№ 9764
гр. София, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110113095 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на В. К. В. с ЕГН **********, чрез адв.
К. Б. ,съдебен адрес: АДРЕС срещу „ФИРМА“ АД, ЕИК **********,с адрес на управление:
гАДРЕС (Бизнес Център И) с представители ВТ и ФД, с която се моли съда да признае за
установено по отношение на ответника, че ищеца не дължи сума в общ размер на 661,94 лв.,
начислени и претендирани по фактура № **********/15.10.2019 г. по клиентски №
**********, която сума се претендира от него в качеството му на наследник на 1/3 от
наследството на ГГК от който наследодател ответника претендира съответно общо сума в
размер на 1 985,84 лв. за фактура № **********/15.10.2019 г.
Ищецът твърди, че според ответника по партида с абонатен № **********, открита за
имот, находящ се в АДРЕС се дължат суми за предоставени В и К услуги от ГГК е починала
на 07.12.2014 г. съгласно Удостоверение за наследници с № УГ01-8108/16.08.2022 г., и
нейни наследници са: Р В. (син), Н В. (син) и В. В. (син).
Поддържа се, че след направена справка в деловодството на ответника, „ФИРМА” АД
претендира от ищеца процесната сума, като била предоставена неофициална детайлна
справка - извлечение на начислените по партидата на имота суми - по абонатен №
**********.
Твърди се, че наследодателят на ищеца не е собственик или вещно правен ползвател,
като се оспорва наличието на облигационна връзка с ответника. Твърди се, че сумите не се
дължат поради недоставена, неотговаряща на българските държавни стандарти и
нормативни изисквания услуга, която не е потребена в процесния имот. Твърди се, че
имотът не е водоснабден, че уредите, който се използват за отчет не са изрядни и не са
минали необходимите метеорологични пРерки и сертификати. Твърди се, че сумата се
претендира неоснователно, тъй като същата е погасена и по давност.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното
дружество, с който е заявено, че по отношение на имота, посочен в петитума, а именно този,
находящ се на адрес: : гр. София, АДЕРС ищецът действително не е потребител на В и К
услуги и между него ответното дружество не е налице и никога не е съществувала
1
облигационно отношение с предмет доставката на В и К услуги до имота, намиращ се на
посочения адрес. Партидата, открита за имота, не се води нито понастоящем, нито за
процесния период на името на ищеца и същият никога не е бил титуляр на партидата.
Сочи се, че водоснабдителното дружество не е предявявало спрямо него претенции за
плащане на дължимите суми по партидата на процесния имот в нито един момент от
начисляването на процесните суми, включително и след смъртта на титуляря на партидата
досега. Гореизложеното се подкрепя и от обстоятелството, че по клиентски № **********,
открит за цитирания имот, никога не са издавани фактури на името на ищеца, нито за
процесната сума, нито за други задължения, по които от същия да се претендира плащане от
страна на ответното дружество.
Моли съдът да постанови решение при условията на чл. 237 ГПК, като на основание
чл. 78, ал. 2 ГПК съдебните разноски да бъдат възложени на ищеца, доколкото ответното
дружество не е дало повод за завеждане на иска.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието. Признанието на иск е процесуално действие на ответника, с което той заявява,
че се отказва от защита срещу иска, тъй като претенцията е основателна. Признанието на
иск по своя характер представлява разпореждане с правото на защита, притежавано от
ответника и е проявна форма на диспозитивното начало в гражданския процес. Признанието
може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение,
съобразно признанието, ако ищецът поиска това. От изложеното следва, че решение по чл.
237, ал. 1 ГПК може да бъде постановено единствено по искане на ищеца. Доколкото такова
искане липсва , спорът следва да бъде разгледан по общия ред, като становището на
ответника изразено в подадения отговор следва да бъде ценено по реда на чл. 175 ГПК.
Правната квалификация на предявения отрицателен установителен иск е чл. 124, ал 1
от ГПК. Съгласно разпределената доказателствена тежест ответника следва да установи, че
през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно отношение
по договор за доставка на В и К услуги, по силата на което е доставил на ищцата
определено количество вода, както и обема на реално доставените на ищеца В и К услуги в
размер на процесната стойност.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите за
водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон.
Според чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за
питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и
дъждовни води от имотите на потребителите в урбанизираните територии, както и
дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, вкл. на пречиствателните станции и другите съоръжения.
По силата на §1, т.2 от ДР на ЗРВКУ, „потребители“ по смисъла на закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят ВиК услуги, и юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в
2
сгради - етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на
един поземлен имот и присъединени към едно водопРодно отклонение.
Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба № 4/14.04.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационните системи или от съответен регулаторен орган, създаден със закон или в
изпълнение на концесионен договор. Общите условия се изготвят от ВиК и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) към МС на основание чл.6,
ал.1, т.5 ЗРВКУ, като същите влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централен ежедневник и имат сила на договор между доставчика на ВиК услуги и
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
Общите условия на ищеца от 2006 г., одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-064/17.07.2006
г., публикувани във в-к „Стандарт“ на 30.07.2006 г. и във в-к „Куриер“ на 28.07.2006 г., в
сила от 01.09.2006 г., както и Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени от КЕВР с
решение № ОУ-2 от 13.07.2016 г., в сила от 28.08.2016 г., като обстоятелството относно
одобряването на Общите условия от регулаторния орган и влизането им в сила, първото от
които не се и оспорва от ответника, съдът намира за общоизвестни. Не се спори, че общите
условия са надлежно разгласени, поради което имат действие за всички абонати на
дружеството.
Представена от ищеца под делото е изготвенаот ответника справка за дължимите суми
по г. по клиентски № **********, на който титуляр е ГГК. Представена е и фактура №
**********/15.10.2019 г. за сумата от 1 985,84 лв., издадена на името на ГГК. Видно от
представеното удостоверение за наследници ГГК е починала на 07.12.2014 г., като е
оставила за наследници В. К. В син и Н Р В. и Д Ра В.а- внуци.
По делото от страна на ответника не са ангажирани никакви доказателства, от които да
може да се направи извод за възникване на облигационно правоотношение между страните.
Напротив прави се изрично признание на обстоятелството, че между страните не е налице
облигационна връзка, което следва да се отчете от съда,
Предвид това, предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен.
Не налице сочената от ответника хипотеза на чл.78 ал.2 от ГПК за освобождаването му
от отговорността за разноски и присъждане на разноски в негова полза, доколкото по делото
са приложени справки, изготвени от ответника, фактури за начислени на наследодателя на
ищеца суми и писмо с искане за промяна на партидата и плащане на процесните суми.
Същите следва да бъдат възприети като покана за плащане, съответно като извънсъдебно
действие, предизвикало правния спор. Ето защо с оглед основателността на исковата
претенция ищецът на основание чл. 78, ал.1 от ГПК има право на разноски за заплатена
държавна такса. Тъй като адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от
ЗА, възнаграждението следва да се присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от
ЗА в размер на 400 лева, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо „ФИРМА“ АД, ЕИК **********,с адрес на
управление: гАДРЕС (Бизнес Център И) с представители ВТ и ФД, по предявения иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че В. К. В. с ЕГН **********, не дължи сума в общ
размер на 661,94 лв., начислени и претендирани по фактура № **********/15.10.2019 г. по
3
клиентски № **********, която сума се претендира от него в качеството му на наследник на
1/3 от наследството на ГГК от който наследодател ответника претендира съответно общо
сума в размер на 1 985,84 лв. за фактура № **********/15.10.2019 г.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ АД, ЕИК **********,с адрес на управление: гАДРЕС (Бизнес
Център И) с представители ВТ и ФД да заплати на В. К. В. с ЕГН ********** съдебно-
деловодни разноски в размер на 50 лева- държавна такса.
ОСЪЖДА ФИРМА“ АД, ЕИК **********,с адрес на управление: гАДРЕС (Бизнес
Център И) с представители ВТ и ФД на основание чл. 38, ал. 2 ЗА да заплати на адв. К. И.
Б., ЕГН ********** адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4