Р Е Ш Е Н И
Е
Гр.София……...2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 св, в закрито съдебно заседание на ………….. през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН КОЛЕВ
НИКОЛА
ЧОМПАЛОВ
като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ ч.ж. д № 1561
по описа за 2020г. и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435, ал.2 и сл. ГПК вр.чл.79 ГПК .
Предявена
е жалба от Ч.Е.Б. АД ЕИК *******срещу ОТКАЗ от 25.11.2019г. на ЧСИ М.П.за
изменение на приетите разноски по изпълнителното дело № 20198510402741.
Жалбоподателя твърди, че неправилно
е отказано намаляване на разноските по изпълнително дело № 2741/2019г. по описа
на ЧСИ М.Петков. Намира, че изпълнителното дело не се отличава с фактическа и
правна сложност, не са извършвани
конкретни действия от процесуалния представител във връзка със събиране на
сумата, а само е подадена една стандартна молба за образуване на
производството.Наред с това твърди, че по делото са издадени няколко
изпълнителни листове и е могло за всички вземания да се образува едно общо
изпълнително производство, поради което претендира, че разноските в този случай
следва да са само в размер на 100 лв., а не поисканите и приети от ЧСИ 230 лв.
Твърди, че извършената цесия, която е наред с множество други, за присъдени
вземания на този адв.Валентин Тодоров и по други дела, цели да се увреди
дружеството ответник, което неоснователно се натоварва с разноски по този начин
по множество изпълнителни дела. Цитира множество дружества цесионери във връзка
с други вземания на този адвокат учредени от свързани с него лица. Цитира и
съдебна практика, според която при дружества, които са сигурни платци не би
следвало възнаграждението да е повече от 200 лв. Излага съображения и че е
налице погрешно определяне на таксите по т.26 от Тарифата дължима към ЧСИ, като
в нея не следва да се включва адв.възнаграждение и таксата не следва да е повече
от 48 лв.с ДДС и няма никакво основание да е определената от 124.43 лв. Твърди
и че неправилно е приета за събиране сумата от 6.91 лв., тъй като се касае за
разноски за банкова такса. Моли да се
намали адв.възнаграждение на 100 лв. и таксата по т.26 от Тарифата на 48 лв.,
както и приетото вземане от 6.91 лв. също да се отмени. Претендира направените
разноски за настоящото съдебно производство от 25 лв. ДТ и 100 лв. за
юристконсулство възнаграждение.
Отвтникът оспорва частната жалба.
Намира, че в частта срещу таксите дължими на ЧСИ е недопустима като просрочена,
тъй като длъжникът е уведомен за същите с връчената покана за доброволно
изпълнение и не е подал жалба в тази част в едноседмичния срок, а е подал само
възражение. Жалбата в частта за дължимото адвокатско възнаграждение е
неоснователна доколкото същото е определено по минималните размери на Наредба №
1 От 2004г. и е реално заплатено. Моли частната жалба да се отхвърли изцяло.
На осн. чл.436,
ал.3 ГПК съдебния изпълнител е изложил мотиви, че жалбата е недопустима в
частта относно определените такси дължими към ЧСИ, като просрочена, като наред
с това е обосновал подробно тяхната дължимост. Излага съображения, че жалбата е
неоснователна касателно определеното
възнаграждение, предвид че е определено в минималните размери съобразно
предвиденото в Наредба №1 от 2004г. и са правени искания от страна на
пълномощника във връзка с изълнението, а наред с това сумите не са платени от
длъжника в рамките на срока за доброволно изпълнение .
Съдът намира, като съобрази становищата на страните и приложените
доказателства намира следното :
Нормата на чл.435 от ГПК изрично предвижда право на
жалба срещу действията на ЧСИ касаещи определянето на разноските в рамките на
изпълнителното дело. Нормата на чл.79 от ГПК изрично дава уредба и на разноските
в изпълнителното производство и те са в общата част на ГПК.Разноските се
присъждат за всяка съдебна инстанция и отделно за изпълнителното производство.
Настоящия съдебен състав намира, че разноските за изпълнението включват в себе
си както дължимите такси към съдебния изпълнител- авансови и окончателни и
разноските за адв.възнаграждение към взискателя. Промените в чл.436 с бр.100 от
2019г. предвиждат жалбата срещу действията посочени в чл.435 от ГПК да се
подава в 2 седмичен срок от съобщаването направо до окръжния съд. В конкретния
случай и възражението и жалбата са подадени преди това последно изменение от
20.12.19г.Наред с това доколкото се касае за разноски съдебната практика е
установила да се прави искане първо до съдебния изпълнител за изменение относно
разноските, което е сходно с производството по чл.248 ГПК. Доколкото длъжникът
се е съобразил с тази практика, а възражението му е в срока за жалба и същото
не е администрирано като такова, както и след получаване отказа на ЧСИ жалбата
до съда е подадена в едноседмичен срок то съдът намира, че частната жалба e допустима. Следва да се отбележи,
че в самия отказ по възражението няма конкретно произнасяне досежно таксите.
Такова самостоятелно произнасяне относно таксите дължими на ЧСИ и липса на основание за
промяната им по същество се съдържа в уведомлението от 15.122019г. до длъжника,
което е самостоятелен акт подлежащ на обжалване. В съдебната практика е прието,
че всеки един акт касаещ разноските в изпълнителното производство подлежи
отделно на инстанционен контрол. Няма данни кога това съобщение е връчено на
длъжника, поради което частната жалба подадена на 18.12.2019г. се явява
подадена в срок.
Наредба №1 от 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда минимален размер
на адвокатските възнаграждения и за изпълнителното производство – чл.10. Вярно
е, че адв.възнаграждение се договаря по размер между адвокат и неговия клиент,
но насрещната страна не може да е задължена да поеме всяка договорена стойност
на това възнаграждение. За това е предоставена възможност на съдът в един
процес да намалява това възнаграждение съобразно сложността и тежестта на
спора, като пада и под минималните размери, съобразно тълкуването дадено в т.3
от ТР № 6/2012г. ан ОСГТК на ВКС. Към молбата, с която е поискане започване на
изълнението са приложени пълномощно, договор за правна помощ и платежен документ
за заплащане на договореното адв.възнаграждение от 230 лв.Сумата предмет на
изпълнителния лист е 300 лв. и с цесията същата е прехвърлена на дружеството
взискател – Г.С.Ч.ЕООД , в едно със сумата на платената държавна такса за
издаване на изпълнителния лист. Общо поисканата за събиране сума е в размер на
306.91 лв. Възнаграждението за процесуално представителство от един адвокат е
определено съобразно чл.10,ал.1т.1 – 200 лв. за образяване на изпълнението и 30
лв. за процесуалното представителство съобразно размера на претенцията – т.2 от
чл.10 на Наредба № 1 от 2004 г. Съдът намира, че не са налице основания за
намаляване на така договореното и прието адвокатстко възнаграждение. Същото е
определено в минималните размери по наредбата, която предвижда начина на
определянето му. След като имаме издадени няколко изпълнителни листа за
различни вземания всеки от тях е самостоятелно основание за образуване на
изпълнително дело и само от волята на взискателите зависи да го образуват в
едно общо или различни дела. За образуването на всяко от тях наредбата
предвижда минимум 200 лв. за адв.възнаграждение, поради което няма основание за
намаляването му до искания размер от 100 лв. Наред с това в конкретния случай процесуалния
представител е правил искания във връзка с предприемане на конкретни
изпълнителни действия, като с последната си молба е оттеглил първоначално
сочени като възбрана на имоти и запор върху дружествени дялове и е поискал
налагане на запор на банкови сметки. Липсват данни към момента на подаване на
частната жалба длъжникът да е заплатил претендираните суми, т.е. не е налице
плащане в рамките на срока за доброволно изпълнение и са предприемани
процесуални действия от процесуалния представител, поради което се следва и
адв.възнаграждение за тези действия, които са договорени и платени в размера
предвидени от наредбата – 30 лв. Така мотивиран съдът намира, че
адв.възнаграждение е определено законосъобразно и не са налице основания за
неговото намаляване. Същото се следва изцяло в размера, който е договорен и заплатен от взискателя.
По отношение сумата от 6.91 лв.,
същата се събира като част от вземането, а относно размера на вземането чл.435
от ГПК не предвижда право на жалба, тъй като не се предполага същото да е
спорно. Същото се определя от изпълнителния лист който е изпълнителен титул,
съобразно който съдебния изпълнител може да пристъпи към изпълнение – чл.426 от ГПК. При спор за размера по изпълнителния лист правото на жалба е уредено вв
чл.407 ГПК. Настоящия състав намира, че липсва законово основание в конкретния
случай ЧСИ да събира сумата от 6.91 лв., както и че договора за цесия не
създава и не представлява изпълнителен титул, той само прехвърля правата
произтичащи от изпълнителния лист, но не може да създава други такива. Ако взискателя
е искал ЧСИ да събере и таксите по издаване на изпълнителния лист е следвало да
поиска съдът да ги включи в същия. Без да са включени в изпълнителния лист за
тях липсва на годен изпълнителен акт.
Тъй като обаче настоящия състав не може да се произнася в тази част, то
частната жалба досежно тази сума следва да се прекрати, а ответникът длъжник
може да установи недължимост на сумата по общия исков ред.
По отношение разноските дължими
на ЧСИ. В обясненията си ЧСИ подробно обосновава определените от него такси –
авансови и окончателни – пропорционални. По отношение на авансовите такси има
приложена към делото и сметка и съдът намира, че таксите от 66 лв. се следват
на ЧСИ, тъй като делото е образувано – 20 лв., изпратена е покана за доброволно
изпълнение – 20 лв. и доколкото липсва плащане в срока на доброволното
изпълнение, то съответно се следва такса за налагане на запор от 15 лв. Върху
тази сума се следва и ДДС от 20 %, което съответно прави авансово определената
и заплатена от взискателя сума от 66 лв. Начислени са 18 лв. с ДДС за изпращане
на други съобщения и изскване на информация, което е изпълнено по делото, както
и 48 лв. с ДДС по размяна на книжата във връзка със предявената частна жалба /
тази сума обаче е поета от длъжника /, като тези такси са правилно определени .
Съдът намира, че единствено е погрешно определената пропорционалната такса по
т.26 от Тарифата, която се следва върху сумата предмет на изпълнението –
изпълнителния лист и в нея не се включват разноските дължими по самото изпълнение
т.е. адв.възнаграждение. Предвид на това и съгласно б.Б от т.26 върху сумата
предмет на изпълнението – 300 лева се дължи такса от 30 лв./ 10 + 20 / и с 20 %
ДДС общо тази пропорционална такса възлиза в размер на 36 лв. с ДДС , а не
както е приел ЧСИ 64.43 лв. с ДДС . В тази част жалбата се явява основателна
досежно пропорционалната такса и в тази част постановлението за отказ да се
изменят разноските следва да се отмени и се отмени само в частта за
пропорционалната такса по т.26 за разликата над 36 лв. с ДДС.
Доколкото спорът по делото касае адв.възнаграждение, като направени
разноски, настоящия състав споделя съдебната практика, че при спор относно
разноските, разноски в настоящото
въззивно производство не следва да се присъждат.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПО жалбата на Ч.Е.Б. АД ЕИК *******ОТМЕНЯ ОТКАЗ на ЧСИ М.П.от 25.11.2019г
в частта за изменение на определените по
изпълнителното дело разноски по т.26 от Тарифата за таксите събрани от ЧСИ
,като ОТМЕНЯ определените такива за разликата над 36 лв. с ДДС / тридесет и
шест лева / .
ПРЕКРАТЯВА частната
жалба в частта относно сумата от 6.91 лв.
ОТХВЪРЛЯ
частната жалба в останалата й част като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в прекратителната му част с характер
на определение, като в останалата част е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :