Р Е Ш Е Н И Е
№ 21
гр. Русе, 18.05.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Русе, II-ри състав, в публичното заседание на единадесети май през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Съдия: Димитринка КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от
съдията КУПРИНДЖИЙСКА административно дело № 258 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 27а, ал. 5 от Закона за закрила на детето (ЗЗкрД) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по изпратено по подсъдност адм.д.№ 134/2021
г. по описа на АС – Шумен. Постъпила е жалба на Н.Д.Г. ***, чрез пълномощник
адв. В.П. ***, против Заповед № ЗД/Д-Н-045/20.04.2021 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр.
Шумен, с която заповед е било настанено детето К.Н.Г. с ЕГН:********** в
професионалната приемно семейство на Х.С.А. и И.С.А. ***, при условия на
спешност, съгласно чл. 33, ал. 1 от ППЗЗД.
В жалбата, в хода по същество и в писмените бележки се излагат доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт поради допуснати нарушения на материалния закон. Твърди се, че неправилно
административният орган е преценил, че е налице отказ от страна на
жалбоподателката да се провежда лечение на детето К.Г., тъй като същата била
отказала само да се направи ПСР – тест на дъщеря й, като същевременно е
престояла в лечебното заведение с детето и е позволила да му направят
изследвания и терапии. От друга страна при издаването на оспорения акт
административният орган не разполагал с медицинска документация, от която може
да се направи заключение за здравословното състояние на детето и съответно да
се вземе решение за спешно настаняване на детето извън семейството. На последно
място жалбоподателката заявява категоричното си желание и възможност да се
грижи за детето си
Иска се
постановяване на решение, с което да бъде отменена заповедта като
незаконосъобразна.
Претендират
се и разноски.
Ответникът по жалбата – директорът на ДСП –
Шумен изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита заповедта за законосъобразна.
Заинтересованата страна К.Г., чрез назначения особен
представител адв.И.Г., счита заповедта за правилна и законосъобразна.
Заинтересованите страни Х.А. и И.А. – приемните родители, в
чието семейство е настанено детето К.Г., считат жалбата за неоснователна.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и всички събрани по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По фактите
От
служебно направената справка в НБД „Население“ и Удостоверение за раждане №
**********, издадено от Община Шумен въз основа на акт за раждане №
1189/23.12.2020 г. (л.43 от делото) се установява, че детето К.Н.Г., родена на *** г., ЕГН:**********, е с рождена майка - Н.Д.Г. и баща – неизвестен.
На 20.04.2021г. в Отдел „Закрила на
детето“ към ДСП – Шумен е постъпил устен сигнал по телефона от социален
работник при МБАЛ – Шумен Р. Н., в който
се посочва, че в детско отделение е било прието детето К.Г., придружавано от
неговата майка Н.Г.. Момиченцето
било на 4 месеца, с тежка дихателна недостатъчност, майката отказвала да му
бъдат направени изследвания, както и да се проведе лечение (л.44 от делото).
Сигналът
бил поет от социален работник – св.А.К.Б., която първо провела разговор с
лекуващия лекар на детето – доктор Ч., който обяснил, че К. е в тежко
здравословно състояние – с остър брохиолит и тежка дихателна недостатъчност,
живота и здравето му са в риск, а майката отказвала лечение и искала да напусне
болницата. Социалният работник се свързала по телефона с жалбоподателката и се
опитала да я убеди в необходимостта детето да се лекува в болницата, но
последната категорично отказала. Потърсено било съдействие, отново чрез
телефонен разговор, от познатия като биологичен баща на детето и съжител на Н.Г.
– Й. С. и неговата доведена майка Й. Г. – свидетел в настоящото производство,
но без резултат. И двамата били извън града и заявили, че не могат да говорят с
майката, тъй като нямали ваучер на телефона. Отново бил проведен разговор с
лекуващия лекар относно промяна в позицията на майката Н.Г., но такава не била
настъпила. Жалбоподателката викала, крещяла, отказвала манипулации, лечение,
прегледи и искала да подпише и да напусне болничното заведение.
Последвали
нови телефонни разговори на социалния работник с Н.Г. и съжителя й Й.С., при
които и двамата били уведомени, че ако не се осигури лечение за детето, ще се
наложи то да бъде изведено от биологичното си семейство и настанено в приемно
семейство, което да го придружи за лечение в болницата. Майката заявила, че е
пълнолетна и ще прави каквото си иска, а социалните работници да си гледат
работата. Й. С. заявил, че е на работа и да не го занимават. Всички проведени
телефонни разговори от социалния работник били протоколирани (л.45-52 от делото).
Социалният
работник А. Б. изготвила писмен доклад от извършената проверка по постъпилия
сигнал за детето К., който бил съгласуван с началник отдел ЗД – св.М. А. Д. и
бил подписан от директора на ДСП – Шумен. Предвид постъпилата информация за
тежко здравословно състояние на детето К.Г., отказа на майката детето да бъде
лекувано в болница и несъдействие от страна на близките й за осигуряване на
здравните потребности на детето, в доклада е изведена необходимост от свикване
на Координационен механизъм за дете в риск (л.53-54 от делото). Спешно на същата
дата - 20.04.2021 г. е свикан екипа на Координационния механизъм. С оглед
опазване живота и здравето на детето К., участниците в екипа от ОЗД – Шумен, РУ
„Полиция“, Районна прокуратура- Шумен, Община шумен КСУДС – Шумен и Зона
Закрила, са взели решение тя да бъде изведена от семейството на Н.Г. и
настанена в приемно семейство, което незабавно да постъпи за лечение в МБАЛ –
Шумен с детето. Като подходящо приемно семейство е било посочено това на Х. и И.
А., което отговаряло на профила на
детето и имало необходимия опит в отглеждане на деца, настанени в тяхното
семейство при условията на приемна грижа. Депозирана е декларация от приемните
родители, които заявяват съгласие детето К. да бъде настанено в тяхното
семейство, както и с необходимостта да постъпят в болнично заведение, заедно с
детето, предвид влошеното му здравословно състояние (л.61 от делото). За
проведеното заседание на КМ е съставен протокол (л.56-57 от делото). КМ е
изготвил и план за действие, чиято дългосрочна цел е реинтеграцията на детето К.
в биологичното семейство (л.58-60 от делото).
Междувременно
бил изготвен и социален доклад от св.А. Б., в който подробно били изложени
всички факти, относими към получения устен сигнал (л. 14-15 от адм.д. №
134/2021 г. по описа на АС – Шумен). От доклада става ясно, че ОЗД при ДСП –
Шумен работи по случая с детето К. от 08.02.2021 г., когато при посещение на
адреса с цел проследяване на грижите за непълнолетния Й. С., е установено, че
той съжителства на семейни начала с непълнолетната тогава Н.Г.. Именно Й. С.
бил посочен от Н.Г. като биологичен баща на дъщеря й. В присъствието на
социалните работници Й. С., в състояние на афект, нанесъл удар по главата на Н.Г.,
докато държи в ръцете си новороденото дете. Това наложило настаняването на Н.Г.
и детето К. в Звено „Майка и бебе“ към КСУДС – Шумен. След навършване на
пълнолетие на майката на 06.03.2021 г., по нейно заявление ползването на
социалната услуга било прекратено, като ОЗД – Шумен е продължил работата по
случая с новороденото дете, проследявайки грижите за него, а родителите
получавали подкрепа
Въз основа на изложените обстоятелства и социалния доклад на 20.04.2021г. е
издадена оспорената в настоящето производство заповед (л.13 от адм.д. № 134/2021 г. по описа
на АС – Шумен). При посещение на адреса на жалбоподателката от страна на
социалните работници на 20.04.2021 г. за връчване и изпълнение на заповедта, Н.Г.
отказала да я получи, но не възпрепятствала предаването на детето на приемните
родители. За тези обстоятелства бил съставен протокол от същата дата (л. 62 от
адм.д. № 134/2021 г. по описа на АС – Шумен).
От приложената по адм.д. №
134/2021 г. по описа на АС – Шумен епикриза на л. 8 се установява, че детето К.
е постъпило за лечение в МБАЛ – Шумен на 19.04.2021 г. в увредено състояние, с
дихателна недостатъчност. Направени са изследвания, включително и бърз
антигенен тест за COVID 19, който бил отрицателен. Назначена е терапия. На 20.04.2021
г. в 9.30 ч. детето е изписано по настояване на майката, в увредено общо състояние, без промяна в
хода на заболяването, с клинични белези на тежка дихателна недостатъчност, под
кислородна палатка. Изписана е терапия за домашно лечение.
В хода на съдебното дирене са
разпитани свидетелите Й. Г., М. К., М.а Д., А. Б. и С. Х..
Свидетелката Г. е доведена
майка на съжителника на жалборподателката и дава подробни сведения за хода на
заболяването на детето. Посочва, че Н.Г. е влязла в болница с дъщеря си по
указание на личната лекарка и там на детето били направени всички изследвания,
включително за COVID 19. На следващата сутрин обаче дошли докторите и поискали
отново да направят тест за COVID 19, при което жалбоподателката й се обадила по
телефона. Свидетелката й казала да не разрешава да правят тест на бебето,
защото била чула, че едно бебе било умряло при такъв тест. По-късно Н.Г. пак й
звъннала и й казала, че лекуващият лекар й казал, че ако не се съгласи да
направят тест, ще я изпишат от болницата. Жалбоподателката подписала и докторът
й изписал лекарства, като й казал да изчака социалните. По-късно на
свидетелката се обадили социални работници, на които Г. обяснила, че самата тя
не позволила да се направи тест на детето, защото я било страх. Свидетелката
твърди, че Н.Г. се грижи много добре за детето си, тя самата й оказва помощ и
подкрепа, а в дома им имало подходящи условия за отглеждане на бебето.
Св.К., майка на
жалбоподателката, твърди, че дъщеря й напуснала болницата заради втория тест за
COVID 19, който са поискали да направят на детето. Счита, че Н.Г. се грижи
много добре за детето и в дома им подходящи условията за това.
Свидетелките Друмчева и Б.
описват подробно всички предприети действия от страна на социалните работници
след получаване на устния сигнал за детето К.. Посочват, че не са изисквали
медицинска документация от МБАЛ – Шумен предвид спешността на случая, но
информация за здравословното състояние на детето К. са получили лично от
лекуващия лекар, който бил и началник на ДО в МБАЛ – Шумен – доктор Ч. Предприетото
извеждане на детето от биологичното семейство и настаняването му в приемно
обясняват от една страна с информацията, която са получили от болницата за
влошеното му здравословно състояние, при което живота и здравето му са изложени
на риск според лекуващия лекар и от друга – с отказа на майката да бъдат
проведени изследвания и лечение и нежеланието на близките да окажат съдействие.
Св.Б. посочва, че към настоящия момент не е депозирана искова молба в Районен
съд – Шумен по реда на чл. 26 ЗЗкрД.
Според св.Х. – социалният
работник, работил по случая с детето К. преди процесния устен сигнал,
семейството на жалбоподателката разполага с добри условия за отглеждане и
възпитание на дете. Биологичният баща Й. С. бил с много противообществени
прояви. Към момента в семейството работел само бащата на Йордан.
В с.з. на 11.05.2021 г. е
изслушана и жалбоподателката – майка на настаняемото дете, която също излага
подробно случая с постъпването за лечение в болницата и напускането й. Разказът
й в основните моменти се припокрива с изложеното от социалните работници и
свидетелите. Потвърждава, че действително е отказала на лекарите да направят
ПСР – тест на детето и е подписала документи за това. Не отрича, че на
настояванията на социалните работници да остане в болницата с детето за лечение
е отговорила, че няма да го направи, защото я било страх от теста, била
пълнолетна и ще правела каквото си иска. Уточнява, че свекърва й също й била
казала да не позволява да правят тест на
детето. Твърди, че много обича детето си, грижи се добре за него и иска да
продължи да си я гледа.
От представената в с.з. от
заинтересованата страна Х.А. *** се установява, че детето К. е постъпило на
лечение на 20.04.2021 г. в 14.40ч. в увредено състояние От проведените
изследвания и приложената терапия състоянието на бебето се е подобрило и същото
е изписано на 28.04.2021 г. в 11.00ч. в добро общо състояние (л.81 от делото).
По правото
Жалбата е подадена
от лице, чиито
законни интереси са пряко засегнати от заповедта. Актът е връчен на жалбоподателката на 21.04.2021
г., видно от собственоръчното й отбелязване (л.13-гръб от адм.д. № 134/2021
г. по описа на АС – Шумен), жалбата е постъпила в ДСП – Шумен на същата дата, т.е. депозирана е в
срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане.
Разгледана по
същество, жалбата се явява неоснователна.
В
изпълнение на задълженията си по чл. 168 АПК съдът
провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 АПК.
Съгласно чл. 27, ал. 1 ЗЗкрД настаняването на дете в семейство на роднини
или близки, в приемно семейство и в социална или интегрирана здравно-социална
услуга за резидентна грижа се извършва със заповед на директора на дирекция
"Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето. Оспорената
заповед е издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" –
Шумен, следователно, постановена е от компетентен орган. Съгласно разпоредбата
на § 1, т. 15 от ДР към ЗЗкрД "Настоящ адрес на дете" е адресът, на
който детето пребивава. В случая са налице категорични данни, че детето К.
пребивава с майка си на адрес: *** (л.62 от делото).
Заповедта е в необходимата
писмена форма и има изискуемите от чл. 59, ал. 2 АПК
реквизити, включително фактически и правни основания за издаването й.
Административният
орган не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила. Не са
налице и нарушения на изискванията по чл. 7 и чл. 35 АПК. Фактите
и обстоятелствата по случая са били изяснени, изготвен е социален доклад,
оценени са рисковете и нуждите на детето. В тази връзка
неоснователни са възраженията на жалбоподателката, наведени в писмените
бележки, че към преписката на административния орган няма приложена никаква
медицинска документация, от която може да се направи заключение за
здравословното състояние на детето при издаването на заповедта. Съгласно
чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ППЗЗкрД спешното настаняване извън семейството
се извършва когато има опасност за здравето и живота на детето, незабавно
след получаването на сигнала със заповед на директора на дирекция
"Социално подпомагане". Ал. 3 от същата
разпоредба допълва, че
при спешно настаняване извън семейството
проучването започва незабавно и се извършва в срок до 10 дни от издаване на
заповедта. Анализът на цитираната правна норма сочи, че за да бъде
издадена заповед за настаняване на дете извън семейството в условията на чл. 27
л. 1 ЗЗкрД, във вр. с чл. 33 ал. 1 ППЗЗкрД е необходимо да е постъпил сигнал,
който сочи за наличие на опасност за живота и здравето на детето. Законът не
поставя изискване за представяне на медицинска документация, заедно с този
сигнал, нито поставя изискване административният орган да събере такава преди
издаването на заповедта. Такава би могла да се събере при необходимост в започналото
незабавно проучване по реда на чл. 33 ал. 3 ППЗЗкрД, което следва да се извърши
в срок до 10 дни от издаването на заповедта. Т.е обстоятелството, че
административният орган не е събрал медицинска документация за здравословното
състояние на детето К. преди издаването на заповедта, в какъвто смисъл са
възраженията на жалбоподателката, не я прави незаконосъобразна, постановена в
нарушение на чл. 5 АПК, при неизяснена фактическа обстановка.
Оспореният
административен акт не противоречи на материалноправните разпоредби по ЗЗкрД
и ППЗЗкрД. Както вече се посочи съгласно чл. 33, ал. 1 ППЗЗкрД спешното настаняване извън
семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота
на детето. В устния сигнал, постъпил от МБАЛ - Шумен е посочено, че
детето К. е в тежко здравословно състояние, а майката отказва да се извършват
всякакви манипулации на детето - факти, които в последствие са потвърдени от
проведените разговори с лекуващия лекар д-р Ч.. Медицинското лице посочва, че
живота и здравето на бебето са в риск.
Безспорно и категорично по делото се установи, че макар в началото, при
постъпването в болницата, майката да е съдействала при лечението на детето, на
следващия ден е отказала то да бъде тествано за COVID 19.
Единственото обяснение за този отказ е страха от теста и съвета на свекърва й
да не разрешава да се прави тест, тъй като гледала по телевизията, че едно дете
починало при такъв тест…
Това
поведение на жалбоподателката несъмнено поставя детето К. в риск от
увреждане на физическото, включително създава опасност за живота му. При
положение, че личният лекар на
19.04.2021 г. е изразил становище, че детето е зле и трябва да влезе за
лечение в болница, като е издал направление за това, както и в последствие
лекуващият лекар в МБАЛ – Шумен е категоричен относно тежкото здравословно
състояние на К. и необходимостта от болнично лечение, отказът на майката да
бъде направен ПСР – тест на практика възпрепятства вече започналото лечение.
Съдът не споделя защитната теза на жалбоподателката, че всъщност тя не била
отказала лечение, а само извършването на ПСР – тест. Публично известно е, че
към процесната дата в Република България е обявена извънредна епидемиологична
обстановка със заповед за министъра на здравеопазването поради
разпространението на вируса COVID 19. В световен мащаб е обявена и
пандемична обстановка от Световната здравна организация. В тази връзка и с
оглед ограничаване разпространението на вируса едно от задължителните
изследвания, които се прави на пациентите при постъпването им за лечение в
болница, е именно ПСР – тест. Отказът да бъде направен такъв възпрепятства лекуващия
лекар да постави точна диагноза на детето и да предприеме адекватно лечение.
Още повече, че по делото са налице данни за симптоми на детето, които съвпадат
с част от симптомите на вируса COVID 19 – дихателна недостатъчност.
Освен
това видно е от проведените разговори на социалния работник с лекуващия лекар,
както и от свидетелските показания, че всъщност майката не само е отказала да
се направи ПСР – тест на бебето на 20.04.2021 г., тя е отказала и всякакви
други манипулации и изследвания и като цяло е отказала да остане с детето на
лечение в болницата. Обстоятелството, че при постъпването в МБАЛ – Шумен на
19.04.2021 г. е позволила да бъдат извършени част от изследванията и да се
приложи съответното лечение не променят факта, че на следващия ден е последвал
нейния отказ. Именно този й отказ поставя детето в риск, като по този начин
излага на опасност неговото физическо здраве. Не е без значение и факта, че
става въпрос за дете с изключително ниска възраст – едва на 4 месеца, което не
може да се грижи само за себе си и е изцяло зависимо от волята и решенията на
единствения си родител. В случая обаче този родител с поведението си и
решенията, които взема за детето К. в кризисна ситуация, създава опасност за
живота и здравето му, която опасност съгласно разпоредбата на чл. 25 ал. 2
ЗЗкрД е основание за спешното извеждане на детето от семейството му. Видно е от
проведените разговори с близките на жалбоподателаката, че те също не са оказали
съдействие за осигуряване на здравните потребности на детето – биологичният
баща не желаел да бъде занимаван с проблема, тъй като бил на работа, а неговата
доведена майка и свекърва на жалбоподателката – св.Г. е тази, която е
посъветвала майката да не разрешава да се направи ПСР – тест на бебето. При това
положение, в защита на интересите на детето,
то е било временно настанено в професионално приемно семейство, като приемната майка от своя страна незабавно е постъпила с детето на
лечение в МБАЛ – Шумен. Видно е от приложената по делото епикриза (л.81 от
делото), че детето К. е лекувано в продължение на 8 дена, като два дни е било
на кислородна палатка. Заинтересованата страна Х.А. също потвърждава в с.з., че
състоянието на детето е било тежко, 2-3 дена е било на кислородно дишане, не
можело да се храни, давело се. Т.е. по делото са налице категорични данни, че към
момента на издаване на оспорената заповед са били налице категорични данни за
съществуваща реална опасност за живота и здравето на детето К., която опасност е
създадена в резултат на поведението на майката. Следователно законосъобразно директорът на ДСП – Шумен със своя акт е предприел мерки по спешното
извеждане на детето К. от семейството й и временното й настаняване в приемно
такова с цел да се осигури възможност за незабавно лечение на бебето.
В хода на съдебното дирене
чрез свидетелски показания жалбоподателката се опита да докаже, че разполага с
подходящи условия за отглеждане и възпитание на детето, както и че тя самата
притежава необходимия родителски капацитет. Тези обстоятелства обаче са
неотносими към настоящия спор, а и по тях няма спор. Социалните работници
потвърждават, че действително условията за отглеждане на детето К. в дома на
майката са добри, че тя полага необходимите грижи за дъщеря си и че има желание
да я обгрижва и за напред. Но това не променя факта, че на процесната дата
именно поведението на майката е поставило детето й в риск. В тази връзка съдът
не споделя и възраженията на жалбоподателката, че извеждането на детето от семейната
среда не е в негов интерес, тъй като от раждането му се отглежда от
биологичните си родители и с взетата мярка се отнемала възможността това да
продължи. Освен това прекъсването на връзката между майка и дете в бебешка
възраст се явявали крайно нецелесъобразно за развитието му. Предмет на съдебен
контрол в настоящото производство е временната мярка по настаняване, предприета
с оглед бърза и ефективна защита на интересите на детето. Съобразно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието
на административния акт с материалния закон се преценява към момента на
издаването му. Настъпилите след това факти и обстоятелства, като демонстрираната
от страна на майката заинтересованост от състоянието на детето (ежедневното
посещение в болницата по думите на приемната майка, подновените срещи с детето
след изписването му от болница), както и добрите условия за отглеждане и
възпитание на детето, могат да послужат като основание за прекратяване на
приложената спешна мярка, което се извършва по предвидения в ЗЗкрД и ППЗЗкрД
специален ред.
Оспорената заповед изпълнява
и предвидената от закона цел - постигане на максимална защита на интересите на
детето чрез незабавното настаняване извън семейството, в което съществува
опасност за здравето и живота му.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Н.Д.Г. ***, чрез пълномощник адв. В.П. ***, против Заповед №
ЗД/Д-Н-045/20.04.2021 г. на Директора на Дирекция
"Социално подпомагане" гр. Шумен, с която заповед на основание чл. 27 ал. 1, във вр. с
чл. 25 ал. 2 ЗЗкрД и чл. 33 от ППЗЗкрД, е било спешно настанено временно
детето К.Н.Г. с ЕГН:**********, постоянен адрес: ***, с родители:
майка - Н.Д.Г., ЕГН: ********** и баща – неизвестен, в професионалната
приемно семейство на Х.С.А. и И.С.А. ***, до произнасяне на съда
с решение по чл. 28 ЗЗкрД.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните по делото.
Съдия: