№ 316
гр. П., 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВ. Юл. Колев
при участието на секретаря Л. В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от ИВ. Юл. Колев Гражданско дело №
20211720102293 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на АС. КР. Р. срещу „Форуком и
компания“ ООД. Ищецът твърди, че на 02.10.2020 г. е сключил договор за
потребителски кредит № 09693552 (Договора) с ответника в размер на 1000,00 лева.
Твърди, че кредитът следва да бъде възстановен за срок от 12 месеца с лихва в размер
на 40% и ГПР 49,02%, като общият размер на задължението възлиза на 1231,68 лева.
Допълва, че в изпълнение на задълженията си по Договора сключил договор за
предоставяне на поръчителство със свързано с кредитора лице – „Гарант къмпани“
ООД, съгласно който поела задължение в размер на 894,00 лева.
Твърди, че задълженията са изцяло погасени, като е заплатила сума в общ
размер на 2125,68 лева, като счита, че процесният договор е нищожен на основание чл.
22 ЗПК, вр. чл. 26. ал. 1 ЗЗД, тъй като противоречи на законоустановените
императивни правила. Пояснява, че Договора е за предоставяне на финансови услуги
от разстояние и попада в приложното поле на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Намира, че тази
процедура не е спазена, тъй като ответникът не е изпълнил императивно вмененото му
задължение да предостави на потребителя А.Р. изискуемата преддоговорна
информация, не е получил валидно съгласие на потребителя за сключването и
изпълнението на договора, както и за условията, при които последният може да се
откаже от него.
Счита, че всички разменени между доставчика и потребителя електронни
съобщения не отговарят на императивните изисквания на ЗЕДЕУУ, тъй като са
неподписани /например чрез квалифициран електронен подпис/ и нямат формална
доказателствена сила.
Намира, че Договора е във формат и размер шрифт по-малък от 12, че е
нищожен на основание чл. 11. ал. 1. т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице
съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на
разходите /ГПР/ по кредита, който е посочен единствено като процент, но без изрично
да са описани и основните данни, конто са послужили за неговото изчисляване, че
1
липсата на ясно разписана методика на формиране па ГПР по кредита, а именно кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР.
Позовава се на Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/2017 г. на СЕС, съгласно което
непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуацията, в която в
договора се съдържа само математическа формула за изчисляването па точи ГПР, без
обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни.
Поддържа, че действителният ГПР е 112,57 % е над максимално установения
праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19. ал. 4 от ЗПК, тъй като в
него следва да бъде включена и неустойката. Позовава се на Решение от 15.03.2012 г.
по дело С—453/10 на СЕС, в което се приема, че посочването в договор та кредит на
по-нисък от действителния годишен процент на разходите, трябва да се окачестви като
„заблуждаваща“ по смисъла па член 6. параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО па
Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г.
Счита Договора за нищожен тъй като не е посочен наличието или липсата на
право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде
упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за
задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29.
ал. 4 и 6 от 3ПК, както и за размера на лихвения процент на ден.
Намира, че договорът, сключен с „Гарант къмпани“ ООД също е нищожен, тъй
като има за цел единствено да генерира допълнителни разходи, а не присъщата му
обезпечителна функция и е в пряко противоречие с Директива 2008/48/ЕО. Открива
противоречие и с чл. 143, ал. 1 и чл. 2, т. 19 ЗЗП, както и заобикаляне правилото на чл.
19, ал. 4 и чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Поддържа, че задължението в размер на 894,00 лева
следва да се включи в ГПР, а това не е сторено.
На следващо място счита, че Договорът е унищожаем, тъй като е сключен при
крайна нужда и явно неизгодни условия с твърдението, че към този момент не е
разполагала с достатъчно финансови сродства да задоволи своите и на нейното
семейство основни потребности - заплащаме па разходи за комунални услуги, храма и
други разходи от неотложен характер.
Намира същият за унищожаем и като сключен поради измама или грешка.
