РЕШЕНИЕ
№ 3473 14.10.2011г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд І граждански състав
На четиринадесети октомври две хиляди и
единадесета година
В открито
заседание на петнадесети септември 2011г. в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА
КАЦАРОВА
Секретар:Лиляна Кирилова
Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 5092 по описа за
2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл.128, т.2 вр. с
чл.245, чл.224, ал.1 от Кодекс на труда вр. с чл.86,
ал.1 от Закона за задълженията и договорите.
Ищецът С.И.П., ЕГН
**********,***, офис № – чрез адв.Д.К., твърди, че работил при ответника”Стийл
констръкшън”ООД – ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Пловдив, бул.”Марица” № 160, на
длъжността “***”. Трудовият договор бил сключен за неопределено време, с
шестмесечен изпитателен срок, като било определено трудово възнаграждение в
размер на 320лв. Трудовият договор бил прекратен със Заповед № 224/ 02.12.2010г.
на основание чл.71, ал.1 от КТ, считано от 06.12.2010г. Ответникът не заплатил
месечното възнаграждение на ищеца в общ размер на 482,62лв. за месеците
октомври, ноември и декември 2010г. Заявява, че преди прекратяване на трудовото
правоотношение ищецът не е ползвал полагаемия платен годишен отпуск в размер на
3 работни дни за 2010г., като след прекратяването ответникът не му заплатил
обезщетение за неползвания отпуск в размер на
43,65лв. С оглед изложеното моли съда да осъди ответника да му заплати сумата
482,62лв. – неизплатени трудови възнаграждения за посочените месеци, както и
сумата 43,65лв. – обезщетение за неползван платен
годишен отпуск, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
предявяване на исковете до окончателното изплащане на сумите. Претендира
направените разноски. Ангажирани са доказателства.
В предоставения му едномесечен срок ответникът
е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове.
Твърди, че в исковата молба неправилно са изчислени дължимите възнаграждения.
Единственият пълен работен месец бил м.ноември 2010г.
През м.декември 2010г. ищецът е работил 3дни.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на
наведените доводи, намира за установено следното:
Не се спори между
страните, а и от представените доказателства – препис от трудов договор № 62/
12.10.2010г. и препис от трудова книжка, е видно, че ищецът е работил по
трудово правоотношение при ответното
дружество по силата на сключен между него и ответника трудов договор на
длъжност „***”. По силата на Заповед № 224 от 02.12.2010г.на Управителя на
дружеството трудовият договор бил прекратен на основание чл.71, ал.1 от КТ,
считано от 06.12.2010г.
Видно от
заключението на вещо лице И.Г. и от представените в тази насока писмени
доказателства, се установява, че на същия не са били изплатени изцяло дължимите
трудови възнаграждения, както следва: за
м.октомври 2010г. в размер на 156,72лв., за м.ноември
2010г. в размер на 253,15лв., за м.декември 2010г. в
размер на 34лв., след приспадане на нормативно установените удръжки. От
заключението на ССЕ се установява и че обезщетението за неползван
платен годишен отпуск е в размер на 39,28лв.
Съдът възприема
заключението на изготвената ССЕ като обективно, изготвено с необходимите знания
и опит в съответната област и неоспорено от страните. В тежест на работодателя,
съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в граждански процес,
се явява задължението да докаже изплащането на претендираните
суми. Ответникът не е ангажирал доказателства в тази насока.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че обективно съединените
искове по чл. 128.т.2 от КТ вр.с чл.245, ал.2 от КТ и
по чл.224, ал.1 от КТ вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД се
явяват доказани по основание, до размера, посочен в заключението на ССЕ, поради
което и ще следва да се уважат в размерите, установени от вещото лице. До
пълния претендиран размер същите следва да се
отхвърлят като неоснователни. Посочените главници ще се присъдят заедно със
законната лихва върху тях от 18.03.2011 г. - датата на подаване на ИМ, до
окончателното изплащане на сумите. С оглед отхвърляне на главните искове до
пълните претендирани размери ще се отхвърлят и
акцесорните такива за обезщетение за забавеното им плащане.
Ответното дружество следва да заплати на ищеца
и направените разноски за производството по делото в размер на 229,52лв.
адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете, а по сметка
на ПРС – 100лв. ДТ и 30 лв. разноски за ССЕ.
Мотивиран от
горното, ПРС - І гр. състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ”Стийл констръкшън”ООД – ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
бул.”Марица” № 160, представлявано от управителя Н.М.П., ДА ЗАПЛАТИ на С.И.П.,
ЕГН **********,***, офис № – чрез адв.Д.К., СУМАТА от 443,87лв./четиристотин
четиридесет и три лева и 87ст./ – неизплатено трудово възнаграждение съответно за м.октомври 2010г. в размер на 156,72лв., за м.ноември
2010г. в размер на 253,15лв., за м.декември 2010г. в
размер на 34лв., сумата от 39,28лв.
/тридесет и девет лева и 28ст./– обезщетение по чл.224, ал.1 от Кодекса на
труда за неползван платен годишен отпуск в размер на
3дни, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение между страните със Заповед
№ 224 от 02.12.2010г.на Управителя на дружеството на основание чл.71, ал.1 от КТ, считано от 06.12.2010г., заедно със законната лихва върху главниците от
датата на завеждане на исковата молба – 18.03.2011г., до окончателното
изплащане на сумите, КАКТО и направените разноски за производството по делото в
размер на 229,52 лв./двеста двадесет
и девет лева и 52ст./, А ПО СМЕТКА
НА ПРС – 100лв./сто лева/ ДТ и 30 лв./тридесет лева/ разноски за ССЕ,
като над уважения до пълния предявен размер съответно за неизплатено трудово
възнаграждение за м.декември 2010г. в размер на
72,75лв., както и на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ в размер на
43,65лв.,както и за присъждане на законна лихва върху тази разлика от датата на
предявяване на исковете до окончателното изплащане на сумите, ОТХВЪРЛЯ
предявените искове като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението може да
се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.Пловдив, в двуседмичен срок от връчване на препис от
него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ Д. Кацарова
Вярно с оригинала.
ЛК