№ 787
гр. София, 15.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20231110113002 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 181, ал.1 от ЗМВР за сумата
от 3 600 лева, представляваща равностойността на неосигурена храна за периода от
15.03.2020 год. до 15.09.2022 год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на иска-10.03.2023 год. до окончателното плащане.
Ищецът-Е. С. К. твърди, че е служила по трудов договор на военизирани
длъжности и като държавен служител в органите на МВР в продължение на 17 години,
като от 2005 год. до 2008 год. е служила по трудов договор в Дирекция „У.С.С.Ди-
МВР“, а от 2008 год. до 15.09.2022 год., като държавен служителв Дирекция
„У.С.С.Ди-МВР“. Сочи, че след изменението на ЗМВР от 01.02.2017 год., на основание
§69 от ПЗР към ЗИДМВР служебното й правоотношение е преобразувано в служебно
правоотношение по ЗДСл. Твърди, че след преобразуването на служебното й
правоотношение и в качеството й на държавен служител по чл. 142, ал.1, т.2 от ЗМВР
не й е плащана левовата равностойност на безплатна храна, полагаща й се на
основание чл. 181, ал.1 от ЗМВР, в размер на 120 лв. месечно, за периода от 15.03.2020
год. до 15.09.2022 год.. Поддържа, че същата е следвало да се заплаща ежемесечно
заедно със заплатата след изтичане на съответния календарен месец. Моли съда да
постанови съдебно решение, по силата на което да осъди ответника Дирекция
„У.С.С.Ди“-МВР да й заплати левовата равностойност на полагащата й се и
неосигурена от ответника храна в размер на 3600 лева за периода от 15.03.2020 год. до
15.09.2022 год. / в открито съдебно заседание състояло се на 21.11.2023 год. е
допуснато изменение на иска/, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 10.03.2023 г. до окончателното плащане. Претендира и разноски.
Ответникът-Дирекция „У.С.С.Д“-МВР оспорва предявения иск, като твърди, че
ищцата е получила левовата равностойност на полагащата й се храна, тъй като е
включена в определената й индивидуална основна заплата /определена съобразно §69,
1
ал.6 от ПЗР към ЗИДЗМВР/.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание по чл. 181, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР.
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на
следните предпоставки: 1. служебно правоотношение с ответника в рамките на исковия
период, по силата на което е работил при него като държавен служител; 2. основанието
за дължимост на претендираната сума; 3. нейния размер. При установяване на
посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже твърдяните от него
възражения срещу основателността на исковата претенция.
В случая, съдът приема, че правният статут на служителите на чл. 142, ал. 1, т. 2
ЗМВР включително и на ищцата Е. С. К. се урежда както от общия ЗДСл, така и от
специалния ЗМВР. Действително в чл. 142, ал. 4 ЗМВР се посочва, че статутът на
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 се урежда със ЗДСл, но тази разпоредба
следва да се тълкува във връзка с изричния текст на специалния закон, а именно чл. 1
ЗМВР, който има характер на обща разпоредба, определяща предметния обхват за
закона и гласи, че ЗМВР урежда принципите, функциите, дейностите, управлението и
устройството на МВР и статута на служителите в него. Посочената разпоредба
представлява общо положение, като дава основание останалите текстове в него да се
тълкуват с оглед и във взаимовръзка с нея. Ето защо, разпоредбата на чл. 142, ал. 4
ЗМВР, според която статутът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 се урежда
със ЗДСл, също следва да се тълкува във връзка с чл. 1 ЗМВР. Следователно, общите
разпоредби относно статута на държавните служители ще се прилагат и по отношение
на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗДСл само и единствено при липсата на изрично
специално правило в ЗМВР, което би дерогирало общия закон. Изключването изцяло
на статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР от приложното му
поле би било в противоречие с основните принципи на управление на държавната
служба в МВР, посочени в чл. 141 ЗМВР.
Разпоредбата на чл. 181 ЗМВР предвижда, че на служителите на МВР се
осигурява храна или левовата равностойност, а доколкото тя не съдържа изрично
разграничение, то следва да се приеме, че такова право имат всички служители на
МВР. В случая, този извод не се опровергава и от уредбата в специалната Наредба №
8121з-773 от 01.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна или левовата
равностойност на служителите на Министерството на вътрешните работи, която в чл. 1
от предвижда, че определя условията и реда за осигуряване на храна или левовата
равностойност на служителите на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 ЗМВР и по § 86 от ПЗР
на ЗИД на ЗМВР. Това е така, тъй като законът не делегира на Министъра на
вътрешните работи да определя кои лица следва да получават храна или парична
равностойност, а единствено възлага с подзаконов нормативен акт да се определят
условията и редът за предоставяне на сумите и доволствията по чл. 181, ал. 1-3 ЗМВР
/ал. 4 на чл. 181 ЗМВР/.
В този смисъл за отговор на въпроса кои лица имат право на безплатна храна или
левовата равностойност следва да се изходи единствено и само от ЗМВР. Нещо
повече, дори и да се приеме, че е налице противоречие между разпоредбата на чл. 1 от
Наредба № 8121з-773 от 01.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна или
левовата равностойност на служителите на Министерството на вътрешните работи и
2
специалния ЗМВР, до какъвто извод съдът не достигна, то следва да се приложи
разпоредбата на акта от по-висока степен, т. е. чл. 181, ал. 1 ЗМВР.
На следващо място, освен буквалното и граматическо тълкуване на посочената
разпоредба следва да бъдат съобразени и принципите на управление на държавната
служба в МВР и най-вече тези за забрана за дискриминация и обективност, тъй като в
противен случай дългогодишни държавни служители от системата на МВР биха били
поставени в неравностойно положение спрямо другите служители на МВР, които са
назначени по трудово, респ. по служебно правоотношение по ЗМВР. Не би отговаряло
на принципите и духа на закона тълкуване, при което за сходни длъжности на лицата
по трудови правоотношения се осигурява храна или се изплаща левовата
равностойност, а на тези по служебно правоотношение по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР –
не. Нещо повече, според § 69 от ПЗР на ЗМВР /в сила от 01.02.2017 г./ служебните
правоотношения на държавните служители в МВР, за които се прилага § 86 от ЗИД на
ЗМВР, и които към датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за
държавни служители с висше образование и притежаващи висше образоване, с
изключение на тези от Медицинския институт на МВР и на тези по § 70, ал. 1, т. 1, се
преобразуват в служебни правоотношения по ЗДСл, считано от датата на влизане на
този закон в сила. Следователно, на служителите, чиито правоотношения по силата на
закона се преобразуват в служебни такива по ЗДСл, също им се дължи левова
равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР. Или, изрично ЗМВР урежда, че в
хипотези на преобразуване по силата на закона на правоотношенията със служителите
в такива по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР се дължи левова равностойност за неосигурена
храна. Такова следва да бъде разрешението и и при сключването на служебно
правоотношение по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР предвид разпоредбата на чл. 181, ал. 1
ЗМВР и с оглед справедливото и равно третиране на работниците и служителите в
системата на МВР. Изложеното обосновава извод, че обстоятелството, че ищцата е
имала качеството на служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, поражда правото на същата
да получи от работодателя си храна или левовата равностойност, предвидени в
специалните разпоредби, уреждащи правния статут на лицата, работещи в системата на
МВР.
Несъмнено по делото се установява, че през процесния период действащи са
били Наредба № 8121з-773 от 01.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна
или левовата равностойност на служителите на Министерството на вътрешните
работи и заповеди съответно №8121з/31.12.2019 год. и № 8121з-1410/30.12.2020 г., и
двете издадени от Министъра на вътрешните работи, отнасящи се единствено за
служителите на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР. Доколкото обаче се
достигна до извод, че ответникът дължи левовата равностойност на неосигурена храна
и на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, каквото качество несъмнено има и
ищеца по делото и предвид липсата на правна уредба относно нейния размер, то по
аналогия съответно приложение следва да намерят правилата именно на посочените
подзаконови нормативни актове.
Размерът и доволствията, които се дължат на всички служители на МВР в това
число и на Е. К. се определят ежегодно със заповед на Министъра на вътрешните
работи. В случая такива са представени, както беше посочено по-горе и установяват
размера на полагащата се сума за непредоставената безплатна храна, а именно: по 120
лв. месечно. От приетата съдебно-счетоводна експертиза обаче се установява, че
левовата равностойност на храна за процесния период е била включена в определената
й индивидуална основна заплата /определена съобразно §69, ал.6 от ПЗР към
3
ЗИДЗМВР/. Изложеното мотивира съда да приеме, че левовата равностойност на
безплатната храна е платена на ищцата, поради което предявения иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника сумата от 450 лева, представляваща сторените в
производството разноски.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. С. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
София, /////, чрез адв. П. срещу Дирекция „У.С.С.Ди“-МВР, иск с правно основание чл.
чл. 181, ал. 1, вр. чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, за сумата от 3 600 лева (три хиляди и
шестстотин лева), представляваща левова равностойност на полагаща се на ищцата и
неосигурена от ответника храна за периода от 15.03.2020 год. до 15.09.2022 г..
ОСЪЖДА Е. С. К., ЕГН ********** да заплати на ГД.ГП „Гранична полиция“,
ЕИК /////, на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК, сумата от 450 лева (четиристотин
и петдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4