№ 923/15.12.2022г.
гр.
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, ХI-ти касационен състав, в открито заседание на шестнадесети
ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Десислава Кривиралчева
Членове: 1. Георги
Видев
2. Дияна
Златева – Найденова
при секретаря Антоанета Метанова и при участието
на прокурора Даниела Петърнейчева, като разгледа касационно административнонаказателно
дело № 898 по описа на съда за 2022
г., докладвано от председателя, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по касационна жалба на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор (ДАМТН), подадена чрез служител с юридическо образование –
гл. експерт С., против Решение № 101 от 23.06.2022 г., постановено по НАХД №
164/2022 г. по описа на Районен съд – Велинград.
С обжалвания
съдебен акт е отменено Наказателно постановление № ГБО-0067/16.03.2022 г. на
заместник – председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор, с което за нарушение на чл. 8а, ал. 3 от Закон за чистотата на
атмосферния въздух (ЗЧАВ), във връзка с чл. 4, ал. 2 от НИКТГИБОУРНТК, на
основание чл. 34, ал. 6 от същия закон, на ответника е наложена имуществена
санкция в размер на 30 000 лв.
В жалбата се
твърди, че решението на районния съд е неправилно и е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, като са изложени подробни съображения в тази посока. От касационния съд се иска да отмени
решението на първата съдебна инстанция и да реши делото по същество като
потвърди процесното наказателно постановление.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по
жалбата, е депозирал в срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК,
писмен отговор по същата, в която
поддържа, че касационната жалба е изцяло неоснователна и следва да бъде
оставено решението на районния съд в сила като правилно и законосъобразно. В съдебно заседание, чрез своят процесуален
представител пледира, че касационната жалба следва да се остави без
уважение.
Прокурорът дава
заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за
правилно, обосновано и законосъобразно. Предлага съдът да го остави в сила.
Настоящият
съдебен състав на Административен съд – Пазарджик, като прецени допустимостта и
основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК, за валидност, допустимост и съответствие на
решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема
следното от правна страна:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1
от АПК, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационна проверка,
поради което е процесуално допустима,
разгледана по същество е неоснователна.
С Наказателно
постановление № ГБО 0067/16.03.2022 г. на Заместник – председателя на Държавна
агенция за метрологичен и технически
надзор, ЕИК ********* гр. София, общ. Столична, бул. „Г. М. Димитров“ № 52 А, на „Шулев 68“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр.
Велинград, ул. „Иван Ушев“ № 12, вход А, представлявано от управителя В. Ш., за
нарушение на чл. 8а, ал. 3 от ЗЧАВ, във вр. с чл. 4, ал. 2 от НИКТГИБОУРНТК, е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 30 000 (тридесет хиляди) лева,
на основание чл. 34 ал. 6 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ).
Наказателното
постановление е обжалвано пред Районен съд – Велинград, който с Решение №
101/23.06.2022 г., постановено по НАХД № 164/2022 г., е отменил изцяло
наказателното постановление с мотиви за недоказаност на административно
наказателното обвинение. Районният съд,
след събиране, преценка и анализ на доказателствата е приел, че не са налице от
обективна страна признаците на
осъществен от жалбоподателя състав на
административно нарушение по чл. 8а, ал.
3 от ЗЧАВ във връзка с чл. 4, ал. 2 от НАРЕДБА за изискванията за
качеството на твърдите горива, използвани за битово отопление, условията, реда
и начина за техния контрол
(НИКТГИБОУРНТК).
Решението е
правилно.
Съгласно
разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, касационният
съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното
приложения на материалния закон следи и служебно съгласно чл. 218, ал. 2,
предл. 2 от АПК.
Обжалваното
решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, след
сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и допустимо. Същото е и
законосъобразно, по следните съображения:
Събрани са
гласни и писмени доказателства, относими към всички факти, предмет на доказване
по делото. Изводите са формирани при спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, след обективно, всестранно и пълно обсъждане на
приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. При разглеждането на
делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и законът
е приложен правилно.
Касационният
състав, съобразно чл. 220 от АПК, приема установената от районния съд
фактическа обстановка, като кореспондираща изцяло на събраните по делото
доказателства. Правилно е прието, че от събраните по делото доказателства не може да се приеме по безспорен и
категоричен начин, че на 11.10.2021 г. дружеството е извършило нарушението, в
което е обвинено. Действително на 11.10.2021г. е извършена продажба на 400 кг.
въглища, но от представения документ за продажба, от декларацията на управителя
и от показанията на свидетелите, не може да се направи извод, че това
продаденото количество въглища не е отговаряло на изискванията за етикиране. В
тази връзка са обсъдени дадените показания от свидетелите Х. и Р., според които
по време
на проверката в обекта на контрол е имало пакетирани в чували по 25 кг.
въглища, без етикет и въглища в насипно състояние. Тези гласни доказателства са
съпоставени и със събраните по делото писмени доказателства. Според
представената по Фактура № **********/04.10.2021г. дружеството е закупило от
ТЕЦ Горна Оряховица ЕАД 26 060 кг. въглища. Според представената Стокова
разписка № 69319/11.10.2021г. е извършена продажба на 400 кг. въглища, които
управителят е декларирал, че са част от количеството по Фактура №
**********/04.10.2021г. В представените по делото документи обаче не се
съдържат данни дали и каква част от количеството от 26 060 т. въглища е
доставено на дружеството в пакетирано състояние, или доставеното количество
въглища е било изцяло насипно, а след доставката е пакетирано в чували от по 25
кг. Не се установяват от тези доказателства данни имало ли е на 11.10.2021г. в
обекта на контрол пакетирани чували от по 25 кг. без етикет, съдържащ
реквизитите на Приложение № 1 към чл. 4, ал. 2 от НИКТГИБОУРНТК, за да се
приеме, че продадените 400,00 кг. въглища са част от него. В представената
стокова разписка за продажба на 400 кг. въглища също не може да се установи
дали това количество е пакетирано в чували, които са без етикет. Извод в тази
насока не следва от това, че към датата на проверката, т.е. повече от месец
след продажбата е имало налични 3500 кг. въглища в опаковки от по 25 кг. без
поставен етикет, предвид че както се установи от показанията на свидетелите е
имало също и 11 500 кг. въглища в насипно състояние, които също са част от
закупеното от дружеството общо количество от 26 060 кг. Декларираните от
управителя обстоятелства, че продадените 400 кг. са от доставените в обекта 26
060 кг., също не установяват, че са били пакетирани в чували без поставен
етикет. Липсата на преки доказателства, от които да се установи, че продадените
400 кг. въглища са в чували от по 25 кг., които се без поставен етикет и
неубедителността на събраните по делото писмени и гласни такива, налага извод,
че административно наказателното обвинение почива на предположения. Следва да
се има предвид, че тежестта за доказване на законосъобразността на наложеното
административно наказание се носи от административно наказващия орган. Същият
следва да докаже и да създаде у съда, не вероятност, а сигурно убеждение, че твърдените от него
факти и обстоятелства са се осъществили
така, че да се ангажира законосъобразно отговорността на административно наказаното
лице. Липсват ли такива безспорни доказателства, както е в настоящия случай,
съдът следва да приеме тези факти за недоказани и да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно. Събраните по делото доказателства, преценени
в тяхната съвкупност, не биха могли да обосноват друг извод различен от този, които е направил
районния съд в обжалваното пред касационна инстанция решение.
Предвид горното,
като е отменил наказателното постановление, районният съд е постановил правилен
и законосъобразен съдебен акт. При разглеждане на делото първоинстанционният
съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната
на решението му. Решението на Районен съд – Велинград ще следва да бъде
оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна – без уважение.
При този изход
на делото, основателна съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН е претенцията на
ответника за разноски за адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции с
оглед осъщественото от упълномощения адвокат процесуално представителство по
въззивното и касационното дела. Съгласно представеният договор за правна защита
и съдействие от 14.04.2022 г. се дължат такива в общ размер на 3000 (три
хиляди) лв., като възражението на касатора за определянето им при условията на
чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН касационният съд намира за неоснователно, тъй като
предвид размера на наложената имуществена санкция (30 000 лева),
адвокатското възнаграждение е определено към минималния размер съгласно чл. 18,
ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатското възнаграждение, съобразно редакцията действала към
датата на последното съдебно заседание пред въззивната и касационната
инстанция.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК във връзка с
чл. 63в от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 101/23.06.2022 г. на
Районен съд –Велинград, постановено по АНД № 164 по описа на Районен съд –
Велинград за 2022 година.
ОСЪЖДА Държавна
агенция за метрологичен и технически
надзор, ЕИК ********* гр. София, общ. Столична, бул. „Г. М. Димитров“ № 52 А, да заплати на „Шулев
68“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. Велинград, ул. „Иван Ушев“ № 12, вход А,
представлявано от управителя В. Ш. сторените в настоящото производство разноски в размер на 3000 (три
хиляди) лв.
Решението е
окончателно.
Председател: /п/
Членове:
1. /п/
2. /п/