ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 461
гр. София, 02.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Частно
наказателно дело № 20251110200985 по описа за 2025 година
I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 213, aл.5 от НПК.
ОБРАЗУВАНО Е ПО ПИСМЕНА ЖАЛБА с вх. №
21914/07.01.20254г. и с пощенско клеймо от 03.01.2025г. на лицензиран
оператор НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ Т. И. Д. СРЕЩУ ПОСТАНОВЛЕНИЕ
НА СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА от 16.09.2024г. по пр.пр. №
******/2024г. по описа на СРП, потвърдено с Постановление на СГП от
06.12.2024г. по пр.пр. № *******/2024г. по описа на СГП, с което е било
отказано да бъде образувано досъдебно производство (ДП) по повод на
твърденията й за извършено престъпление по НК.
В ЖАЛБАТА СИ ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Д. инвокира подробни, ясни,
логични и аргументативно изчерпателни съображения, въз основа на които
релевира искане да бъде отменено обжалваното постановление на Софийска
Районна прокуратура за отказ да се образува досъдебно производство, тъй
като е неправилно и незаконосъобразно.
II.). Софийският Районен съд, след като прецени събраните по
преписката доказателства, с оглед приложението на закона, намира
следното:
III.). ПО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ЖАЛБАТА:
1.). ЖАЛБАТА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ Т. И. Д. с вх. №
21914/07.01.20254г. и с пощенско клеймо от 03.01.2025г. на лицензиран
оператор е подадена пред родово, местно и функционално компетентен съд и
срещу акт на прокурор от Софийска Районна прокуратура (постановление) по
чл.213, ал.5 от НПК, който подлежи на едноинстационна окончателна
проверка в производство по съдебен контрол пред Софийски Районен съд,
като първостепенният прокурорски акт на Софийска Районна прокуратура е
бил потвърден с втори прокурорски акт на Софийска Градска прокуратура
(постановление) по реда на вътрешно-ведомствения контрол в рамките на
прокуратурата (а това е вътрешно процесуално условие от изискуемите
1
такива, които следва кумулативно да са налични за цялостната допустимост на
жалбата пред съда).
2.). Постановлението на Софийска Градска прокуратура е било връчено
на жалбоподателя Д. по надлежния ред на 27.12.2024г., съгласно приложената
по делото на лицензиран пощенски оператор обратна разписка - на л.10 от СП.
Контролът в рамките на прокуратурата е бил иницииран по реда и способите
на НПК. СЪДЪТ СЪОБРАЗЯВА датата на подадената жалба от 03.01.2025г.
и приема, че същата е постъпила в законоустановения срок, съгласно
разпоредбата на чл.213, ал.4 от НПК.
3.). ЖАЛБАТА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ Т. И. Д. Е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА и по смисъла на чл.213, ал.4 от НПК, тъй като предмет на
произнасянето на СРП и СГП са възможни престъпления по чл.213а и чл.214
от НК, които по смисъла на чл.93, т.7 от НК са тежки умишлени престъпления,
наказуеми с наказание „лишаване от свобода“ повече от 5 (пет) години.
IV.). ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛНАТА.
РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО - ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА и
следва да бъде уважена.
РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
ПРИЕМА, ЧЕ реализираната проверка по Закона за съдебната власт е била
непълна, дори непрофесионална. Липсвало е ангажираност на длъжностното
лице, което е събирало сведения по случая от заинтересованите лица, като
изясни всички релевантни относно инкриминираните събития факти. СЪДЪТ
НАМИРА, ЧЕ прокурорът не е подходил с критично отношение към
достоверността на сведенията по делото. Не е съобразил, че лицата, които
имат евентуална съпричастност към възможното престъпление са високо
квалифицирани професионални юристи, които нямат интерес да се разкрива
случая, респективно не биха уличили себе в престъпление. Налице е
значително изминало време от датата на подадената жалба от пострадалото
лице Д.. Прокурорът по мнение на съдебния състав е могъл да образува
непосредствено досъдебно производство с първото действие по
разследването, като разпита пострадалото лице Д., включително и пред съдия
(тези изисквания важат и спрямо второто пострадало лице), за да извърши
необходимите процесуално-следствено действия по реда на НПК и едва тогава
да отчете дали събраните под негов надзор доказателства му дават основание
да повдигне обвинение за престъпление от общ характер или да прекрати
досъдебното производство, поради липсата на престъпление или поради
неговата недоказаност.
СЪДЕБНАТА ИНСТАНЦИЯ НА СЪДА НАМИРА СЛЕДНАТА
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Пострадалото лице Т. И. Д., заемаща съдебен заседател в Софийски
градски съд, получила телефонно обаждане на 21.05.2024г. на мобилния си
номер *********** от лице от мъжки пол с входящо обаждане с непознат
номер № ************. Лицето от мъжки пол се е представило, че се казва
адвокат Н. Същият казал на пострадалото лице Д., че ако до 24.05.2024г.
2
съпругът й - Д., не напусне търговското дружество „А.“ ООД с ЕИК:
***********, то за пострадалата Д. ще последват негативни последици -
дейността й на съдебен заседател щяла да бъде преустановена, тъй като
познавал ръководството на Софийски Градски съд; магистрати и следващия
възможен Главен прокурор на страната. Пострадалата Д. заявява в сведенията
си, че лицето от мъжки пол, представящ се за адвокат Н., е изложил
изявленията към нея, че той (този мъж от телефона) щял да злепостави
публично съпруга на пострадалата Д.; да го изпрати в затвора и че ще разгласи
случая по Нова ТВ. Пострадалата Д. е получавала заплахи по телефон от лице
от мъжки пол с името адвокат Н. и в друга сходна ситуация, като към нея били
отправени изявленията - „Айде сега по-добре да си гледате децата и внуците
и да си живеете спокойно старините“. Нещо повече, пострадалата Д. излага,
че лице с името адвокат Н. е посещавал адреса й с два автомобила - от вида на
джиповете, пълни с множество лица от мъжки пол - с цел сплашване - през
месец април 2024г. в гр.С.************. Пострадалата Д. излага
възприятията, че по повод на искането на адвокат Н. съпругът й да напусне
конкретното дружество, срещу последния пред пострадалата Д. са били
последвали устни заплахи за публичното му „опозоряване“, ако не изпълни
съответната цел (условие). Пострадалата Д. е била убедена в заплахите и
исканията на адвокат Н. или на лицето, представящо се с това име, тъй като
управителят на А.“ ООД с ЕИК: *********** е бил пребит именно от лицето
адвокат Н. с придружаващите го лица - охранители (за случая е имало
образувано ДП - и в тази насока подробни сведения е изложил лицето П.).
Сведенията на пострадалото лице Д. намират доказателствена опора и
подкрепа в сведенията на лицето Т. Отчита се от съда, че лицето Л. не е видяла
или не е възприела нищо по случая. Адвокатският сътрудник Д. излага,
доколкото е работел в кантората на адвокат Н. (негов пряк работодател), че не
е възприемал какво си е говорел адвокат Д. с въпросната руса жена на възраст
(дори и да е бил в близост до тях - изводът е на съда) или дали е посещавал
адреса на жена, респективно говорел ли е по телефон с нея. Сведенията на
адвокатския сътрудник Й. и най-вече тези на възможното инкриминирано
лице - адвокат Н. - са пълни с отрицания. (Логично е да са пълни с отрицания,
тъй като те нямат интерес да се уличават в престъпление и доколкото са
високо квалифицирани образовани лица, познаващи правото и неговите
институти). Няма доказателства по преписката, които да потвърждават
достоверността на изнесените твърдения от лицата Н. и Д. Лицето Д. дава
сведения по случая и същите намират опора в сведенията на лицата Д. и Т.
Нещо повече, свидетелят Д.излага възприятията, че спрямо него адвокат Н.
или лицето, представящо се с тези имена, постоянно (а не инцидентно) го е
„тормозел“ с обиди, със заплахи и с искания, респективно „принуждавал“ е
лицето Д. да напусне фирмата „А.“ ООД и да прекрати отношенията си с
лицето Т., както и с другия съдружник от фирмата - В. В противен случай, за
лицето Д. биха последвали неговото публично злепоставяне, и респективно -
няма да може да доживее спокойно старините си и да гледа внуците си.
V.). СЪДЕБНАТА ИНСТАНЦИЯ НА СЪДА НАМИРА СЛЕДНОТО
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
3
РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
НЕ СПОДЕЛЯ изводите от постановленията на СРП и СГП за липсата на
обосновани доказателствени данни за възможно престъпление по чл.213а
и/или чл.214 от НК. СЪДЪТ ИМА СОБСТВЕН ПРОЧИТ спрямо
приложимото право. Напускането на дружество по Търговския закон от
страна на съдружник е правно действие, което се регламентира по определена
процедура и с установен от закона сложен фактически състав. Напускането на
едно търговско дружество от съдружник може да бъде обусловено от
различни причини, като прекратяването на дружественото му
правоотношение се извършва по силата на уредени ТЗ законови предпоставки.
Напускането на едно търговско обединение от страна на съдружник има
финансово измерение или определена цел, която евентуално е възможно да е
преследвал адвокат Н. Същият е отправил недвусмислени изявления спрямо
пострадалите лица Д. и Д., изразяващи в задължаването противно на волята на
Д., последният да напусне дружеството „А.“ ООД и да прекрати членственото
си правоотношение с ЮЛ и неговите съдружници. Целта на тези действия на
адвокат Д. или на лицето, представящо се с тези имена, я знае само той. Но
неговото поведение и изявления са били доведени до знанието на
пострадалите Д. и Д. Поискано е било противно на волята и съгласието им,
пострадалият Д. да извърши правна процедура по напускането на конкретно
търговско дружество - а това действие само по себе си води до извод, че
пострадалия Д. е заставен да напусне ЮЛ и да не получава повече доходи от
дейността на търговеца, респективно заставя се против волята си да претърпи
финансова загуба, като това резултира в отрицателна величина в насока
намаляването на неговото имущество. Пострадалите лица Д. и Д. излагат, че
са били заплашени с публичното им опозоряване с тежки последици за тях -
например с оглед заплахите за прекратяване на заседателната дейност на
пострадалата Д. чрез последващ разговор с висши магистрати и с
ръководството на съответния съд; с оглед публичното злепоставяне по
медиите на лицата Д. и Д.; с оглед затрудняването отглеждането на внуците
им; с оглед създаване на страх, смут и неспокойствие за доизживяване на
старините им. Те (пострадалите лица) посочват, че са изпитали основателен
страх за осъществяването на намеренията на лицето, което е адресирало към
тях своите противоправни искания - знаели са за нападението над адвокат Т.,
който е бил свързан по линията на различни правоотношения с дружеството
„А.“ ООД. До знанието на пострадалите лица Д. и Д. са били доведени
исканията на дееца, и с тяхното обективиране и с оглед поставената цел, не е
било необходимо и не е необходимо за съставомерността на евентуалното
престъпление пострадалото лице Д. да е предприело съответното искано
действие - в това се състои т.нар. „рекет/шантаж/шанаджийство“ по смисъла
чл.213а от НК (при който липсва съставомерна вреда, но целта на дееца е била
поставена и ясно обективирана и поради нейното обективиране деянието се
приема за довършено), като по чл.214 от НК - при изнудването настъпва в
причинен каузалитет имотна вреда (защото пострадалото лице, за да не
претърпи вреди или за осуети настъпването на вреди, свързани със заплахите
за опозоряване, заклеймяване и т.н., предпочита да претърпи действията на
4
дееца и да му изпълни съответната претенция - в случая е било поискано
извършването на правна процедура по прекратяването на връзката на
пострадалия Д. по реда на ТЗ със съответното ЮЛ, а това би довело до
настъпване на имотна вреда - същият няма да получава доходи или дивидент
от дейността на дружеството; няма да работи търговска дейност по занятие, а
същата тази професионална дейност по занятие се извършва в търговското
право винаги с цел печалба - поне на съда не са известни търговци по ТЗ,
които да извършват безвъзмездна търговска дейност - например. Тези
действия и цели на дееца се предпочитат принудително от пострадалите лица,
за да не претърпят по-големи вреди, свързани с публичното им заклеймяване,
с прекъсване на професионалната им дейност, със създаване на неспокойствие
в живота им или образно казано „те предпочитат по-малкото зло“. Формите на
принудата са конкретно описани в състава на престъплението по чл.213а от
НК, като в настоящият случай към пострадалите Д. и Д. са били обективирани
психическа заплаха за публично „опозоряване“ и за настъпването на
неблагоприятни за тях вреди с цел да бъде принуден пострадалият Дичев към
разпореждане със свое имуществено право, възникнало от дружественото му
членствено правоотношение с ЮЛ „А.“ ООД. Следва да бъдат установени
точните изявления на възможното съпричастно лице, но и неговите
съпътстващи действия относно затвърждаването на поведението му и
желанието му да постигне по противоправен начин исканата цел. Дори и тази
цел действително да не е била постигната от евентуално съпричастното лице,
същата е била поставена от него, била е доведена до знанието на
пострадалите. С поставянето на целта за претърпяване на имуществена загуба
и с оглед на реализираните елементи от състава на престъплението по чл.213а,
ал.1 от НК, деянието на възможното съпричастно лице се счита принципно за
довършено. Ако принудата на дееца спрямо пострадалите е предхождала и е
съпътствала искането му за имуществено облагодетелстване или за
извършване на имуществено действие, което има своята икономическа
стойност, а с оглед на поведението си и въпреки вътрешното си несъгласие,
пострадалите например са предприели реални стъпки за обективното
реализиране на поставената спрямо тях цел, се счита, че е налице изнудване по
смисъла на чл.214 от НК с всички законови последици от изпълването на
съставомерността на деянието - необходима е да е настъпила и последицата
имотна вреда, включваща „претърпяна загуба“ чрез намаляване на
имущественото положение на пострадалия. В този смисъл е Р № 543/
12.01.2011 г. на ВКС по н.д. № 2485/ 2011 г., I н.о. СПОРЕД НАСТОЯЩАТА
ИНСТАНЦИЯ, за съставомерността на деянието по чл.213а, ал.1 от НК
например не следва да се преценява дали пострадалото лице е имало
действителни намерения да изпълни исканията на дееца към него, а следва да
се прецени, че до неговото знание е била доведена исканата цел от дееца,
заканата за публично опозоряване с тежки последици за него; че е била
обективирана и възприета тази закана или заплаха от същия (от всяко
пострадало лице) и за да бъде потвърдена от дееца, последният извършвал
определени съпътстващи действия в определен период от време - например с
отправянето на заплахи от всякакъв вид; с казването на обиди, с
5
реализирането на принуда, с използване на множество лица от мъжки пол за
респект чрез физическото им присъствие (например в „мафиотски стил“) на
определено място; чрез вдигане на скандали, с отправяне на заплахи за
снимане чрез журналист от национална телевизия; с отправянето на изявления
за прекъсване на съдебната заседателската дейност на пострадалото лице Д.
чрез провеждането на „разговор“ с ръководството на Софийски Градски съд, с
висши магистрати от системата и/или с бъдещия Главен прокурор на
страната. В този смисъл са Решение № 222 от 25.05.2010 г. на ВКС по н.д. №
159/ 2010 г. III н.о. и Решение № 374/ 04.12.2009 г. на САС по ВНОХД № 406/
2009 г. Тези съображения МОТИВИРАТ СЪДЪТ ДА ПОСОЧИ, ЧЕ
пострадалите Д. и Д., ако по някаква причина не получат достъп до
правосъдие от бездействието на органите на разследването и прокуратурата
чрез разследване на техния случай, същите могат да потърсят обезвреда по
реда на ЗОДОВ, като ангажират юридическата отговорност на Държавата.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ НАМИРА, ЧЕ лицата Д. и Д. са на достолепна
възраст. Лицето Д. е съдебен заседател в престижна съдебна институция.
Ползва с обществено доверие и име, тъй като при избора си в това качество е
доказала пред своя орган по назначението си своето обществено положение,
изградено име, притежаването на нравствени качества, образование и т.н. За
съда това са възрастни хора, които според съдебния състав са живеели и са
били възпитавани в среда на принципи, отговорност, честност, почтеност и
добросъвестност. За съда са крайно неправдоподобни сведенията на
възможното съпричастно лице или лица към случая. Лицата Д. и Д. са наясно,
че същите не биха ангажирали органите на МВР и прокуратурата, ако не са
били засегнати или застрашени от съответното лице или лица. Всяко
възможно пострадало лице има правото на защита от компетентните
институции в страната, особено в случаите, когато същите са били обект на
престъпления - Държавата чрез своя процесуален инструментариум следва да
положи усилия и да вземе адекватни мерки за тяхното разкриване, за
установяването на извършителите им и за наказването им по предвидения
законов ред. В това се изразява съдържанието и целите на принципите на
всяка правова и демократична Държава, които настоящият съдебен състав
безусловно споделя и прокламира. Решаващият съд на първата инстанция
изразява със своя съдебен акт правното си очакване обективната истина по
случая да бъде разкрита чрез процесуалните правила на закона, доколкото
действията на прокурора и службите на МВР по Закона за съдебната власт не
са постигнали правен резултат. Според съда все още може да се реализира
обективно, всестранно и пълно разследване по случая, съгласно принципите и
способите на НПК.
С ОГЛЕД ИЗЛОЖЕНОТО и НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 213, АЛ. 5 ОТ
НПК, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-
ТИ СЪСТАВ,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
6
ПОСТАНОВЛЕНИЕ НА СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА от
16.09.2024г. по пр.пр. № *********/2024г. по описа на СРП, потвърдено с
Постановление на СГП от 06.12.2024г. по пр.пр. № ******/2024г. по описа на
СГП, с което е било отказано да бъде образувано досъдебно производство
(ДП) по повод на твърденията на Т. И. Д. за извършено престъпление от общ
характер по чл.213а, ал.1 от НК и по чл.214 от НК.
ВРЪЩА НЕЗАБАВНО НА СОФИЙСКА РАЙОННА
ПРОКУРАТУРА материалите по пр.пр. № ************/2024г. по описа на
СРП за извършване на дължимите по НПК процесуално-следствени действия
и доколкото по реда на НПК образуването на досъдебно производство е
технически въпрос - преценката на прокурора по чл.207, ал.1 от НПК е
заместена от съда.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ДА СЕ ВРЪЧИ ПРЕПИС от съдебния акт пострадалата Т. И. Д. (за
сведение) и на представителите на Софийска Районна прокуратура и
Софийска Градска прокуратура (за изпълнение).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7