№ 22227
гр. С., 07.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20231110154082 по описа за 2023 година
Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 272710/03.10.2023г. на СРС,
подадена от Р. А. П., В. М. Д. и В. Н. Х. срещу М. И. А., Т. Н. М. /П./, „*********“ ЕООД, Р.
М. Ц., С. Б. П. и Й. Б. С..
Ищците Р. А. П., В. М. Д. и В. Н. Х. чрез адв. И. З.-Ш. – АК-С., са предявили срещу
ответниците М. И. А., Т. Н. М., „*********“ ЕООД, Р. М. Ц., С. Б. П. и Й. Б. С. искове с
правно основание по чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да извършат необходимите
строително-ремонтни дейности за отстраняване на повредите в имота си,
представляващ поземлен имот с идентификатор **********, находящ се в град С., ул.
„************“ № 10, представляващ УПИ V-221,221а, кв. 114 по плана на град С., м.
„********“, пораждащи пречки за ищците да упражняват в пълен обем правото си на
собственост върху подземния гараж, изграден в същия имот, като за тази цел
възстановят бетонното покритие на армировката на покривната плоча, изпълнят
необходимите наклони към отводнителните воронки, възстановят хидроизолацията и
направят ревизия на цялата отводнителна система, в това число на рампата,
разположена в западната част на поземления имот.
Ищците твърдят, че са собственици на идеални части от недвижим имот – подземен
гараж с идентификатор **********.1.38 с площ от 359 кв.м., разположен в сутерена на
сградата с идентификатор **********.1, представляваща „Жилищна сграда с апартаменти,
ателиета, магазини, подземни гаражи, офиси“, построена в имот с идентификатор
**********, представляващ УПИ V-221,221а, кв. 114 по плана на град С., м. „********“, на
адрес град С., ул. „************“ № 10, като Р. А. П. била собственица на 12,88/359 ид.ч., за
които било отредено паркомясто № 23, В. М. Д. бил собственик на 12,75/359 ид.ч., за които
било отредено паркомясто № 17, а В. Н. Х. била собственица на 12,75/359 ид.ч., за които
било отредено паркомясто № 18, и 12,75/359 ид.ч., за които било отредено паркомясто № 19.
Предназначението на подземния гараж било да обслужва сградата, като осигури нормативно
изискуемите паркоместа към самостоятелните обекти в нея. Дворът на поземления имот бил
зает от бетонна плоча, като под вътрешната му част в южната част на имота бил разположен
подземният гараж, а в западната част на имота била рампата към него. Дворното място било
притежание на ответниците, като М. И. А. притежавал 279/754 ид.ч. от него, Т. Н. М. – 1%
1
от 754/935 ид.ч. от него, „*********“ ЕООД – 20/754 от 950 ид.ч., Р. М. Ц. – на 1/3 от 118/872
ид.ч., С. Б. П. – 118/872 ид.ч., и Й. Б. С. – 118/872 ид.ч. От 2019г. ползването на подземния
гараж било значително затруднено, тъй като се появил проблем с покривната плоча над
подземния гараж, откъдето започнала появата на течове, тъй като върху нея започнала да се
задържа вода, която от своя страна пораждала постоянни течове в подземния гараж. Тези
течове от своя страна компрометирали електрическата инсталация, като пораждали и
опасност за живота и здравето на ползвателите на гаража. Продължителното натрупване на
влага било в състояние да причини повреди на стените и пода, да причини опасност от
пропадане, като плочата видимо се рушала и била в лошо състояние. Ищците поискали
становище на проектант, който посочил, че върху плочата липсва циментова замазка с
необходимите наклони към отводнителните воронки, бетонното покритие било нарушено, а
армировката – подложена на атмосферни влияния. Завиряването на плочата се дължало на
запушена канализация на покривните воронки и на отводнителната решетка пред рампата.
Тези неизправности създавали пречки за ищците, а и на другите съсобственици, да ползват
гаража спокойно и по предназначение – притеснявали се от срутване, не смеели да ползват
осветлението. Ответниците неоснователно бездействали, като не поддържали имота си и не
отремонтирали плочата и отводнителната система. Тъй като покривната плоча и рампата
били част от земята, собствена на ответниците, то именно тяхно задължение било да сторят
това.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „*********“ ЕООД чрез адв. И. М. – АК-
С., е подал Отговор на исковата молба, вх. № 343147/29.11.2023г. на СРС. Признава, че при
дъждовно време действително в двора се образува локва и е възможно да има теч, както е
описан в исковата молба. Сочи, че никога не е имал против да участва съобразно дела си в
строителните дейности по отстраняване на причината за теча. Затова предявеният иск
според ответното дружество имал своето житейско оправдание. Въпреки това той бил
неоснователен. Липсвало нарушение по чл. 109 ЗС, тъй като в имота имало отводнителна
система. Тя не била изградена от „*********“ ЕООД, нито то имало задължение да я
поддържа. Липсвала причинно-следствена връзка с противоправни действия/бездействия на
фирмата и течът не бил последствие от такива., свързани с нея.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците С. Б. П. и Й. Б. С. чрез адв. Х. Г. – АК- С.,
са подали Отговор, вх. № 357523/12.12.2023г. на СРС. Изложените в исковата молба
твърдения били верни и ответниците не ги оспорвали. Предявените срещу тях искове обаче
били неоснователни, тъй като ответниците нямали задължение да поддържат бетонната
плоча върху подземния гараж. Именно задължение на ищците, като собственици на
съответните паркоместа, било да поддържат гаража си, още повече, че въпросната бетонна
плоча всъщност представлявала покрИ. на този гараж. Ответниците П. и С. не притежавали
понастоящем паркоместа в него.
Ответникът Р. М. Ц. е получил исковата молба за отговор на 07.11.2023г. При това
положение подаденият от него Отговор, вх. № 357523/12.12.2023г. на СРС, е депозиран
извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Т. Н. М. /П./ и М. И. А. не са се
възползвали от възможността да подадат отговор на исковата молба.
На 02.04.2024г. ответницата Й. Б. С. е починала, като с определение от 30.04.2024г. по
реда на чл. 227 ГПК на нейно място като ответници са конституирани наследниците ú по
закон Б. Т. С. /дъщеря/ и З. Т. С. /син/.
На 29.05.2024г. ответникът С. Б. П. е починал, като с определение от 11.06.2024г. по
реда на чл. 227 ГПК на негово място като ответници са конституирани наследниците му по
закон Р. Р. П. /съпруга/ и З. С. П. /син/.
В насрочените по делото публични съдебни заседания никоя от страните не се явява
лично. Ищците се представляват от адв. З.-Ш./адв. Г., като предявените искове се поддържат,
включително в хода на устните състезания. Допълнителни съображения се излагат в
Писмена защита, вх. № 394475/05.12.2024г. на СРС. Ответниците М. И. А. и „*********“
ЕООД се представлява от адв. М., която оспорва предявените искове, включително в хода на
устните състезания. Въпреки дадената възможност към датата на постановяване на
решението по делото не е докладвано постъпване на писмена защита в указания срок.
2
Ответниците Р. М. Ц., З. Т. С., Б. Т. С., Р. Р. П. и З. С. П. се представляват от адв. Г., който
оспорва предявените искове, включително в хода на устните състезания. Допълнителни
съображения излага в Защита, вх. № 390774/03.12.2024г. на СРС.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и становището и възраженията на ответниците,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, като предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с решение при признание на иска
или с неприсъствено решение.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 109 ЗС е за ищците. Същите следва да установят при условията на пълно и
главно доказване, че притежават право на собственост върху посочения от тях недвижим
имот, описаните в исковата молба бездействия на ответниците, включително, че същите са
собственици на дворното място и на сочената бетонна плоча и отводнителна система, че
състоянието им, последица от ненадлежно стопанисване, е довело до създаване на пречки за
ищците да упражняват в пълна мяра правото си на собственост върху своя имот. Извън това
в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
С Нотариален акт № 139/30.07.2009г., т. 1, рег. № 6254, дело № 130/2009г. на
Нотариус № 367 – Е.Е., С. Б. П., Й. Б. С., Н. П. Ц.а и „***********“ ЕООД, в качеството си
на съсобственици на недвижим имот, представляващ УПИ V-221,221а, кв. 114, по плана на
град С., м. „********“, с площ от 872 кв.м., находящ се в град С., ул. „************“ № 10,
при квоти: С. П. – 3/12, Й. С. – 1/12, Н. Ц.а – 2/12 и „***********“ ООД – 6/12, взаимно са
си учредили и запазили право на строеж за построяване в имота на жилищна сграда с
магазини, ателиета и подземен гараж, като са разпределили и обектите в нея.
С Нотариален акт № 189/01.12.2009г., т. 1, рег. № 9153, дело № 178/2009г. на
Нотариус № 367 – Е.Е., „***********“ ЕООД е прехвърлило на „*********“ ЕООД правото
на строеж за изграждане на посочените в нотариалния акт обекти в сграда, която следва да
се построи в поземления имот, описан в предходния абзац.
С Нотариален акт № 92/30.07.2010г., т. 1, рег. № 3738, дело № 83/2010г. на Нотариус
№ 367 – Е.Е., „*********“ ЕООД е продал на В. М. С. правото на строеж за обекти,
находящи се в описаната по-горе сграда, в това число идеални части от подземния гараж
към сградата, съответстващи на паркомясто 17.
С Нотариален акт № 199/26.11.2013г., т. 2, рег. № 11083, дело № 349/2013г. на
Нотариус № 340 – В.а Г., С. Б. П., Й. Б. С. и Н. П. Ц.а са прехвърлили безвъзмездно на
„*********“ ЕООД 318/872 ид.ч. от имота.
С Нотариален акт № 2/13.11.2014г., т. 3, рег. № 4299, дело № 356/2014г. на Нотариус
№ 350 – Ц. Д., С. Б. П. е дарил на сина си З. С. П. самостоятелни обекти в сградата, ведно с
припадащите се общи части и части от правото на строеж върху имота, както и идеални
части от подземния гараж, съответстващи на паркомясто № 16.
С Нотариален акт № 120/08.06.2015г., т. 1, рег. № 972, дело № 107/2015г. на Нотариус
№ 344 – С.П., Н. П. Ц.а е дарила на сина си Р. М. Ц. собствената си 1/3 от 118/872 ид.ч. от
поземления имот.
С Нотариален акт № 192/18.12.2015г., т. 3, рег. № 4953, дело № 527/2015г. на
Нотариус № 350 – Ц. Д., С. Б. П. е подарил на племенницата си Б. Т. С. самостоятелни
обекти в сградата, ведно с припадащите се общи части и части от правото на строеж върху
земята.
С Нотариален акт № 65/20.12.2018г., т. 4, рег. № 32658, дело № 585/2018г. на
Нотариус № 594 – Ц.Г., С.В.С. е дарила на Р. А. П. идеални части от подземния паркинг,
съответстващи на паркомясто 23.
С Нотариален акт № 44/06.06.2019г., т. 2, рег. № 2594, дело № 208/2019г. на Нотариус
№ 350 – Ц. Д., Й. Б. С. е дарила на сина си З. Т. С. недвижим имот в сградата, заедно с
3
припадащите се общи части и части от правото на строеж върху земята, като си е запазила
пожизнено и безвъзмездно право на ползване.
С Нотариален акт № 39/17.03.2021г., т. 1, рег. № 2202, дело № 30/2021г. на Нотариус
№ 367 – Е.Е., „*********“ ЕООД е подарило на съсобственика си М. И. А. 24/754 идеални
части от поземления имот с идентификатор **********. С Нотариален акт №
20/11.06.2021г., т. 3, рег. № 12180, дело № 363/2021г. на Нотариус № 594 – Ц.Г., „*********“
ЕООД е продало на съсобственика си М. И. А. 350/754 идеални части от поземления имот с
идентификатор **********. С Нотариален акт № 154/12.10.2022г., т. 1, рег. № 8827, дело №
135/12.10.2022г. на Нотариус № 367 – Е.Е., „*********“ ЕООД е продало на съсобственика
си М. И. А. още 279/754 идеални части от поземления имот.
С Нотариален акт № 77/25.05.2021г., т. 1, рег. № 3988, дело № 60/25.05.2021г. на
Нотариус № 367 – Е.Е., „*********“ ЕООД е прехвърлило на Т. Н. М. 754/935 ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор 58134.704.221, в който е построена сградата и подземния
гараж.
С Нотариален акт № 22/14.06.2021г., т. 3, рег. № 12266, дело № 365/2021г. на
Нотариус № 594 – Ц.Г., „*********“ ЕООД е дарило на „*********“ ЕООД 20/754 от 935
идеални части от поземлен имот с идентификатор **********. С Нотариален акт №
75/24.06.2021г., т. 3, рег. № 13384, дело № 414/2021г. на Нотариус № 594 – Ц.Г., „*********“
ЕООД е продало на „*********“ ЕООД 80/754 от 935 ид.ч. от същия имот.
С Нотариален акт № 147/19.09.2023г., т. 2, рег. № 10028, дело № 294/2023г. на
Нотариус № 701 – И.И.-Ж., „************“ ЕООД е продало на В. Н. Х. идеални части от
подземния гараж на сградата, съответстващи на паркоместа 18 и 19.
Представени са и разпечатки от извършени в Службата по вписванията справки. Тези
справки нямат доказателствено значение по делото. Не справките в Имотния регистър и
Службата по вписванията установяват вписаните там данни и актове. Доказателствената
сила на данните, които се съдържат в тези справки, за притежанието на вещни права върху
недвижими имоти, е производна от тази на документите и актовете, в които тези данни се
съдържат и които обективират правното основание за възникването на тези права. Оттук
следва и изводът, че в исковите производства наличието на вещни права върху определен
недвижим имот следва да се установи въз основа на представени от страните документи,
инкорпориращи в себе си годен придобивен способ за придобиване на такива. вещни права,
като единствено справката от Имотния регистър/Службата по вписванията не е достатъчна,
за да се приеме за установено наличието на право на собственост/вещно право. В този
смисъл – р.303/14.01.2014г.-гр.д.5179/2013г.-Іг.о.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза,
което съдът кредитира изцяло като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно и
изчерпателно дадени и задълбочено обосновани отговори на поставените въпроси, без
данни същите да са неправилни. От заключението на вещото лице се установява, че
процесният подземен гараж е изграден в имот с идентификатор ********** на ул.
„************“ № 10 в град С., като едноетажно и изцяло подземно тяло, отделено от
жилищната сграда с фуга и достъпно чрез рампа в западната част на поземления имот.
Състоянието на покривната плоча в експлоатационно отношение е задоволително: няма
провисвания и напуквания. При извършен след проливни дъждове оглед се установява, че
около дъждовните воронки има влажни кръгове. Покривната плоча на гаража по проект е
дебела 22 см - стоманобетон и хидроизолация. При огледа покривната плоча е силно
изронена, хидроизолация не се вижда, като на места армировката е открита. Според вещото
лице водата като цяло не се задържа върху плочата и се оттича безпрепятствено.
Нормативните изисквания за плочата са спазени, с изключение за наличието на
хидроизолация, каквато не се наблюдава при огледа. В подземния гараж са установени следи
от течове. Електрическата система работи, но с малко осветителни тела, като останалите са
изгорели и не са сменени. Налице са и течове около кабели, като дори един такъв е прекаран
през отводнителната система, което създава опасност от компрометиране на
електроинсталацията. Привеждането на покривната плоча в първоначалното ú
експлоатационно състояние ще струва около 11760,00 лева. Пред съда в открито съдебно
заседание вещото лице посочва, че гаражът има покрив, който е стоманобетонна плоча с
дебелина 25 см., което е по проект. Вещото лице не е правило разрез на плочата, за да
4
установи дали това е спазено. Хидроизолация не е видяла на място. Всичко това е част от
покрИ. на гаража по проект.
При това положение съдът приема, че може да се обоснове извод, че ищците са
собственици на идеални части от поземления гараж, съответно, че ответниците са
собственици на земята, въпреки че това при какви точно дялове я притежават и дали я
притежават само те въз основа на събраните по делото доказателства не може да се определи
точно.
Съдът намира, че процесната плоча е конструктивна част от гаража – обективно
представлява неговия покрив, поради което не е част от поземления имот, съответно
собствениците на земята нямат ангажимент за поддръжката ú. Същото се отнася и за
рампата към подземния гараж. Те са част, съответно обслужват подземния гараж. Затова и
ангажимента да бъдат поддържани в добро състояние е на собствениците на последния като
сграда, изградена въз основа на учредено право на строеж, а не на собствениците на земята.
Неоснователно и неотговарящо на обективното състояние е твърдението на ищците, че
ответниците бездействат, не поддържат имота си и не ремонтират плочата над подземния
гараж. Тази плоча всъщност е тяхна, тъй като представлява покривната част на този
подземен гараж и състоянието ú, както и на рампата към гаража, е такова, тъй като те и
останалите съсобственици на подземния гараж не са полагали необходимите грижи да ги
поддържат. Само на това основание предявените искове са неоснователни и подлежат на
отхвърляне. Обсъждането на останалите събрани по делото доказателства и доводи на
страните, включително показанията на свидетелите и заключението на втората изслушана по
делото съдебно-техническа експертиза, е безпредметно.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от спора право на разноски имат само
ответниците, които своевременно са заявили претенции в тази насока. Следва да се обърне
все пак внимание, с оглед прецизност, че ищците са представили доказателства за сключен
договор за правна защита и съдействие, съответно за издадени по него фактури и платен
адвокатски хонорар, с „************“ ЕООД, което не е страна по делото.
Доказани са и следва да се присъдят в полза на ответниците следните суми за
разноски по делото за заплатени адвокатски хонорари: на „*********“ ЕООД – 500,00 лева,
на правоприемниците на Й. Б. С. – общо 400,00 лева, на М. И. А. – 150,00 лева, на З. Т. С. –
800,00 лева. От тези суми всеки ищец следва да заплати по 1/3 част. Следва да се поясни, че
разноските за З. С. са общо 1000,00 лева – платените лично от него 800,00 лева и 200,00 лева
от платените от починалата Й. С.. Разноските за Б. С. са 200,00 лева – половината от
платените от Й. С..
Предявеният по делото иск по чл. 109 ЗС е оценяем /ТР 4/2015-2017-ОСГК, т. 1/.
Неговата цена е стойността на разходите за материали и труд, необходими за осъществяване
на действията, които ищците са поискали да бъдат осъдени ответниците да извършат. Видно
от заключението на вещото лице по първата съдебно-техническа експертиза, стойността на
сочените от ищците ремонтни действия възлиза на 11761,00 лева. Следователно държавната
такса по делото е 470,44 лева /4% х 11761,00 лева = 470,44 лева/. От нея по реда на чл. 70, ал.
3 ГПК са заплатени 150,00 лева. Поради това с оглед изхода от спора и на основание чл. 77
ГПК вр. чл. 70, ал. 3 ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Софийския районен съд още 320,44 лева, от която сума всеки
ищец заплати по 1/3 част.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. А. П., ЕГН **********, от град С., В. М. Д., ЕГН
**********, от град С., и В. Н. Х., ЕГН **********, от град С., срещу М. И. А., ЕГН
**********, от град С., Т. Н. П. /М./, ЕГН **********, от град С., „*********“ ЕООД, ЕИК
************, със седалище в град С., Р. М. Ц., ЕГН **********, от град Благоевград, С. Б.
5
П., ЕГН **********, от град С. /починал в хода на производството и заменен като страна по
делото от наследниците си по закон Р. Р. П., ЕГН **********, от град С., и З. С. П., ЕГН
**********, от град С./, и Й. Б. С., ЕГН **********, от град С. /починала в хода на
производството и заменена като страна по делото от наследниците си по закон Б. Т. С., ЕГН
**********, от град С., и З. Т. С., ЕГН **********, от град С./ искове с правно основание
по чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да извършат необходимите строително-
ремонтни дейности за отстраняване на повредите в имота си, представляващ поземлен
имот с идентификатор **********, находящ се в град С., ул. „************“ № 10,
представляващ УПИ V-221,221а, кв. 114 по плана на град С., м. „********“, пораждащи
пречки за ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху
подземния гараж, изграден в същия имот, като за тази цел възстановят бетонното
покритие на армировката на покривната плоча, изпълнят необходимите наклони към
отводнителните воронки, възстановят хидроизолацията и направят ревизия на цялата
отводнителна система, в това число на рампата, разположена в западната част на
поземления имот.
ОСЪЖДА Р. А. П., ЕГН **********, от град С., В. М. Д., ЕГН **********, от град
С., и В. Н. Х., ЕГН **********, от град С., да заплатят на „*********“ ЕООД, ЕИК
************, със седалище в град С., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 500,00
лева, представляващи разноски по делото в първоинстанционното производство /гр.д. №
54082/2023г. на СРС/, като всеки от тях заплати по 1/3 част от сумата.
ОСЪЖДА Р. А. П., ЕГН **********, от град С., В. М. Д., ЕГН **********, от град
С., и В. Н. Х., ЕГН **********, от град С., да заплатят на Б. Т. С., ЕГН **********, от
град С., и З. Т. С., ЕГН **********, от град С., наследници и процесуални правоприемници
на починалата в хода на производството първоначална ответница Й. Б. С., ЕГН **********,
от град С., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, както следва: на Б. Т. С. 200,00 лева, на З. Т. С. –
1000,00 лева, представляващи разноски по делото в първоинстанционното производство
/гр.д. № 54082/2023г. на СРС/, като всеки заплати по 1/3 част от сумите.
ОСЪЖДА Р. А. П., ЕГН **********, от град С., В. М. Д., ЕГН **********, от град
С., и В. Н. Х., ЕГН **********, от град С., да заплатят на М. И. А., ЕГН **********, от
град С., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 150,00 лева, представляващи разноски по
делото в първоинстанционното производство /гр.д. № 54082/2023г. на СРС/, като всеки от
тях заплати по 1/3 част от сумата.
ОСЪЖДА Р. А. П., ЕГН **********, от град С., В. М. Д., ЕГН **********, от град
С., и В. Н. Х., ЕГН **********, от град С., да заплатят В ПОЛЗА НА БЮДЖЕТА НА
СЪДЕБНАТА ВЛАСТ по сметка на Софийския районен съд, на основание чл. 77 ГПК вр.
чл. 70, ал. 3 ГПК, сумата от 320,44 лева, представляваща подлежаща на довнасяне
държавна такса по делото, като всяко от лицата следва да заплати по 1/3 част от нея.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/,
поради което не носи саморъчен подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6