№ 21926
гр. София, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20251110121496 по описа за 2025 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба, уточнена с
молба от 20.05.2025 г., срещу ответниците Х. К. Ч. и Д. К. Ч. за осъждане на
всеки от тях да заплати в полза на ищеца суми за консумирана топлинна
енергия за топлоснабден имот – жилищна сграда, находяща се в гр. София,
***, както следва:
1/ Х. К. Ч. – 1/2 част от общото задължение, равняваща се на: 390.31
лв. - стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.07.2022 г. -
м.04.2024 г.; ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба /14.04.2025г./ до окончателното изплащане на
задължението, 58.26 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия от 15.09.2023 г. – 09.04.2025 г., 36.62 лева – главница за
услуга дялово разпределение за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба
/14.04.2025г./ до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
8.58 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от
17.07.2022 г. – 09.04.2025 г.;
2/ Д. К. Ч. - 1/2 част от общото задължение, равняваща се на: 390.31
лв. - стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.07.2022 г. -
м.04.2024 г.; ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба /14.04.2025г./ до окончателното изплащане на
задължението, 58.26 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия от 15.09.2023 г. – 09.04.2025 г., 36.62 лева – главница за
услуга дялово разпределение за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба
/14.04.2025г./ до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
8.58 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от
1
17.07.2022 г. – 09.04.2025 г.
Сочи, че по силата на облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия при общи условия, приети на основание Закона
за енергетиката, възникнало по силата на закона с ответниците по спора /във
връзка с притежаваното от тях право на собственост върху топлоснабдения
имот/ и съществувало в рамките на исковия период, ищецът е доставил
топлинна енергия в недвижимия имот, която не е заплатена.
С оглед липсата на доброволно изпълнение на задълженията, моли
съдът да осъди ответниците да заплатят гореописаните задължения за
потребена в имота топлинна енергия и цена на услуга за дялово
разпределение, равняващи се по размер на притежаваната от тях квота в
съсобствеността.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Х. К. Ч. не подава отговор на
исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. К. Ч. подава отговор на исковата
молба чрез назначения от съда особен представител, с който оспорва
предявените искове по основание и размер.
Оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия в имота,
доколкото не е собственик на същия. Оспорва количеството на доставена в
имота топлинна енергия. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД
не взема становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и
чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
По предявените главни искове с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 150, вр. чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че в рамките
на исковия период е съществувало облигационно отношение между него и
ответниците, възникнало на твърдяното основание, по силата на което ищецът
надлежно е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или
подгряване на вода/, като за ответниците е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер.
В тежест на ответниците, при доказване на горните факти, е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
Видно от представените по делото писмени доказателства, по силата на
договор за дарение от 1984 г., обективиран в нотариален акт № 108, том XVIII,
2
дело № 2897/1984 г. /л. 105/ К. Х.в Ч. /баща и наследодател на ответниците/
дарява на дъщеря си Д. К. Ч. собствеността върху процесния топлоснабден
имот, като запазва за себе си вещното право на ползване върху апартамент
/погасено с неговата смърт през 2002 г. – преди началото на исковия период/.
С оглед липсата на данни за последващи разпореждания с имота, съдът
намира, че по делото се установява, че едноличен собственик на процесния
апартамент е ответникът Д. Ч..
По отношение на ответника Х. К. Ч. по делото не са ангажирани
никакви доказателства, от които да се установява наличието на възникнало по
силата на закона или въз основа на изричен договор облигационно отношение,
касаещо доставка на топлинна енергия. С оглед на това, предявените срещу
този ответник главни и евентуални искове следва да бъдат отхвърлени изцяло
като неоснователни.
В качеството си на титуляр на правото на собственост, Д. Ч. се явява и
страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до
топлоснабдения имот, поради което дължи заплащане на потребената в него
топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно
чл.150, ал.3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се твърди и не се установява ответникът да се е
възползвал от правото си по чл.150, ал.3 ЗЕ.
Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. Установява се
по делото с помощта от приетата и кредитирана от съда СТЕ, че монтираните
измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно
установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и
точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Установява се
по делото, че дяловото разпределение през процесния период е извършвано
съгласно действащата нормативна уредба.
Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответниците
във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната
енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по
последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна
енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период.
По отношение на оплакванията на ответника, касаещи начина на
определяне на количеството енергия, отдадена от сградната инсталация:
Разпоредбата на чл. 13, § 1 от Директива 2006/32/ЕО /отменена с
3
Директива 2012/27/ЕС/ предвижда задължение за осигуряване на
индивидуални измервателни уреди при крайните потребители, само когато
„това е технически осъществимо, финансово обосновано и пропорционално
спрямо потенциалните енергийни спестявания при крайните потребители на
електроенергия, природен газ, централно топлоснабдяване и/или охлаждане и
гореща вода за битови нужди”.
Следователно, задължението за поставяне на измервателни уреди на
границата на собственост не е абсолютно, а при енергийните системи, които
са били изградени преди 2006 г., следва да се вземе предвид доколко всяка
индивидуална система позволява инсталиране на индивидуални измервателни
уреди и дали това не би изисквало за потребителите прекомерни разходи
спрямо ползите от индивидуално отчитане. ЗЕ – чл. 156, ал. 2, т. 3, също не
предвижда задължение за инсталиране на измервателни съоръжения след
общата за етажната собственост абонатна станция. Следователно не
съществува общо нормативно задължение за поставяне на измервателни
уреди за всеки потребител на топлинна енергия.
При това положение е допустимо законодателят да уреди с правни
норми начина на изчисляване на топлинната енергия, която се отдава от
сградната инсталация. При липса на обективна възможност да се въведе
индивидуално измерване законодателят трябва да определи правило, по което
да се разпределя енергията между абонатите в сграда в режим на етажна
собственост. Това следва от характера на етажната собственост като особен
колективен режим на управление и стопанисване на общите за една сграда
разходи.
Прилагането на такива правила не противоречи на Директива
2012/27/ЕС, тъй като посочената разпоредба изисква действително измерване
на отдадената енергия единствено в случаите, когато това „е уместно”. При
сградите в режим на етажна собственост изчисляването на индивидуална
консумация единствено по отдадените от отоплителните тела в отделните
апартаменти количества енергия е невъзможно, тъй като намиращите се
между тези тела тръби също отдават топлинна енергия.
В случая следва да се има предвид, че критерият за „уместност”, който
още Директива 2006/32/ЕО въвежда, не може да бъде изпълнен чрез
действително отчитане на отдадената от тръбите топлина, тъй като от една
страна разходите за този реален отчет биха били твърде големи, тъй като се
изисква замерване на всички тръби във всяка топлофицирана сграда през
дълъг период от време със специална техника, а от друга – такива реални
отчитания биха били свързани и с твърде голямо засягане на личната сфера,
тъй като измерванията следва да се извършват в домовете на абонатите през
продължителен период от време.
Поради това законодателят следва да направи компромис с начините за
измерване и да предвиди нормативно формула, която да облекчи доказването
и да осигури отчитане както на индивидуалното потребление, така и на
общата отдадена за отопление на сградата енергия.
В случая следва да се има предвид, че всяка сграда представлява
4
отделна термодинамична система, която е изолирана от околния флуид
(въздуха) чрез своите стени, врати и прозорци. В рамките на тази система
обитателите правят усилия да изолират колкото е възможно по-добре
външните стени, за да запазят топлината, която преминава през отделните
обекти и общите части и затопля сградата като цяло. При това всеки от
обитателите използва топлина от останалите и отдава топлина към тях.
Следователно въвеждането на формула, с която да се заплащат
разходите за затопляне на сградата не представлява правило, което не
съответства на фактическата ситуация и при това положение разпоредбата на
чл. 153, ал. 6 ЗЕ, която задължава всеки собственик в етажната собственост да
заплаща за отдадената от сградната инсталация топлина, не нарушава
изискванията за уместност на Директива 2012/27/ЕС.
Извод за противното не следва и от Решение на СЕС от 23.10.2025г.,
постановено по дело C‑760/23.
Съгласно последното, член 9, параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно
енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и
2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се
тълкува в смисъл, че се допуска национална правна уредба, съгласно която
собственикът на апартамент в сграда — етажна собственост, е длъжен да
заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена
от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на
топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите
на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална
на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите,
въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за
индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на
апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността
и точността на отчитането на индивидуалното потребление.
Действително, методиката за изчисляване на дължимата енергия за
подгряване на сградната инсталация по т. 6.1.1 от приложението не отчита
напълно и точно количеството енергия, отдавана от всяка сградна инсталация
във всяка сграда. Следва да се посочи обаче, че тя се прилага само в случай че
липсва на решение на общото събрание на етажната собственост за избор на
един от вариантите по чл. 63, ал. 2, т. 2, б. „е“ от Наредба № Е-
РД041/12.03.2020 г. респ. от Наредба № 16-334 от 2007 г. за
топлоснабдяването.
Съгласно чл. 63, ал. 2, т. 2, б. „е“ от Наредба № Е-РД041/12.03.2020 г.
респ. от Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването за
топлоснабдяването лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б ЗЕ,
предоставя на топлопреносното предприятие или доставчика първоначално
или след настъпили промени данни за идентификация на сградата общо и по
отделни имоти, съдържаща топлинните товари и видовете потребление, в т. ч.:
количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, съгласно
решение на общото събрание на етажната собственост, взето преди започване
5
на отоплителния сезон, по един от следните варианти:
„аа) по т. 6.1.1 от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1;
бб) по т. 6.1.2 от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1;
вв) по реално измерено количество енергия за сградна инсталация от
избрано от общото събрание на етажната собственост лице в присъствието на
представител на топлопреносното предприятие и на представител на етажната
собственост; избраното лице трябва да има завършено висше образование с
образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалност от
професионално направление „Енергетика“;
гг) по избрана стойност за процент сградна инсталация, който не
може да бъде по-малък от 20 на сто и по-голям от 40 на сто от количеството
топлинна енергия за отопление на сградата – етажна собственост;“
Съгласно чл. 63, ал. 5 от Наредба № Е-РД041/12.03.2020 г. респ. от
Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването лицето, избрано да
извърши измерването по ал. 2, т. 2, буква „е“, подбуква „вв“, подготвя
методика за измерване на количеството топлинна енергия, отдадено от
сградната инсталация, и за прилагане на резултата при условия, различни от
тези, при които е извършено измерването.
Съгласно чл. 63, ал. 7 от Наредба № Е-РД041/12.03.2020 г. респ. от
Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването при липса на решение на
общото събрание на етажната собственост за избор на един от вариантите по
ал. 2, т. 2, буква „е“, топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, се
определя от лицето по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ съгласно зависимостта за сградната
инсталация по т. 6.1.1 от приложението.
С оглед на гореизложеното, в действащата за процесния период
национална правна уредба са уредени правила, въз основа на които се
изчисляват разходите, начислени за индивидуалното потребление на топлинна
енергия за отопление и за топла вода за битови нужди, които гарантират
прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление,
като за това е необходима единствено воля на общото събрание на етажната
собственост за избор на един от вариантите по чл. 63, ал. 2, т. 2, б. „е“ от
Наредба № Е-РД041/12.03.2020 г. респ. от Наредба № 16-334 от 2007 г. за
топлоснабдяването. Предвидената от законодателя формула по т. 6.1.1. от
Приложение № 1 се прилага в останалите случаи – когато етажните
собственици не са взели такова решение.
Поради това и настоящият съдебен състав намира, че действащата за
процесния период нормативна уредба дава достатъчна възможност на
потребителя, който не е доволен от изчисленията по предвидената от
законодателя формула за установяване на разходите за отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия, да поиска изчисляване съобразно действителни
показания, като направи съответните разходи за това. Поради това следва да се
приеме, че действащата формула на т. 6.1.1. от методиката не засяга правата на
потребителите, които имат възможност да поискат и отчитане на база
реалните разходи, ако същите бъдат установени по предвидения за това ред.
6
Неоснователно на следващо място е възражението на ответника, че
сумите не се дължат, тъй като с Решение № 7276 на ВАС на РБ и Решение №
1037 на ВАС на РБ (ДВ, бр. 16 от 2025 г., в сила от 25.02.2025 г.) са отменени
разпоредби от Наредба Е-РД-04-01 от 12.03.2020 година. Съгласно чл. 195, ал.
1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
влизането в сила на съдебното решение за отмяната му, с оглед което и има
действие занапред. В ТР № 2/27.06.2016 г. на ВАС е разяснено, че съдебното
решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконов нормативен
акт, няма обратно действие. В случая процесният период предхожда влизането
в сила на съдебния акт, с оглед което отмяната на нормативната уредба се
явява ирелевантна.
Неоснователно е и възражението на ответника, че сумите не се дължат,
тъй като с Определение от 11.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6870/2025 г.,
оставено в сила с Определение № 8625 от 4.09.2025 г. на ВАС по адм. д. №
8624/2025 г. (обн., ДВ, бр. 75 от 12.09.2025 г.) на основание чл. 190, ал. 1 във
връзка с чл. 166, ал. 4 и 2 АПК е спряно изпълнението на § 2 от Наредбата за
допълнение на Наредба № Е-РД-04-1 от 2020 г. за топлоснабдяването на
министъра на енергетиката, с който в приложението към чл. 61, ал. 1 от
същата наредба е създадена т. 6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на
топлинната енергия в сгради – етажна собственост, към Наредба № Е-РД-04-1
от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, с която е установен метод за
определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, когато потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна
собственост, не изберат метод на разпределение, именуван „Зависимостта за
сградната инсталация“. Съгласно чл. 190, ал. 2 АПК определението на съда по
ал. 1 за спиране действието на подзаконовия нормативен акт се обнародва по
начина, по който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на
обнародването, с оглед което и има действие занапред. В случая процесният
период предхожда обнародването на съдебния акт, с оглед което спиране
действието на подзаконовия нормативен акт се явява ирелевантно.
По отношение на количеството потребена топлинна енергия в
имота:
Видно от приетата по делото СТЕ, която съдът кредитира изцяло като
компетентно изготвена и даваща пълен отговор на поставените въпроси,
потребеното количество топлинна енергия за процесния период, /за отопление
и гореща вода/, възлиза на сумата от 778.57 лева, т.е. по-малко от общият
претендиран размер за доставена топлинна енергия, посочен в исковата молба,
а именно 780.62 лева.
С оглед на това, доколкото се сочи, че ищецът претендира от ответника
Д. Ч. заплащането на 1/2 от количеството доставена топлинна енергия в
имота, съдът намира, че предявеният главен иск се явява основателен до ½ от
сумата от 778.57 лева – т.е. за сумата от 389.29 лева, а за горницата над тази
сума до пълния размер на претенцията от 390.31 лева следва да бъде
отхвърлен.
7
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъдат уважени и
исковете за заплащане на цената на услугата дялово разпределение,
доколкото по делото, от ангажираните писмени доказателства и изготвената
експертиза, се установява, че услугата е извършвана в процесния период и от
страна на ищеца в полза на ФДР е заплатена такса в размер на общо 73.24 за
целия искове период. Тоест, искът спрямо ответника Ч. следва да бъде уважен
в цялост за сумата от 36.62 лева.
Върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение следва
да бъде присъдена и законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе,
са приложими Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., месечната дължима сума
за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача.
В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки.
Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава
в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако
не са заплатени в срока по ал.2.
Предвид изложеното, по реда на чл. 162 ГПК, съдът намира, че
предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 56.11 лева – мораторно
обезщетение върху главницата, в приетия й за доказан по делото размер, като
следва да бъде отхвърлен за горницата над тази сума до пълния размер на
претенцията от 58.26 лева.
8
По отношение на вземанията за услугата дялово разпределение в ОУ
на „Топлофикация София“ ЕАД не е предвиден срок за изпълнение, поради
което кредиторът може да иска изпълнение веднага /чл. 69, ал. 1 ЗЗД/.
Изискуемостта на вземането обаче няма за пряка последица неговото
забавено изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора.
В конкретния случай, предвид липсата на определен падеж за
изпълнение на задължението в самия договор, ответникът би изпаднал в
забава едва след надлежно отправена му покана за плащане.
Такава покана не се твърди и не се установява да е била изпращана в
момент, предхождащ подаването на исковата молба, поради което съдът
намира, че не се дължи мораторно обезщетение в размер на законната лихва
върху главницата за дялово разпределение и претенцията в тази й част се явява
изцяло неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ГПК, право на разноски
имат и двете страни в производството, съразмерно на уважената, респективно,
отхвърлената част от исковете.
Ищецът е доказал извършването на разноски за заплатена държавна
такса по исковете спрямо ответника Ч. – 200 лева, депозит за СТЕ – 350 лева,
такса за издаване на съдебни удостоверения – 20 лева, депозит за особен
представител в размер на 400 лева, както и е претендирал разноски за
юрисконсулстко възнаграждение, които съдът, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
определя на сумата от 100 лева. Общия размер на разноските възлиза на
сумата от 1070 лева.
Съразмерно на уважената част от исковете, в полза на ищеца следва да
се присъди сумата от 1037.90 лева.
Ответниците не са претендирали разноски, с оглед на които такива не
им се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. К. Ч., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, следните сумите, представляващи половината
от задълженията за консумирана топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ***, аб. № 266631, а именно: 389.29 лв. - стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.07.2022 г. - м.04.2024 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата
молба /14.04.2025г./ до окончателното изплащане на задължението, 56.11 лв. -
мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2023
9
г. – 09.04.2025 г., 36.62 лева – главница за услуга дялово разпределение за
периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на завеждане на исковата молба /14.04.2025г./ до
окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, срещу Д. К. Ч., ЕГН ********** осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, както
следва:
За горницата над уважения размер от 389.29 лева до пълния размер на
претенцията от 390.30 лева - стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода от м.07.2022 г. - м.04.2024 г. за топлоснабден имот, находящ се
в гр. София, ***, аб. № 266631;
За горницата над уважения размер от 56.11 лева до пълния размер на
претенцията от 58.26 лева - мораторна лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия от 15.09.2023 г. – 09.04.2025 г.; както и
За сумата от 8.58 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение от 17.07.2022 г. – 09.04.2025 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, срещу Х. К. Ч., ЕГН **********, осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за
заплащане на сумите, представляващи половината от задълженията за
консумирана топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ***, аб. № 266631, а именно: 390.31 лв. - стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от м.07.2022 г. - м.04.2024 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба
/14.04.2025г./ до окончателното изплащане на задължението, 58.26 лв. -
мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2023
г. – 09.04.2025 г., 36.62 лева – главница за услуга дялово разпределение за
периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на завеждане на исковата молба /14.04.2025г./ до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 8.58 лева –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 17.07.2022 г. –
09.04.2025 г.;
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. К. Ч., ЕГН ********** да
заплати Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 1037.90
лева - разноски пред първата инстанция, съразмерно на уважената част от
исковете.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД
като трето лице - помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10