№ 59
гр. Бургас, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря Жана Авр. Кметска
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Търговско дело №
20242100900292 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „Ко морения“ ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от Красимир Илиев Илиев, против „Родопи инвест
къмпани“ ООД, ЕИК *********, представлявано от Красимир Илиев Илиев и Георгои
Ангелов Петров заедно.
Твърди се, че с Решение № 181/01.07.2023 г., постановено по т.д. № 338/2023 г.
по описа на ОС- Бургас, влязло в сила понастоящем, е уважен частичен иск за парично
вземане на ищцовото дружество в размер на 90 000 лева, като настоящата претенция
била за защита вземането на дружеството, произтичащо от същото право, за разликата
от 90 000 лева до пълния размер в размер от 396 631,11 лева, установен със сила на
пресъдено нещо с цитираното съдебно решение.
Сочи се, че управителят на ищцовото дружество е съдружник в дружеството-
ответник, в което притежава 50 дяла или 50 % от капитала. Останалите 50 дяла били
притежание на другите двама съдружници- Г. А. П. с 35 дяла или 35 % и сина му А. Г.
А. с 15 дяла или 15 % от капитала. Дружеството било създадено за извършване на
строителство на хотел/и в КК „Райкови ливади“, обл. Смолян. При създаването на
дружеството съдружниците имали намерението да инвестират собствени средства и
средства от дружества, чийто капитал притежава всеки един от тях, като обединят
финансовите си възможности за извършване на съвместен туристически бизнес. След
учредяването си, ответното дружеството, използвайки парични средства, предоставени
от „Ко морения“ ЕООД, средства от съдружника К. И., както и парични средства,
предоставени от другия съдружник- Г. А. П. и неговото дружество „Пролет 94“ ЕООД,
ЕИК *********, е закупило няколко недвижими имота, както следва:
1. С НА № 56 от 29.08.2007 г.- поземлен имот от 1001 кв.м., находящ се в
местността „Караманджа“, землището на гр.Смолян, с идентификатор
67653.662.10;
2. С НА № 114 от 26.02.2008 г.- 392,24/2258 % ид.ч. от ПИ, находящ се в
местността „Караманджа“, в землището на гр.Смолян, с идентификатор
1
67653.1.164, както и самостоятелни обекти в сграда с идентификатор
67653.1.164.2, построени в същия ПИ, както следва:
1. Жилище с идентификатор 67653.1.164.2.6;
2. Жилище с идентификатор 67653.1.164.2.7;
3. Жилище с идентификатор 67653.1.164.2.8;
4. Жилище с идентификатор 67653.1.164.2.9;
5. Гараж № 1 с идентификатор 67653.1.164.2.1;
6. Гараж № 2 с идентификатор 67653.1.164.2.2;
7. Гараж № 5 с идентификатор 67653.1.164.2.5;
3. С НА № 115 от 26.02.2008 г.- 168.73/2258 % идеални части от поземлен имот,
находящ се в местността „Караманджа“, в землището на гр.Смолян, с
идентификатор 67653.1.164, както и самостоятелни обекти в сграда с
идентификатор 67653.1.164.2, построени в същия ПИ, както следва:
1. Жилище с идентификатор 67653.1.164.2.10;
2. Жилище с идентификатор 67653.1.164.2.11;
3. Гараж № 1 с идентификатор 67653.1.164.2.3;
4. Гараж № 2 с идентификатор 67653.1.164.2.1;
Заявява се, че в ПИ с идентификатор 67653.662.10 бил проектиран и построен
шестетажен хотел, който към момента бил на етап „груб строеж“. Сочи се, че всички
средства за придобИ.е на имотите, описани по-горе, и построяването на хотела до
посочения етап, били предоставени от двамата съдружници, както и заемни средства
от банки, които поради липса на приходи в „Родопи инвест къмпани“ ООД, също са
били погасявани от двама от съдружниците- Г. П. и К. И., както и чрез допълнително
