Определение по дело №284/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

136

Година

18.7.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

06.21

Година

2012

Председател:

Секретар:

за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 53 от 14.03.2012 година по НOХД № 2459/2011 година по описа на Районен съд - град Велико Търново подсъдимият Т. Д. П. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 28.12.2010 г., по непредпазливост запалил чужди имоти със значителна стойност, а именно сграда, находяща се в град Велико Търново, на ул. „Мизия” № 25, в парк Никола Габровски, собственост на Н. Г. М. и М. М. М., и инвентар, предназначен за оборудване на заведение, собственост на Пламен Атанасов Панайотов и на Хилендар Стоянов Тодоров, имоти на обща стойност 123 966.00 лева, от което са последвали значителни вреди на обща стойност 62 298.00 лева, от които 26 381.00 лева за Н. М., 26 381.00 лева за М. М., 5 488.00 лева за Пламен Панайотов и 4 048.00 лева за Хилендар Тодоров, поради което и на основание чл. 331, ал. 3, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 330, ал. 1, вр. чл. 54 и чл. 36 НК на същия е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години, изтърпяването на което, на основание чл. 66, ал. 1 НК, е отложено за срок от четири години, считано от влизане в сила на присъдата. Т. Д. П. е осъден да заплати на Н. Г. М. сумата от 19 825.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на извършване на престъплението – 28.12.2010 година, до окончателно‗о й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 26 381.00 лева, както и сумата от 200.00 лева – деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Т. Д. П. е осъден да заплати на М. М. М. сумата от 19 825.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на извършване на престъплението – 28.12.2010 година, до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 26 381.00 лева, както и сумата от 200.00 лева – деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Със същия съдебен акт в тежест на подсъдимия Т. Д. П., съгласно изискванията на чл. 189, ал. 3 НПК, били възложени и направените по делото разноски.

Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Т. Д. П.. Излага съображения, че присъдата на Районен съд – град Велико Търново е неправилна и незаконосъобразна. Твърди, че не е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение и за което е признат за виновен и е осъден да заплати обезщетение на гражданските ищци. Моли постановената от първоинстанционния съд присъда да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена друга, с която да бъде признат за невинен.

В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура – град Велико Търново оспорва подадената жалба, като посочва, че присъдата на Районен съд – град Велико Търново е правилна, законосъобразна и обоснована. Счита, че по делото безспорно е доказано, че П. е извършил деянието, за което е осъден и му е наложено справедливо наказание. Посочва, че подсъдимият е разпитан пред съдия от ВТОС, като в обясненията си е направил пълни самопризнания за извършеното от него деяние и подробно е обяснил как точно го е извършил. Счита, че обясненията му се подкрепят и от останалите събрани по делото доказателства, а именно от показанията на свидетеля Павлин П., както и от извършения следствен експеримент, при който П. е посочил мястото, където е запалил огъня. Моли присъдата на Районен съд – град Велико Търново да бъде потвърдена.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци Н. Г. М. и М. М. М. заема становище, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразно, поради което и като такава същата следва да бъде потвърдена.

Защитникът на подсъдимия Т. Д. П. счита, че присъдата на Районен съд – град Велико Търново е постановена в противоречие със събраните по делото доказателства. Посочва, че за да постанови обжалваната присъда първоинстанционният съд е приел самопризнанията на П. като основен мотив при обосноваване на изводите си. Счита, че тези самопризнания не са подкрепени от останалите по делото доказателства, които са косвени, а не преки такива, поради което не могат обосноват осъдителна присъда. Моли присъдата да бъде отменена и да бъде постановена друга, с която подсъдимият П. бъде признат за невинен. Алтернативно прави искане първоинстанционната присъда да бъде изменена, като на П. бъде наложено наказание пробация.

Подсъдимият в хода на съдебните прения заявява, че като е отивал на работа е видял, че къщата гори и е казал на продавача в съседния магазин.

В предоставената му последна дума жалбоподателят Т. Д. П. заявява, че не е запалил къщата.

Великотърновският окръжен съд, като взе предвид депозираната въззивна жалба, съобрази доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК законността, обосноваността и справедливостта на съдебния акт, намери за установено следното:

Подсъдимият Т. Д. П. ероден на 25.07.1958 година в село Джулюница, с постоянен адрес в град Велико Търново, ул. „Н.” № 40, българин български гражданин, с основно образование, работещ, неженен, неосъждана, ЕГН *.

Н. Г. М. и М. М. М. са собственици по наследство, останало от общия им наследодател М. М. Дудулов, на недвижим имот – жилищна сграда, ведно със съответните идеални части от правото на строеж, в имот планоснимачен № 2974, в стр. квартал 141-А по плана на град Велико Търново, преустроен в специализиран ресторант с разширена тераса, намиращ се в парк „Никола Габровски” в град Велико Търново. Имотът бил отдаден под наем на „Европа МХ” ЕООД – град Велико Търново, представлявано от свидетеля Хилендар Стоянов Тодоров, който извършил ремонти и реконструкция в имота. Към къщата бил пристроен навес, а в близост било изградено и барбекю. Сградата била известна като „Баварската къща” и функционирала като ресторант, който бил експлоатиран в сдружение по договор за гражданско дружество между „Европа МХ” ЕООД – град Велико Търново, представлявано от свидетеля Хилендар Стоянов Тодоров и „Плам-комерс” – град Велико Търново. Оборудването в ресторанта било собственост на свидетелите Тодоров и Панайотов. През месец декември 2010 година свидетелят Панайотов решил да прекрати дейността на ресторанта и затворил заведението, като започнал да приготвя вещите си за изнасяне.

В сградата свидетелят Хилендар Тодоров държал следните свои вещи: 5 броя чамови маси, 20 броя чамови столове, 1 брой ледогенератор „Сан Марко”, 1 брой бойлер „Теси” – 80 литра, 4 броя елипсовидни маси 80х200 см., 11 броя маси 80х80 см., 15 броя стандартни чамови маси, 60 броя дървени столове, 200 броя чинии, плата и подноси от порцелан, печка „Раховец”, микровълнова печка, 200 броя чаши за различни видове алкохоли, вина и газирани напитки.

Свидетелят Панайотов държал в сградата следните свои вещи: климатик „Медея-24”, хладилник „Мраз 80”, бойлер „Теси”, ракла „Лепхер” 250 литра, 2 броя комбинирани хладилници, готварска печка „Дипломат”, микровълнова печка „Деу”, два броя хладилници „Уърпул, хладилна ракла минусова „Лепхер”, микровълнова печка „АЕГ” и готварска печка „Техно”.

Подсъдимият Т. Д. П. в края на 2010 година работел в „Хлебозавод Велико Търново” ООД – град Велико Търново и живеел на квартира на постоянния си адрес в град Велико Търново, ул. „Н.” № 40, заедно с брат си – свидетелят Злати П.. В жилището им нямало ток и отопление и сутрин рано когато отивал на работа подсъдимият забелязал, че заведението, известно като „Баварската къща” не работело. До сградата имало барбекю и дърва и П. решил, че вечер може да ходи там да се стопли и сутрин да му е по-близо до работа. На 27.12.2010 година вечерта решил да отиде пак. Купил си една бутилка вино, лимонада и две наденички и около 23.00 часа отишъл под навеса на „Баварската къща”. Взел няколко дърва и с помощта на вестник и запалка запалил огън в барбекюто, но понеже било студено решил да запали огън и под навеса – в западната част на сградата, към горния й ъгъл - към ул. „Никола Габровски”. Изпекъл си наденичките, изпил малко вино и заспал. Когато се събудил видял, че гори една странична колона. Уплашил се, нямал кофа и вода, а огънят се разраствал бързо и обхванал покрива на навеса. В близост имало денонощен магазин и П. отишъл там. Казал на свидетеля Павлин П., който работел в магазина, че къщата гори и двамата излезли на улицата, а подсъдимият показал посоката, където бил огънят. След това отишъл на работа.

Свидетелят Павлин П. позвънил на телефонен номер 112 около 04.15 часа на 28.12.2010г., а дежурната група на РС „Пожарна безопасност” – град Велико Търново незабавно отишла на мястото на инцидента. Установили, че гори западната и северната част на сградата, като пламъците били обхванали и втория етаж, и излизали през покрива. Веднага били предприети действия по гасене на огъня и след около четири часа, пожарът бил окончателно загасен. В резултат на пожара била унищожена значителна част от сградата и пристройките, както и намиращите се в нея мебели, техника и посуда.

ЗАД „Алианц България” – град София е заплатило на Н. Г. М. и М. М. М. по 9 556.00 лева за всеки един от тях или общо сумата от 19 112.00 лева, представляваща застрахователно обезщетение от причинения пожар.

