№ 1263
гр. Варна , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети юни, през две хиляди **** година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело
№ 20213100501114 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №60241/04.12.2020г. по описа на ВРС, поправена
с молба вх. №2628/18.03.2021г., на З. МЛ. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес в село
*****, община Видин, подадена чрез пълномощник адвокат В.М., АК - Перник, срещу
решение №3983 от 18.11.2020г. на Варненски районен съд, 7-ми състав, постановено по
гр.д. №9592/2020г. по описа на ВРС.
С обжалваното решение е отхвърлен като неоснователен предявения от ищеца З. МЛ.
Н. иск, квалифициран от съда по чл.439, във вр. с чл.124 от ГПК, спрямо ответника
„Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, за установяване в
отношенията между страните, че ищецът не дължи сумите 5 692,76 лева представляваща
неиздължена главница по договор за банков кредит от 31.10.2006г., ведно със законната
лихва от 27.02.2009г. до изплащане на вземането; 649,73 лева, представляваща договорна
лихва за периода 25.02.2008г. до 07.01.2009г.; 353,48 лева, представляваща наказателна
лихва за периода 25.02.2008г. до 26.02.2009г., както и 474,80 лева, представляваща
направени по делото разноски, за които суми по ч.гр.дело №2083/2009г. на ВРС в полза на
„Райфайзенбанк България” ЕАД са издадени заповед за незабавно изпълнение
№1148/04.03.2009г. и изпълнителен лист от 11.03.2009г., като ищецът е осъден да заплати
на ответното дружество сумата 100 лева, представляваща сторени разноски по делото.
1
Решението е постановено при участие на трето - лице помагач „С.Г.Груп” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище гр. София.
Оплакванията във въззивната жалба са за незаконосъобразност и неправилност на
решението. Оспорват се като неправилни изводите на съда, че издадената заповед за
изпълнение е стабилизирана, съответно, че влизането й в сила е началния момент, от който
започва да тече давността, което се аргументира и със сочена съдебна практика. Изтъква се в
тази връзка допуснато противоречие в мотивите на първоинстанционния съд, като се
твърди, че узнаването за издадена заповед за изпълнение не е равносилно на връчване,
каквото съдът е приел, че в случая не е осъществено, тъй като от двата факта се пораждат
различни права за длъжника. Твърди се, че на практика процесната заповед все още не е
влязла в сила, тъй като в образуваното срещу ищеца - длъжник изп. дело №20117170400059
по описа на ЧСИ Румяна Тодорова нито е била, нито е могла да бъде връчена. Към приетата
от съда дата на узнаване за издадената заповед за изпълнение - 27.08.2018г., изпълнителното
дело вече е било прекратено ех lege, въпреки че към този момент все още това не е
констатирано с надлежният акт от ЧСИ, а е сторено доста след това през 2019г.
При тези основни оплаквания и като се основава на безспорно установения по делото
факт, че последното валидно изпълнително действие по изп. дело №20117170400059 е
извършено на 24.03.2011г., въззивникът моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен
акт и да постанови ново решение по същество на спора, с което претенцията му да бъде
уважена.
В подадения отговор на въззивната жалба насрещната страна - ответникът
„Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, гр. София, излага аргументи за нейната неоснователност и
моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Третото - лице помагач на страната на ответника „С.Г.Груп” ЕАД, гр. София, не е
подало отговор на въззивната жалба.
Страните не са взели участие в съдебното заседание на въззивния съд.
С молба, подадена преди заседанието, пълномощникът на въззивника З. Н. адвокат
В.М. заявява, че поддържа подадената въззивна жалба, изложените в нея оплаквания и
доводи за порочност на обжалваното решение и моли за неговата отмяна.
Подадена е и молба от пълномощника на въззиваемата страна „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД юрисконсулт В.Ц., с която като поддържа становище за
неоснователност на въззивната жалба, моли обжалваното с нея решение на
първоинстанционния съд да бъде потвърдено като законосъобразно, правилно и обосновано.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе
предвид следното от фактическа и правна страна:
2
Производството пред районния съд е образувано по исковата молба на З. МЛ. Н.,
ЕГН **********, с постоянен адрес в село *****, община Видин, с която се претендира
установяване спрямо ответника „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, че ищецът не дължи изпълнение на паричните вземания по
изпълнителен лист, издаден на 11.03.2009г. по реда на чл.418 ГПК за предварителното
изпълнение на заповед за незабавно изпълнение №1148/04.03.2009г., издадена по ч.гр.дело
№2083/2009г. на Варненски районен съд в полза на кредитора „Райфайзенбанк България”
ЕАД въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК – извлечение от счетоводните книги на
банка досежно сключен с длъжника договор за банков кредит от 31.10.2006г., поради
погасяването им по давност.
Безспорно е установено по делото, че заповедта за изпълнение не е била връчена на
длъжника, нито при образуването на изпълнителното производство по издадения
изпълнителен лист (изп. дело №20117170400059), нито впоследствие и до неговото изрично
прекратяване от съдебния изпълнител през 2019г. в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Липсва и спор между страните по този факт.
Не е опровергано твърдението на ищеца, че е узнал случайно за образуваното срещу
него изп. дело на 27.08.2018г. при подготовка на планирана продажба на имота, върху който
в хода на това изпълнително производство е била наложена възбрана, съответно след
възложена на упълномощен от него адвокат проверка по изпълнителното дело на
05.09.2018г. е узнал, че същото се води за събиране на вземания на първоначален взискател
„Райфайзенбанк България” ЕАД, прехвърлени на ответното дружество „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД с договор за цесия от 16.12.2014 година. Не е опровергано и
твърдението му, че му е било отказано получаването на всякакви документи относно
образуването на изпълнителното дело, съответно, че не е узнал основанието за неговото
образуване и водене.
При правилно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд е
направил погрешен правен извод, че въпреки липсата на надлежно връчване на длъжника на
издадената заповед за изпълнение, същата следва да се счита за влязла в сила на
10.09.2018г., тъй като след узнаване на 27.08.2018г. за образуваното и водено по издадения
въз основа на нея в хипотезата на чл.418 ГПК изпълнителен лист длъжникът не е подал
възражение, с който именно момент е обвързал началото на давностния срок.
Видно от данните по приложеното изп. дело №20117170400059, с нарочно
постановление (без дата) съдебният изпълнител е прекратил производството в хипотезата на
чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Изрично е посочено, че последното изпълнително действие е
извършено на 29.03.2011г., удостоверено е и че липсва връчена ПДИ до длъжника.
Съобщението за това постановление е връчено на взискателя на 07.08.2019г. Впоследствие,
на 20.12.2019г. е заличена и вписаната възбрана върху имота на длъжника (л.52). По
разпореждане на ЧСИ от 31.01.2020г. делото е внесено в архив.
3
Безспорно е установено по делото, че след образуването на изпълнителното
производство (на 28.01.2011г.) и налагането на възбрана върху притежаван от длъжника
недвижим имот (на 24.03.2011г., вписана на 29.03.2011г.) не са извършвани изпълнителни
действия в продължителен период, поради което и с оглед разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8
ГПК същото следва да се счита прекратено по силата на закона считано от 30.03.2013г. С
прекратяването на изпълнителното производство се заличават последиците от спирането и
прекъсването на давността. Заповедното производство е част от изпълнителния процес,
поради което заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се
прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, като съгласно чл.422, ал.1
от ГПК, той се счита за предявен с подаването на заявлението. Ако иск не е предявен или
ако е предявен след изтичането на срока по чл.415, ал.4 от ГПК, давността не се счита
прекъсната със заявлението. В този смисъл са и разясненията дадени в TP №2 от
26.06.2015г. по тълк. дело №2/2013г., ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай впоследствие по прекратеното ex lege изпълнително дело не са
извършвани валидни изпълнителни действия. Дори и да се приеме, че уведомителните писма
до ЧСИ от 28.01.2015 и 13.02.2015 година за прехвърлянето на вземанията по
изпълнителния лист от взискателя „Райфайзенбанк България” ЕАД на трето лице – цесионер
„Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, молбата на последното за конституирането му като
взискател (без надлежно положително произнасяне от страна на ЧСИ), съответно молбата за
извършване на проучване на имущественото състояние на длъжника съставляват
изпълнителни действия, то същите са незаконосъобразни и следва да се считат за
неизвършени.
От датата на сезиране на заповедния съд с искане за издаване на заповед за
изпълнение на основание чл.417, т.2 ГПК за падежирали вземания на банката –
първоначален кредитор – 27.02.2009г. (при липса на данни за точен падеж в предходен
момент на отделните задължения за главница и лихви – договорни и наказателни) общият
петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД е изтекъл на 27.02.2014 година. Дори и от
перемирането на изпълнителното производство (30.03.2013г.) към датата на приетото от
районния съд узнаване от страна на длъжника на издадената срещу него заповед за
изпълнение – 27.08.2018г., петгодишната давност по чл.110 от ЗЗД е била изтекла.
Следователно, дори да се приеме за вярно твърдението на районния съд, че заповедта за
изпълнение е влязла в сила като неоспорена от длъжника по реда на чл.414 ГПК в
двуседмичен срок от узнаването за нейното издаване (факт, който се опровергава с оглед
предявяването на настоящия иск), то към приетата от него дата на влизане в сила на
заповедта – 10.09.2018 г. правото на иск или на принудително изпълнение за вземанията на
кредитора по заповедта за изпълнение е погасено по давност.
По изложените съображения съдът намира, че предявения установителен иск е
доказан в своето основание и размер, поради което следва да бъде уважен.
4
Като е изложил различни правни съображения и е достигнал до противоположен
краен извод първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен и неправилен
съдебен акт, който следва да бъде отменен като по същество предявения иск бъде уважен
изцяло.
При този изход на спора и съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК искането на
ищеца, настоящ въззивник, да се осъди ответника да му репарира сторените разноски за
производството по делото се явява основателно. Съобразно представените списъци по чл.80
ГПК и доказателствата по делото за тяхната направа (л.23-25, гр.д. №59517/2018г. на СРС;
л.3, л.5-6, дело ВОС), разноските на ищеца – настоящ въззивник са в общ размер на 2 290,44
лева (платени държавни такси и адвокатско възнаграждение). Именно в този общ размер
същите следва да се възложат за репариране на ответника – въззиваема страна.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №3983 от 18.11.2020г. на Варненски районен съд, 7-ми състав,
постановено по гр.д. №9592/2020г. по описа на ВРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между З. МЛ. Н., ЕГН **********, с
постоянен адрес в село *****, община Видин, ул. „****” №14, и „Фронтекс Интернешънъл”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Хенрик Ибсен”
№15, ет.7, че ищецът З. МЛ. Н., ЕГН **********, не дължи плащане на сумите 5 692,76 лева
представляваща неиздължена главница по договор за банков кредит от 31.10.2006г., ведно
със законната лихва от 27.02.2009г. до изплащане на вземането; 649,73 лева, представляваща
договорна лихва за периода 25.02.2008г. до 07.01.2009г.; 353,48 лева, представляваща
наказателна лихва за периода 25.02.2008г. до 26.02.2009г., както и 474,80 лева,
представляваща направени по делото разноски, за които суми по ч.гр.дело №2083/2009г. на
ВРС в полза на „Райфайзенбанк България” ЕАД са издадени заповед за незабавно
изпълнение №1148/04.03.2009г. и изпълнителен лист от 11.03.2009г., поради погасяване на
вземанията по давност.
ОСЪЖДА „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Хенрик Ибсен” №15, ет.7, да заплати на З. МЛ. Н., ЕГН
**********, с постоянен адрес в село *****, община Видин, ул. „****” №14, сумата 2 290,44
лева (две хиляди двеста и деветдесет лева и четиридесет и четири стотинки),
представляваща сторени разноски за производството по делото (първоинстанционно и
въззивно), на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „С.Г.Груп” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Рачо Петров Казанджията” №4, ет.6,
5
като трето - лице помагач на страната на ответника „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, и има действието по чл.223 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване - аргумент от чл.280, ал.3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6