Р Е Ш Е Н И
Е
№1220
гр. П., 15.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на трети юли две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 01678 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД, с която е
поискано да бъде признато за установено по отношение на А.М.Р., че дължи на
ищцовото дружество сума в размер на 423,27 лева, представляваща главница за
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в
гр. П., ул. «***», ап. 130, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., както
и сумата от 38,71 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 09.07.2017 г. до 03.01.2019 г., ведно със законната
лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който счита за неоснователни исковите претенции. Оспорва се количеството доставяна топлинна енергия. Счита, че договорните отношения не се регулират на базата на общи условия. Излага съображения, че Законът за енергетиката урежда продажба на топлинна енергия, а настоящата искова претенция се отнася за доставка на топлинна енергия до абонатната станция. Енергията след абонатната станция била безстопанствена и ищцовото дружество не изпълнявало основни задължения по Закона за енергетиката и променяло предназначението на сградната инсталация.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
„Топлофикация
П.” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу А.М.Р. за вземанията, които са предмет на настоящите
искови претенции. Районният съд е издал заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №00125 по описа за 2019 г. на
Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление. Издадената
заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е подал възражение по чл.
414, ал. 1 ГПК, поради което на ищцовото дружество са дадени указания за предявяване
на искове за установяване съществуването на вземанията си.
Страните по делото не спорят, че ответната страна е собственик на имот с адрес гр. П., ул. „****, което обстоятелство в съдебно заседание е обявено от съда за безспорно и не се нуждае от доказване.
Представено е извлечение от вестник „СъП.”, брой 82 от 29.04.2008 година, в който са публикувани Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно техническа експертиза. От същото се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда. Установява се наличието на система за дялово разпределение в СЕС. Установява се наличието на сключен договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение.
От заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговско измерване, монтиран в абонатната станция (топломер), е преминал задължителните периодични метрологични проверки, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговски измерване и показанията му могат да се счетат за достоверни. Вещото лице посочва, че показанията на топломера са отчитани ежемесечно, което е констатирано от направената проверка по карнетите, водени в топлофикационното дружество.
Нетното количеството топлинна енергия
е определяно съгласно Наредбата № 16 – 334 от 06.04.2007г., тъй като от
брутната топлинна енергия (отчетената по показанията на топломера) са
приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на
посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена
топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост
(СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за
разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до извод,
че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за
потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в
индивидуалните сметки по имоти.
В заключението е
отбелязано, че през процесния период е начисляван разход за топлинна енергия за
БГВ – прогнозно. В имота са монтирани два броя водомери за измерване на разхода
за топла вода. Реалното потребление на количеството топла вода било установено
при годишния отчет на уредите, което обстоятелство било съобразено и отразено в
индивидуалните изравнителни сметки.
Експертът пояснява, че в
една от стаите на имота има монтиран един радиатор с индивидуален
разпределител, а отоплителното тяло в банята представлявало щранг – лира. След
провеждане на задължителния годишен отчет от фирмата топлинен счетоводител,
разходът на топлинна енергия за отопление на имота е преизчислен, прогнозно
начислените суми са сторнирани, като определената разлика е отразена в
индивидуалните годишни изравнителни сметки.
Отбелязано е още, че
разходът на топлинна енергия в сградната инсталация е направен по изчислителен
път. Той е част от общия доход, отчетен от топломера в абонатната станция и е
пропорционален на обема на отоплявания имот. Начислен е разход на топлинна
енергия само през зимния отоплителен период, т. е. за времето, през което е
работила отоплителната инсталация в СЕС. Определените суми за компонента
„сградна инсталация“ са отразени в индивидуалната сметка на имота.
Отразено е, че в общите части няма работещи отоплителни тела, поради което за тях няма разпределяна топлинна енергия и не са начислявани разходи. Били начислявани ежемесечно суми за услугата „дялово разпределение“, което според вещото лице се установявало от предоставените справки на топлофикационното дружество и ФДР.
От заключението на
експерта се установява, че доставяната топлинна енергия е на стойност 423,27
лева за периода от от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.
Съдът напълно кредитира заключението на обсъжданата експертиза. При изготвяне на експертизата, вещото лице е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място, вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общия топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно - икономическа експертиза, от което се установява, че ищцовото дружество има разделно счетоводство с отделна счетоводна отчетност по чл. 37 ЗЕ. Пояснява се, че задължението се води по счетоводна отчетност за абонатния номер и по компоненти – отопление, топла вода, дялово разпределение и корекции. Според вещото лице в счетоводството на ищцовата страна е налице начислена сума от 423,27 лева за стойността на консумирана топлинна енергия. Експертът посочва, че лихвата за забава е в размер на 38,71 лева, считано от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. Съдът кредитира заключението на обсъжданата експертиза. Същото е последователно, непротиворечиво и намиращо опора в заключението по съдебно техническата експертиза.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяването изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникне и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици или титуляри на вещно право на ползване с
града – етажна собственост, която е присъединена към абонатната станция или
нейното самостоятелно отклонение, са обявени за потребители на топлинна
енергияи като такива са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал. 1, т. 3 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3 ЗЕ (Наредба № 16 – 334 от 06.04.2007г.). Отношенията между
потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от
момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна
енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е
свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право
върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия. (Виж мотивите
на Тълкувателно решение № 2 по тълк. дело № 2 по описа за 2016 г. на ОСГК на
ВКС и мотивите на Решение № 5 от 22.04.2010 г. по конст. д ело № 15 по описа за
2009 г. на КС).
Присъединяването
на потребителите става чрез присъединителен топлопровод и абонатна станция,
която при потреблението за битови нужди се изгражда от топлопреносното
предпприятие и е негова собственост. Абонатната станция е уредбата, чрез която
се осъществява подаване, измерване, преобразуване и регуллиране на параметрите на топлинната енергия от
топлопреносната мрежа към потребителите. В абонатната станция се поставят
средства за търговско измерване на количеството топлинна енергия. Границата на
собственост на съоръженията между топлопреносното предприятие и потребителите
на топлинна енергия в самостоятелна сграда или в сграда – етажна собственост, е
последната спирателна арматура преди разпределителната мрежа на сградните
инсталации. Там се измерва топлинната енергия, постъпваща в сградата, със
средствата за търговско измерване (топломери), върху които се извършва
метрологичен контрол. Доставената в абонатната станция
топлинна енергия постъпва в сградната инсталация, която е съвкупност от
топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от
абонатната станция до имотите на потребителите (виж мотивите на Решение № 5 от 22.04.2010 г. по конст. дело №
15 по описа за 2009 г. на КС).
Горното означава, че за да се извърши продажба на топлинна енергия, е необходимо преди това същата да се достави до абонатната станция, за да може впоследствие да се ползва от потребителите. Прекратяването на топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделен етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните си теля в имота си, но остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация (чл. 153, ал. 6 ЗЕ).
По делото се установи, че ответникът е собственик на процесния топлофициран имот с адрес гр. П., ул. „****. Това води до извод, че за процесния период между страните по делото е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба.
Съдът намира за неотносими възраженията, че в общите условия е употребен термин за доставка или пренос на топлинна енергия. В чл. 1 от общите условия изрично е посочено, че касае за продажба на топлинна енергия. Следва да се отбележи, че доставянето и преносът на топлинна енергия представлява основно задължението на ищцовото дружество по договора за продажба, без което е невъзможно ползването на топлинна енергия от потребителите. Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва да установи и стойността на топлинната енергия. От заключенията на двамата експерти се установява, че стойността на доставената и ползваната топлинна енергия е размер на 423,27 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. Съдът съобразявайки заключението на съдебно – икономическата експертиза, падежните датите на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, достига до извод, че обезщетението за забава е в размер на 38,71 лева за периода от 09.07.2017 г. до 03.01.2019 г.
Горното налага извод, че предявените искови претенции са основателни и следва да се уважат.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното
производство, съобразно уважената част на исковите претенции.
В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 25 лева – държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер) и 120 лева – депозит за съдебно – техническа експертиза и 80 лева – съдебно – икономическа експертиза, т. е. направените разноски са в общ размер на 325 лева, които следва да се заплатят от ответната страна.
В заповедното производство по ч. гр. д. № 00125 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд ищецът е направил разноски както следва: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 25 лева – държавна такса. Съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 75 лева - направени разноски в заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.М.Р., ЕГН **********, с постоянен адрес *** ДЪЛЖИ на „Топлофикация
– П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата от 423,27 лева,
представляваща главница за стойността на ползвана топлинна енергия за
топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. «***», ап. 130, за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., както и сумата от 38,71 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 09.07.2017 г. до 03.01.2019 г., ведно със законната
лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 00125 по описа
за 2019 г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА А.М.Р., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***
ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 325 лева - разноски в исковото
производство и 75 лева - направени
разноски в заповедното производство
по ч. гр. д. № 06841 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в
сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 00125 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение
по настоящето дело.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.