РЕШЕНИЕ

 

№ 3473                                      14.10.2011г.                      Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Пловдивски Районен съд                                        І граждански състав

 

На четиринадесети октомври                                   две хиляди и единадесета година

 

В  открито  заседание на петнадесети септември 2011г. в следния състав:

 

Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА

 

Секретар:Лиляна Кирилова

 

Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 5092  по описа за  2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:

                                                     

Обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 вр. с чл.245, чл.224, ал.1 от Кодекс на труда вр. с чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът С.И.П., ЕГН **********,***, офис №  – чрез адв.Д.К., твърди, че работил при ответника”Стийл констръкшън”ООД – ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.”Марица” № 160, на длъжността “***”. Трудовият договор бил сключен за неопределено време, с шестмесечен изпитателен срок, като било определено трудово възнаграждение в размер на 320лв. Трудовият договор бил прекратен със Заповед № 224/ 02.12.2010г. на основание чл.71, ал.1 от КТ, считано от 06.12.2010г. Ответникът не заплатил месечното възнаграждение на ищеца в общ размер на 482,62лв. за месеците октомври, ноември и декември 2010г. Заявява, че преди прекратяване на трудовото правоотношение ищецът не е ползвал полагаемия платен годишен отпуск в размер на 3 работни дни за 2010г., като след прекратяването ответникът не му заплатил обезщетение за неползвания отпуск в размер на 43,65лв. С оглед изложеното моли съда да осъди ответника да му заплати сумата 482,62лв. – неизплатени трудови възнаграждения за посочените месеци, както и сумата 43,65лв. – обезщетение за неползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяване на исковете до окончателното изплащане на сумите. Претендира направените разноски. Ангажирани са доказателства.

 В предоставения му едномесечен срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Твърди, че в исковата молба неправилно са изчислени дължимите възнаграждения. Единственият пълен работен месец бил м.ноември 2010г. През м.декември 2010г. ищецът е работил 3дни.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените доказателства – препис от трудов договор № 62/ 12.10.2010г. и препис от трудова книжка, е видно, че ищецът е работил по трудово правоотношение при  ответното дружество по силата на сключен между него и ответника трудов договор на длъжност „***”. По силата на Заповед № 224 от 02.12.2010г.на Управителя на дружеството трудовият договор бил прекратен на основание чл.71, ал.1 от КТ, считано от 06.12.2010г.

Видно от заключението на вещо лице И.Г. и от представените в тази насока писмени доказателства, се установява, че на същия не са били изплатени изцяло дължимите трудови възнаграждения, както следва: за  м.октомври 2010г.  в размер на 156,72лв., за м.ноември 2010г. в размер на 253,15лв., за м.декември 2010г. в размер на 34лв., след приспадане на нормативно установените удръжки. От заключението на ССЕ се установява и че обезщетението за неползван платен годишен отпуск е в размер на 39,28лв.

Съдът възприема заключението на изготвената ССЕ като обективно, изготвено с необходимите знания и опит в съответната област и неоспорено от страните. В тежест на работодателя, съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в граждански процес, се явява задължението да докаже изплащането на претендираните суми. Ответникът не е ангажирал доказателства в тази насока.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че обективно съединените искове по чл. 128.т.2 от КТ вр.с чл.245, ал.2 от КТ и по чл.224, ал.1 от КТ вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД се явяват доказани по основание, до размера, посочен в заключението на ССЕ, поради което и ще следва да се уважат в размерите, установени от вещото лице. До пълния претендиран размер същите следва да се отхвърлят като неоснователни. Посочените главници ще се присъдят заедно със законната лихва върху тях от 18.03.2011 г. - датата на подаване на ИМ, до окончателното изплащане на сумите. С оглед отхвърляне на главните искове до пълните претендирани размери ще се отхвърлят и акцесорните такива за обезщетение за забавеното им плащане.

 Ответното дружество следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер на 229,52лв. адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете, а по сметка на ПРС – 100лв. ДТ и 30 лв. разноски за ССЕ.

Мотивиран от горното, ПРС - І гр. състав

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА ”Стийл констръкшън”ООД – ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.”Марица” № 160, представлявано от управителя Н.М.П., ДА ЗАПЛАТИ на С.И.П., ЕГН **********,***, офис №  – чрез адв.Д.К., СУМАТА от 443,87лв./четиристотин четиридесет и три лева и 87ст./ – неизплатено трудово възнаграждение съответно за  м.октомври 2010г.  в размер на 156,72лв., за м.ноември 2010г. в размер на 253,15лв., за м.декември 2010г. в размер на 34лв., сумата от 39,28лв. /тридесет и девет лева и 28ст./– обезщетение по чл.224, ал.1 от Кодекса на труда за неползван платен годишен отпуск в размер на 3дни, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение между страните със Заповед № 224 от 02.12.2010г.на Управителя на дружеството на основание чл.71, ал.1 от КТ, считано от 06.12.2010г., заедно със законната лихва върху главниците от датата на завеждане на исковата молба – 18.03.2011г., до окончателното изплащане на сумите, КАКТО и направените разноски за производството по делото в размер на 229,52 лв./двеста двадесет и девет лева и 52ст./, А ПО СМЕТКА НА ПРС – 100лв./сто лева/ ДТ и 30 лв./тридесет лева/ разноски за ССЕ, като над уважения до пълния предявен размер съответно за неизплатено трудово възнаграждение за м.декември 2010г. в размер на 72,75лв., както и на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 43,65лв.,както и за присъждане на законна лихва върху тази разлика от датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане на сумите, ОТХВЪРЛЯ предявените искове като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.Пловдив, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ Д. Кацарова

Вярно с оригинала.

ЛК