Р Е Ш Е Н И Е
№ / 29.10. 2019 Година гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. СТАРА ЗАГОРА ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
01.10. 2019 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР:
ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
Като
разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА
В.търг.д.
№ 1248 по описа за 2019 год.,
за
да се произнесе съобрази:
Обжалвано е решение №
297/05.03.2019 г., постановено по гр. д.
№ 2174/2018 г. по описа на РС – Стара Загора, с което е отхвърлен предявения от
„П.К.Б.” ЕООД С., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.***,
представлявано от С.Н.Н. и И.Х.Г. против К.Н.С., ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, представлявана на основание чл.47 ал.6 ГПК от адв.Ю.Й., АК
Ст.Загора, иск да се признае за установено по отношение на К.Н.С.
съществуването на вземането на „П.К.Б.” ЕООД С. за сумата от 6449,33лв.
главница, ведно със законната лихва върху главницата от 20.11.2017г. до
окончателното плащане, за изпълнението на което парично задължение е издадена в
полза на „П.К.Б.” ЕООД, с п.а. против К.Н.С., с п.а. заповед №4090/22.11.2017г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №6347/2017г. по
описа на СтРС.
Въззивникът „П.К.Б.” ЕООД счита,
че решението е неправилно и незаконосъбразно, като излага съображения. Моли
въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск.
Въззиваемият К.Н.С. чрез
назначения особен представител по делото оспорва жалбата и счита същата за
неоснователна.
Окръжен съд – гр. Стара
Загора, в настоящият си състав, след като обсъди данните по първоинстанционното
и въззивното производства, УСТАНОВИ:
От приложеното към
настоящото дело ч.гр.дело №6347/2017г. по описа на СтРС се установява, че на
основание чл.411 ал.3 ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение, съгласно която
е разпоредил длъжникът К.Н.С. да заплати на кредитора „П.К.Б.” ЕООД С. сумата
от 6449,33 лв. главница, 39,72 лв. лихва за забава от 02.01.2017 г. до
14.03.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 20.11.2017 г. и разноски по делото – 129,78лв. държавна
такса и 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане на основание
чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок
заявителя е предявил иск относно вземането си.
От Договор за потребителски
кредит Стандарт №********** от 29.02.2016 г., се установява, че „П.К.Б.“ ЕООД,
с ЕИК *** като кредитор е предоставило на ответника заем в размер на 3850лв.
срещу задължението на последния да го върне в срок от 24 месеца с размер на
вноската 238,01 лв. на месец, при ГПР 49,89% и годишен лихвен процент 41,17%,
като общо дължимата сума възлиза на 5712,24лв. В т.VI от договора страните са
уговорили по избран и закупен пакет от допълнителни услуги възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 2887,44 лв., платимо на
месечни вноски от по 120,31 лв. Така общото задължение по кредита и по пакета
от допълнителни услуги възлиза на 8599,68 лв., платимо на равни месечни вноски
от по 358,32 лв.
По делото не се спори и се
признава от самия ищец в исковата молба, че по сключените между страните
договор и споразумение ответницата е заплатила сумата от общо 2205,12 лева, както
следва: на 31.03.2016 г. - 358,32 лв.; на 17.06.2016 г. - 372,90 лв.; на
26.07.2016 г. - 358,80 лв.; на 08.08.2016 г. - 378,80 лв.; на 03.10.2016 г. -
736,30 лв. и е преустановила плащанията. Поради това и на основание чл. 12.3 от
ОУ на договора, на 14.03.2017 г. ищецът е обявил кредита за предсрочно
изискуем. Към исковата молба е приложено уведомително писмо от 15.03.2017 г. до
ответницата К.С. за обявяването на предсрочната изискуемост, но по делото
липсват доказателства ответницата да е уведомена за това от ищеца преди
подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Липсват данни
представеното уведомително писмо да е достигнало до ответницата.
Няма спор, че в настоящия
случай, ищецът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3, ал.
1 ЗКИ и по
отношение на него е неприложима разпоредбата на чл. 60,
ал. 2 ЗКИ.
Независимо от обстоятелството,
че ищцовото дружество не е банка, а финансова институция, даденото в цитираното
тълкувателно решение, разрешение за необходимостта преди подаването на
заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че счита
кредитът за предсрочно изискуем, е принципно и следва да намери приложение в
настоящия случай. Същото следва да се прилага не само за настъпване на
предсрочната изискуемост на задължения по договор за банков кредит /който по
същността си е договор за заем/, но и по отношение настъпването на предсрочна
изискуемост на разсрочени парични задължения по други договори, по които
престацията на кредитора е била изпълнена в цялост, а задължението на длъжника
е разсрочено. Не съществуват правно-логически аргументи, които да дадат основание
за различно третиране на предсрочната изискуемост на кредитите /заемите/,
отпускани от небанкови финансови институции и тези, отпускани от банки. Няма
основание заемодателят, който е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал.
1 ЗКИ и по
занятие предоставя заеми със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства, да бъде освободен от
задължение да обявява на длъжника, че счита кредитът за предсрочно изискуем,
защото това несъмнено би го поставило в привилегировано положение спрямо
банката, която също по занятие предоставя в заем парични суми за своя сметка и
на собствен риск. Отделно от това кредитополучателите по договори, сключени с
небанкови финансови институции, биха били поставени в по-неблагоприятно
положение спрямо длъжниците по договори за банкови кредити. В този смисъл е
формирана задължителна съдебна практика.
Съгласно изричната
разпоредба на чл. 71 ЗЗД, предсрочна изискуемост на
едно срочно задължение може да настъпи само в три конкретно посочени хипотези,
а именно: когато длъжникът е станал неплатежоспособен; когато със своите
действия е намалил дадените на кредитора обезпечения или когато не му е дал
обещаните обезпечения. Съгласно чл. 20а от ЗЗД
договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по
взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. В случая в
т. 12. 3 от ОУ е предвидено чрез изявлението на кредитора договорът се
трансформира от срочен в безсрочен такъв, което дава възможност да се иска
незабавното изпълнение на задължението без за това да бъде уведомяван длъжника.
Това представлява изменение на договора, което е възможно само по взаимно
съгласие на страните или на основания, предвидени в закона, какъвто не е
настоящият случай. Следователно независимо дали в договора има уговорка, че при
неплащане на определен брой вноски или други обстоятелства, това не поражда
действие, освен ако кредиторът изрично не е заявил, че упражнява правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем и това волеизявление е достигнало до
длъжника.
По изложените съображения
настоящият състав приема, че предвидената в т. 12. 3 от ОУ автоматична
предсрочна изискуемост не представлява договорно отклонение от общото правило
на чл. 71 ЗЗД, поради което такава не е
настъпила.
Независимо от
гореизложеното следва да бъдат отчетени вноските с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на присъдено нещо, в какъвто смисъл е задължителната
практика на върховната съдебна инстанция, обективирана в т. 1 от ТР № 8/2017 г.
от 02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС.
Въпреки липсата на
уведомяване за предсрочната изискуемост, съдът на основание чл. 235 от ГПК следва
да съобрази всички факти, настъпили след предявяване на иска. След подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съобразно погасителния план
по договора за кредит поетапно са падежирали всички вноски по договора, съобразно
представения погасителен. При вземане, произтичащо от договор за кредит, чиято
предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди подаване
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не може да бъде игнорирана
съществуващата облигаторна връзка между страните, обосноваваща конкретни
задължения, поети от кредитополучателя. Липсата на точно изпълнение на така
поетите задължения, без настъпила предсрочна изискуемост за цялото вземане,
съобразно договореното по актуален погасителен план – главница и лихви, води до
извод, че тези обстоятелства следва да бъдат съобразени в исковото производство
по чл. 422 ГПК.
Длъжникът- ответник по иска дължи изпълнение, макар и само до онази част от
задължението по отношение, на която е настъпил падежът, договорен от страните и
доколкото не може да се приеме, че вземането е изцяло изискуемо поради
предявената предсрочна изискуемост, то не може да се отрече съществуване на
самото вземане, като се отхвърли искът в обема на безспорно установеното
задължение по отношение на падежиралите вноски – в този смисъл Решение № 15 от
09.05.2017 г. по гр. д. № 60034/16 на ВКС, І т. о. По въпроса за задължението
на съда да установи падежиралите вноски по кредита в рамките на иска по чл. 422 от ГПК,
въпреки ненадлежното обявяване на предсрочната изискуемост вече е постановено и
Тълкувателно решение № 8/2017 г. на ОСГТК, както и други решения на ВКС по чл. 290 от ГПК –
Решение № 7 от 19.05.2017 г. по гр. д. № 60053/16 г., І т. о., Решение № 180 от
31.07.2017 г. по т. д. 1357/16 г., Решение № 103 от 07.08.2017 г. по т. д. №
851/16 г. на ВКС, І т. о., Решение № 208 от 09.02.2018 г. по т. д. № 394/17 г.
на ВКС, І т. о. и др.
Ето защо и предявеният в
настоящото производство иск се явява основателен до размера на падежиралите незаплатени
вноски за главница –на основание чл. 235,
ал. 3 ГПК,
/така както е разяснено и в т. 9 ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/, като в
настоящия случай са падежирали всички незаплатени вноски по договора за кредит,
тъй като последната от тях е била с дата на погасяване – 01.03.2018 г.
В разпоредбата на чл. 11 от ЗПК е посочено съдържанието на договора за кредит и са предвидени
задължителни реквизити, които то следва да включва като условия за усвояване на
кредита, начин на формиране на лихвен процент, условия за издължаване,
съдържание на погасителния план, информация за дължимите плащания и т. н. От
съдържанието на процесния договор потребителят не може да прецени
икономическите последици от договора, а на същия като по-слабата страна в това
правоотношение законодателят е предоставил съответни стандарти за защита. На
първо място, изисква се информацията да е ясна, разбираема и недвусмислена, а
от посочените числа в раздел VI не се разбира какво точно се включва в размера
на месечната вноска като части от главницата и лихвата и оттук потребителят е
поставен в неблагоприятна позиция по отношение на информираността си за
конкретните условия по кредита. На следващо място, потребителят трябва да е
изразил и съгласие да са му предоставени задължителните реквизити на договор за
кредит, с които той да се е запознал преди сключването му. Така по начина, по
който е бил сключен въпросният договор за потребителски кредит, следва, че
същият е поставил в неблагоприятно положение потребителя спрямо финансовата
институция, отпускаща му заема и предвидила неравноправни договорки за
възнаградителната лихва, поради което договорът се явява недействителен на
основание чл. 143 от ЗЗП, вр. чл. чл. 24 от ЗПК. Като такъв, по смисъла на чл. 23 от ЗПК, потребителят по този договор е длъжен да върне само чистата
стойност на кредита (или в случая получената сума от лева), без да дължи лихва.
Няма спор по това, че страните по един
договор по смисъла на чл. 9 от ЗЗД могат свободно да определят неговите условия, но свободната им
воля е ограничена както от повелителните разпоредби на закона, така и от
добрите нрави.
Добрите нрави са неписани правила и норми,
но в определени случаи законодателят може да включи същите в действащото
законодателство. Това е възможно и в случаите, когато с действията си
определени субекти накърняват добрите нрави. В тази връзка след сключването на
процесния договор са приети изменения в ЗПК, обнародвани в ДВ, бр.
35/22.04.2014 г. Със същите е въведена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно която ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на МС на РБ. Видно от мотивите за това изменение
(изявени при пленарно парламентарно обсъждане на 06.03.2014 г. на законопроекта
за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит № 454-01-8 от 30.01.2014 г., 42-то НС) законодателят е целил
постигане именно на справедлив баланс между интересите на потребители на
"бързи" небанкови кредити, изолирани от банковите услуги поради ниска
кредитоспособност (влошено имуществено състояние, нестабилни или неустановими
доходи, налична вече задлъжнялост) или ниска информираност и на професионалните
заемодатели, опериращи на същия този рисков пазар, понасящи загуби от
неплатежоспособност на висок брой свои клиенти.
Според процесния договор ответникът е
получил в заем сумата от
3 850 лева, като за срок от 24 месеца е следвало да върне на кредитора си сумата
в общ краен размер от 8 599,68 лева, или повече от два пъти над размера на
взетия кредит. Клаузата, с която в договора за кредит е определен лихвен
процент в размер надвишаващ четири пъти размера на законната лихва при
отпускане на кредита за сравнително кратък период от време, който следва да се
съобрази при определяне на риска за кредитора, според настоящия състав на съда
противоречи на добрите нрави и поради това е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
В т. VI от договора е уговорено и
заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер
на 2 887,44 лева. Възнаграждението, което се е задължил да заплати
потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги също се явява
прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. На първо
място-предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора
за потребителски кредит каквото е изискването на императивните разпоредби на
закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от услугите по отделно. В
тази връзка в чл. 10а, ал. 4 от ЗПК е предвидено, че "Видът, размерът на
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно н
точно определени в договора за потребителски кредит". В случая в Договора
за потребителски кредит не са посочени вида, размера и действието, за което се
събират съответните такси.
В противоречие на императивното правило на
чл. 10, ал. 4 ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни
услуги е определено общо възнаграждение за плащане в размер на 2 887,44
лева. лева. Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е
предварително, т. е. то е дължимо само за "възможността за
предоставянето" на изброените по-горе услуги, както е посочено и в самото
Споразумение, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по
време на действието на сключения между страните Договор.
Или от изложеното се налага извод, че
потребителят дължи предварително възнаграждение за услугата, която кредиторът
може и да не достави, ако не са спазени правилата, установени от кредитора в
ОУ.
Принципът на добросъвестност н
справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за
реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава.
Както бе посочено по-горе съгласно чл. 22 ЗПК процесния договор за кредит се явява недействителен и на
основание чл. 23 ЗПК ответникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита в
размер до размера на усвоената главница.
След служебно изчисление от приложения по
делото погасителен план съдът установи, че предоставената сума за главница по
процесния договор е в размер на 3 850 лева.
Направените
от ответника плащания са в размер на 2205,12 лева, поради което основателен се явява само иска за установяване
дължимостта на остатъка от главницата до размер на 1 644,88 лева, ведно със законната лихва
от 20.11.2017 г. до окончателното й изплащане. За горницата над тази сума исковата претенция следва да
бъде отхвърлена, както и предявените искове за установяване дължимостта на
вземания на ответника за договорна лихва и за закупен пакет допълнителни
услуги.
По
разноските:
Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да присъди разноските по заповедното производство в исковото производство. В
заповедното производство са дължими разноски съразмерно уважената част от
искането.
По ч. гр. дело № 6347/2017 г. по описа на РС –
Стара Загора
същите възлизат в размер на 71,36 лева, съразмерно уважената част от
заявлението.
По гр.д. № 2174/2018 г. по описа на РС – Стара
Загора:
Ищецът е
претендирал разноски в размер на 300 лева за юрисконсултско възнаграждение,
които съдът определя в размер на 150 лева, съгласно чл. 25 от Наредба за
заплащане на правна помощ, сумата от 128,99 лева заплатена държавна такса и
652,47 лева внесено възнаграждение за особен представител на ответника по чл. 47,
ал. 6 ГПК.
На основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер
237,56 лева, съразмерно уважената част от иска.
При този
изход на делото и ответникът има право да иска присъждане на разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете, но по делото няма данни същият да е
сторил разноски, нито е налице искане за присъждането им, поради което такива
не му се присъждат (чл. 6, ал.
2 и чл. 78,
ал. 3 ГПК).
По в.т.д № 1248/2019 г. по описа на ОС- Стара
Загора:
Въззивникът
претендира разноски за заплатена държавна такса в размер на 128,99 лева, внесено
възнаграждение за особен представител на ответника по чл. 47,
ал. 6 ГПК в
размер на 652.47 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, което
съдът счита, че следва да бъде определено в размер на 150 лева, съгласно чл. 25
от Наредба за заплащане на правна помощ.
С оглед
изхода на спора въззиваемият следва да заплати на въззивника разноски в размер
на 237,56 лева.
Водим от
горните мотиви, Старозагорският окръжен
съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 297/05.03.2019
г., постановено по гр. д.
№ 2174/2018 г. по описа на РС – Стара Загора в частта, в която е отхвърлен иска от „П.К.Б.” ЕООД, с п.а. против К.Н.С.,
с п.а. до размера на сумата 1 644,88
лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К.Н.С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
представлявана на основание чл. 47, ал. 6 ГПК от адв. Ю.Й., АК - Ст. Загора да заплати на „П.К.Б.” ЕООД С., ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. С., бул. ***№ ***, представлявано от С.Н.Н.
и И.Х.Г. сумата от 1 644,88 лева
/хиляда шестстотин четиридесет и четири лева и 88 стотинки/, представляваща
главница по Договор за потребителски кредит Стандарт № ********** от 29.02.2016 г.,
ведно със законната лихва от 20.11.2017 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 297/05.03.2019
г., постановено по гр. д.
№ 2174/2018 г. по описа на РС – Стара Загора, в останалата обжалвана част, с
която е отхвърлен иска от „П.К.Б.” ЕООД, с п.а. против К.Н.С., с п.а. за сумата над 1 644,88
лева /хиляда шестстотин четиридесет и
четири лева и 88 стотинки/, до претендираните
6 449,33 лева /шест хиляди четиристотин четиридесет и девет лева и 33
стотинки/, представляващи общо
задължение от възнаградителна лихва и възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит Стандарт № ********** от 29.02.2016 г., ведно
със законната лихва от 20.11.2017 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен
ОСЪЖДА К.Н.С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
представлявана на основание чл. 47, ал. 6 ГПК от адв. Ю.Й., АК - Ст.Загора да заплати на „П.К.Б.” ЕООД С., ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. С., бул. ***№ ***, представлявано от С.Н.Н.
и И.Х.Г. сумата от 71,36 лева, представляваща разноски по ч.
гр. дело № 6347/2017 г. по описа на РС – Стара Загора, съразмерно уважената
част от заявлението.
ОСЪЖДА К.Н.С.,
ЕГН **********, с постоянен адрес ***, представлявана на основание чл. 47, ал. 6 ГПК от адв. Ю.Й., АК - Ст.Загора да
заплати на „П.К.Б.” ЕООД С., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. С., бул. ***№ ***, представлявано от С.Н.Н. и И.Х.Г. сумата от 237,56 лева, представляваща разноски
по гр.д. № 2174/2018 г. по описа на РС –
Стара Загора, съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА К.Н.С., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, представлявана на основание чл. 47, ал. 6 ГПК от адв. Ю.Й.,
АК - Ст.Загора да заплати на „П.К.Б.”
ЕООД С., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. ***№ ***,
представлявано от С.Н.Н. и И.Х.Г. сумата
от 237,56 лева, представляваща разноски
по по в.т.д № 1248/2019 г. по описа на
ОС- Стара Загора.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.