Подсъдимият Т. Д. П. изостава в умственото си развитие от детска възраст. Страда от лека умствена изостаналост, епилепсия и големи припадъци. Предвид психичното му заболяване преди и по време на деянието П. е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Психичното му състояние не е възпрепятствало подсъдимия да участва в наказателното производство, да разбира свойството и значението на процесуалните действия и да се защитава сам от момента на образуване на наказателното производство /СПЕ – л. 165-167 от първоинстанционното дело/.

От заключението на назначената в първоинстанционното производство съдебно-оценъчна експертиза се установява, че пазарната оценка на ресторант „Баварската къща при Пантата”, намиращ се в поземлен имот с идентификатор 1047.514.297 по КК и КР на град Велико Търново, намиращ се на ул. „Мизия” № 25, към датата на извършване на деянието - 28.12.2010 година е 114 430.00 лева /СОЕ – л. 168-174 от първоинстанционното дело/.

Видно от заключението на назначената в досъдебното производство пожаро - техническа експертиза, предполагаемото огнище на пожара е в западната част на сградата – под външното евакуационно стълбище. От експертизата се установява, че не е съществувала опасност пожарът да се разпростре върху други сгради или превозни средства; че в момента на пожара не е имало хора в сградата и не е представлявала опасност за живота на някого; че вероятната причина за възникване на пожара е небрежност при боравене с открит огън, както и че времето, за което пожарът е могъл да обхване цялата сграда е около 30-35 минути /СПТЕ – л. 46-51 от ДСП/.

На досъдебното производство е назначена и съдебно-оценъчна експертиза, от която е видно, че пазарната стойност на вещите, които са се намирали в сградата към момента на извършване на деянието, като се имат предвид процесите на овехтяване, е общо 9 536.00 лева /СОЕ – л. 54-60 от ДСП/.

От заключението на назначената на досъдебното производство съдебно-оценъчна експертиза се установява, че стойността за възстановяване на имота, на който са нанесени вреди е 52 762.00 лева /СОЕ – л. 64-71 от ДСП/.

Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни доказателства чрез дадените на досъдебното производство /л. 8-9 от ДСП/ и прочетени в съдебно заседание на основание чл. 279, ал. 1, т. 3 НПК обяснения на подсъдимия Т. Д. П., депозираните пред първоинстанционния съд показания на свидетелите Н. Г. Христова, М. М. М., Хилендар Стоянов Тодоров, Пламен Атанасов Панайотов, Злати Д. П., Георги Николаев Христов, Павлин Валентинов П., Пламен Петров Василев, Десислава Бисерова Василева, Мирослав Петков Маринов и Дечо Атанасов Дечев; писмените доказателства и доказателствени средства, приложени в досъдебното производство, прочетени и приети в съдебно следствие по реда на чл. 283 НПК – протокол за оглед на местопроизшествие от 28.12.2010 година /л. 16-23 от ДСП/, протокол за следствен експеримент от 10.01.2011 година /л. 40-44 от ДСП/, справка за съдимост на Т. Д. П. /л. 75 от ДСП/, удостоверение за наследници № 001351/27.05.2011г. на община Велико Търново, формуляри за окончателно уреждане на претенции и освобождаване от отговорност – /л. 106 и 107 от ДСП/, нотариален акт № 474, том 3, рег. № 4982, дело № 305 от 2003г. /л. 121 от ДСП/; договор за гражданско дружество от 01.11.2004г. /л. 134 от ДСП/, договори за наем и анекси към тях; изслушаните заключения на пожарно-техническа експертиза от /л. 46-51 от ДСП/, на съдебно-оценъчна експертиза /л. 54-60 от ДСП/, на съдебно-оценъчна експертиза /л. 64-71 от ДСП/; изслушаните в първоинстанционното производство заключения на съдебно-психиатрична експертиза /л. 165- 167 от първоинстанционното дело/, на съдебно-оценъчна експертиза /л. 168-174 от първоинстанционното дело/.

По отношение на фактическата обстановка не съществуват никакви противоречия, относно обстоятелствата, свързани с времето, мястото и начина на осъществяване на престъплението. Противоречия в събрания по делото доказателствен материал съществува единствено относно авторството на извършеното деяние. В тази връзка настоящият съдебен състав кредитира обясненията на П. дадени на досъдебното производство пред съдия и прочетени в първоинстанционното производство на основание чл. 279, ал.1, т. 3 НПК. Същите са последователни и безпротиворечиви, като същевременно описват цялостната картина на случилото се. Същите се подкрепят от извършения на досъдебното производство следствен експеримент, при който П., близо две седмици след като е дал обяснения, е посочил местата, на които е запалил огън. Тези обстоятелства се подкрепят и от показанията на разпитаните служители, които са отишли да потушават пожара и които свидетелстват, че огънят е започнал от северозападната част на сградата, и от пожаро-техническото заключение. В противоречие с посечения доказателствен материал са единствено дадените при първоинстанционното разглеждане на делото обяснения на подсъдимия. Същите обаче са непоследователни, противоречиви и хаотични, поради което настоящият съдебен състав приема, че представляват защитна версия на подсъдимия. Посочва, че е бил на рожден ден, но освен първото име на лицето, не може да посочи никакви други данни за него. Нещо повече, след като са прочетени обясненията му от досъдебното производство, П. заявява, че именно прочетеното отговаря на истината.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Подсъдимият Т. Д. П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 331, ал. 3, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 330, ал. 1 НК.

От обективна страна на 28.12.2010 година в град Велико Търново, на ул. „Мизия” № 25, Т. Д. П. запалил чужди сграда и инвентар, собственост на Н. Г. М. и М. М. М. /собственици на сградата/ и на Пламен Атанасов Панайотов и Хилендар Стоянов Тодоров /собственици на инвентара/, на значителна стойност – 123 966.00 лева, от които 114 430.00 лева е стойността на сградата и 9 536.00 лева – стойността на инвентара, като от деянието са последвали значителни вреди на обща стойност 62 298.00 лева, от които 26 381.00 лева за Н. Г. М., 26 381.00 лева за М. М. М., 5 488.00 лева за Пламен Атанасов Панайотов и 4 048.00 лева за Хилендар Стоянов Тодоров.

От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината непредпазливост – престъпна небрежност. Т. Д. П. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, а именно, че с действията си ще причини пожар, както и последиците от него, но е бил длъжен и е могъл да предвиди тези последици.

С оглед на гореизложеното настоящата инстанция напълно споделя правните изводи на Районния съд, относно съставомерността и авторството на инкриминираното деяние. Задълбочено са изследвани от първостепенния съд правнорелевантните за повдигнатото срещу Т. Д. П. обвинение, факти и обстоятелства – време, място, начин на извършване на престъплението.

Обществената опасност на извършеното от подсъдимия П. деяние е сравнително висока. Същото е общоопасно и е извършено по общоопасен начин. Обществената опасност на Т. Д. П. следва да се преценява с оглед чистото му съдебно минало, тежкото социално положение и характеристичните му данни. Първоинстанционният съд е обсъдил обществената опасност на деянието, личната такава на подсъдимия, мотивите и подбудите за осъществяване на престъплението, както и смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства. На подсъдимия Т. Д. П. е определено наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години и доколкото са налице основанията по чл. 66, ал. 1 НК, изпълнението на определеното от съда наказание е отложено за срок от четири години.

Първоинстанционният съд е обсъдил посочените по-горе обстоятелства. Наложеното наказание е съответно по вид с оглед предвиденото такова за извършеното престъпление. Размерът на същото съобразен с разпоредбата на чл. 54 НК и е определен при наличието на смекчаващи, но не изключителни и многобройни, и липса на отегчаващи отговорността обстоятелства. Въззивният съд счита, че липсват основания за намаляването му. Наложеното наказание на подсъдимия Т. Д. П. се явява справедливо определено.

По отношение на предявените граждански искове съдът приема следното:

С присъда № 53 от 14.03.2012г. по делото, обявена в публично съдебно заседание Районен съд – град Велико Търново е осъдил Т. Д. П. да заплати на Н. Г. М. и М. М. М. сумата от по 19 825.00 лева на всеки един от тях, както и да заплати по сметка на Районен съд – град Велико Търново държавна такса върху уважения размер на гражданските искове в размер на 1 586.00 лева. С присъда /за поправка на очевидна фактическа грешка/ от 04.04.2012 година по делото, постановена в закрито съдебно заседание, първоинстанционният съд е приел, че е допуснал очевидна фактическа грешка в изписването на уважените размери на гражданските искове и на дължимата за тях държавна такса, поради което присъдените в полза на Н. Г. М. и М. М. М. суми следва да се считат в размер на 16 825.00 лева за всеки един от тях, а държавната такса по сметка на ВТРС – в размер 1 346.00 лева.

Настоящият съдебен състав намира, че за първоинстанционния съд не е съществувала възможност за постановяване на акт, наименован „присъда /за поправка на очевидна фактическа грешка/ от 04.04.2012 година”. На първо място в разпоредбата на чл. 32 НПК изрично са предвидени актовете, с които се произнася съдът по наказателни дела, както и случаÞте, в които се произнася с тези актове. На следващо място следва да се има предвид и нормата на чл. 301, ал. 3 НПК, съгласно която съдът може да постанови допълнителна присъда по отношение на гражданския иск само ако е пропуснал да стори това с основната присъда, и то в срока за обжалване на същата. Тази възможност е предвидена, за да бъде осигурена възможност за реализиране правата на страните в наказателното производство. В случая по делото първоинстанционният съд е постановил акта си за поправка на очевидна фактическа грешка след изтичане на срока за обжалване на основната присъда и в закрито съдебно заседание, като по този начин се нарушават правата на всички страни в процеса. Следва да се има предвид и обстоятелството, че производството за поправка на очевидна фактическа грешка, предвидено в чл. 247 ГПК, е неприложимо в наказателния процес. Особеността на това производство произтича и от обстоятелството, че при постановяване на решенията по ГПК, съдът излага мотиви и веднага след това се постановява и диспозитивът на съдебния акт. Това от своя страна дава възможността да бъде направена преценка от мотивите, че волята на съда е била една, а е пренесена впоследствие в диспозитива погрешно. В наказателното производство такова погрешно пренасяне от мотиви в диспозитив е невъзможно, доколкото съдът първо обявява с присъдата диспозитива на решението си и едва след това излага своите мотиви. Това не позволява възможност за тълкуване на волята на съда. На следващо място производството по поправка на очевидна фактическа грешка е неприложимо в наказателния процес и с оглед разпоредбата на чл. 88, ал. 1 НПК – „гражданския иск се разглежда по правилата на този кодекс”, включително по отношение на процесуалния ред и формата на акта, с който по този ред се произнася съдът. В този смисъл са и решение № 51 от 3.04.2009г. по н. д. № 660/2008г. на II н. о. на ВКС и решение № 420 от 20.10.2011г. по н. д. № 2157/2011г. на I н. о. на ВКС. Единственият начин за отстраняване на подобен порок на първоинстанционната присъда е инстанционният контрол.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че актът на Районен съд – град Велико Търново - присъда /за поправка на очевидна фактическа грешка/ от 04.04.2012 година, е незаконосъобразен и не обвързва въззивната инстанция с изложеното в него съдържание. Ето защо следва да се приеме, че е налице противоречие между постановената от първоинстанционния съд присъда и изложените от него мотиви по отношение на уважения размер на приетите за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански искове. Това от своя страна се явява липса на мотиви, по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 НПК и е основание за отмяна на присъдата в гражданско-осъдителната й част и за връщане на делото на първоинстанционния съд за ново произнасяне в тази част. За прецизност и яснота, като незаконосъобразна, следа да бъде отменена и присъда /за поправка на очевидна фактическа грешка/ от 04.04.2012 година.

По изложените по-горе съображения атакуваната присъда, в наказателно-правната й част, се явява постановена при правилно приложение на процесуалния и материалния закон, обоснована е, като наложеното наказание се явява справедливо. Подадената жалба срещу присъдата в наказателно-правната й част следва да бъде оставена без уважение, а постановената присъда в тази част следва да бъде потвърдена.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 336 и чл. 338 НПК, Великотърновският окръжен съд

РЕШИ :

ОТМЕНЯ ПРИСЪДА № 53 от 14.03.2012г. на Районен съд – град Велико Търново по НОХД № 2459/2011г. в гражданско-осъдителната й част, с която Т. Д. П. е осъден да заплати на Н. Г. М. и на М. М. М. сумата от по 19 825.00 лева на всеки един от тях, представляващи обезщетение за претърпените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на извършване на престъплението – 28.12.2010 година, до окончателното й изплащане и искът е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 26 381.00 лева за всеки един от тях и сумата от по 200.00 лева за всеки един от тях, представляващи заплатено от тях адвокатско възнаграждение, както и в частта, с която Т. Д. П. е осъден да заплати по сметка на Районен съд – град Велико Търново държавна такса върху уважения размер на гражданските искове в размер на 1 586.00 лева.

ОТМЕНЯ ПРИСЪДА /зÓ поправка на очевидна фактическа грешка/ от 04.04.2012г. на Районен съд – град Велико Търново по НОХД № 2459/2011 година.

ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 53 от 14.03.2012г. на Районен съд – град Велико Търново по НОХД № 2459/2011г. в останалата й част.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане в гражданско-правната му част, по отношение исковете на двамата граждански ищци, от друг състав на Районен съд – град Велико Търново.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: