Решение по дело №1814/2022 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 148
Дата: 25 януари 2023 г.
Съдия: Диана Радева
Дело: 20224110101814
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 148
гр. Велико Търново, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20224110101814 по описа за 2022 година
Обективно съединени искове с правно основание чл. 432,ал.1 от КЗ, вр. с
чл.45 от ЗЗД,чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД .
Ищецът Р. М. В. твърди, че на 12.06.2021 г. около 12,30 часа в гр.Велико
Търново, ул.» България» № 29 управлявал собствения си л.а. «Фолксваген
Туран» с рег.№ **** с поставен обезопасителен колан. Наближавайки
пешеходна пътека намалил плавно скоростта и спрял, за да изчака
пешеходците, при което движещия се след него л.а. »Опел Инсигния
Лимузине» с рег.№ ***** го блъснал отзад. Заявява, че ударил тялото и
главата си в облегалката на автомобила, при което изпитал силна болка в
тялото, шията, главата и гърдите. Излага, че бил съставен КП с пострадали
лица № 189/12.06.2021 г. и било установено, че вина за ПТП носи водачът на
л.а. « Опел Инсигния Лимузине» с рег.№ *****, застрахован по застраховка «
Гражданска отговорност» към ответното застрахователно дружество. Твърди,
че вследствие ПТП претърпял множество физически травми, описани
подробно, като освен физическите болки и страдания изпитвал и душевни
травми- страх за живота, за здравословното си състояние, притеснени били и
близките му. Претърпените от него неимуществени вреди оценил на 40 000
лева, като за тях и за имуществените вреди от 107,88 лева предявил
претенция пред застрахователя, на която не е получил отговор и към подаване
1
на иска. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата от 15000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 12.06.2021 г. и сумата
от 107,88 лева обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва от
6.01.2022 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски. В съдебно
заседание чрез пълномощника си адв.М. от САК поддържа претенциите си.
Ответникът «ЗК Лев Инс» АД в срока и по реда на чл.131 от ГПК заявява
допустимост на исковете. Не оспорва застрахователно правоотношение по
полица «ГО» за причинилия ПТП автомобил. Излага, че по повод
образуваната преписка по щета № 0000-1000-04-21-7814 ЗК е определил
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4000 лева и за имуществени
в размер на 107,88 лева, които суми не са изплатени към момента. Признава
иска за имуществени вреди по основание и размер. Не оспорва иска за
неимуществени вреди по основание, но го оспорва по размер, като прекалено
завишен. Оспорва, че ищецът е претърпял всички описани в иска вреди.
Оспорва претенцията за лихва за забава. В съдебно заседание не изпраща
представител. С писмено становище моли съда да отхвърли исковете, като
неоснователни. Претендира разноски.
След като обсъди становищата на страните и събраните по делото
доказателства съдът намира установено следното от фактическа страна:
От констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 189 е видно, че на
12.06.2021 г. в гр.Велико Търново, ул.» България» № 29 е настъпило пътно-
транспортно произшествие между л. а. «Опел Инсигния Лимузине» с рег.№
**** управляван от *** и л.а. « Фолксваген Туран» с рег.№ ***, управляван
от Р. М. В.. Описани са претърпените щети по двата автомобила, както и
травмите на участник № 2 в ПТП. Като причина за ПТП е посочена
неспазената безопасна дистанция от страна на Участник 1 спрямо движещия
се пред него автомобил на Участник 2, който намалява скопостта си, за да
пропусне пресичащите по пешеходна пътека обозначена с пътен знак Д-17 и
пътна маркировка М 8.1 пешеходци. Така Участник 1 настига Участник 2,
блъска го в задната му част и става причина за настъпване на ПТП. На
причинилия ПТП водач *** е съставен АУАН № 310625/12.06.2021 г. , въз
основа на който е издадено НП № 21-1275-001091/21.06.2021 г. За
извършеното нарушение на чл. 23,ал.1 от ЗДвП е наложено административно
2
наказание глоба в размер на 200 лева. Наказателното постановление е
връчено на нарушителя на 21.06.2021 г. и няма данни да е обжалвано от
лицето. От приетите като доказателства по делото документи се установява,
че след произшествието ищецът е бил прегледан в Спешно отделение на
МОБАЛ В.Търново, при назначени консултации със специалисти поради
оплаквания от болки в областта на шията и гърдите. Направени са
изследвания и е предложена хоспитализация от специалиста-неврохирург,
която е отказана. Приложените амбулаторни листи установяват поставената
диагноза-мозъчно сътресение и контузия на шията, за която е поставена
ортопедична яка. Предписвани са обезболяващи, които за закупени от ищеца
видно от приетите по делото фактури, издавани от аптека «Асклепий».
Застрахователното събитие е настъпило в срока на действие на полица
«Гражданска отговорност на автомобилистите» № BG/22/120002533851,
сключена между ЗК „Лев Инс“ и собственика на лек автомобил „Опел
Инсигния Лимузине с ДК № **** Отправена е претенция от пострадалото
лице до застрахователното дружество заведена с вх.№ 14218/21.12.2021 г.,
като не се спори от страните, че ответникът не е взел становище по нея. По
делото е назначена съдебно-медицинска експертиза. Според заключението на
вещото лице при възникналото пътно-транспортно произшествие на
12.06.2021 г. ищецът е получил мозъчно сътресение, протекло със
зашеметяване, липса на спомен за станалото за неопределено време ,
главоболие, световъртеж, закрита шийна травма, протекла с изразен
вертебрален шиен синдром, болезнени и ограничени движения в шията ,
изтръпване и слабост в двете ръце, наложена твърда шийна яка. Получените
травматични увреждания са в резултат от удари с или върху твърди тъпи
предмети , каквито са вътрешните части на купето на лек автомобил и
камшичест удар в областта на шийния гръбнак. Поотделно и в тяхната
съвкупност получените травматични увреждания са причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Срокът на лечение и
възстановяване за мозъчното сътресение и шийната травма е около 4
месеца.По делото няма данни за изпадане в посткомоционна кома-
безсъзнание. Не са налице данни за получени травми по гръдния кош.
Използван е отпуск поради временна неработоспособност за пет дни, според
издадения болничен лист. В съдебно заседание вещото лице поддържа
заключението си. По делото са събрани и гласни доказателства. Разпитаният
3
свидетел *** е приятел и колега на ищеца. Заявява, че ищецът му се обадил
веднага след катастрофата и когато отишъл в Спешна помощ го заварил
легнал, в неадекватно състояние и с поставена яка на шията. Изпитвал болки,
но въпреки настояванията на лекарите, че трябва да остане в болницата той
отказал. Причината за отказа била свързана с ангажименти по обгрижване на
баща му, с когото живеел на село след смъртта на майка си. Посещавали го
почти всеки ден, тъй като ищецът трябвало да лежи, да не гледа телевизия,
да стои на тъмно. Бил депресиран, тъй като не можел да се грижи за баща си
поради състоянието си, било му трудно да се обслужва. Наложително било да
се върне на работа, но изпълнявал трудно служебните си задължения, не бил
достатъчно концентриран, изпитвал болки в главата и в областта на врата.
Ходел с яката на работа повече от месец – около месец и половина , а
главоболията му продължавали и досега. Споделял му, че изпитва страх от
шофиране, а се налагало да го прави ежедневно, не само поради изпълнението
на служебните му задължения, а и защото живее в друго населено място .
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Разпоредбата на чл.432 от КЗ дава право на увреденото лице да предяви пряк
иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като по силата на
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие отговорността на застрахованото лице за причинени от
него имуществени и неимуществени вреди на трети лица. Постановяването на
положителен за ищеца резултат изисква пълно и главно доказване от негова
страна на следните кумулативно изискващи се материалноправни
предпоставки: валидно възникнало застрахователно правоотношение по
договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите;
виновно противоправно поведение на водача на застрахования автомобил
през периода на действие на застрахователната полица; настъпили
неимуществени вреди за увреденото лице и пряката причинно-следствена
връзка между противоправното поведение и вредите. Следва да се докаже и
размера на претендираното обезщетение. По делото не е спорно наличието на
застрахователно правоотношение между ответника и водача на автомобила,
валидно към деня на застрахователното събитие по застраховка “Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. От приобщените по делото доказателства
безспорно се установява, че на 12.06.2021 г. в гр.Велико Търново, ул.“
4
България“ № 29 при управление на лекия си автомобил с рег.№ **** ищецът
е претърпял пътно-транспортно произшествие, вината за което носи водача на
застрахованото при ответното дружество МПС. Ангажирана е
административно-наказателната отговорност на водача на лекия автомобил
причинил ПТП, като с НП № 21-1275-001091/21.06.2021 г. на началник група
към сектор ПП при ОД МВР В.Търново за извършеното нарушение на
чл.23,ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание- глоба. С оглед
горното съдът приема за доказано извършеното деяние, неговата
противоправност и виновността на дееца- елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, които впрочем не се спорят от ответника в
отговора на исковата молба. На доказване съобразно разпределената
доказателствена тежест в процеса подлежат претърпените от ищеца
неимуществени вреди, причинната връзка между деянието и вредите и
техния размер. От приобщеното по делото заключение на вещото лице по
изготвената съдебно-медицинска експертиза, прието и неоспорено от
страните и кредитирано от съда, като компетентно и обосновано се
установява, че ищецът в резултат на пътно-транспортното произшествие е
получил травматични увреждания, които са причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота- мозъчно сътресение протекло
със зашеметяване, липса на спомен за станалото за неопределено време ,
главоболие, световъртеж и закрита шийна травма, протекла с изразен
вертебрален шиен синдром, болезнени и ограничени движения в шията ,
изтръпване и слабост в двете ръце. За травмата на шията е поставена твърда
шийна яка, която ищецът според показанията на свидетеля е носил около
месец и половина. Налице е пряка-причинно следствена връзка между
получените травматични увреждания и претърпяното пътно-транспортно
произшествие, доколкото видно от заключението на СМЕ те са в резултат на
удар по вътрешните части на купето на лекия автомобил и камшичест удар в
областта на шийния гръбнак. Според вещото лице срокът на лечение и
възстановяване на травмите претърпени от ищеца е около четири месеца. От
показанията на св.*** кредитирани от съда, като логични, непротиворечиви
и кореспондиращи със заключението на съдебно-медицинската експертиза се
установява, че ищецът след произшествието е бил дезориентиран, изпитвал
болки, приемал лекарства заради главоболието си , като дори към момента
продължава да пие обезболяващи. Налагало се да лежи на тъмно, бил
5
ограничен в движенията, обслужвал се трудно, бил депресиран , включително
заради невъзможността си да полага грижи за баща си, който бил изписан от
болница малко преди инцидента. Свидетелят излага още, че ищецът изпитвал
и психически дискомфорт поради преживения стрес. Било му трудно да
шофира, да се концентрира при изпълнението на служебните си задължения.
Горното води до безспорния извод, че в резултат на инцидента ищецът е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, както
физически, така и психически. При доказан фактическия състав на
непозволеното увреждане съдът счита иска за обезщетение за неимуществени
вреди за основателен, като размерът на обезщетението следва да се определи
по справедливост съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Справедливостта
не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при
определяне на размера на обезщетението съгласно указанията, дадени в
ППВС № 4/1968 г. Тези обстоятелства са вида, характера и степента на
увреждане, състоянието на пострадалия, вида, начина и продължителността
на провеждане на лечението, претърпените болки и страдания, както при
настъпване на увреждането, така и през целия възстановителен процес,
възможността/ невъзможността за пълно възстановяване, възрастта на
пострадалия и др. В настоящия случай ищецът е претърпял телесни повреди,
които са му причинили разстройство на здравето, неопасно за живота. Като
последица от мозъчното сътресение ищецът освен, че първоначално е бил
неадекватен и дезориентиран е имал главоболие, оплаквал се е от
световъртеж, като болките в особено чувствителната част от човешкото тяло,
каквато е главата са продължили по-интензивно няколко месеца , но макар и
може би спорадично, продължават и до днес. Травмата в шията е наложила
ищецът да носи яка в продължение на повече от месец, което неминуемо му е
причинявало дискомфорт, като освен това ищецът е имал тръпнене и слабост
в двете ръце, изпитвал е болки във врата при движение и скованост. Отделно
от това следва да се има предвид, че ищецът е изпитвал негативни емоции
свързани не само с преживяното, но и от невъзможността си да се грижи за
болния си баща, с когото живее и заради когото е отказал прием в болницата,
който според показанията на свидетеля по мнение на лекуващия лекар е бил
наложителен. Съдът отчита и преживения стрес, който е естествена
последица от катастрофата и който се е отразил и в професионалното
6
ежедневие на ищеца, не само при изпълнение на преките му служебни
задължения, но и при ежедневното шофиране, което се налага от характера на
работата и от това, че ищецът живее в различно от местоработата си населено
място. Имайки предвид горното и отчитайки продължителността на
оздравителния процес- около четири месеца за всички травми според вещото
лице по СМЕ, възрастта на ищеца, предполагаща активен професионален и
социален начин на живот, който е бил ограничен и непълноценен през
периода на възстановяване и като взе предвид социално-икономическите
условия в страната към датата на произшествието съдът счита, че
справедливият размер на обезщетение , който ще репарира претърпените
неимуществени вреди от ищеца е от 15000 лева. Иска в тази му част е
основателен и доказан и следва да се уважи в предявения размер. Относно
претенцията за имуществени вреди същата освен, че се признава от
ответника в отговора на исковата молба се доказва и чрез приложените по
делото документи- амбулаторни листи, рецепти и фактури. Следва да се
присъди обезщетение за претърпени имуществени вреди в претендирания
размер от 107,88 лева. При този изход на делото основателна е и акцесорната
претенция за присъждане на законна лихва. При определяне началния момент
на дължимост на лихвата за забава за конкретния казус приложима е
разпоредбата на чл.497, ал.1, т.1, вр. с чл.496, ал.1 от КЗ / изтичане на 15
работни дни от предявяване на претенцията и представяне на необходимите
документи/. При предявена претенция от ищеца заведена с вх.№
14218/21.12.2021 г., законна лихва следва да се присъди от 14.01.2022 година,
която ще се дължи до окончателното изплащане.
При този изход на делото на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски. Претендират се
разноски от 1760 лева заплатено адвокатско възнаграждение, 604,32 лева за
заплатена държавна такса и 200 лева заплатен депозит за вещо лице.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение, което съдът счита за неоснователно. Договорът
за правна защита и съдействие от 10.01.2023 г. установява заплатено
възнаграждение от 1760 лева, което е минимума предвиден в чл. 7, ал.2, т. 3
от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. При този извод на съда ответникът следва да заплати на
ищеца сторените по делото разноски възлизащи общо на 2564,32 лева.
7
Водим от горното съдът
РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ «ЛЕВ ИНС» АД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.София, бул.» Симеоновско
шосе» № 67А ДА ЗАПЛАТИ на Р. М. В. с ЕГН ********** от с.**** сумата
от 15000 /петнадесет хиляди/ лева главница, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди -болки и страдания в резултат на ПТП,
настъпило на 12.06.2021 г. , както и сумата от 107,88 / сто и седем лева и 88
ст./ обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на
произшествието, ведно със законната лихва върху главницата от 14.01.2022 г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ «ЛЕВ ИНС» АД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.София, бул.» Симеоновско
шосе» № 67А ДА ЗАПЛАТИ на Р. М. В. с ЕГН ********** от с.**** сумата
от 2564,32 /две хиляди петстотин шестдесет и четири лева и 32 ст./ направени
по делото разноски .

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд Велико Търново, чрез Районен съд Велико
Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8