№ 591
гр. В., 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20243110204820 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба
на П. Д. И. против Наказателно Постановление № 24-0445-000261/
23.04.2025г. на Началника на група при ОД-МВР –В. РУ А., с което са му
наложени следните административни наказания: по пункт 1 - „Глоба” в
размер на 500 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6
месеца на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП, по пункт 2- „Глоба” в размер
на 10лв. на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП.
В жалбата декларативно се твърди, че постановлението е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, поради което се иска цялостната му
отмяна. Сочи се, че за същото деяние на възз.И. е ангажирана наказателна му
отговорност по реда на чл.343 Б ал.3 от НК и втори път за същото деяние не
следва да носи адм.отговорност.
В съдебно заседание, въззивникът редовно призован, не се явява,
представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата на посочените в нея основания.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява от
упълномощен процесуален представител, който да ангажира становище по
жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
1
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 17.03.2024г. , около 10.17 часа възз. И. управлявал л.а. „Форд” с ДК
№ **** като се движел в гр.И., обл.В., по ул.”С.Д.”. По същото време на този
пътен участък се намирали полицейски служители между които и
актосъставителят А.. Те спрели възз. И. за проверка, в хода на която
установили, че той не носи свидетелство за регистрация на МПС.
Полицейските служители се усъмнили в поведението на възз.И. и решили да
извършат проверка на лицето за употреба на алкохол с техническото средство
Дрегер Алкотест 7510 с № ARВВ-0015, проба 1812 от 17.03.2024г. След като
поканили възз.И. да даде проба, той успял да извърши качествена проба и
техническото средство отчело резултат 0.72 промила. Това било и основание
да се издаде на въззивника талон за изпращане на медицинско изследване.
Съставили срещу него АУАН за нарушение на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП и чл. 100
ал.1 т.2 от ЗДвП. Също така била извършена и проба за управление на МПС
под въздействието на наркотични вещества, която също дала положителен
резултат. По отношение на това установено нарушение било издаден друг
АУАН и започнало наказателно производство.
Въз основа на установеното управление на МПС под въздействието на
алкохол бил издаден талон за кръвна проба №0172507. . В указаното време
възз.И. се явил в МБАЛ „СВ.Анна“ за даване на кръвна проба, но в листа за
идследването вписал, че отказва да даде кръвна проба.
Междувременно било образувано и досъдебно производство за извършено
престъпление по чл.343 б ал.3 от НК, касаещо управлението на МПС след
употреба на наркотични вещества - д.п.№102/2024г. по описа на РУ А./.
Поради извършените от въз. И. нарушения на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП и
чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП - управление на МПС след употреба на алкохол и без
да носи свидетелство за регистрация на МПС, срещу нето бил съставен акт за
установяване на административно нарушение. При личното предявяване на
акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени
депозирани.
Въз основа на съставения акт и след като били взети предвид
показанията на техническото средство, против възз. И. било издадено и
атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган изцяло
2
възприел описаната фактическа обстановка, както и правната квалификация
на нарушенията- по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП, за които на
въззивника били наложени съответните наказания.
В хода на съдебното следствие като бе разпитан свидетел
актосъставителят А., чиито показания съдът кредитира изцяло като дадени
обективно, безпристрастно и пълно. Свидетелят посочи, че въззивника е
именно лицето, което е било спряно за проверка, в хода на която полицейските
служители го изпробвали с техническо средство и издали талон за кръвна
проба, като също така установили и управлението на МПС под въздействието
на упойващи вещества.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по административно наказателната преписка, тези
приложени към жалбата, събраните в хода на съдебното производство гласни
и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността
му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът
прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,
поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от
Началника група при ОД-МВР – В., РУ А., съгласно заповед № I-
8121з/1632/2021. на Министъра на вътрешните работи. То е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок и е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
В същото се съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона
реквизити. Нарушенията, вменени във вина на въз. Кючюкали са
конкретизирани в степен, позволяващи му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Наложените наказания също са
индивидуализирани. Поради това съдът намира, че в хода на производството
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
довели до ограничаване правото на защита на въззивника.
Съобразно Наредба № 30/01 законът е въвел задължително предписание
3
за дефинитивно възприемане на показанията на техническото средство за
изследване употребата на алкохол или на друго упойващо вещество в
случаите, когато е налице отказ на освидетелствания водач на МПС да получи:
талон за медицинско изследване; при неявяването му в определеното лечебно
заведение да даде кръв за изследване в указаното време или при отказ да даде
кръв за изследване. На въззивника е бил издаден талон за медицинско
изследване, съгласно цитираната наредба, за точното установяване на тази
концентрация в кръвта му. Той се е явил за изследване, но в последствие е
отказал да даде кръвна проба. Наредбата указва два начина за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта. Наредба № 30/01 е предвидила
използването на технически средства и/или химическо изследване на кръвта,
като и двата способа са ориентирани към обективност на резултата, съответно,
към изключване на субективния фактор. При отказ на водача да даде кръв за
изследване, или при закъснението му за това меродавно е показанието на
техническото средство, което изключва прилагането възможността да се
отчитат евентуални отклонения в отчитането на уреда.
В нормата няма правна презумпция. Употребата на алкохол в хипотезите
на чл. 6 от Наредбата е тази, установена с техническото средство и не се
извлича по метода на презюмирането. В този случаи правилно АНО се е
позовал на резултатите от техническото средство.
Въз основа на съставения акт АНО издал процесното НП. В същото приел,
че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.3,т.1 от ЗДП и на
основание чл. 174, ал.1, т.1 от ЗДП му наложил адм. наказание глоба в размер
на 500лв. и адм. наказание лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени
така и гласни, които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на
различни правни изводи.
Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по
законосъобразността на образуването и провеждането на административно
наказателното производство установи, че АУАН и издаденото въз основа на
него НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл.
34 от ЗАНН. В обстоятелствените части както на акта, така и НП се съдържат
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението за
4
което въззивникът е бил привлечен към адм. наказателна отговорност,
посочени са дата и място на извършване, както и нарушената законова норма.
В случая фактите описани в акта не водят до каквото и да било съмнение
по отношение на това за какво точно деяние е ангажирана отговорността на
въззивника и коя норма е нарушил – управлявал МПС след употреба на
алкохол. Няма и каквото и да било съмнение във волята на АНО, а и от
съдържанието на самата жалба явства, че въззивникът ясно е разбрал за какво
е наказан.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения във фазата на
производството пред административно наказващия орган. АУАН и НП са
формално редовни актове, съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН,
преписи и от двата са връчени на нарушителя, като му е дадена възможност да
организира адекватна защита. Жалбоподателят не е депозирал писмено
възражение срещу АУАН в срока по по чл.44 ал.1 от ЗАНН, което обяснява и
липсата на произнасяне на АНО по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН.
Като прецени всички доказателства по делото по отделно и в тяхната
съвкупност съдът прецени от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДП на водачът на ППС е
забранено да управлява ППС под въздействието на алкохол.
В случая в хода на съдебното следствие по категоричен начин се
установява, че въззивникът е управлявал МПС, когато е бил спрян за
проверка, както и по отношение на това, че пробата за алкохол с техническо
средство е отчела наличие на алкохол в кръвта му над 0.5промила – 0.72
промила.
Като съобрази горните обстоятелства съдът прецени, че въззивникът е
нарушил разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДП, тъй като е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 промила и това е доказано по
безспорен и категоричен начин.
АНО е дал правилна квалификация на нарушението и е наложил на
въззивника наказания в пределите предвидени в закона, а именно глоба в
размер на 500лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца,
като и двете наказания са във фиксиран размер.
Правилно административно-наказващият орган е приложил и
5
санкционната норма- чл.174 ал.1 от ЗДП, тъй като именно в нея е предвидена
санкция за водач на МПС, който управлява с концентрация на алкохол в
кръвта си над 0,5 на хиляда, каквото имаме в настоящият случай, а именно –
въззивника е управлявал автомобил с концентрация от 0.72 промила.
Предвидените в тази законова норма наказания са за водач, който управлява
МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда
включително – лишаване от првоуправление за срок от 6 месеца и глоба 500
лв.. Наказващият орган е наложил и двете наказания във фиксирания размер.
Като цяло единствените възражения на жалбоподателя се съсредоточават
около това, че щом веднъж е бил санкциониран по наказателен ред за
управление на МПС след употреба на наркотични вещества (престъпление по
чл. 343б, ал. 3 НК), то и е недопустимо да се ангажира
административнонаказателната му отговорност за това, че по същото време и
място е управлявал автомобила и с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5
до 1, 2 на хиляда. Материалите по НОХД 1281/2024г. по описа на РС В., по
което е наложено наказания за деянието по чл.343б ал.3 от НК са
присъединени по настоящото дело. От тях е видно, че въз.И. е наказан за
управление на МПС след употреба на упойващи вещества – метаамфетамин.
Настоящият състав не споделя тези доводи по следните причини.
Съдът намира, че в случая не е налице двукратно наказване за едно и също
деяние. Касае се за две съвсем отделни деяния, осъществени от жалбоподателя
в условията на съвкупност, като едното от тях (управление след употреба на
наркотични вещества) е въздигнато в престъпление – чл. 343б, ал. 3 НК, а
другото – управление на МПС с концентрация на алкохол 0, 72 на хиляда е
въздигнато в административно нарушение.
В този смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение № 13/20.12.2021 г.
на ВАС, където макар и по различен повод, ясно е заявено, че както
шофирането след употреба на алкохол (над определени граници) и наркотици,
така и отказът за тестване за употреба на алкохол и наркотици - са две
самостоятелни нарушения (престъпление досежно употребата на наркотици).
В случая влязлото в сила определение за одобряване на споразумение, имащо
силата на влязла в сила присъда, по силата на чл. 413, ал. 3, вр. с ал. 2 от НПК
задължава всички правни субекти да се съобразят с въпросите относно
деянието и дееца – т. е. настоящият състав е длъжен да приеме, че на
6
процесната дата и място И. е управлявал процесното МПС, така както е
посочено в определението, поради което и в настоящето производство съдът
не събира доказателства за тези факти, (които между другото по никакъв
начин не се и оспорват).
С други думи, в конкретния случай възз.И. е осъществил две отделни
деяния, едното административно нарушение по своя характер, а другото
престъпление, поради което не е налице нарушение на принципа ne bis in idem,
забраняващ окончателно осъденото или оправдано лице, не само да бъде
наказвано повторно за същото деяние, но и да бъде съдено и да подлежи на
риск от наказателно преследване въобще.
По изложените съображения, съдът намира и за неоснователен довода, че
административнонаказателната отговорност е ангажирана в нарушение на чл.
33 от ЗАНН. Отново следва да се посочи, че деянието, за което е образувано
процесното административнонаказателно производство с АУАН №
1138390/17.03.2024г., не съдържа признаците на престъпление по НК, в
частност по чл. 343б, ал. 1 или чл. 343б, ал. 3 от НК, поради което в случая, в
нито един момент не са били налице предпоставките на чл. 33 от ЗАНН.
По пункт 2 от наказателното постановление :
Установено е, а и не се оспорва, че при извършената проверка въззивника
не е носел свидетелство за регистрация на МПС. С разпоредбата на чл.100
ал.1 т.1 от ЗДП е въведено задължение водачите на МПС да носят тези
документи. Въззивникът не е изпълнил това си задължение, поради което и
правилно са му били наложени наказания на основание 183 ал.1 т.1 от ЗДП ,
където именно е предвидена санкция за водач на МПС, който не носи
свидетелство за регистрация на управляваното от него моторно превозно
средство. Правилно е било наложено наказание „глоба” в размер на 10 лв.,
чийто размер е императивно посочен в закона.
С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, въззивника следва да бъде осъден на основание чл.63, ал.3
вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-В. юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК,
вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
7
Предвид горното съдът намира, че НП следва да бъде потвърдено, поради
което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 24-0445-
000261/23.04.2024г. на Началника на група при ОД-МВР –В. РУ А., с което
на П. Д. И. ЕГН ********** са наложени следните административни
наказания: по пункт 1 - „Глоба” в размер на 500 лева и „Лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.174 ал.1 т.1 от
ЗДвП и по пункт 2- „Глоба” в размер на 10лв. на основание чл.183 ал.1 т.1
пр.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА П. Д. И. ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР-В. сумата
от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в ЧЕТИРИНАДЕСЕТ дневен срок от
съобщаването му на страните с касационна жалба пред Варненски
административен съд по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
8