№ 940
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20211000502664 по описа за 2021 година
С решение № 262475 от 15.04.2021 г., по гр.д. № 7555/20 г., СГС, І-28 с-
в, ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот
и Здраве" АД, да заплати на Д. Х. Х. сумата от 46 983, 12 лв. като
обезщетение по договор за имуществено застраховане по настъпил риск
„кражба на МПС“, ведно със законната лихва от 24.07.2020 г. до
окончателното изплащане, като отхвърля претенцията за разликата над
уважения от съда размер от 46 983, 12 лв. до 48 138, 08 лв. С решението
дружеството е осъдено да заплати и сумата от 404, 58 лв. като обезщетение за
забава върху присъдената главница за периода от 23.06.2020 г. до 23.07.2020
г. като отхвърля иска до пълния предявен размер от 800 лв. и за периода от
29.05.2020 г. до 22.06.2020 г.
Срещу решението, в осъдителните му части, е депозирана въззивна
жалба от "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"
АД. Сочи, че доказателствата установяват умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застрахования, връзката на Н. с други
заявления за щети от кражба на МПС и връзката на същото лице с „Делта
Гард“. Счита, че според САТЕ лекият автомобил е бил отключен и запален с
1
оригиналния ключ. Сочи, че автомобилът е разполагал с два ключа и
обратното неправилно е прието за установено от съда. Моли да се отмени
решението в обжалваната част и исковете да се отхвърлят, респ. да се намали
обезщетението за имуществени вреди. Претендира разноски.
Ответната страна Д. Х. Х. не депозира писмен отговор.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 405, ал. 1, изр. 1 КЗ и чл. 86
ЗЗД.
Ищцата Д. Х. Х. твърди, че застраховала при ответника притежавания
от нея лек автомобил "Мерцедес", модел "ЦЛС 550" с ДК № ***, по
застраховка „Каско“, при стойност 49 500 лв. На 27.03.2020 г. по време на
действие на договора настъпило застрахователно събитие „кражба“, за което
ищцата своевременно уведомила полицията и застрахователя. На 30.03.2020 г.
ищцата е заявила писмена претенция за заплащане на обезщетение, като
едновременно с това предала ключа от автомобила, застрахователната
полица, както и всички други документи, изисквани от ответника (част от тях
по-късно с оглед обявеното в страната извънредно положение по съгласие със
застрахователя). След определен срок дружеството отказало изплащане на
застрахователно обезщетение, поради което ищцата претендира то да бъде
осъдено да й заплати сумата от 48 138, 08 лв. - застрахователно обезщетение,
ведно със законната лихва, считано от датата на иска – 24.07.2020 г., както и
сумата от 800 лв. - обезщетение за забавеното плащане на главното парично
задължение, считано от 29.05.2020 г. до 23.07.2020 г. Претендира разноски.
Ответникът ЗАД „Далл Богг Живот и здраве“ оспорва фактите по
настъпването на покрития риск, като намира, че е налице измама от страна на
застрахования, застраховащия, или негов упълномощен представител.
Дружеството сочи, че лицето, което пряко предявило претенцията пред
застрахователя – Н. Г. Н., е предявил два месеца по-рано пред друг
застраховател - ЗАД "Армеец" АД по застраховка "Каско" искане за
заплащане на обезщетение на друг луксозен автомобил от същия клас, отново
с регистрация в гр. ***. Съмненията за измама са мотивирани и с обществено
2
известния лош имидж на охранителна компания „Делта Гард“, с която бил
свързан Н.. Счита, че сигнала на автомобила е бил заглушен в близост до
паркинг, охраняван от сочената компания, както и че е представен втори ключ
от лекия автомобил, който видимо се различавал от оригиналния. Последното
сочи на възможност кражбата да е извършена с втория оригинален ключ.
Твърди се нарушение на Общите условия по застраховка "Каско", тъй като
ищцата не е изпълнила задължението си по т. 63. 9 от Общите условия да
представи и други документи по искане на застрахователя. Въведено е и
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата,
тъй като не е включила алармата/имобилайзера на автомобила, държала е
МПС отключено, задържала е вторият ключ, изгубила го е без да съобщи в
полицията или го е предала на своя познат. Оспорва размера на
обезщетението поради надзастраховане, като действителната стойност на
процесния автомобил е в пъти по-ниска. Претендира разноски.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Пред настоящата инстанция няма спор, че между страните е бил
сключен валиден застрахователен договор, действащ към момента на
настъпване на твърдяното застрахователно събитие по отношение на вещ,
собственост на ищцата, като бил извършен надлежен оглед и установено
наличие на алармена система и имобилайзер (л. 44). Няма спор, че са платени
две вноски по договора (при сключване и след три месеца, съгласно план в
полица – л. 43). Не се спори, че на 30.03.2020 г. ищцата завела щета, за
настъпило на 27.03.2020 г. застрахователно събитие. На 23.06.2020 г.
застрахователят отказал плащане, като се основал на това, че 1 бр. контактен
ключ е бил предаден със закъснение на застрахователя - на 31.03.2020 г., а
свидетелството за регистрация на МПС – едва на 30.04.2020 г.
Свидетелят Н. Г. Н., разказва, че с ищцата са гаджета и били заедно,
когато станала кражбата. Вечерта на 26-ти колата докарал братовчед й от ***,
а на другия ден я нямало, на мястото където я паркирали. Звъняли на
„Паркинги и гаражи“, на тел. 112, на застрахователя, който им казал, че няма
екип за събота и неделя и да отидат в понеделник. Когато посетили офис,
ищцата и свидетеля носели само ключа, тъй като талонът бил в ***, а не
3
можело да се пътува заради обявеното извънредно положение. От
застрахователя ги уверили, че не е проблем и когато ги съберат да ги
представят. Свидетелят е пояснил, че е помагал в отношенията между
застрахователя „Армеец“ и свой приятел, чийто автомобил също бил
откраднат. Сочи, че не му е известно автомобила на ищцата да има фабричен
Джи Пи Ес. Автомобилът според свидетеля е бил закупен с един ключ.
От изисканата справка от СРП се установява, че е отказано да се
образува наказателно производство по пр.пр. № 41410/2020 г., поради липса
на достатъчно данни за осъществено престъпление от общ характер.
Приложена е справка от „Силвър Стар Моторс“ ЕАД, в която е
отразено, че за процесния л.а. Мерцедес са налични данни, че заводската му
комплектовка включва два електронни и два механични ключа, като
предоставения за анализ (от застрахователя след събитията) е един от
ключовете, с които автомобилът е напуснал завода (ключ от първа шина,
първи сегмент), но не е предоставен този от първа шина, втори сегмент и
механичния ключ.
На л. 58 е приложено писмо, изходящо от застрахователя от 23.06.2020
г. и адресирано до Д.Х., в което е вписано, че ищцата е изпълнила със
закъснение задължението си, тъй като е представила по-късно
„декларираният при сключването на застрахователната полица 1 брой
контактен ключ на предметното МПС“.
Приетата САТЕ е дала становище, че действителната (средна пазарна)
стойност на МПС към 24.12.2019 г. е в размер на около 50 033, 28 лв. с ДДС, а
към датата на отнемането – 48 138, 08 лв. с ДДС. При разпита на вещото лице
в съдебно заседание е посочено, че по негови лични наблюдения за същия
модел автомобил, но по-нисък клас, при запалване на автомобила с
оригиналния електронен ключ е възможно привеждането му в движение без
ключа да се постави в куплунга. При доближаване на автомобила с ключ в
ръка, той може да се запали, но как е станало в случая вещото лице не може
да отговори. На таблото светва екран, че ключът не е налице, но няма
блокираща система. Не се задейства алармената система на МПС. Вещото
лице, въз основа на изтегляне на данните през декодера на номера, е
уточнило, че след 200 - 300 м. до 500 м. е изчезнал сигнала на GPS, което
изисква механично прекъсване на сигнала, което е възможно при наличието
4
на дебела преграда – сериозна бетонова, оловна и др., която да екранира
сигнала и да заглуши GPS.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 405, ал. 1, изр. 1 КЗ при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок. Фактическият състав за реализиране на застрахователната
отговорност включва валидно застрахователно правоотношение,
застрахователно събитие, в пряка последица от което е настъпило увреждане
на имуществено благо на застрахования, изпълнение от последния на
задължение за уведомяване по чл. 403 КЗ и установен размер на
обезщетението.
Страните не спорят по настоящем, че помежду им е съществувало
валидно застрахователно правоотношение. Събраните доказателства
установяват, че е настъпило и застрахователно събитие „кражба“ -
застрахованото МПС е изчезнало, същото не е намерено и не се установяват
твърденията на застрахователя, че ищцата или нейни близки са способствали
застрахованата вещ да бъде укрита с цел застрахователна измама.
Неподкрепени с доказателства са твърденията в жалбата, че свидетелят Н. е
способствал с поведението си за настъпването на застрахователното събитие,
като тезата на жалбоподателя е голословна и почива на догадки и
предположения.
Вярно е, че вещото лице по САТЕ е дало пояснения, че подобен вид
автомобили могат да бъдат приведени в движение от дистанция и без ключът
механично да е поставен на таблото. Този извод обаче се явява
предположение и е твърде общ, тъй като не съдържа конкретни данни за
процесния автомобил, а касае такива от същата марка, но с по-нисък клас.
Установява се, че ищцата е уведомила надлежно застрахователя в
предвидения по чл. 403 КЗ срок. Не се установява и съществено нарушение на
правилата за представяне на изискани от застрахователя документи, с оглед
установеното в страната извънредно положение и въведените рестрикции за
придвижване. Не се установява и наличие на някое от обстоятелствата по чл.
408 КЗ, даващи право на застрахователя да откаже да изплати
застрахователно обезщетение.
5
Неоснователно е оплакването на въззивника, че съдът не е изследвал
въпросът за броя на ключовете. В изходящо от самия застраховател писмо (л.
58) е посочено, че застрахованото лице е представило след изискуемия 24
часов срок декларираният при сключване на застрахователната полица 1 брой
контактен ключ. Това извънсъдебно признание следва да се цени в подкрепа
на тезата, че действително за процесния автомобил е съществувал един ключ
в държане на ищцата, каквато е била и нейната декларация пред ответния
застраховател. Последният е бил наясно с посочено обстоятелство още при
сключване на застрахователния договор.
С оглед казаното за застрахователя е възникнало задължение да заплати
застрахователно обезщетение, което той не е изпълнил. Относно размера на
същото застрахователят е възразил, което становище не се възприема от
настоящия състав. САТЕ е дала заключение, че действителната (средна
пазарна) стойност на автомобила към датата на неговото отнемане е в размер
на 48 138, 08 лв. Съгласно чл. 400 от КЗ за действителна застрахователна
стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго от същия вид и качество. Установената от САТЕ
стойност кореспондира с посочения текст.
Страните не спорят, че от посочената стойност следва да се приспаднат
двете вноски, като след това остатъкът от 46 983, 12 лв. следва да се присъди
в полза на ищцата.
Относно задължението за лихва и неговия размер не са поддържани
конкретни възражения.
При този изход на спора на въззивника не се следват разноски. Такива
се дължат на ответницата по жалбата в размер на 3000 лв. по неоспорен
списък.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262475 от 15.04.2021 г., по гр.д. №
7555/20 г., СГС, І-28 с-в, в частта, в която се ОСЪЖДА "Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, да заплати на Д. Х.
Х. сумата от 46 983, 12 лв. като обезщетение по договор за имуществено
6
застраховане, ведно със законната лихва от 24.07.2020 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 404, 58 лв. като обезщетение за забава върху
присъдената главница за периода от 23.06.2020 г. до 23.07.2020 г.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, да заплати на Д. Х. Х., ЕГН
**********, разноски в размер на 3000 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7