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
За ответната страна по жалбата ОД на МВР – Плевен, редовно и своевременно призована, не се явява представител и не се представлява.
Съдът въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН и е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА но не по посочените съображения.
Съдът констатира при извършената от него служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, че са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до незаконосъобразност на наказателното постановление и неговата отмяна само на процесуално основание без да се разглежда спора по същество.
Атакуваното наказателно постановление № 16-0938-000705 от 21.03.2016 г. е издадено въз основа на Акт № 705 от 08.03.2016 г. за установяване на административно нарушение, в който е отразено, следното:
На
08.03.2016 г. около 08:50 часа в *** срещу ***“, с посока с. ***, като
водач на товарен автомобил „***“, с рег. № ***, собственост на ***, с ЕГН: **********
извършва следното нарушение:
-управлява
без да има сключен договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност
на автомобилистите към датата и часа на проверката 08.03.2016 г. – 08:30 часа,
видно от полица на ***№ ***, същата е с изтекъл срок на валидност на 04.03.2016
г..
Нарушение
по чл. 638, ал. 3 от КЗ.
В законоустановеният срок не били депозирани писмени възражения срещу
съставения АУАН, поради което, въз основа на материалите в административно
наказателната преписка, административно
наказващия орган е издал наказателното постановление, предмет на настоящата
проверка.
Съдът
кредитира показанията
на свидетелите К.Ц.П. и Р.Р.Ж., тъй като същите са последователни,
непротиворечиви и житейски достоверни предвид изминалият период от време.
Съдът
кредитира и писмените доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по
между си и взаимно се допълват.
Като прецени изложената фактическа
обстановка, с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и
при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр с чл.84 от ЗАНН, съдът,
достигна до следните правни изводи.
По приложението на процесуалния закон:
Проверяваният акт е издаден от упълномощен
за това орган, тъй като видно от приложената от административно наказващия
орган заповед, приета в съдебно заседание, издалото НП лице е компетентно.
АУАН също е съставен от компетентен
служител.
Наказателното
постановление е издадено в законния срок, но съдът констатира, че при самото издаване
на НП-то са допуснати съществени
нарушения на процесуалния и материалния закон !!!
Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН, НП-то следва да съдържа описание на нарушението, дата и място, където
е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата,
които го потвърждават, а съгласно чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, в НП-то следва
да бъдат посочени и законовите норми, които са нарушени.
В
конкретният случай
съдът констатира, че административно наказващия орган е санкционирал
жалбоподателя на осн. чл. 53 от ЗАНН и по
чл. 683, ал. 3 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ !?!?
Това противоречие констатирано от съда в АУАН-а и в НП-то,
категорично води до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като той е лишен от възможността да разбере за
какво нарушение му се търси административно – наказателна отговорност при
условие, че той нито управлява нито е собственик на посочения в НП-то автомобил.!!!
Посоченото грубо разминаване е
довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, който има право да
узнае какво точно се твърди, че е извършил като нарушението, което представлява
съществено процесуално нарушение и във всички случаи води до порочност на
издаденото наказателно постановление, което е самостоятелно основание за
неговата отмяна.
На следващо място, посочената като нарушена
норма, обаче, визира ангажирането на отговорност на лице, което не е собственик
на МПС, поради което на първо място
не става ясно като какъв субект се приема жалбоподателя- като собственик или
като лице което не е собственик и управлява МПС, което съставлява съществено
процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на нарушителя.
Освен горното следва да се отбележи, че
невизираният в НП чл.483 от КЗ указва следното:
Чл.
483. (1) Договор за
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да
сключи всяко лице, което:
1. притежава моторно превозно средство,
което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от
собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор.
2. управлява моторно превозно средство от
трета държава при влизане на територията на Република България, когато няма
валидна за територията на Република България застраховка.
(2) Лицето по ал. 1, т. 2 е длъжно да сключи
гранична застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на
граничния контролно-пропускателен пункт, от който влиза на територията на
Република България. Лицето по ал. 1, т. 2 трябва да има валидна гранична
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите до напускането
на територията на Република България.
(3) Лицето по ал. 1, т. 2 не е длъжно да
сключва договор за гранична застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите при влизане на територията на Република България, при условие
че притежава валиден сертификат "Зелена карта".
(4) Не се сключва договор за гранична
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за моторно
превозно средство:
1. от друга държава членка;
2. когато изплащането на обезщетение във
връзка с гражданската отговорност на виновния водач е гарантирано от
компетентна институция на държава членка и моторното превозно средство или
съответното лице е включено в списък, изготвен от компетентния орган на
държавата членка, посочващ освободените моторни превозни средства или лица от
задължението за сключване на задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, и предоставен на Република България.
Видно от цитирана норма, същата визира редица изключения от задължението за управляваното МПС, което не е регистрирано на територията на Република България, да има задължение за сключване на задължителна застраховка Гражданска отговорност, но в обстоятелствената част на НП няма никакви факти, касаещи наличието или липсата на тези отрицателни предпоставки, поради което няма как да се прецени има ли или не извършване на някакво административно нарушение.
В тежест на административно наказващият
орган е да докаже извършването на нарушението, а не на нарушителя, че не го е
извършил !!!
Непълното
и неясно описание на нарушението от фактическа страна винаги съставлява
съществено процесуално нарушение, тъй като пряко рефлектира върху правото на
защита на нарушителя. Горното
нарушение препятства и възможността съдът да прецени има ли и извършено
нарушение, правилно ли е квалифицирано същото и правилно ли е била приложена
санкционната норма. Тези няколко пороци на наказателното постановление установени
от съда не биха могли да бъдат отстранени от настоящата инстанция в хода на
съдебното следствие.
Предвид гореизложеното съдът намира, че НП-то
е издадено при съществени нарушения на
процесуалния и материалния закон и при неизяснена фактическа обстановка и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН:
Водим
от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № наказателно постановление № 16-0256-000705 от 21.03.2016 г. на Началник С-Р “Пътна полиция” към ОД на МВР – Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 638, ал. 3 от ЗДвП е наложил на М.Р.А., ЕГН: **********, с адрес ***вно наказание – глоба в размер на 400 лв. за извършено нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на съобщението от страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: