Р Е
Ш Е Н
И Е
№......
гр.В.Търново, 09.02.2015г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на девети януари през две хиляди
и петнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Г. И.
при секретаря И.Т., като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№1896 по описа за 2014г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е образувано въз
основа на предявен пряк иск срещу застраховател по договор за застраховка “Гражданска
отговорност” за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от
непозволено увреждане, причинено от водач на застрахования автомобил, с правно
основание чл.282 ал.3 вр. чл.226 ал. 1 от КЗ.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 23.04.2013г. на
кръстовището на разклона за ЖП гара В. Търново, управляваният от ищеца С.П.
личен автомобил, с който работи като таксиметров шофьор на частна практика, бил
ударен отзад от друг автомобил с водач лицето А. Д. Н. Ищецът сочи, че причина
за настъпилото ПТП съгласно приключилата административно-наказателна преписка е
виновното поведение на водача на автомобил „Рено Меган” – А. Н., която
неспазвайки необходимото безопасно разстояние блъска спиращия пред нея лек
автомобил „Рено Клио”, управляван от ищеца. Ищецът сочи, че в резултат на удара
били причинени материални щети по автомобилите и наранявания и контузи в
областта на главата на ищеца П.. Ищецът излага твърдения, че автомобилът, управляван
от А. Н. е собственост на лицето Д. С. Н. и има сключена застраховка
„Гражданска отговорност” при ответното дружество ЗАД „Б. В. И. Г” по
застрахователна полица №****************,
валидна до 06.02.2014г. Ищецът твърди, че в резултат на удара при ПТП-то
получил тежка контузия в областта на главата, с кратка загуба на съзнание, бил
приет в Спешно отделение на МОБАЛ В. Т със силни болки в главата и болки в
лявото коляно. Бил прегледан, назначено му било лечение. Ищецът сочи, че
лечението му продължило дълго, на няколко пъти са му издавани болнични листи за
временна неработоспособност с диагноза „мозъчно сътресение” и му е предписвано
домашно лечение. Ищецът твърди, че в резултат на настъпилото ПТП е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от него болки и страдания
свързани с извършеното лечение, продължило дълъг период от време. Твърди, че не
е можел да упражнява професията си повече от шест месеца, бил в постоянен стрес
от това как ще се развие заболяването му, имал безсъние, напрежение, чувство за
дискомфорт. С оглед гореизложеното, моли съдът да осъди ответното дружество,
което носи отговорност за причинените вреди от лице, застраховано при него, да
заплати на ищеца сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 23.04.2013 г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателно изплащане
на задълженията. Претендира разноски.
Ответното дружество е депозирало отговор на исковата молба, в който
оспорва предявения иск по съображения изложени в отговора. Твърди, че е налице
съпричиняване от страна на ищеца при настъпилото ПТП, тъй като същия бил без
предпазен колан и с поведението си допринесъл за настъпването на ПТП-то. На
следващо място ответникът счита претенцията за неимуществени вреди за
прекомерно висока. Моли съда да отхвърли иска.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Видно от приложената по делото
административно-наказателна преписка, образувана въз основа на акт за
установяване на административно нарушение, се установява, че на 23.04.2013г
около 14,20ч. в гр.В.Т, кръстовище на разклона за ЖП гара В.Т възникнало ПТП, при което водача
на лек автомобил „Рено Меган” с ДК №********, А Д Н, не спазва необходимото безопасно разстояние и блъска
отзад спрелия пред нея автомобил „Рено Клио” с ДК №********* с водач ищеца С.М.П.. На А Н е
съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че е
нарушила разпоредбата на чл.23 ал.1 от ЗДвП. В акта е посочено, че при удара са
причинени деформации по двете МПС-та и леко телесно нараняване на водача П.. Актът
е подписан от нарушителя, без възражения. Въз основа на акта, на 21.05.2013г. е
издадено наказателно постановление, с което на основание чл.179 ал.2 пр.2 от ЗДвП на нарушителя е наложена глоба в размер на 100 лв. Наказателното
постановление не е обжалвано, същото е влязло в сила. Към преписката е
приложена вносна бележка от 02.07.2013г., с която е заплатена наложената на
нарушителя глоба.
С исковата молба ищецът е
представил писмени доказателства- лист за преглед на пациент в спешно отделение,
извадка от лична амбулаторна карта за прегледи и лечение за период
24.04.2013г-10.02.2014г., болнични листи за временна неработоспособност.
От заключението на
съдебно-медицинската експертиза се установява следното: В резултат на
настъпилото на 23.04.2013г. ПТП пострадалият С.М.П. е получил следните травматични
увреждания: мозъчно сътресение /протекло с краткотрайна загуба на
съзнание-проявено като зашеметяване и дезориентация за време и място/, контузна
рана в областта на лявото слепоочие; перистиращи дълго време оплаквания от
упорито главоболие, намалена работоспособност и лесна уморяемост, проведено
домашно амбулаторно лечение в продължение на 70 дни след ПТП-то. Вещото лице е
посочило, че липсват ренгенови данни за счупвания на черепните кости, изграждащи
черепния покрив и основа, както и
липсват ренгенови данни за травми- счупвания в областта на лявата колянна става.
Вещото лице е направило извод, че причинените увреждания на пострадалия
отговарят да са получени по време, начин и давност вътре в автомобила, при
внезапно възникнал инерционен момент и притискане на главата, долните крайници
в областта на предното стъкло на лекия автомобил, волана и арматурното табло
със сила, която е довела до констатираните наранявания на пострадалия. Вещото
лице е посочило, че причинените телесни увреждания на С.П. при претърпяното ПТП
са проява на временно разстройство на здравето, неопасно за живота му, с
неопределено дълги субективни оплаквания от периодично главоболие, съпроводено
с болка и страдание по време на оздравителния процес. Назначеното домашно
амбулаторно лечение на пострадалия е продължило от 70 дни, като според вещото
лице се очаква след този период пострадалия да бъде клинично оздравял.
При разпита в съдебно заседание
вещото лице уточни, че именно перистиращите оплаквания на ищеца от главоболие,
виене на свят са наложили домашно амбулаторен режим от 70 дни, като болката
която изпитва пострадалия може да продължи и след този период, тъй като това е
в зависимост от човешкия организъм.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели се установи следното: Свидетелят И П заяви, че в деня на въпросното
ПТП, минавайки с неговия таксиметров автомобил покрай разклона на гарата
забелязал ударения автомобил на ищеца, който бил вътре в колата, с окървавено
лице, подпрян на стъклото. След като оставил клиентите си, свидетелят се върнал
на мястото на ПТП-то, но междувременно линейката била взела пострадалия. След
около три часа пострадалия му се обадил по телефона, за да го помоли да отидат
двамата да приберат катастрофиралата кола на П.. Ищецът казал на свидетеля, че
не се чувства добре. Свидетелят заяви, че около три-четири месеца след
инцидента ищецът не е работил, като понастоящем се оплаква, че понякога получава
виене на свят, особено когато има слънце и в тези случаи се налага П. да
прекъсне работа и да се прибере в къщи. В показанията си свидетелят М А заяви,
че от колеги на ищеца научил, че последния претърпял ПТП, при което бил
изпаднал в безсъзнание и след това дълго време му се виело свят и продължително
време не бил на работа.
В изявленията си направени в
съдебно заседание ищецът посочи, че усетил удар отзад на автомобила си и за
кратко загубил съзнание. Усетил, че нещо се стича по главата му и видял в огледалото на автомобила, че
главата му е в кръв. Опитал да стане, но много го болял левия крак. Обадил се
на тел. 112, за да съобщи за ПТП-то и на място дошли полиция и линейка, която
го откарала в болницата, където му направили обстоен преглед, ренгенови снимки
на гърдите, крака, главата. Отказал да остане на лечение в болницата, тъй като
искал да си вземе колата. Обадил се на приятел, с когото отишли да вземат
колата на ищеца и я закарали в дома му. Ищецът заяви, че лечението му преминало
в къщи, като първите две седмици не можел да става, много го болели главата,
вратът; при силно слънце главоболието му се засилвало, станал изнервен. Към
момента все още понякога имал главоболие, което счита, че е резултат от ПТП-то,
тъй като преди това не е имал такива оплаквания.
Лекият автомобил марка “Рено
Меган”, с рег.№******** /участник в ПТП
на 23.04.2013г./, собственост на Д С Н е застрахован в ответното
дружество ЗАД „Б В И Г”, гр.С по
застрахователна полица №**************** от 05.02.2013г. за Застраховка “Гражданска отговорност”
на автомобилистите със срок на застраховката - от 07.02.2013г. до 06.02.2014г.
Горната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото писмени доказателства. Съдът прецени и събраните
по делото гласни доказателства при съпоставка и във връзка с писмените доказателства и ги кредитира изцяло,
като непротиворечиви и съответстващи на останалия, събран по делото,
доказателствен материал.
Съдът кредитира изцяло
заключението на изготвената и изслушана съдебно-медицинска експертиза, като
неоспорено от страните и изготвено от вещо лице, в чиято компетентност и
добросъвестност няма основания да се съмнява.
От приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният пряк иск против застраховател за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. от непозволено увреждане, причинено от водач на застрахования автомобил
по договор за застраховка “Гражданска отговорност” е допустим.
Разгледан по същество искът е частично основателен
и доказан в размер на 4500 лв., до който следва да се уважи.
С разпоредбата на чл.226, ал.1 от КЗ е дадена възможност на увреденото
от застрахован по застраховка “Гражданска отговорност” лице да иска пряко от
застрахователя обезщетение за причинените му вреди. Съгласно разпоредбата на
чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Отговорността на застрахователя по задължителната застраховка
“Гражданска отговорност” е функционално обусловена от деликтната отговорност на
застрахования – пряк причинител на увреждането.
Безспорно
по делото се установи, че е налице сключена застраховка “Гражданска
отговорност” на лекият автомобил участник в ПТП на 23.04.2013г.-марка “Рено
Меган”, с рег.№**********,
собственост на Д С Н, управляван при възникналото ПТП от А Д Н, която
застраховка е била сключена в ответното дружество ЗАД „Б. В. И. Г”, гр.С., валидна към деня на настъпване на
застрахователното събитие.
Тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
деликтната отговорност на управляващия застрахования автомобил, то следва да се
установят елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане - деяние
/действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка
между деянието и причинената вреда и вина.
Безспорно по делото бе установено, че е налице противоправно деяние на
водача на лекия автомобил „Рено Меган”- А. Д. Същото се е изразило в нарушение
на разпоредбата на чл. 23 ал.1 от ЗДвП, която гласи, че” Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се
пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато
то намали скоростта или спре рязко”. От събраните по делото доказателства бе
установено, че на 23.04.2013г. в гр.В.Търново, на разклона за ЖП гара,
управлявайки лек автомобил „Рено Меган” А. Д. ударила спрелия пред нея
автомобил на ищеца. В тази насока съдът кредитира изложеното в документите от
административно наказателната преписка, приключила с влязло в сила наказателно
постановление, с което е ангажирана административно наказателната отговорност
на водача на МПС-то А. Д., още повече, че изложените в преписката констатации
не бяха опровергани от други доказателства. Напротив видно е, че нарушителят не е направил възражения срещу
акта за установяване на нарушението, не е обжалвал наказателното постановление
и има доказателства, че наложената глоба е платена.
Съдът приема, че деянието е извършено виновно.
Вината при непозволеното увреждане се предполага до доказване на противното. По
делото не бяха ангажирани доказателства за обстоятелства изключващи вината на А.
Д., поради което съдът приема, че причинителя на деликта е действал виновно. Не
се установи също така да е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца. Възраженията на ответника в
насока, че ищецът е управлявал МПС без да е сложил предпазен колан, с
което е нарушил ЗДвП и е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат са
неоснователни. Ищецът по делото е таксиметров шофьор и към момента на ПТП-то е
управлявал таксиметровия си автомобил, а съгласно чл.137 „а” ал.2 от ЗДвП
таксиметровите шофьори попадат сред категориите лица, които могат да не
използват обезопасителни колани. Дори и да е бил без предпазен колан, с оглед
цитираната разпоредба, ищецът не е нарушил ЗДвП.
Следващият основен елемент на непозволеното
увреждане е вредата. Без наличие на такава не може да се говори за непозволено
увреждане. Вредата се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и
унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права,
телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. От събраните по
делото доказателства се установява по безспорен начин, че в резултат на деянието,
извършено от А. Д. /причинено пътно-транспортно произшествие на 23.04.2013г./ ищецът
е получил увреждания на здравето, изразяващи се в: мозъчно сътресение /протекло
с краткотрайна загуба на съзнание-проявено като зашеметяване и дезориентация за
време и място/, контузна рана в областта на лявото слепоочие. В резултат на тези увреждания се установи, че ищецът е
търпял и продължава да търпи, макар и непостоянни, болки и страдания. Следователно
е налице вреда под формата на накърняване на телесната цялост и здраве
на ищеца, както и наличието на причинна връзка между противоправното деяние и
вредата, установена от съдебно-медицинската експертиза и показанията на
свидетелите.
С оглед изложеното съдът е мотивиран и приема, че са налице всички
предвидени в закона елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане. В
случая увреденото лице – ищецът е насочил претенциите си за обезвреда пряко
срещу застрахователя. Застрахователят отговаря в обема, в който отговаря и
причинителят на вредата. Той следва да покрие отговорността на застрахования за
причинените от него имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от непозволеното увреждане /чл.223, ал.1 и ал.2 от КЗ/,
в случая – неимуществени вреди.
Обезщетението за
неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, съгласно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Във всеки отделен случай размерът му следва да се
определя съобразно претърпените телесни увреждания – характер, брой,
отражението им върху здравето на увреденото лице, годността на увредения за
нормален живот, продължителността на страданието във времето. Целта на
законовата разпоредба е да се репарират в относително пълен обем претърпените
болки, страдания и неудобства, които с оглед характера си, са трудно оценими.
При определяне на дължимото
обезщетение в случая, съдът взе предвид всички тези обстоятелства. Като съобрази заключението на
съдебно- медицинската експертиза съдът приема, че причинените телесни
увреждания на ищеца са проява на временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. От друга страна съдът взе предвид, че в случая травматичните увреждания са в областта на жизненоважен орган-главата, като
в медицинската експертиза има данни, че мозъчното сътресение е протекло с
краткотрайна загуба на съзнание. Освен това от събраните по делото
доказателства се установи, че възстановяването при ищеца е продължило повече от
два месеца, през които ищецът е бил в болнични. Наложило се да приема
продължително време медикаменти, тъй като страдал от главоболие, виене на свят,
намалена работоспособност, които видно от заключението на съдебно медицинската
експертиза са в пряка причинно следствена връзка с претърпяното ПТП от
23.04.2013г. Разпитаните свидетели заявиха, че ищецът и понастоящем се оплаква
от главоболие, което му създава пречки да върши нормално работата си. От
изявленията на ищеца и свидетелските показания се установи, че изживения стрес
при ПТП-то и продължителното лечение се е отразило върху П. и членовете на
семейството му негативно, причинило на ищеца нервност, напрежение, безсъние.
Съобразявайки
всички тези обстоятелства, оказващи влияние при определяне на дължимото
обезщетение, съдът намира, че справедливия паричен еквивалент на причинените
увреждания - неимуществени вреди, възлиза на сумата от 4500лв. До този размер искът като основателен ще бъде
уважен, а в останалата част – до пълния претендиран размер от 20 000 лв.
ще бъде отхвърлен като неоснователен.
Върху главницата следва
да се присъди законната лихва за забава, която в случая се претендира от
подаване на исковата молба. С оглед диспозитивното начало съдът следва да се
произнесе в рамките на искането на ищеца и в случая законната лихва върху
главницата следва да бъде присъдена съобразно заявеното, а именно, считано от
подаване на исковата молба /18.06.2014г./ до окончателното изплащане.
Ищецът е
претендирал присъждане на направените по делото разноски и с оглед изхода на
спора, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК следва да му бъдат присъдени
такива за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско
възнаграждение общо в размер на 468 лв., изчислени съразмерно с уважената част
на иска.
Ответното
дружество не е претендирало присъждане на разноски и съдът не следва да се
произнася в тази насока.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗАД ”Б. В. И. Г.”, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ****************, представлявано от изп. директори Р. Я. и К. Р., да заплати на основание
чл.226, ал.1 от КЗ на С.М.П. с ЕГН ********** ***.Т, „************ сумата от 4500лв.
/четири хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от непозволено увреждане, причинено на 23.04.2013г. в гр.В Т, разклона за
ЖП Гара от А Д Н с ЕГН ********** при управление на лек автомобил марка “Рено Меган”
, с рег.№ ********, застрахован по
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите по застрахователна
полица №**************** от 05.02.2013г., ведно със законната лихва за забава, считано
от датата на подаване на исковата молба – 18.06.2014г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 468 лв. /четиристотин шестдесет и осем
лева/, представляваща направени по делото от ищеца разноски за държавна такса,
възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената
част от иска.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.М.П. с ЕГН ********** ***.Т, „************** против ЗАД ”Б. В. И. Г.”, ЕИК *************, със седалище и адрес на
управление: *******************, представлявано от изп. директори Р. Я. и К. Р., иск по чл.226, ал.1 от КЗ за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане,
причинено на 23.04.2013г. в гр.В.Търново над
уважения размер от 4500лв. /четири хиляди и петстотин лева/ до пълния претендиран размер от 20 000
лв. /двадесет хиляди лева/, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: