РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. В., 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:В. Й. М.
Г. П. Й.
като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно гражданско дело №
20221300500101 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
С решение №445/08.11.2021 г. по гр.д.№67/2021 г. по описа на Районен
съд-В.. е осъдена Р. А.. Ц. с ЕГН: ********** и М. Ц. Ц., ЕГН:**********,
двамата с адрес гр.В. да заплатят разделно и поравно на Б. П. Д. с
ЕЕН:********** и адрес гр.С. сумата от 777.00 лева обезщетение за
причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 18.01.2021г.до окончателното издължаване, както и разноски в
размер 200.00 лева адвокатско възнаграждение и 32.50 лева ДТ.
Отхвърлен е предявеният от Б. П. Д. с ЕГН:********** и адрес
гр.С.против Р. А.. Ц. с ЕГН: ********** и М. Ц. Ц., ЕГН:**********, двамата
с адрес гр.В.иск с правно основание чл.109 ЗС.
Осъден е Б. П. Д. с ЕГН:********** и адрес гр.С. да заплати на Р. А. Ц.
с ЕГН: ********** и М. Ц. Ц., ЕГН:**********, двамата с адрес гр.В. сумата
150.00 лева адвокатско възнаграждение.
Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано
1
от Р. А. Ц. с постоянен адрес: гр. В., с ЕГН********** и М. Ц. Ц. с постоянен
с постоянен адрес: гр. В. ЕГН********** ,чрез адв. Р.К.-АК-В. със съдебен
адрес: гр. В..
Твърди се ,че в исковата молба като основание на предявения иск било
посочено, че е по чл.45 от ЗЗД. С определение от 04.06.2021 г. ВРС изготвил
проект на писмен доклад по делото, като посочил, че правата, претендирани
от ищеца са по чл.45 от ЗЗД и чл.109 от ЗС. Посочил , че „ищецът следва да
докаже фактическия състав на непозволеното увреждане: въведеното деяние
и/или деяния-действия, респ. бездействия, противоправност на деянието,
твърдените вреди, причинна връзка между деянието и вредите, размера на
вредите и вина“. С определение от 09.07.2021 г. проектът за доклад бил
обявен за окончателен. В съдебното решение ВРС посочил:,,., съдът приема
иска за основателен и доказан в размера си. Установи се в производството, че
е налице настъпил вредоносен резултат, следствие от спукан маркуч в
жилището на ответниците. Отговорността на същите е квалифицирана по
чл.50 ЗЗД, която е безвиновна , обективна отговорност за вреди , произлезли
от вещи. В този смисъл е задължителната съдебна практика, приета в
Постановление № 4 от 30.Х.1975 г., Пленум на ВС, решение № 367 от
12.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1140/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията
Ц. Г.. В посочените се приема, че за разлика от хипотезата на чл. 45 и чл. 49
ЗЗД, при която увреждането следва да е в резултат на виновно поведение на
дееца - допуснати нарушения на предписани и общоприети правила при
ползването на вещта, отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира,
когато вредите са настъпили поради свойства на самата вещ, без виновно
поведение при ползването й“.
От изложеното съвсем очевидно било, че ВРС се е произнесъл по иск с
правно основание по чл.50 от ЗЗД, а такъв не бил предявен.
Поддържа се ,че обжалваното решение е неправилно. Според
цитираното от ВРС ППВС №4/1975г. когато вредите са настъпили от
неспазване на техническите правила за безопасност или от човешко действие,
или от необезопасяване, отговорността е по чл.45 или чл.49 ЗЗД, а не по чл.50
ЗЗД. От това правило следвало, че когато се ползва вещ с явен недостатък,
който може да се отстрани и от този недостатък произлязат вреди за трети
лица, отговорността ще е по чл.45 ЗЗД за този който е бил длъжен и е могъл
2
да го отстрани, защото отговорността е за виновно бездействие- неполагане
на дължимата грижа. От друга страна, когато се ползва вещ със скрит
недостатък, от който произлизат вреди и ползващият вещта не знае за него
или не може да го отстрани, отговорността за вреди ще е по чл.50 ЗЗД.
В настоящия случай се касаело за ползване на вещ с явен недостатък,
който е можело да бъде отстранен/водопроводна инсталация или/и пералня/.
В тази насока съвсем алогично съдът направил следният извод: „Видно от
събраните гласни доказателства и заключението на вещото лице , безспорно
се установи, че течът, довел до настъпване на вредите за ищците, е от
водопроводната инсталация в апартамента на ответниците. От свидетелските
показания се установи, че ответникът е казал, че имал спукан маркуч на
пералнята, която е в коридора“.
Това го твърдял само един свидетел, който е баща на ищеца.
Абсолютен нон сенс било твърдението, че маркучът на пералнята е част от
водопроводната инсталация в един апартамент. Общоизвестно било, че това
не отговаря на действителността. В тази насока аргументацията на съда за
основателност на исковата претенция била нелогична и несъстоятелна. След
като се твърди, че вредоносният резултат е настъпил поради скъсан
мъркуч/който бил част от водопроводната инсталация на ответниците/, което
действие на ответниците можело да произтича от неспазване на техническите
правила за безопасност или от човешко действие, или от необезопасяване, то
съгласно ППВС №4/1975г. отговорността на ответниците не можела да бъде
по чл.50 от ЗЗД, а по чл.45 от ЗЗД. Отговорност по чл. 50 ЗЗД можела да се
търси, когато при ползване на вещта не е допуснато нарушение на предписани
или други общоприети правила. Когато при ползване на вещта било
допуснато такива нарушение, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49
ЗЗД. Защо отговорността на ответниците не можела да се подведе по чл.45 от
ЗЗД въззивникът заявява ,че подробно бил обосновал в писмените си
бележки, представени на ВРС след последното заседание по делото, но
необсъдени от ВРС.
Иска се на основание чл.270, ал.З, изр. второ от ГПК да се постанови
съдебен акт ,с който Решение №445/08.11.2021г., постановено по гр.дело
№67/2021г. по описа на ВРС, да бъде обезсилено и да бъде върнато на
първоинстанционния съд-ВРС за произнасяне по предявения иск по чл.45 от
3
ЗЗД, поради това, че е разгледан непредявен иск.
Иска се на основание чл.271 от ГПК да се постанови съдебен акт ,с
който Решение №445/08.11.2021 г., постановено по гр.дело №67/2021г. по
описа на ВРС, да бъде отменено и спорът решен по същество, като бъде
отхвърлен предявения иск.
Въззиваемата страна е депозирала отговор на въззивната жалба ,в който
оспорват основателността на същата.
Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по
делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от
фактическа страна следното :
Постъпила е искова молба от Б. П. Д. с постоянен адрес в гр.С. против Р.
АНГ. Ц. и М. Ц. Ц. , двамата с адрес в гр.В., с която се иска да бъдат осъдени
ответниците да заплатят на ищеца сумата от 777.00 лева, представляваща
обезщетение за нанесени имуществени вреди вследствие непозволено
увреждане, изразяващи се в повреждане жилището на ищеца, вследствие на
наводняване от водопроводната инсталация в жилището на ответниците. Иска
се заплащане на обезщетение за извършен ремонт в размер 777.00 лева , ведно
със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното
издължаване. Иска се също да бъдат осъдени да извършат необходимия за
ликвидиране на течовете ремонт в жилището и да заплатят разноските по
делото.
Исковата молба, заедно с приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК
е изпратена на ответниците, които в срока по същия текст са подали отговор и
са направили искания. Оспорват се фактите, изложени в исковата молба.
Твърди се, че през 2017 г. са извършили цялостен ремонт на ВиК
инсталацията и на банята с нови тръби ,плочки и окачен таван. В банята е
сухо, няма следи от течове, щранговете са сухи, няма следи от теч, авария
или влага. Сочат , че и в техния апартамент по тавана в банята има теч по
краищата и. Предполагат, че е от по-горен етаж, стари тръби от общата
сградна инсталация или от покрива, тъй като имат същия проблем като
ищеца. Молят да бъде отхвърлен иска.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначена и
изслушано е заключението на съдебно- техническа експертиза.
От фактическа страна не се спори пред първоинстанционния съд между
4
страните, че ищецът притежават право на собственост върху апартамент на в
гр.В. а ответниците притежават правото на собственост върху апартамент № в
същия вход, находящ се над апартамента на ищеца, видно и от представен
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 47, том I, нот.д.№ г.на
Нотариус при ВРС, Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда
на НДИ от 15.08.1990г. скици на поземлен имот и схеми на самостоятелен
обект в сграда. С нотариални покани до двамата ответници ,получени на
14.12.2020 г. ищецът е поискал да извършат необходимите ремонтни работи в
апартамента им, за спиране на течовете, както и за заплащане на сумата
1500.00 лева , необходими за поправяне на вредите в апартамента на ищеца.
Пред Районен съд-В. са разпитани трима свидетели,съществената част
от чийто показания са възпроизведени в мотивите на районния съд.
От показанията на свидетеля О. А. Л. се установява, че е правил ремонт
в апартамента на ищеца през 2017 г.Видял,че в кухнята, на тавана около
полилея имало вода, стичала се. В кухнята ,в коридора и банята имало също
петна, видимо от вода. През 2018 г. пак отишъл в апартамента защото ищецът
искал да прави ремонт. Личали същите петна, както било при първия ремонт.
Втория път не е правил ремонт, сменил осветлението в кухнята защото давало
накъсо. През 2017 г. правил шпакловка и боядисване на таваните в кухнята и
банята. През 2018г.имало теч на същите места, на които правил ремонт. През
2018г. петната от теча били сухи. През 2017 г. петната от теча били мокри.
Свидетелят П. И. Д. сочи, че е баща на ищеца, има ключ от апартамента
и го стопанисва. Имало течове в апартамента, като последният , най-голям
теч бил през 2018г.През 2017г.ремонтирали тавана, стените на кухнята, банята
и коридора. През 2018г., когато станал големия теч в кухнята и отчасти в
коридора, извикал ответника М. Ц.,който слязъл и видял как от тавана капе
вода. Мокетът бил подгизнал . М. му казал, е имал спукан маркуч на
пералнята, която била в коридора и обещал да го компенсира за вредите.
Видял теча и в кухнята и коридора и банята. После станало късо съединение в
осветлението на кухнята и свидетелят извикал свидетеля О. А. Л..След това
през 2018г.нямало течове.Сочи, че свидетелят Н. П. П. присъствал на теча в
коридора на апартамента през ноември 2020 г., когато тримата с М. се качили
на етажа на М.Тогава той казал, че това не е от него.
Свидетелят Н. П. П. излага, че е правил ремонт в банята и кухнята на
5
ответниците преди 4 години. Не си спомня да се е качвал през 2020 г. в
апартамента на ответника. Влизал миналата година в апартамента на ищеца ,
за да види банята защото му казал, че е в лошо състояние. Нямало следи от
течове.
Вещото лице С. В. П. е изготвило заключение, което не е оспорено от
страните и е прието по делото.В същото се сочи, че при направен оглед и
замерване в жилище № на посочения от ищеца адрес се констатират следи от
течове по тавана и стените в коридора.Таванът в кухнята и стените са с площ
24,50 кв.м..Констатирани са следи от течове по тавана и стените на коридора
8.60 кв.м.Таванът в банята е с площ 2.20 кв.м. Констатирани са следи от теч
от горен апартамент. Извършените ремонтни дейности са :отстраняване на
подкожушена шпакловка-0.50 кв.м.х 2.лв кв.м -21.00 лева, шпакловане на
стени и тавани-35.30 кв.м. х 12.00 лева- 423.60 лева; грундиране и двукратно
боядисване с латекс- 35.30 кв.м. х8.00 лева- 282.40 лв.За събиране и изнасяне
на отпадъци са изразходени 50.00 лева или общо 777.00 лева.Вещото лице
излага, че течовете в апартамента на ищеца са стари, , към момента на огледа
са следи от течове, течовете са отстранени. При огледа на банята на
ответниците -ап.32,в.л. установява, че банята е основно ремонтирана,
поставени са нови теракотни плочки на пода, стените са с нови фаянсови
плочи, плочите са фугирани, всички връзки са нови и сухи, гърнето е с
гофрирана тръба, щранговете са сухи. Подменени са тръбите на ВиК
инсталацията с нови полипропиленови тръби. Към момента на огледа не е
възможно течовете при ищеца да са от водопроводната инсталация на
ответниците.
Вещото лице С. В. П. сочи още, че не може да определи какви са
реалните причини за течовете в апартамента на ищеца, към момента на
огледа щранговете са сухи, банята на ответниците е основно ремонтирана,
покривът на жилищния блок е основно ремонтиран през 2020 г., когато е
санирана цялата сграда. В апартамента на ответниците след ремонта има теч
на тавана от апартамент 35. В съдебно заседание вещото лице допълва, че
явно в апартамента на ответника са пропускали плочите на настилките, но
сега банята е изцяло ремонтирана.Апартамент е над апартамента на
ответниците. Има теч от ап.35, който теч е нов и активен, действащ теч,
влажно е,но течът не е стигнал до апартамента на ищеца. Излага, че не може
да определи от какво и от кога са течовете, но е логично, след като е сменена
6
настилката в банята на ответниците и теча при ищеца е сух, да е от
просмукване от ответниците или пропускане около гърнето.Тръбите на
сградната инсталация са сухи и оттам няма теч .
При така установената фактическа обстановка Съдът намира са
установено от правна страна следното :
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по
гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. №
1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото -само за приложението на императивни материал но правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при
произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното
жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея
7
искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната
жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:
Правилен е изводът на районния съд,че искът е основателен и доказан
по размер.Установи се в производството, че е налице настъпил вредоносен
резултат в жилището на ищците ,изразяващ се в течове по стените ,идващи от
горния апартамент ,които течове са наложили извършване на разходи за
отстраняване на подкожушена мазилка, шпакловане на стени и тавани
,грундиране и двукратно боядисване с латекс ,събиране и изнасяне на
отпадъци.
Въззивната инстанция напълно споделя извода на районния съд относно
това ,че отговорността на ответниците следва да бъде квалифицирана по чл.50
ЗЗД, която е безвиновна , обективна отговорност за вреди , произлезли от
вещи с оглед на задължителната съдебна практика - Постановление № 4 от
30.Х.1975 г., Пленум на ВС, решение № 367 от 12.05.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 1140/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ц. Г.. В тази практика се
приема ,че за разлика от хипотезата на чл. 45 и чл. 49 ЗЗД, при която
увреждането следва да е в резултат на виновно поведение на дееца -
допуснати нарушения на предписани и общоприети правила при ползването
на вещта, отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са
настъпили поради свойства на самата вещ, без виновно поведение при
ползването й.
Видно от събраните гласни доказателства и заключението на вещото
лице , безспорно се установи, че течът, довел до настъпване на вредите за
ищците, е от водопроводната инсталация в апартамента на ответниците.
Вещото лице С.В. П. при разпита в с.з.на 10.09.2021 г. дава заключение ,че
течът е от пропускане на плочите на настилката на горния апартамент
.Вещото лице е констатирало теч в банята на ответниците ,идващ от горния
8
апартамент № ,но е категорично ,че този теч не е причина за теча в
апартамента на ищците.Вещото лице дава заключение ,че течът може да е и
от пропускане около гърнето.От свидетелските показания на свидетеля П. И.
Д. се установява също така, че ответникът е имал спукан маркуч на
пералнята, която е в коридора.
С оглед на гореизложеното е видно ,че вредите в апартамента на
ищците произтичат от вещи в апартамента на ответника,поради което в
хипотезата на чл.50 ЗЗД не следва да се изследва наличие на вина и такава не
се твърди от ищците.Не се спори между страните ,че обитават съседните
жилища от много години и че течовете в апартамента на ищците не са се
появили след първоначалното пускане на сградата в експлоатация ,нито пък в
резултат на някакви ремонти в апартамента на ответниците ,поради което
може да се направи изводът,че течовете са се появили в резултат на
естественото многогодишно изхабяване на настилката /замазката/ в банята .
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен
начин,че вредите в апартамента на ищците не могат да имат друг произход
.Установява се ,че след извършения ремонт в жилището на ответниците
течовете при ищеца са изсъхнали,което говори за произхода на
течовете.Вещото лице е констатирало изцяло сухи тръбите на сградната
инсталация и е категорично ,че течът не произтича от там. Вещото лице е
констатирало теч в банята на ответниците ,идващ от горния апартамент № ,но
както се посочи по-горе,то е категорично ,че този теч не е причина за теча в
апартамента на ищците.
По отношение на иска по чл. 109 ЗС се установява, че ответниците са
ремонтирали водопроводната инсталация, сменили са подовите настилки, към
момента на огледа тръбите и щранговете са сухи, теч при ищеца няма, поради
което районният съд е приел, че са отстранили причината, довела до
вредоносния резултат и е отхвърлил иска.Решението в тази му част не е
обжалвано ,влязло е в законна сила и не е предмет на въззивен контрол.
В исковата молба като основание на предявения иск е посочено, че е по
чл.45 от ЗЗД. С определение от 04.06.2021 г. ВРС изготвил проект на писмен
доклад по делото, като посочил, че правата, претендирани от ищеца са по
чл.45 от ЗЗД и чл.109 от ЗС. Посочил , че „ищецът следва да докаже
фактическия състав на непозволеното увреждане: въведеното деяние и/или
9
деяния-действия, респ. бездействия, противоправност на деянието,
твърдените вреди, причинна връзка между деянието и вредите, размера на
вредите и вина“. С определение от 09.07.2021 г. проектът за доклад е обявен
за окончателен, а в обжалваното съдебното решение ВРС постановява
:“… съдът приема иска за основателен и доказан в размера си. Установи се в
производството, че е налице настъпил вредоносен резултат, следствие от
спукан маркуч в жилището на ответниците. Отговорността на същите е
квалифицирана по чл.50 ЗЗД, която е безвиновна , обективна отговорност за
вреди , произлезли от вещи. „
По този начин районният съд безспорно е допуснал процесуално
нарушение,като в решението си е дал правна квалификация на иска ,различна
от тази ,посочена в доклада по делото.Съгласно Тълкувателно решение № 1
от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите
К. В. и Е. В. обаче това процесуално нарушение не води до нищожност, нито
недопустимост на първоинстанционното решение, тъй като докладването на
делото по реда на чл. 146 ГПК не е насочено към обезпечаване на неговата
валидност, нито е свързано с наличието на процесуалните предпоставки
относно съществуването или надлежното упражняване на правото на иск.
Когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от
първата инстанция нарушения във връзка с доклада, дори и да прецени тези
оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по
смисъла и в съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, тъй като характерът
на въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от
първата инстанция. Освен това, извършването на изцяло нов доклад от
въззивната инстанция с различна квалификация на предявения иск би имало
за резултат предварително определяне на действията на първоинстанционния
съд като неправилни, а тази преценка се дължи едва при постановяване на
въззивното решение.
Допуснатото по-горе процесуално нарушение само по себе си не сочи и
на неправилност на първоинстанционното решение .То дава единствено право
на засегнатата страна да поиска съдът на констатира нарушението и да
поиска да се предприемат тези процесуални действия по посочване на
относими за делото доказателства, които са пропуснати да се извършат в
първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и
дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна
10
причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното
производство.Въззивникът обаче не е поискал събирането на допълнителни
доказателства нито във въззивната жалба ,нито пред въззивната инстанция в
съдебно заседание ,поради което не са налице нови доказателства ,които да
налагат възприемането от въззивната инстанция на правни изводи ,различни
от тези на първата инстанция .
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
С оглед разпоредбата на Чл.78 ал.3 ГПК въззивниците Р. А.. Ц. с ЕГН:
********** и М. Ц. Ц., ЕГН:**********, двамата с адрес гр.В. следва да
бъдат осъдени да заплатят по 160 лв.на Б. П. Д. с ЕГН:********** и адрес
гр.С. разноски пред Окръжен съд-В. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание Чл.272 ГПК Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №445/08.11.2021 г. по гр.д.№67/2021 г. по
описа на Районен съд-В..
ОСЪЖДА Р. А. Ц. с ЕГН: ********** и М. Ц. Ц., ЕГН:**********,
двамата с адрес гр.В. да заплатят по 160 лв.на Б. П. Д. с ЕЕН:********** и
адрес гр.С. разноски пред Окръжен съд-В. за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11