Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 603
гр. Плевен, 18 юни 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори
състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ГОСПОДИНОВ
при секретар
Бранимира Монова и с участието на прокурор Иван Шарков от Окръжна прокуратура -
Плевен, изслуша докладваното от съдията Н.
Господинов административно дело № 603/2019 г. за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 284, ал.1 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Производството по делото е образувано по искова молба
от П.С.П., ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора
Белене. В същата е посочено, че се предявява срещу „неоснователни действия от
страна на Министерство на правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ и Затвора Белене“, изразяващи се в неосигуряване на полагащите се
на лишения от свобода по чл.84, ал.2, т.3 от ЗИНЗС безплатни обувки. Твърди се,
че „от дата 12.01.2017 г. до момента няма нищо налице“. Претендира се
обезщетение в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева.
С отделни молби са направени искания за предоставяне
на правна помощ и освобождаване от държавна такса. Представена е и
собственоръчно изготвена декларация за обстоятелството, че ищецът няма банкови
сметки, не работи не получава заплата, пенсия, социални помощи, не притежава
движимо и недвижимо имущество.
С определение № 1132/12.06.2019г. съдът е оставил
исковата молба без движение и е дал указания на ищеца за отстраняване на
нередовности по нея. В изпълнение на горното определение е постъпил писмен
отговор от 21.06.2019г., с който обаче нередовностите не са отстранени. Във
връзка с направените искания за освобождаване на ищеца от заплащане на държавна
такса и предоставяне на правна помощ съдията- докладчик е постановил
определение № 1248/27.06.2019г.,с което е уважил същите. С определение № 1287/03.07.2019
г. съдът е назначил като служебен адвокат на ищеца г-жа Р.В.М.- В. ***. На
същата е указано с горното определение и с разпореждане № 3453/16.07.2019г., че
следва да направи уточнение на ИМ като съобрази дадените до момента указания от
съда.
На 22.07.2019г. адв. М. е подала такова уточнение, от
което е видно, че настоящият съд е сезиран с иск против ГДИН- София като
предмет на претенцията е присъждане на обезщетение полза на ищеца в размер на 5 000 лв., за
причинените му през периода 12.01.2017г.- 17.06.2019г. неимуществени вреди,
които са резултат на нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, изразяващо се в
непредоставяне на подходящи сезонни обувки от страна на администрацията на
затвора Белене, на каквито ищецът е имал право съобразно чл.84, ал.2, т.3 от ЗИНЗС, в резултат на което същият е боледувал многократно и здравословното му
състояние се е влошило сериозно.
Постъпил е писмен отговор от ответника ГДИН- София /л.85 и 86/, с който се оспорва
изцяло предявеният иск. Излагат се доводи, че от представените от ответника
писмени доказателства се установява, че два дни преди началото на периода по ИМ
ищецът е получил от вещевия склад към затвора една пижама, а една седмица след
началото на горния период е получил безплатно зимна куртка и зимен клин. Сочи
се, че на 20.01.2017 г. ищецът е получил безплатно от вещевия склад нови обувки
половинки, които са подходящи за сезона, а на 09.06.2017 г. е получил комплект
спортен екип. На 21.03.2018 г. е получил безплатно чехли „Адидас“, а на
11.05.2018 г. е получил безплатно комплект спортен екип. Във връзка с горното
се твърди, че ответникът е изпълнил задължението си по чл.84, ал.2 от ЗИНЗС, с
което се опровергават твърденията на ищеца, изложени в исковата му молба. Във
връзка с горното е направено искане да бъде отхвърлен предявеният иск.
Ищецът е редовно призован за откритото съдебно
заседание, явява се лично и се представлява от адвокат Р.М. ***, назначена за
процесуален представител на ищеца по реда на Закона за правната помощ. Процесуалният
представител на ищеца изразява становище, че предявеният иск е основателен,
поради което следва да бъде уважен. Пледира да се присъди в полза на ищеца
обезщетение в справедлив размер. Прави искане да ѝ бъде предоставен срок
за писмени бележки, но в указания такъв от съда не представя такива.
Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Н.У.. Изразява
становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Представя
писмена защита, в която повтаря доводите, изложени в писмения отговор.
Допълнително посочва, че срокът за ползване на предоставените на лишения от
свобода чехли и обувки е 2 години, съгласно представената като писмено
доказателство Таблица № 2. В заключение излага доводи, че ответникът е изпълнил
задълженията си по чл.84, ал.2, т.3 от ЗИНЗС за осигуряване на подходящо
облекло и обувки на ищеца, което се установява от събраните по делото писмени
доказателства и от показанията на разпитания по искане на процесуалния
представител на ищеца свидетел.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Плевен счита, че с оглед събраните по делото
доказателства исковата претенция е неоснователна и недоказана по основание и
размер, поради което намира, че така предявеният иск е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
Съдът приема, че с оглед обстоятелствената част на ИМ,
нейния петитум, както и допълнително депозираното уточнение от процесуалния
представител на ищеца и изявлението на последния в първото по делото заседание,
че е сезиран с иск с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС. Ищецът претендира сумата
от 5000 лв., представляваща обезщетение за причинените му през периода
12.01.2017г.- 17.06.2019г. неимуществени вреди, които са резултат на нарушение
на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, изразяващо се в непредоставяне на подходящи сезонни
обувки от страна на администрацията на затвора - Белене, на каквито ищецът е
имал право съобразно чл.84, ал.2, т.3 от ЗИНЗС, в резултат на което същият е
боледувал многократно и здравословното му състояние се е влошило сериозно.
Съгласно чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС, Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от същия нормативен акт.
Законодателят не е определил вида на вредите, за които може да се претендира
обезщетение, поради което претенцията за причинени неимуществени вреди е
допустима. Тези вреди обаче следва да са в резултат на нарушения на
разпоредбата на чл.3 от ЗИНЗС. В нея е предвидено, че осъдените и задържаните
под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение /ал. 1/. За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна,
облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност /ал. 2/.
В конкретния случай се претендират неимуществени
вреди, произтичащи от твърдяно от ищеца непредоставяне на подходящи сезонни
обувки, което от своя страна е довело до влошаване на здравословното му
състояние.
От представените от ответника писмени доказателства, а
именно писмо вх. рег. № 4708/27.09.2019 г. /л.68/ е видно, че ищецът изтърпява
в затвора- Белене наказание „доживотен затвор“, наложено по НОХД № 206/2015 г.
по описа на Окръжен съд- Русе и е постъпил в затвора на 30.12.2014 г. От
горното се установява, че П.С.П. е процесуално легитимиран да предяви иск по
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за посочения в ИМ период.
След
съобразяване на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира, че предявеният иск е частично основателен.
Към делото с писмо вх. рег. № 4708/27.09.2019 г.
/л.68/ е приложена докладна записка от инспектор СДВР при затвора- Белене, от която
е видно, че лишеният от свобода П.П. е подал молба за предоставяне на обувки от
дата 04.06.2018 г. В докладната се сочи, че в склада не са налице обувки,
отговарящи на номера на ищеца, но от личния картон на П. е видно, че за периода
12.01.2017 г.- 17.06.2019 г. същият е получил обувки половинки и чехли. На л.70
от делото е предоставен заверен препис от вещева ведомост за получените от
ищеца вещи, от която се установяват същите обстоятелства. На позициите с номера
19 и 21 са посочени като получени обувки половинки /нови/ на дата 20.01.2017 г.
и чехли „Адидас“ на 21.03.2018 г. Срещу горните позиции е положен подпис, който
съдът приема, че принадлежи на ищеца, тъй като горното писмено доказателство не
е оспорено от него и процесуалния му представител. На л.154 от делото е
приложена Таблица № 2 за полагащите се обувки и артикули на лишените от
свобода, от която е видно, че на лишените от свобода се полагат обувки цели,
зимни- тип боти или полуботи, обувки половинки (гладки или
перфорирани), спортни
обувки и чехли. Посочено е, че се полагат по един чифт, със срок на ползване 2
години за зимните обувки и по една година за останалите видове. От приложения
на л. 73 - 82 по делото здравен картон е видно, че по отношение на ищеца са
осъществявани амбулаторни прегледи, част от които са извън периода по ИМ, за
който се претендира присъждане на обезщетение. Релевантните към горния период
са прегледите, описани на л.80- 82 от картона, но с изключение
на вписания на 08.07.2019 г. отказ на ищеца да приема предписаните му
медикаменти, останалите вписвания са нечетливи и от тях не може да се направи
извод за конкретните здравословни оплаквания на пациента, респ. предписаното му
лечение. За горните обстоятелства може да се съди от приложеното на л.29 от
делото писмено становище, изготвено от д-р П.С.П., от което е видно, че към
20.06.2019 г. ищецът е имал оплаквания за болки в ставите, а обективното му
състояние е артрозно изменени стави на тялото в резултат от ревматоиден артрит.
Посочено е, че ищецът страда и от личностно разстройство. От приложената на
л.83 справка от д-р Г.Г. се установява, че ищецът е имал оплаквания от части
болки във всички стави на тялото от 2017 г. до м.09.2019 г., консултиран е с
ревматолог и му е предписана терапия. Същият е имал оплаквания от болки в
гръбначния стълб и ходилата на краката, но като обективно състояние е посочено-
ограничени движения на гръбначния стълб, болки в ходилата, но без данни за
отоци на ставите и ограничени движения. Поставена е диагноза- реактивен артрит
с увреждане на рамото. По делото е разпитан като свидетел д-р Г.Б.Г., който
обаче не е бил лекар в затвора през посочения в ИМ период, поради което с показанията му не се установяват релевантни
към предмета на доказване обстоятелства. От изисканите от съда и представени от
ответника с писмо вх. рег. № 615/03.02.2020г. писмени доказателства се
установява, че лекарят, осъществявал здравната помощ през периода по ИМ в
затвора- Белене е д-р Й.П.Г.. От показанията
на същия се установява, че ищецът е
посещавал лекарския кабинет в затвора със здравословни оплаквания от общ
характер, най- вече заради общи инфекциозни и респираторни заболявания, които
са характерни за есенно- зимния сезон и са характерни за такъв тип затворени
„колективи“, както и че същият е страдал от психични отклонения, които са се
проявили още в детската му възраст и за които му е било предписано лечение от
психиатър. На изрично поставен от процесуалния представител на ответника въпрос
свидетелят отговаря, че не му е направило впечатление ищецът да е посещавал
лекарския кабинет необут или необлечен.
Въз основа на така обсъдените доказателства съдът
прави следните изводи :
Съобразно разпоредбата на чл.84, ал.2, т.3 от ЗИНЗС
лишените от свобода имат право на самостоятелно легло и спални принадлежности,
а лишените от свобода, които нямат собствени дрехи и обувки - и на безплатно
облекло и обувки, подходящи за съответния сезон, по таблици, утвърдени от
министъра на правосъдието.
С оглед конкретиката на ИМ съдът намира, че ответникът
не е изпълнил в цялост задължението си за предоставяне на безплатни обувки,
подходящи за съответния сезон. От писмените доказателства, обсъдени по- горе,
се установява, че през посочения в ИМ период, а именно 12.01.2017г.-
17.06.2019г. на ищецът са били предоставени както следва :
- На 20.01.2017 г. обувки половинки, чиито срок на
ползване съобразно Таблица № 2 е една година, т.е. до 20.01.2018 г.;
- На 21.03.2018 г. чехли „Адидас“, чиито срок за
ползване е 1 година, т.е. до 21.03.2019 г.
На ищеца не са предоставяни изобщо зимни обувки боти
или полуботи, чиито срок за ползване е две години, а за предоставените му
обувки половинки срокът на ползване е изтекъл на 20.01.2018 г., след която дата
няма данни да са му предоставяни други обувки от същия вид. По отношение
предоставените на ищеца чехли срокът за ползване също е изтекъл в рамките на
периода, посочен в ИМ и по делото няма данни да са му предоставени нови такива.
Очевидно е налице частично неизпълнение на задълженията на ответника, визирани
от разпоредбата на чл.84, ал.2, т.3 от ЗИНЗС, поради което съдът приема, че
през посочения в ИМ период ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, което съставлява основание да му бъде присъдено обезщетение за
претърпени неимуществени вреди. От събраните по делото доказателства не се
установява причинно- следствена връзка между нарушението на чл.84, ал.2, т.3 от ЗИНЗС и твърдяното, но недоказано влошаване на здравословното състояние на
ищеца.
В чл. 3, ал.1 ЗИНЗС се съдържа
забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Според втората алинея за нарушение на ал.1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, провертяване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснованата употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност. Изброяването в закона е
неизчерпателно, а примерно. Съдът счита, че е допуснато нарушение на тази
забрана, тъй като на ищеца не са предоставени в пълен обем полагащите му се обувни
артикули, съобразно Таблица № 2 /л.154 от делото/.
Съдът
намира, че конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените
неимуществени следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя
по справедливост. Понятието "справедливост" е морално-етична
категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Самото осъждане
има характер на овъзмездяване, а размерът на обезщетението като паричен
еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при
съобразяване с характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените
вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и
при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането,
така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване.
Спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице. Отчитайки посочените по-горе обстоятелства и периода на исковата
претенция, предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни
преживявания, съдът приема, че обезщетението за претърпените неимуществени
вреди следва да бъде определено в размер от 250 /двеста и петдесет/ лева в
полза на ищеца, поради което искът за разликата до претендирания от ищеца
размер от 5 000 лв. се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен. Водим от изложените мотиви и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, втори състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. София да
заплати на П.С.П., ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в
затвора Белене, обезщетение в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева за
причинените му неимуществени вреди за периода 12.01.2017г.- 17.06.2019г., които
са резултат на нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, изразяващо се в непредоставяне
на подходящи сезонни обувки от страна на администрацията на затвора Белене, на
каквито ищецът е имал право съобразно чл.84, ал.2, т.3 от ЗИНЗС, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му
част за разликата над 250 /двеста и петдесет/ лева до 5 000 /пет хиляди/ като
неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на оспорване с
касационна жалба пред тричленен състав на АС- Плевен в срок от 14 дни от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: