№ 76
гр. Ловеч, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20214300500393 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 2600096/15.07.2021г.,пост.по гр.д.№ 438/2020г. РС-Т. е признал на
основание чл.108 от ЗС за установено по отношение на ответника ХР. П. ХР. с ЕГН
**********, в лично качество и в качеството му на законен представител на
малолетния си син АЛ. ХР. ХР., ЕГН **********, двамата с адрес : адрес гр.Т., ул.„Б.
"№ 5, че Р. М. ХР., ЕГН **********, с адрес : гр.С., ул.“В.“ №19 е собственик следния
недвижим имот - 1/2 ид. част от Поземлен имот с идентификатор 16986.502.3 по КККР
, одобрени със заповед № РД -18-25 от 01.04.2009г. на Изпълнителния директор на
Агенция по геодезия, картография и кадастър, намиращ се в с.Г.Т., общ.Т., обл.Ловеч,
мах.“Д.“, площ 762 кв.метра; трайно предназначение на територията: урбанизирана;
начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди; номер по предходен
план 5020926; при съседи: 16986.502.2, 16986.502.113, 16986.502.4, 16986.502.6,.
16986.29.13, 16986.29.12, 16986.502.1 и е осъдил ответника да предадат на ищеца
владението върху описания имот.
Признал на основание чл. 124,ал.1 от ГПК по отношение на ответника Х.П.
Х., ЕГН **********, с адрес : гр.Т., кв.“Б.“ № 5, че не съществува / не е носител / на
вещно право на ползване върху поземлен имот с идентификатор 16986.502.3 по КККР
, одобрени със заповед № РД -18-25 от 01.04.2009г. на Изпълнителния директор на
Агенция по геодезия, картография и кадастър, намиращ се в с.Г.Т., общ.Т., обл.Ловеч,
мах.“Д.“, площ 762 кв.метра; трайно предназначение на територията: урбанизирана;
начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди; номер по предходен
план 5020926; при съседи: 16986.502.2, 16986.502.113, 16986.502.4, 16986.502.6,.
16986.29.13, 16986.29.12, 16986.502.1
1
Ответникът е осъден да заплати на ищеца направените разноски в размер на
655,00лв.
Постъпила е жалба, вх. № 261878/ 03.08.2021 година от адв. СТ. Д. от АК -
Ловеч, като пълномощник на ХР. П. ХР., ЕГН **********, лично и като баща и
законен представител на АЛ. ХР. ХР., ЕГН ********** и двамата от град Т., кв. „Б.“ №
5. Сочи, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и постановено при
нарушение на съдопроизводствените правила и незаконосъобразно. Излага
съображения, че въззиваемият притежава имот в съседство с процесния, след
направена справка в АККГ разбира , че процесния имот е собственост на М.Б. И.,
както и че същият е починал, а наследник е единствено неговия брат –ИВ. Б. ИВ., с
когото се свързва, като се уговарят да го прехвърли чрез продажба. За целта еИ. е
направил пълномощно на майката на въззивника.От службата по вписвания се
снабдяват с нотариален акт за покупко –продажба на недвижим имот, а от Община Т. –
с удостоверение за наследници на М. И. и данъчна оценка на имота, в която като
собственик е посочен М. Б. И..От служба по кадастър-гр.Т. получават скица, на която
като собственик на имота е записан М. Б. И., съгласно нотариален акт № 110,том IV,
дело 1203 от 03.12.1996г.заплащат данъка за имоти за пет години назад. Образувано е
нотариално производство пред нотариус Б. К., вписан под № 337 в регистъра на НК,
приключило с издаване на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
26, том IV, дело № 551829.08.2019г., с който ИВ. Б. ИВ. учредява вещно право на
ползване и прехвърля собствеността на същия на въззивника. Твърди, че за наличие
на нотариален акт за покупко-продажба на процесния имот от 2005г. въззивника
научил от подаден сигнал в РП-Т., както и че незабавно се свързват с подателя на
сигнала – св. Г.Г., като се опитват да уредят отношенията си.
Сочи, че районният съд е постановил решението, въз основа на обсъждане на
част от доказателствата, въпреки противоречието между тях и останалите
доказателства, като не е изложил мотиви защо ги приема като достоверни. Твърди, че
в оспорваното решение , съдът е приел, че от представения нотариален акт за покупко-
продажлба на недвижим имот № 136,том II, дело 268 от 22.04.2005г., ищцата П.Г. е
закупила от М. Б. И. поземлен имот с идентификатор 16985.502.3, по кадастрална карта
и кадастралните карти на с. Г.Т., общ.Т., обл.Ловеч, мах.“Д.“, което обстоятелство не
отговаряло на истината и сочи, че предмет на покупко – продажбата е поземлен имот с
кадастрален № 5020926 по плана на с.Г.Т., одобрен със заповед на кмета на община Т..
Сочи, че съдът е коментирал издадено по делото удостоверение за данъчна оценка от
10.07.2020 г., от което се установявало, че като собственик е записана Р.Х., като
изтъква, че съдът не е обсъдил в мотивите си как е извадена данъчна оценка на името
на ищцата близо година след придобИ.е на процесния имот от страна на въззивника.
Изтъква, че по делото е приложен като писмено доказателство нотариално дело по
издаването на нотариален акт за учредяване право на ползване и покупко-продажба на
процесния недвижим имот № 26,том IV, дело № 551/29.08.2019г. от нотариус К., като
безспорно се установило, че собственик на имота към момента на изповядване на
сделката е М. Б. И., както и че от 1996г. данък за този имот не е заплащан, като за
целите на производството въззивника е заплатил данъка изцяло.
Сочи, че първоинстанционният съд е констатирал , че в приложената актуална
скица от КККР като собственик е записан ИВ. Б. ИВ., което обстоятелство не
отговаряло на истината, тъй като в представената към исковата молба скица от
27.08.2019г. като собственик е отбелязан М. Б. И..
Сочи, че районният съд не се е произнесъл /игнорирал/ по направените от
2
ответника възражения за придобивна давност с правно основание чл. 79, ал.2 от ЗС –
добросъвестно владение в продължение на 5 години. Излага съображения, че техният
праводател е придобил правото на собственост върху процесния имот при условията
на чл. 79, ал.2 от ЗС – добросъвестно и непрекъснато владение в продължение на пет
години. Счита, че от събраните доказателства се установява, че продавачът ИВ. Б. ИВ.
не е знаел за извършената продажба от брат му, а след смъртта му, се е смятал за
изключителен собственик на имота и е продължил да го владее от 15.08.2014 година до
продажбата му 29.08.2019 година.
Моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него предявените искове да
бъдат отхвърлени, като им бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е подаден отговор от адв. ХР. В. - ЛАК, пълномощник
на въззиваемата Р. М. ХР., ЕГН **********, с постоянен адрес в град С., ул. „В.“ № 19,
в което оспорва подадената въззивна жалба и моли да оставена без уважение. Сочи, че
същата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Излага съображения,
че към момента на продажбата на имота, ИВ. Б. ИВ. не е бил собственик на имота,
поради което не е могъл да прехвърли права върху него на купувачите. Изтъква, че
покупката на имота от страна на Р.Х. и нейната съсобственичка е вписана в службата
по вписвания и в имотния регистър, като само са пропуснали да впишат промяната на
собствеността в кадастралния регистър, което не влияе на статута им на собственици.
Изтъква, че учредявайки право на ползване и продавайки имота, И.И., като наследник
на брат си М. И. е черпил вече несъществуващи права от същия нотариален акт, въз
основа на който през 2005 г. вече имотът е продаден, а при продажбата И.И. се е
позовал единствено на наследството си върху имота на брат си, каквото в този момент
не е съществувало. Сочи, че на владение се позовават ответниците едва в настоящия
процес, което евентуално започва да тече през 2019г., когато имота е продаден за втори
път и е заграден, като в тяхна полза не е изтекла нито кратката петгодишна давност ,
нито десетгодишната придобивна давност. Счита, че решението е правилно и
законосъобразно, като изтъква, че са налице и трите кумулативни предпоставки за
доказване на предявения по чл. 108 от ЗС иск – ищцата е собственик на ½ ид.ч. от
процесния имот, имота се владее от Х.Х., в лично качество и в качеството му на
законен представител на малолетния си син и владението се извършва без правно
основание. Моли съда да постанови решение, с което да остави въззивната жалба без
уважение, като им бъда направени разноски.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощниците им, които
поддържат заявените позиции.
От събраните по делото доказателства- приложените по гр.д.№588/2020г. на РС-
Т., преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с
определението си по чл.267 от ГПК, като прие, че е налице. Въззивната жалба е
подадена в срок и от легитимирано лице. Отговаря на изискванията на чл.262,във вр.с
чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я прие за редовна. Своевременно е постъпил отговор на
въззивната жалба и следва да се приеме.
В съдебната практика няма противоречие по въпроса, че по предявени от
съсобственици искове за собственост върху имоти, придобити при обикновена
съсобственост, другарството на съсобствениците е необходимо по смисъла на чл. 216,
ал. 2 ГПК, при което законът не предвижда изрично тяхната съвместна процесуална
легитимация. Предявяването на искове за собственост, когато имат за предмет вещи
3
или имоти, притежавани в режим на съсобственост не е действие на разпореждане, а
само на управление, обхващащо и извършени процесуални действия по защита на
имота, предмет на съсобствеността.
При извършена служебна проверката по реда на чл.270 от ГПК, въззивната
инстанция не открива пороци, водещи до нищожност на обжалваното решение. По
отношение извършената проверка за допустимост, обаче въззивният съд намира, че са
нарушени императивните правни норми, като с обжалваното решение,
първоинстанционният съд се е произнесъл по незаявено от страна на ищеца искане,
като констатира наличие на свръх петитум. Видно от исковата молба, както и от
депозираната допълнителна молба, с вх.№ 261648/30.11.2020г. /л.45./, е направено
уточнение, с което се иска признаване за установено по отношение ответника А.Х.,
чрез законния му представител Х.Х., че ½ идеална част от процесния недвижим имот
е собственост на ищеца Р.Х., както и осъждане ответника да предаде владението върху
целия имот. В диспозитива на съдебното съдебно решение е признато за установено
по отношение на Х.Х., в лично качество и в качеството му на законен представител на
малолетния си син А.Х., че ищецът е собственик на 1/2 идеална част от процесния
имот и осъжда ответниците да предадат на ищцата владението върху същия. Налице е
незаявен петитум, изразяващ се в установяване по отношение на Х.Х. в негово лично
качество, че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от процесния имот както и предаване
владението на същия от страна на Х.Х., като в тази си част съдебното решение следва
да бъде обезсилено.
С оглед на това съдът преминава към проверка по реда на чл.271 от ГПК по
същество на правилността на атакуваното решение.
По същество.
Не се спори, че М. Б. И. е бил купувач по договор за покупко –продажба на
недвижим имот - поземлен имот-НИВА, с площ 0,800 кв.м., осма категория, находящ
се в землището на с.Г.Т., общ.Т., обл.Ловеч, местността “О.М.“, при граници: Д.Г.,
М.Г., Р.Г., пъти връх-гора, за който имот е съставен нотариален акт 110,том IV, дело №
1203/1996г., както и че на 22.04.2005г. М. Б. И. продава на П.Л.Г. и Р. М. ХР. същият
недвижим имот, индивидуализиран като поземлен имот, с кадастрален номер 5020926,
с площ от 762,26 кв.м., в мах.“Д.“, по плана на с. Г.Т., общ.Т.,обл. Ловеч, одобрен със
заповед 300-4-8/12.02.2002г. и зап. № 319/12.04.2005г. на Кмета на Община Т.,
НЕЗАСТРОЕН, при граници: имот № 5020927, имот № 502050, път, имот № 5020500,
имот № 5020928 и скат-гора, за което е съставен нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 136, том IV, рег.№ 2014, дело 268 от 2005 г.
Не се спори, че М. Б. И. е починал на 15.08.2014г., че негов единствен наследник
е ИВ. Б. ИВ., както и че на 29.08.2019г. ИВ. Б. ИВ., като учредител и продавач,
учредява на ХР. П. ХР. право на пожизнено и безвъзмезно ползване и продава на АЛ.
ХР. ХР.- малолетен, действащ чрез своя баща и законен представител ХР. П. ХР.
същия недвижим имот , индивидуализиран като ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с площ от
762,кв.м. находящ се в с.Г.Т., общ.Т., обл.Ловеч, мах.“Д.“, с трайно предназначение на
територията- урбанизирана и начин на трайно ползване- незастроен имот за жилищни
нужди, номер по предходен план ********* и с идентификатор № 16986.502.3 по
КККР на село Г.Т., одобрени със заповед № РД -18-25 от 01.04.2009 г. на
Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, при съседи:
16986.502.2, 16986.502.113, 16986.502.4, 16986.502.6,. 16986.29.13, 16986.29.12,
16986.502.1., за което е съставен нотариален акт за учредяване на право на ползване и
4
покупко- продажба на недвижим имот № 26, том IV, рег.№ 4160, дело № 551 от 2019г.
Ищецът представя нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
03.12.1996г. № 110,том IV, дело № 1203/1996г., нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 136, том IV, рег.№ 2014, дело 268 от 2005 г, както и нотариален акт
за учредяване на право на ползване и покупко- продажба на недвижим имот № 26,
том IV, рег.№ 4160, дело № 551 от 2019г.
От представената от ищеца справка от Служба по геодезия, картография и
кадастър – гр.Ловеч, се установява, че поземлен имот с идентификатор 16986.502.3 е
собственост на М. Б. И., на основание нотариален акт № 110, том IV, дело 1203 от
03.12.1996г., издаден от РС-Т.
По делото е представеното удостоверение за данъчна оценка изх.№
До001421/10.07.2020г., от което е видно ,че данъчната оценка на имота е в размер на
1750 ,80 лева.
Ответникът представя и приходни квитанции с номера както следва -
№79103/28.08.2019г.,№ 79104/28.08.2019г.; № 79105/28.08.2019г. за платени
задължения към Община Т. – такса битови отпадъци и лихви върху тях за периода
2014-2019г., за недвижим имот , находящ се в с.Г.Т., общ.Т., мах.Д., както и приходна
квитанция № 78969/28.08.2019г., за заплатена такса за данъчна оценка.
По делото е приложено удостоверение за наследници изх.№ 6147/07.12.2016г., с
което се удостоверява, че П.Л.Г., починала на 18.05.2016г., е оставила наследници по
закон – Д. Д. КР..
Ищецът предоставя справка от служба по вписванията-Т. за периода от
01.01.1992г. до 19.10.2019г., справка по лице - Р.М. Х., ЕГН **********, относно
вписвания , отбелязвания и заличавания по персонална партида № 7262,от която е
видно, че с вх. рег.№ -11241/22.04.2005г., в книга прехвърляния, тип акт-продажба,
Акт том 7, Акт № 22, за 2005г. е вписан поземлен, ПИ с кад.№ 5020926, с плащ
762,26кв.м.,с.Г.Т., мах.Д., незастроен, със страни по продажбата – М. Б. И.,ЕГН
**********-продавач и П.Л.Г., ЕГН **********-купувач, и Р.М. Х. ,ЕГН **********-
купувач, както и справка по лице – П.Л.Г., ЕГН **********, относно вписвания ,
отбелязвания и заличавания по персонална партида № 11402,от която е видно, че с вх.
рег.№ -11241/22.04.2005г., в книга прехвърляния, тип акт-продажба, Акт том 7, Акт №
22, за 2005г. е вписан поземлен,ПИ с кад.№ 5020926, с плащ 762,26кв.м.,с.Г.Т., мах.Д.,
незастроен, със страни по продажбата – М. Б. И.,ЕГН **********-продавач, П.Л.Г.,
ЕГН **********-купувач, и Р.М. Х. ,ЕГН **********-купувач. Представя и приходни
квитанции с номера както следва - № 46688/03.06.2013г.,№ 93660/29.12.2020г.; №
93661/29.12.2020г. за платени задължения към Община Т. – такса битови отпадъци и
лихви върху тях за периода 2013-2019г., за недвижим имот, находящ се в с.Г.Т., общ.Т.,
мах.Д..
По делото е приложено нотариално дело № 551,том IV,акт 26,рег.№ 4190/2019г.,
образувано неа 29.08.2019г. и свършено на 29.08.2019г., съдържащо копие на
нотариален акт за учредяване на право на ползване и покупко- продажба на недвижим
имот № 26, том IV, рег.№ 4160, дело № 551 от 2019г. копие на молба от ИВ. Б. ИВ.,
копие на Декларация за гражданство и гражданско състояние по чл. 25,ал.8 от ЗННД от
ИВ. Б. ИВ., молба до Агенця по вписвания от нотариус Б. К.,декларация по чл. 264,ал.1
от ДОПК от ИВ. Б. ИВ., на Декларация за гражданство и гражданско състояние по чл.
25,ал.8 от ЗННД от АЛ. ХР. ХР., Удостоверение за наследници с изх.№ 02-04-
5
961/27.08.2019г. на лицето М. Б. И.,ЕГН **********, починал на 15.08.2014г.,
Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264,ал.1 от ДОПК за имот мах.Д.,с.Г.Т.,
общ.Т., с идентификатор 16986.502.3, копие на нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 110,том IV, дело № 1203 от 1996г.
По делото е приобщено удостоверение за идентичност на поземлен имот от
08.01.2021г., издадено от Община Т., в което се удостоверява , че имот с
идентификатор 16986.502.3 по кадастрална карта на с.Г.Т., общ.Т.,одобрена със
заповед № РД-18-25/1.04.2009г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия,
картография и кадастър –С., е идентичен с поземлен имот с кадастрален номер
5020926 по предходния кадастрален план на с.Г.Т., одобрен със заповед № 300-4-
8/12.02.2002г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и
кадастър-С. и одобрено изменение със заповед № 319/12.04.2005г. за попълване и
поправка в кадастралния план на Кмета на община Т..
По делото е приобщен Становище на Агенция за социално подпомагане,
Дирекция социално подпомагане –Троя, с № ПР/Д-ОВ-ТР/73-001/03.11.2021г., видно от
което във връзка с въззивно гр.д.№393/2021г. по описа на ЛОС е проведен разговор с
малолетния АЛ. ХР. ХР. и неговия баща и законен представител – ХР. П. ХР., който
заключава, че родителите целят да подсигурят бъдещото на детето, като го осигурят
финансово, инвестирайки в имот на негово име, като намеренията и интересите на
родителите по никакъв начин не накърняват интересите на малолетното дете АЛ. ХР.
ХР..
По делото е приложено удостоверение за наследници, изх.№ ГТ-ГС-05-
15/18.11.2021г., от което е видно, че ИВ. Б. ИВ. е починал на 19.10.2021г.
С протоколно определение от 08.01.2021г. по реда на чл. 219, ал.1 от ГПК , по
искане на ответника, по делото е конституиран като трето лице – подпомагаща страна
на ответника в процеса ИВ. Б. ИВ., който в депозирания отговор, посочка, че счита
исковете да неоснователни и недоказани, като твърди, че той е единствен наследник на
брат си М. Б. И., починал на 15.08.2014г., и като такъв продължил да владее имота,
като считал себе си за изключителен собственик. Обяснява, че е знаел, че е собственик
по наследство и само той има право да се разпорежда с процесния имот. Заявява, че
във връзка със снабдяване на документи за сделката, направил пълномощно на
майката на ответника Х. Х.. Твърди, че към момента на продажбата – 29.08.2019г. е
единствен собственик и дори имотът да е продаден от брат му през 2005г., то го е
придобил на основание добросъвестно владение в продължение на пет години.
Със същото определение, по реда на чл. 219,ал.1 от ГПК по искане на ответника,
като подпомагаща страна на ищеца в процеса, в процеса е привлечен Д. Д. КР.-
малолетен, чрез своя баща и законен представител Д.К. Димитров, който в отговора
си заявява, че майката на сина му- П.Л.Г. и Р. М. ХР. са закупили процесния имот на
22.04.2005г, за което е изготвен нотариален акт за продажба на недвижим имот, като те
са единствени собственици на имота. След продажбата те придобили владението на
имота, което им е предадено от собственика –М. И., ангажирали геодезист, който да
посочи точните граници на имота и се поставили колчета. Сочи, че след придобИ.ето
на имота, многократно са посещавали имота, организирали семейни пикници и са
имали намерение да го застроят. През всичките години, фактическото владение и
плодоползването се е извършвало от собствениците на имота и техните семейства,
като никой не е предявявал претеции към имота или е демонстрирал намерение или
фактически действия да го владее.
6
В подкрепа на твърденията си страните са ангажирали свидетели.
Водените от ищеца свидетели са роднини на починалия съсобственик на
процесния имот.
Свидетелката Ж. Илиева Л.- майка на починалата П.Л.Г., обяснява, че през
2005г. дъщеря й П. и Р.Х. решили да купят процесния имот. През пролетта на същата
година завели св.Л. и бащата на П. да огледат имота.заявява, че имотът е обрасъл с
храсти и с дървета. През пролетта, лятото , есента свидетелката идвала с братът на
П., и с баща й, за да се сложат крайните точки на имота.Изтъква, че когато са идвали
до същия са го почиствали. Сочи, че след като на дъщеря й поставили диагноза тя
престанала да посещава имота, като на 18.05.2016г. починала. Заявява, че след смъртта
на дъщеря си не е посещавала имота , а там е ходил единствено сина на свидетелката.
Заявява, че имотът е засят с орехи.сочи , че в горния край на имота са забити
циментови колове. Св. Л. заявява, че за последно ходила до имота през 2015г.
Свидетелят Г.Л.Г. – брат на починалата съсобственичка П. Л., заявява, че през
2005г. П.Г. и Р.Х. закупили процесния имот, като и че през годините периодично
ходили до него.Имотът представлявал овощна градина, в него имало засадени орехи.
Всичко се променило, когато през 2015г. диагностицирали П.Г., като впоследствие тя
починала. След смъртта й св. Г. посещавал имота един-два пъти годишно, като имотът
започнал да запустява. Свд.Г. през пролетта на 2019г. посетил имота заедно със
съпругата си .мислил да сложи каравана в имота, да го изчисти.в края на лятото през
2019г. отново отишъл до имота и тогава установил, че в имота са поставени
заграждения, като бил ограден от долната му страна , а от горната нямало поставена
мрежа. Знаел, че другият съсобственик не е поставял ограда в имота. Сигнализирал в
прокуратурата. През месец октомври 2019г. по телефона го потърсила жена , която се
представила за Ани и му обяснила, че е станало грешка и че не са знаели, че имота е
техен. Предложили му оферта за имота, като св.Г. отговорил , че ще изчака отговора
на прокуратурата. В началото на 2020г. се срещнал с жена на име Ани и ответникът Х.
в техния офис , където те му предложили различни варианти за обезщетение, като му
заявили, че Х. имал инвестиционно намерение да строи. В този период от време
настъпила и пандемията . В последните си разговори, между Ани и св. Г. се разбрали ,
че всеки остава в имота. След това настъпило затваряне поради пандемията и повече
свидетелят не е разговарял с някой от тях. Свидетелят заявява, че до 2015г. имотът е
бил поддържан и посещаван от тях и от другия съсобственик – Р., че за периода от
2005г. – до 2013 г. данъци за имота са заплащани редовно. Изтъква, че при разговорите
си с Ани и Х., същите са му заявили , че са купили имота не от когото трябва. Св. Г.
заявява, че във връзка с процесния имот е пълномощник на другия съсобственик -
ищецът Р. Х. и именно като такъв е подал сигнал в прокуратурата през 2019г.
Свидетелят, сочен от ответника - Р.Ф.Ф.,споделя, че работи във ВиК “Стенето“
от 10 години.. Обектите , които обслужвал са в с.Г.Т., местност“ Длъжковско“ и
половината от „Т.“. Същият живее в с.Г.Т.. Познава М. Б. И., с който били близки
приятели до смъртта му. Заявява, че процесният имот е бил собственост на М. И., а
след неговата смърт е виждал брат му – ИВ. Б. ИВ., който ходил в имота, за да бере
орехи, като заявява, че имотът е обрасъл с орехови дървета. Свидетелят заявява, че се
познавали с М. И. от преди, но от 2014г., когато започнало поставянето на водомери в
селото, станали близки. Свидетелят споделя : “ Той си имаше вила долу и стана въпрос
, че имал някакъв имот горе до резервоара и каза, че не е ходил да го търси и малко
след това човека почина“. Сочи, че е виждал И.И. да ходи в имота пролетно и есенно
7
време, когато има орехи и боровинки и да ги събира. Заявява, че други хора в имота
освен И.И. не е виждал да го посещават. Заявява, че имотът е бил разграден, а сега
същият е заграден, като мрежата е сложена от една-две години. Посочва, че не е знаел
,че имотът е продаден на някого, като е чувал М. да казва: „няма мераклии да го
вземат“, както и че е молил на хора да го купят, но никой не е приел.
Свидетелят А.Ц.К. е съсед, притежаващ недвижим имот в близост до процесния.
Заявява, че живее в гр.Т., ул.“Д.Г.“№ 9, като е собственик на имот на село, в мах.“Д.“,
който имот се намира през два –три имота от процесния имот. Обяснява,че в
процесния имот са засадени орехови дървета. Знаел, че този имот бил на Г.В., а после
разбрал, че имотът е прехвърлен на М., брат на И.. Споделя, че докато М. е бил жив е
виждал брат му И. да посещава имота, често, а след смъртта на М. И. е наследил имота.
Заявява, че други хора освен ответниците не е виждал в имота, както и че преди те да
закупят имота , ограда не е имало. Циментови колове не е виждал. Споделя, че не е
знаел, че М. да е продавал имота на други хора и не е чувал процесния имот да се
продава.
Съдът намира,че следва да се кредитират показанията на свидетелите.
Обясненията им са ясни и конкретни, основават се на непосредствени впечатления и не
се откриват основания за съмнение в пристрастност. Разминаване в обясненията има
главно по отношение ползването и грижите за имота. Това е разбираемо с оглед
ангажирането им от отделните противостоящи страни. Въпреки това не се откриват
сериозни противоречия с останалите доказателства,с оглед на което съдът ги
съобразява при произнасянето си. При така установената фактическа обстановка
въззивният състав прави следните изводи:
По предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС .
Ищецът твърди, че е собственик на 1/2 ид.ч. от закупения през 2005г. от М. Б.
И., с идентификатор 16986.502.3 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-
25/01.04.2009г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и
кадастър, съответстващ на номер по предходен план 5020926, находящ се в с.Г.Т.,
общ.Т., обл.Ловеч, мах.“Д.“, с площ 762 кв.м., при съседи при съседи с идентификатор:
16986.502.2; 16986.502.113; 16986.502.4; 16986.502.6; 16986.29.13; 16986.29.12;
16986.502.1, и не е губил правата си върху него. Оспорва тезата на ответника АЛ. ХР.
ХР., чрез законния му представител и баща ХР. П. ХР. за валидно упражнено от
праводателя М. Б. И. добросъвестно давностно владение, довело до придобИ.е и на
неговия дял.
Ответникът твърди, че М. Б. И. е починал на 15.08.2014г., и единствен негов
наследник е брат му ИВ. Б. ИВ., а последният не е знаел, за извършената продажба от
брат си. От този момент насетне И.И. е продължил да владее имота, като считал себе
си за изключителен собственик, поради придобИ.е на имота чрез наследяване. Същият
установил непрекъснато, спокойно и явно владение повече от пет години по отношение
имота, като свой, а на 29.08.2019г. учредил вещно право на ползване върху имота и
прехвърлил същия след изтичане на пет годишния давностен срок, като така И.И. е
владял имота на правно основание годно да го направи собственик-наследяване по
закон, макар праводателят му да не е бил собственик, с което е осъществен
фактическия състав на придобивната давност по смисъла на чл. 70 от ЗС.
Съдът,като съобрази доказателствата по делото,намира,че ищецът доказва по
категоричен начин правата си на собственост,върху придобития по силата на покупко-
продажба имот, състоящ се от ½ ид.ч.от поземления имот и сграда с идентификатор
8
16986.502.3. В тази връзка по делото безспорно е установено, че на 22.04.2005г. М. Б.
И., в качеството си на продавач прехвърля правото на собственост върху процесния
имот на П.Л.Г. и Р. М. ХР., като купувачи, за което е съставен нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 136, том IV, рег.№ 2014, дело 268 от 2005 г.,
надлежно вписан в службата по вписвания гр.Т..
Известно е, че неупражняването на правото на собственост само по себе си не
води до погИ.ето му. Съгласно чл.99 от ЗС правото на собственост се изгубва
единствено ако титулярът му се откаже от него (чл.100 от ЗС) или ако бъде придобито
от друго лице. Упражняването на правото е преценка на собственика, от него зависи от
кое от правомощията да възползва, колко и кога. Дали ще упражнява триадата от
права- ползване, владение и разпореждане, или единствено да се задоволи да защитава
правото си от чуждо посегателство, зависи единствено от него. Затова под
неупражняване на право на собственост следва да се разбира липсата на
инициативност във всички посочени правомощия.
Както се посочи- бездействието на собственика не води автоматично до погИ.е
на правото, но може да бъде предпоставка за придобИ.е от другиго. Класическата
хипотеза е придобИ.е в резултат на упражнено давностно владение. Съгласно чл.79 от
ЗС предпоставките за придобИ.е на недвижим имот са три - да е установено владение
върху имота, това да е станало за определен от закона период от време и
упражняващият тази фактическа власт да се позове на изтеклата давност. За да може да
се позове на правните последици на чл.79 от ЗС претендентът следва да установи
владение, което съгласно чл.68 от ЗС се изразява в установяване на фактическа власт и
манифестиране на намерение за своене изключително за себе си, трайно, явно,
категорично.
Анализа на ангажираните по делото доказателства налагат извод,че ищецът е
защитил надлежно правото си на собственост. Макар да не посещавал постоянно
имота, от събраните доказателства, включително майката и братът на съсобственика
П.Г. се установява, че ответникът не се е дезентирисирал от него, а имотът е посещаван
както лично от него, така и от членовете на семействата на съсобствениците,
интересувал се е от него и е демонстрирал правата си. Свидетелите Ж. Л. и св. Г.Г.
заявяват, че до смъртта на съсобственика П. Л., семейството й е посещавало имота,
както и другия съсобственик, като са се грижили за същия и са го почиствали.
Посочените свидетелите сочат, че след смъртта на П. Л., брат й Г.Л., е посещавал
имота макар и по-рядко. Именно в качеството на пълномощник на ищеца и след
констатиране на поставена ограда през 2019г., той е сигнализирал в прокуратурата. От
друга страна, макар съдът да кредитира като непротиворечиви показанията на св.Р.Ф. и
св. А.К., досежно, възприятията у двамата свидетели, че не са виждали в имота други
хора освен ИВ. Б. ИВ., това обстоятелство само по себе си не обуславя фактически
извод, че процесният имот не е посещаван от ищеца или семейството на П.Г. по друго
време, по което св. К. и св. Ф. не са се намирали до процесния имот. Свидетелят К.,
заявява, че живее постоянно в гр.Т., а в селото, в мах.“Д.“ има имот през два – три
имота. Свидетелят Ф., който макар да живее постоянно в с.Г.Т., не е непосредствен
съсед на процесния имот, и макар съда да кредитира личните му възприятия, че в
случаите на преминаването покрай процесния имот да не е виждал други хора, освен
пролетно и есенно време И.И. да събира орехи, това обстоятелство не изключва
възможността други хора, включително и ответника или семейството на П.Г. да са
посещавали имота, през друго време по което свидетелят не се е намирал до имота.
Първите действия, с които явно и категорично е оспорено правото на
9
собственост на ищеца е снабдяването на ответника с нотариален акт през м.август
2019г. и действията по изчистване и заграждане на имота. Срещу тях ищецът,
посредством Г.Л. е предприел веднага действия в защита на собствеността си -
подаване сигнал до прокуратурата, а впоследствие и настоящата искова молба,
подадена на 23.06.2020г., с което срокът на придобивната давност е спрян. Така, макар
да не е ползвал преимуществено имота и да е извличал ползи от него, при установената
опасност за собствеността му, титулярът своевременно е предприел защита на правата
си от действията на лицата, които ги нарушават. Това потвърждава, че не се е
дезинтересирал от собствеността си и не желае да я загуби.
От своя страна ответникът не доказа да е упражнявал в пълнота твърдяното
давностно владение, което да доведе до придобИ.е на право на собственост върху
процесния имот. Направеното възражение от страна на ответника за оригинерно
придобИ.е на процесния имот, чрез добросъвестно владение на същия е
неоснователно. В тази връзка, в т. ІІІ от ПП-6-74 , са дадени разяснения какво може да
бъде правното основание за упражняване на добросъвестно владение по смисъла на чл.
70, ал. 1 ЗС, а именно правните актове, които представляват транслативни правни
сделки, които не са нищожни, административни актове с вещноправни последици, и
съдебно решение по конститутивен иск, с което се прехвърлят вещни права. В
доктрината и в съдебната практика е изяснено безспорно, че наследяването, което е
юридическо събитие, основано на смъртта като юридически факт не е основание за
добросъвестно владение. Чрез наследяване може да се предаде владение, но самото
наследяване не е правен акт, на който може да се основе начало на добросъвестно
владение. Наследството е основание да се присъедини към владението на
наследодателя и владението на наследника, но за придобИ.е по давност в този случай е
необходим срок от десет години, т. е. владението е обикновено. /В този смисъл
Решение № 712 от 4.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 371/2009 г., I г. о. /. В случая, не са
налице условията на чл. 82 от ЗС за присъединяване на владението на праводателя към
владението на правоприемника, като не се установи безспорно и по несъмнен начин
дали след като е отчуждил процесния имот през 2005г., до смъртта си през 2014г., М.
Б. И. е упражнявал владение по смисъла на чл. 68 от ЗС. Напротив, от показанията на
св. Ф., може да се изведе извод, че до 2014г., М. И. не е посещавал процесния имот и
не е упражнявал фактическа власт върху него, демонстрирайки владение за себе си.
Процесният имот е придобит на 25.08.2019г. от ответника А.Х., чрез законния
си представител и баща Х.Х. от несобственик, на правно основание, годно да го
направи собственик (нотариален акт за учредяване на право на ползване и покупко-
продажба на недвижим имот), но без да знае това, като от посочената дата започва да
тече и началния срокът на придобивната давност по чл. 70 от ЗС, срокът на която към
момента на предявяване на иска не е изтекъл.
По изложените съображения съставът споделя извода на РС-Т. за основателност
на предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС.
Неоснователно е възражението, че първоинстанционният съд при обсъждане на
доказателствата е обосновал решението на избрани от него доказателства, въпреки че е
налице противоречие между тях, като не е изложил съображения, защо ги приема за
достоверни. Настоящият състав прима, че в мотивите си първоинстанционният съд е
правилно е изложил фактическата обстановка, основавайки се на събрания по делото
доказателствен материал, включително и депозираните показания на разпитаните
свидетели, като е приел, че същите са непротиворечиви и достоверни.
10
Не е основателно, и възражението, че в оспорваното решение, РС-Т. е приел, че
процесният имот е с идентификатор 16986.502.3, като се сочи, че предмет на продажба
е поземлен имот с кадастрален номер 5020926 по плана на с.Г.Т., одобрен със заповед
на кмета на община гр.Т.. Видно и от приобщеното по делото и неоспорено от
страните удостоверение за идентичност на поземлен имот от 08.01.2021г., издадено от
Община Т., по безспорен начин се установява, че имот с идентификатор 16986.502.3
по кадастрална карта на с.Г.Т., общ.Т., одобрена със заповед № РД-18-25/1.04.2009г.
на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър – С., е
идентичен с поземлен имот с кадастрален номер 5020926 по предходния кадастрален
план на с.Г.Т., одобрен със заповед № 300-4-8/12.02.2002г. на изпълнителния директор
на Агенция по геодезия, картография и кадастър-С. и одобрено изменение със заповед
№ 319/12.04.2005г. за попълване и поправка в кадастралния план на Кмета на община
Т., поради което правилно в решението си първоинстанционният съд е
индивидуализирал процесния имот.
Неоснователно е оплакването, че съдът приемайки представено по делото
удостоверение за данъчна оценка от 10.07.2020г., от което се установявало, че като
собственик на имота е записана Р.Х. не обсъдил в мотивите си как близо една година
по късно е извадена данъчна оценка на ищцата, при положение, че ответниците са
придобили имота в края на м. август 2019г. и веднага след изповядването на сделката,
имотът е деклариран в данъчната служба на името на А.Х.. В хода на съдебното
производство по делото е представено удостоверение за данъчна оценка по чл. 3, ал.2
от Приложение № 2 към ЗМДТ, изх.№ До001421/10.07.2020г., от което е видно, че
данъчната оценка на имота е в размер на 1750,80 лева. Същото е издадено на Р. М. ХР.,
в уверение на това, че процесният имот е с данъчна оценка в размер на 1750,80 лв.,
издадено по повод искане, с вх. № До001421/ 09.07.2020г. Настоящият състав, намира,
че за първоинстанционния съд не е налице задължението да обсъжда в мотивите си как
соченото писмено доказателство е било издадено на ищеца, доколкото същото не е
оспорено от страната. Видно и от неговото съдържание, същото представлява
официален удостоверителен документ, ползващ се с материална сила.
Оплакването за неправилно констатиране от страна на съда, че в приложената
скица от КККР като собственик е записан ИВ. Б. ИВ., а не М. Б. И., видно от
представената към исковата молба скица от 27.08.2019г. е основателно, но посочената
констатация не влияе върху правните изводи на съда. По делото не се спори , че
поради пропуск от страна на ищеца имотът не е вписан в КККР на гр.Т., като
същевременно посоченото обстоятелство не влияе върху фактическия състав за
придобИ.е правото на собственост от страна на страните. Така приетото писмено
доказателство служи единствено за индивидуализация на процесния имот, но не и за
формиране правен извод досежно придобИ.е собствеността върху последния.
Не могат да се споделят възраженията на въззивниците за допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила,свързани с наведеното
в жалбата твърдение за непроизнасяне / игнориране/ на направеното възражение за
придобивна давност, на основание чл. 79, ал.2 от ЗС. Настоящият състав намира, че не
е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Действително при
постановяване на решението си първоинстанционният съд не се е произнесъл по
наведеното възражение за придобивна давност, но предвид и характера на въззивното
производство като естествено продължение на процеса, въззивната инстанция е
обсъдила своевременно направеното възражение, като е счела ,че същото е
неоснователно. Следва да се посочи, че въззивният съд не следи служебно за
11
допуснати от първата инстанция процесуални нарушения, свързани с доклада на
делото. Настоящата въззивна жалба съдържа оплакване единствено за непроизнасяне
по заявено възражение за придобивна давност с правно основание чл. 79,ал.2 от ЗС, а
не за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с изготвяне на доклада.
По предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК
Ищецът твърди, че ответникът Х.П. Х. не е носител на вещно право на ползване
върху поземлен имот с идентификатор 16986.502.3 по КККР, одобрени със заповед №
РД -18-25 от 01.04.2009г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия,
картография и кадастър, намиращ се в с.Г.Т., общ.Т., обл.Ловеч, мах.“Д.“, площ 762
кв.метра; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно
ползване: незастроен имот за жилищни нужди; номер по предходен план 5020926; при
съседи: 16986.502.2, 16986.502.113, 16986.502.4, 16986.502.6,. 16986.29.13,
16986.29.12, 16986.502.1.
Чрез отрицателния установителен иск ищецът защитава своето право, в случая
правото си на собственост върху процесния имот, отричайки правото на ответника –
ограниченото вещно право на ползване върху същия обект. С оглед и диспозитивното
начало на процеса, респективно направеният избор от ищеца да избере вида на своята
защита, съдът счита, че така предявеният иск е допустим, налице е правен интерес за
ищеца от предявяване на иска, доколкото посредством отрицателен установителен иск
ищецът цели защита на своето право, чрез установяване, несъществуването на
спорното право в патримониума на ответника. Последният носи тежестта да докаже
притежанието на спорното правото. В случая ответника, не доказа, че е носител
учреденото му ограниченото вещно право върху процесния имот. По делото безспорно
се установи, че праводателят – ИВ. Б. ИВ. към момента на разпоредителното действие
с процесния имот – 25.08.2019г. не бил собственик на същия, като извършените от него
разпоредителни действия, включително учредяване на ограничено вещно право на
ползване по отношение на същия имот нямат вещно- правни последици.
По изложените съображения съставът намира, че обжалваното Решение №
260119/ 23.12.2020г., постановено по гр.д. № 588/ 2020г.на РС-Т., в частта, с която е
признато на основание чл.108 от ЗС за установено по отношение на ответника ХР. П.
ХР., ЕГН **********, че Р. М. ХР., ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.“В.“ №19, е
собственик следния недвижим имот - 1/2 ид. част от ПИ с идентификатор 16986.502.3
по КККР, одобрени със заповед № РД-18-25/ 01.04.2009г. на Изпълнителния директор
на АГКК, намиращ се в с.Г.Т., Община Т., Област Ловеч, мах. “Д.“, площ 762 кв.
метра: незастроен имот за жилищни нужди; номер по предходен план 5020926; при
съседи: 16986.502.2, 16986.502.113, 16986.502.4, 16986.502.6,. 16986.29.13,
16986.29.12, 16986.502.1 и е осъдил ответника да предаде на ищеца владението върху
описания имот, като постановено по непредявен иск свръх петитум е недопустимо и
следва да бъде обезсилено в тази част. В останалата част решението е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По разноските
С оглед изхода на спора въззиваемият има право на възстановяване на
направените разноски. Пред въззивната инстанция е представен договор за правна
защита и съдействие с вписан като реално изплатен хонорар в размер на 300лв. Затова
въззивниците Т. И.а Н. и Х. Н.Н. следва да се осъдят да заплатят на Т.Б.Т. сумата
300лв., представляваща разноски в производството.
По изложените съображения и на основание чл.272 от ГПК Ловешкият окръжен
12
съд,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260096/15.07.2021г., пост.по гр.д.№ 438/2020г. на
РС-Т., в частта, с която е признато на основание чл.108 от ЗС за установено по
отношение на ответника ХР. П. ХР., ЕГН **********, че Р. М. ХР., ЕГН **********, с
адрес : гр.С., ул.“В.“ №19 е собственик следния недвижим имот - 1/2 ид. част от ПИ с
идентификатор 16986.502.3 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-25/ 01.04.2009г.
на Изпълнителния директор на АГКК, намиращ се в с.Г.Т., общ.Т., обл.Ловеч,
мах.“Д.“, площ 762 кв.метра; трайно предназначение на територията: урбанизирана;
начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди; номер по предходен
план 5020926; при съседи: 16986.502.2, 16986.502.113, 16986.502.4, 16986.502.6,.
16986.29.13, 16986.29.12, 16986.502.1 и е осъдил ответника да предаде на ищеца
владението върху описания имот, като недопустимо – постановено по непредявен иск.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260096/15.07.2021г., пост.по гр.д.№ 438/2020г.
на РС-Т., в останалата обжалвана част, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА ХР. П. ХР., с ЕГН **********, в лично качество и като законен
представител АЛ. ХР. ХР., ЕГН **********, и двамата с адрес гр.Т.,кв.„Б."№5 , ДА
ЗАПЛАТЯТ на Р. М. ХР., с ЕГН **********, адрес гр.С., ул.„В."№ 19 сумата 500
(петстотин) лева, представляваща разноски във въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС при наличие на предпоставките на
чл.280,ал.3,т.1 от ГПК, в 1-месечен срок от уведомяването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13