Решение по дело №3274/2018 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 407
Дата: 7 март 2019 г. (в сила от 25 октомври 2019 г.)
Съдия: Христо Йорданов Христов
Дело: 20187040703274
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

       407                                           07.03.2019г.                                         гр. Бургас

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският административен съд двадесети състав, в публично заседание на осемнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав     

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. Х.

при секретаря Ирина Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Хр. Х. административно дело № 3274 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Административното дело е образувано по жалба от „АТРИМ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, СПЗ, ул.“Крайезерна“ № 1, СБ ГЕЦ, представлявано от управителя А.А.Т., против Ревизионен акт  № Р-02000218001012-091-001/04.09.2018г., издаден от Н.К.Ж.на длъжност началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Бургас, възложил ревизията и Д.И.З.на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 249/15.11.2018г. на И.С.А.директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика „ОДОП“ Бургас при Централно управление на Национална агенция по приходите с който по отношение на дружеството жалбоподател на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1, във връзка с чл.70, ал.5 от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на общо 82 967.12 лв. главница и лихви за просрочие 6 291.52 лв. по фактури, издадени от „Ди Си Примиум“ ЕООД и „Джери Филипс Лимитед“ ЕООД за данъчните периоди: 01.10.2017г. - 31.10.2017г.;  01.11.2017г. - 30.11.2017г. и 01.12.2017г. - 31.12.2017г.

С жалбата се иска отмяна на оспорения ревизионен акт като незаконосъобразен и произнасяне на съда по същество или алтернативно да върне преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

В съдебно заседание оспорващата страна „АТРИМ“ ЕООД се представлява от адвокат К. Х., който поддържа жалбата. Претендира за присъждане на разноски, като представя списък на същите. Представя по делото писмени бележки, в които излага допълнителни съображения относно незаконосъобразността на оспорения ревизионен акт.

         Ответната страна Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ гр.Бургас при Централно управление на Националната агенция за приходите, редовно и своевременно призован, се представлява от главен юрисконсулт Любов И., която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и претендира за присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, съобразно материалния интерес. Прави възражение за прекомерност на определеното възнаграждение на адвоката на оспорващия. Не представя по делото писмено становище в определения й за това срок.

         Съдът, като взе предвид и прецени събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, ведно с доводите  и изразените становища от страните, прие за установено следното:

Административното производство по издаване на оспорения ревизионен акт е започнало със Заповед за възлагане на ревизия № Р-02000218001012-020-001/21.02.2018г., изменена със заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-02000218001012-020-002/27.02.2018г., № Р-02000218001012-020-003/23.05.2018г. и № Р-02000218001012-020-004/26.06.2018г.

Ревизията е извършена по отношение на „АТРИМ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, СПЗ, ул.“Крайезерна“ № 1, СБ ГЕЦ, представлявано от управителя А.А.Т. и е с обхват по видове задължения и периоди както следва: ДОО - за осигурители за периода от 01.05.2014г. до 31.12.2017г.; Данък върху разходите в натура, обвързани с лично ползване по чл.204, ал.1, т.4 от ЗКПО за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016.; Данък върху социалните разходи по ЗКПО, предоставяни в натура за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2016.; Вноски за здравно осигуряване - за осигурители за периода от 01.05.2014г. до 31.12.2017г.; Данък върху разходите за превозни средства за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2015г.; Данък върху представителните разходи за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2016г.; Универсален пенсионен фонд - за осигурители за периода от 01.05.2014г. до 31.12.2017г.; Корпоративен данък за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2016г.; ЗДДС за периода от 01.05.2014г. до 31.12.2017г. и Данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода от 01.05.2014г. до 31.12.2017г. През ревизирания период основната дейност на дружеството е била строителството на жилищни и нежилищни сгради, общо строителство на сгради и строителни съоръжения, както и ремонт и поддръжка на жилищни и нежилищни сгради.

         С оглед установяване на необходимите факти и обстоятелства административният орган е предприел действия по реда на чл.37, ал.3, чл.45, чл.53 и чл.56, ал.1 от ДОПК, като в процеса на административното производство са извършени насрещни проверки на доставчика и са изискани доказателства от ревизираното лице. Въз основа на установените факти и обстоятелства е съставен Ревизионен доклад № Р-02000218001012-092-001/09.08.2018г., който връчен по електронен път на задълженото лице „АТРИМ“ ЕООД на 09.08.2018г.

На основание констатациите на Ревизионния доклад е издаден Ревизионен акт № Р-02000218001012-091-001/04.09.2018г., с който по отношение на дружеството жалбоподател на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1, във връзка с чл.70, ал.5 от ЗДДС е отказано правото за приспадане на данъчен кредит в размер на общо 82 967.12 лв. главница и лихви за просрочие 6 291.52 лв. по фактури, издадени от „Ди Си Примиум“ ЕООД и Джери Филипс Лимитед“ ЕООД за данъчните периоди: 01.10.2017г. - 31.10.2017г.;  01.11.2017г. - 30.11.2017г. и 01.12.2017г. - 31.12.2017г., както следва: от 01.10.2017г. до 31.10.2017г. - главница в размер на 53 228.61 лева и лихва 4 374.35 лева по фактури, издадени от „Ди Си Примиум“ ЕООД;  от 01.11.2017г. до 30.11.2017г. - главница в размер на 2 237.66 лева и лихва 164.11 лева по фактура, издадена от „Джери Филипс Лимитед“ ЕООД; от 01.12.2017г. до 31.12.2017г. - главница в размер на 27 500.85 лева и лихва 1 780.06 лева по фактури, издадени от „Ди Си Примиум“ ЕООД.  Ревизионният акт е бил връчен по електронен път на задълженото лице „АТРИМ“ ЕООД на 04.09.2018г.

Недоволно от така издадения ревизионен акт дружеството го оспорил по административен ред пред директора на Дирекция „ОДОП“ гр.Бургас с жалба вх.№ 04-А-Ж-207/26.09.2018г., подадена на 18.09.2018г. чрез ТД на НАП - Бургас.

         С Решение № 249/15.11.2018г. Директорът на Дирекция „ОДОП“ гр.Бургас при ЦУ на НАП И.С.А.потвърдила като законосъобразен обжалвания Ревизионен акт  № Р-02000218001012-091-001/04.09.2018г., издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от Н.К.Ж.на длъжност началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Бургас, възложил ревизията и Д.И.З.на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас – ръководител на ревизията.

         Решението е било връчено на дружеството по електронен път на 15.11.2018г.

С жалба Вх.№ 04-А-Ж-207#2/30.11.2018г. подадена чрез куриерска фирма на 29.11.2018г., до Административен съд – Бургас чрез решаващия орган, жалбоподателят оспорил потвърдения от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ гр.Бургас ревизионен акт, на основание на която е образувано настоящото административно дело.

За да постанови оспорения административен акт органът по приходите е приел за установено следното:

Според отразеното в констативната част на РД, през ревизирания период  „АТРИМ“ ЕООД е извършвало строителство на жилищни и нежилищни сгради, общо строителство на сгради и строителни съоръжения, както и ремонт и поддръжка на жилищни и нежилищни сгради. Притежава удостоверения от Камара на строителите в България – първа група, строежи от втора до пета категория, втора група, строежи от трета и четвърта категория, четвърта група, строежи от втора и четвърта категория  и пета група. Ревизираното дружество стопанисва офис и склад в гр. Бургас, Северна Промишлена зона, ул. „Крайезерна" № 1, наети от ЕТ „ГЕЦ – ГИ – Георги Георгиев" и офис в гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе" № 53, нает от „Комак инженеринг" ЕООД.

С цел изясняване на всички факти и обстоятелства, относими към  фактическото предоставяне на фактурираните доставки, органът по приходите, на основание чл.45 и чл.56 от ДОПК е извършил насрещни проверки на посочените доставчици и е изискал представяне на документи и писмени обяснения, удостоверяващи реално извършени доставки на стоки към „АТРИМ“ ЕООД, както от доставчиците „Джери Филипс Лимитед“ ЕООД и „Ди Си Примиум“ ЕООД, така и от ревизираното дружество.

„Джери Филипс Лимитед“ ЕООД не е представило изисканите от органите по приходите документи. При посещение на адреса за управление и адреса за кореспонденция на „Ди Си Примиум“ ЕООД, находящ се в гр.Сливен, ул. „Керамика" № 2, е установено, че на този адрес се намират складове за търговия на едро, собственост на „Терснаб" ООД, които се отдават под наем. При проверка в складовете, не е открит обект на „Ди Си Примиум" ЕООД, нито управителя на дружеството - Наско Насков или упълномощено от него лице. Установено е, че „Терснаб" ООД няма сключен договор за наем с „Ди Си Примиум" ЕООД.

Във връзка с връчено електронно ИПДПОЗЛ от името на „Ди Си Примиум" ЕООД са представени следните копия на документи: - търговски договор №23/05.10.2017г. /л.376-380 от делото/ и търговски договор №29/07.11.2017г. /л.371-375 от делото/, с които „АТРИМ“ ЕООД възлага на „Ди Си Примиум" ЕООД - търговски агент да прехвърли правото на собственост на материалите и стоките, подробно описани в приложение 1 към двата договора; -  издадени от „Ди Си Примиум" ЕООД  през октомври и ноември 2017г. фактури с предмет материали по опис, ведно с описи към фактурата, протоколи за приемане–предаване на стоки/материали/услуги, бележки за експедиция на стоки/материали и товарителници за превоз на стоки/материали със същата дата. Товарителниците са издадени от „Ди Си Примиум" ЕООД и в тях за превозил е поставен печата на „Ди Си Примиум" ЕООД. В товарителниците като автомобили извършили превоза са вписани следните автомобили: MAN модел 8-163, рег. №СА 3876АХ, SCANIA модел 164 рег.№ СО 2394 АТ и RENAULT TRAFIC рег.№ РВ 2124 РА и шофьори Б. Д., И. Г., И. Д. и П. Б., а като обект на разтоварване е посочен склад гр.Бургас, ул.„Крайезерна“ №1; - фактури № **********/31.10.2017г. и № **********/30.11.2017г. с предмет комисион по договори №23/05.10.2017г. и №29/07.11.2017г.; - част от банкови извлечения, от които е видно че „АТРИМ“ ЕООД е наредило по банковата сметка на „Ди Си Примиум" ЕООД следните преводи: от 08.11.2017г. - 80 000 лв., от  09.11.2017г. - 140 000 лв., 10.11.2017г. - 99 371.58 лв. и 08.12.2017г.- 105 580.08 лв.

Представени са писмени обяснения, че „Ди Си Примиум" ЕООД е търговски агент, а стоките и материалите са закупени от двама различни доставчика, но фактури не са приложени, защото от тях са се купували стоки, които са предмет и на търговски договори с други клиенти. Посочено е че разплащанията от страна на „АТРИМ“ ЕООД са извършвани по банков път, а срещите, свързани с договорите, са се провеждали в офиса на „АТРИМ“ ЕООД. Транспортът е за сметка на доставчиците.

От дружеството не са представени оригиналните счетоводни документи, нито при извършените насрещни проверки на управителя на дружеството към датите на сключване на гореупомените договори - Х.А.М. /от 26.07.2017г. до 28.12.2017г./ нито от следващия управител на „Ди Си Примиум" ЕООД  - Н. И. Н.. В писмените си обяснения Х.А.М. твърди, че с приемо-предавателен протокол от 28.12.2017г. е предал всички счетоводни документи на „Ди Си Примиум" ЕООД на Н. И. Н., но към допълнително представените писмени обяснения от 25.06.2018г. е приложил издадени от „Ди Си Примиум" ЕООД  товарителници за превоз на стоки/материали, в които като автомобили извършили превоза са вписани Ивеко 308 с рег.№ РВ 9660 РН и Мерцедес 307 с рег.№ РВ 3416 ВР и шофьори Асен М. и И.М.. В голяма част от товарителниците са вписани номерата на двата автомобила и имената на двама шофьори. В хода на ревизията е установено, че посочените МПС в представените товарителници от Х.А.М. са собственост на И. Б.Б.. Според представените от него договори за  наем на МПС същите са предоставени за два месеца срещу месечна наемна цена 50лв. на „Евора 400“ ЕООД и „Села Корп“ ЕООД, посочени от Х.М. като предходни доставчици на стоките, предмет на спора.

С протокол № 0964151/29.06.2018г. на ТД на НАП гр.Бургас е установено, че е извършено посещение на адреса за кореспонденция на Н. Н. в гр.Баня и е връчено  ИПДПОТЛ.  В отговор на връченото искане Н. Н. е заявил, че не може да пише, затова неговите показания са подписани от съпругата му, под негова диктовка, а той се е подписал с буквата „Н". Н. Н. декларира, че през м.01.2018г. е бил в Австрия, където е работел, не е подписвал документи за придобиване на дялове и назначаването му за управител на „Ди Си Примиум" ЕООД, не е получавал и не разполага с документи за търговската дейност на дружеството, не познава и не е имал контакт с Х.М. и сега научава, че е управител на „Ди Си Примиум" ЕООД. 

В процеса на ревизията са представени копия от банкови извлечения, удостоверяващи извършени плащания към „Ди Си Примиум" ЕООД на обща стойност 484 376.65 лв. Упълномощено лице от управителя на дружеството е дало писмени обяснения, че не разполага с информация за произхода на материалите по доставките, няма сертификати за качество, защото такива не са представени от доставчика. Материалите са доставени от „Ди Си Примиум" ЕООД с техен транспорт, за тяхна сметка, като имената и регистрационните № на автомобилите са посочени в товарителниците към съответните фактури: Б. Д., И. Г., П. Б. и автомобили MAN рег. № СА 3876 АХ, SCANIA с рег. № СО 2394 АТ, RENAULT с рег. № РВ 2124 РА. Разплащанията са извършени по банков път. Предаването на материалите по фактурите е между шофьорите на превозните средства и Л. С. – техник в „АТРИМ“ ЕООД. Материалите са получени в гр.Бургас, СПЗ, ул.„Крайезерна“ №1, СБ ГЕЦ.

Представените от жалбоподателя фактури и придружаващите ги документи изцяло съответстват на тези, представени от „Ди Си Примиум" ЕООД при насрещната проверка и съществено се различават от представените товарителници от  Х.А.М. на 25.06.2018г., поради което органът по приходите е приел, че последните са съставени за целите на ревизионното производство.

След извършени проверки в информационния масив на НАП относно собствеността на гореописаните МПС в представените от „Ди Си Примиум" ЕООД и от жалбоподателя товарителници органът по приходите е установил, че към датите, посочени в товарителниците, с които са документирани доставките, автомобилите са собственост, както следва: - „MAN 8-163" с рег. № СА 3876 АХ –товарен автомобил от 2013г. е с нов собственик – „Етранс 71" ЕООД, ЕИК ********* и с нов рег. №, именно СО 8195 АХ; - с рег. № РВ 2124 РА е регистриран лек автомобил „Форд транзит" с 8+1 места, а не товарен „Рено Трафик“; - „Сканиа", модел 164 с рег. № СО 2394 АТ – специален автомобил/влекач от 24.03.2015г. - 22.08.2017г. е бил с рег. № СВ 7114 АС, а от 23.08.2017г. е с нов собственик – „А И Д Комерсиал" ЕООД, ЕИК ********* и с нов рег. №, именно РВ 5801 СХ. В резултат на това ревизиращите органи са достигнали до извода, че към датите на издаване на товарителниците посочените в тях регистрационни номера СА 3876 АХ  и СО 2394 АТ не съществуват, а с рег. № РВ 2124 РА е  регистриран лек автомобил „Форд транзит". Това е потвърдено и от извършените насрещни проверки на „А И Д Комерсиал" ЕООД и „Етранс 71" ЕООД, както и от получения отговор на ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“ гр.Пловдив /за рег.№ РВ 2124 РА/. При извършените насрещни проверки на „А И Д Комерсиал" ЕООД и „Етранс 71" ЕООД е установено, че в тях няма назначени на трудов договор лица с имена Б. Д., И. Г. и П. Б..

На основание така установените обстоятелства органът по приходите на основание чл.70, ал.5, във  връзка с чл.68, чл.69, ал.1, т.1 и чл.25 от ЗДДС е отказал правото на приспадане на данъчен кредит на „АТРИМ“ ЕООД в размер на 53 228.61 лв. за данъчния период от 01.10.2017г. до 31.10.2017г. и в размер на 27 500.85 лв. за периода от 01.12.2017г. до 31.12.2017г. по фактури, в които като доставчик е вписан „Ди Си Примиум" ЕООД с предмет материали по опис.

По отношение на сделката с „Джери Филипс Лимитед" ЕООД жалбоподателят „АТРИМ“ ЕООД е представил копие на фактура №**********/07.09.2017г. с предмет „полагане на 572 кв.м. асфалт" с данъчна основа 11 188.32 лв. и 2 237.66 лв. ДДС, издадена от „Джери Филипс Лимитед" ЕООД и банково извлечение за извършено плащане на 07.09.2017г. в размер на 13 425.98 лв. Съгласно писмените обяснения, представени от ревизираното лице в хода на ревизията, инициатор на сделката между двете дружества е Джери Филипс - управител на фирмата-доставчик. Първоначалният контакт с лицето е станал чрез преводача му Кристиян Тодоров. По сделката няма подписан договор. Не е имало търговска кореспонденция. Условията по сделката са договорени устно. За производител на асфалта е посочен „ЩРАБАГ" ЕАД. Не са представени никакви сертификати за качество на получения материал. и асфалтът е доставен директно на обект на „АТРИМ“ ЕООД в гр.Пловдив, ул.„Средец" №77 на 07.09.2017г. с МПС, наети от доставчика „Джери Филипс Лимитед" ЕООД.

При извършената насрещна проверка на „Джери Филипс Лимитед" ЕООД е установено, че за данъчните периоди от датата на регистрацията си по ЗДДС - 27.06.2017г. до 31.07.2017г. дружеството е подало нулеви справки-декларации, а за данъчните периоди от 01.08.2017г. до датата на дерегистрацията – 30.11.2017г. не е подавало справки-декларации за ДДС, не е декларирало извършени покупки и продажби. При тези обстоятелства ревизиращият орган е приел, че вписаният данък в размер на 2 237.66 лв. в отразената в дневника за покупки на жалбоподателя за данъчния период от 01.11.2017г. до 30.11.2017г. фактура № **********/07.09.2017г. не е начислен съгласно изискванията на чл.86, ал.1 от ЗДДС. При извършена проверка в ИМ на НАП ревизиращият екип е установил, че в „Джери Филипс Лимитед" ЕООД няма назначавани лица по трудови договори, няма подавани декларации, поради което няма и начислявани задължения за данъци и осигуровки. При извършена проверка в информационен масив на НАП „VAT" 14 са открити записи за издадени от дружеството фактури за продажби на стоки и услуги, както и за доставки на стоки и услуги към „Джери Филипс Лимитед" ЕООД за периода м.06.2017-01.2018г. При проверката в ИМ на НАП е установено и, че през м.09.2017г. посоченият от жалбоподателя като производител на асфалта „Щрабаг" ЕАД не е декларирало доставки към „Джери Филипс Лимитед" ЕООД. Такива доставки не са декларирани и през цялата 2017г.

В хода на ревизията е установено, че „Пътища Пловдив“ АД е издало на „Джери Филипс Лимитед" ЕООД  фактури  № **********/07.09.2017г. с предмет  50.8 т. асфалт, транспортни разходи и № **********/07.09.2017г.- 50.84 т. асфалт, транспортни разходи. При извършената насрещна проверка е установено, че асфалтът е произведен и доставен на „Пътища Пловдив" АД от „Евро Строй Кънстракшън" ЕООД. Представена е декларация за експлоатационни показатели № 63в-CPR-AC/08.09.2017г. Съгласно обясненията след договаряне количеството асфалт се доставя горещ, веднага след производството му. Транспортът до обекта на клиента е фактуриран на отделен ред във фактурата. В цената на доставката не е включено полагането на асфалта. Превозвач е „Евро Строй Кънстракшън" ЕООД.  След преглед на представените кантарни бележки от 07.09.2017г. е видно, че в тях е вписан обект на „Джери Филипс Лимитед" ЕООД в с.Поповица, а в пътните листи от 07.09.2017г. са посочени маршрути до Поповица, Садово и Пловдив с МПС рег.№ СВ 5035 АН  и рег.№ СВ 5037 АН. При тези обстоятелства ревизиращият орган е приел, че фактурирания от „Пътища Пловдив“ АД на „Джери Филипс Лимитед" ЕООД на 07.09.2017г. 101.62 т. асфалт не е доставен на обекта на жалбоподателя  в гр.Пловдив, ул.„Средец" №77. Няма и данни кой с каква техника е извършил полагането на асфалта, тъй като в „Джери Филипс Лимитед" ЕООД няма назначени лица на трудов договор.

При тези обстоятелства на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС, във връзка с чл.68, чл.69, ал.1, т.1 и чл.25 от ЗДДС на ревизираното дружество е отказано право на данъчен кредит в размер на 2 237.66 лв. по фактура №**********/07.09.2017г. с предмет „полагане на асфалт", в която като доставчик е вписан „Джери Филипс Лимитед" ЕООД.

         В хода на съдебното производство е допусната и възложена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е изготвено от С.В.А. и същото е прието по делото.

Вещото лице е посочило в заключението си, че за процесните данъчни периоди „Джери Филипс Лимитед" ЕООД не е подавало справки декларации и отчетни регистри по ЗДДС и не представя документи за разплащане. Доставчикът „Джери Филипс Лимитед" ЕООД няма подадени уведомления чл.62 от КТ, няма регистрирани фискални устройства, няма подадени годишни данъчни декларации. Подадени са единствено две нулеви декларации по ЗДДС за м.юни и м.юли.2017г. Няма данни услугата по полагане на асфалт, обективирана в издадената от „Джери Филипс Лимитед" ЕООД фактура да е превъзложена на друг изпълнител, както и данни за счетоводното отразяване на доставките по които „Джери Филипс Лимитед" ЕООД е получател и за извършените с тях впоследствие разпоредителни сделки.

В заключението на вещото лице е посочено, че фактурите издадени от „Ди Си Примиум" ЕООД са включени в отчетните му регистри и справките-декларации по ЗДДС и дружеството е представило оборотни ведомости към 30.09.2017г. и към 31.10.2017г., както и извлечения от синтетични сметки, в г.ч. на сметка 4113 /Клиенти - Атрим/. От представеното извлечение от счетоводни сметки се установява, че ДДС по процесиите фактури е начислен като задължение към бюджета ДДС и „Ди Си Примиум" ЕООД представя банкови извлечения за извършени разплащания в „Първа инвестиционна банка" АД. Според вещото лице дружеството няма подадени уведомления oт работодател по чл.62 от КТ, няма регистрирани фискални устройства и подадени годишни данъчни декларации. Съгласно представена на експертизата оборотна ведомост, жалбоподателят има назначени към 31.12.2017г. 93 лица на трудов договор, от които: едно лице по договор за управление, три лица технически сътрудници и 89 лица строителни работници. Общо начислените трудови възнаграждения от жалбоподателя по сметка 421 /Персонал/ към 31.12.2017г. са в размер на 467 259.07 лв. Счетоводната отчетност на дружеството е организирана в достатъчна степен синтетично и аналитично и съдържа всички посочени във въпроса счетоводни сметки. Според заключението на експертизата в представените оборотни ведомости на „Ди Си Примиум" ЕООД няма заведени сметки от група 20 /Дълготрайни материални активи/. В представените оборотни ведомости е налична сметка 501 /Каса в лева и сметка 503 1 /Разплащателна сметка в лева - IIИБ/. Счетоводното отразяване на материалите по доставките от „Ди Си Примиум" ЕООД е извършвано в сметка 302 /Материали, продукция и стоки/, като фактурите за доставки на стоки са посочени по номер, дата, име на доставчика и стойност. Вещото лице приема, че съобразно представените справки за вложените материали и обясненията относно товаро-разтоварването на материалите в посочените от дружеството обекти, както и съгласно  счетоводното отразяване на закупените стоки и услуги от процесиите доставчици, всички материали по процесиите фактури са осчетоводени като разход към съответния обект, съгласно представената аналитична отчетност на сметка 611 /разходи за основната дейност/. Поради това експертизата приема, че същите са вложени в обекти и извършване на последващи доставки, представени в табличен вид в Приложение № 1 неразделна част от експертизата.

         В съдебното производство бяха разпитани двама свидетели допуснати при режим на довеждане от процесуалния представител на жалбоподателя. Свидетелят Х.А.М. заяви, че е изпълнявал длъжността управител на „Ди Си Примиум" ЕООД в периода от месец август 2017г. до края на 2017г., в който период дружеството е имало търговски отношения с жалбоподателя „АТРИМ“ ЕООД. Посочи, че е извършвал дейност като търговски агент в изпълнение на сключени с „АТРИМ“ ЕООД договори за доставка на строителни материали. Свидетелят заяви, че изготвял документите за получаване на стоката, като е допусната грешка при съставянето на товарителниците по отношение имената на шофьорите на автомобилите, с които е доставяна стоката. Вторият свидетел Л.Н.С. заяви, че е работил като служител на „АТРИМ“ ЕООД и участвал във фактическото осъществяването на покупко-продажбите между дружеството като е приемал доставяната стока в складовата база на дружеството на адрес ул.”Крайбрежна”. Посочи, че в предоставените му от шофьорите товарителници е имало разминаване по отношение на стоката и имената на шофьорите.

         При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК след изчерпване на фаза на административния контрол, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването – ревизираното дружество.

Разгледана по същество същата се преценя като неоснователна поради следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд Бургас е Ревизионен акт  № Р-02000218001012-091-001/04.09.2018г., издаден от Н.К.Ж.на длъжност началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Бургас, възложил ревизията и Д.И.З.на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 249/15.11.2018г. на И.С.А.директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика „ОДОП“ Бургас при Централно управление на Национална агенция по приходите с който по отношение на дружеството жалбоподател на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1, във връзка с чл.70, ал.5 от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на общо 82 967.12 лв. главница и лихви за просрочие 6 291.52 лв. по фактури, издадени от „Ди Си Примиум“ ЕООД и „Джери Филипс Лимитед“ ЕООД за данъчните периоди: 01.10.2017г. - 31.10.2017г.;  01.11.2017г. - 30.11.2017г. и 01.12.2017г. - 31.12.2017г.

Ревизионния акт е издаден от компетентен орган, овластен с нормата на чл.119, ал.2 от ДОПК, в обема на правомощията му, в резултат на надлежно възложена ревизия съгласно чл.112 и чл.113 от ДОПК, проведена от орган по приходите, определен от Заповед за възлагане на ревизия № Р-02000218001012-020-001/21.02.2018г., изменена със заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-02000218001012-020-002/27.02.2018г., № Р-02000218001012-020-003/23.05.2018г. и № Р-02000218001012-020-004/26.06.2018г. Ревизионният акт е издаден в рамките на законоустановените срокове в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл.120 от ДОПК относно формата и съдържанието му. С оглед изложеното съдът намира, че не са налице пороци касаещи формалната и процесуална законосъобразност на оспорения административен акт.

Съдът намира, че ревизионният акт е издаден в съответствие с материалните разпоредби на закона предвид следното:

Според нормата на  чл. 69, ал.1, т.1 от ЗДДС регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон сумата на данъка за стоките или услугите по облагаеми доставки, които доставчикът- регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.

По своята същност правото на приспадане на данъчен кредит представлява сложен фактически състав, правните последици, от който могат да възникнат само ако са изпълнени всички образуващи го елементи. Безспорно прието в правната теория и практика е, че признаването на правото на приспадане на данъчен кредит е неразривно свързано с извършването на реална доставка по смисъла на чл.6, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС. Доставка на стока по смисъла на закона е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, а доставка на услуга е всяко извършване на услуга. При липса на реална доставка, не възниква данъчно събитие, респ. задължение за начисляване на данъка, а при неправомерно начисляване на такъв, не се поражда право на данъчен кредит /чл.70, ал.5 от ЗДДС/.

    Изводът за наличие или липса на реална доставка е плод на оценка на установени факти и обстоятелства от обективната действителност.    Реалното извършване на една доставка е положителен факт от действителността, който при осъществяването си остава следи и за него съществуват преки и косвени доказателства. Всяка доставка на стока или услуга представлява стопанска операция, която има две страни: доставчик и получател. Във връзка с това, всяка от страните трябва да притежава счетоводни и търговски регистри за съставени и осъществени сделки, както и писмени доказателства, които да докажат наличието на осъществените доставки. Липсата на такива съответно може да обоснове извода за неизвършени реално доставки по смисъла на чл.6, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС.

За да ползва данъчен кредит, данъчно задълженото лице следва да докаже материално-правните предпоставки по ЗДДС за възникване и упражняване на правото на приспадане.

В конкретния случай предмет на установяване и преценка е фактът на реално осъществяване на доставките по фактури, издадени от фактури, издадени от „Ди Си Примиум“ ЕООД и „Джери Филипс Лимитед“ ЕООД за данъчните периоди: 01.10.2017г. - 31.10.2017г.;  01.11.2017г. - 30.11.2017г. и 01.12.2017г. - 31.12.2017г., по които жалбоподателят претендира право на приспадане на данъчен кредит.

Според чл.71, ал.1, т.1 от Закона за данък върху добавената стойност условие за да изпълни правото си на приспадане на данъчен кредит данъчно задълженото лице е необходимо да притежава данъчен документ /фактура/, съдържащ изискуемите от закона реквизити в съответствие с изискванията на чл.114 и чл.115, в който данъкът да е посочен в отделен ред – по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател.

   С оглед събраните в административното производство доказателства органът по приходите е приел, че няма реално осъществени доставки по фактурите издадени от „Ди Си Примиум“ ЕООД и Джери Филипс Лимитед“ ЕООД. Именно този извод на ревизиращите органи оспорва жалбоподателя, поради което съдът приема, че именно това е предметът на спора в настоящото съдебно производство.

С оглед разпределението на доказателствената тежест и след анализ и преценка на установените по делото факти и обстоятелства, настоящият съдебен състав намира за установено по категоричен начин, че процесната доставка на строителни материали от страна на „Джери Филипс Лимитед“ ЕООД спрямо дружеството – жалбоподател „АТРИМ“ ЕООД не е действително осъществена. Представената в ревизионното производство фактура № **********/07.09.2017г. с предмет „полагане на 572 кв.м. асфалт" с данъчна основа 11 188.32 лв. и 2 237.66 лв. ДДС, издадена от „Джери Филипс Лимитед" ЕООД и банково извлечение за извършено плащане на 07.09.2017г. в размер на 13 425.98 лв. не са достатъчни да се приеме, че посочената строителна дейност е действително извършена, тъй като освен нея дружеството не е представило никакви доказателства, които могат да обосноват противоположния извод. Липсата на реално осъществена доставка се обосновава и от следните факти: Джери Филипс Лимитед" ЕООД е подало нулеви справки-декларации за данъчните периоди от датата на регистрацията си по ЗДДС - 27.06.2017г. до 31.07.2017г., а за данъчните периоди от 01.08.2017г. до датата на дерегистрацията – 30.11.2017г. не е подавало справки-декларации за ДДС и не е декларирало извършени покупки и продажби; за посочения период в „Джери Филипс Лимитед" ЕООД няма назначавани лица по трудови договори, няма подавани декларации, поради което няма и начислявани задължения за данъци и осигуровки; през м.09.2017г. посоченият от жалбоподателя като производител на асфалта „Щрабаг" ЕАД не е декларирало доставки към „Джери Филипс Лимитед" ЕООД и такива доставки не са декларирани през цялата 2017г.

В подкрепа на този извод са и констатациите на вещото лице в изготвеното по делото заключение по допуснатата СЧЕ, според което:  за процесните данъчни периоди „Джери Филипс Лимитед" ЕООД не е подавало справки декларации и отчетни регистри по ЗДДС и не представя документи за разплащане. Доставчикът „Джери Филипс Лимитед" ЕООД няма подадени уведомления чл.62 от КТ, няма регистрирани фискални устройства, няма подадени годишни данъчни декларации. Подадени са единствено две нулеви декларации по ЗДДС за м.юни и м.юли.2017г. Няма данни услугата по полагане на асфалт, обективирана в издадената от „Джери Филипс Лимитед" ЕООД фактура да е превъзложена на друг изпълнител, както и данни за счетоводното отразяване на доставките по които „Джери Филипс Лимитед" ЕООД е получател и за извършените с тях впоследствие разпоредителни сделки.

Изложеното дотук обосновава по категоричен начин, че не е налице реално осъществена доставка по фактура № **********/07.09.2017г. с предмет „полагане на 572 кв.м. асфалт" с данъчна основа 11 188.32 лв. и 2 237.66 лв. ДДС, издадена от „Джери Филипс Лимитед" ЕООД.

След анализ и преценка на установените по делото факти и обстоятелства, съдът намира за правилен и обоснован изводът на органа по приходите за това, че съобразно установеното в ревизионното производство не са налице доказателства за извършени реални доставки по фактурите, в които като доставчик е вписан „Ди Си Примиум" ЕООД, с предмет материали по опис.

От събраните в ревизионното производство писмените доказателства и обяснения, както и от показанията на свидетеля  Х.А.М., изпълнявал длъжността управител на „Ди Си Примиум" ЕООД в периода от месец август 2017г. до края на 2017г., в който период дружеството е имало търговски отношения с жалбоподателя „АТРИМ“ ЕООД, се установява, че е дружеството е извършвало дейност като търговски агент в изпълнение на сключени с „АТРИМ“ ЕООД договори за доставка на строителни материали. Като доказателство за това в ревизионното производство са представени два търговски договора - № 23/05.10.2017г. № 29/07.11.2017г., с които „АТРИМ“ ЕООД възлага на „Ди Си Примиум" ЕООД като търговски агент да прехвърли правото на собственост на материалите и стоките, подробно описани в приложение 1 към двата договора срещу съответно възнаграждение. Категорично е установено, че посоченият като доставчик в процесните фактури „Ди Си Примиум" ЕООД не е собственик на посочените в тях строителни материали. Според свидетеля Х.М., собствениците на строителните материали са сочени от него като предходни доставчици „Евора 400“ ЕООД и „Села Корп“ ЕООД. Въпреки дадената му възможност, съгласно разпределението на доказателствената тежест, жалбоподателят „АТРИМ“ ЕООД не е представил доказателства нито в ревизионното, нито в съдебното производство, че посочените две дружества действително са разполагали със строителните материали предмет на доставка по процесните фактури. От това следва, че след като не са налице доказателства за съществуването на стоките предмет на процесната доставка, няма как да се приеме, че същата е действително осъществена, както правилно и законосъобразно е приел ревизиращият орган.

В тази връзка съдът не кредитира представените в ревизионното и съдебното производство товарителници, поради това, че същите са с различно съдържание, респ. „грешни” и „правилни”, според показанията на разпитаните по делото свидетели Х.М. и Л. С.. Допълнителен мотив за съда да не приема за достоверни посочените писмени доказателства е и обстоятелството, че положените подписи в представените в ревизионното производство копия на „правилните” товарителници се различават от подписите положени в представените в съдебното производство техни оригинали.

Следва също така да се има предвид и това, че според съдържанието на представените в ревизионното производство търговски договори № 23/05.10.2017г. № 29/07.11.2017г. между „АТРИМ“ ЕООД и „Ди Си Примиум" ЕООД, не може да се установи дали същите са сключени по реда на чл.32, ал.2 от Търговския закон /ТЗ/, т.е. дали  „Ди Си Примиум" ЕООД се явява търговски представител на „АТРИМ“ ЕООД, или отношенията им се уреждат съобразно разпоредбите на чл.49 - чл.51 от ТЗ, регламентиращи правата и задълженията на търговския посредник. „АТРИМ“ ЕООД е посочен като получател на строителните материали по процесните фактури, а Ди Си Примиум" ЕООД – доставчик, т.е. няма логика вторият да е търговски представител на първия. Същевременно, ако „Ди Си Примиум" ЕООД е търговски посредник, няма как „АТРИМ“ ЕООД да му предоставя списък на строителните материали  /Приложение 1 към договорите/ с точно посочена стойност на материалите по вид и единична цена до стотинка, която да съвпада напълно с единичната цена на строителните материали, предмет на процесните фактури. Не е налице житейска и търговска логика желаните от доставчика цени на необходимите му строителни материали, да съвпаднат до стотинка при тяхното фактуриране, като същевременно не е ясен произходът на стоките и техния реален собственик, който евентуално да ги достави на дружеството-жалбоподател, чрез т.нар. търговски агент - „Ди Си Примиум" ЕООД. Отделно от това, ако действително „Ди Си Примиум" ЕООД е играл ролята на търговски посредник между жалбоподателя „АТРИМ“ ЕООД и неизвестния собственик на строителните материали, предмет на процесните фактури, то същият не е изпълнил задълженията си по чл.50 от ТЗ - да води редовно дневник, в който да вписва ежедневно всички сключени договори със съответната информация и реквизити, или ако е водил такива, не ги е предоставил нито в ревизионното, нито в настоящото съдебно производство.

От изложеното следва, че жалбата срещу оспорения ревизионен акт е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

При този изход на делото и с оглед заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, във връзка с чл.8, ал.1, т.4 от Нaредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 207.76 лева, съобразно материалния интерес.

Водим от горното и на основание чл.160 от ДОПК, Бургаският административен съд, двадесети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „АТРИМ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, СПЗ, ул.“Крайезерна“ № 1, СБ ГЕЦ, представлявано от управителя А.А.Т., против Ревизионен акт  № Р-02000218001012-091-001/04.09.2018г., издаден от Н.К.Ж.на длъжност началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Бургас, възложил ревизията и Д.И.З.на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 249/15.11.2018г. на И.С.А.директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика „ОДОП“ Бургас при Централно управление на Национална агенция по приходите с който по отношение на дружеството жалбоподател на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1, във връзка с чл.70, ал.5 от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на общо 82 967.12 лв. главница и лихви за просрочие 6 291.52 лв. по фактури, издадени от „Ди Си Примиум“ ЕООД и Джери Филипс Лимитед“ ЕООД за данъчните периоди: 01.10.2017г. - 31.10.2017г.;  01.11.2017г. - 30.11.2017г. и 01.12.2017г. - 31.12.2017г.

ОСЪЖДА „АТРИМ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, СПЗ, ул.“Крайезерна“ № 1, СБ ГЕЦ да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ гр.Бургас при Централно управление на Националната агенция за приходите направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 207.76 лева /три хиляди двеста и седем лв. и 76 ст./.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: