Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 138
гр.Русе,25.ІІІ. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
окръжен съд гражданска колегия в закрито заседание на 25 март през две хиляди и
двадесета година,в състав:
Председател:А. ГЕОРГИЕВА
Членове:ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
При
секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа
докладваното от съдията А.Георгиева ВГД №
114 по описа за 2020 год.,за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.435,ал.1,т.7 ГПК.
Застрахователно дружество „Е****“АД
е обжалвало Постановлението за разноски на ЧСИ ***
по изп.дело № 2385/2018 год.по описа на ЧСИ,с което е отказано намаляване на
разноските за адвокатско възнаграждение на основание чл.78,ал.5 ГПК.Развива
оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното действие и моли за нговата
отмяна по подробно развити в жалбата съображения.
Ответниците по жалбата-взискатели в
изпълнителното производство А.В.Р. и Г.В.И. считат същата за неоснователна с
подробно развити в писмен отговор съображения.
Окръжният съд,като взе предвид
оплакванията в жалбата,доводите на страните ,обсъди събраните в изпълнителното
производство доказателства и мотивите на ЧСИ по повод обжалваното действие,намира
за установено следното:
Изпълнителното производство под №
2385/2019 год.по описа на ЧСИ рег.№ *** с район на
действие РОС е образувано по молба на А.В.Р. и Г.В.И. въз основа на
изпълнителен лист по гр.д.№ 279/2018 год.на РОС,с решението по което ЗД“Е****“АД
е осъдено да заплати на първата от тях 41000 лева ,а на втория 71 000 лева
обезщетение за претърпни неимуществени вреди на основание чл.226,ал.1 КЗ/отм./,ведно
със законната лихва върху главниците считано от 2.V.2014 год.до окончателното
изплащане и разноски съобразно уважената част от иска.В молбата за оразуване на
производството,както и в последващи молби са посочили способи на принудително
изпълнение-опис на движими вещи,запори върху банкови сметки на длъжника в
конкретни банки. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника
на17.ХІІ.2019 год.На 6.І.2020 год.дружеството е заплатило дължимите суми на
взискателите,без разноските за адвокатско възнграждение,а на 5.ІІ.и това
задължение е погасено.
При така установеното от фактическа
страна съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от длъжник в
изпълнителното производство,който съгласно чл.435 ГПК има право на жалба срещу
действията на съдебния изпълнител,касаещи определянето на разноски в
производството.Тя е допустима и подлежи на разглеждане по същство.
Разгледана по същество,жалбата е
неоснователна.
В жалбата се твърди за липса на
основание за дължимост на адвокатско възнаграждение за участие в изпълнителното
производство поради липса на действия по принудително изпълнение,както и че
дългът към взискателите е погасен доброволно.Фактите по делото опровергават
тази теза.Едновременно с образуването на изпълнителното производство представляващият
взискателите адвокат е поискал от ЧСИ проучване на
имуществото
на дружеството-длъжник и е посочил способ на принудително изпълнение,а след
това съобразно събраната от ЧСИ информация е посочил нови способи като запор на
конкретни банкови сметки и запор върху движими вещи.Следователно,на него му се
следва възнаграждение и за процесуално представителство и за извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания.Плащането е извършено след
изтичане на срока за доброволно изпълнение,не са налице изключенията по
чл.79,ал.1 ГПК,поради което разноските в изпълнението следва да се понесат от
длъжника.Неоснователно се явява и възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение като несъответно на фактическата и правна сложност на делото.В
чл.10 от Наредба № 1/2004 год.за минималните размери на адвокатските
възнаграждения са предвидени 200 лв.възнаграждение за образуване на
изпълнително дело и за процесуално представителство и участие по извършване на
действия,целящи събиране на вземания над 10000 лева/в какъвто размер са
вземанията на взискателите по настоящия спор/-830 лв.+ 3% за горницата над
10000 лева.Аритметичните изчисления показват,че платените възнаграждения от
взискателя А.Р. 1500 лева и от Г.И. 2100 лева не надхвърлят минималния
размер,поради което липсва основание за намаляване на възнаграждението.
Затова като е отказал да намали
разноските в частта им за платено възнаграждение за ададвокатска защита,ЧСИ е
постановил законосъобразен акт,който следва да бъде потвърден,а жалбата срещу
него да се остави без уважение.
Така мотивиран окръжният съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
Застрахователно дружество“Е****“АД против Постановление от 14.І.2020 год.на ЧСИ
*** рег.№ ***
на кЧСИ с район на действие РОС по изп.дело № 2385/2019 год.по описа на ЧСИ.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: