№ 222
гр. Варна, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20233100502237 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 4646/13.07.2023г. по регистратурата на РС-
Провадия подадена от Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и
благоустройството срещу Решение № 161/26.06.2023г. постановено по гр.д. № 1488/2022г.
по описа на РС-Провадия, поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение №
250/28.09.2023г., с което съдът е ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Държавата,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството към МРРБ, че
Р. М. Ю., ЕГН **********, С. Л. Ю., ЕГН ********** и Р. Р. Х., ЕГН ********** са
собственици на УПИ № VI, кв. 10 по плана на с. Дебелец, Община Дългопол, Област Варна с
площ 3940,00 кв.м. при граници: улица и УПИ V, при следните квоти: ½ ид.ч. за Р. М. Ю. и
С. Л. Ю. в режим на СИО на основание давностно владение за периода от 1980г. до 2011г. и
½ ид.част за Р. Р. Х. на основание давностно владение за периода от 2011г. до момента, на
основание чл.124, ал.1 от ГПК и е ОСЪДИЛ жалбоподателя да заплати на Р. М. Ю., С. Л.
Ю. и Р. Р. Х. сумата от 1250 лева – съдебно-деловодни разноски на основание чл.78, ал.1 от
ГПК.
Въззивникът - Държавата, чрез процесуалния си представител оспорва
постановеното решение считайки го за недопустимо, а в евентуалност – за неправилно.
Излага, че Държавата не е материално-легитимирана да отговаря по предявения иск, поради
това че в съставения АДС № 68/20.03.1980г. за процесния имот изрично е посочено, че
1
същият е предоставен за оперативно управление на организация „Млечна промишленост-
Варна“ с наименование към 1991г. ДФ „Виталакт“, която с разпореждане № 29/29.10.1991г.
на МС на Р.България е преобразувана в ЕООД „Виталакт“ с държавно участие. През 1996г.
е преобразувано във „Виталакт“ ЕАД и същото на основание чл.17а от ЗППДОП се явява
собственик на държавното имущество, което му е предоставено за стопанисване, т.е на
процесния имот. На това основание счита предявеният иск за недопустим, а постановеното
по него съдебно решение – за недопустимо и подлежащо на обезсилване.
В условията на евентуалност счита решението за неправилно поради това, че ищците
не са доказали при условията на пълно и главно доказване, че са владяли имота трайно явно
и несъмнено в законоустановения срок. Претендира се и за присъждане на сторените по
делото съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемите страни – Р. М. Ю., С. Л. Ю. и Р. Р. Х., чрез процесуалния им представител.
Намират жалбата за неоснователна, а решението на ВРС за правилно и законосъобразно.
Считат, че безспорно е установено, че първоначално бащата на Р. Ю., а след това той,
съпругата му С. и дъщеря му Р. са владяли имота, произвеждали са зеленчуци и са
поставяли пчелни кошери.
Оспорват възраженията на въззивника за недопустимост на производството поради
това, че имотът не е държавна собственост, тъй като е предаден за оперативно управление и
на това основание включен в имуществото на Млечна промишленост-Варна по реда на
чл.17а от ЗППДОП /отм./. Оспорват имотът да е бил деактуван като държавна собственост
както и да е бил записан счетоводно в актива на посоченото дружество. Молят обжалваното
решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора. Процесуалният представител на въззивника поддържа искането за
обезсилване на обжалваното съдебното решение, а в евентуалност за отмяна на същото и
моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Въззиваемата страна моли
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и да бъде
присъдено заплатеното за въззивната инстанция адвокатско възнаграждение.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът констатира следното:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от Р. М. Ю., С. Л. Ю. и
Р. Р. Х. против Държавата субективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответника, че ищците са
собственици на недвижим имот – дворно място, представляващ УПИ VI в кв.10 по плана на
с.Дебелец, Община Дългопол с площ от 3940 кв.м., при граници: УПИ V и улица по силата
на изтекла в тяхна полза придобивна давност както следва: за ½ ид.ч. за Р. М. Ю. и С. Л. Ю.
в режим на СИО в периода от 1980г. до настоящия момент и ½ ид.част за Р. Р. Х. на
основание давностно владение за периода от 2011г. до датата на предявяване на иска в съда.
2
Твърдят, че ползват имота, като са го оградили и почистили, предната му част използват за
паркинг, в останалата част разполагат различни материали, а ищцата Р. се занимава и с
пчеларство.
Излагат, че правният им интерес произтича от факта, че за процесния имот е издаден
акт за държавна собственост № 68/20.03.1980г. и до настоящия момент не е деактуван.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Държавата, чрез
министъра на регионалното развитие и благоустройството. Заявява становище за
недопустимост на предявените искове поради липса на правен интерес. Не оспорва, че за
процесния имот - дворно място с площ от 4030 кв.м., представляващо УПИ VI, в кв.10 на
с.Дебелец, при граници: улица и УПИ V е бил съставен АДС № 68/20.03.1980г., но посочва,
че още при съставянето му в графа 21 е посочено, че имотът се предоставя за оперативно
управление на „Млечна промишленост-Варна“ съгласно заповед № 334/18.03.1980г. на
председателя на ИК на ОНС-Варна. Излага, че съгласно Пътеводител на Държавния архив-
Варна /1944г. до 1995г./, стопанско предприятие „Сердика“- Млекопреработване Варна е
създадено на 01.04.1946г. като „Млекоснабдителна централа“-Варна ООД и са последвали
промени в наименованието му съответно Комбинат „Млечна промишленост“-Варна /1974г.-
1986г./; предприятие „Млечна промишленост“-Варна /1988г.-1990г./ и ДФ „Виталакт“-Варна
/1991г.-/. Излага, че с разпореждане на МС № 29/29.10.1991г. ДФ „Виталакт“-Варна е
преобразувана в еднолично дружество с държавно участие. Съгласно приложение № 34 към
цитираното разпореждане на МС и на основание чл.1, ал.1 от Закона за образуване на
еднолични търговски дружества с държавна имущество се образува еднолично дружество с
ограничена отговорност с наименование „Виталакт“ и с предмет на дейност изкупуване,
преработване на мляко, производство на млечни продукти и търговска дейност в страната и
в чужбина. Посочено е, че дружеството поема всички активи и пасиви на ДФ „Виталакт-
Варна“.
С решение по фирм.дело № 1968/1996г. на ВОС от 10.05.1996г. въз основа на заповед
№ ЕАД-91/28.02.1996г. на министъра на МЗХП е вписано преустройство на „Виталакт“
ЕООД във „Виталакт“ ЕАД.
Посочва, че понастоящем съгласно чл.17а от ЗППДОП /отм./, при преобразуване на
държавните предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество,
имуществото, което им е било предоставено за стопанисване или управление с акта на
преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества. Посочва, че понастоящем
титуляр на правото на собственост е „Виталакт“ ЕООД, а не Държавата, поради което не е
налице правен интерес от водене на исковете за собственост срещи нея.
В условията на евентуалност оспорва твърденията на ищците, че са собственици на
процесния имот въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност предвид
действащият от 1996г. мораториум за придобиване по давност на имоти частна държавна
собственост действащ до 31.12.2022г. Моли, при извод за допустимост на исковете спрямо
държавата, те да бъдат отхвърлени като неоснователни.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от представеният АДС № 68/20.03.1980г. е актуван като държавна собственост
парцел VI в кв.10 по Регулационния план на с.Дебелец с площ от 4030 кв.м., при съседи
улица и УПИ V. В графа 21 е посочено, че имотът е предоставен за оперативно управление
на „Млечна промишленост-Варна“ съгласно заповед № 334/18.03.1980г. на председателя на
ИК на ОНС-Варна. Представена е и цитираната заповед № 334/18.03.1980г.
Видно от Приложение № 34 към Разпореждане № 29 на МС от 29.10.1991г. за
образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество е образувано
3
„Виталакт“ ЕООД, което поема всички активи и пасиви на държавната фирма „Виталакт“-
Варна.
С определение № 4620/08.12.2023г. постановено по в.гр.д.№ 2237/2023г. по описа на
ВОС настоящият съдебен състав е оставил без движение исковата молба и е дал указания до
ищците за уточняване на правния им интерес от предявените искове за собственост срещу
Държавата при наличие на възражения и представени доказателства за правоприемство на
процесния имот от Държавата по реда на чл.17а от ЗППДОП /отм./ в ползва на друг правен
субект – търговско дружество, като е указал също, че правният интерес на ищците
предполага спорът да бъде разрешен с легитимиращият се настоящ собственик на имота.
В изпълнение на указанията ищците са депозирали уточняваща молба вх.№
168/03.01.2024г., в която чрез процесуалния си представител са заявили, че поддържат, че за
тях е налице правен интерес от провеждане на установителните искове срещу Държавата
поради това, че същата се легитимира като собственик с АДС № 68/1980г., както и поради
това, че не е завършен фактическия състав на чл.17а от ЗППДОП /отм./ за придобиване на
имота от „Млечна промишленост-Варна“.
Настоящият съдебен състав, съобразявайки заявените от страните становища по
предявените искове и след запознаване с материалите по делото намира, че за ищците Р. М.
Ю., С. Л. Ю. и Р. Р. Х. не е налице правен интерес от предявените срещу Държавата
положителни установителени искове за собственост по отношение на имота - УПИ № VI, кв.
10 по плана на с. Дебелец, Община Дългопол, Област Варна с площ 3940,00 кв.м.
Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на
предявен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК
независимо от негови вид – положителен /установяващ правата на ищеца/ или отрицателен
/отричащ правата на ответника/. За наличието му съдът следи служебно по всяко време на
висящността на производството и за него се преценява конкретно въз основа на наведените
в исковата молба фактически твърдения.
Поначало правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост е
налице винаги, когато ответникът оспорва или смущава правото на собственост на ищеца не
само с фактически, но и с правни действия.
В случая твърденията на ищците, с които обосновават правния си интерес от
предявяване на положителните установителни искове за собственост срещу Държавата се
свеждат до това, че за процесния имот УПИ VI в кв.10 по плана на Дебелец, община
Дългопол с площ от 3940 кв.м. през 1980г. е съставен акт за държавна собственост /АДС/ №
68/20.03.1980г. Липсват твърдения собствеността и/или фактическото ползване на имота от
ищците в периода на твърдяното от тях давностно владение /от 1980г. до предявяване на
иска в съда/ да се оспорва, затруднява или смущава от Държавата чрез фактически или
правни /разпоредителни/ действия. Напротив, видно от изложеното в писмения отговор на
ответника - Държавата и във всички становища изразявани в хода на цялото производство
през първа и въззивна инстанция, същият признава, че не е собственик на имота, тъй като
собствеността е преминала към правоприемника „Виталакт“ ООД по реда на преобразуване
на държавното имущество в собственост на дружество с държавно участие, които са
самостоятелни правни субекти и титуляри на собственост. Tвърдяното от ответника
транслиране на собствеността по реда на чл.17а от ЗППДОП /отм./ се установява и от
представените към отговора на исковата молба писмени доказателства.
В самият АДС № 68/1980г. е посочено, че имотът е предоставен за оперативно
управление на държавната организация „Млечна промишленост-Варна“ съгласно заповед №
4
334/18.03.1980г. на председателя на ОНС-Варна, която през 1990г. става ДФ „Виталакт“-
Варна, а с разпореждане № 29 на МС от 29.10.1991г. /Приложение 34/ и на основание чл.1,
ал.1 от Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество е
образувано „Виталакт“ ЕООД, което дружество, поема всички активи и пасиви на фирмата
„Виталакт“-Варна. Съдебната практика в това число ТР № 4/14.03.2016г. по т.д.№ 4/2014г.
на ВКС трайно и непротиворечиво приема, че вещно-транслативният ефект на
придобиването на собственост по реда на преобразуването и приватизацията на държавни и
общински предприятия настъпва по силата на самият акт на преобразуване на държавното
предприятие в търговско дружество /респективно от момента на възникване на това
търговското дружество/, без да е необходимо извършване на други действия като
„осчетоводяване“, „заприходяване в баланса“ и други подобни.
Изложеното идва да покаже, че формално са налице елементите на фактическия
състав за транслиране на собственост от Държавата в полза на частноправен субект по реда
на коментираното по-горе преобразуване на държавното предприятие, комуто процесния
имот е предоставен за оперативно управление, което поставя под въпрос правния интерес на
ищците от установяване на правото им на собственост точно спрямо Държавата.
Поддържаните от ищците възражения в уточняващата им молба от 02.01.2024г., че не са
спазени изискванията на чл.17а от ЗППДОП /отм./, че не е заплатена сумата посочена в
заповед № 334/18.03.1980г. респективно, че не е ясно кой точно субект в придобил
собствеността след приватизацията на държавния имот са оспорвания срещу правото на
собственост на приватизатора, но не и такива обуславящи правен интерес от провеждане на
установителен иск за собственост спрямо Държавата като бивш собственик. Това е така, тъй
като при данни, че друг правен субект, различен от Държавата се легитимира като
собственик на процесния имот, то правният интерес на ищеца изисква спорът за собственост
да бъде разрешен спрямо него.
Единствено в съдебен процес с участие на действителния легитимиращ се собственик
е допустимо да бъде оспорвана процедурата и елементите от фактическия състав на
придобиване на собствеността от него. В допълнение следва да се посочи, че предвид
констативния характер на АДС, актуването на един имот като държавен, респективно
деактуването му като такъв няма правопораждащо, нито правопогасяващо за собствеността
действие.
С оглед изложеното и доколкото единственото относимо твърдение за
оспорване/смущаване от страна на Държавата на правото на собственост на ищците е
съществуващият АДС № 68/1980г., а същият ведно с останалите доказателства удостоверява
преобразуване на държавна собственост в такава на частноправен субект по силата на
приватизационна процедура, настоящият съдебен състав приема, че за ищците не е налице
правен интерес от установяване на правото им на собственост конкретно и само срещу
Държавата.
Държавата в качеството на праводател би могла да бъде ответник по исковете за
собственост на ищците основани на твърдения за изтекла в тяхна полза придобивна давност
само наред с действително легитимитащият се понастоящем собственик на процесния имот
УПИ № VI, кв. 10 по плана на с. Дебелец, Община Дългопол, Област Варна с площ 3940,00
кв.м. Това разрешение е закрепено и в мотивите на ТР № 4/14.03.2016г. по тълк.дело №
4/2014г. на ВКС, т.3Б, според което ищецът има правен интерес да насочи иска си както
срещу приобретателя на вещта, така и срещу праводателя му, защото по този начин той ще
си осигури максимална по обем защита. В този случай постановеното решение ще формира
сила на пресъдено нещо по отношение на двамата ответници, които са засегнали правото му
на собственост – веднъж срещу праводателя, който се е разпоредил със спорното право, така
и спрямо правоприемника, който евентуално е придобил от несобственик, тъй като и
праводателят му не е бил такъв. В този смисъл и Определение № 261/06.06.2016г. по ч.гр.д.
5
№ 683/2016г. на ВКС.
Настоящият съдебен състав приема, че предявяването на иск за собственост само
срещу праводателя /Държавата/, без участието на правоприемника /субекта придобил
правата от Държавата/ е лишено от правен интерес за ищеца, предвид на това, че спорът
няма да се разреши окончателно между претендиращия собственик /ищеца/ и
легитимиращият се като такъв последен приобретател. В този смисъл е и Решение №
211/14.12.2016г. постановено по гр.д.№ 1386/2015г. по описа на ВКС, в което е прието, че
правен интерес от положителен установителен иск за собственост срещу ответник, който не
твърди да е собственик на имота, е налице само ако е праводател на трето лице по
вещнотранслативна сделка, предхождаща предявяването на иска и ако това трето лице,
което е придобило спорния предмет оспорва правото на собственост на ищеца, който спор
независимо дали е по инициатива на ищеца или на третото лице, е съдебно предявен в
същото исково производство. В този случай исковете срещу правоприемника и праводателя
се предявяват не кумулативно, а в условията на евентуалност.
На основание изложеното и предвид изричните уточнения на ищците, че ответникът
по исковете им е само Държавата, съдът намира че производството е недопустимо учредено
поради липса на правен интерес. Решението, с което първоинстанционният съд се е
произнесъл по същество на предявените искове се явява недопустимо и на основание чл.270,
ал.3 от ГПК следва да бъде обезсилено изцяло, а производството по делото да бъде
прекратено.
Съобразно заявеното искане, в ползва на ответника Държавата следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на по 150 лева за всяка от двете
съдебни инстанции, на основание чл.78, ал.8, вр.ал.3 от ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 161/26.06.2023г. постановено по гр.д. № 1488/2022г. по
описа на РС-Провадия, поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение № 250/28.09.2023г., с
което съдът е ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Държавата, представлявана от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството към МРРБ, че Р. М. Ю., ЕГН
**********, С. Л. Ю., ЕГН ********** и Р. Р. Х., ЕГН ********** са собственици на УПИ
№ VI, кв. 10 по плана на с. Дебелец, Община Дългопол, Област Варна с площ 3940,00 кв.м.
при граници: улица и УПИ V, при следните квоти: ½ ид.ч. за Р. М. Ю. и С. Л. Ю. в режим на
СИО на основание давностно владение за периода от 1980г. до 2011г. и ½ ид.част за Р. Р. Х.
на основание давностно владение за периода от 2011г. до момента, на основание чл.124, ал.1
от ГПК и е ОСЪДИЛ Държавата да заплати на Р. М. Ю., С. Л. Ю. и Р. Р. Х. сумата от 1250
лева – съдебно-деловодни разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК, като процесуално
недопустимо.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. 1488/2022г. по описа на РС-Провадия и по
в.гр.д. № 2237/2023г. по описа на ВОС, II състав.
ОСЪЖДА Р. М. Ю., ЕГН **********, с адрес: с.Цонево, общ.Дългопол, ул.“Т.иВ.“
***, С. Л. Ю., ЕГН **********, с адрес: с.Цонево, общ.Дългопол, ул.“Т.иВ.“ *** и Р. Р. Х.,
6
ЕГН ********** с адрес: с.Цонево, общ.Дългопол, ул.“А.Г.“ № 2 ДА ЗАПЛАТЯТ на
Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството
към МРРБ сумата от 300 /триста/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното и въззивното производство, на основание чл.78, ал. 8, вр.ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните по делото на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7