Ищецът признава, че му е отпуснат заем в размер на 1000,00 лева като твърди,
че е заплатил на ответника сумата в общ размер на 2125,68 лева. С оглед на
поддържаното становище за нищожност на Договора, счита че следва да възстанови
единствено стойност на кредита съгласно чл. 23 ЗПК.
С оглед на изложеното моли съда да осъди ответника да му заплати сума в
размер на 50,00 лева, частичен иск от даденото без основание – 1095,00 лева,
посочвайки, че претенцията в размер на 50,00 лева се формира 5,00 лева от 231,68
недължимо заплатена възнаградителна лихва и 45,00 лева 894,00 лева, недължимо
заплатено възнаграждение по договор за поръчителство, ведно със законна лихва от
датата на депозиране на исковата молба.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Оспорва предявените искове с
твърдението, че задължението не е погасено изцяло, признавайки плащане на една
вноска на 03.11.2020, посочвайки че последната от вноските е с ненастъпил падеж –
02.10.2021 г.
Оспорва твърдението, че не е предоставена изискуемата преддоговорна
информация - Общи условия и Стандартен европейски формуляр. Твърди, че на
2.10.2020 г. в системата за администриране на заявки за нови кредити и на вече
отпуснатите такива на „Форуком и компания“ ООД, постъпва нова заявка за кредит от
2
името на А.Р., подадено онлайн на сайта на дружеството. Сочи, че задължителна
стъпка е запознаване и съгласие с Общите условия на дружеството и със Стандартния
европейски формуляр, за да се продължи с кандидатстването за кредит, като описва в
детайли процедурата по кандидатстване.
Намира, че формата е спазена, позовавайки се на чл. 6 от ЗПФУР, съгласно
който договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Според чл. 3
от ЗЕДЕУУ, писмената форма на документ е спазена, ако е съставен електронен
документ съдържащ електронно изявление, а съгласно чл. 4 от същия закон, автор на
електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов
извършител. Предвид легалната дефиниция на електронния документ в съдебната
практика се приема, че същият не е необходимо да бъде инкорпориран на хартия и
подписан.
Намира, че въвеждането на лични данни от страна на кредитоискателя при
кандидатстване в електронната система за администриране на заявки за нови кредити и
на вече отпуснати такива, съгласяването с общите условия по потребителски кредит на
„Форуком и Компания“ ООД и стандартния европейски формуляр, потвърждаването
на договора за потребителски кредит с натискане на линк, изпратен на електронната
поща на кредитоискателя, въвеждането на цифров код в поле, което се визуализира
след натискането на линка, е равнозначно на подписване на това цифрово създадено
словесно изявление с електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ. Допълва,
че съгласно чл. 12, ЗПФУР кредитополучателят е имал възможност да се откаже от
договора, без да сочи причина и без за дължи обезщетение и неустойка, в 14-дневен
срок от сключването на договора, от която възможност той не се е възползвал. В
конкретния случай А.Р. е избрала да предостави обезпечение по кредита като сключи
Договор за предоставяне на поръчителство, на посочения от нея електронен адрес е
изпратен Договор за предоставяне на поръчителство с „Гарант Къмпани" ООД и
Погасителен план към него. Потвърждаването се осъществява посредством натискане
на линк.
Твърди, че е изпълнил задължението си и е предал сумата на ищеца чрез
електронната система за разплащания на „Изипей“ АД, а получаването на същата
представлява съгласие с параметрите на Договора.
Твърди, че съгласието на А.Р. за сключване на определения като „Договор за
предоставяне на поръчителство“ се обективира от телефонните разговори,
предоставени като доказателство по делото. Твърди, че е извършено плащане и на
дължимото възнаграждение към поръчителя по първата вноска, което свидетелства за
намерението на ищцата за изплащане на задълженията,
Поддържа, че не е нарушено изискването договорите да са написани по ясен и
разбираем начин, като всички техни елементи да са в еднакъв по вид, формат и размер
на шрифт - не по-малък 12.
Намира, че не е нарушена разпоредбата на чл. 147а от ЗЗП - общите условия да
са подписани на хартиен носител, тъй като Договорът за потребителски кредит е
сключен по правилата на специалния закон ЗПФУР, както и че в Договора коректно е
посочена сумата, която реално подлежи на получаване от кредитополучателя, как се
изплаща същата и кога.
Не открива противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК. Твърди, че ГПР
е посочен единствено като процент в Договора за потребителски кредит, в рамките на
3
чл. 19, ал. 4 от Закон за потребителския кредит. Пояснява, че в посочените 49.02 % са
заложени като максимален ГПР, който кредитополучателят би имал, като в този
процент може да бъде включена такса за изпращането на писма до Кредитополучатели
със задължения с настъпил падеж преди повече от тридесет дни съгласно Тарифата за
таксите за допълнителните услуги, предоставяни от „Форуком и компания" ООД и за
действия по извънсъдебно събиране на задължения, която такса възлиза в размер на 15
лева за всяко изпратено писмо. Оспорва ГПР да е „заблуждаваща търговска практика",
нито пък клаузата да е неравноправна, тъй като е съобразена с изискванията на ЗПК,
тъй като са налице всички необходими реквизити.
Намира, че възнаграждението към поръчителя не би следвало да бъде включвано
и причислявано към годишния процентна разходите по кредита. Намира, че договорът
за предоставяне на поръчителство е отделен договор по предоставяне на услуга,
избрана доброволно от кредитополучателя, и е сключен в резултат на свободното
договаряне на съдържанието му от страните съгласно чл. 9 от Закона за задълженията
и договорите. Дори приема, че този допълнителен разход ако бъде включен и ГПР по
кредита и надвиши законово определения максимум, то това няма да доведе до
нищожност на Договора за потребителски кредит на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД.
Оспорва да е налице противоречие с Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и Съвета, тъй като на А.Р. като потенциален кредитополучател е направена
детайлна предварителна проверка за нейната кредитоспособност. Направени са
справки за валидността на личната карта; проверка на здравноосигурителния статус;
проверка в Централен кредитен регистър за кредитна задлъжнялост. Взет е предвид и
фактът, че към момента на кандидатстването за кредит, ищцата е имала вече четири
редовно погасени и коректно обслужени кредита. Бил взет предвид и фактът, че
ищцата работи като старши юрисконсулт в Община Р., което предполага, че тя има
юридическо образование и може да направи сама много добра преценка при избора на
институция, от която да получи финансиране.
Твърди, че съгласно чл. 8, ал. 5 от Договора за предоставяне на поръчителство,
сключен с А.Р., „Форуком и компания" ООД е овластено да приема вместо
дружеството-поръчител изпълнение на задължението на кредитополучателя за
плащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство. Допълва,
че сумата от 74.86 лева, представляваща възнаграждение по Договора за предоставяне
на поръчителство, дължима за първия отчетен период по кредита, е заплатена от А.Р.
на кредитодателя, като той е имал задължението съгласно постигнатите договорености
с „Гарант Къмпани" ООД, да му я прехвърли, като възнаграждението е заплатено на
„Гарант Къмпани" ООД от страна на „Форуком и компания" ООД на 05.05.2021 г, а
остатъка в размер на 102,64 (от общо заплатени 177,50 лева) е погасено задължение по
Договора.
Оспорва клаузите за възнаградителна лихва да са нищожни поради
противоречие с добрите нрави, както и да е в противоречие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Сочи, че в Договора и Приложение № 1 към него на ищеца са посочени условията за
издължаване на кредита, приложен е погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя и периодичността и датите за плащане на погасителните вноски, като в
случая вноските са дванадесет, тъй като уговореният срок по кредита е 12 месеца, като
за целия срок на кредита лихвеният процент е фиксиран - 40 %.
Оспорва да са налице предпоставките по чл. 29, ал. 1 ЗЗД или евентуално на
основание чл. 28, ал. 1 ЗЗД - поради грешка, както и тази по чл. 33, ал. 1 ЗЗД.
С оглед на изложеното моли съда да постановите решение, с което да отхвърли
изцяло исковата претенция на А.Р. като неоснователна и необоснована.
Претендира разноски.
4
В съдебно заседание ищецът не се представлява. Депозирана е писмена молба, с
която поддържа така предявените искове.
Ответникът се представлява, като оспорва исковете и поддържа възраженията си
изложени в отговора на исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
От представения по делото Договор (страните не спорят относно сключването
му и конкретните му разпоредби) се установява, че между страните е налице
облигационна връзка по договор за кредит и съгласие за връщане на сумата, вкл.
нейното олихвяване. Съгласно приложение 1 към Договора, размерът на кредита е
1000,00 лева. срок 12 месеца, ГЛП 40%, ГПР 49,02% и месечна погасителна вноска в
размер на 102,64 лева. Към Договора е представен погасителен план, в който е описана
всяка една от месечните вноски с наглед пример за формирането като сбор от
главница и възнаградителна лихва.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора кредитополучателят се задължава в срок от 1
ден след получаване на одобрение да предостави обезпечение съгласно чл. 3.2 от
общите условия, които предвиждат следните алтернативни обезпечения - да се
представи гаранция, издадена от банка или небанкова финансова институция, или
поръчителство от най-малко две физически лица с минимален месечен осигурителен
доход по безсрочен трудов договор от 1500,00 лева, или да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с одобрено и/или предложено от кредитодателя
юридическо лице.
По делото е представен документ, озаглавен „договор за предоставяне на
поръчителство“, сключен между „Гарант къмпани“ ООД и ищеца. Съгласно клаузите
на това съглашение, „Гарант къмпани“ ООД се задължава да сключи договор за
поръчителство с „Форуком и компания“ ООД за задълженията на ищеца към това
дружество и за отговаря солидарно с него за задълженията по Договора срещу
възнаграждение в общ размер на 894,00 лева (12х74,50 лева), като сумите се заплащат
на поръчителя или на ответното дружество.
По делото ищецът сам представя платежно нареждане съгласно което е получил
сумата по Договора. Представя и платежно, съгласно което е изплатил на ответника
сума в размер на 177,50 лева.
Съгласно представения от ответника договор за поръчителство, същият е
сключен между него и „Гарант къмпани“ ООД за обезпечаване на множество
задължения, сред които е и това по Договора.
Представен е стандартен европейски формуляр, съгласно който ГПР съдържа
допускани, че кредитът се усвои изцяло по размер и за уговорения срок.
По делото е представена справка от „Изипей“ за извършени плащания от ищеца
към ответника, но нито една от посочените суми не е индивидуализирана и не би могла
да бъде отнесена към конкретно основание.
По делото е прието заключение по ССЕ, неоспорено от страните, което съдът
кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на
всички поставени задачи. В заключението е отразено, че по Договора е направено
плащане в размер на 177,50 лева с която сума са погасени задължения за главница –
69,31 лева, възнаградителна лихва – 33,33 лева и възнаграждение за гарант в размер на
74,86 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
5
Районен съд П. е сезиран с обективно, кумулативно съединени частични
осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца суми, получени без основание.
В тежест на ищеца е в условията на пълно и главно доказване да установи, че
процесната сума е заплатена от него и е получена от ответника, а той следва да
установи основанието да задържи търсената като платена сума.
В рамките на производството съдът първоначално е допуснал изменение на
предявените искове, но това определение е отменено, поради което съдът следва да
разгледа първоначално предявените претенции, а становището на ищеца, че не
поддържа иска си за 45,00 лева не следва да бъде вземано предвид, тъй като то е
направено след като съдът е допуснал изменението на исковете, което сам е отменил.
Настоящият състав приема, че страните са обвързани от Договора, които е
валидно сключени е породил присъщите си правни последици. Това е така, защото
съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит
под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт -
не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.
Договорът е сключен от разстояние и съгласно ЗПФУР не се изисква полагане на
подпис на страните по него. ЗПК допуска сключването на договор за потребителски
кредит от разстояние – по правилата на ЗПФУР - арг по чл. 5, ал. 9 и ал. 13 от ЗПК.
Освен това от приетите по делото писмени доказателства се установи, че процесната
сума е преведена и усвоена от ответника, същият не е възразил срещу получаването ,
като месеци по – късно се домогва да установи, че страна по недействителен договор.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства се установи, че
императивно определеното съдържание на договора е налице, поради което за
ответника е възникнало задължението да възстанови заетата сума при условията на
Договора, включително и за заплащане на възнаградителна лихва. Тъй като договорът
за кредит е сключен под формата на електронен документ, същият, ведно с
допълнителните споразумения и Общите условия към него, са представени по делото
на хартиен носител на основание чл. 184, ал. 1 ГПК. Съдът намира, че процесният
договор представлява електронен документ, който не е подписан с квалифициран
електронен подпис по смисъла на ЗЕДЕУУ. Независимо че електронното съобщение,
несъдържащо квалифициран електронен подпис, не се ползва с формална
доказателствена сила, последното не е тъждествено на пълна липса на волеизявление и
не може да бъде игнорирано, в който смисъл е практиката на ВКС, формирана с
Решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г., ІV г. о. и Определение №
169/06.04.2017 г. по ч. т. д. № 672/2017 г., І т. о. В посочената практика се приема, че
„принципно представянето на документ върху който липсва подпис на издателя му
предпоставя, че фактът на писменото изявление и неговото авторство ще бъдат
установявани с други доказателствени средства при оспорване кой е издателят му“.
В процесния случай във формулярите е попълнена информация, която логически
е свързана единствено с ищеца – три имена, ЕГН, постоянен и настоящ адрес, имейл,
мобилен телефон. От съвкупната преценка на доказателствата съдът приема, че ищецът
е преминал през формата за кандидатстване и сам е попълнил своите данни с цел да
получи кредит.
Конкретните възражения на ищецът съдът намира за неоснователни. Установи
се, че ищецът е получил съответната преддоговорна информация, вкл. правото си да се
6
откаже от Договора, което се съдържа в множество клаузи на представените по делото
документи. Съдът приема, че този ищец е бил наясно с цялата му необходима
информация, доколкото е сключил четири договора само с този ответник, над тридесет
договора за кредит, предмет на съдебни производства пред този съд и стотици в
страната. Хипотезите, застъпени в практиката на СЕС, на която ищецът се позовава,
необходимостта съдът да третира „потребителя“ като по – слаба страна в конкретния
случай следва да се считат за опровергани.
Относно неспазване правилото всички документи да са на шрифт поне 12, съдът
приема, че доколкото този договор е сключен от разстояние, посредством платформа
достъпна на компютър, то всеки потребител свободно може да регулира големината на
шрифта.
Съдът не установява твърдяното нарушение и на чл. 19, ал. 4, вр. ал. 5 ЗПК.
Това е така, защото в Договора е пределно ясно описано какви са задълженията на
ищеца, в случай че изпълнява точно в темпорално и количествено отношение.
Евентуално начислените неустойки за забава (каквито в случая липсват) не се
включват в ГПР – арг. чл. 19, ал. 3 ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишния процент
на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съгласно параграф 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните
такси.
В конкретния случай се установи, че осигуряването на обезпечение е
задължително условие за сключването на Договора (каквото и трябва да бъде), но чл.
3.2 от общите условия предвижда три алтернативи за кредитополучателят, като
същият е свободен в своя избор. Обстоятелството, че е избрал ползване на услуга от
„професионален поръчител“, работещ тясно с ответника не обосновава твърдението на
ищеца, че това задължение трябва да бъде включено в ГПР. Това е така, защото при
евентуален избор на някоя от другите две възможности – поръчители, която не носи
разход в общия случай или банкова гаранция (която неминиемо е свързана с разход, то
тези разноски за кредитополучателя не биха били включени в ГПР. Ето защо този съд
приема, че дали дадена услуга следва да бъде включена в ГПР подлежи на анализ и
преценка дали е свободно избрана от страната, поради което невключването на
възнаграждението за поръчител в ГПР по конкретния Договор не е нарушение и не
води до неговата недействителност.
Не се установи Договорът да е унищожаем на посочените в исковата молба
пороци, тъй като ищецът не представи никакви доказателства в тази насока.
От представения по делото договор, озаглавен „Договор за предоставяне
поръчителство“ се установи, че между ищеца и „Гарант къмпани“ ЕООД е сключено
съглашение, което по своя характер разкрива белезите на встъпване в дълг по см. на чл.
101 ЗЗД, осъществено със знанието и съгласието на кредитора. Независимо от начина,
по който е именуван договорът, същественото за определяне на характера на
правоотношението са уговорените права и задължения между страните. По силата на
7
този договор за ищеца е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
размер на 89,4% от стойността на обезпечения договор, а за Гарант къмпани“ ЕООД да
отговаря солидарно с кредитополучателя за задълженията по Договора. Настоящият
състав приеме, че този договор е с правна същност, аналогична с "договор за услуга".
Сключената сделка обаче се явява нищожна поради противоречие с добрите нрави - чл.
26, ал. 1 ЗЗД. Това е така, доколкото хипотезата може да се приравни на договор, при
който насрещната престация е до такава степен нееквивалентна на заплатеното, че
практически може да се счете, че престация липсва. За да възприеме това становище,
съдът се съобрази с правната доктрина и трайната и непротиворечива практика на ВКС.
Като критерий в съдебната практика е възприета изключително голямата разлика в
престациите - Решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г. на III Г.
О. на ВКС, решение 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485 по описа за 2010 г. на I Г. О. на
ВКС, Решение № 24 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2419/2015 г., III г. о., ГК.
В настоящия случай съдът намира, че се касае именно за такава драстично
изразена липса на еквивалентност при наличието на така уговорено възнаграждение,
първо защото отговорността на поръчителя може изобщо да не бъде ангажирана и
второ, същият разполага с регресни правата по чл. 143 и чл. 146 ЗЗД (установи се по
делото, че е налице и договор за поръчителство), като същият може да се суброгира в
правата на удовлетворения кредитор съгласно чл. 429, ал. 1 ГПК.
Ето защо сумата в размер на 74,86 лева следва да бъде отнесена към
задълженията по Договора, а не към договора за услуга. След като съдът прие, че
задължението по Договора е в общ размер на 1231,68 лева, а ищецът е заплатил едва
177,50 лева, предявените искове са неоснователни тъй като той не е заплатил дори
възнаградителната лихва по съглашение, чиито суми са изцяло падежирали. Дори да бе
прието, че се дължи чистата стойност по кредита, извършеното погашение е явно
недостатъчно.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски, но при този изход от спора той няма право на
такива.
Ответникът е доказал разноски в размер на 460,00 лева, които следва да му бъдат
присъдени по правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от АС. КР. Р. , ЕГН ********** частични осъдителни
искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на „ Форуком и
компания“ ООД, ЕИК ********* да му заплати суми в общ размер на 50,00 лева,
частичен иск от твърдяното даденото без основание – 1095,00 лева по договор за
потребителски кредит № 09693552/02.10.2020 г., ведно със законна лихва от датата на
депозиране на исковата молба.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК АС. КР. Р. да заплати в полза
„Форуком и компания“ ООД сума в размер на 460,00 лева – разноски.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
8
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9