Р Е Ш
Е Н И
Е
No 260034
гр. Ботевград, 30.06.2023 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: *****
при участието на секретаря *****, като разгледа
докладваното от съдия *****гражданско дело No 70 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
Ищецът- “*****” ЕООД, гр. Самоков твърди, чe е дружество с основен предмет на дейност международна
спедиция и логистика. Сочи, че на 03.06.2020 г. “*****” ЕООД е получило заявка
за превоз на товар от Франция за България, като поръчката е качена на
платформата на SPEDITOR.NET с цел осъществяване на контакт с фирма превозвач.
След публикуване на обявата представител на “*****” ООД се свързал с управителя
на ищцовото дружество и предложил да извърши превоза. Излага, че и двете дружества
са членове на интернет платформата SPEDITOR.NET, която е портал за транспорт,
спедиция, транспортна борса и др. Излага, че след договаряне на условията, по
електронната поща на превозвача „*****” ООД е изпратена Заявка - договор
472/03.06.2020 г., която същият е приел и потвърдил, като издал фактура No *********/03.06.2020
г., а от своя страна ищцовото дружество превело по посочената във фактурата
банкова сметка ***.00 лв. с вкл. ДДС. Излага, че за да се изпълни фактическият
състав, превозвачът е следвало да върне подписани фактурата и заявката -
договор и да превози стоката, като след превеждането на сумата ответникът не
върнал подписани договор и фактура, нито осъществил превоза. С писмо, изпратено
на електронната поща на ответника, ищецът го уведомил, че заявката следва да се
счита за анулирана и получената сума да бъде възстановена по банкова сметка ***.
Поддържа, че въпреки, че не е извършило услугата, за която им е платено,
ответното дружество „*****” ООД не е върнало получената от ищеца сума, с което
неоснователното се е обогатило за сметка на ищеца “*****” ЕООД. Моли съдът да постанови решение, с което осъди
ответника да му заплати сумата от 3708.00 лв., ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска.
Ответникът- “*****” ООД, гр. Ботевград в депозирания в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез процесуалния си представител оспорва изцяло предявения
иск като неоснователен. Оспорва изложените в исковата молба твърдения като
неотговарящи на обективната истина. Твърди, че от страна на “*****” ООД не е подавана заявка
за превоз на товар от Франция за България на дружеството „***** “ ЕООД,
управителят не се е свързвал никога по телефона или по какъвто и да е било
начин с управителя на “*****” ЕООД. Поддържа, че между двете дружества никога
не са съществували валидни търговски правоотношения и няма сключен договор за
превоз на товари, по силата на който ищцовото дружество да му е възложило да
извърши международен автомобилен превоз на товари и стоки от Франция до
България срещу определено възнаграждение. Сочи, че представената с исковата
молба фактура No 621 от 03.06.2020 г. не
е подписвана от негова страна, стоките и услугите по тази фактура не са
заявявани от него и не е поеман ангажимент за извършване на такава транспортна
услуга, а фактурата не е осчетоводявана от страна на “*****” ООД и по нея не е
теглен данъчен кредит. Оспорва процесната сума от 3708.00 лв. да е била
превеждана по банкова сметка ***, като заявява, че посочената във фактурата
банкова сметка ***, което не е и служител в дружеството.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за
установено следното:
По делото е представено заверено
копие на Заявка-договор
472/03.06.2020 г., видно от която същата е от “*****” ЕООД за “*****” ООД за
извършване на превоз на товар в периода 04.06.2020 г. – 09.06.2020 г. и
договорено навло 1580 евро без ДДС. Посочен е срок за плащане: “Платена ! дни
след получаване на оригинални ЧМР и фактура, подписани без забележки от страна
на клиента”, с платец “*****” по банков път. Видно от същото, документът не е
подписан за нито една от страните по него.
От
заверено копие на фактура No **********/03.06.2020 г. е видно, че е с посочен
доставчик “*****” ООД и получател “*****” за транспортна услуга Франция-
България по заявка 472, със сума за плащане 3 708.00 лв. с ДДС и дата на
падеж 19.07.2020 г. Посочено е, че плащането се извършва по банкова сметка *** ***.
Фактурата не е подписана.
От
заверено копие на Потвърждение за плащане е видно, че на 03.06.2020 г. от “*****”
ЕООД като наредител е наредена сума от 3708.00 лв. с посочен получател “*****”
ООД и основание “фактура 621/3.06.20, транспорт Франция-Бг” по сметка на
получателя в Банка ДСК ЕАД- сметка с IBAN ***.
От
заверено копие на възпроизведен на хартиен носител електронен документ - писмо
от електронна поща, се установява, че на 04.06.2020 г. от ел. адрес ********е изпратено писмо до ел. адрес *******,
като е посочено, че е до г-н П.Б., управител на ***** ООД, във връзка със
заявка No 472/03.06.2020 г. и фактура No **********/03.06.2020 г., като поради
неизпълнението от негова страна на този договор-заявка, то заявката се анулира
и се иска възстановяване по сметка ***** ЕООД на получената сума от ***** ООД.
Видно
от заверено копие на Служебна бележка от 01.07.2020 г. от Райфайзенбанк
(България) ЕАД, със същата е потвърдено, че ***** ООД е клиент на тази банка по
три посочени разплащателни сметки.
Представено
е и заверено копие на Справка за IBAN ***.07.2020 г., от която се установява,
че сметка с IBAN ***ламенова Маринова.
Видно
разпечатка от Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ за “*****” ООД, вписани
съдружници в юридическото лице са П.Б.Б., който е и управител на дружеството, и
*****.
Представено
е и заверено копие на възпроизведен на хартиен носител ел. документ –
“Комуникация във Вайбър”, от което се установява единствено фактът на възпроизвеждането
му.
По делото е изслушано
заключението на вещото лице М.Б. по съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено
от страните и прието от съда като обективно и компетентно, от което се установява,
че процесната фактура No **********/03.06.2020 г. на стойност 3708.00 лв. с ДДС не е осчетоводена
от ответника и не е включена в “Дневниците за продажби” и “Справки-декларации
по ДДС, същата не е включена и в НАП София-област в “Дневниците за продажби” и
“Справки-декларации по ДДС. От заключението се установява още, че в банковата
сметка на ответника в Райфайзенбанк на 03.06.2020 г. не е постъпвала сума в
размер на 3 708.00 лв. по процесната фактура. В съдебно заседание при
изслушване на заключението вещото лице сочи, че за да е платена една фактура,
то трябва да е приета и осчетоводена, но не е извършвало проверка в
счетоводството на ищеца.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Със същия ищецът претендира връщане
на авансово заплатена на ответника сума от 3708.00 лв. по Заявка -
договор 472/03.06.2020 г. за превоз на товари, която заявка ответникът е приел
и потвърдил, като издал фактура No *********/03.06.2020 г., а от своя страна
ищцовото дружество превело сумата по посочената във фактурата банкова сметка, ***оза.
Ищецът твърди, че поради неизвършване на услугата от ответника, то с изпратено
на електронната поща на последния писмо го е уведомил, че заявката следва да се
счита за анулирана. Предвид
изложените от ищеца твърдения и направеното искане, то в случая се претендира
връщане на дадена на ответника сума при отпаднало основание – чл. 55, ал. 1, предл.
3 от ЗЗД.
Съдът намира така предявения иск
за неоснователен.
По така предявения иск в тежест на ищеца е да
докаже, че е дал на ответника сумата от 3708.00 лв., както и че основанието за даването й, респ.
получаването й от ответника, е отпаднало с обратна сила.
В случая в настоящото
производство не се установиха посочените предпоставки, а именно даването на
исковата сума от ищцовото дружествено на ответното такова, както и наличие на
основание за даването й, респ. неговото отпадане с обратна сила. От събраните по
делото доказателства и конкретно от заключението на вещото лице Б. по приетата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесната фактура No **********/03.06.2020 г. на
стойност 3708.00 лв. с ДДС не е осчетоводена от ответника и не е включена в
“Дневниците за продажби” и “Справки-декларации по ДДС, същата не е включена и в
НАП София-област в “Дневниците за продажби” и “Справки-декларации по ДДС, както
и че в банковата сметка на ответника в Райфазенбанк на 03.06.2020 г. не е постъпвала
сума в размер на 3 708.00 лв. по процесната фактура. Същевременно, нито
един от представените от ищцовото дружество документи - Заявка - договор
472/03.06.2020 г. и фактура No **********/03.06.2020 г., не носят подпис за
ответното дружество. При това по делото липсват каквито и да било доказателства
за наличие на договорно правоотношение между страните по делото и конкретно за
твърдяното такова – по договор за превоз на товари. Представеният документ
Заявка - договор 472/03.06.2020 г., не е подписан, поради което и не обективира
волеизявление на ответника за сключване на договора, а процесната фактура No
**********/03.06.2020 г. не е осчетоводена от ответника и не е включена в
дневниците му за продажби и в Справки-декларации по ДДС, поради което и от нея
не може да се направи извод за наличие на договорно правоотношение между страните. Наред
с това, не се събраха и доказателства за обстоятелството, че наредената от
ищеца сума от 3708.00 лв. по Потвърждение за плащане от 03.06.2020 г. е по
сметка на ответното дружество, а напротив – от заверено копие на Справка за
IBAN ***.07.2020 г. се установява, че сметка с IBAN ***, по която е наредена
процесната сума, е на трето по делото лице - *****. Следва освен това да се
посочи, че само по себе си обстоятелството, че сумата е наредена от една
банкова сметка *** на сумата по тази сметка, т.е. че сметката на получателя е
заверена със сумата, а от тук – и за извършено плащане.
С оглед всичко изложено съдът намира предявения иск за връщане на дадената
на отпаднало основание сума, претендирана като платено от ищеца възнаграждение
на ответника по заявка-договор за превоз на товари, за което е издадена фактура No *********/03.06.2020 г., за неоснователен, поради което същият следва да
бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и
направеното искане от страна на ответника за заплащане на направените по делото
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да му заплати такива в
размер на 850.00 лв., от които 600.00 лв. за адвокатско възнаграждение и 250.00
лв. за възнаграждение на вещо лице.
Предвид
гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от “*****” ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от управителя *****, срещу “*****” ООД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление: гр. Ботевград, ул. *****, вх. А, ет. 4, ап. 8, представлявано от управителя П.Б.Б., иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3708.00 лв. /три хиляди седемстотин и осем лева/, представляваща получено от ответника на отпаднало
основание възнаграждение по Заявка - договор 472/03.06.2020 г. за превоз на товари, за което е издадена фактура No **********/03.06.2020 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА “*****”
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано
от управителя *****, на основание 78, ал. 3 от ГПК да заплати на “*****” ООД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление: гр. Ботевград, ул. *****, вх. А, ет. 4, ап. 8, представлявано от управителя П.Б.Б.
сумата от 850.00 лв. /осемстотин и петдесет лева/ за направените разноски по
делото.
Решението може да се
обжалва пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :