№ 1655
гр. София, 08.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20221110208386 по описа за 2022
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. П. В. (подадена чрез адв. Е.) срещу Наказателно
постановление (НП) № 22-4332-009553 от 30.05.2022г., издадено от Г.В.Б. - Началник Група
в Отдел „Пътна полиция” при Столичната дирекция на вътрешните работи (ОПП - СДВР), с
което на жалбоподателя В. на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП са му наложени административни
наказания „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 6 (шест) месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на Министъра на
вътрешните работи на В. са отнети и 10 контролни точки.
В срочно подадената жалба се казва, че НП е незаконосъобразно, както и че в хода на
административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довери до опорочаване на Наказателното постановление.
Претендират се нарушения на чл.36 - чл.46 и чл.52 - чл.58 от ЗАНН. От Акта и от
Наказателното постановление не ставало ясно какво точно е нарушението, поради което
било нарушено и правото на защита на жалбоподателя. Липсвало пълно, ясно и точно
описание на нарушението, включващо всички фактически признаци на нарушения състав от
обективна страна. Не било посочено мястото на извършване на нарушението. Цитира се
чл.145, ал.2 от ЗДвП и се казва, че законодателят е създал задължение за приобретателя на
регистрираното пътно превозно средство в срок от един месец да регистрира придобитото
превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянен
адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е
1
придобито от търговец с цел продажба. Задължението за извършване на регистрация в
едномесечен срок от придобиването на МПС било регламентирано по ясен начин в чл.145,
ал.3 от ЗДвП, като с чл.143, ал.15 от ЗДвП и чл.18б, ал.1, т.10 от Наредба № I-45 от
24.03.2000г. били регламентирани последствията от бездействието на приобретателя на
моторното превозно средство (МПС). Според жалбоподателя за да е съставомерно деянието
по чл.140, ал.1 от ЗДвП от обективна страна следва управляваното МПС да не е
регистрирано и да е без табели, които условия следвало да са кумулативно налице.
Отсъствието на което и да е от тях обуславяло неточна прана квалификация на деянието. В
конкретния случай МПС, макар и със служебно прекратена регистрация, е било с
регистрационни табели, поради което деянието било неправилно квалифицирано по чл.140,
ал.1 от ЗДвП. В жалбата се обяснява, че прекратяването на регистрацията не е фактическо
действие, а е волеизявление на орган на власт в изпълнение на негово законово правомощие,
изразено чрез действие по чл.143, ал.15 от ЗДвП и адресатът следвало да бъде уведомен за
правните последици от акта. За да бъде приложена санкцията по чл.175, ал.3 от ЗДвП
собственикът следвало да има знание, че към момента на управление на МПС-то
регистрацията му е прекратена, за да се приеме, че деянието е умишлено извършено. Твърди
се, че такъв умисъл е налице само, ако собственикът бил надлежно уведомен за издадения
чрез действие административен акт. Жалбоподателя отрича да е бил уведомен, че
регистрацията на МПС-то е прекратена. Поради това счита, че липсва умисъл. С тези
аргументи се иска от СРС да отмени изцяло обжалваното Наказателно постановление.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят Р. П. В. не се явява, но се представлява от
адв. Е.. В съдебно заседание на 04.10.2022г. тя заявява, че поддържа жалбата. В хода на
съдебните прения пред СРС на 07.12.2022г. адв. Е. пледира за постановяване на решение, с
което да бъде уважена жалбата и да се отмени Наказателното постановление като
незаконосъобразно по съображения, изложени в жалбата. Според адвоката НП е издадено от
некомпетентен орган, тъй като от доказателствата не се установява Началник Група при
ОПП – СДВР да е компетентен да издава НП. Преповтарят се доводът от жалбата, че
нарушителят следва да е бил наясно, че управляваният от него автомобил е с прекратена
регистрация, респ. че при В. не е налице виновно поведение. На следващо место адв. Е.
пледира и за маловажност на случая съгласно чл.28 от ЗАНН. Твърди, че в конкретния
случай не са налице обществено – опасни последици. Според адвоката наказанието
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, отнесено към конкретно
установената фактическа обстановка, показва, че се явява високо и несъразмерно на
обществената опасност на нарушението. Сочи се В. да не е извършвал други нарушения.
Иска се СРС да отмени Наказателното постановление. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна – Началник Група в ОПП-СДВР, редовно призована, не се явява
и не изпраща представител, който да изрази становище по съществото на спора.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
На 08.10.2021г. в гр. София е сключен договор за покупко-продажба на моторно
2
превозно средство между Ф.С.М. като едноличен собственик на капитала, управител и
представляващ „***“ ЕООД /като продавач/ и Р. П. В. в качеството му на едноличен
собственик на капитала, управител и представляващ „***“ ЕООД /като купувач/. Предмет на
договора е покупко-продажбата на товарен автомобил марка „***”, модел „***” с рег. №
***, рама № W0L0XCF**********, двигател № Z13DT1224361. На същата дата договорът
бил нотариално заверен и регистриран в автоматизираната информационна система на КАТ
/АИС-КАТ/.
Законният представител на Дружеството - приобретател на правото на собственост
върху автомобила – Р. П. В. не регистрирал МПС-то в законоустановения срок в КАТ и
поради това на 10.12.2021г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП регистрацията на
превозното средство била служебно прекратена със съответното отбелязване в АИС-КАТ.
На 26.02.2022г. Р. П. В. управлявал товарен автомобил марка „***”, модел „***” с
рег. № *** в гр. София, бул. „Петко Ю. Тодоров“ с посока на движение към бул. „България“.
На около 100 метра преди кръстовището, около 11:10 часа на 26.02.2022г. В. бил спрян за
проверка от свидетелите Т.Д. и Т. – служители на ОПП-СДВР. В хода на проверката се
установило, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация на 10.12.2021г. по реда
на чл.143, ал.15 от ЗДвП, тъй като били изтекли повече от 2 месеца от промяната на
собствеността на МПС-то и новият собственик не го бил регистрирал в КАТ. Поради това
св. Т.Д., в присъствието на св. Т., съставил срещу Р. П. В. Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) Серия GA № 554255 от 26.02.2022г. за нарушение на
чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. Препис от този Акт е връчен на Р. П. В. срещу подпис на
26.02.2022г.
На 01.03.2022г. в ОПП - СДВР е постъпило заявление с вх. № 224134035883 от
01.03.2022г., с което е заявена промяната в правото на собственост върху товарен автомобил
марка „***”, модел „***” с рама № W0L0XCF********** и с двигател № Z13DT1224361. На
01.03.2022г. била възстановена регистрацията на автомобила и бил променен
регистрационният номер на МПС-то, за което е направено и съответното отбелязване в
АИС-КАТ.
С писмо рег. № 4332р-15323/2022г. от ОПП – СДВР уведомили Началника на 04 РУ –
СДВР за случая и с твърдения за съставомерност по чл.345, ал.2 от НК изпратили
административно – наказателната преписка на 04 РУ – СДВР. В последствие е била
образувана пр. пр. № 14329/2022г. по описа на СРП, по която било разпоредено извършване
на проверка по случая. С Постановление на прокурор от СРП от 13.05.2022г. (изведено в
деловодството на СРП на 16.05.2022г.) е отказано образуването на досъдебно производство
по пр. пр. № 14329/2022г. по описа на СРП. Препис от прокурорския акт, ведно с оригинал
на АУАН е разпоредено да се изпратят на ОПП – СДВР за вземане на административно
отношение.
На 30.05.2022г. Г.Б. – Началник Група в ОПП – СДВР издала процесното
Наказателно постановление № 22-4332-009553/30.05.2022г., с което на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП на Р. П. В. са наложени
3
административни наказания „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца, като на основание Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012 г. на Министъра на вътрешните работи на В. са отнети и 10 контролни точки. В. е
получил препис от Наказателното постановление на 13.06.2022г. и на 20.06.2022г. е подал
жалба чрез ОПП - СДВР до СРС срещу това Наказателно постановление. По повод на тази
жалба на 05.07.2022г. в Софийски районен съд е образувано настоящото дело.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства : показанията на свидетелите Т.Д. и Т., както и от
писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото на
основание чл. 283 от НПК - АУАН Серия GA № 554255 от 26.02.2022г., разписка за
връчване на НП, писмо с рег. № 4332р-29912 от 06.06.2020г., справка картон на водача,
Заповед № 8121К-13180 от 23.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи, Акт за
встъпване в длъжност, Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните
работи, материали от пр. пр. № 14329/2022г. по описа на СРП, предоставени от СРП на СРС
с писмо вх. № 192719 от 16.09.2022г. (Постановление на прокурор от СРП от 13.05.2022г. за
отказ от образуване на досъдебно производство, Постановление за възлагане на проверка от
04.04.2022г., договор за покупко-продажба на МПС от 08.10.2021г., копие на свидетелство
за регистрация на МПС – част I, писма с рег. № 4332р-15323/2022г., Приемо-предавателен
протокол, справки от АИС-КАТ, справки за собствеността на МПС с рег. № ***, справка
картон на водача, писмо с рег. № 4332р-27150/20.05.2022г., справка за собствеността на
МПС с рег. № ***), Заповед № 513з-4274 от 01.06.2021г. на Директора на СДВР, справки от
АИС-КАТ, справки за собствеността на МПС с рег. № ***, справки за собствеността на
МПС с рег. № ***, както и договор за покупко-продажба на МПС от 08.10.2021г.
Цитираните по-горе материали от пр. пр. № 14329/2022г. по описа на СРП,
предоставени от СРП на СРС с писмо вх. № 192719 от 16.09.2022г. следва да се кредитират
от съда от една страна защото същите са предоставени по делото и от страна на ОПП –
СДВР и от друга страна защото тези документи са достоверни, обективни и взаимно се
допълват. Писмата с рег. № 4332р-15323/2022г. (приложени на лист 39 и лист 49 от делото)
и АУАН Серия GA № 554255/26.02.2022г. са еднопосочни и косвено се потвърждават от
приложените по делото прокурорски актове. Поради това СРС ги кредитира и приема, че на
26.02.2022г. на Р. П. В. е съставен АУАН за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, но поради
твърдения за съставомерност по чл.345, ал.2 от НК преписката, образувана по случая, ведно
с АУАН, е била изпратена от ОПП – СДВР на 04 РУ – СДВР. Постановленията на СРП (за
възлагане на проверка и за отказ от образуване на досъдебно производство) са официални
документи, издадени от държавен орган и разполагащи с доказателствената сила за
посочените в тях обстоятелства. Поради това СРС ги кредитира и приема, че в СРП е била
възложена проверка, свързана с процесното деяние, която е приключила с отказ на
прокурора да образува досъдебно производство.
Договорът за покупко-продажба на МПС от 08.10.2021г. (приложен на лист 34-35,
лист 73-74 и лист 82-83 от делото) е обективно и достоверно писмено доказателство, което
4
косвено намира опора и в кредитираните по-долу справки от АИС-КАТ. Поради това СРС
кредитира този договор и съответно приема за доказано, че на 08.10.2021г. по нотариален
път „***“ ЕООД е прехвърлило правото на собственост върху товарен автомобил марка
„***”, модел „***” с рег. № ***, с рама № W0L0XCF********** и с двигател №
Z13DT1224361 на „***“ ЕООД. Договорът е с нотариална заверка на подписите и има рег.
№ 16011/2021г. по описа на Нотариус Снежанка Стоянова. Доколкото и номерът на
документа, и датата съвпадат с отразеното в справките от АИС-КАТ, за съда не съществува
съмнение, че именно този договор е бил вписан в регистрите на КАТ като „служебна
промяна на регистрацията на МПС“ на 08.10.2021г.
Приложените по делото справки от АИС-КАТ (на лист 42, лист 52, лист 58, лист 69 и
лист 79 от делото), справките за собствеността на МПС с рег. № *** (на лист 43, лист 53,
лист 59-63 и лист 70-72 от делото) и справките за собствеността на МПС с рег. № *** (на
лист 54, лист 64-65 и лист 80-81 от делото) са еднопосочни, обективни и достоверни. Те
имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Освен това вписаните в тези
справки обстоятелства намират опора и в договора за покупко –продажба на МПС от
08.10.2021г., както и в Приемо-предавателния протокол на лист 41 от делото. Поради това
СРС им се доверява напълно. Въз основа на съвкупната им преценка съдът приема за
доказано, че товарен автомобил марка „***”, модел „***” с рама № W0L0XCF********** и
с двигател № Z13DT1224361 е бил собственост на „***“ ЕООД и е бил с рег. № ***, а със
заявление с вх. № 224134035883 от 01.03.2022г. е заявена промяната в собствеността на
МПС-то, като автомобилът /като собственост на „***“ ЕООД/ е с рег. № ***. От справки от
АИС-КАТ (на лист 42, лист 52, лист 58, лист 69 и лист 79 от делото) се установява също
така, че на 08.10.2021г. в информационната система на КАТ е регистриран договор за
покупко-продажба на МПС, на 10.12.2021г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП
регистрацията на превозното средство е била служебно прекратена със съответното
отбелязване в АИС-КАТ, а на 01.03.2022г. (няколко дни след процесното деяние и
съставения АУАН за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП) е било заявено, че собствеността
на посоченото по-горе МПС е променена и е била възстановена регистрацията на
автомобила, за което е направено и съответното отбелязване в АИС-КАТ.
Приемо-предавателният протокол на лист 41 от делото, както и писмото с рег. №
4332р-27150/20.05.2022г. на лист 48 от делото намират изцяло опора в кредитираните по-
горе писмени доказателства. Поради това съдът се доверява и на тези писмени
доказателства.
Като издадени от държавен орган и разполагащи с доказателствена сила за
посочените в тях обстоятелства съдът дава вяра и на свидетелството за регистрация на МПС
– част I, както и на справката картон на водача. От писменото доказателство на лист 36-35
от делото за пореден път се доказва, че по документи процесният товарен автомобил е бил
регистриран на „***“ ЕООД /с рег. № ***/ една след 01.03.2022г., което още веднъж
доказва, че в периода между 08.10.2021г. и 01.03.2022г. МПС не е било регистрирано на
лицето, което го е закупило с кредитирания по-горе договор за покупко-продажба на МПС
5
от 08.10.2021г. От справката картон на водача се установява, че освен процесното деяние,
жалбоподателят е имал и други предходни нарушения по ЗДвП, поради което се оборва
твърдението на адв. Е., че жалбоподателят не е извършвал други нарушения и не бил
наказван.
Като обективни и издадени от държавен орган, приложените по делото Заповеди на
Министъра на вътрешните работи с № 8121К-13180 от 23.10.2019г. и с № 8121з-1632 от
02.12.2021г., Заповедта на Директора на СДВР с № 513з-4274 от 01.06.2021г. и Акта за
встъпване в длъжност на Г.Б. разполагат с доказателствена сила за посочените в тях
обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира. От Заповед № 8121К-13180 от 23.10.2019г.
на Министъра на вътрешните работи и Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г. следва,
че Г.В.Б. е заемала длъжността Началник на 01 група „Административно – наказателна
дейност” в 03 Сектор „Административно обслужване” към ОПП – СДВР и на основание
точка 3.10. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи е
имала правомощието да издава Наказателни постановления, включително и процесното НП.
От Заповед № 513з-4274 от 01.06.2021г. на Директора на СДВР и точка 2.1., вр. точка 1.3.1.
от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи се доказва, че
св. Т. е имал правото да издава Актове за установяване на административни нарушения по
ЗДвП. Това означава, че конкретните АУАН и НП са съставени и издадени от компетентни
за това лица. Поради това тезата на защитата за липса на материална компетентност на
Началник Група при ОПП – СДВР да издава НП се явява неоснователна.
Приложените на лист 7-гръб и лист 8 от делото писмени доказателства са относими
към процедурата по връчване на НП. От писмо с рег. № 4332р-29912 от 06.06.2020г. се
установява, че НП е било изпратено за връчване на Р. В., а от разписката за връчване на НП
на лист 7-гръб от делото се доказва, че това е станало на дата 13.06.2022г.
Констатациите от Акта намират опора в кредитираните по-горе писмени
доказателства. Поради това и с оглед нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП съдът приема, че
следва да кредитира и АУАН.
Показанията на свидетелите Т.Д. и Т. се явяват неинформативни спрямо процесното
нарушение, тъй като и двамата декларират пред съда липсата на спомен относно
разглежданата случка. Последното би могло да бъде оправдано с естеството на работните
функции на двете лица, свързано с ежедневно осъществяване на проверки за спазване
правилата за движение по пътищата. Въпреки това, обаче, от разпитите на двамата
свидетели се установява, че те разпознават подписите си в АУАН и в тази част показанията
им намират опора в самия Акт. Поради това относно присъствието на Даскалов и Теофилов
при съставянето на АУАН гласните доказателства следва да се кредитират от съда като
информативни, достоверни и обективни. В останалата им част /касателно елементи от
фактическия състав на нарушението/ гласните доказателства се явяват неинформативни,
поради което съдът не ги постави в основата на фактическите и правните си изводи.
Съдът остави извън доказателствената маса приложените към пр. пр. № 14329/2022г.
по описа на СРП Докладни записки и писмено сведение, тъй като те не представляват
6
писмени доказателства. Документите на лист 31, лист 33 и лист 38 от делото съдържат
свидетелски показания от подписалите ги лица, но не следва да се приемат и за гласни
доказателства /свидетелски показания/, тъй като не са дадени устно и непосредствено пред
съда. Поради това СРС приема, че въпросните документи са били изготвени в хода на
проверката, протекла в СРП, но не подлага тяхното съдържание на анализ, тъй като приема,
че чрез писмените сведения и Докладните записки не може да се приобщава по реда на НПК
съдържащата се в тях информация, още повече, че тези документи са били изготвени в хода
на едно друго производство, различно от настоящото.
Като неотносим към предмета на доказване съдът определя и наличния по делото
договор за покупко-продажба на МПС от 10.04.2014г. Поради това съдът не го подложи на
анализ.
При така установените факти и в предвид направения по-горе доказателствен
анализ, СРС приема следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред
съда административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния /към месец юни 2022г./
процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява
процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Настоящият съдебен състав намира, че процесното Наказателно постановление е
издадено от компетентно за това лице /с оглед на изложените по-горе мотиви в тази връзка/.
Доколкото след съставянето на АУАН на 26.02.2022г. е последвало препращане на
преписката, образувана по случая, ведно с Акта, от ОПП – СДВР на Началника на 04 РУ –
СДВР с твърдения за съставомерност по чл.345, ал.2 от НК и е била образувана пр. пр. №
14329/2022г. по описа на СРП, след което е било издадено Постановление на СРП за отказ
от образуване на досъдебно производство и чак след това е било издадено процесното
Наказателно постановление, настоящият съдебен състав счита, че в случая разпоредбите от
ЗАНН относно АУАН, вкл. и сроковете по чл.34 от ЗАНН, се явяват неприложими, тъй като
следва да се приеме, че обжалваното НП е издадено при условията на чл.36, ал.2 от ЗАНН.
Поради това не е необходимо да се изследват въпросите дали АУАН е съставен в сроковете
по чл.34, ал.1 от ЗАНН, дали съдържа реквизитите по чл.42, ал.1 от ЗАНН и дали са
изпълнени изискванията на чл.40 и чл.43 от ЗАНН, тъй като и без Акт – при отказ на
прокурора да образува наказателно производство, може да се образува административно-
наказателно производство. От тук следва извода, че аргументите, развити в жалбата за
допуснати съществени нарушения по чл.42 от ЗАНН в АУАН са неотносими към
конкретното производство и начина, по който то се е развило. Въпреки изложеното по-горе,
във връзка с доводите на жалбоподателя относно АУАН и за пълнота на изложението следва
да се посочи, че цитираните по-горе законови разпоредби се явяват спазени в конкретния
случай : АУАН е съставен в присъствието на един свидетел на установяване на
нарушението и е подписан от актосъставителя и от свидетеля по Акта; датата на неговото
съставяне съвпада с датата на извършване на нарушението и установяване на дееца; налице
са всички реквизити по чл.42 от ЗАНН, а от съставяне на АУАН до издаване на НП не са
7
минали повече от 6 месеца.
Както в Акта, така и в НП деянието е описано по ясен и разбираем начин,
позволяващ на санкционираното лице да разбере за каква точно предприета от него
неправомерна деятелност е ангажирана отговорността му. Налице са всички изискуеми по
чл.42 от ЗАНН, респ. чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. Описани са времето и мястото на
извършване на нарушението, изяснена е посоката на движение на управляваното от
жалбоподателя МПС, индивидуализирано е МПС-то по марка, модел, регистрационен номер
и собственик. Посочено е, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, записано
е от коя дата и на какво основание. Поради това СРС приема, че е налице съответствие
между фактическото и цифровото описание на нарушението в обжалваното НП (както и в
Акта) и релевираните в обратния смисъл доводи от страна на жалбоподателя са
неоснователни.
Според този съдебен състав датата на извършване на нарушението е ясно посочена и
това е датата на спирането на водача за проверка – 26.02.2022г. Член 140, ал.1 от ЗДвП гласи
: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената
пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени
задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от
Закона за пътищата.” Именно поради това нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП се счита
извършено тогава, когато МПС е било в движение „по пътищата, отворени за обществено
ползване”. Само наличието на прекратена регистрация на МПС /или липса на табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места, или неплащане на пътни
такси и липса на винетка/ не е достатъчно, за да е реализиран съставът на нарушението по
чл.140, ал.1 от ЗДвП, ако превозното средство не се движи. Според настоящия съдебен
състав нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП е реализирано в момента и на датата, на която
са реализирани всички елементи от фактическия състав на това нарушение.
Именно с оглед цитираното по-горе съдържание на нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП
следва, че движението на МПС, което не е регистрирано (респ. е с прекратена регистрация) е
отделно и самостоятелно нарушение от движението на МПС, което няма регистрационни
табели или движението на МПС, за което няма заплатена пътна такса /винетка/. Това са три
самостоятелни нарушения, предвидени в чл.140, ал.1 от ЗДвП и видно от текстовата част на
обжалваното Наказателно постановление в случая административното обвинение срещу В.
касае нарушението по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. За това, че управлението на МПС, което не
е регистрирано по надлежния ред или е с прекратена регистрация е отделно нарушение
/самостоятелно/ нарушение от това, свързано с управление на МПС, което е регистрирано,
но е без табели с регистрационен номер аргументи се извличат и от разпоредбата на чл.175,
ал.3 от ЗДвП, където разграничението между фактическите състави на двете нарушения е
ясно отличима чрез използвания израз „или“. Поради това са неоснователни доводите от
жалбата, че МПС-то не е било без регистрационни табели по време на извършване на
8
нарушението и поради това деянието не било съставомерно. Това дали автомобилът е бил
или не е бил оборудван с необходимите два броя регистрационни табели няма значение за
съставомерността на нарушението по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. Това дали В. е могъл да
предполага, че МПС-то е с прекратена регистрация не следва от посочените от
жалбоподателя и възпроизведени по–горе обстоятелства /дали автомобилът има
регистрационни табели/, а зависи единствено и само от това дали водачът на автомобила е
знаел, че е сменена собствеността на МПС и че е изтекъл посоченият в чл.143, ал.15 от ЗДвП
2-месечен срок от промяната на собствеността на МПС-то и че новият собственик на МПС-
то е бездействал /не е изпълнил задължението си да регистрира превозното средство в КАТ/.
Водим от изложеното СРС – 10 състав прие, че в случая не са допуснати процесуални
нарушения в хода на административно - наказателното производство, не са ограничени
правата на нарушителя да разбере срещу какво нарушение следва да се защитава,
релевираните от жалбоподателя аргументи са неоснователни и спорът следва да бъде решен
по същество.
За да е реализиран съставът на нарушението по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП е
необходимо да се докаже, че Р. В. е привел в движение превозно средство по пътищата,
отворени за обществено ползване, и че превозното средство към същата дата не е било
регистрирано или е било с прекратена вече регистрация.
Събраните по делото доказателства показват, че на 26.02.2022г. жалбоподателят
действително е управлявал товарен автомобил марка „***”, модел „***” с рег. № *** в гр.
София по бул. „Петко Ю. Тодоров“ с посока на движение към бул. „България“. Този
фактически извод се доказва от АУАН и същевременно не се опровергава от нито едно
друго събрано по делото доказателство. На следващо място - от съвкупната преценка на
АУАН, справките за собствеността на автомобили с рег. № *** и с рег. № ***, справките –
извлечения от АИС-КАТ и договора за покупко-продажба на МПС от 08.10.2021г. се
установява, че към датата на полицейската проверка /26.02.2022г./ въпросното МПС е било
със служебно прекратена регистрация. От съдържанието на АУАН, договора за покупко-
продажба на МПС от 08.10.2021г., справките от АИС-КАТ и справките за собственост на
МПС с рег. № *** и с рег. № *** съдът достигна до извода, че на 08.10.2021г. е била
променена собствеността на товарен автомобил „*** ***” с рег. ***, но едва на 01.03.2022г.
е подадено заявление в ОПП – СДВР за регистриране на превозното средство.
Гореизложеното означава, че към момента на установяване на процесното нарушение
/26.02.2022г./ приведеният в движение автомобил е бил собственост на „***“ ЕООД, а негов
водач е бил управителят на Дружеството – собственик на МПС-то : Р. П. В.. Последният
като едноличен собственик на капитала на Дружеството, управител и представляващ
Дружеството е подписал лично договора за покупко-продажба на МПС от 08.10.2021г. Това
означава, че доколкото в 2-месечния срок по чл.143, ал.15 от ЗДвП новият собственик на
товарен автомобил „*** ***” („***“ ЕООД с едноличен собственик на капитала на
Дружеството, управител и представляващ Дружеството – Р. П. В.) не е регистрирал МПС-то
в КАТ, то автоматично на 08.12.2021г. се счита прекратена регистрацията на автомобила. В
9
случая от справката от АИС – КАТ се доказва, че на 10.12.2021г. е било направено и
отбелязването в АИС – КАТ, че е служебно прекратена регистрацията на автомобила.
Поради това съдът счита, че са изпълнение както изискванията на чл.143, ал.15 от ЗДвП,
така и е доказано, че на 26.02.2022г., когато В. е управлявал същия този автомобил в гр.
София по бул. „Петко Ю. Тодоров” от обективна страна е реализиран съставът на
нарушението по чл.140, ал.1, изр.1, пр.1 от ЗДвП.
От субективна страна съдът счита, че е реализиран съставът на вмененото на Р. В.
административно нарушение, тъй като управляваният от него автомобил е придобит в
собственост от „***“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала и управител е именно
жалбоподателят – видно от общодостъпната информация от сайта на Търговския регистър.
В. е подписал от името на купувача договора за покупко-продажба на МПС от 08.10.2021г.
Това означава, че в субективните представи на В. е имало знание за датата на придобиване
собствеността върху товарния автомобил от страна на „***“ ЕООД, а от там за началото и
края на срока за пререгистрация на МПС-то пред органите на ОПП-СДВР. В. е знаел, че
Дружеството му е станало собственик на МПС на 08.10.2021г. и че по закон има задължение
да регистрира МПС-то в КАТ в 2-месечен срок, т.е. до 08.12.2021г. Незнанието на закона не
извинява никого. С автоматичното изтичане на двумесечния срок от прехвърляне на
собствеността на автомобила и нерегистрирането му в ОПП – СДВР /т.е. след 08.12.2021г./
В. е следвало да предполага, че регистрацията на превозното средство може да е прекратена
по служебен път. Според чл.143, ал.15 от ЗДвП служебното прекратяване на регистрацията
на едно МПС става със самото отбелязване в АИС-КАТ, че се прекратява регистрацията на
автомобила. В случая това е станало на 10.12.2021г. Нормата на чл.143, ал.15 от ЗДвП не
поставя като изискване /за разлика например от чл.143, ал.10 от ЗДвП/ да се уведомява
собственика на МПС-то и това е напълно логично, тъй като новият собственик е знаел, че
придобива собствеността върху МПС-то, знаел е на коя дата е станал собственик на
автомобила и кога изтича 2-месечният срок от придобиване на собствеността.
Същевременно, с оглед разпоредбите на ЗДвП, той е могъл и е бил длъжен да предположи,
че с изтичане на този 2-месечен срок (в случая на 08.12.2021г.) регистрацията на МПС може
да бъде служебно прекратена и отбелязана в АИС – КАТ и като е управлявал автомобила на
дата след 08.12.2021г. СРС приема, че жалбоподателят виновно е нарушил чл.140, ал.1 от
ЗДвП. Твърдението на жалбоподателя, че не е могъл да предположи, че МПС е с прекратена
регистрация не почива нито на конкретно доказаните по делото обстоятелства, нито на
житейската логика. За наличието на знание у В., че МПС-то е придобито на 08.10.2021г. и
до 08.12.2021г. не е било представено за пререгистрация в ОПП – СДВР данни се извличат
от факта, че В. е управител на Дружеството – собственик на МПС-то и е подписал лично
договора, с който Дружеството е придобило собствеността върху товарния автомобил, както
и че едва на 01.03.2022г. е заявена в КАТ промяна на собственосттта на МПС-то. В
допълнение на гореизложеното следва да се цитира и нормата на чл.18б, ал.2 от Наредба №
I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
10
регистрираните пътни превозни средства, според която при прекратяване регистрацията по
чл.18б, ал.1, т.1, т.2, т.3, т.4 или т.8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. се уведомява
собственикът на МПС-то. Доколкото служебното прекратяване на регистрацията на едно
МПС по чл.143, ал.15 от ЗДвП, когато собственикът на МПС в двумесечен срок от
придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство е разписано
в чл.18б, ал.1, т.10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г., то за него не важи изискването за
уведомяване на собственика на автомобила по чл.18б, ал.2 от Наредба № I-45 от
24.03.2000г.
Собственикът на МПС, респ. управителят на Дружеството – собственик на
автомобила е могъл и е бил длъжен да предположи, че с изтичане на двумесечния срок от
придобиване собствеността на МПС-то (в случая след 08.12.2021г.) регистрацията на МПС
може да бъде служебно прекратена и отбелязана в АИС – КАТ и като е управлявал
автомобила на дата след 08.12.2021г., следва да се приеме, че В. се е съгласявал с
обществено-опасния характер на извършеното. Поради всичко това СРС приема, че
жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП.
Поради тези съображения настоящият съдебен състав счита, че твърдението на
жалбоподателя, че административното обвинение не било доказано от субективна страна не
почива нито на конкретно доказаните по делото обстоятелства, нито на житейската логика,
нито на правилото, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените
случаи, а този не е от тях. Поради това СРС приема, че обвинението срещу В. е доказано и
от субективна страна.
Съгласно чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред, се наказва с „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 до 12 месеца и с „глоба“ от 200 до 500
лева. В случая отговорността на В. се смекчава от това, че непосредствено след
установяването на извършеното нарушение (проверката е извършена на 26.02.2022г.), със
заявление от 01.03.2022г. до КАТ е била подадена информация за промяна в собствеността
на МПС, вследствие което е възстановена регистрацията на превозното средство и са му
издадени нови регистрационни табели. Същевременно отговорността на жалбоподателя се
отегчава от предишните му нарушения по ЗДвП. С оглед съотношението на смекчаващите
към отегчаващите отговорността обстоятелства и тяхната относителна тежест съдът прие, че
на Р. В. следва да бъдат определени наказания в размер над минимума и под средния
размер, предвиден в закона, а именно „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ за срок от 8 месеца и „глоба“ в размер на 300 лева. Доколкото, обаче, с
процесното НП на В. са били наложени административни наказания в по-нисък размер
(„лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 6 месеца и „глоба”
в размер на 200 лева) и съществува забрана за влошаване положението на жалбоподателя, а
настоящото производство е образувано по жалба на Р. П. В. - съдът не може да увеличи
размера на административните наказания на лицето, поради което следва да потвърди
размера на административните наказания, наложени на жалбоподателя с процесното
11
Наказателно постановление.
Съгласно чл.6, ал.1, т.5, предл.1 от Наредба на МВР № Із-2539 от 17.12.2012г. за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните
контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане
на допълнително обучение (на кратко Наредба № Із-2539 на МВР) при управление на МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред на нарушителя следва да се отнемат 10
контролни точки. Определеният отнапред от законодателя размер на контролните точки,
които подлежат на отнемане при извършено нарушение по чл.175, ал.3, вр. чл.140, ал.1 от
ЗДвП не дава право на съда да преценява отегчаващите и смекчаващите отговорността
обстоятелства и на това основание на жалбоподателя, освен административните наказания
„глоба“ и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“, следва да се
отнемат и 10 контролни точки. Доколкото с процесното Наказателно постановление на В. са
били отнети именно 10 контролни точки - тази част от обжалваното НП следва да се
потвърди.
Настоящото нарушение представлява типичен пример на нарушение по чл.140, ал.1,
пр.1 от ЗДвП. То е формално и е довършено в момента, в който В. е привел в движение
МПС си след повече от 2 месеца след като Дружеството му е придобило собствеността на
автомобила и той е знаел за тази покупко-продажба, както и че като управител на
Дружеството – собственик е знаел, че автомобилът не е регистриран в КАТ, а го е
управлявал по пътищата, отворени за обществено ползване. Доколкото са налице
отегчаващи отговорността обстоятелства, а смекчаващите не са нито изключителни, нито
многобройни, правилно административно – наказващият орган не е приел, че конкретният
случаят е маловажен и съответно не е приложил чл.28 от ЗАНН.
Водим от всичко изложено до тук настоящият съдебен състав прие, че атакуваното
Наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.
С оглед изхода на делото разноски не се дължат на жалбоподателя, а и не са и искани
такива. До приключване на съдебните прения пред СРС въззиваемата страна също не е
поискала присъждане на разноски, нито е доказала да е сторила такива. Поради това и на нея
не следва да се присъждат разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-4332-009553 от 30.05.2022г. ,
издадено от Началник Група в Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП на Р. П. В. са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да
12
управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012г. на Министъра на вътрешните работи са му отнети и 10 контролни точки.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13