О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 21.06.2018 г. гр.Търговище
Търговищки окръжен съд, втори състав, в
закрито заседание на двадесети юни, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПЕТРОВА
след като разгледа докладваното
от Председателя
търговско дело № 78/2018 г. по описа на ТОС,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.374, ал.1 от ГПК.
Образувано
е по постъпила искова молба от „БГ - ГРУП” ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от М.Г.М., ЕГН **********, срещу
„ЛЕССЕРВИЗ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, Южна
промишлена зона №135, в несъстоятелност, с управител Г.Г.Г. за сумата от 24 558,69 лева.
В исковата молба се твърди, че с
Решение № 12/23.02.2017 год., постановено по т.д. № 88/2016 год. на Окръжен съд
– Търговище, е открито производство по несъстоятелност на ответното дружество
„ЛЕССЕРВИЗ” ЕООД, ЕИК **********. В хода на производството по несъстоятелност
били съставени списъци на приетите от синдика вземания по чл. 685 от ТЗ, които
са обявени в търговския регистър на 10.04.2017 год. По повод сключени търговски
сделки „БГ - ГРУП“ ООД е издало на „ЛЕССЕРВИЗ“ ЕООД 16 бр. фактури, а именно:
Фактура № 1040/28.02.2012 г., Фактура № 1372/23.11.2013 г., Фактура №
1383/28.12.2012 г., Фактура № 1387/16.01.2013 г., Фактура № 1385/08.01.2013 г., Фактура № 1395/06.02.2013 г.,
Фактура № 1416/15.03.2013 г., Фактура № 1417/19.03.2013 г., Фактура №
1425/31.03.2013 г., Фактура №
1434/26.04.2013 г., Фактура № 1441/30.04.2013 г., Фактура № 1445/10.05.2013 г.,
Фактура № 1531/05.08.2013 г., Фактура № 1533/12.08.2013 г., Фактура № 1542/29.08.2013 г., Фактура №
1484/16.09.2013 г. Описаните фактури са на обща стойност 84 874,05 лв., представляващи главница в размер на 60 315,36 лв. и
лихва за забава в размер на 24 558,69 лв. Гореописаните неплатени вземания били
предявени от името на „БГ - ГРУП“ ООД на 27.03.2017 г., и същите били включени
в списъка на приетите от синдика вземания, публикуван в Търговски регистър на
10.04.2017 г. Във всяка от фактурите е посочена дата на падежа, както и
сроковете за плащане. Върху незаплатените суми в договорения размер, считано от
датата на падежа на всяко дължимо плащане до датата на предявяване на вземането,
изчислената неустойката за забавено
плащане възлизала на 24 558,69 лева. Против предявените и включени в списъка на
приетите от синдика вземания по чл.685 постъпило възражение с правно основание
чл.690 от ТЗ от длъжника, чрез адв. Д.Д. с претенция за липса на такова
задължение, тъй като има извършени плащания по издадените фактури. Като
аргумент се сочи изготвената и приета по т.д. №88/2016 г. съдебно — счетоводна
експертиза, от която вещото лице не установява наличие на задължение. Във
връзка с горното съдът по несъстоятелността е насрочил за разглеждане на
депозирани от длъжника възражения в открито съдебно заседание на основание
чл.692, ал. 3 от ТЗ, като са представени писмени становища на страните. По
оспореното вземане, след като разгледал депозираните становища и събраните
доказателства, съдът по несъстоятелността установил, че е налице частично плащане
по предявеното в молбата вземане и намалил приетото от синдика вземане срещу
длъжника на сума в общ размер на 222,26 лв.
Ищцовото дружество моли съда да признае за
установено съществуването на задължение на „ЛЕССЕРВИЗ“ ЕООД към „БГ - ГРУП“
ЕООД в размер на 24 558,69 лева. – остатък от непогасена главница, по
посочените фактури.
В срока по
чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от “ЛЕССЕРВИЗ“ ЕООД с ЕИК *********, с адрес: гр. Попово, Южна
промишлена зона №135, представлявано от управителя Г.Г.Г., действащ чрез
упълномощеното „АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО Гергьовски”, член на Софийска адвокатска
колегия, регистрирано е Решение по ф. д. № 116/2015 г. по описа на СГС, със
седалище и адрес на управление:***4, и с адрес за кореспонденция: гр. София,
ул. „Солунска” № 52, ет. 2, ап. № 5, с Единен Идентификационен Код в регистър
БУЛСТАТ № *********,
представлявано от Управителя адв. С.М.Г. от САК, действащ чрез пълномощника
адв. Д.С.Д., в който се изразява становище, че исковата молба е нередовна
поради неясен петитум. Същевременно се излагат и съображения по съществото на
спора като се твърди, че няма никакви непогасени задължения от страна на
„ЛЕССЕРВИЗ“ ЕООД към „ БГ- ГРУП“ ООД през целия период на техните търговски
взаимоотношения. Като доказателство, че всички търговски отношения между
страните по делото са уредени (платени са възникналите задължения по издадени
от „БГ-ГРУП“ ООД фактури към „ЛЕССЕРВИЗ“ ЕООД) сочат предоставената именно от
ищеца разпечатка за извършените плащания от страна на „ЛЕССЕРВИЗ“ ЕООД по
сметка на „БГ- ГРУП“ ООД през периода 2008 г.-2016 г. Молят съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявения от „БГ ГРУП“ ООД иск с правно основание
чл. 694, ал.2, т.2 от ТЗ, като изцяло неоснователен и недоказан и да осъди
същото да им заплати направените разноски по делото.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът
не е депозирал допълнителна искова молба.
По предмета на настоящия спор съдът съобрази
следното:
Видно от мотивите на Определение,
постановено от съда по несъстоятелност на 02.10.2017 по т. дело № 88 по описа
на съда за 2016 г., същият е разгледал възражение срещу включване в Списъка на
приетите вземания на предявеното от БГ ГРУП“ ООД, ЕИК ********* вземане в
размер на 60 315,36 лв. главница и лихви за 24558.69 лв. по търговски сделки за
периода от 28.02.2012 г. до 24.03.2017 г. по посочени 17 бр. фактури. Длъжникът
и ответник в настоящото производство е оспорил включването на тези вземания по
съображения, че е погасил същите. Съдът по несъстоятелността е приел, че видно
от предявеното вземане - под № 5, вх.№ 1161/27.03.2017 г. (л.38- 73 от
Приложение № 1 към т.д.н. № 88/17 г. по описа на ТОС) - същото е предявено като
вземане в размер 84 874.05 лв., представляващи главница в размер на 60 315,36
лв. и лихва за забава в размер на 24 558.69 лв., като е посочено, че „Вземането
произтича от търговски сделки, сключени с длъжника за периода от 28.02.2012 г.
до 24.03.2017 г. по 17 бр. ф-ри с посочени номера, като предвид уточнението в
с.з. - не е предявено вземането по ф-ра 1526/30.07.2013 г. Съдът по
несъстоятелността се е произнесъл по направеното възражение като е приел, че вземането
на „БГ ГРУП“ ЕООД към „ЛЕССЕРВИЗ“ е в размер на 222,26 лв., от които главница в
размер на 190,42 лв. и лихва за забава, считано от падежа до 24.03.2017 г. - в
размер на 31,84 лв., поради което на осн.чл.692 ал.4 и чл.674 ал.2 от ТЗ, съдът
по несъстоятелността е изключил приетото от синдика вземане на „БГ-ГРУП“ ООД
, с ЕИК *********, гр.Попово, за разликата над 222,26 лв. (от които главница в
размер на 190,42 лв. и лихва за забава, считано от падежа до 24.03.2017 г. - в
размер на 31,84 лв.) до приетата сума от 84 874.05 лв. /от които главница в
размер на 60 315.365 лв. и лихва за забава в размер на 24 558,69 лв./като е
одобрил вземането на „БГ ГРУП“ ЕООД към „ЛЕССЕРВИЗ“ в следните размери и
поредност: 190.42 лв.- главница по търговски сделки - чл. 722 ал.1 т. 8 ТЗ; 31.84
лв.- лихва за забава - чл. 722 ал.1 т.9 от ТЗ.
Исковата претенция е частично допустима. Претендира се
вземане в размер на 24 558,69 лева, представляващо остатък от непогасена
главница по 16 бр. описани по-горе фактури. Съдът по несъстоятелността е
признал вземане по тази претенция в размер на 190,42 лв, поради което
ищецът има правен интерес да установи вземане срещу ответното дружество за
сумата от 24 368.27 лева.
Съдът
счита, че следва да бъдат допуснати приложените с ИМ и отговора писмени доказателства,
тъй като са относими към предмета на доказване. Следва да бъде назначена
съдебно-икономическа експертиза за
изясняване на факти по делото. Изхождайки от предмета на делото, съдът счита,
че следва да бъде назначено вещо лице – икономист, което след като се запознае
с представените по делото писмени доказателства, с доказателствата по търговско
дело № 88 по описа на ТОС за 2016 година и след проверка в счетоводствата на
страните, да даде отговор на следните
въпроси:
1. Имало ли е ответното дружество
“ЛЕССЕРВИЗ“ ЕООД с ЕИК *********, задължения към „БГ - ГРУП” ООД, ЕИК *********, по 16 бр. фактури, а именно: Фактура №
1040/28.02.2012 г., Фактура № 1372/23.11.2013 г., Фактура № 1383/28.12.2012 г.,
Фактура № 1387/16.01.2013 г., Фактура
№ 1385/08.01.2013 г., Фактура № 1395/06.02.2013 г., Фактура № 1416/15.03.2013
г., Фактура № 1417/19.03.2013 г., Фактура № 1425/31.03.2013 г., Фактура № 1434/26.04.2013 г., Фактура №
1441/30.04.2013 г., Фактура № 1445/10.05.2013 г., Фактура № 1531/05.08.2013 г.,
Фактура № 1533/12.08.2013 г., Фактура № 1542/29.08.2013 г., Фактура №
1484/16.09.2013 г.? Кога са възникнали тези задължения, какъв е техния размер и
падеж?
2. Извършвани ли са плащания от
страна на “ЛЕССЕРВИЗ“ ЕООД с ЕИК *********, към
„БГ - ГРУП” ООД, ЕИК *********, в периода от 28.02.2012 година до 27.03.2017
година по тези фактури? На коя дата е извършвано плащане, в какъв размер,
посочвано ли е основанието за превод на сумите?
3. При наличие на плащане по тези
фактури по какъв начин са отразявани в счетоводствата на двете дружества?
Спазвана ли е разпоредбата на чл. чл. 76, ал. 2 ЗЗД?
4. Към датата на извършените
плащания какви задължения е имало ответното дружество за главница и лихви като
вещото лице представи таблица, от която да е видно на датата на всяко плащане какво
е общото задължение към кредитора с поотделно посочване на размера на дължимата
главница и размера на евентуално натрупаната лихва за забава.
ССЕ следва да се съобрази с решение
от 12.12.2016 година по гр.д.№ 143/2016 г. по описа на PC-Попово, влязло в сила
на 30.01.2017 г., с което съдът е отхвърлил предявения от „БГ-Груп” ООД против
„Лессервиз” ЕООД иск по чл. 327 от ТЗ за заплащане на сумата 8 662.52 лв.,
претендирана като главница по фактура № 1433/22.04.2013г., фактура №
1447/13.05.201З г. и фактура № 1502/22.06.2013 г., ведно със законната лихва за
забава, считано от 10.03.2016 г. до изплащане на задължението, поради
ПОГАСЯВАНЕ на задължението чрез извършено ПЛАЩАНЕ на 11.11.2016 г., както и
иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 5130.29 лв., претендирана
като лихва за забава върху главницата от 8662.52 лв. по горепосочените фактури
за периода от датата, следваща падежа на задължението до 09.03.2016 г., в
частта до 3 322.00 лв. - поради погасяване на задължението чрез извършено
ПЛАЩАНЕ на 11.11.2016 г., а в останалата част над 3322.00 лв. до пълния
предявен размер от 5 130.29 лв.- като неоснователен.
Въз
основа на горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА частично производството по
делото за сумата от 190,42 лева,
представляваща остатък от непогасена главница по Фактура № 1040/28.02.2012 г.,
Фактура № 1372/23.11.2013 г., Фактура № 1383/28.12.2012 г., Фактура № 1387/16.01.2013
г., Фактура № 1385/08.01.2013 г., Фактура № 1395/06.02.2013 г., Фактура №
1416/15.03.2013 г., Фактура № 1417/19.03.2013 г., Фактура № 1425/31.03.2013 г.,
Фактура № 1434/26.04.2013 г., Фактура № 1441/30.04.2013 г., Фактура №
1445/10.05.2013 г., Фактура № 1531/05.08.2013 г., Фактура № 1533/12.08.2013 г.,
Фактура № 1542/29.08.2013 г., Фактура № 1484/16.09.2013 г., поради липса на
правен интерес.
ПОДАДЕНАТА искова молба е редовна и предявения
с нея иск за сумата е допустим.
СЛЕДВА да се допуснат приложените към исковата
молба доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца да представи в седмичен срок от получаване на настоящото
определение заверени преписи от Фактура № 1040/28.02.2012 г., Фактура №
1372/23.11.2013 г., Фактура № 1383/28.12.2012 г., Фактура № 1387/16.01.2013 г.,
Фактура № 1385/08.01.2013 г., Фактура № 1395/06.02.2013 г., Фактура №
1416/15.03.2013 г., Фактура № 1417/19.03.2013 г., Фактура № 1425/31.03.2013 г.,
Фактура № 1434/26.04.2013 г., Фактура № 1441/30.04.2013 г., Фактура №
1445/10.05.2013 г., Фактура № 1531/05.08.2013 г., Фактура № 1533/12.08.2013 г.,
Фактура № 1542/29.08.2013 г., Фактура № 1484/16.09.2013 г.
НАЗНАЧАВА съдебно-икономическа
експертиза, която да бъде извършена от вещо лице – икономист, което след като
се запознае с представените по делото писмени доказателства, с доказателствата
по търговско дело № 88 по описа на ТОС за 2016 година и след проверка в
счетоводствата на страните, да даде отговор на следните въпроси:
1. Имало ли е ответното дружество “ЛЕССЕРВИЗ“
ЕООД с ЕИК *********, задължения към „БГ
- ГРУП” ООД, ЕИК ********* 16 бр. фактури, а именно: Фактура № 1040/28.02.2012
г., Фактура № 1372/23.11.2013 г., Фактура № 1383/28.12.2012 г., Фактура №
1387/16.01.2013 г., Фактура №
1385/08.01.2013 г., Фактура № 1395/06.02.2013 г., Фактура № 1416/15.03.2013 г.,
Фактура № 1417/19.03.2013 г., Фактура № 1425/31.03.2013 г., Фактура № 1434/26.04.2013 г., Фактура №
1441/30.04.2013 г., Фактура № 1445/10.05.2013 г., Фактура № 1531/05.08.2013 г.,
Фактура № 1533/12.08.2013 г., Фактура
№ 1542/29.08.2013 г., Фактура № 1484/16.09.2013 г.? Кога са възникнали тези
задължения, какъв е техния размер и падеж?
2. Извършвани ли са плащания от страна на
“ЛЕССЕРВИЗ“ ЕООД с ЕИК *********, към
„БГ - ГРУП” ООД, ЕИК *********, в периода от 28.02.2012 година до
27.03.2017 година по тези фактури? На коя дата е извършвано плащане, в какъв
размер, посочвано ли е основанието за превод на сумите?
3. При наличие на плащане по тези
фактури по какъв начин са отразявани в счетоводствата на двете дружества?
Спазвана ли е разпоредбата на чл. чл. 76, ал. 2 ЗЗД?
4. Към датата на извършените
плащания какви задължения е имало ответното дружество за главница и лихви като
вещото лице представи таблица, от която да е видно на датата на всяко плащане
какво е общото задължение към кредитора с поотделно посочване на размера на
дължимата главница и размера на евентуално натрупаната лихва за забава.
ССЕ следва да се съобрази с решение
от 12.12.2016 година по гр.д.№ 143/2016 г. по описа на PC-Попово, влязло в сила
на 30.01.2017 г., с което съдът е отхвърлил предявения от „БГ-Груп” ООД против
„Лессервиз” ЕООД иск по чл. 327 от ТЗ за заплащане на сумата 8 662.52 лв.,
претендирана като главница по фактура № 1433/22.04.2013г., фактура №
1447/13.05.201З г. и фактура № 1502/22.06.2013 г., ведно със законната лихва за
забава, считано от 10.03.2016 г. до изплащане на задължението, поради
ПОГАСЯВАНЕ на задължението чрез извършено ПЛАЩАНЕ на 11.11.2016 г., както и
иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 5130.29 лв., претендирана
като лихва за забава върху главницата от 8662.52 лв. по горепосочените фактури
за периода от датата, следваща падежа на задължението до 09.03.2016 г., в
частта до 3 322.00 лв. - поради погасяване на задължението чрез извършено
ПЛАЩАНЕ на 11.11.2016 г., а в останалата част над 3322.00 лв. до пълния
предявен размер от 5 130.29 лв.- като неоснователен.
Определя депозит за вещо лице в
размер на 150 лв., вносим от ищеца, в тридневен
срок от получаване на съобщението.
Определя за вещо лице М.В.П..
УКАЗВА на ищеца да представи квитанция
за платен депозит в деловодството на Окръжен съд- Търговище.
Дава възможност на страните писмено
да депозират въпроси, които считат, че имат отношение към предмета на
назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза, в седмичен срок от
получаване на настоящото определение, като по включване на тези въпроси към
задачата на експертизата съдът ще се произнесе допълнително.
НАСРОЧВА публично съдебно заседание за 27.07.2018 година, от 10.00 часа, за която дата да се
призоват страните, вещото лице и синдикът на несъстоятелния търговец.
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права – ищецът
твърди, че има вземане от„ЛЕССЕРВИЗ“ ЕООД, ЕИК *********, представляващо остатък от непогасена главница по
16 броя фактури, което е било изключено от списъка на приетите вземания с
определение на съда по несъстоятелността.
2.
Правната квалификация на претендираните от ищеца права – предявен е иск с
правно основание в чл.694, ал.2, т.2 от ТЗ – положителен установителен иск,
предявен от кредитор, чието вземане е било частично изключено от Списъка на приетите
вземания по т. дело №88/2016 година.
3.
В дадения от ГПК двуседмичен срок
ответникът е представил отговор и е взел становище по иска.
4. Не е постъпила допълнителна
искова молба.
5. Обстоятелства, които се признават
– няма такива.
6. Ищецът следва да докаже, че към 27.03.2017 година има остатък от непогасена
главница по 16 бр. фактури. Следва да докаже основанието и размерът на исковата
сума. Ответникът следва да докаже своето правопогасяващо възражение, че е
платил търсените суми.
7. Всяка
една от страните следва да докаже твърдяните от нея факти. Всяка страна носи
тежестта на доказване на изгодните за нея факти в процеса.
ПРЕПИС от определението да се изпрати
на страните, както и на синдика на несъстоятелното дружество, а именно: И.С.Т.
от гр. Русе, синдик на „ЛЕССЕРВИЗ“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК 13010114,
адрес: Русе, бул. „Цар Освободител“ № 33, ет. 1, офис 4, тел. 0828584 713, заедно
с призовките за първото по делото заседание, на основание чл.374, ал.2 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в частта му, в която производството
е частично прекратено за сумата от 190,42 лева, пред Апелативен състав Варна в
седмичен срок от получаването му. В останалата му част определението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: