№ 3885
гр. София, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БМ
при участието на секретаря ДД
като разгледа докладваното от БМ Гражданско дело № 20221110146780 по
описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.411, ал.2 от КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Ищецът „*********“ АД излага в исковата молба, че на 12.10.2021г. на кръстовището
на ул.“Т****“ и бул. „********“ настъпило ПТП между л.а „ФБ“ с рег.№**********,
управляван от ПДП, и л.а. „*******“ с рег.№**********, управляван от МДИ, по вина на
водачът на първия автомобил ПП, който навлизане в кръстовището без да съпбрази знак
„Б2“ и удря движещия се по път с предимство л.а. „*******“ с рег.№**********, по
отношение на който имало сключен договор за застраховка „Каско“ с ищеца. Собственикът
му предявил претенция за плащане на застрахователно обезщетение, която е уважена от
ищеца. Лекият автомобил е ремонтиран в сервиз, който издал фактура за сумата от
1026,30лева. С ликвидационен акт ищцовото дружество одобрило посочената сума, като
обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат от застрахователното събитие, и
същата е заплатена на собственика на лекия автомобил.
От съставения констативен протокол е установено, че собственикът на л.а „ФБ“ с рег.
№********** имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
дружество, което обуславя правния интерес от предявяване на иска с правно основание
чл.411 от КЗ за възстановяване на процесната сума.
След изплащане на застрахователното обезщетение ищецът встъпил в правата на
увреденото лице на основание чл.410 от КЗ, поради което е изпратена регресна покана до
ответното дружество за възстановяване на процесната сума, която включва и 15,00лева
ликвидационни разходи. Към датата на исковата молба е налице частично плащане от
страна на ответника на сумата от 680,22лева, след което останала непогасена част в размер
1
на 361,08лева.
Предвид изложеното, ищецът предявява иск за осъждане на ответника да плати сумата
от 167,40лева, частичен иск от 361,08лева, представляваща регресно вземане по преписка
№******, заедно с обичайните разходи за неговото възстановяване в размер на 15,00лева
ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата
молба до окончателното й плащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът „*********“ ЕАД е представил писмен отговор в срок, в който изразява
становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорва иска с твърдение, че
заплатената по щетата сума от негова страна в размер на 680,22лева е достатъчна, за
обезщетяване на настъпилите в причинно-следствена връзка с ПТП вреди по застрахованото
имущество. Счита, че е завишена цената на труда за един час от 38. 40лева, както и
автомобилът да е бил в гаранция към датата на ПТП, което да наложи ремонтирането му в
официален сервиз за марката. Твърди, че извършеният ремонт е бил възможен и в друг
сервиз. Освен това, съдебната практика предвижда цена на труда за един час 18-20лева,
каквато е взета предвид от ответника при определяне на застрахователното обезщетение от
680,22лева.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С определението по чл.140 от ГПК са приети за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване всички обстоятелства, включени във фактическия състав на
вземането за главница, с изключение на неговия размер, както и че ответникът е платил
частично в размер на 680,22лева.
Между страните се спори относно размера на дължимото обезщетение за вреди,
настъпили в резултат от описаното в исковата молба ПТП. Съгласно чл.499, ал.2 от КЗ
отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ е в размер на
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, като обезщетението не може да надвиши тази стойност.
За определяне действителната стойност на вредите е изслушана съдебна
автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице Й., по която е направено заключение,
че стойността необходима за възстановяване на л.а. „*******“ с рег.№********** на база
средни пазарни цени към датата на ПТП е 832,62лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лице и приема , че дължимото
застрахователно обезщетение на собственика на л.а. „*******“ с рег.№**********,
настъпили в резултат от описаното в исковата молба ПТП е в размер на 832,62лева, към
която следва да се прибави и сумата от 15,00лева ликвидационни разходи, след което
дължимото обезщетение е в размер на 847,62лева. Не е спорно, че ответникът е платил
сумата от 680,22лева, след приспадане на която остава дължима сума в размер на
167,40лева, поради което искът следва да се уважи до предявения размер.
2
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на
ищеца направените по делото разноски за държавна такса 50,00лева и възнаграждение за
вещо лице от 300лева.
Следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер от
100,00лева, предвиден в чл.25 от НЗПП.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА„*********“ ЕАД с ЕИК ****** да заплати на „*********“ АД с ЕИК
******** на основание чл.411, ал.2 от КЗ, чл.396, ал. 1 от КЗ сумата от 167,40лева,
представляваща регресно вземане по преписка №******, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на исковата молба-30.08.2022г. до окончателното й плащане и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 450,00лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3