финансиране, предоставено от „Ко морения“ ЕООД и „Пролет 94“ ЕООД, ЕИК
*********, чийто капитал е собственост на другия съдружник- Г. А. П..
Понастоящем между И. и останалите съдружници липсвала комуникация и
разбирателство по отношение на бъдещето на инвестициите. Другите съдружници не
желаели да предоставят каквито и да било допълнителни средства за завършване на
строителството. Създалите се лоши отношения водели до липсата на правна
възможност дружеството- ответник да продължи дейността си, като завърши обектите
и започне тяхната експлоатация, както и до невъзможността Общото събрание да
взема каквито и да било решения. Това обуславяло липсата на реална възможност за
възвръщане на парите, които дружеството било предоставило в заем на „Родопи
Инвест Къмпани” ООД.
Сочи се, че по силата на договор за предоставяне на търговски заем за из‐
пълнение на инвестиционен проект, „Ко морения“ ЕООД се е задължило да предоставя
паричен ресурс, според възможностите си да отделя такъв, на „Родопи Инвест
Къмпани” ООД за изграждане на обект „Хотел“ в УПИ II-10 „за обществено
“
обслужване- мотел и къмпинг в кв.15 м.“Караманджа“, землището на Смолян, ПИ №
66210, за което било издадено разрешение за строеж с одобрени проекти. Договорена
била лихва, равна на основния лихвен процент на БНБ и надбавка от десет пункта.
Твърди се, че до момента ищеца предоставил в заем на „Родопи Инвест Къмпани”
ООД общо сумата от 1 110 215,89 лева за изграждането на хотела, както и за довърши‐
телни строителни работи, реновиране и обзавеждане на имотите, находящи се в сграда
с идентификатор 67653.1.164.2, построена в съседния ПИ с идентификатор
67653.1.164, както и за довършителни работи и обзавеждане на другите самостоятелни
обекти, находищи се в цитираната сграда. Признание за това се съдържало в
ежегодните разчети на „Родопи Инвест Къмпани” ООД и „Ко морения“ ЕООД през
2
различните години до 20.01.2023 г.
Предвид на това, че предоставените в заем суми не били върнати, бил предявен
частичен иск за сумата от 90 000 лв., като с решение по т.д. № 338/2023 г. по описа на
БОС съдът го уважил, приемайки съществуването на заемно правоотношение между
страните, като ищецът бил предоставил на ответното дружество в периода от 2011 год.
до 2017 год. включително общо 142 179,26 лв., 167 364 евро с левова равностойност
327 336,86 лв. Тъй като страните били уговорили възмездност на договора, върху общо
дължимата главница от 396 631,11 лв. се дължала лихвата по чл.4 от договора, а
именно основния лихвен процент на БНБ плюс 10 пункта, възлизаща на сумата от
27 845,15 лв. върху главницата от 90 000 лв., дължима за периода от 01.09.2020 год. до
датата на предявяване на иска. По тези съображения съдът бил осъдил ответното
дружество да заплати на ищеца частично предявения размер от 90 000 лв., както и
възнаградителната лихва в размер на 27 845,15 лв. върху този частичен размер на иска.
С оглед на така изложеното се моли да бъде осъдено ответното дружество да
заплати на ищцовото сумата от 306 631,11 лв., представляваща разликата между
уважения размер по частичния иск, предмет на т.д. № 338/2023 г., в размер на 90 000
лева, до пълния размер на вземането от 396 631,11 лв., както и лихва в размер на 108
224,35 лева върху главницата от 306 631,11 лева, дължима за периода от 16.09.2021 г.
до датата на предаване на иска в съда, както и законна лихва върху главницата до
окончателното изплащане на задължението.
От назначените на основание чл.29, ал.4 от ГПК особени представители на
ответното дружество постъпи писмен отговор, с който се сочи за допустима
предявената претенция, но неоснователна. Заявява се, че ищцовото дружество не е
предоставяло заем на ответника. Твърди се, че дори и да се приеме, че такива суми са
дадени, то същите не били дължими поради ненастъпил падеж. Навеждат се доводи за
погасяване по давност на вземанията по договора от 28.05.2010 г. Сочи се, че не е
налице сила на пресъдено нещо между страните по повод на воденото т.д. № 338/2023
г., тъй като особените представители не споделяли постановките на ТР № 3/2016 г. на
ОСГТК на ВКС.
В срока по чл.372 ГПК от ищеца постъпи допълнителна искова молба, с която се
поддържа първоначалната искова молба, като се сочи, че предмет на настоящото
производство е единствено дължимата сума по договор за предоставяне на търговски
заем за изпълнение на инвестиционен проект, тъй като с решението по т.д. № 338/2023
г. съдът е приел, че договора от 28.05.2010 г. не обвързва страните. Оспорва
твърденията, че исковете са погасени по давност.
От особените представители на ответника е депозиран допълнителен отговор на
допълнителната искова молба, с който се оспорват изцяло наведените твърдения в
ДИМ.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения поделото
доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
С Решение № 181/01.07.2024 г., постановено по т.д. № 338/2023 г., Окръжен съд-
Бургас е осъдил „Родопи инвест къмпани” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Бургас, бул.“Демокрация“ № 61, представлявано заедно от
управителите Красимир Илиев Илиев и Георгои Ангелов Петров, да заплати на „Ко
морения“ ЕООД, ЕИК *********, адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Марица“ № 81,
ет.2, представлявано от управителя Красимир Илиев Илиев, сумата от 90 000 лв.,
предявена като частичен иск от предоставените в заем парични средства по договор за
3
предоставяне на търговски заем за изпълнение на инвестиционен проект, ведно със
законната лихва върху частично предявената главница от 90 000 лв. за периода от
01.09.2020 г. до датата на предявяване на иска- 11.08.2023 год. размер на 27 288,79
лева.
В мотивите си съдът е приел, че между страните е налице валидно
облигационно отношение, обективирано в процесния договор за търговски заем, по
което ищецът предоставил на ответното дружество сумите от 142 179,26 лв., 167 364
евро, с левова равностойност 327 336,86 лв., в периода от 2011 год. до 2017 год.
включително. Част от тази сума, в размер на 72 885 лв., била върната, поради което
ответникът останал задължен със сумата от 396 631,11 лв., 90 000 лв. от които съдът
присъдил със соченото решение. Установена била и дължимост на договорна лихва
/чл.4 от договора/ поради уговорената възмездност на договора, в размер на основния
лихвен процент на БНБ плюс 10 пункта, като била присъдена по соченото търговско
дело и сумата от 27 845,15 лв. върху главницата от 90 000 лв., дължима за периода от
01.09.2020 год. до датата на предявяване на иска.
Настоящата претенция се основава на остатъка от установените суми,
присъдени като частични по воденото т.д. № 338/2023 г. по описа на ОС- Бургас. В
този смисъл, с определение от 12.12.2024 г., съдът, позовавайки се на постановките на
т.2 от ТР № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, приел, че е налице сила на пресъдено нещо
между страните по отношение на правопораждащите юридически факти, а именно
наличието на валидно сключен между страните договор за предоставяне на търговски
заем за изпълнение на инвестиционен проект, по силата на който ищеца е предоставил,
а ответното дружество получило сумата от общо 396 631,11 лв., връщането на която
сума е станало изискуемо, считано от подаване на исковата молба по т.д.№ 338/2023 г.
по описа на ОС- Бургас. Действително цялото вземане не е отразено цифром в
диспозитива на така постановеното решение, но от мотивите става ясно, че предмет на
разглеждане е именно сочения договор за заем, поради което настоящата инстанция не
може да не се съобрази с това.
Вземайки предвид обстоятелството, че постановените решения по тълкувателни
дела на ВКС са задължителни за съдилищата, то наведените от особените
представители на ответника доводи за несъгласие с приетото по соченото
тълкувателно решение, не може да бъде споделено. Без правно значение е дали
постановките на едно такова решение се споделят или не, същите следва да намерят
задължително приложение при разрешаване на правния спор. Върховната инстанция в
соченото тълкувателно решение изрично е посочила, че независимо, че с частичния
иск се търси защита в ограничен обем, въведеното основание на иска като
правопораждащ юридически факт е единно и неделимо, както при предявен частичен
иск за част от вземането, така и при последващия иск за разликата до пълния размер
на вземането, произтичащо от същото право. В основанието на иска се включват
всички факти, очертани от хипотезиса на правната норма, въз основа на които се
поражда претендираното или отричано от ищеца спорно материално право. В тази
връзка предмет на разглеждане в рамките на настоящото производство не следва да
бъде поставяно валидността на процесния договор, настъпилата изискуемост и сумата,
за която е сключен. Тези три предпоставки се покриват от обективните предели на
силата на пресъдено нещо, предвид обстоятелството, че съставляват елементи от
правопораждащия факт. Изрично в тълкувателното решение е посочено, че след като с
влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени
фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в
частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до
пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти,
осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи
правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е
преклудирано. В тази връзка всички наведени от особените представители в настоящия
4
процес възражения досежно валидността на сключения между страните договор не
подлежат на повторна преценка.
Всичко изложено по- горе дава основание на съда да приеме, че по силата на
валидно сключения договор за заем между страните, ответното дружество, след
приспадане на вече върнатото, е останало задължено със сумата от 396 631,11 лв., от
която сума следва да бъде приспадната и сумата по вече постановеното решение по
т.д. № 338/2023 г. по описа на ОС- Бургас в размер на 90 000 лв., поради което
дължимата остатъчна главница възлиза на сумата от 306 361,11 лв. Доколкото между
страните не е бил подписан погасителен план и липсва уговорен фиксиран падеж на
задължението за връщане на средствата, по аргумент на чл.240, ал.4 от ЗЗД, с
предявяването на исковата молба по т.д. № 338/2023 г. /11.08.2023 г./ следва да се
счете, че заемателят следва да се счита поканен да върне цялата получена сума, т.е. от
този момент цялото задължение се е трансформирало в изискуемо по аргумент на
чл.69, ал.1 от ЗЗД. Това е било прието и при разглеждане на частичната претенция, и
се споделя изцяло и от настоящия състав. Изрично следва да се посочи, че предмет на
разглеждане по вече воденото производство е изискуемостта на цялото вземане, а не
само на разглежданата част. Дори обаче да се приеме, че следва да се има предвид
само настъпване изискуемостта на уважената част по т.д. № 338/2023 г., то с подаване
на исковата молба по настоящото производство, отново по същите аргументи, следва
да се счита, че е настъпила изискуемостта и на остатъка от вземането.
От страна на особените представители на ответника не са наведени
правоотлагащи възражения по отношение на останалата част от вземането, които да не
са преклудирани. Твърди се ненастъпване изискуемост на вземането поради
ненастъпил падеж, като наведените твърдения касаят цялото вземане, а не остатъка от
същото, поради което и не следва да бъдат повторно разглеждани.
Наведено е правопогасяващото възражение за настъпила погасителна давност,
което съдът следва да разгледа, тъй като същото не се покрива с пределите на силата
на пресъдено нещо по аргумент на т.1 от ТР № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС. Съобразно
нормата на чл. 240, ал. 4 ЗЗД, ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне
заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата. Поканата до длъжника го
поставя в забава, но не поставя началото на течението на погасителната давност. В
практиката си ВКС приема, че нито разпоредбата на чл.69, ал.1 ЗЗД, нито тази на
чл.240, ал.4 ЗЗД променят момента, от който започва да тече погасителната давност за
изпълнение на задължението за връщане на заема- този момент е определен изрично в
специалната норма на чл.114, ал.2 ЗЗД, според която срокът за погасителна давност за
изпълнение на задължението, което става изискуемо след покана, започва да тече не от
поканата, а от деня на възникване на задължението. Това правило важи и за
договорите, в които няма уговорен падеж, какъвто е процесния. В този смисъл
решение № 389 по гр. д. № 102/2008 г., II г.о., решение № 1528 по гр.д. № 1285/2002 г.,
IV г.о., Определение № 395 от 5.04.2017 г. на ВКС по гр.д. № 5236/2016 г., IV г.о., ГК
Определение № 985 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1438/2012 г., IV г.о., ГК.
С оглед на така изложеното следва да се приеме, че погасителната давност
започва да тече считано от предоставяне на заемната сума, като за главницата същата е
5- годишна, а за лихвата- 3- годишна. По делото няма спор, че от ищеца са били
предоставяни периодично различни суми, което е логично и с оглед същината на
самия договор- сумите да се предоставят при възможност от страна на заемодателя.
Съобразно решението по т.д. № 338/2023 г., а и видно от изложените твърдения в
исковата молба, ищецът е предоставил на ответното дружество в периода 2011 г.- 2017
г. включително общо 142 179,26 лв. и 167 364 евро. В този смисъл погасителната
давност за главницата следва да се счита за окончателно изтекла към 2023 г., а за
лихвата- към 2020 г.
По делото е налице спор относно обстоятелството дали давностния срок е бил
прекъсван. В тази връзка от ищеца се твърди, че ответното дружество в периода 2011
5
г.- 2023 г. е потвърждавало ежегодно задължението си, изпращайки нарочни писма.
Действително такива писма са представени по делото, като от 2011 г. до 2017 г. същите
са подписвани от лице, посочено като управител /ищеца сочи, че това е Магдалена
Янева И.а, назначена по граждански договор за управител/. Считано от 2018 г. до 2023
г. се твърди, че писмата носят подписа на К. И.- единият от управителите, действащ
като пълномощник и на другия управител. Ответното дружество навежда доводи, че
тези писма не са подписани от двамата управители заедно, каквато е формата на
управление на дружеството, поради което не съставляват извънсъдебно признание на
дълга.
Настоящата инстанция намира, че така представените писма- потвърждения не
могат да се приемат, като признание на дълга от страна на ответното дружество. По
делото няма спор, а това се установява и от справка в ТР, че дружеството- ответник
винаги се е представлявало от двама управители заедно. В този смисъл, за да се
приеме, че едно волеизявление валидно обвързва дружеството- ответник, съответно
признава наличието на задължение и в тази връзка прекъсва течението на срока по
чл.114 ЗЗД, следва същото да изхожда именно от управляващите дружеството и то
заедно. По делото не се установи кои са лицата, подписали всички, приложени писма,
за които се твърди, че изхождат от ответното дружество. Ищецът заявява, че писмата
са подписвани от Магдалена Янева И.а, назначена по граждански договор за
управител, както и от К. И.- единият от управителите, действащ като пълномощник и
на другия управител. Дори и да се приеме, че действително тези лица са подписали
писмата /условно предвид липсата на доказателства в тази насока/, то не се установява
по безспорен начин, че всяко едно от тях е имало такива правомощия, които да му
дават правото валидно да признае съществуването на задължението в полза на ищеца,
съответно да се счете, че може да признава дълга от името на дружеството.
С оглед на така изложеното съдът намира, че така представените писма-
потвърждения не са такива, които да налагат извода, че давността е била прекъсвана
по аргумент на чл.116, ал.1, б.а от ЗЗД. В тази връзка и след като крайната дата, от
която започва да тече давностния срок е 2017 г. то с изтичане на 2023 г. за главницата
и 2020 г. за лихвата, се е погасило правото на кредитора- ищеца да претендира сумите
предмет на настоящото производство. Всичко това прави предявените претенции
неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени.
Предвид изхода на спора и с оглед липсата на сторени разноски от страна на
ответното дружество, такива не следва да му бъдат присъждани.
От страна на особените представители бе направено възражение относно
определения депозит, заплатен от ищеца, за тяхното възнаграждение, считайки, че на
двамата адвокати следва да бъдат присъдени общо сумата от 25894,21 лв. Становище
от страна на ищеца не е взето въпреки дадената му изрична възможност с
разпореждане от 16.12-2024 г., връчено на ищеца на 17.12.2024 г.
Съдът намира така направеното искане за частично основателно по следните
съображения:
Особеното представителство по чл.29, ал.4 от ГПК е подобно с това по чл.47,
ал.6 от ГПК. В тази връзка последната разпоредба следва да се прилага по аналогия.
Съгласно същата възнаграждението на особения представител се определя от съда
съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът на
възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно
чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от него. В случая
настоящата инстанция намира, че делото не се характеризира с фактическа и правна
сложност доколкото по основни параметри, касаещи основателност на исковете, е била
формирана вече сила на пресъдено нещо. Ето защо съдът намира, че възнаграждението
следва да бъде определено в размер на ½ от минималните такива, определени в чл.7,
ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, понастоящем с наименование Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
6
възнаграждения за адвокатска работа, а именно 12 946,50 лв. Съдът намира, че този
размер в достатъчна степен ще овъзмезди положения от особените представители
труд. В тази връзка ищеца следва да бъде осъден да доплати сумата от 2324,50 лв.,
представляваща разликата между окончателно определеното възнаграждение и
първоначално внесените по делото 10622 лв. Така определената обща сума следва да
бъде поделена между двамата особени представители.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като погасени по давност предявените от „Ко морения“ ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от Красимир Илиев Илиев, против „Родопи инвест
къмпани“ ООД, ЕИК *********, представлявано от Красимир Илиев Илиев и Георгои
Ангелов Петров заедно, искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 306 631,11 лв., дължима по сключен между страните договор за търговски заем за
изпълнение на инвестиционен проект, представляваща разлика между уважения
размер по предявен частичен иск, предмет на т.д. № 338/2023 г. по описа на ОС-
Бургас, в размер на 90 000 лева, до пълния размер на вземането от 396 631,11 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата от 306 631,11 лв., считано от датата на
подаване на исковата молба- 17.09.2024 г. до окончателното изплащане, както и
сумата в размер на 108 224,35 лева, съставляваща лихва върху главницата от 306
631,11 лева, дължима за периода от 16.09.2021 г. до датата на предаване на иска в съда.
ОСЪЖДА „Родопи инвест къмпани“ ООД, ЕИК *********, представлявано от
Красимир Илиев Илиев и Георгои Ангелов Петров заедно, да заплатят поравно на
адвокат Виржиния Хайк Караджиян, с адрес на кантората гр. Бургас, ул. Възраждане
28, ет.2, и адвокат Стоян Петров Петров, с адрес на кантората гр. Бургас, ул. Патриарх
Евтимий 67, сумата от общо 2324,50 лв., представляваща остатък от определено
окончателно възнаграждение за особено представителство по чл.29, ал.4 от ГПК.
ПОСТАНОВЯВА на адвокат Виржиния Хайк Караджиян, с адрес на кантората
гр. Бургас, ул. Възраждане 28, ет.2, и адвокат Стоян Петров Петров, с адрес на
кантората гр. Бургас, ул. Патриарх Евтимий 67, да се изплати поравно сумата от общо
10 622 лв., представляваща внесен по сметка на Окръжен съд- Бургас депозит за
особено представителство на ответното дружество по чл.29, ал.4 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
7