РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Петрич, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20221230200465 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „В.-М“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
П., ул. „Ц.Б.“ № ***, представлявано от М.С., в качеството на управител, чрез адв. П. С., със
съдебен адрес гр. Б., ул. „С. С.“ № ***, ет.***, офис ***, против Наказателно постановление
№ 42-0001528 от 30.05.2022 г. на Директора на РД „АА“ - С., с което на дружеството
жалбоподател, за административно нарушение по чл. 57, ал. 6, т. 1 от Наредба № 11 от
31.10.2002 г. на Международен автомобилен превоз на пътници и товари /МТС/, на
основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози е наложена имуществена
санкция в размер на 200.00 /двеста/ лева.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното
наказателно постановление. Релевира се, че са налице условията за приложение на чл. 28
ЗАНН за маловажен случай, по който въпрос наказващият орган не се е мотивирал. Твърди
се, че са налице процесуални нарушения, изразяващи се в липса на посочване мястото на
извършване на нарушението и изчерпателно описание на обстоятелствата, при които е
осъществено твърдяното нарушение, което е довело до накърняване правото на защита на
санкционираното лице. Оспорват се фактическите констатации, както и се твърди, че
процесното превозно средство е предмет на лизингова сделка, страна по която е
дружеството-жалбоподател, и като такова е преминало първоначален технически преглед, за
което е издаден съответния удостоверителен документ със срок на валидност, изтичащ след
посочения в обжалвания акт период на проверка. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с
1
който да отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание за дружеството жалбоподател се явява процесуален представител – адв.
П. С., която поддържа жалбата по съображенията изложени в нея. Моли съда да отмени
обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Претендира съдебни
разноски.
Административнонаказващият орган не ангажира процесуален представител по делото. В
придружително писмо, с което жалбата е изпратена в съда, прави възражение за
прекомерност на претендираното по делото адвокатско възнаграждение.
За ТО – П. към РП – Б., призовани в качеството на заинтересована страна, представител не
се явява и не изразява становище по жалбата.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Разпитани са свидетелите А. Ю. С.,
Г. Л. Н. и В. Д. Д..
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление,
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно се установи по делото, че на 17.03.2022 г. около 13.00 часа в гр. Б., в сградата на
Областен отдел „А.а.“ гр. Б., служителите на РД „АА“ гр. С. – свидетелите А. Ю. С. и Г. Л.
Н., във връзка със Заповед № РД-12-940/17.03.2022 г., извършили тематична проверка на
превозвача „В.-М“ ООД за периода от 01.11.2021 г. до 01.02.2022 г. Дружеството
жалбоподател било редовно призовано за извършване на процесната проверка посредством
Известие с Рег. № 11-36-27/11/17.02.2022 г., което не е приложено към
административнонаказателната преписка.
В хода на проверката, проверяващите установили, че превозвачът „В.-М“ ООД притежава
лиценз на Общността за международен превоз на товари № 17146. Констатирали още, че
превозвачът е допуснал извършването на международен автомобилен превоз на товари с
МПС с рег. № *** от категория N3, което не е преминало в срок задължителен преглед за
техническа изправност. Нарушението е установено след извършена справка в АИС на ИА
„АА“ гр. С. за периода от 17.01.2022 г. до 31.01.2022 г. Констатациите от извършената
проверка са обективирани в Констативен протокол за извършена тематична проверка от
17.03.2022 г. с рег. индекс и дата 11-36-27/92/18.03.2022 г., с който протокол е запознат и
представителят на дружеството, присъствал на проверката.
За така установеното нарушение, на 17.03.2022 г. актосъставителят А. Ю. С., в присъствието
на свидетеля Г. Л. Н., съставил на дружеството жалбоподател Акт за установяване на
административно нарушение № 317881, в който отразеното деяние е квалифицирано като
нарушение по чл. 57, ал. 6, т. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.
На същата дата - 17.03.2022 г., АУАН е предявен и връчен срещу подпис на В. Д. Д., ЕГН
********** – надлежно упълномощен от управителя на дружеството жалбоподател, който
2
не е отразил, че има възражения. Писмени възражения по акта не постъпили и в
законоустановения тридневен срок за това.
Въз основа на така съставения акт, на 30.05.2022 г. Директорът на РД „АА“ - С. издал и
обжалваното НП № 42-0001528, с което за описаното административно нарушение по чл. 57,
ал. 6, т. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр,
наложил на дружеството жалбоподател имуществена санкция в размер на 200.00 лева.
НП е връчено срещу подпис на пълномощника на управителя на дружеството жалбоподател
В. Д. Д. на 30.06.2022 г., в законоустановения срок е постъпила и разглежданата в
настоящото производство жалба.
В проведено открито съдебно заседание, в качеството на свидетели са разпитани
актосъставителят А. Ю. С. и свидетелят по акта Г. Л. Н.. В кратък разказ свидетелите
установяват реда за извършване на проверката и извършените действия. Свид. С. пояснява,
че извършеният превоз е установен посредством информация от дигиталния тахограф, а
свид. Н. - от карта на водача. В качеството на свидетел е разпитан и В. Д. – упълномощено
от управителя на дружеството жалбоподател лице, който посочва, че е участвал при
извършването на тематичната проверка на дружеството, за която били уведомени с нарочно
известие, като предоставил и наличната у него документация на
административнонаказващия орган.
Изложените фактически констатации съдът прави въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване
съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол
административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображения:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочени от
жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи – АУАН е съставен от компетентно лице на основание чл. 92, ал. 1 вр.
чл. 91 ЗАвП, видно от приложена Длъжностна характеристика за длъжност „Инспектор“ към
Отдел „Контрол“ към РД „АА“ С., а съгласно чл. 92, ал. 2, пр. 1 ЗАвП наказателните
постановления се издават от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията или от определени от него длъжностни лица. По делото е приложена Заповед
№ РД-08-30 от 24.01.2020 г. на министъра на ТИТС за определяне на длъжностни лица от
ИААА, които да могат да издават наказателни постановления, като в т. I, т. 6 от нея е
посочен директора на Регионална дирекция „А.а.“. Видно от приложена Заповед №
3
110/01.04.2022 г., Д.И.Б. е преназначен в длъжност Директор на Регионална дирекция „АА“
– С., следователно издателят на наказателното постановление има правомощията на
наказващ орган.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Съставеният АУАН и
издаденото НП са издадени в предвидената от закона писмена форма, като е спазена
регламентираната процедура по тяхното връчване.
За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление,
като писмено обективирано волеизявление, следва да съдържа определен в закона
минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва
да има в обема наказателното постановление, са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях,
посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата,
които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно,
съставляват мотивите - фактическите и правни основания, от които следва постановеният от
административнонаказващия орган резултат. Неспазването на така установените
нормативни изисквания има за последица постановен в съществено нарушение на закона
акт.
В настоящия казус, на първо място, съдът констатира, че в обжалваното наказателно
постановление липсва посочване на датата на извършване на деянието сочено за
административно нарушение. АНО се е задоволил с констатацията, че на 17.03.2022 г. около
13.00 часа в сградата на ОО „АА“ гр. Б., при извършена тематична проверка на дружеството
жалбоподател, е установено, че превозвачът е допуснал извършването на международен
превоз на товари с превозно средство, което не е преминало в срок задължителен преглед за
техническа изправност. Липсва обаче посочване, както на срока, в който превозното
средство е следвало да премине съответния технически преглед, така и на конкретната дата,
на която превозвачът е извършил международния автомобилен превоз и то с превозно
средство, за което срокът за представяне за преглед на техническата му изправност е
изтекъл, т.е. кога дружеството жалбоподател е осъществило нарушението.
На следващо място, в обсъжданите АУАН и НП липсва посочване и на мястото на
извършване на нарушението. В случая, не е ясно къде превозвачът – дружеството
жалбоподател е допуснал извършването на международния автомобилен превоз с
превозното средство, което не е преминало в срок преглед за техническа изправност.
Санкционираният субект е търговско дружество с издаден лиценз на Общността за
извършване на международен превоз на товари и в тази връзка субектът на нарушението е
Ю.дическо лице. Следователно мястото, на което наказаното лице е допуснало
извършването на нарушението е неговото седалище и адрес на управление, т.к. работната
организация, комуникацията и логистиката, свързани с предмета на дейност на Ю.дическото
лице, се осъществяват от неговото седалище /Определение № 14 от 05.02.2020 г. на ВКС по
ч. н. д. № 17/2020 г., III н. о., НК/, но това обстоятелство не е посочено в наказателното
4
постановление.
Непосочването на датата и мястото на извършване на нарушението винаги представлява
процесуално нарушение, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на
нарушителя, същото е от рода на съществените, които водят до опорочаване на
административното производство, съответно до издаването на незаконосъобразен акт.
Същевременно, и на собствено основание за отмяна на обжалваното наказателно
постановление, от събраните в хода на съдебното следствие доказателства не се установиха
всички съществени елементи от обективната страна на нарушението.
Съгласно сочената за нарушена разпоредба - чл.57, ал.6, т.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г.
на МТС, лицето по чл.2, ал.1 /лицензираният превозвач/ извършва превозите на пътници
или товари само с превозни средства, на които е извършен предпътен преглед за проверка на
техническата изправност, и за които има издадено валидно удостоверение за периодичен
преглед за проверка на техническата изправност. Следователно, за да е налице от обективна
страна съставът на административното нарушение по цитираната разпоредба, е необходимо
да съществуват кумулативно два елемента – осъществен превоз, в конкретния случай
административното обвинение е за осъществен международен автомобилен превоз на
товари, и последният да е извършен с превозно средство, за което липсва издадено валидно
удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата му изправност.
От приложените по делото доказателства, не се доказа по безспорен начин, че соченото за
нарушител дружество е извършило международен превоз на товари през инкриминирания
период. Към административнонаказателната преписка е приложено писмо с рег. № 12-00-00-
33/17.01.2022 г., с което контролните органи на Обединеното кралство уведомяват ИА „АА“
за извършени нарушения на Регламенти (ЕО) № 561/2006 и (ЕС) № 165/2014 от водачи,
управляващи превозни средства на територията на Великобритания и Северна Ирландия,
ведно с приложен списък с превозни средства с наложени санкции в Обединеното кралство
през периода м.октомври 2021 г. – м.декември 2021 г. В цитирания списък е вписано и ППС
с рег. № ***, срещу което има вписване „03.12.2021 г.“ и „няма данни за ТП“. Но това
обстоятелство по никакъв начин не установява, че е извършен международен превоз на
товари с посоченото ППС. Липсват каквито и да е обстоятелства, които дори косвено да
индикират за осъществен международен превоз на товари от страна на дружеството-
жалбоподател със съответното превозно средство, още повече за периода, посочен за период
на извършена справка в информационните масиви на ИА „АА“ гр. С.. Такива твърдения се
съдържат само в акта и издаденото въз основа на него наказателно постановление, но
същите не са подкрепени със съответни доказателства. Посочените от свидетелите средства
и извлеченията от тях, чрез които са установили извършения международен превоз, също не
са приложени към преписката. Дори и при проявената от страна на съда процесуална
активност - дадени указания до наказващия орган да представи в превод на български език
приобщения към преписката документ на чужд език (ЧМР), последният не е ангажирал
доказателства досежно коментирания аспект.
На следващо място, от приложената към преписката Справка за технически прегледи за
5
ППС с рег. № *** не се установява по какъвто и да е начин, че процесното превозно
средство, с което е извършен международният превоз на товари, не е преминало в срок
преглед за техническа изправност, каквото е административното обвинение. Резултатите от
извършената справка в информационните масиви на наказващия орган по отношение на
ППС с рег. № ***, установяват, че на единствено посочената дата – 07.10.2022 г.,
заключението по отношение на превозното средство е „Допуска се за движение“. При това
положение, липсва вписване на обстоятелства, от които да са извлече информация,
касателно кога е бил извършен последният технически преглед на ППС-то, респективно до
кога е бил крайният срок, в който същото е подлежало на последващ преглед, съответно
след изтичането на този срок предходно издаденото удостоверение за периодичен преглед за
техническа изправност на процесното ППС вече не е валидно.
Най-пълно административното обвинение се оборва с представеното още с депозиране на
жалбата, инициирала настоящото производство, заверено копие на Знак за първоначален
технически преглед № 4870868, издаден от МВР, сектор Пътна полиция, за ППС с рег. №
***. Същото е издадено на 25.03.2021 г. и е валидно до м.март 2022 г. Макар, че в акта и
издаденото въз основа на него наказателно постановление не е посочена датата на
извършване на нарушението, документът удостоверяващ, че процесното ППС е преминало
първоначален технически преглед, респективно същото е технически изправно до м.март
2022 г. напълно противостои на твърдяното, както в акта, така и в наказателното
постановление, че за проверения период – от 17.01.2022 г. до 31.01.2022 г., МПС с рег. №
*** не е преминало в срок задължителен преглед за техническа изправност.
От изложеното следва категорично обоснованият извод, че в хода на настоящото
производство не се доказаха по безспорен начин обективните елементи от състава на
административното нарушение по чл.57, ал.6, т.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на
МТС. Следва да се посочи, че в тежест на административнонаказващия орган е да докаже от
обективна страна административното нарушение, съобразно чл. 103, ал. 1 от НПК,
приложим по силата на чл. 84 ЗАНН. Безспорно е, че в преценката си дали да издаде НП,
АНО се основава на констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане
на административни наказания се приемат за верни до доказване на противното. Но това не
е така в съдебното производство, където нямат обвързваща доказателствена сила. В него
съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите доказателствени
средства и да прецени има ли извършено нарушение.
По изложените съображения съдът приема, че административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя е реализирана незаконосъобразно, в нарушение на материалния закон и на
процесуалните правила. Правораздаването, особено в частта му касаеща налагане на
административнонаказателни санкции, не може да почива на предположения, а следва да се
ръководи единствено от доказани по безспорен начин конкретни и точни факти и
обстоятелства.
Предвид изложеното, съдът следва да постанови съдебно решение, с което да отмени
атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
6
С оглед изхода от спора и съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. В случая е направено искане за заплащане на разноски в размер на 300 лв., като съдът
намира, че размерът на възнаграждението е съобразен с чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
искането е направено своевременно, поради което същото се явява основателно и следва да
бъде уважено, като РД „АА“ - С., гр. С., ул. “В.“ № ***, следва да бъде осъдена да заплати
сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева.
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0001528 от 30.05.2022 г. на Директора на РД
„АА“ - С., с което за извършено нарушение по чл. 57, ал. 6, т. 1 от Наредба № 11 от
31.10.2002 г. на Международен автомобилен превоз на пътници и товари /МТС/, на
основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, на „В.-М“ ООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Ц.Б.“ № ***, представлявано от М.С., в
качеството на управител, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 200 /двеста/ лева,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА РД „АА“ - С., гр. С., ул. „В.“ № ***, да заплати на „В.-М“ ООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Ц.Б.“ № ***, представлявано от М.С., в
качеството на управител, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Б., в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
7