№
гр. Варна,...................2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен
съд, двадесет и втори състав, в публично заседание на двадесети септември две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: ЯНКА
ГАНЧЕВА
при участието на
секретаря А. Д., като разгледа
докладваното от съдията Ганчева адм. дело № 1638 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е
по чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 172, ал. 5 ЗДвП.
Образувано е по жалба на
Я.Г.Я., с ЕГН **********, подадена чрез адв. Б., против заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-1275-000239 от 10.06.2022 г. на
полицейски инспектор към ОДМВР Велико Търново, с която за нарушение на чл. 483,
ал. 1, т. 2 от КЗ, на основание чл. 171, т. 1, б. „е” от ЗДвП е наложена
принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач - до предоставяне на сключена
валидна застраховка.
Жалбоподателят поддържа,
че акта е незаконосъобразен и необоснован. Твърди, че изложените фактически
обстоятелства са противоречиви и не става ясно за какво е наложена ПАМ. Сочи,
че в оспорения акт едновременно е посочено, че лицето е управлявало автомобила
на ул. „Генерал Гурко”, цитирана е и улицата „Иван Вазов”. Твърди, че не е
изяснено дали МПС има застраховка гражданска отговорност или няма. Излага съображения, че цитираните
разпоредби в оспорената заповед – чл. 171, т. 1, б. ”е” от ЗдВП и чл. 438, ал.
1, т. 2 от КЗ се отнасят до МПС, които са регистрирани в трети страни, които не
са членки на ЕС, поради което неправилно е наложена ПАМ. Сочи, че неясно е
описано нарушението съпоставено с текстовете на чл. 438, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2
от КЗ. Навежда доводи, че водачът е има валидно сключена застраховка на превозното
средство с валидност от 13.01.2022 г. до 12.01.2023 г. Преди да бъде издадена
оспорената заповед, не са били изследвани всички относими факти, с което е
нарушен чл. 35 от АПК. По изложените доводи моли да се отмени оспорения акт,
като постановен в противоречие с материалния закон и необоснованост. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна –
полицейски инспектор ОД на МВР Велико Търново, редовно призован, представител
не се явява и не изразява становище по жалбата.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, административният съд приема за установено от фактическа страна
следното:
Предмет на оспорване е
заповед № 22-1275-000239/10.06.2022 г. на полицейски инспектор
към ОД на МВР-Велико Търново, с която за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 2 от КЗ, на основание чл. 171, т. 1, б. „е” от ЗДвП е наложена
принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач - до предоставяне на сключена
валидна застраховка. Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че на 10.06.2022
г. около 21.15 часа е установено, че в гр.Велико Търново, на ул.”Генерал
Гурко”, Я., като водач на МПС „BMW”, с рег. № *******, до номер 90 в посока
на движение ул.”Иван Вазов”, управлява собствения си автомобил BMW 730D SPORT AUTO, МПС от трета държава
при влизане на територията на България, не е сключил договор за застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите и няма валидна за територията на
България застраховка към момента на проверката.
Във връзка с изложеното
срещу жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение
№ 643692 от 11.06.2022 г. Горните констатации
са квалифицирани от органа като нарушение по чл. 171, т.1, б. „е” от ЗдВП, във вр. чл. 438, ал. 1, т. 2 от КЗ, във връзка с което е
издадена процесната заповед.
По делото е представен
акт за установяване на административно нарушение № 643692/11.06.2022 г., с
който е прието, че на 11.06.2022 г. Я. е осъществил нарушение на чл. 483, ал.
1, т. 2 от КЗ.
По делото е представена
заповед № 366з-1614/15.04.2022 г. на Директора на ОД на МВР Велико Търново, с
която е оправомощил длъжностни лица от ОДМВР Велико Търново да издават заповеди
за прилагане на ПАМ, сред които е и издателят на процесната заповед.
При така изложената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на
жалбата
Жалбата е подадена в
срок от лице, което има правен интерес от оспорването, поради което е
допустима.
По основателността на
жалбата
По същество жалбата е основателна.
Съгласно чл. 172, ал. 1, изречение първо от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1 от същия закон се издават с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. По делото е представена заповед №366з-1614/15.04.2022
г. на Директора на ОД на МВР – Велико Търново, с която са упълномощени
длъжностни лица от ОДМВР – Велико Търново, сред които е и издателят на
оспорения акт.
След запознаване със
съдържанието на акта съдът приема, че е спазена установената от закона форма. В
заповедта е посочено наименованието на органа, който я е издал, наименованието
на акта, посочен е адресата на акта. Посочено е мястото, на което е извършено и
установено нарушението. Твърдението на процесуалният представител на жалбоподателя,
че е невъзможно да се разбере коя е улицата, на която е извършено нарушението е
неоснователно. В оспорената заповед много ясно е посочено, че нарушението е
извършено на ул. ”Генерал Гурко” и органа за да внесе яснота е посочил посоката
на движение – ул. ”Иван Вазов”. Направено е разграничение на коя улица е
извършено нарушението и уточнението за посоката на движение.
При преценка на
материалната законосъобразност на заповедта, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 171, ал. 1, б. "е" от ЗДвП за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се налага принудителна административна мярка
"временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство" спрямо водач, който управлява моторно превозно средство без
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите - до
предоставяне на сключена валидна застраховка.
От събраните по делото доказателства
се установи, че на 10.06.2022 г. Я. е управлявал МПС с № ********, на територията на
България. В оспорения акт не се съдържат данни управляваното от жалбоподателя
МПС на територията на коя държава е регистрирано. Отделно от това в АУАН №
643692 е посочено, че лекия автомобил е от държава – България. Не са събрани и
доказателства дали за МПС е налице валиден сертификат "зелена карта".
Съгласно разпоредбата на чл. 483,
ал. 1, т. 2 от КЗ, договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което управлява моторно превозно
средство от трета държава при влизане на територията на Република България,
когато няма валидна за територията на Република България застраховка. Съгласно т. 7 на § 1 от ДР на КЗ "Трета държава"
е държава, която не е държава членка по смисъла на т. 6, съгласно която пък
"Държава членка" е държава – членка на Европейския съюз, или друга
държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
Отделно от това чл. 483, ал.3 КЗ предвижда изключения от общото правило, а
именно в случаите че МПС е от трета държава при влизане в България, лицето не е
длъжно да сключва договор за застраховка
"Гражданска отговорност", при условие че притежава валиден сертификат
"Зелена карта".
При тези установявания, съдът
приема, че оспорената заповед е постановена при неправилно приложение на
материалния закон.
Необходимата материалноправна
предпоставка за налагане на мярката по чл. 171, т. 1 б. "е" от ЗДвП е
установяването на водач, който управлява МПС, без да е сключена застраховка
"Гражданска отговорност", като задължение за сключване на такава
застраховка имат водачите от трета държава.
По делото не е установено МПС
управлявано от Я. на територията на коя държава е регистрирано.
Спорът се концентрира върху въпроса
дали спрямо Я. правомерно е постановена ограничителната мярка по ЗДвП. В тежест
на ответника е докаже с всички допустимо от закона доказателствени средства и
способи, отразените в заповедта факти и обстоятелства, обуславящи налагането на
процесната ПАМ. При липса на данни за това в коя държава е регистрирано МПС,
управлявано от Я., то оспорения акт е незаконосъобразен .
Предвид тези установявания следва да
се прецени и направената от органа правна квалификация, което е част от
проверката за законосъобразност на оспорената ПАМ. Като не е извършил дължимата
преценка и не е събрал необходимите за това доказателства, административният
орган е допуснал и съществено процесуално нарушение, което е основание за
отмяната на оспорената заповед. По своята правна същност ПАМ са актове на
държавно управление /израз на държавна принуда/ от категорията на
индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа
на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на
изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е
гаранция за законосъобразността на самата мярка. Недопустимо е прилагането на
ПАМ на основание, което не е изрично уредено в закона, както и при липса на всички
нормативноустановени за това условия. А щом като не е налице правопораждащ
фактически състав, липсва и основание за прилагане на правомощието на
административния орган за отнемане на свидетелството за правоуправление на това
основание. В този смисъл процесната ПАМ е наложена в нарушение на закона.
От страна на жалбоподателят е
направено искане за присъждане на разноски в настоящето производство, което е
основателно. Ответника следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателят
направените разноски в размер на 10.00 лв. заплатена държавна такса, макар и Я.
да е представляван от адвокат, по делото не са представени доказателства за
извършени разходи за правна защита и съдействие.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Я.Г.Я., с ЕГН **********, заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-1275-000239 от 10.06.2022
г. на полицейски инспектор към ОДМВР Велико Търново, с която за нарушение на
чл. 483, ал. 1, т. 2 от КЗ, на основание чл. 171, т. 1, б. „е” от ЗДвП е наложена
принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач - до предоставяне на сключена
валидна застраховка.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Велико Търново да заплати на Я.Г.Я., с ЕГН **********сумата от 10.00 /десет/
лева, представляваща направените разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване
съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: