РЕШЕНИЕ
№ 115
гр. Пловдив, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Вили Ст. Шутова
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело №
20225330107031 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1
ГПК.
Образувано по искова молба от Водоснабдяване и канализация ЕООД
срещу Р. А. О. за признаване за установено, че ответникът му дължи сумата в
размер на 911.45 лева, представляваща стойността на доставените на
ответника и потребени от него питейна и отведена канална вода за периода
14.09.2018 г. до 10.01.2022 г. за водоснабден имот, находящ се в гр. П., бул.
„В. А.“ № ***, както и сумата в размер на 112.71 лева - обезщетение за забава
върху главницата за периода 31.11.2018 г. до 31.12.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда - 26.01.2022 г. до окончателното погасяване на вземането,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1071/2021 г. по описа на РС Пловдив.
Твърди се, че за периода от 14.09.2018г. до 10.01.2022г., ответникът
имал задължения към „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив
за предоставени услуги по доставка на питейна вода в размер на 911.45 лева и
мораторна лихва към главницата за периода от 30.11.2018г. до 31.12.2021г. в
размер на 112.71 лева., за обект находящ се в гр. П., бул. В. А. № ***. За
потребените количества вода са издадени съответни фактури, подробно
описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и
период. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с
1
№*****, а отношенията между дружеството и потребителите се уреждали от
публично известни общи условия. Потребеното количеството предоставени
ВиК услуги за процесния период се определяло, съгласно чл. 25, ал. 8 от
Общите условия действащи за процесния период. Номерът на водомер №
*****, посочен в карнета представлявал системен номер, който се задавал с
откриване на партидата в ел. база на оператора за извършване на начиления
по партидата на водоснабдения имот. Сочи се, че измервателното устройство
в имота на потребителя е индивидуално и предвид това подмяната му респ.
поставянето му е задължение на потребителя на ВИК услуги, нормативно
определено. Операторът нямал задължение да уведомява потребителя за
необходимостта да постави измервателно устройство. Твърди се, че
потребителят е знаел за начина му на отчитане за посочения период, но при
отчетите отказвал да полага подпис в карнета при посещение на инкасатор в
имота, съгласно изискванията на Общите условия. Твърди се, че предвид
неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми, срещу
ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение.
По образуваното заповедно производство, по частно гр. дело №1071/2022 г.
на ПдРС, XXIII гр. състав, била издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК за посочените суми, ведно с разноски - държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. Заповедта била връчена на по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви
настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли се исковете да
бъдат уважени. Претендират се законна лихва върху главницата, считано от
дата на подаване на заявлението, а именно 26.01.2022 г. до окончателното
погасяване. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен
представител - адв. В. В. - АК - П., е подал отговор на исковата молба, с
оспорва изцяло предявените искове с основание чл. 422 ГПК и чл. 79, ал. 1
ЗЗД, както по отношенуие на допустимостта, така и по отношение на
основателността им. Сочи се, че ищецът не доказвал качество на потребител
на ответника според Общите условия на ВиК, с оглед на което да възникне
задължение за плащане. Твърди, че липсва каквото и да е доказване от страна
на ищеца за това основополагащо и задължително идентифициране на
ответника, с оглед на което същия не следвало да се възприема, като
материалноправно легитимиран да бъде надлежна страна по настоящите
искове. В исковата молба не били ангажирани доказателства, че ответника е
собственик или носител на вещни права на твърдения в исковата молба имот,
находящ се в гр. П., бул. „В. А.“ № ***. Посочва, че дори ответника да е
обитавал жилището, това не го правело страна по облигационното отношение
с ищцовото дружество, като в тази връзка нямал качеството на потребител и
предявените искове следвало да се отхвърлят като неоснователни. В случай
че съдът установи качество на „потребител“, то ищецът не бил доказал нито
основанието, нито размера на претендираното вземане, като липсвали
подписи на ответника или на други представители на домакинството в
2
представените в исковата молба книжа по отчитане на потреблението
/карнет/. В същите било отразено, че през процесния период от 14.08.2018г. –
10.01.2022г. водомер с №**** било с потребление на средномесечно 10 куб.
м. по тарифа за „двама човека“ живущи на адреса. Сочи, че не само
собствеността не била доказана, но не било доказано и как се е установило и
потреблението било от двама души. Твърди се, че във връзка с посоченото в
исковата молба, че водомерът следвало да бъде сменен от ответника, по
никакъв начин не било доказано и установено предписание за смяна на СТИ
да е дадено, както и потребителя да е бил уведомен за повредата и
необходимостта от подмяна. Сочи, че за ищецане било възникнало правото да
начислява служебни количества вода според броя на обитателите. Твърди, че
за част от вземанията по издадените фактури: *****, *****, ******, ******,
*****, *****, *****, *******, ******, ******, *****, *****, била настъпила
погасителна давност, като от гореизложеното следвало, че ищецът не само не
е доказал качеството на потребител на ответника, но и не бил спазил
собствените си Общи условия, които обезпечавали надлежност при
осъществяване на дейността на дружеството. С оглед гореизложеното моли да
се отхвърли ищцовата претенция изцяло, а в случай че не се отхвърли изцяло,
то моли да се отхвърли в описаната по-горе част.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 1071/2022 г. по описа на РС Пловдив,
вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за
изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в
едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
По същество:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.203 от
Закона за водите и чл.422 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да бъдат уважени предявените искове дружеството - ищец следва да
докаже наличието на възникнало валидно облигационно правоотношение по
повод предоставяне на услуга доставка на питейна вода и отвеждане на
канална вода за процесния период, в това число, че ответникът има
качеството потребител на ВиК услуги в процесния период, в качеството си на
собственик или ползвател, наемател, изпълнение от страна на ищеца на
задължението за доставка на посочената услуга за процесния период във
водоснабден имот в гр. П., ул. „В. А.“ № *** в твърдяното количество, както
и твърденията си за начина на отчитане на ВиК услугите и размера на
3
начислените в тази връзка суми, липсата на водомер.
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е "ВиК оператор" по смисъла на
чл.198 "о", ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги
срещу заплащане на територията на гр. П..
Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените
от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-
малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им.
В разпоредбата на чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи, е предвидено, че
получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК
системите, като в конкретния случай отношенията между страните по
предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи
условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на
индивидуален писмен договор между доставчика и потребителя не се изисква.
Съгласно чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. потребители на ВиК услуги
са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдени имоти, което е залегнало и в чл. 2, ал.1, т.1 и 2 от
общите условия на оператора.
Качеството потребител на ответника се установява по безспорен начин
въз основа на приложената по делото и неоспорена от страните декларация по
чл.14 от ЗМДТ с вх. №****/***** год. /л.60-63/, подадена пред Дирекция
„Местни данъци и такси“ към Община П., в която лично ответникът е
декларирал че е собственик на процесния имот. Съотнетно като собственик
същият има качеството на потребител.
Безспорно е че процесният имот е водоснабден и е присъединен към
водопроводната система на "ВиК" /обстотяелството е отразено от ответника в
горецитираната декларация/, което прави ответника, като собственик на
същия, потребител на ВиК услуги, съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи /Наредбата № 4/2004/ и пар.1, ал.1, т.2, б. "а" от ДР на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги.
С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между
страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто
източник е договор при общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата
на чл.8, ал.1 от Наредба № 4, като за възникването на това правоотношение
не е необходимо сключването на индивидуален договор между страните. Със
самият факт на присъединяване към водопроводната система на
"Водоснабдяване и канализация" ЕООД потребителят е обвързан от общите
4
условия на дружеството. Общите условия са влезнали в сила. Според нормата
на чл. 8, ал. 4 от наредбата в срок от 30 дни след влизането в сила на общите
условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното предприятие заявление, в което да предложат различни условия.
По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че
ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били
налице договорни отношения по продажба на водоснабдителни и
канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него права
и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и
съответните Общи условия на ВиК П. за различните периоди на отчитане.
Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4/2004 г., аналогична на
чл.23, ал.1 /чл.25, ал.1/ от Общите условия, услугите на В и К се заплащат въз
основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната
система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко
водопроводно отклонение. Изключение е служебно начислява на количества
вода, при наличие на определени предпоставки за това.
В исковата молба се излагат твърдения, че в процесния период
14.09.2018 г. до 10.01.2022 г. за процесния имот отчетът е бил по тарифа,
доколкото липсвало измервателно устройство.
Въпреки разпределената доказателствена тежест обаче и по –специално
доказване от страна на ищеца твърденията си за начина на отчитане на
услугите и начислените в тази връзка суми, ищцовото дружество не успя да
проведе успешно доказване в тази връзка. Доколкото се твърди от ищеца
липса на монтиран водомер не се събраха доказателства, че относно
процесния имот са били налице предпоставките за начисляване на
консумирана питейна вода по правилата на чл. 39, ал.5 от Наредбата,
аналогичен с чл.23, ал.5 /чл.25, ал.8/ от Общите условия съгласно които се
допуска при липса на водомер месечното количество изразходвана, отведена
и пречистена вода да се заплаща по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище
за всеки обитател. Съгласно чл.23, ал.7 от Общите условия, определението
количества вода, по чл.23, ал.5 се завишават всяко тримесечие с 1 куб.м за
всеки обитател.
Липсата на измервателно устройство в имота на ответника не може да се
докаже с представения карнет и той не би могъл да послужи като годно
доказателство относно този факт, както и относно конкретните видове
задължения на абоната за процесния период, тъй като представлява частен
свидетелстващ документ, съдържащ благоприятни за издалата го страна
данни. Още повече не е налице съответствие между отразеното в карнета като
изразходвано количество вода и това, което би следвало да бъде отразено,
изхождайки от цитираните разпоредби на Общите условия и Наредба № 4 за
начина на изчисляване. При липса на водомер нормативно определено е
месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се
5
заплаща по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище и 6 куб.м. при
топлофицирано и за всеки обитател да се завишава всяка тримесечие с 1
куб.м., а видно от обсъждания карнет ежемесечно са начислявани по 10 куб.м.
вода. Същевременно не са изложени твърдения, нито представени
доказателства от ищцовата страна в имота да са живеели двама души.
Предвид всичко гореизложено съдът намира предявения главен иск за
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен, ведно с искането за
законна лихва.
По иска по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД:
Съдът не формира извод за наличие на главен дълг, поради което искът
за акцесорното вземане следва да се отхвърли.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се
дължат на ответника, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, но такива не са
направени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, против Р. А. О. ЕГН **********
обективно съединени искове за признаване за установена в отношенията
между страните дължимостта на следните суми: главница в размер на 911.45
лева, представляваща стойността на доставените на ответника и потребени от
него питейна и отведена канална вода за периода 14.09.2018 г. до 10.01.2022
г. за водоснабден имот, находящ се в гр. П., бул. „В. А.“ № ***, както и
сумата в размер на 112.71 лева - обезщетение за забава върху главницата за
периода 31.11.2018 г. до 31.12.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда -
26.01.2022 г. до окончателното погасяване на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 1071/2021 г. по описа на РС Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
След влизане на решението в сила ч.гр.дело 1071/2022 год. по описа на
РС Пловдив да се върне на заповедния съд, поради отпадане на
необходимостта.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___/п/___________________
6